Обхода към себе си и към природата
- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
- В Истината е скрит животът.
Размишление.
Често се говори за възможни и невъзможни неща. Някои казват, че всичко е възможно. Това не е доказано. Други казват, че нищо не е възможно. Това е отричане на нещата, което също не е доказано. Първите казват, че човек може да хвърчи; вторите отричат това. Кое от двете положения е по-право? Ако се каже, че птицата хвърчи, това твърдение не се нуждае от доказателство. Следователно, твърденията, че птицата хвърчи и човек хвърчи, не са еднакво приемливи. Едното се приема без противоречие, а второто внася известно противоречие. Друг е въпросът, ако кажете, че воденичното колело се върти. Тук изпъква само въпроса: Кога се върти колелото? – Когато водата тече върху него. Щом престане течението на водата, и колелото престава да се движи. Значи, движението на колелото е в зависимост от течението на реката. Тук има две движевши, които се различават в посоките си: ръката се движи в плоскост, а колелото – около себе си. Ръката е работила дълго време, за да приготви своя път. Колелото е в зависимост от ръката. Тя го движи, и след това то определя посоката на своето движение. В случая, ръката се явява като интелигентно, разумно същество, което само си пробива път. Обаче, за да се движи колелото, друга интелигентност му помага. Тя го поставя в такова положение, че да използува енергията на водата.
Когато реката се образувала, имала ли е пред вид колелото? – Ни най-малко. В случая, колелото се изпречило съвсем непредвидено на пътя й. Ще кажете, че Онзи, Който е направил реката, имал пред вид колелото. Това е въпрос, който се нуждае от доказателство. Като мисъл, реката е важна, а колелото се явява като допълнителна, вторична мисъл. На същото основание намираме, че някои от мислите на човека са първични и естествени, а други – вторични, неестествени, които се явяват на пътя на първите, както колелото се изпречва на пътя на реката. Ако колелото се движи и върши работа, то е поставено на място; ако не се движи и не върши работа, то няма никакво предназначение. Следователно, и животът, като колело, има своето велико предназначение. Той туря в действие всички органи на човешкото тяло. В такъв случай, умът, сърцето и волята на човека имат също велико предназначение.
Като се вглеждате в живота, виждате, че една велика Разумност определя движенията на частите и отношенията им към себе си и към Цялото. Тези движения и отношения наричаме с общо име „обхода". Следователно, когато казваме, че човек трябва да има правилна обхода, разбираме правилно отношение към частите на Цялото и към самото Цяло. Дето има правилна обхода, там съществува разумност в отношенията, или съгласуване на частта с великата Разумност на живота. За да се определи степента на разумността, която работи в живота, трябва да проследим условията, при които тя е действувала. Например, ако воденичното колело е поставено на такова място, че при всички условия издържа на напрежението на водата, казваме, че разумен човек го е поставил там. Ако колелото не издържа на напрежението на водата и често отскача от мястото си, казваме, че разумността, която го поставила, не е голяма. Тя е изпуснала много неща от пред вид, поради което стават малки или големи катастрофи в работата на воденицата.
Какво представя реката? – Животът, който носи условията, при които човек се ражда и развива. Животът не зависи от човека. Той си върви по права линия. Обаче, от разумността на човека зависи, къде да постави своето колело, за да се движи правилно и равномерно, при всички условия, при всички външни мъчнотии и изпитания. На какво може да се уподоби колелото? – На човешкото тяло. Какво ще стане с воденицата, ако колелото не може да се върти? Задачата на човека се заключава в това, именно, така да постави колелото, че при всички условия да използува енергията на водата и да се върти. Следователно, както колелото използува енергията на ръката, така и човек трябва да използува енергията на живота. – Трябва ли човек всякога да върви по течението на живота? – Това зависи от неговите разбирания и интереси. Как се движи параходът в морето? – Някога по течението на водата, а някога – срещу течението. И човек някога се движи по течението на живота, а някога – срещу течението.
