Близо е лятото

Близо е лятото

„Знаете вече, че е близо лятото"*).

„Близо е лятото". Този стих е важен. Защо? – Защото носи нещо за човека. Всеки стих, всеки факт, всяка истина са важни дотолкова, доколкото могат да допринесат някаква полза, някакво благо за човека; те са важни дотолкова, доколкото могат да хвърлят светлина в ума на човека и да внесат мир и радост в душата му.

„Близо е лятото". Освен лято, има още три годишни времена: пролет, есен и зима. Годишните времена представят четири положения в живота: пролетта означава начало на живота; лятото означава онова положение, когато всичко расте, цъфти, завързва, зрее – развива се в пълнота; през есента плодовете зреят, а през зимата всичко замръзва, сковава се. Тогава човек се ползува от придобитото богатство на пролетта, лятото и есента. Зимата е подобна на старостта в човешкия живот. Никой не е доволен от старостта и постоянно се оплакват от нея. Като започне да остарява, старият казва: Наближават старини, краката ми не държат вече – стари кости! Старият не знае, как е остарял, но не знае и как може да се подмлади. Наистина, хората остаряват, без да знаят, как остаряват; умират, без да знаят, как умират; подмладяват се, без да знаят, как се подмладяват. Значи, каквото става с хората, става, без да знаят, как.

„Близо е лятото". Кога? - Когато всичко започва да зрее. Това е външно съпоставяне на фактите, но има и вътрешно съпоставяне в живота: съпоставяне на личния живот към семейния, на семейния към обществения, на обществения към общочовешкия. Щастието на човека не зависи от неговата личност. Щастието на земята не е в самата нея, но в слънцето. Щастието на слънцето не е в самото него, но в друго, по-голямо слънце. Оттук виждаме, че има една обща зависимост. Някой казва, че не се интересува от това, какво мислят хората за него. Как да не се интересуваш? Ако ти си лист или клонче от голямото дърво, как да не те интересува, какво мисли то за тебе? Ако ти можеш да съпоставиш твоето знание, като лист на дървото със знанието на цялото дърво, ти се домогваш до щастието. Вън от Цялото ти не можеш да намериш истината. Всички хора минават покрай стари и млади дървета, но ако ви попитат, по какво се отличават младите дървета от старите, едва ли можете да дадете правилен отговор. Ако ви запитат, по какво се отличават старите скали от младите, малцина могат да отговорят на този въпрос. Има млади скали, които сега се оформяват, но има и стари скали, вече оформени. Върху старите скали са написани много неща. Геолозите четат по тях като по книга, изследват промените, през които земята е минала от милиони години насам. В това отношение, учените хора са сътрудници или съработници с живата природа. Като я изучават, те помагат за развитието на цялото човечество. В света всички неща имат, своето предназначение. Всеки човек може да бъде учен дотолкова, доколкото е в състояние да проповядва истината. Човек може да бъде религиозен дотолкова, доколкото носи истината в себе си и може да я проповядва. Човек живее толкова, колкото носи истината в себе си. Това се отнася не само до хората, но и до животните и растенията. И растенията даже се делят на такива, които носят истината в себе си, и други, които не носят истината. Първите дават сладки плодове, а вторите – горчиви. Кравите, конете, воловете, които слугуват на човека, носят истината в себе си. Защо воловете, конете работят на човека безропотно? – Защото знаят, че един ден ще се повдигнат от сегашното си положение, пак ще дойдат на земята, но в други форми, по-високи от сегашните. – Възможно ли е това? – Както е възможно човек да се повдига и понижава, така е възможно и за растенията и животните да ми-нават в по-високи и по-низки форми.

