Да влезеш

Да влезеш

Отговори стотникът и рече Му: „Господи, не съм достоен да влЪзеш под стрехата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми". *)

Този стих, както и всички стихове от Евангелието, могат да се разглеждат двояко: в преносен и в буквален смисъл. Ако разглеждате въпросите в преносен смисъл, вадите едно заключение; ако ги разглеждате по буква, дохождате до друго заключение. Както и да разглеждате този стих, в него няма особена философия. Кой чов-бк, на когото баща му, майка му, брат му или сестра му са болни, не търси л-вкар да ги излекува? И желанието на стотника било също-то: да нам-ври лЪкар, който да изцъри момчето му. Той видтбл този лЪкар в лицето на Христа. Понеже вярата му била голяма, той казал на Христа: Няма нужда да дохождаш в дома ми, но достатъчно е да кажеш само една дума, и момчето ми ще оздравее. Стотникът се считал недостоен да дойде Христос под неговата стреха. Това е буквалният смисъл на стиха – прост разговор между Христа и един стот-ник, който бил езичник, а не като евреите – право-верен.

Дойдете ли до вътрешния смисъл на стиха, вие се спирате върху стотника, като езичник, представи-тел на една стара култура, която се е различавала от тогавашната еврейска култура. Евреите по това време минавали за правоверни и за избран народ от Бога. Т-б минавали за духовни хора, за аристократи, а езичниците – за обикновени. Стотникът бЪше разумен човтзк, разбираше, че Христос носеше нова култура, нови възгледи за човечеството. Той съзнаваше положението си, като човек на старата култура, затова се обърна към Христа с думит: Не съм достоен да влъзеш под стрехата ми. Кажи само реч, и мом-

Матея 8:8.

17

258

чето ми ще оздравее. Докато живЕя със старите възгледи, възприети от дЪди и прадтзди, сам нищо не мога да направя.

Мнозина се чудят, отде се взимат толкова различни тълкувания по въпросите, които интересуват хората. Това е лесно обяснимо. Когато иска да постигне нещо, човек все ще намери'начин да се домогне до своето желание. Същото се отнася и до тълкуванията, дадени по различни въпроси. Вие знаете баснята „Вълк и агне". Желанието на вълка е да яде овце. Дето срещне овца, все ще търси начин, как да я хване. В баснята за вълка и агнето се казва, че едно младо неопитно агне отишло на един извор да пие вода. Отдалеч още един вълк вид-бл, че агнето отива към извора и го последвал. Той се прибли-жил до него и му казал: Защо ми мжтиш водата? Дгнето се почудило, как може да мжти водата на вълка, който спрътг да пие вода на горната част на извора, над мъттото, дето пие то. При това, из-ворът има и горно, и долно течение. Следователно, докато изворът тече, никой не може да размжтва водата му. Вълкът искал да нападне агнето и ' тър-сил основание за това. В същност, той напада овцете без никакво основание. После вълкът запи-тал агнето: Защо миналата година ме обиди? Ягнето останало още по-очудено, как може да е обидило вълка, когато миналата година не е било още родено. Най-после той казал: Не е важно, дали мжтиш водата ми, нито обиднит-Б думи, които ми каза, но аз искам да те изям. И човек постъпва като вълка: когато иска да направи нещо, все ще намери никаква причина, с която да се оправдае. Каква е причината, алтруистична или егоистична, не е важно. За човека е важно да постигне своята цел.

Често хората се спират върху проявите на живота, върху явленията в природата и се запитват, защо Бог е съзпал свъча така, защо е допуснал злото заедно с доброто.- Същият въпрос бил за-даден на Хермеса, но той стиснал само устните си и нищо не отговорил. Значи, един от великите св-втила на стария Египет затворил устата си и дума не казал на зададения от учениците му въпрос. След този отговор, обикновените хора продължаватъ

