Проявеният живот
Няма по-велико нещо в света от проявения живот. В този живот се изявява любовта. Всички говорят за любовта, но малцина имат ясна представа за нея. Както и да се обяснява, още много време тя ще бж.де неразбрана. Понъкога разбранит нъща причиняват голями нещастия и страдания на хората, а неразбраните – голями блага. В това отношение, за предпочитане е да не разбирате любовта и да благувате, отколкото да я разбирате и да б-ждете нещастни. Неразбраното и неразумно използувано богатство причинява страдания и нещастия, а разбраното и разумно използувано причинява радост и веселие. Бедният е спо-коен, не се страхува за живота си. Богати-ят, който неразумно използува богатството си, живъе под постоянен страх д<1 не го убият и отнемат живота и парит му. – Защо гонят, бият и преследват богатия? Защо удрят с чук и камъни замръзналия из-вор? – За да го пробият нъкъде и да изтече водата му навън. Ако богатият е за-мръзнал, нека направи усилие да се разтопи
) Послание към Евреит, 13:1 – 7,
24
370
навреме и да се влъе в сърцата на хората, да не става нужда да го удрят с камъни, да счупят леда, който го е сковал. Давайте изобилно от водата, която имате на разположение. Ако си богат, трябва да течеш, да даваш изобилно от себе си; не даваш ли, чукът ще играе върху тебе. Ако си сиро-мах, ще работиш усилено с мотиката, с ралото, с перото, с четката, с лжка; какъвто занаят имаш, ще работиш. Който не работи, няма да яде.
Един турчин стоял пред дюкяна си и чукал кафе в една голяма чутура. Като вдигал и слагал чука в чутурата, от време на време той изпъшквал и издавал звука „хж-хжЛ Минал край него един млад турчин, бездълник, и се спрЪл да погледа, как чука кафето, Дошло му на ума да вземе участие в чукането на кафето и се обърнал към кафеджията с думитт*: Слушай, вмъсто да вершиш две работи, да чукаш и да каз-ваш „хж", остави последната работа за мене, Ти чукай кафето, а аз ще казвам „Х/ь", да те улесня. Съгласен ли си? – Съгласен съм – отговорил старият турчин. Той продължил чукането, а младият турчин стоял около кафеджията и при всяко вдигане и слагане на чука казвал „хж.". Кафеджията очукал кафето си и влъзъл в дюкяна да услужва на клиентшт* си. Като събирал пгазд-нит чаши, той потучавал от клиентит па-рит, които турял в една тенекиена кутия,
371
Съдружникът му гледал, как кафеджията събирал парит и му казал: Защо ме за-бравяш? Нали заедно чукахме кафето? И аз имам право на половината от парит. Кафеджията го погледнал и нищо не му от-говорил. Като видвл, че няма да се спора-зумеят, младият турчин дал кафеджията под съд. Съдията извикал и двамата, из-слушал ги и след това издал присъдата си в полза на кафеджията. На младия турчин казал: Когато кафеджията туря парит в тенекиената кутия и се чува звука „тинъ", това ще бж.де възнаграждението за твоята работа. Значи, парит били за онзи, който чу-кал кафето, а „тинъ" за онзи, който каз-вал „хж.".
И тъй, който не работи и не чука кафето в живота, постоянно се разочарова. Разумна и съзнателна работа се иска от всички хора. Който е дошъл на земята, трябва да работи. Земята заема важно място в слънчевата система. Много възвишени същества се стремят да дойдат на земята да следват земния университет. Прочут е този универси-тет. Той се е прочул даже и на другит планети. Който иска да се научи на ред и порядък, слиза на земята да следва земния университет. Първоначално земята била не-устроена и пуста, но Бог се заинтересувал от нея, работил шест деня усилено, съз-дал нов ред и порядък, който нарекъл „ред на новия университетъ". След това
372
създал човека и го поставил в този уни-верситет да учи, да придобива знания и опитности, да развива и обработва своя ум. Без знание и опитности умът е праздна каса или непосъта нива. Нива, по която не са минали рало и мотика, е пълна с тръни и бодили. Мисълта прави ума цепеп и богат. Умът се нуждае от светли и прави мисли. Т. но-сят благословение за човешката душа.