Как е възможно един човек от високо положение да слезе дотам, че да го турят в затвор, с вериги на ръцете и на краката? Значи, той сам се е понижил. Човек сам се повдига, сам се понижава. Както живее, такъв е резултатът на неговия живот. Сегашният живот на човека не е нищо друго, освен резултат на миналия му живот. Устройството на главата, на ръцете, на краката, на пръстите му не е нищо друго, освен резултат на миналите му животи. Какъвто живот е минал, това е писал върху себе си. Човек е написана книга, по която може да се чете не само неговия минал живот, но този и на неговите деди и прадеди. Днес той пише своето бъдеще. Сегашната задача на човека е да коригира кривите страници на миналия си живот. При изправянето на всеки живот ще дойде по един професор, който ще ви покаже, коя страница да изправите и как, именно, да я изправите. Като изправя погрешките си, човек се учи, докато един ден напише своята теза и се яви пред комисия от професори да я защищава. Когато професорите одобрят тезата му, той става доктор, специалист по известна наука. Понеже всички хора работят за получаване на докторат, те представят тезата си и я защищават. Някои ще пропаднат на изпита си –това нищо не значи, ще се явят втори, трети, десети път, докато най-после получат докторат. Не се позволява на ученика да не завърши работата си.

първа секция

Съвременните хора се страхуват да не пропаднат на изпита си, близките им да се смеят и да им се подиграват,»Няма защо да се смущавате от това, какво ще кажат невежите, нечестните, лошите хора за вас. Друг е въпросът, ако трябва да чуете мнението на учени, добри и честни хора. Ако ми трябва работник, аз се интересувам от неговите ръце и крака, да са зцрави; интересувам се и от неговите инструменти. Следователно, от всеки човек ще 'се интересувате дотолкова, доколкото можете да влезете в отношение с него – чрез неговата здрава и умна глава, чрез неговите здрави ръце и крака, чрез неговото здраво тело. Не можете да се интересувате от болни, хилави и изнежени хора. И Провидението се интересува от нас дотолкова, доколкото сме здрави и разумни, да разбираме Божията воля и да я изпълняваме. Въпреки това, повечето хора търсят охолен,

382

лек живот, да бутнат едно копче, и всичко да им се нареди, както желаят. Към това се стремят много жени и мъже. Кой ще работи тогава? Охолният живот изнъжва човека, прави го неспособен за работа. Трябва да се работи разумно, по начин, който носи своето благословение. Не е въпрос да се труди и мъчи човек.-Трудът и мъчението са резултат на човешкото невежество, и човешките погрешки. Днес повечето хора се трудят и мъчат – и в политическия, и в обществения, и в религиозния живот.

Какво представя религията? – Наука за добър живот. Религиозният се учи да обича Бога, да Го признае за свой Баща. Да възпитаваш и да се само-въпитаваш, това значи, да познаешъсвоя Баща:?Мнозина съзнават, че има Господ, но къде е, не знаят. Между себе си и Бога те поставят много светии, като посредници, които да ги препоржчват на тяхния Баща. Смешно е, човекът, създаден от Бога, да се нуждае от препоръката и молитвите на светии и праведни хора.,*Наистина, велико нъчдо е молитвата, но само онзи може да се моли за вас, който ви обича. Майката се моли за детето си, защото го обича. На същото основание, човек може да реализира само онъзи свои желания, които имат за основа любовта, мъдростта и истината,»Следователно, ако не можете да реализирате едно свое желание, търсете причината в себе си, а не вън от вас. Щом не можете да го реализирате, не сте били изправни към един от велики-т закони на Битието. Външните причини са само условия, но човешкият живот не зависи от външните условия. Богати условия са дадени на чове-ка: св-втлина, въздух, вода и храна. Човек, за отличие от другите живи същества, разполага с интуиция, с която може да предвижда нещата. Ако не предвижда, какво го очаква, причината е пак в него. Като работи върху себе си, човек развива своята интуиция и се ползува от нея. Ако малката мушица предвижда, кога ще се развали времето, колко повече може да предвижда човек, който е разумно същество. Защо "трябва да се заема той с работи, които не са по силата му? След това ще дойде някой да се оплаква, че животът му е тежък. Много естествено, животът ти е тежък, защото си се натоварил много.