259

още да питат, защо Бог е създал света по този начин. Ако продължават още да задават този въ-прос, светът не само че няма да се оправи, но още повече ще се влоши. Като говорим за света, ние имаме пред вид човешкия свет. Не трябва да се задава въпрос, защо Бог е създал света така, а не по друг начин, но всеки сам трябва да се запита: Живея ли в съгласие с Божиите закони и с за-коните на разумната природа? Ако е искрен в себе си, човек ще види, че между него и разумната природа съществува известна дисхармония. След това той трябва да търси причината на тази дисхармония. Като се вглежда в своите прояви, човек забелазва, че в него има желание да живъе добре, да бъде щастлив, да не страда. Добро е това желание, но сж-щевременно той трябва да обръща внимание и на другите хора, живбят ли и те добре, щастливи ли са и т. н^Следователно, докато мисли само за себе си, човек е пуснал злото в своя живот. Егоизъмът е начало на злото. Значи, доброто включва цълия живот в себе си, а злото – само част от живота. Кой вълк не би обиколил 20 кошари в една нощ, за да хване поне една овца, с която да нахрани своите малки? Коя птичка не би убила десетки червейчета, за да нахрани малките си? Кой баща и коя майка не биха унищожили килограми жито, плодове и зеленчуци, за да изхранят децата си? Добре е на вълка, когато улови една овца, но на овцата не е добре. Добре е на птичките, когато майка им носи червейчета на малките си, но на червейчетата не е добре. Следователно, стремете се към онова добро, което има пред вид живота на всички същества.

И тъй, когато хората виждат само едната страна на нещата, едни казват, че светът е добре и разумно създаден; други казват, че не е добре създа-даденъ–зависи, какви са разбиранията на хората. Един проповъдник казвал на децата си: Деца, вижте, колко разумно е създал Бог света. Достатъчно е да видите дългия клюн и дългите крака на щъркела, за да разберете, защо му са дадени т. Бог имал пред вид, че ще яде жаби, затова му трябва дълъг клюн и дълги крака. – Татко, добър е светът за щъркела, но не и за жабит. – Прави са децата. До-

260

бър свет е онзи, който носи блага за всички съще-ства, а не само за нЪкоилКогато се явил пред Бога, щъркелът Го помолил да му даде дълъг клюн, с който да пише хубави стихове, и дълги крака, с които да ги разнася по целия свЯт, да се ползу-ват хората от тях. Бог чул молбата му и я из-пълнил. От това време, именно, щъркелът символизира щастието. Обаче, като огбзъл на земята, той забравил обещанието си и използувал дългия си клюн и дългите си крака за хващане на змии и жаби. – В-врно ли е всичко това? – То е толкова вЯрно, колкото е вЯрно, че щъркелът има дълъг клюн и дълги крака. Можете ли да отречете факта, че щъркелът има дълъг клюн и дълги крака?

Съвременнитв учени не се задоволяват само с външната страна на нещата, но те търсят причините на явленията. Наистина, зад всбко явление се крие никаква причина 3априм,вр, срещате едно дете, което заеква. Търсите причината на заекването и не можете да я нам-врите. Причината се крие в майката. Като бременна, в четвертия или петия месец,* тя срещнала една жена, която заеквала. Още като я вид-б-ла, образът и говорът й направили силно впечатление, от което дълго време не могла да се освободи. Без да подозира, тя предала този недостатък на детето си. във време на бременността си, жената е крайно впечатлителна, поради което всичко се отразява върху детето. Като знае това, тя трябва да отбътеа ср4щи с хора, които имат физически или психически недостатъци. Особено лесно се предава лъжата. Затова бременната жена трябва да избътва сръчци с хора, които обичат да лъжат. Това не значи, че хората лъжат съзнателно. Н-бкои си служат с лъжата, и сами вЯрват в нея. Други пък обичат да полътеат и знаят, че не говорят истината.

Един пропов"вдник запитал един актьор: Коя е причината, че вие изнасяте на сцената нев-врни н"Бща, а хората ги приемат за истинни и плачат? Ние им проповядваме вЯрни нЯща, но не можем да ги разплачем. Дктьорът отговорил: Ние изнасяме на сцената нев-врни нЯща, но сами вярваме в тях. Вие пък проповядвате на хората истини, в които сами не вярватеО^УестО духовните и религиозни хора,

261

които вярват в Бога, живеят по-лошо от светски-т, които минават за безв-врници. Изкуство е да знае човек, как да живъе. За да живъе правилно, той трябва да бъде разумен.

Всички хора говорят за добър, за морален живот, но коя е марката, която определя нещата като морални и неморални? Преди всичко, човек трябва да изхожда от едно общо положение, с което да определя нещата. Само тогава можем да кажем, че

истински морал е онзи, който засъта всички хора еднакво. Моралът подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Според този морал всички сж-щества имат право да дишат, понеже са потопени във въздуха; всички същества имат право да се ползу-ват от светлината, защото тя прониква навсъкъде и обхваща цълата природа; всички същества имат право да се ползуват от водата и от твърдата храна. Следователно, който се осмъли да отнеме едно от тия права на кое и да е живо същество, той постъпва по отношение на него неморално. Никой н"Бма право да лишава съществата от правата, които природата им е дала. Всбко живо същество има право да се ползува от благата на природата, за да става правилна обмъна между външния и вътрешния свет. И най-малките същества искат да живеят. Животът на съществата се опредъля от степеньта на тяхното съзнание. Съзнанието им опредъля и тяхните блага. Колкото по-високо стои едно същество, толкова повече блага има на разположение и толкова по-разумно ги използува. Като знаете това, благодарете и на най-малкото благо. Микроскопическото благо, добре използувано, струва повече от най-голямото благо, неизползувано или неразумно използувано.