Каква е разликата, когато човек се движи по течението на живота и когато се движи срещу течението? В първия случай той изразходва по-малко енергия, отколкото във втория. Това показва, че той върви по гладък път, без мъчнотии и съпротивления. Той прилича на параход, който се движи леко, безпрепятствено по течението на водата. Това наричат хората щастие. Обаче, какво щастие е това, да стигнеш до едно място, да разтовариш стоката си и да не можеш да се върнеш за нова стока? Какво щастие е това, да се качиш някъде и да не можеш да слезеш? Следователно, нежно е човек да се движи и срещу течението на живота, т. е. да минава през мъчнотии и изпитания, за да занесе старата си стока на едно място и да купи нова. Нужно е човек да се качва на височини и сам да слиза. В този смисъл, животът, като велико училище, трябва да се използува с мъчнотиите и препятствията си. Само така човек се калява и развива. Само така той расте, цъфти, връзва и дава сладки, вкусни плодове.
И тъй, когато срещне известно препятствие в живота си, човек трябва да знае, с каква физическа енергия разполага, за да може да се справи с положението си. Друг е случаят, когато вашите сили и силите на природата вървят успоредно и в една посока. Обаче, има случаи, когато вашите сили и тези на природата вървят в противоположни посоки. При това положение се явява борба между природата и човека. Как се свършва тази борба? – Или в полза на човека, или в полза на природата. Някога побеждава човек, а някога – природата. В повечето случаи природата излиза победителка. За да не бъде бит, човек трябва да върви в съгласие с законите на разумната природа. Така постъпва разумният воденичар. Той използува и горното, и долното течение на водата; колелото се върти, и воденицата му работи. Ето защо, разумният човек, за да не губи енергията си, трябва да върви по течението на ръката, а не срещу течението й. Това значи, да познава човек действието и противодействието на силите на своя организъм. Който познава този закон, той лесно решава задачите си. Като живее, човек неизбежно се натъква на противодействия, но със силата на волята и на характера си, той ги преодолява. Трябва ли човек да отложи известна работа, или да не изпълни обещанието си, само за това, че времето се развалило, и трябвало да чака, докато се поправи. Който държи на обещанието си, ще се справи с времето. Че имало буря, че валяло силен дъжд или сняг, това не може да бъде за него пръчка.
Мнозина изпадат в несъгласие с природата, с външния свят и отдават всичко на външни причини. Има и външни причини за дисхармонията в човешкия живот, но някои причини се крият и в самия човек. Като знае това, той трябва да изучава външните и вътрешните причини и да се справя разумно с тях. Ако течението на ръката е силно и отвлече воденичното колело настрана, причината за спиране на воденицата не е само в водата. Воденичарят трябва да предвижда това и да постави колелото на друго място, дето течението е по слабо, да не го завлича водата. Бъдете разумни, да не се поставяте на пътя на механичните природни сили, защото те могат да ви завлекат. Ако трябва да застанете на пътя им, вземете всички предпазителни мерки, да можете да се справите с тях. – Може ли без воденици и воденичари в живота? – При сегашните условия на живота не може. Докато хората мелят житото, ще има и воденици, и воденичари. Един ден, когато житото се яде в естествения му вид, воденичарите и водениците, сами по себе си, ще изчезнат. Животът на воденичаря е най-грубата форма на живот. Колкото по-нагоре се изкачва човек, толкова повече се отдалечава от живота на воденичаря.
Когато се говори за разумна и правилна обхода на човека към себе си и към природата, имаме пред вид живота на човек, в когото душата се проявява. В този живот не съществуват никакви воденичари и воденици. Воденицата, в която се мели житото, представя човешкия стомах; меленето на житото е подобно на храносмилането. Ако стомахът мели храната, както воденицата – житото, човек би се изложил на много болести. Меленето на житото е само механически процес, а храносмилането – освен механически, още и органически процес. Новите научни изследвания доказват, че храносмилането е още и психически процес. Забелязано е, че добрите мисли и чувства се отразяват благотворно върху храносмилателната система, а лошите – неблагоприятно. Лакомството и чрезмерното желание на човека да се удоволствува разстройват стомашната система. Когато стомахът не работи, и мозъчната система се разстройва. Значи, между стомаха и мозъка има известно съотношение. Щом стомахът не работи добре, и мозъкът не действува правилно, а оттам и обходата на човека не е издържана.
