Делата Божии
„Що да сторим, за да работим делата Божии"?*)
„Делата Божии". Смисълът на живота седи в работата. Думата „работа" се употребява често в обикновения живот, дето й се предава обикновено значение. Същата дума има и по-високо значение. В този смисъл.под понятието „работа" разбираме всичко възвишено и велико, което човек може да извърши на земята. На земята по-високо нещо от работата не съществува. Само чрез работата човек разбира надеждата, вярата и любовта. Ако не работи, той нищо не може да разбере.?- Разумният свят си служи с работата, като един от съвършените методи за по-стижение. Съществуват още два метода, с които хората постигат своите цели: метод на труда и метод на мъчението. И двата метода дават различни резултати: методът на труда е създал недоволството, а методът на мъчението – инвалидите. Следователно, инвалидите са хора на мъчението, недоволните – хора на труда, а здравите, учените, мъдрите – хора на всичко възвишено и благородно, хора на работата.
Мнозина търсят метод за работа, запитват тукъ-там, как да работят, но въпреки това не могат да се домогнат до желанното. Защо? Има неща, за които не се пита. Трябва ли да питате, как да обичате, как да вервете, как да се храните? Тези неща са познати на всички хора. Всеки човек знае, как трябва да обича, как да вярва, как да се храни, как да работи. Щом човек задава въпроса „как", това значи, че той има някаква скрита идея. Не само човек, но и низшите същества знаят много неща. Тъ-се раждат с някои знания. Току:що излупеното пиле знае, как трябва да яде. Току-що излюпеното патенце знае, как да плава. И човек, като пиленцето и па-тенцето, трябва да прилага всичко, което знае, а не да пита, какво да прави и как да работи.
Йоана 6:28.
4
Като е дошъл на земята, човек трябва да приложи живота, който му е даден, за да се ползува от него. Животът, вложен в човека, е подобен на из-вор, който постоянно блика, изявява се в разни посоки, докато реализира своето предназначение. Като живъе човтзк, в съзнанието му остава идеята, че изтича нещо от него. Това, което изтича от човека, някои наричат сила, други – време, трети – посока или направление и т. н. И учените разглеждат въпроса за време и пространство като външни прояви, а същевременно и като отялъчени понятия. И за човека се говори като за външна форма и като отялечено понятие. Тялото е външната форма на човека–обвивка, без която не може да се прояви на земята. Обаче, същината на човека не е в тялото му. Човешкото тяло представя величествено здание, на което трябва да знаете мястото на вратите, през които влизате и излизате. Обикновено хората знаят двет врати на своето тяло. В същност, човешкото тяло има 12 врати: една към изток, друга към запад, трета към север и четверта към юг. Останалите осем врати ще намерите вие сами.
Какво представят 12-те врати на човешкото тяло? Според някои учени, тия врати са наречени „източници на живота". Каквото име да дават на вратите, важно е, че къща без врата не може. Като се върне от работа, човек влиза в своята къща, затваря вратата и ляга да спи. Той взима къщата си, т. е. тялото със себе си. Охлювът, костенурката, таралежът също носят къщитe си със себе си. Не е лошо да носи човек къщата си със себе си, но по-добре е, ако може да я остави на мястото й, а той да излиза и влиза в нея, когато пожелае. Който не е научил изкуството свободно да влиза и да излиза от тялото си, той се спъва от него. Въпреки това, без тяло не може За да подържа функциите на тялото си, от време на време човек го намазва. Храната е мазилка за тялото. Чрез яденето, като мазилка на тялото, се подобряват лошите условия на живота. Храната, която човек приема, служи не само за мазилка на тялото, но и за набавяне на енергия, необходима за живота. Без енергия човек не би имал сила да влиза и да излиза от тялото си, да извършва своята работа.
5
Едно от съществениттз неща, дадени на човека, е животът. Човек трябва да изучи живота, както Бог му го е дал. В помощ на живота идат човешкото сърце и човешкият ум. Чрез тях човек се свързва с външния, обективен, свят и преживява различни чувства: приятност и неприятност, радост и скръб. Чувствата пък събуждат мисълта на човека. Топлите и благородни чувства в човека, които произ-тичат от любовта, внасят разширение. Възвишените мисли, които произлизат от мъдростта, внасят светлина в човешкия ум. Който люби, той се разширява; който мрази, той се свива. Научните изследвания по-казват, че когато люби, човек се разширява и физически: вратът, ръката, гкпото му стават по-широки, отколкото по-рано, когато не е любил. Тези изследвания са естествени. Понякога науката си служи с неестествени изследвания, каквито са, запример, вивисекциите. Естествено изследване е, когато наблюдават деятелността на органите в живо тяло. Случва се, запример, човечч да падне, да счупи черепа си и, ако в това положение се изучават функциите на мозъка, учените дохождат до ценни резултати. Мозъкът, чрез който се изявява човешката мисъл, е апарат, който възприема впечатления от външния свет. В този смисъл, мозъкът е най-ценното и най-устойчиво вещество в човешкия организъм. Мозъкът е звонковият капитал на човека, с който работи през целия си живот. Изгуби ли мозъка си, всичко е изгубено. Ако търсите човека, ще го намерите в главата. Ако предприема нещо, без знанието и съгласието на мозъка си, човек е оежден на фалиране. Ако не прекара всека мисъл, която иде отвън, през своя мозък, той ще дойде до поверхностни заключения. Днес повечето хора вадят прибързани заключения за живота, за Бога, поради което сами се спъват. Като се намерят в известни затруднения, те казват: Защо Бог не ни даде онова, от което се нуждаем? Така и детето казва. Като види баща си, детето иска от него дрехи, обуща, без да мисли, има ли възможност да се задоволят изискванията му. Ще кажете, че бащата е длъжен да задоволи нуждите на детето. Ако има капитал на разположение, бащата е готов да направи много нещо за детето си. Няма ли капитали,
6
той е вън от всякакво задължение. Това задължение е родено от любовта. Насила нищо не става. Вижте, какво става между птиците. Бащата и майката имат грижа за детето си, докато му израснат крилца. Израснат ли му крилца, те са свободни от всякакви задължения. Птиченцето трябва заедно с баща си да търси храна. То само си изработва дрешката и благодари на майка си и на баща си за живота, който са му дали. Обаче, докато човек стъпи на краката си, майката и бащата работят за него 20 години.