Радвайте се на благата, които носят умът и сърцето. Колкото малки и да са. тЬзи блага, т& постепенно се увеличават. В разумния св&т малкит нъща растат и се увеличават, а голямш се смеляват. Ако си малък, ще се увеличиш; ако си голям, ще се смалиш. Когато се изявява на земята, Бог постоянно се смалява. Той е велик, не може повече да расте и да се увеличава. Ако се прояви в своето величие, Той ще бъде недостъпен за нас. Ето защо, Бог постоянно мисли, как да се изяви, да бъде раз-бран и достъпен за всички същества. Слънцето, което е 1,500,000 пъти по-голямо от земята, се вижда толкова малко, че и децата могат да го обхванат. Бог постави слънцето на голямо разстояние от земята, да бъде достъпно за човешкото съзнание, да го приеме човек в себе си и отдалеч да го изучава. Човешкото съзнание не е развито още, не може да се ползува от го-лъмит нЬща. Ако слънцето би се проявило в своята голямина, нищо не би останало отъ
173
човека и от живота на земята. Не е лесио да видите слънцето в истинската му големина. Даже земята, която е много по-малка от слънцето, е недостъпна още за човешкия ум. Често хората си служат за нъкого с израза: Земята носи на гърба си. С това г искат да покажат, колко силен и велик е известен човек. Невъзможно е човек да носи земята на гърба се. Преди всичко той е на земята, не може да я носи. Друг е въ-просът, ако е нЬкъде в пространството. Да носнш земята на гърба си, това значи да носиш гръховег на човечеството. За Христа се казва, че понесе грвховете на хората. Значи, той носЬше земята на гърба си. Хри-стос е необикновен човек и може да направи това, което обикнсвеният не може да направи. Някой казва, че като се помолил на Бога, завалт^л дъжд и напоил изстхна-лата земя. Това е възможно, ако молитвата му е чиста и света. Обаче, молитвата на обикновения човек остава като глас в пустинята. Много пророци са. говорили и говорят от името на Бога, но малцина от тях Го познават. Т говорят за Бога и Го опис-ват като човек. Тази е причината, дето вмъсто да повдигнат хората, г ги отдале-чават от Бога. Затова казваме, че малкит- причини понъкога произвеждат голями последствия. Например, не всъкога водата замръзва през зимата. Вън е студено, температурата е под 0°, но водата още не е за-
374
мръзнала. Достатъчно е да дойде отвън едно малко сътресение, за да замръзне водата веднага. Същото става и с дъжда. Въздухът е влажен, наситен с водни пари, но дъжд още не вали. Събере ли се достатъчно прах в въздуха, равновесието между воднит пари се нарушава, и дъждът иде.
Следователно, малки причини указват влияние и върху човешките чувства. Срещате един спокоен, кротък човек, с урегулирани чувства. Кажете ли нещо, което разтръ-сва съзнанието му, той веднага изгубва своя мир и започва да се безпокои. Докато се занимава с нЬща, които не влизат в живота му, човек винаги ще се смущава и нарушава вътрешното си равновесие. Всеки иска да знае своето бъдеще; всЬки иска да знае, какво ще излъзе от него. На всеки мога да кажа, какво ще излъзе от него. Ако учи, ще сверши добре училището; ако не учи, нищо няма да постигне. И способният, и неспособният трябва да учат. Не е достатъчно да кажете, че спасението иде чрез Христовата кръв, но съзнателна работа се иска от чсвъка. Спасението е съзнателен, разумен процес, а не механически. Спасението иде чрез лю-бовьта. Само любещият може да се спаси. Ако спасението бъше механически процес, светът трябваше да е спасен досега. Наистина, днес светът е по-добър, отколкото в миналото, но хората трябва да работят още много, докато постигнат това, което же-
37г)
лаят. В далечното минало родителят са изяждали децата си, но днес това се счита за голямо престъпление. Има остатъци и от миналит времена, но това е атавизъм, от който хората се пазят. Чувате някой да казва: Ще те изям от любов. Това е криво разбиране на любовта. И Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и ако не пиете кръвьта ми, нямате живот в себе си." В случая, под „плът и кръвь" се разбира Словото Божие. Който не възприема Словото Божие, няма живот в себе си. Словото Божие представя още и плодовет на дървото но живота. С тези плодове трябва да се хранят всички хора, за да придобият вечния живот. И тъй, хранете се с светлит мисли и чувства на хората, за да се повдигате и да вервите напред. Какзо изпитвате, когато чг-тете книгит на великит писатели? Насърд-чавате се и сте готови на жертви и подвизи. Като четете нт^коя обикновена книга, вие се обезсърдчавате и не очаквате нищо от живота. Колкото по-високо стои човек, толкова повече светлина излиза от него. Нещо меко, приятно изтича от него. За такъв човек се казва, че е магнетичен, действува добре' върху ума и сърцето на окржжаващитК В негово приежтетвие и най-възбуденият и нервен чорък се успокоява. Магнетизмът е теченге, което изтича свободно и независимо от човека. Това течение не трябва да се прекжева. – Кой може да прекжене ма-
376
гнетичното течение в човека? – Лошият и зъл човек. Следователно, лош човек е онзи, който прекъсва магнетичното течение в своя ближен. Роденият от Бога никога не прави зло на ближния си. Красивата картина всъкога си остава красива. Нищо не може да отнеме красотата ѝ. Божественото винаги си остага Божествено. Ще кажете, че гръхът опетнява човека. Обаче, гръхът е трън, който временно създава мъчнотии на човека. Щом го извади, мъчнотията изчезва. Гръхът, смъртта са временни прояви в живота. Хората умират, ангелит падат, а Бог работи. Докато умираш, човек си, но смъртта ще те спаси. Докато падаш, ангел си; който пада, млечно става и мъчно се спасява. Затова е казано в Писанието: „Пазете се да не паднете и да не можете да станете."