383

Свали част от товара си, да ти олекне. Като свалиш част от товара си, казваш, че животът ти е лек. Ако животът ти олекне много, тури нещо на гърба си, което да ти предаде стабилност.

Следователно, когато се говори, че животът на никого е тежък, трябва да знаете причините за това. Ще кажете, че никой не ви обича. Как ще ви обичат, ако не се отворите за хората, да видят, че има нещо във вас за обич? На какво основание искате хората да ви обичат? За мене е важно аз да обичам и да зная, защо обичам; що се отнася до обичьта на хората, защо обичат, и защо не обичат, това е техна работа. Никой никого не може да застави да го обича. Такъв закон не съществува. Също така не можете да покажете, как трябва да обичате. Законът на любов-та е вътрешен. Ако нямате вътрешен потик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това.

Лреди десетина години дойде при мене една стара жена, над 80 години, и ми разправи нещо, което се случило с нея. Тя започна: Б-бх млада, красива мома, обичах един добър, красив момък. Понеже бях богата, чорбаджийска дъщеря, родителите ми по никой начин не ме даваха на моя възлюбен. Те ми казваха: По-скоро мъртва да те видим, отколкото да те дадем на този момък. Аз не можах да при-стъпя волята им и се оставих на гюшата воля. Те ме ожениха за добър човек, но аз не можах да го обикна. Исках заради родителите си да се разположа към него, но не можах, постоянно мислех за своя възлюбен, коЗто, скоро след женитбата ми умре от скръб по ме^е. От мъжа си имах пет деца, но нито гбх обичах, нито мъжа си. Станах на 84 години, но все още не можах да забравя своя възлюбен. Една вечер сънувам, че сме поканени с възлюбения ми заедно на угощение. Ядохме, пихме, повеселихме се. Чато се събудих сутриньта и си спом-них съня, обзе ме страх от Господа и срам от себе си и отидох лри нашия свещеник да се изповядам. Станах 84 годишна жена и още не мога да го забравя. Как ще се явя при Бога и какъв отговор ще; давам?

Това е моралната криза, която преживяват всички

384

хора. Няма човек в света, който да не е минавал и да не минава през такава криза. За да се справят с тази криза, хората трябва да бъдат честни, искрени във всбко отношение. Никаква лъжа не се позволява в мислите, в чувствата и в постъпкитъ1 на хората. Каквито изпитания и изкушения да дойдат отвън, човек не трябва да им се подава. От неговата устойчивост зависи бъдещето му развитие и напре-дък. Никаква лъжа не се позволява в човешкия жи-вот, защото има един Божествен закон, който преде тънко и всичко хваща. Н-вма случай в историята на човечеството, когато нтзкой човек или народ, като е престъпил този закон, да не е опитал последствията от престъпването. Бог не иска наказанието и смъртта на хората, но самият закон ги преследва, Не може човек постоянно да си пуща кръв, без да си я набавя, и да не стане малокръвен. И, ако продължава още да си пуща кръв, най-после той ще се изтощи и ще умре. Следователно, който иска да живее, нека престане да си пуща кръв, т. е. да престане да нарушава Божествените закони.

Време е вече хората да се откажат от старит% си разбирания, от кривитт^ си постъпки и да прило-жат закона на любовта. Затова Христос казва: „Който има две ризи, да даде едната на своя ближен". Каквито тълкувания и да се дават на този стих, той е приложим само за онзи, който носи любовта в себе си. Наистина, когато обича никого, човек е го-тов да му даде и единствената си риза. Ако не го обича, и десет ризи да има, пак не е готов да даде една от тях. Тъй щото, не е достатъчно само да се проповядва на хората да дават. Даването без любов, мъдрост и истина няма смисъл. В даването тртзбва да взимат участие любовта, за да отвори човечиките сърца; мъдростта и истината за да даде простор на т%хната воля, да изпълнят доброволно Божията воля.