Съвременните хора не са дошли още до онези дълбоки разбирания за живота и за разумната природа, вследствие на което грешат и изпадат в големи противоречия. те внасят своите ограничени разбирания и в науката, и във вярата, и в любовта си. Привикнали да очакват на родителите си, децата очакват и от външния свет да им дадат обяснение на всички въпроси, които гб наричат отялечени. Запример, те мислят, че отвън нъкъде ще им се докаже, дали съществува Бог, какво представя Той, как е създал света и т. н. Човек може да получи нещо отвън, но той носи известни знания в себе си. Той трябва да се вглъби в себе си и да дойде до истинското знание. Всеки човек има никаква идея за Бога, но нъко-га се съмнява в своята идея и изпада в помрачение. Щом съзнанието му се помрачи, той изгубва всичко, на което е разчитал. Щом губи основата на живота си, човек е слаб. Силният човек, при каквито условия да се намери, в каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човек! Морските вълни не са в състояние да заличат написаното в него. Неговите убеждения са написани на канара, на устойчива материя, а не на пясък. Докато възгледите на човека се заличават от вълните на живота, той се намира на физическия свет, дето нещата са преходни и неустойчиви^ Човек се мени като луната, но Бог е неизменен. Отношенията Му към човека са постоянни и неизменни. – Защо? Защото Бог има отношения към човешката душа и човешкия дух, а не към неговото тяло. Тялото на човека се изменя, но душата му и духът му не се менят. те остават вечно млади, вечно силни. В пътя на своето развитие човек е минал през различни фор-
7
ми, докато е дошъл до сегашната си форма. Благодарение на промените, които е претърпял, той носи големи опитности и знания, които е складирал в душата и в духа си за вечни времена.
„Делата Божии." Ако попитате съвременния човек, в какво и как се изразяват далата Божии, той ще каже, че не знае. Ако го запитат, какво е неговото предназначение, той ще отговори, че предназначението му е да вярва в Бога. Като казва, че вярата му в Бога е негова задача, вярва ли в същност това? Каква в"Бра е тази, която се променя десет пъти през деня? Силен конец ли е този, който се къса всеки момент? Конецът трябва да бъде направен от здрава, от устойчива материя, че, колкото да се дърпа, да не се къса. Здрави конци са ония, които са направени от материята на вярата, надеждата и любовта. Конецът, изтъкан от материята на любовта, е толкова здрав, че цялата земя да окачите на него, не се къса; не само това, но ако закачите на него цялата слънчева система, с всички планети в нея, той пак няма да се скъса; най-после, ако на този конец закачите целия козмос, той пак няма да се скъса. Като слушат тия твърдения, мнозина ще ги отрекат. За тях тия твърдения не са научно обосновани. Вярно е, че не са научно обосновани, но какво ще кажете за сегашните теории, които научно са добре обосновани, но нямат никакво практическо приложение? Запример, днес съществуват, много теории за светлината, нови и стари, но нито една от тях не е дошла още до абсолютното понятие за светлината. Всеки ден се прибавя по нещо ново към досегашните теории, но все им липсва нещо.
Теориите за произхода на светлината, за понятието светлина са различни, обаче, като изложите гърба си на слънце, светлината действува по един и същ начин. И в миналото, и днес, и в бъдеще светлината е действала и ще действува по един и същ начин. Животните разбират и възприемат светлината по един начин, растенията – по друг, а хората – по трети начин. Човек, като разумно същество, е дошъл до заключение, че светлината носи всички блага в себе си. Той констатира този факт, но в същност възприема микроскопическа част отъ
8
тия блага. Човек не е дошъл още до вътрешната, красива страна на светлината. Той познава само седемте цвета на светлината, без да подозира, че му предстои да открие още пет цвята. На земята човек може да види само 12 цвета на светлината. Засега са известни само седем цвета на светлината, но един ден той ще постигне и това. Н-Ькои искат да знаят, какви са останалите пет цвета на светлината. Те не познават още седемте цвета, а искат да знаят дванадесетте.
Какво представя червеният цвят? Червеният цвят внася в човека живот, енергия и движение. Докато е под влиянието на природния червен цвят, човек е активен, буен, готов и за работа, и за бой. Изгуби ли този цвят в себе си, човек става пасивен и започва да философства. Той казва, че животът няма смисъл. Той става песимист. Защо? Защото червеният цвят в него е потъмнял. Какво казваме за кръвта, когато започне да потъмнява? Щом кръвта стане тъмна, ние казваме, че е нечиста. Да мисли човек, че животът няма смисъл, това показва, че той е изгубил силата и чистотата си. От голям, чист, буен извор той се е превернал на малко поточе, което едва шурти. При това положение човек се запитва, трябва ли да обича хората. Заслужват ли неговата любов? Ако човек задава този въпрос по отношение на съществата, които са на един уровен с него, какво трябва да кажат съществата, които са над него? Тр4бва ли и те да питат за него, заслужва ли да бъде обичан?^Каквото човек даде на хората, това ще дадат и възвишените същества на него. Както той обича хората, така и Бог ще го обича. Колкото даваш, толкова ще ти се даде. ,Това означава стихът: „С каквато мерка мерите, с такава ще ви се отмери." Невъзможно е през тесни тръби да прекарате много вода. Следователно, ако тръбите на вашата инсталация са тесни, колкото много блага да е определил Бог за вас, вие не можете да ги приемете. Благата, които Бог дава на човека, се изливат в силна струя, която ще. пръсне тръбите на вашата инсталация. Тесните тръби не могат да издържат напрежението на благата, които идат от Бога. Каже ли някой, че любовта ще го
9
пръсне,.това показва, че тръбите на неговата канализация са тътни. За да издържа напрежението на великата любов, човек трябва да разшири тръбите на своята канализация, т. е. той трябва да разшири сърцето и ума си, да дава и да приема повече.