И тъй, не се стремете към голями богатства, към голяма сила, към много знания. Всички хора не мо-гат да бъдат еднакво богати, силни, учени, но всички могат да имат поне едно благо, което да изпол-зуват добре и да се радват на неговите плодове.

»-Няма сила в света, която може да отнеме микроскопическото благо на човека. Цълото небе ще се бори за това благо, но няма да допусне да му го отнемат.

Що се отнася до голямите блага, въпросът е поста-вен другояче. За голямите блага човек сам тръб-

262

ва да се бори, да ги пази. Ако е разумен, ще ги упа-зи; ако е неразумен, всичко ще изгуби. Който е до-волен от малкото, ще постигне и голямото. Тъй щото, искате ли голями постижения, не пренебретеайте малките блага. Дойде ли в ума ви една малка мисъл, не я пренебретеайте. Тя носи в себе си велики възможности. Ако я отхверлите, вие се натъквате на го-лъми нещастия, които разрушават живота.

Съвременното човечество се нуждае от ново схващане на живота. Като дойдат до въпроса за живота, мнозина разбират материалната страна и започ-ват да говорят за богатството, като добро условие, и за сиромашията, като неблагоприятно условие. Богатството и сиромашията не опредълят същината на живота. Те са средства в живота, които крият при-чините си далеч нтзкъде, а ке във външния живот. В природата няма богати и сиромаси. Ако разгледате, какво става със съществата в природата, виждате, че едни се раждат, а други умират. Онъзи същества, които изпълняват законитъ1 на природата, живЕят; онЪзи, които нарушават законите й, страдат, мъчат се и умират. Природата е вложила смъртта в живота, за да освободи съществата от страданията. Колкото по-голями са страданията им, толкова по-желанна се явява смъртта за тях. – Може ли без страдания?

– Може и без страдания, и без смърт, но само то гава, когато човек спазва разумните закони на Би тието и на природата. Докато е в стълкновение съ гкзи закони, той неизбъжно ще страда.

^'-Днес всички хора страдат и се питат, защо идат страданията. Много естествено. Всеки човек има своя индивидуална философия, която поставя над всички философии. Бог го оставя да живъе според нея, да опита резултатите й. – Тежък е животът ми.

– Ти си го направил такъв, от тебе зависи да бж- де лек. И религията на хората не може да им доне се щастие. Според християните, преди две хиляди го дини е съществувал един Учител, Когото нарекли Син Божи, но между хората по това време се явилъ спор, дали е, наистина, Син Божи, трябва ли да Го приемат. Най-послз те започнаха да кроят планове, да Го задигнат от земята. Задигнаха Го т, но меха нически, защото не можаха да задигнат това, за което

263

Той дойде на земята. Ако всички хора бъха Христови последователи, ако вярваха, че те са братя и излизат от един Баща, ако изпълняваха Неговите закони, Царството Божие би дошло вече на земята. Не бъше лесно хората да приемат Христа, защото по това време тб имаха много богове. На кой бог по-рано да послужат и кого да приемат? И до днес още хората служат на много богове, видими и невидими, затова не могат да приемат Единния, Истинския Бог и на Него да служат. Тази е причината за днешните спорове, недоразумения и войни между хората.^/Войни-тб са естествени последствия на неразбрания живот на хората, но не са оправдани Когато слугите на много господари се бият, това донъкъде е естествено, но когато слугите на един и същ господар се бият, това е странноЖогато децата на една и съща майка и на един и същ баща се бият, това е странно. Тогава ние вадим заключението: когато се бият братя помежду си, тб не са от един баща. Там, дето съществува спор, децата са от различни бащи и майки.

Казано е, обаче, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Това се отнася само за онзи, който съзнава и зачита, както своето право, така и правото на всички същества. Обаче, в който момент наруши правото на другите същества, той се отклонява вече от истинския образ и живъе по свой план и свои разбирания. От хиляди години насам човек се е отклонил от този образ, оцапал го е, поради което не познава нито себе си, нито ближния си, нито Бога. Днес той иде на земята с опредълена задача, да изчисти този образ и така, да се яви при своя Създател. Казва се, че днес е краят на въка, еждният ден, когато Бог ще ежди хората. – Каква ще бъде еждбата? – Бог ще извика всеки едного при себе си и ще го пита: Защо оцапа моя образ? Защо не го изчисти? Защо не използува условията, които ти се дадоха?