Всички хора искат да бъдат щастливи. Право е това желание, но те не подозират, че щастието се постига по пътя на любовта. Лесно се прилага любовта, защото за нея няма закон на земята. За лъжата, за престъпленията има закон, но за доброто,, за истината няма закон. Понеже в Божествения свбл няма закон за лъжата и за престъпленията, затова,

385

който се провини там, пращат го на земята да го сж.-дят. И обратно, понеже на земята няма закон за доброто, за истината, за любовта, който прояви една от тези добродетели, пращат го горе, в разумния свет, там да го възнаградят. Тази е причината, дето светии-т и праведните хора живеят горе, във високите свъ-тове, а обикновенигк – на земята. Когато нещата ста-ват, както не очаквате, това се дължи на законите, които не познавате.

Христос говори за смоковницата като символ, който има отнзшение, както в личния, така и в обществения живот. По разлистването на смоковницата, ще познаете, че близо е лотото. По отварянето на човешкото сърце към бедни и страдащи се познава, дали някой човбк е влюбен, или не. Ако някой каже, че се е влюбил, че сърцето му гори, а не е готов да помага на бедни и страдащи, ще знаете, че няма любов в себе си^Не възразявайте на влюбения, не му говорете нищо за любовта, но вижте, доколко неговото сърце се отваря за страданията на ближни-т му. Любовта отваря сърцата на хората, дава им импулс, подтиква ги към благородни и възвишени дъла.

Христос казва: „Близо е лътото". За кое л-вто говори Христос? – За лътото на Неговата любов. Близо е лътото; т. е. близо е онова време, когато чо-въшките сърца и умове ще омекнат, ще възприемат истината и любовта. Това е тълкуването на лътото. Много символи има в свещените книги, но всички не са обяснени. чЧесто цитират стиха от Писанието, че слънцето ще петъмнъе, звездите и луната ще паднат, но какво означават тб, малцина знаят. Ще потъмнъ-ят небесните светила, т. е. славата на великите и учени хора ще загасне. Не е въпросът в тълкуването на нещата, но в поуката, която човек взима от тях.

Много отюития, много тълкувания се дават днес, но всички хора не се ползуват еднакво от тях. Каз-ват, запример, че някой лъкар открил сигурно лъкарство про™в туберкулозата. Добро е това откритие, но от него ще се ползуват само болнит. Здра-вият не се интересува от това откритие. Здравите се интересуват, нак да станат богати. Могат ли, оба-

' 25

386

че, всички хора да станат еднакво богати? Това е невъзможно. В света има около 90 милиарда злато, а хора – около два и половина милиарда. Ако всичкото злато се раздели между хората справедливо, по колко лева ще се падне на човек? При това разпределение на златото, няма да има богати хора в света. Значи, хората не могат да бъдат еднакво богати. Но има едно вътрешно богатство, което е достояние на всички. Когато всички хора се обединят в името на любов-та, тъ1 ще влазат в изобилието на живота. Сега ще приведа един мистически разказ, да видите, какво прави любовта. В древността жив-вл един цар, на име Ябди Елра, който имал единствена дъщеря– Махаради. Нещастен се чувствувал царьт, но още по-нещастна неговата дъщеря, понеже била най-грозната мома в царството на баща си. Тя се из-мъчвала от грозотата си толкова много, че постоянно търсила начин, как да си помогне. Най-после в нея станал голям преврат: тя се обърнала към Бога, с молба да махне по н-вкакъв начин грозотата й, като обещала да направи всичко, което Бог иска от нея. Молбата й се чула: от невидимия св"вт дошъл един ангел – Лзраил, да й помогне. Той се явил при нея със следните думи: Бог чу молбата ти, ще премахне твоята грозота, но с условие, отсега нататък да обичаш най-грозните моми и да се отнасяш към гбх внимателно, с най-красиви чувства. Лко обеща-еш да изпълниш това и не изпълниш обещанието си, ще те сполети голямо зло.