Щом се говори за великата любов, хората казват, че искат да оставят сърцата си за великата и света любов. Любовта е сила, която се проявява навсякъде по един и същ начин. Тя не може да бъде велика и малка, света и порочна, чиста и нечиста. Това са човешки определения. Любовта е една и съща, но различието в любовта, което.хората виждат, показва, че съществата я възприемат и предават различно. Те й предават особени качества. Сама по себе си любовта е толкова умна, колкото и глупава. И в най-глупавите й прояви , според човешкото разбиране, тя е по-умна от най-великите философи и по-мъдра от най-големите мъдреци в света. Любовта превръща грешника в светия, но сама по себе си не е света. От калта грънчарят прави грънци, но той сам не е гърне. За да покажат, че разбират и оценяват любовта, хората й предават качества, каквито те сами не познават. Казват: „Бог е Любов." Какво е Бог, в същност и те не знаят. Какво е любов, също така не знаят. Любовта е онова вечно начало, което обхваща всичко в себе си. Следователно, не говорете за светостта, за чистотата на любовта, защото сами ще се спънете. Кажете си: Аз живея в Божията Любов. Щом живея в любовта, всичко, каквото пожелая, е постижимо.
„Делата Божии." Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела –да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел.
Ако хората продължават да живеят, както досега са живели, те ще имат същите резултати, същите разбирания. Това, което сега преживяват, е резултат на тяхното минало. Време е вече да ликвидират със своето минало, да погледнат към новия живот, който Божият Промисъл чертае. Малко хора днес разбират, какво нещо е Божият Промисъл. Те не могат да си представят, какви са отношенията на Бога към хората и какво Той има пред вид да им даде. Бог не мисли да прави човека щастлив, богат, учен, си-
10
лен, както той иска. Единственото нещо, което Бог иска да даде на човека, това е животът. Какво по-ценно нещо може да иска чов+^к от живота? Да имате живот, това значи, да участвувате в това, в което Бог участвува и се проявява. Казано е, че Бог е живот. Какво по-велико от това, да бъде поставен чов+ьк в средата на Бога – в живота? Любовта ражда живота. Дойдете ли до живота, няма две мнения за него. И растенията, и животните, и човт^кът, и ангелът – всички еднакво се стремят към живота. Обаче, за да се прояви животът, нужни са нъжолко елемента, като условия. Първото условие за живота е въздухът. Щом има въздух, има и умствен живот. Значи, въздухът е свързан с ума. На физическия свет чов+ьк приема въздуха чрез дробоветъ1 си. Има хора, които са постигнали и вътрешно дишане– чрез астралното и умственото си тяло. Някои йоги са дошли до положение да задържат дишането си до поло-вин час. В половин час тъ1 поемат един път въздух. Нъжои източни народи казват, че Бог вдишва и издишва един път в милиарди години. Като вдиш-вал, Той приемал външния свъч в себе си. Като издишвал, Той го изхверлял вън от себе си. Това издишване т" наричали „създаване на света." Това са твърдения на източните народи, но доколко са втурни и истинни, не се знае, не е научно доказано.
Тъй щото, когато хората се запитват, как ще се оправи св-вта, казвам: Светът ще се оправи чрез дишане. Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането е свързано с мисълта. Следователно, светът ще се оправи, когато хората се научат да мислят правилно.
Днес всички хора говорят за възпитанието на младото поколение. Т% търсят нов начин за възпитание, да подобрят живота, да излезат от мъчно-тиигб. За възпитание на младото поколение може да става въпрос само тогава, когато младият развие своето духовно тяло така, че с него да извършва всички функции, които върши и с физическото си тъ\по.?Когато духовното гбло на човека започне да се проявява като физическото, само тогава може да се говори за възпитание и самовъзпитание на човека. •Двама души могат да бъдат в съгласие ида се
11
обичат, само когато са развили духовните си тела. Ако действуват само физическите им тела, а духовните не се изявяват, те не могат да се обичат. От развитието на духовното т-бло на човека зависи неговата в^ра и любов.
Япостол Павел казва: „Имам тт^ло духовно, имам т-бло физическо". Ако физическото гкло, т. е. земната къща на човека, се развали, а няма още духовна, нищо не остава от него. За духовното тъчпо на човека е казано: „Имам дом неръкотворен". Физическото и духовното тяло на човека са тяхно свързани. Ако чо-в^к заболее физически, болестта се отразява и на духовното му т"бло. И обратно: ако духовното му гбло заболъе, и физическото ще започне да страда. Тъй щото, иска ли да се лвкува, чов"бк трябва да влезе във връзка с духовното си тяло. Лекува ли се само по физически начин, той нищо няма да постигне. Вечер, когато спи, чов-Ьк напуща физическото си гбло, през което време става пълно пречистване и обновяване на клеткит^ му. Щом тялото се пречисти, човек отново влиза в него и се събужда. Ако е спал добре, гбло-то му се пречиства добре, и той се събужда разполо-жен и обновен. Добрият сън зависи от правилното пречистване на тялото. Вие искате да знаете, как можете да постигнете това. Ще го постигнете, когато разберете, че любовта не е нито света, нито грешна, нито глупава, нито разумна. Ако можете да приемете това, каквато болест имате, ще изчезне. Не можете ли да гледате на любовта по този начин, вие ще останете със своите стари възгледи, а заедно с тях и с болестите си.
~, Досега аз съм изнасял принципите на живота, а вие сами трябва да си намерите методи. Аз ви по-казвам вратата, през която можете да влезете, но вие се страхувате. Казвате: Ще влезем, ами, ако не мо-жем да излезем? Това е ваша работа. Ако не искате да влезете през вратата, която ви показвам, останете у дома си. От време на време ще ви посещавам, да видя, какво правите в домовете си. Щом ме видите, ще почнете да се оплаквате, че не сте разположени. Щом не сте разположени, излезте вън, на чист нъздух! Ще се простудим. – Останете тогава в стаите си. Отворете поне прозорците. – Страх ни е отъ
12
течение.–Тогава стойте с затворени прозорци, но знайте, че ще боледувате. Други пък се страхуватъда из-л-взат от къщата си, да не ги обере някой. Щом ги е страх от крадци, нека останат в къщите си, да ги пазят. И при това положение те сж осъдени на заболявания. Който живъе във великия закон на любов-та, той свободно излиза от тялото си, не се страхува, че ще го оберат. Тялото му става невидимо. Адепти-т знаят изкуството да излизат от тялото си, когато пожелаят. те отиват на различни м~вста, обикалят из пространството, а тялото си оставят на нъжой брат, да го пази.