Днес на всички хора се задава въпроса, защо изопачиха и опетниха образа на Бога в себе си. Ще кажете, че условията са виновни за това, или че обществото е лошо. Колкото е лошо обществото, толкова е лош и човек. те са едно и също нещо. Човек има отношение и към обществото, и към цълото

264

човечество, понеже в тях се крият възможностите и условията за неговото развитие. Човечеството пък е произлъзло само от една двойка. На нея се дължи сегашният живот. Време е вече човек да прояви доблестта на стотника, който бъше готов да възприеме новото, и затова каза на Христа: „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее". Сртзщате някой отчаян, обезсърдчен човек, който не вярва във великото в света, а очаква помощ от обществото. Как ще му помогне обществото, когато всеки член от това общество мисли само за себе си? Ето, има богати търговци, членове на обществото, но те мислят само за себе си. От сутрин до вечер те мислят за своите деца, за жена си, да ги осигурят добре и най-после, ако им остане някакъв излишък, тогава могат да помогнат на беднит. За такива случаи българската поговорка казва: „Трай, коньо, за зелена трева". Упра-вляващият първо иска да тури ред и порядък в държавата, да нареди своя живот и след това мисли за своя ближен. Ученият прави усилия да стане по-учен, да си подобри живота. Проповъдникът проповядва на хората, но на първо място има пред вид себе си. Лъкарьт лъкува хората, но пак себе си има пред вид. Даже и майката, като ражда, пак си казва: Дано това дете ме гледа на стари години. Всички майки не мислят така, но и те се изкушават, и те очак-ват от децата си. Малко хора се ръководят от една свещена идея в живота сиУНови хора са нежни сега, с нови разбирания. Светът се нуждае от нови майки и нови бащи, които да се жертвуват от любов. Живеят ли по стария начин, и роаителите, и децата ще се разочароват.

Един баща запитал сина си: Синко, ще ме гле-даш ли? – Ще те гледам, татко. – Как ще ме гле-даш? – Ще пробия дупка на тавана и оттам ще те гледам. Наистина, повечето от съвременнитв хора така гледат родителите си. те пробиват дупки на тавана и отгоре ги глепат. Бащата или майката могат да умират от глад, а синовет и дъщерите ги гледат отвисоко. От това място те не виждат нуждите им и не ги разбират.

На какво се дължат неправилните отношения между родители и деца, между братя и сестри, между

265

мъже и жени? –На известни слабости, които всички хора имат. Всбки човек има н%какви вътрешни неджзи, които представят задачи за разрешаване. Нещастието на човека не се заключава в неджзиттз му, но в неизправянето им. Встьки човек има външни или вътрешни неджзи, които трябва да изправя. Защо са допуснати неджзите, защо е допуснато злото в света? – За да се допуснат тбзи н-Ьща, природата има пред вид н"бщо, което малцина знаят. Каква е цельта на природата, поради което е допуснала злото и грЪха, не знаем; обаче, вярваме, че цельта й е добра и разумна.

В древността, един от учениците на мистицизма се разгнъвил на своя Учител и решил да му причини никаква пакост. Той надигнал един голям камък и го турил пред вратата на своя Учител, да не може да излиза навън. Като видЪл камъка, Учи-тельт се зарадвал и веднага го използувал за стъпало на къщата си. Колкото пъти поглеждал към това стъпало, всякога благодарил на онзи, който поставил пред вратата му този хубав мраморен камък.

Следователно, всички криви мисли, чувства и по-стъпки на човека не са нищо друго, освен мраморни камъни, които невежите поставят на пътя му като камъни на препъване. Обаче, разумният може да превърне гЬзи камъни в стъпала на къщата си. Р са въглища, които невидимият свет превръща в скж-поценни камъни. Докато се постигне това, много гърбове на хората ще се ожулят.

Един овен казал на една овца: Скоро ще дойде Царс1вото Божие и за нас. – Как? – Ще дойде един пратеник от Бога, който ще ни спаси. Една стара овща възразила: Ще дойде и за нас спасител, но докато дойде, много кожи ще ни одерат.