Всяка енергия трябва да се използува правилно, т. е. за възвишени и разумни цели. Ако енергията на водата се използува за някакво разумно предприятие, тя трябва да се употреби за някаква възвишена цел. Следователно, воденицата трябва да се използува за някаква разумна цел, за нуждите на хората, а не само за печалба. Всяко предприятие, което има пред вид първо печалби, а после ползата за човека, се отразява вредно върху целия човешки живот. Докато човек живее, за да бъде полезен на себе си и на своите ближни, работите му вървят добре. Измени ли на този принцип, животът му се влошава. Как познаваме, кога воденицата, т. е. стомахът на човека работи добре? – По неговата обхода, по неговата работоспособност и жизненост. Който има здрава и нормална храносмилателна система, той е весел, жизнерадостен, работлив. Срещнете ли човек с изсъхнало лице, жълт, неразположен за работа, ще знаете, че храносмилателната му система не е в изправност. Той не може да работи, гледа на всичко мрачно, песимистично, няма вяра в живота. За да не изпадате в такова положение, дръжте храносмилателната си система в изправност – от нея зависи благосъстоянието на човека на физическия свят – първото стъпало на живота.
Върху доброто състояние на стомаха, т. е. воденицата на човека, голямо влияние оказват порите на кожата. Когато порите са отворени, стомахът действува добре; запушат ли се порите, храносмилането става неправилно. Порите представят канали, чрез които енергиите на природата се вливат в човешкия организъм. Когато казваме за някой човек, че е абсолютно здрав, ние подразбираме, че вливането на енергиите на природата в неговия организъм става правилно. Стане ли сутрин от сън, първата работа на човека е да приведе тялото си в изправно положение, за да могат енергиите на природата да се вливат в организма му. Бъдещето възпитание на децата ще има като първа задача, да следи за състоянието на храносмилателната система. Здрава и нормална храносмилателна система осигурява и нормална мозъчна система Щом двете системи са в изправност, и дихателната система действува добре. Това са трите главни системи, които регулират човешките мисли и чувства. Щом работят добре, мислите и чувствата на човека се изявяват правилно. Такъв човек мисли и чувствува право, има правилни разбирания за живота и природата. Един американски проповедник страдал от разстройство на стомаха, поради което проповедите му имали песимистичен характер. Един ден, при голямо стомашно разстройство, той държал проповед, с която наплашил слушателите си. Той им говорил за ада, за вечния огън, за страшния съд, който очаква всички хора и т. н. Силно изплашени, слушателите излезли от събранието и започнали да се разговарят помежду си, какво да правят с проповедника, за да го заставят да измени своя мрачен поглед за небето, за другия свят, за страшния съд Като разбрали, че той страда от разстройство на стомаха, посъветвали го да се прегледа при някой виден лекар. Проповедникът отишъл в една болница на лечение, дето промили няколко пъти стомаха му и, след няколко-дневно лекуване, той се върнал у дома си. Като очистил стомаха си от излишните киселини, той започнал да държи проповеди с оптимистичен характер. Той проповядвал за рая, за Божията Любов, за идване Царството Божие на земята, за братство и приятелство между хората. Значи, киселините в стомаха му били причина за отрицателно гледане на живота. Щом киселините изчезнали, погледът му към живота се изменил.
Следователно, чувате ли някой да казва, че характерът му се изопачил, ще знаете, че има киселини в стомаха си, които го безпокоят. Какво трябва да прави човек, за да освободи стомаха си от киселините? – Трябва да го промие няколко пъти. Ако и това не помогне, нека пости. Промий воденицата си с чиста вода, а след това я спри, да не работи няколко деня. Подложи се на строг пост, да не ядеш два-три деня нищо. Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини, които изопачават характера на човека и внасят в ума му мрачни, криви разбирания за живота.