От религиозна гледна точка, човек не може да се нарече в-врващ, докато поне веднъж не е изли-зал от тялото си и с духовното си тяло се качи в разумния свет, да се свърже с възвишените и разумни същества. Това значи, да направи човек съзнателна връзка между душата и Бога. Докато търси Бога в физическото си т-бло, човек никога не може да Го намери. Казано е в Писанието: „Когато се молиш, скрий се в тайната си стаичка". Тайната стаичка, това е духовното т"бло на човека. Само там човек ще намери Бога, ангели1"Б и църквата. Някой мисли, че като погледне нагоре, той се е свързал с Бога. Това не е никаква връзка. За да се свърже с възвишения св-бт, погледът на човека трябва да претърпи две пречупвания: едно вътрешно пречупване – към своята душа, и едно пречупване нагоре – към Бога,
Съвременните хора се страхуват от духовни работи. Щом чуят да им се говори за духовния свет, нт^кои си мислят, че ще стане н-бщо с тях, ще полуд"вят, или ще ги обсебят. Едно трябва да знаете: никой не може да обсеби човека, ако той не е в съгласие с този, който обсебва. Никой никого не може да обере, ако човек не става съдружник с крадеца. Никакви договори за заеми с никого не правете. Нито взимайте пари на заем, нито давайте. Когато предприема нещо за себе си, или за другите, човек трябва да бъде щедър. Ако си купува дреха, тя трябва да бъде от най-хубава материя, изработена от най-добрия шивач. Ако заверзва приятелство съ' нтзкого, човек трябва да е готов да му даде н-бщо ценно от себе си. Приятелство или познанство започва ^свкога
13
с даване. Ето, като е направил връзка с човека, Бог му е дал най-ценното – живота. С какво ще отговори чов"бк срещу това, което е получил от Бога? Ще кажете, че сте бедни, невежи, слаби. Това не е истината. Бог е направил човека по образ и подобие свое и, след всичко това, той се осмелява да казва, че е беден. Човек трябва да знае истината. Той е получил най-голямото благо – живота, който не се откупва и с най-голяма цена. В бъдеще, върху живота, като върху почва, ще израстат още много блага. Като знае това, човек трябва всеки момент да слави Бога в себе си.
Мнозина се запитват, в кой Господ трябва да вярват. Ще вярваш в този Господ, Който ти е дал най-ценното нещо – живота. Н-бкои ще ти каз-ват, че си заблуден, като вярваш в Бога, че от тебе човек няма да излъзе, че ще пропаднеш, ще се нам-вриш в ада, между дяволит. Каквото да ти казват, ти трябва да вярваш в Господа, Който ти е дал живот, и от нищо да не се страхуваш. И в ада да влъзеш, щом си с Бога, няма нищо страшно. Дето е Бог, там дяволи не съществуват. Когато човек не вярва и не люби, тогава идат дяволит.
Съвременните хора говорят за ад и за рай, без да знаят, че те сами са създали ада и рая. Мъжете и жените са огнярите в ада, те сами подклаждат огъня в ада и сами се пекат на този огън. Земята е и адът, и раят. По-страшен ад от този, който съществува на земята, няма. Хората сами са втълпили в умовет си мисълта за ада, за въчното мъчение и мислят, че по този начин ще се изпра-вят. Ето, осем хиляди години вече са се изминали, откак светът съществува, но въпрвки това страданията и мъченията не са изчезнали. Хората ще се изпра-вят, и страданията ще изчезнат, когато всички съзнаят, че животът е произлъзъл от Бога. Щом съзнаят това, те ще използуват живота разумно.^Лош човек е онзи, който пази своя живот, а отнима живота на другите хора.уПош човек е онзи, който, като има пари за живъене, отнима средствата на другите кора, които, като него, имат право да живеят. Ще каже някой, че не може да живъе с хиляда–две хиляди лева, че не иска да бъде сиромах. Той сам
14
си е внушил, че е сиромах. Щом има живот – най-ценното нещо, никой човек не може да бъде сиромах. За Христа казват, че бил сиромах. Не, Христос бъчие богат. Той разполагаше с голтзми знания. Как ще си обясните факта, че Той можа да нахрани пет-хиляден народ с пет хл-вба? Различни обяснения са дадени за гбзи хлябове.
Според някои, пеп-Б хлъба са били големи като могили; според други, всбки човтзк е носел със себе си парче хл-Ьб, затова са стигнали пет хлъба на пет хиляди души. И едното може да е в-Ьрно, и другото, но най-вероятното е, че Христос имал знания, каквито никой човек досега не е притежавал. Аз зная истината по този въпрос, но не искам сега да я доказ-вам. Ако съм налътт в едно шише чиста, планинска вода и ви казвам, че тази вода е от един извор, който се намира на пет километра от вас, как ще ви докажа това? Който иска да се увери в думите ми, нека отиде до извора и ще разбере, че говоря истината. Който не иска да отиде на извора, нека чака да се изпие водата. Щом се изпразни шишето, аз пак ще отида на извора да го напълня.
„Д-влата Божии." Само онзи може да върши далата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните, основни положения на живота. Опасно е да не. дойде чов15к до пасивните положения в живота, които ще го отд^ле-чат от Бога. Запример, ако приятельт ти дойде при тебе и те намери в пасивно състояние към него, т. е. не се интересуваш от него, не влизаш в положението му, той започва да се отдалечава от тебе. Всбко безразличие в отношенията на хората става причина да се отдалечават едни от други. Сжшото отдалечаване се явява между човека и Бога. Запо-не ли да мисли, че светът не е създаден, както трябва, че хората са на крив път, човек сам се отдалечава от Първата Причина на нъчцата. Отдалечи ли се от Първоизточника на живота, човек се лишава от великиттз блага на Бога. И да ги получи, той не може да ги оцени, не може разумно да ги използува. Какво по-голямо благо може да иска човек от лю-бовьта, която му е дадена? Въпреки това, малцина разбират и оценяват любовта. И затова, често слу-
15
шате хората да казват, че никой не ги обича. Виждате, как родителите обичат сина си и дъщеря си, но тб не ценят тяхната любов и казват: Няма кой да ни обича. И за да намерят някой да ги обича, те се влюбват в някоя мома, или в някой момък и се оженват. Като се оженят, тогава виждат, че се излъгали.