Това е външната страна на живота, но той има и вътрешна страна, която трябва да се разбира. За да разбере вътрешната страна на живота, човек трябва да бъде оптимист. Само по този начин човек може да се справя със страданията. Щом се натъкнете на известни страдания, не трябва да се питате, защо идат и каква цел се гони чрез тях, но да се стремите да бъдете здрави и да живъете разумно. Какъвто и да е животът ви, първо трябва да го осмислите. Животът се

2бб

осмисля само тогава, когато човек разбере великите Божии закони. Щом разбере гъзи закони, човек мисли вече право, а правата мисъл е връзка между мислите и желанията му. Човек трябва да разбира произхода на своите мисли, чувства и постъпки, да знае, при какви условия могат да растат и да се реализи-рат. те растат и се развиват, както плодните дървета. Ако не спазвате условията за узръването им, гб не могат да бъдат полезни.

Христос казва: „Ако имате вяра, колкото едно синапово зърно, големи чудеса ще правите". Съвременните религиозни минават за вярващи, но не могат да правят чудеса. – Защо? – Защото не разбират законите, по които се проявяват мислите, чувствата и постъпкит. С други думи казано: Ако човек не може да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки, т. е. ако не ги владее, той не може да приложи закона на вярата. Законът на вярата е път, съединителна нишка, по която мислите и чувствата сли-зат от Божествения св-бт, за да се реализират на земята. Не прилага ли вярата си, човек сам си затваря пътя, по който Божествените мисли и чувства слизат до неговия ум и до неговото сърце. Каквото са слънчевите лъчи за човека на земята, такова нещо представят Божествените мисли и чувства за ума н за сърцето му. Ако слънчевите лъчи не проникват в човешкото тяло, човек не може да прояви никаква разумна дейност. Слънчевата светлина и топлина крият в себе си висша разумност, от която съзнанието се развива. Когато се казва, че човек може да се лекува чрез светлина, ние имаме пред вид разумността, която тя носи в себе си. Затова, именно, казваме, че чрез светлина човек може да реализира всички свои желания.

И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползувате от тях, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механически блага, вие ще имате слаби резултати. Като дишате, мислете, че във въздуха, освен кислород и азот, има нтзщо друго, което носи жи-вот. Като пиете вода, мислете, че и в нея, освен водород и кислород, има нещо друго, което носи живот. Изобщо, вевко съединение, всеки плод носятъ

267

живот в себе си. Щом вземете един плод, първо изяждате месестата му част. Дойдете ли до костилката, вие или я хверляте, или счупвате и изяждате съдържанието й. Обаче, това не се позволява. Дойдете ли до костилкитъ' на плода, природата не позволява да ги ядете. Тя съветва всбки човек да изяде месестата част на плода, а костилката да посади в земята. На същото основание казваме: Природата позволява да се ползувате от външната, месеста част на своите мисли и чувства, но костилките им, т. е. същината, да посаждате. Само по този начин ще опитвате плода на своите мисли и чувства.

Следователно, искате ли да имате ясна представа за живота, да го разбирате, посаждайте неговите семена в умовет и в сърцата си, да знаете, с какви плодове, като със свои елементи, работи той. Някои казват, че Бог е направил всичко, че Той е създал цялата вселена, и, въпреки това, не са доволни от живота. Ние пък се.чудим, как е възможно Бог, най-разумното същество в света, да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Едно трябва да знаем: Първият човек, Когото наричаме Син Божи, е създаден от Бога, преди въжо-вете, но всички хора не произтГизат от този човек. Всички хора не са създадени от Бога..«Невъзможно е нъжой изобретател да направи една машина, която да не се подчинява на неговата воля. Има машини, които се движат леко, без никакъв шум. Ако един изобретател, който не е нищо друго, освен човек, може да направи една машина, която да работи и да се движи без никакъв шум, колко повече Божиите творения трябва да бъдат съвършени. Какво ще кажете тогава за чов/Ъка, който вдига шум и врява около себе си? Кой е създал този човек? Казано е, въпръжи това, че Бог е създал човека, но първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, е представял съвършена машина, която се е движела тихо, спокойно, без шум. Впоследствие хората са се намъсили в тази машина, внесли са в устройството й особени елементи, които я заставят да вдига шум.