Когато се натъквате на препятствия, които изопачават характера ви, вижте, дали те са външни, или вътрешни. Като намерите произхода им, потърсете начин да се справите с тях. Не се ли справите разумно с препятствията, вие изпадате в погрешки, които могат да ви причинят мъчнотии и нещастия. Направите ли една погрешка, изправете я. – Как? – С мисълта си. Разумната мисъл изправя всички погрешки. Да изправя човек погрешките си, това е благо, първо за самия него, а после за окръжаващите и за природата. За да не правите погрешки, дръжте стомаха си в изправност. Не казвайте, че днес работите ви няма да се наредят добре. Сутрин като станете, кажете си: Ще работя, ще мисля право, за да наредя работите си добре. Който не внася положителни мисли в ума си, той мисли и чувствува неправилно. Оттам и стомахът му не работи добре – в него се натрупват излишни киселини, които го правят песимист. Ако е студент и с такова настроение се яви на изпит, непременно ще пропадне. Когато храносмилателната система не работи добре, човек става раздразнителен, недоверчив и страхлив. Който е смел и решителен, той има доверие в себе си и в своите ближни. Това показва, че неговата храносмилателна система действува добре.
Какво представя храносмилателната система? – Основа на физическия живот. Веднъж създадена тази система, човек трябва да я пази, като основа на своя живот, Ето защо, вие трябва да обърнете внимание на храненето, да се смила храната добре. Първото условие при храненето е дъвкането. Който яде без да дъвчи храната, съкращава живота си. Като ядете плодове, пак трябва да дъвчете. Мнозина ядат гроздето бързо, като гълтат цели зърна. В люспицата на гроздето се намират много витамини, които могат да се използуват, само при много дъвкане. Добре е семките на гроздето да не се гълтат. Човек трябва да гледа на храненето като на свещен акт. За сутринната закуска трябва да употребява половин час, за обед – около 40 - 50 минути и за вечеря пак половин час. Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога ще бъде здрав. Правилното хранене е музикален процес. Приятно е да гледаш, когато някой човек яде музикално. Ходете на нивите, когато житото зрее, вземете няколко стръка, изяжте ги и, като ядете, разговаряйте се с тях, да покажете, че съзнавате жертвата, която житото прави. Житото, плодовете, зеленчуците правят голяма жертва за човека. Затова колкото по-съзнателно се отнася човек към тази жертва, толкова по-голяма полза извлича.
Каквото е отношението на човека към храната, такова е отношението му и към неговите мисли, чувства и желания. Те са плодове, към които трябва да се отнасяте съзнателно и с любов. Ще ги разгледате внимателно, ще вземете от тях само онова, което може да ви ползува в дадения момент, а непотребното – семената им ще посадите в земята. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание трябва да се дъвче добре, да се използуват хранителните му сокове. В мислите, чувствата и желанията на човека, както и в житото, което храни цялото човечество, се крие Божествен елемент. Разумният човек съзнава това и се отнася правилно, както към храната, която приема, така и към своите мисли, чувства и желания. Щастието на човека зависи от правилното хранене и от правилното отнасяне към своите мисли и чувства. Задачата на човека на физическия свят е да държи в изправност храносмилателната си система – външно и вътрешно. Ако не спазвате законите на природата, ще влезете в разрез с нея и сами ще се натъкнете на големи страдания. Разумната природа пести енергията си. Тя не е разточителна, но не е и скъперница. Тя дава изобилно, но само на онези, които разумно използуват енергиите й. Като се отнася добре със себе си, със своята храносмилателна система, човек може да се отнася добре и с природата, и със своите ближни. Това значи, да бъде човек доволен от себе си, както и от условията, при които живее.
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — В Истината е скрит животът.
И. Лекция от Учителя, държана на 28 септември, 1928 г., София – Изгръв