Дойдат ли до любовта, всички хора се лъжат, и обикновени, и учени. Един виден английски рефор-матор, проповъдник в една методическа църква в 'Англия, се оженил за една добра християнка от неговата църква, но на третия ден след женитбата си казал: Не струва човек да се жени. Наистина, да се ожени един реформатор, това значи, да направи една голяма грешка в живота си.
Когато създаде първия човек, Бог го постави в райската градина, да живее между растенията и животните, като техен господар, и да ги изучава. Той скри жената в Адама, да не би, като излъзе вън от него, да направи нъкаква пакост./■Но Адам не се задоволи от това. Той пожела да има другарка, както всички животни, и Бог задоволи желанието му. Той извади жената от него и я нарече Ева. Красива бъше другарката на Адама. Когато магарето видъло за пръв път Ева, извикало от захлас и удивление. Много красива била Ева. Със своето извикване магарето искало да предупреди господаря си, да бъде вни-мателен с Ева, да не стане причина, да направи тя нъкаква пакост. Същевременно магарето виждало някакъв недостатък в мткжа. От този момент Ева намразила магарето и. карала Адама да го бие. Тази е причината, поради Която и до днес още магарето реве. със своя рев то иска да каже на хората, че всеки, който казва истината, ще бъде бит. Голям фи-лософ е магарето.
За магарето се казва, че в далечното минало е било голям философ – маг-хаха-рец. По това време му била ?дадена една голяма задача за разрешаване. Като не могло да разреши задачата си, то изгубило философските си способности и останало обикновено животно – магаре. Сегашните философи и мъдреци трябва да изправят отношенията си към жената. Повечето философи, учени, поети казват, че мозъкътъ
16
на жената тежал по-малко от този на мъжа, че чувствата й били неустойчиви, че тя била глупава и т. н. Чудно нещо! Жената ражда деца, с което подържа цълото човечество, а въпреки това я считат по-дол-ностояща и по-глупава от мъжа. За да имате ясна представа за жената, вие не трябва да я разглеждате отд-блно, като единица, но я разглеждайте като същина, в нейната цълокупност. Мощно, велико нещо е жената в природата. Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта. Женският еле-мент, или женският принцип е носител на жи-' вота. Този елемент е влъзъл в Битието още при създаването му. Значи, жената е влазла в живота още в момента, когато е започнал да се проявява. От този момент тя е влъзла и във всички живи същества, от най-малките до човека. Като знаете това, не от-дъляйте жената от живота, т. е. любовта от живота. Жената символизира любовта. Днес ние виждаме жената в изопачена форма. С изопачаване на човешкия живот се изопачила и жената. Днес. под понятието жена разбират нещо съвършено различно от първоначалното понятие.
В същност, под понятието жена разбираме същество, което може да роди най-красивата форма; същество, което може да произведе най-голямата сила; същество, което може да изяви най-великата интелигентност. След всичко това, слушате някои хора да казват, че не искат да бъдат жени. Коя ли жена е истинска жена? Аз бих желал, всички хора да са жени. Под думата „жена" аз разбирам непроявената любов, която днес е в състояние на дете, в процес на развитие. Под думата „мъж" разбирам проявената любов, която се намира вече в своята възмъжалост. С други думи казано: жената е любовта в своето детинско състояние; мъжът е мъдростта, т. е. старият, мъдър човек. Детето носи в себе си своите заложби, които ще дадат резултат в бж-деще. Майката и бащата са проводници на тия заложби, които детето крие в себе си. Сами по себе си майката и бащата не са онази майка и онзи баща, които създават нещата. Те само раждат, а друг създава и твори.
Сега, като изнасям тия нови понятия, аз не
17
искам непременно да вярвате в тях. Аз искам само да ви покажа, къде е изворът на нещата. Вие сами ще почерпите от водата на този извор, ще я опитате и ще се произнесете за нейния вкус и чистота. Всеки носи в себе си онзи вътрешен авторитет, чрез който познава истината. Лошо е, когато човек признава този авторитет само в себе си, но не и в другит. Човек трябва да признае този авторитет във всички. И тогава казвам: Всички хора познават истината, всички хора могат да обичат. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича, да люби. Това е привилегия за човека главно. ."-Животните могат да чувствуват, а на човека е дадена възможност да обича. Как трябва да обича човек? Той трябва да обича детето като дете, младата мома – като млада мома, възрастния – като възрастен и т. н.^Какво значи, да обичате младата мома като млада мома? Обичайте младата мома, както добрата градинарка обича цвътята си. Тя не ги къса, не ги държи в ръцет си да увъх-нат, но всъка сутрин ги полива и разкопава. Благодарение на нейните грижи, от ден на ден те стават по-красиви, по-благородни и с по-голямо благоухание. .Ако влъзеш в един дом като приятел, вложи своята любов във всички членове на дома така, че работите им да тръгнат напред: ако са били сиромаси, да забогатеят; ако са били болни, да оздравеят. В който дом влъзе, любовта всъкога носи своето благословение. Срещнете ли живо същество в гората, колкото да е хищно и свирепо, не бътайте от него. Бъгате ли, това показва, че нямате любов. ?Ако бъта-те, вие по нищо не се различавате от животнит. И животните бътат, и гб се страхуват. г-Срещнете ли млада мома в гората, и от нея не бътайте. Услужете й, поклонете й се и след това си заминете. Оставете в ума й мисълта, че брат е срещнала в гората, а не звер, от когото да бъта и да се страхува.