Значи, хората са успъли чрез насилие да се вмък-нат в Божиите работи, да завлад-вят мозъка, стомаха, почти всичките си органи. 'Нз правят усилие да за-

268

влад-вят и сърцето си и по този ночин съвсем да изпждят Бога от себе си. във всички опити Бог ги остави свободни, но в последния опите ще им се противопостави. Всички хора се стремят към това, именно, да станат пълни господари на себе си, т. е. да се освободят от властта на Първата Причина. Продължават ли още да правят усилия в това направление, Бог ще вземе сърцето им в себе си и ще ги остави господари само на мозъка и на стомаха, без никаква връзка между гбх. Сърцето свързва дейността на мозъка и на стомаха. Какво ще стане с човека, ако се отнеме сърцето му? Божествените чувства свръзват човешките мисли, чувства и постъп-ки. Отнеме ли се сърцето на човека, като орган, който възприема и предава Божествените чувства, с него всичко е свършено. Божествените чувства на-шепват на човека, кое е право и кое не. те го ори-ентирват в областта на възвишения морал, който го прави здрав и силен, да устоява на всички бури и изпитания. Човек се калява чрез възвишения морал. Този морал го прави устойчив, с здрав гръбнак.

„Не съм достоен да влъзеш под стрехата ми, но кажи само реч, и момчето ми ще оздравее". Езич-никът се моли за момчето си, защото познава силата на Христа. Той знае, че Христос е в състояние не само да лекува, но и да въведе човека в нов жи-вот, в живота на неговите младенчески години. Това разбираме под думата „момчето ми". Младият трябва да се занимава с младенческия живот, а старият – със стария живот. Трябва ли младият да мисли само за игри и весело прекарване? Това не е младост. Трябва ли старият да мисли само за смъртта и постоянно да охка и плаче? Това не е старост. Младият трябва да верви правилно по своя път, да стане ге-ниален човек.

В света съществуват пет категории хора: обикновени, талантливи, гениални, светии и учители. Обик-новените хора представят обществата и народигк Пред гбх се разкрива велико бъдеще. Всъжа категория верви по особен път. Най-високото положение заемат Учителитъ\у На каквото стъпало на развитие и да се намира, човек непременно тр-вбва да се

269

стреми към най-високото положение. Няма ли този стремеж, той не може да се развива правилно. Петте категории представят пътища за развитие. По гкзи пътища, именно, се създават великите хора. Всбки път от своя страна представя прекрасен св-бт, пълен с възможности за постигане на велики цели и идеали.

Когато се говори за мислите и чувствата на човека, подразбираме обикновения живот, т. е. живота на обикновените хора.^Обикновените мисли създават мислите на талантливите; „талантливите хора създават мислит^ на гениалнит^Б; гениалните – създават мислите на светиите, а светиите – мислите на Учителите. Този е пътт, по който човек трябва да верви, за да дойде до новия живот. Който мисли, че може по друг начин да се домогне до новия живот, той е на крив път. Новият живот подразбира нова ми-съл, ново знание. Който е придобил новия живот, той има вече вътрешно прозрение към нещата. Като напише едно число, той разбира неговия смисъл. Ако има две зрънца, той не ги разглежда само количествено, но прониква в техния вътрешен смисъл. 'С това знание той може да посещава всички планети. Ако няма дълбоко разбиране за числата, човек лесно пише десетиците, стотиците, хилядите, милионите и т. н. Като видите тези големи числа, вие се очудвате, че еди – кой си разбира математика. Да пишеш числата правилно и да извършваш с тях различни действия, това не е истинска математика. Да разбираш числото две, това значи, да разбираш дълбочината на женското сърце и на мъжкия ум. Който разбира числото две, той знае причините за създаването на света, както и на живота. Който не разбира дълбокия смисъл на числото две, той се натъква на злото. Когато се събират двама души–мъж и жена, две приятелки или двама приятели, които не разбират смисъла на числото две, те непременно ще се скарат. Ако две деца си играят добре, за една ябълка само те могат да се сбият. За да не дохожда до бой, дайте и на двете по една ябълка. Като задоволите и двете, между тях ще има мир. Не само децата се карат и бият помежду си, но и възрастните. Като се сблъскат инте-

270

ресите им, те са готови да се нахверлят един върху друг, да си оскубят косит.