Питам: С какво трябва да се занимава човеш-кото сърце, когато се изпълни с любов? Христос казва: ;;,Ако любите тези, които ви любят, какво повече правите от фарисеит?" Това и животните пра-вят. Ако ти обичаш баща си, майка си, жена си, децата си и приятелите си, това е в реда на нещата. Опасно е положението на човека, когато в съзнанието си изпадне до стъпалото на некое животно и от-там разглежда живота. Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава. Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от животинското начало. Ако човек даде предимство на животинското начало в себе си, на какво. ще се превърне той? Вие знаете, какво н%що е

367

животното. В животинското царство зъбитъ1 играят роля. Когато гол+ьмото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва на-зад. Голямото и силно куче казва: Ще знаеш, че аз съм за тебе и господ, и съдия, и прокурор. Дко не ме слушаш, веднага ще наложа и закона, и правото си, ще разбереш, кой съм. Чувате ли някой да казва, че може да направи всичко, ще знаете, че това е животинското в човека, което е взело връх над човешкото и Божественото. Съзнателният и ра-зумен човек знае, че не може да направи всичко. Ако ти си ябълка или круша в моята градина, можеш да направиш само това, което ябълката или крушата е в състояние да направи. Докато е в моята градина, тя зависи напълно от мене. Както животът на клончето зависи от благосъстоянието на цълото дърво, така и животът на човека е в зависимост от благосъстоянието на цялото. Ето защо, частта трябва да се подчинява на цялото. Ако не се подчинява доброволно, тя сама се излага на смърт.

И човек трябва да се подчинява на разумния свтбт, защото се намира в зависимост от разумните, напреднали същества.;-Сегашните хора не подози-рат, че нац гбх се намира една йерархия от възвишени същества. Рб сж завършили развитието си, поради което днес управляват слънчевата система. ;Т са предвидили нуждите на хората, както и условията, при които могат да се развиват. Тб зна-ят, какви желания имат хората и ги задоволяват по нов начин..^ Свободата на човека се заключава в доброволното му подчиняване на разумнит+5 същества. В това се заключава и неговото бъдеще развитие.;-Разумните същества могат в пет минути да наложат волята си на хората, да ги заставят да вер-вят по тяхния път, но това е насилие, с което тъ-не си служат. Мислите ли, че, като набиете човека, ще стане по-добър? С бой чов"бк не става по-добър. Мислите ли, че, като мине през воденичния камък, житото става по-добро? Житото си остава такова, каквото си е било. Каквото съдържа в себе си, това проявява. И човек си остава такъв, какъвто е. Той може да се развива само при три условия: при Божествения живот, който произтича от любовта;

333

при Божествената светлина, която произтича от мъд-ростта; при Божествената свобода, която произтича от истината. *-Само истината носи свобода на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Без истината нтзма постижения. Истината не е мъртво н"бщо, тя е жива, разумна сила. Следователно,^ако човек обикне истината, както обича майка си, баща си и трепти за тях, тя ще му даде всичко, което желае ; ако човек обикне истината и никога не лъже, тя ще задоволи копнежите на неговата душа и на небето, и на земята. Който обича истината, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и здраве – от нищо не е лишен. Който не обича истината, той е нещастен човек. Когато слушате някои да говорят за ада, ще знаете, че това са хора, които не обичат истината. Който обича истината, и в ада да вл-взе, веднага ще излъзе навън и ще почне да пъпли нагоре.

„Близо е лътото". – За кои? – За онъзи, които искат да бъдат здрави, да се подмладят, да при-добият щастието, да разберат смисъла на живота, да станат безсмъртни. Който н-вма стремеж към, новото, може да живее по стар начин, може да гръ-ши, колкото иска. Още осем хиляди години да греши, 1 това е негова работа, никой не може да се противо- ! поставя на желанията му. Всбки сам ще носи послед- | ствията на своя живот. Важно е, че иде нова, възхо-деща вълна в света, която трябва да се използува. 'Мина времето на лъжата. Който още иска да живъе в това време, ще остане за бъдещата еволюция, когато ще дойде нова вълна да подеме хората.'!/ Помнете, че параходът, който заминава за новия свет, иде само един път в годината. Ако тази годинг го изпуснете, ще чакате идната година, когато пак ще дойде. Обаче, този параход не взима всички хора, но само оньзи, които са готови за дългия път. Нбкои мислят, че има време още, няма защо да бързат. Колко време има, и те не знаят.уЩе дойде ден, когато ще видят, че са закъснели." Много хора ще ги изпреварят, а те ще стоят с години на пристанището й ще очакват часа на своето заминаване за новите условия, за новия свет.