Един ден срещнах заяк в гората. Като чу стъпки, той веднага подскочи и избъта. Аз направих опите да го успокоя и отправих мисълта си към съзнанието му: Защо бъташ? Защо се страхуваш? Не мисли, че имам лоши намерения към тебе. Аз продължавам навътре в гората и виждам същия заяк на пътя ми точно, легнал на земята и ме гледа
2
18
право в очите. Приближих се до него, помилвах го, но той не трепна. Казвам му: От тебе ще излезе нещо. Ти имаш условия да се развиваш. Може да ви се вижда това невъзможно, но факт е. Който носи любовта в себе си, той може да внесе спокойствие във всички живи същества.
Казано е в Писанието: „Невъзможните неща за човека са възможни за Бога." Човек трябва да има будно съзнание, да опредъли отношенията си към Бога. Щом отношенията му към Бога са правилни, те ще бъдат правилни и към всички живи същества. Носете в себе си мисълта, че животът, който ви е даден, е най-великото благо за вас. Бог ви се изявява, именно, чрез живота, но като не разбирате това, вие търсите Бога вън от себе си. Ако досега не сте познали и намерили Бога, никога няма да Го познаете и намерите. Преди две хиляди години Христос дойде на земята, но хората не Го познаха. Днес Го очакват пак да дойде по особен начин, но и да дойде, те няма да Го познаят. Христос е дошъл вече на земята. Той е вътре в човека, но малцина Го познават. Те искат да Го видяг отвън, велик и мощен. те не подозират, че Христос се е скрил дълбоко нъкъде в човека и може да Го види само онзи, който се е свързал с Него. Божественото начало в човека не е нищо друго, освен Бог, Христос, Който чака своето време да се прояви. Докато не даде път на това начало в себе си, човек никога няма да познае нито Бога, нито Христа. кКато не разбират цената на Божественото в себе си, някои хора несъзнателно го убиват и после се чудят, защо работит^ им не вервят добре.
Съвременните хора се запитват, трябва ли да съществува войната, или не. Този въпрос може да се реши от всички народи. Нека всички народи изпра-тят свои представители, всички да изкажат мнението си. Базата за разрешението на този въпрос е животът. Всеки трябва да се запита: има ли право да от-нима живота на своя ближен, или на кое да е същество? Животът е най-великото благо, което Бог е вложил в човека и във всички живи същества. Следователно, никое друго същество, било на земята или на небето, няма право да отнима това, което сам не
19
е дал. Тъй щото, който се осмели да отнеме това благо от човека, той носи отговорност. Като говоря за живота, като велико благо, имам пред вид Божествения живот в човека, а не онзи грешен, изопачен човешки живот. Каквото срещна на пътя си – растение, дърво, птица, животно, човек, радвам се на всичко, защото във всичко живо тече онзи Божествен живот, който тече и в мене. ВсАко живо същество, колкото малко да е, представя част от великия Божествен организъм. Като мисли така, чо-въж ще реформира своите възгледи за нещата и сам ще си отговори на всички въпроси, които го занима-ват и които представят противоречие за него. Като разсъждавате правилно, вие ще можете да отдалите безграничното от граничното и да познаете Бога и Христа.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога." С други думи казано: Това е живот вечен, да позная живота, който е вложен в мен, както и онова, което подържа този живот. Онова начало, което подържа живота, е Божията Мъдрост. Ако мъдростта не беше в живота, той отдавна би бил унищожен. Какво по-страшно н"бщо търсите от умразата? Умразата е в състояние да унищожи човека. уУмразата се обезсилва благодарение на мъдростта. Обаче, ако умразата вземе големи размери, човек ще дойде до състояние на пълно сгжстяване и втвърдяване. В такъв случай, мъдростта се отказва да помага на човека. Тя оставя на него, сам да се смекчи. Бог е вложил в човека живота и любовта, и той е длъжен да прояви тази любов, да обича, както Бог обича. От създаването на човека досега Бог не е престанал да го обича. Следователно, ти ще обичаш, както Бог обича. От тебе не се изисква да сьздадеш никаква голяма вселена. Ти ще създадеш в себе си един малък свет и ще го подържаш. Не го ли подържаш, както Бог подържа големия свет, ти ще вл"б-зеш в разрез с Него. Ако ти не обичаш и не подържаш живота на милиардите същества в себе си – клеткиг, ти не си в съгласие с Бога.
Човек трябва да знае, че всички клетки на гб-лото му, както и всички негови органи, имат желание
20
да обичат. Като не разбира тяхнитб нужди, той им забранява да обичат. Днес им забранява, утре им забранява, докато един ден всички органи в него се атрофират, и той казва: Утвърдих се вече, станах правов-врен. Той мисли, че се е утвърдил в идеите си. В такова утвърдяване няма никаква философия, никакво знание.
Едно момченце отишло с баща си на църква. То се възхитило от проповъдьта на пастора и, като се вернало дома си, цял ден пътю, скачало. Баща му седъл на едно място и гледал детето си, как играе и п-Ье. Детето запитало баща си: Татко, ти защо не пееш? – Аз съм утвърден вече, отговорил бащата. Не се минало много време, бащата, заедно с детето си, отишли на разходка със своя кабриолет. По едно време коньт се спръл и не искал да верви. Бащата го ударил няколко пъти с камшика си, но той не мръднал от мястото си. Като гледало, какво прави коньт, детето казало на баща си: Татко, коньт се утвърдил. То не разбирало значението на думата утвърдяване, но все пак вложило в нея свое разбиране.
Много от съвременните хора са хора на утвърдените идеи и в-врвания, но въпреки това работите им не вервят. В Бога в-врват, за любовта гово-рят, върху научни въпроси спорят, но животът им пак не се нарежда, както разбират. Какво показва това? Стари са гбхните идеи, и трябва да се изменят. Каквото да говорят, както да разсъждават, старото си е старо, никаква критика не издържа. Ако човек не може да познае Бога в себе си, в своя живот, и отвън няма да Го познае. Дко не може да Го познае в малкото, в голямото още по-мъчно може да Го познае. Истинският живот започва с изучаване на малките величини. Като развива и възпитава физическото си гбло, човек трябва да направи също-то и с духовното си тяло.