„Не съм достоен да влъзеш под стрехата ми, но кажи само реч, и момчето ми ще оздравее". – Защо не е достоен да приеме Христа в дома са? – Защото съзнава, че е чов+ьк от старата култура, че е виновен за болестъта на детето си и, ако Христос му каже само една дума, той ще измъни живота си. Щом промъни живота си, момчето му ще оздравъе. Такова съзнание, именно, трябва да имат всички хора – да изменят живота си и да повярват в Бога. Нека всеки направи опите, да види, вярва ли в Бога и доколко разбира живота. Ако при най-малкото изпитание ти се смутиш, изгубиш разположението си, това показва, че вярата ти е слаба. Ти имаш верую, което сам си създал. При това, изпитанието, което ти е дадено, не показва, че Провидението има нещо против тебе. Изпитанията на съвременните хора не са нищо друго, освен игра на бащата с детето. Както бащата играе с детето си, подхверля го във въздуха ту с едната, ту с другата си ръка, така и Бог си играе с човека, подхверля го нагоре, но не го оставя да падне на земята. Силна е Божията ръка. Щастлив е онзи, който попадне в Неговата мощна и крепка ръка. Като те подхверли няколко пъти във въздуха, най-после Той те поставя на земята да си по-чинеш. Като не знаеш, какво е станало с тебе, ти казваш: Голямо изпитание прекарах. Някой пътува по планината и се оглежда, да не падне някоя канара върху него. Случва се някоя канара да падне след него. Като чуе тръсъка и шума от падането й, той се обръща назад и си казва: Добре, че не падна върху мене, щъше да ме смаже. Радвайте се, че такива канари се изпръчват на пътя ви и не позволяват да влизате в порочния живот. Ако насилвате да влъзете в този живот, канарата ще падне върху вас и ще ви смаже.^Помнете: всичко, което се случва в живота ви, има за цел да ви убеди в съществуването на велик Промисъл в света, който води към постижения, към укрепване на характера ви, за да ви направи съработници с Великата разумна природа. Докато не станете съработници с природата, не можете да разберете Божия Промисъл, който работи надъ

271

вас. Докато не се свърже с природата, човек остава за вЪчни времена в своя личен живот.

Човек минава през няколко фази на живота, докато стане в положение да включва всичко в себе си. Първата фаза на човешкия живот е личният или материалистическият живот, когато той живЪе само за себе си. Втората фаза е общественият или духов-ният живот, когато човек живЪе за дома, за обществото, за народа си. Третата фаза на живота е общо-човешкият или Божественият, когато човек жив-ве за Цьлото. Не е лошо да жив%е човек за себе си, но той трябва да преработи своята инертна материя. Това се постига само чрез възвишения живот, който се ръководи от Разумното Начало в света. Само разум-ността е в състояние да преобрази, раздвижи и преработи инертната материя.

И тъй, личният живот има отношение към материята, общественият – към силите, общочоввш-кият – към Божествениттз мисли, които направляват цълия живот. Всбки човтзк тр-вбва да се стреми към общочовешкия живот, да оформи и развие ума и сърцето си, да даде простор на духа и на душата си. Този е правият път към самовъзпитание.*Да живт^е човек за Ц-блото, не значи, че не трябва да жив-Ье за себе си. Религиозните казват, че човек трябва да живЪе само за Бога. Това е ограничено разбиране на живота. Човек трябва да живъе за Бога, за ближния си и за себе си. Отношенията на Бога към човека са както отношенията на бащата към сина. Какви трябва да бъдат нашити отношения към Бога? – Синовни. Нарушат ли се синовнитт^ отношения, и живо-тът на чов4ка се разрушава. Животът на хората не се развива добре, понеже отношенията им към Бога са както тия на слугата към господаря или на чиновника към началника. Това са механически отношения. Докато подържа тези отношения, човек вевкога ще се натъква на противоречия. Вл-взе ли в областта на общочовешкия живот, човек се свръзва с Цълото, в което влизат всички същества, от най-малките до най-голтзмиттз. При това положение човек започва да гледа еднакво и на растенията, и на животните, и на хората. Видите ли едно дърво, растение или животно, бъдете готови и на него да на-

272

правите едно добро, както и на човека. Затова казвам да не чупите клонете на дърветата, да не ги бруляте. Българите имат обичай да рЪжат лозата. Те казват, че лозата плаче като я ръжат. И лозата плаче, и другите растения плачат, когато хората се отнасят към тях жестоко. Сегашните хора са изопачили лозата, понеже искат да получават от нея повече плод, отколкото трябва.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е естествено желание, но запитвали ли са се, какви възгледи и разбирания трябва да имат, за да придо-бият щастието? Ние не сме за старите вярвания и разбирания, но подържаме новите, Божествените идеи, които носят живот. Всички стари идеи и вярвания, които са спъвали човечеството, трябва да се прера-ботят, да станат общочовешки. Това не може да се постигне в един ден, но, като работи в това направление, човек разширява съзнанието си и става годен за нов живот. Божественото ще се наложи навевкъде, във всички области на живота. Не чакайте да се наложи то насила, но приемете го доброволно, със съзнание. Дко не изпълните волята Божия с любов и съзнателно, страданията сами по себе си ще дойдат. Време е вече хората да си създадат нова, правилна философия, да се ползуват от всички методи на миналото и от гбх да изработят свой специфичен метод.