• През време на войната, 1914 г., един български

389

адвокат във варна спечелил една голяма сума, около сто хиляди лева и казвал на приятелите си: Сега съм толкова осигурен, че войната може да продължи още четири години – н-вмам нужда от нищо, н"вма за какво да мисля. Но още на другата година умрял. Друг някой иска да заеме високо положение, да стане депутат, министър, владика, да се осигури. Той не знае, че щом заеме това положение, на другата година ще умре. Не е позволено на човека да заема високо положение, за да се осигури. Друг е въпросът, ако той иска да стане слуга на човечеството. И тогава, дали заема високо или низко обществено положение, безразлично е – от него се иска служене.;» Истински служител е този, в когото жив-ве истината. Той е брат на човечеството. Той трябва да бъде образец, достоен за подражание.

„Близо е лотото". Това значи: Близо е любовта. V Дом, в който любовта не е влъзла, е пуст, няма гости, никакво угощение не става. Там, дето е любовта, видни гости идат, поканени на угощение. Домакинята, домакинът и децата са добре облечени, слуги и слугини тичат натук – натам, готвят, агнета и кокошки се пекат, баници се точат. Гол-бмо е веселието в този дом. Н-бкой питат: Какво става в св"Б-та? Защо се правят ттззи приготовления?–Видни гости идат, голямо угощение се дава. Лътото е близо. Най-хубавият обяд е този, който става с любов. И когато чов"вк яде хлтзба, сложен на тази трапеза, вижда, че е жив.

Какво изисква любовта? – Жертва. В бъдеще, когато хората достигнат до съвършенство, няма да говорят много за любовта, но ще се жертвуват един за друг. Ако възлюбеният пита възлюбената си обича ли го, тя нищо н^ма да му отговори, но веднага ще се превърне в една хубава круша, ябълка, или в един хубав хляб и ще му каже: Изяж ме. Също-то ще направи и възлюбеният. Сегашните хора се убеждават едни други, че се обичат, но никой не е готов да се превърне на круша, на ябълка, на хлтьб за възлюбения си. Как ще докажат тогава, че се обичат? Днес хората говорят за любовта, но, като ви-дят никаква опасност, момъкът се качва на дървото, да се спаси от мечката, а момата се простира на зе-

390

мята, прави се на мъртва. Мечката дойде, подуши момата оттук – оттам и се отдалечи.

Всички хора се запитват, какво е предназначението на човешкия живот. Предназначението на човешкия живот се заключава в това, да има една добре организирана държава, да има разумни граждани

— майки, бащи, проповедници, учители, управници и др. Държавата представя формата на живота, разумните граждани представят съдържанието на самата държава, а това, което те носят в ума и в сърцето си — — смисъла на държавата. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на живота, той е разбрал дълбокия смисъл на целокупния живот. — Стремете се към истината, която може да ви направи свободни. Още днес можете да бъдете свобод-ни Когато казвам, че можете да придобиете свободата си в един ден, аз разбира м един Божествен ден, който се равнява на хиляда години. Ако можете да живеете един ден, както трябва, това са хиляда години добър живот. Дко някой каже, че може да ви обича само един ден, това са хиляда години. На другия ден пак ще ви обича и то само за един ден. Знаете ли, какво нещо е да ви обича един човек цъ\пи хиляда години? Вие ще се отегчите от любовта на този човек. Красотата на любовта се заключава в това, всички същества да ви обичат, а не само едноЩастлив е човек, когато обича всичко в света: въздухът, водата, светлината, изворите, растенията, животните, хората. Дето мине, всички го поздра-вяват, посрещат го като цар. Такова е отношението на всички живи същества към Бога.