Съвременните хора се намират пред една велика задача, която трябва да решат правилно. те се намират в положението на неизлупеното още пиле, което се приготвя за новите условия на живота. Нов живот, нови условия очакват човека. Той трябва да бъде готов за тия условия. Като минава от преход-ните в постоянните условия, каквито новият животъ
21
носи, човек трябва да разполага с нови органи. Дпостол Павел казва, че ще дойде ден, когато чо-век ще бъде грабнат във въздуха. Това ще стане с всеки човек при преминаването му от преходните условия в условията на новия живот. Ако това стане буквално, човек ще се намери в ужасно положение. Какво по-страшно положение от това, да увиснеш във въздуха, без основа под краката си? Само онзи може да увисне във въздуха, на когото разбиранията са преходни, без никаква основа. За да не се намери в това положение, човек трябва коренно да измъни своитб възгледи за живота, да ги пригоди към новия живот. Не се ли пригоди към новите условия на живота, човек ще се лиши от всички блага, които новото носи със себе си. Христос казва: „Не наливайте ново вино в стари мехове". Старите мехове, старите еждове не издържат на изобилието на новия живот. Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще се ползувате от благата на новия живот. Казано е в Писанието: „Старото отминава вече." Значи, старото тяло ще се замъсти с ново. Сега се строи ново тяло. Дрехарниците са пълни вече с нови дрехи за новото тяло на човека. За встзки човек е определен по един нов костюм. Преди да се облъче с този ко-стюм, човек трябва да се измие, изчисти, да няма никаква кал и нечистотия, вън и вътре в тялото си. Човек трябва да бъде абсолютно чист. Чистотата подразбира здраве. Само чистият човек може да бъде здрав. Пречистването и приготвянето на човека за дрехата на новия живот става на земята. Щом облаче новата си дреха, той минава вече в нова фаза на живота. Щом влъзе в новата фаза на живота, човек коренно се е видоизмънил. За това състояние на човека апостол Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се измъним."
Новият живот изисква готови хора. те не се приготвят с говорене. В камарите говорят, на площадитт говорят, в църквите говорят, но хората не са се измънили, нито светът се е оправил. Човечеството е минало през хиляди войни, но и гб не са оправили света. Хиляди и милиони хота се раждат и умират, но светът още не е оправен. Днес в семействата майката и бащата играят важна роля. Въ
22
бъдеще само майката ще играе рол в семейството, а бащата ще бъде далеч нъкъде. С други думи казано: Майката ще работи отвън, бащата – отвътре, а детето ще бъде между гбх. Днес майката е отвън, бащата – отвън, детето – отвън, и животът не верви хармонично. За да тъчете, нужни са две кроена: едното долу, другото горе. Платното верви между дветтб кроена. Само по този начин животът, като платно, ще се тъче. Както и да се говори, хората не могат да си обяснят, как може бащата да работи вътре в сина си, а майката – отвън. За да разбе-рат тази истина, хората искат доказателства. Нико-дим, като съвременните хора, не разбра думите на Христа, Който казваше: „Ако не се роди изново, човек не може да влъзе в Царството Божие." Той запита Христа: Как е възможно стар човек да се роди изново? Христос му отговори: Ти си учител из-раелев, учиш хората, как не можеш да разбереш тия елементарни работи? Има нов начин, по който човек може да се роди изново. Новоражцането е вътрешен процес. Когато човек мисли за нъкого, това показва, че е влъзъл в главата му. Това е най-доброто посещение; Не е нужно по външен начин да се посещават хората. Външното ръкуване не означава още истинско поздравяване. Човек може да носи нтького в главата и в сърцето си, постоянно да мисли за него, без да се ръкува. Това значи посещение по духовен начин. Как ще приемете Христа и как ще Го посетите, това зависи от вашето разбиране. Едно е важно: докато човек не познае Христа отвътре, отвън само никога няма да Го разбере.
Един благочестив калугер ходил на Атонския монастир. На връщане той се отбил в дома на един свещеник в Нови-Пазар, да си почине. Като тръгнал да си отива, калугерът помолил свещеника да му даде една малка сума за път, да не ходи пеш. Свещеникът му казал, че нямал пари, и после до-бавил: Можеш да си отидеш пеш. Като нямаш пари, пеш можеш да ходиш. Като разправяше тази случка, аз казах на свещеника: Знаеш ли, че този калугер бъше Христос? – Право ли говориш, или ме изпитваш? – И те изпитвам, и истината ти говоря. – Ако знаех, че калугерът е Христос, щъх го да на-
23
\стигна, да му дам пари за път, да не ходи пеш. Всеки човек трябва да познава дълата Божии, защото тe крият известна сила в себе си. Къде се проявяват далата Божии? В живота. Е1го защо човек тр-вбва да си изработи нов мироглед за живота, нови отношения към всички живи съще-ст^а – отношения на зачитане на Божественото в гбх. Срещнете ли един човек, вие трябва да имате към негрЦспецифично отношение на уважение и почитание, въЦ от неговата личност. За да изработи нов мироглед за живота, човек трябва да се ^вглежда в сво-итъ\прояви, в своите слабости и да ^се изправя. Като работи върху себе си, човек може да се самовъзпитава. Така\той може да си изработи нови методи за придобиваме знания и изкуства. Така само той ще разбере, какво; представя инстинската поезия. Без любов никаква поезия не съществува. Лесно е да се^каже: „Повер-вай иIвсичко, което желаеш, ще придобиеш." Ти не можеш да вярваш, докато не обичаш. Ти не мо-жеш да се надъваш, докато не обичаш. Вярата определя качествата 1на твоята любов. Надеждата опредъля [качествата^на твоята вяра. Любовта опре-дъля качествата на твоя ум. Колкото повече любов имаш толкова по-големи знания и сила ще имаш. Любовта подхранва Божественото, което помага за проява на всички дарби в човека.