И тъй, като използува методите на растенията, на рибите, на птицит-, на млекопитаещите, най-после чо-век трябва да приложи методите на мисълта, като мощна сила в природата. Животните са развивали своите чувствувания, поради което и до днес съще-ствува голема борба между тях. Ако не впрега мисълта си на работа, човек несъзнателно взима участие в тази борба и се свръзва с животните. Като проследите живота на всички същества, от най-малките до най-големите, виждате, че навсекъде съществува насилие. Два мравуняка воюват един с друг. Еди-ният мравуняк напада другия, иска да му открадне яйцата. Не само между животните, но и между хората съществува големо насилие. В който дом и да влезете, ще видите, че всички си служат с насилие: некж-де родителите упражняват насилие върху децата си,

273

нЪкъде децата върху родителите си. В бъдеще бременната жена трябва да се пази от лоши влияния, ако иска да създаде добро и здраво поколение. Тъй както живъе днес, тя се намира под непосредственото влияние на външния свет, поради което не може да се освободи, както от добрите, така и от лошите влияния.

„Не съм достоен да влъзеш под стрехата ми, но кажи само реч". Това значи: докато съм в старото учение, не съм достоен да влъзеш под стрехата ми, но кажи само реч, и аз ще приложа Твоето учение. За да приложи Христовото учение, човек трябва да има нови възгледи за природата, за живота, за религията, за науката. Каква религия е тази, която за основа не е поставила любовта? Каква наука е тази, която не носи светлина за човешкия ум? Каква религия е тази, която не може да смекчи сърцата на хората? Каква наука е тази, която не може да освободи умовете на хората от противоречията им? Бъде-щата наука трябва да вземе друга посока, да се вне-сат в нея нови елементи. И съвременната наука е допринесла много за човечеството, но има нещо, което й липсва.

Съвременните религиозни и светски хора имат достатъчно знания и вяра, но работят с малко капитал. Какво може да се постигне с този капитал? Той не може да бъде много полезен нито на окрж-жаващите, нито на себе си. Въпреки това, всеки чо-век има желание да расте и да се развива, а не да остане на едно и също место. Затова, именно, човек се стреми към придобиване на по-високи знания, на нещо положително, с което да ускори еволюцията си. Човек трябва да мине от еволюцията на обикновения живот към еволюцията на талантливите, гениалните, светиите и най-после да дойде до еволюцията на Учителите. Учительт иде от особена система, от друго слънце, което го поставя по-високо от всички хора.

Сега, като се говори за други системи и слънца, освен за слънчевата система и за Слънцето, мнозина отказват техното съществуване, понеже са невидими. Те казват, че признават за съществуващи само онези неща, които виждат с очите си. Това не е логически верно. Кой е вид/бл човека? Вие виждате само външ-

274

ната форма на човека, неговото гбло, но самия чов-Ьк не виждате. Човек е скрите в ума, в сърцето и във волята си, които са невидими. Чрез тях той се проявява, но остава невидим. Казват за никого, че е интелигентен и благороден, но никой не е виждал интелигентността на неговия ум и благородството на неговото хърдие. Тъй щото, хората виждат само външната страна на човека, без да знаят, какво представя мъжа и какво жената. Вие говорите за идеала на мъжа и на жената, без да ги познавате, без да разбирате техната същина. – Какъв е идеалът на мъжа? Много идеали има мъжът, но един от тях е изявен по отношение към жената. Той е следни-ят: Мъжът обича жената да му прави добро, без да му се изяви. И жената има един идеал по отношение на мъжа. Тя обича мъжа да й прави добро, но да не я ограничава, да я остави свободна. Наистина, какво по-голямо добро може да направи майката за своя син от това, че го е родила? Тя му е дала жи-вот, без той да знае това. В този смисъл, колкото по-неизвестно е за сина доброто, което майката е направила за него, толкова по-любима му е тя, толкова по-свещен е нейният образ. Като говори за майка си, той казва: Всичко красиво и добро в мене е от майка ми.

Сега и на вас желая да правите добро, без да ограничавате човека. Да .любите, без да ви знаят, че любите. Не ограничавайте доброто и не изявявайте любовта си. Това е идеалът на момите и на момцигб.

„Който има уши да слуша, нека слуша".

37. Беседа от Учителя, държана на 11. май, 1930 г. София. – ИзгрЪв.