Хората, които мислят, че стоят най-високо в стълбата на животинското царство, имат особена идея за Бога. Те гледат на Него като нещо далечно, отялечено. Бог е близо и далеч – от човека зависи това. Свещено нещо е Бог. Достатъчно е да помисли човек за Него, за да трепне душата му с онова велико, свето благоговение на Сина към своя Баща. Ако човек изпитва свещен трепет към слънцето – носител на енергия, колко повече трябва да затрепти целата му душа към Онзи, Който му е дал живот. •Ще кажете, че само идеалистите имат свещен трепет към Бога.^Според мене, и материалистите, и

391

идеалистите имат свещен трепет. Защо? –^Казано е, че Бог е Любов. В този смисъл, няма живо сж-щество в света, което да не благоговее пред любов-та. Вижте, как младият момък материалист благоговее пред своята възлюбена. Вижте, как богатият търговец материалист благоговее пред красивите моми. Това е все любов. Едно трябва да знаете: никой не може да бъде обичан, докато не обича Бога. В любовта към, Бога е щастието на ц-влото човечество. Н-вма ли тази любов, той е изложен на големи нещастия. Човек трябва да изправи отношенията си към Бога и, каквото срещне на пътя си – човек, животно, растение, да знае, че Бог се проявява чрез тях. Както жената изприда вълната, тъкачът – изтъ-кава платното, така и разумните същества са работили хиляди години с мисълта си и са създали светлината, водата, въздуха и т. н. Следователно, според степеньта на светлината ние еждим за развитието, до което са достигнали разумните същества.

Помнете: никой не е сам в живота, никой не е изоставен. Разумните и възвишени същества се гри-жат за нас с всичката си любов и самоотверже-ност. За да ни услужват и помагат, те са готови на всекакви жертви. Те се притичат в помощ на всеки беден и страдащ, на всеки затворник. Те се притичат в помощ на всеко пъшкане на онези, които лежат в гроба. Хората мислят, че като по-гребат умрелия, всичко се свършва с него. Много време лежи умрелият в гроба, не може да се отдели от телото си. Той гледа, как частица след частица се къса от телото му, вижда, че близките му плачат, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на човека в гроба, ако преждевременно не се е справил с желанията си, т. е. ако не е скъсал връзката си с земята. Който е работил съзнателно върху себе си и се е справил с земните си желания, той лесно се освобождава от телото си.

Как може да се избави човек от страданията? Освен любовта, никаква сила, никакви закони не са в състояние да спасят човека от страданията. Тя трябва да се тури като основа между всички хора на земята и между всички народи. Докато всички хора не се обединят в един човек, докато всички народи

392

не станат един нврод, страданията няма да изчез-нат от земята Личният живот трябва да отстъпи на Божествения. Докато всички учени, свещеници, проповедници, майки и бащи, слуги и господари не се проникнат от идеята да служат на човечеството в името на любовта, светът няма да се оправи Радвай-те се, че светът верви вече към изправяне. Има хора в света, които служат на любовта, на мъдрость-та и на истината.«Днес гбзи хора заповядват и управ-ляват. Къде са гбзи хора, познавате ли ги, или не, това не е важно. Те сж двигатели на човечеството. Кой кара колата: коньт, който е впрегнат в нея, или чо-в-бкът, който държи юздите на коня?

„Близо е лотото". Който се намира пред лътото на живота, да внимава да не изгуби благоприятните условия, които то носи. Ако сте закъснели в разбиранията и в постиженията си, бъдете будни сега, да не пропуснете добрите условия, не от страх, но от съзнание. Днес много хора изпълняват някои неща от страх, но нямат голями придобивки. Турете страха настрана и кажете в себе си: „Близо е лътото". Като се убедите в наближаването на лътото, скочете всички на крак и, в каквото положение да се намирате, започнете съзнателна работа: болният да отхверли болестта от себе си; слабият в решаване на задачите си да се впрегне на работа, да реши мъч-ните си задачи; прегърбеният да изправи гърбицата си; грозният да стане красив; старият Да се подмлади.