И тъй, задачата на човека е да изучава и прилага любовна като проява на Бога.»Когато човек даде ход на тази любов в себе си, всички болести, противоречия, недоразумения ще изчезнат. Любовта стопява всичко. Тя се проявява нато импулс, като свет-лина 4а ума и съзнанието на човека. Любовта внася светлина в човешкия ум, топлина в сърцето му и сила във волята му. За такъв човек се казва, че е вдъх^овен. Като знаете това, никога не препятствувайте н^ Бога в себе си да се прояви. Той се проявява чрез^ вашите добри мисли, чувства и постъпки. Ако не можете да направите едно добро, оставете поне мисълта за доброто да мине през вас, за да я приеме друГ някой, който ще направи доброто вмясто вас. йко минете покрай някой просяк и нямате възмож-ност да му помогнете, мислено поне му изпратете едно добро желание, да му се помогне по някакъв начин.
/
24
Колкото хора минат след вас, те ще възприематъ вашето добро желание, и всеки ще тури в чинийката му никаква сума. Обаче, ако вие не му изпратите едно добро желание, всички хора ще минават и замина-/ ваг, без да му помогнат. /
Помнете, че колкото малък да е човек, все пакт/, в известно отношение, той е фактор. Човек едновременно отваря и затваря вратата на Царството БЬ-жие. Казано е в Писанието: „Вие взехте ключове/Тз на Царството Божие, и нито вие влизате вътре, н^то другите оставяте да влезат." Всеки човек има ключ за вратата на Царството Божие, но държи /заключена вратата и не пуща Бога да работи в н^го. Всбки човек сам трябва да отключи вратата на своето сърце, т. е. на Царството Божие в себе си, ц да пусне Бога вътре да работи. Иска ли да се преобрази, човек не трябва да противодействува на Божественото в себе си. Той трябва да стане едно с Него. Не направи ли това, никой не може да дойде о^вън да го спаси. Като срещнат човек, в когото божественото работи, хората започват да се съмнява^ в него и го разпиват, отде е дошъл, кой го е изпрртил, какви са майка му и баща му и т. н. Това са стари приоми. Искате ли да знаете, дали даден човек е проводник на Божията Любов, вижте, носи ли той живот за себе си и за своите ближни. Едно от качествата на реалността е, че тя носи живот. Дет) има живот, там има радост и веселие. Тази радост иде отвътре, а не отвън. Хората стават весели и отт бурето с вино, но това веселие е временно. Божественото носи истинската радост и веселие. Започнат ли хората да се веселят от приежтетвието на Божественото, музикантите ще дойдат. Тогава всички хора ще пЕят, ще играят и ще се веселят в името Божие. Има ли н-бщо лошо в тази игра? Когато човек играе, когато се радва и весели пред Бога, той е на прав път. Казано е в Писанието: „Радвайте се и веселете се в Господа!" Когато Божественото в човека се пЬо-явява, никаква критика не се допуща. Не критикувайте Божественото нито в себе си, нито в ближнитт си. Когато сте пред Божественото, всички трябва да мълчите и да се учите. Божественото твори и раздава сво-ите творения на ония, които са готози за гбх. Боже-
25
ственото приготвя вече нови дрехи за всички, които са готови да ликвидират със старитъч
Сегашните хора се страхуват от новото, да не би, като го приемат, да умрат. Новото носи живот, а не смърт. Влъзе ли в новия живот, и като умира, и като оживява, човек тр-вбва да държи съзнанието си будно, да не става никакво прекжеване на съзнанието му. Човт^к тртзбва съзнателно да умира и да оживява, да осиромашава и забогатява. Осиромашее ли, той тртзбва да каже като Иова: „Бог даде, Бог взе." През каквито промени да минава, човек тр-ьбва да бъде буден, да се ползува от т-бх, без да се обезсърдчава. При всички случаи на живота си, човек трябва да се държи за любовта и да знае, че тя не може да бъде нито света, нито грешна; нито умна, нито глупава. Тя е над всичко. Тя управлява свъпга.
Сега вие ме слушате и си мислите: Искаме да чуем нещо ново, да се освободим от страданията. Н-Ьма защо да чакате помощ отвън. Вие сами можете да си помогнете, да се освободите от своите мъч-нотии и страдания. Очаквате ли на хората, тоягата ще се стовари върху гърба ви.
Двама просяци, единият сляп с двете си очи, а другият – сггбп с едното си око и куц с единия си крак, тръгнали от село на село да просят. те отишли в дома на един селянин, да искат хлтзб, пари, дрехи. Селянинът казал: Ще ви дам, каквото искате, но понеже имам много работа, помогнете ми малко. – Не можем, ние искаме до вечерьта да оби-колим още няколко села. – Чакайте тогава, аз ще ви дам добър урок. Той взел тоягата си в ръка и започнал да ги налага по гърбовет. Просяциттз забравили своите недостатъци и веднага хукнали да б"Б-гат. Восъкът, с който залепили очите си, паднал на земята, и те прогледали, а куцият веднага оздравял. Стои селянинът след това и си казва: Наистина, Хри-стос отвори очите на един елтзп, а пък аз отво-рих очитъ1 на двама сл-бпи.
Казвам: Човтзк е дошъл на земята да учи, а не да играе ролята на просяк, да залепва очитъ' си с восък, или да преверзва крака си, да минава за куц. Играе- ли чужда роля, тоягата ще се стовари върху гърба му и, тогава, ще не ще, ще прогледа и ще проходи.
26
Като ученици, вие трябва да се стремите към същественото, което освещава нещата. Това е Боже-ственият живот във вас. Разчитайте на този живот в себе си, а не на външни неща. Разчитайте на вашето постоянно и неизмънно в-врую, на вашите неизменни отношения към Бога. Разчитайте на чистотата на своята душа. В чистотата, в любовта и във ваши-т неизмънни отношения към Бога се крият мето-дите за подмладяване, възкресение, оживяване, освобождаване и примиряване с Бога. Да приеме човек Божественото в себе си, това значи, да се домогне до великата истина, която очаква от хиляди години на-сам. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си върху вас."~Това значи: Ще се вселя във вас, за да проявите Божественото, което ви е дадено.
„За да работим дълата Божии!" – Това е живот въчен. Като работим дъ\пата Божии, ще придобием въчния живот. Като придобием въчния живот, ще познаем Единнаго, Истиннаго Бога.
26. Беседа от Учителя, държана на 23 февруарий, 1930 г. София. – Изгръв.