За да се постигне всичко това, хората се нуж-даят от в-вра. Достатъчно е да повярват в условията, които лътото носи, за да скочат на крака и млади, и стари. Само онзи може да скача, който чувствува в себе си велик, вътрешен импулс. Разум-ният човек скача, за да се освободи от нещо. Бо-гатият скача, за да се освободи от товара, който носи на гърба си. Старият скача, за да усили краката си и да се подмлади. Нечистият скача, защото отива да се измие. Следователно, когато се разтоварите от нещастията и страданията си, от неджзите и слабостите си, от нечистотата си, скачайте, пейте и веселете се. Кога младата мома скача на хорото? – Когато се е измила, облекла и нагиздила добре.

„Близо е летото". По какво ще познаем, че ле-

393

тото е наближило? – По това, че Божието благословение иде така, както хората го очакват. Божието благословение ще дойде върху хората, когато започнат да живеят според законите на Божията Любов, Мж-дрост и Истина. Това не значи, че те ще изгубят . свояти индивидуалност. Напротив, те ще станат такива, каквито са – всеки ще прояви своето естество. Колкото повече се развива човек, толкова по-богат и разнообразен е неговият вътрешен живот. Колкото по-издигнат е човбк, толкова по-снизходителен е към погрешките и слабостите на онези, които стоят по-долу от него.^Че някой вълк изял една овца, или лисицата – една кокошка, той не ги ежди. Той си казва: Ако човек яде овце и кокошки, какво остава за вълка и за лисицата? Ще кажете, че човек има право. – Кой му даде това право? Не можете да еждите вълците, мечките и лисиците, докато и човек има същите слабости.

Човек не трябва да се самоосъжда, но да дойде до едно вътрешно самовъзпитание, да изправи погрешките си. Сегашните хора трябва да се освободят от едно вътрешно, чуждо влияние, което се дължи на известни органически и полуорганически вещества в тях, които не хармонират с трептенията на тълата им. те са отрови, от които човек непремънно трябва да се освободи. От ред поколъния насам в човешкия ум има чужди мисли, в човешото сърце – чужди чувства и в човешката воля – чужди постъп-ки, от които човек трябва да се освободи. Под думата „чужди вещества/чдужди мисли, чувства и постъп-ки" разбираме всичко онова, което не е Божествено, и което носи нещастия за човечеството. Светът се нуждае от нови поети, нови писатели, нови музиканти, нови учени и философия. Поетитв трябва да възпеят любовта, но по какъв начин? Каква любов е тази, която допуща съмнението и подозрението? Обичаш никого, а се съмняваш в него – това не е любов. Любещият се отличава с устойчив характер. Той не се подава на никакви съмнения. Характерът препо-ржчва човека. Като има добър и устойчив характер, той може да постигие всичко. Ако е писател или поет и напише нещо, от което не е доволен, ще употрът би повече услия и ще напише н-бщо по-хубаво. Ако

394

днес направи нещо, от което не е доволен, на другия ден ще направи нещо, което ще го задоволи.

„Близо е л4тото". С други думи казано: Близо е времето, когато Син Человечески ще дойде на земята да научи хората, как да живЕят. Той няма да съди хората, но ще ги поучава^В продължение на хиляда години най-много г трябва да приложат законитв- на любовта, на знанието и на свободата. Нова наука, нови знания предстоят на човечеството, за да вле-зе в Божественото лято. Три плода тр%бва да узцре-ят през това лято: плодовете на любовта, на мж-дростта и знанието на истината и свободата. Блажени са он-взи, които могат да вкусят от тези плодове.

Желая ви в бъдеще и вие да вкусите от трите плода, които ще узрЕят през Божественото л-Ьто.

44. Беседа от Учителя, държана на 29 юний, 1930 г. София. – Изгрев.