Какво представя смъртта? – Смъртта ограничава човека от благата на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Страшно е положението на онзи, който се е ограничил от благата, които Бог му е дал. Той преживява състоянието на гладния, който се стреми към хлйба, но хлъбът бъга далеч от него. Той вижда пред себе си трапеза, пълна с вкусни ястия, но приближи ли се към нея, тя бързо се отдалечава. Дни и нощи той простира ръце към трапезата, но не може да се докосне до нея. Съвременният човек гони тази трапеза цъл живот, без да я достигне. Днес иска
377
да постигне нещо, утре – друго и, в края на краищата, обезсърдчен, отчаян от живота, отпуща рлще и казва: Нищо не постиг-нах. Не търсете пищнит трапези. Не се стремете към велики постижения. Малкит постижения осмислят живота. Животът произлиза от малкит семенца, които растат, развиват се и дават плод.
Всички хора, всички живи същества искат да живеят. Какво представя животът? Животът/, не е комедия. – Защо? –Защото в комедията е представена смътната страна на нъщата, Животът не е нито драма, нито трагедия. Драма е снова, което не те задоволява. Ти си очаквал нЬщо повече, а в последствие се разочароваш. Трагедията е възприемане на онова, което не те задоволява и в края го изхверляш навън. Животът произтича от любовта. – Как се изявява любовта? Както изгръващето слънце. То изгрева всъка сутрин и изпраща своето благословение на цълата земя. Каже ли, че ще из-гръе, изгръва; каже ли, че ще залезе, залъзва. То никога не измЬня на обещанието си. Достатъчно е да излъзеш на време да го по-срещнеш и изпратиш, за да се увериш в истинността на думит му. Бъдете верни на любовта, както е верно слънцето на своя пжл. То следва своя пжл неуклонно и радва всичко живо на земята. Затова се казва, че всичко иде от слънцето. То праща радости и скърби. Докато изгръва и залязва, радостта.
378
посещава хората. Ако престане да изгрева и залязва, навсЬкъде ще настъпи мрак и тъмнина, смърт и ограничение. Слънцето се разговаря с хората чрез плодовете и благата, които т възприемат То стои високо и да-леч от тях и наблюдава, как т използу-ват благата. Радвайте се, докато слънцето се разговаря с вас и ви изпраща своит блага. Стремете се към любовта като условие за живота. Мнозина се страхуват от нея. Т мислят, че любовта носи страдания. Дали живъете с любов или без любов, страданията са неизбъжни. За предпочитане е тогава да живъеш с любов, макар и да имаш страдания. И апостол Павел мислеше, че като проповъдва Христовото учение, ще мине без страдания. Като го биха пъкол-ко пъти, разбра, че се е заблужлавал, и казваше: „Братя, за да влъзем в Царството Божие, ще минем през голями страдания." Сега и аз казвам: Който иска да придобие любовта на Христа, ще мине по Неговия път. Всеки ще мине през смъртта и през живота, да опита всички ограничения и страдания. След това ще каже като Павла: „Око не е видъло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онЬзи, които Го любят." Зад всяко страдание се крие Божията Любов. Няма страдание в света, което в бж-деще Бог да не преверне в благо. Всички гръшници, които приличат на черни въглени,
379
ще станат в бж.деще диаманти, които царе-тв ще носят на коронит си.
Новото време изчсква нови хора, с пови разбирания и нови методи на работа. Чо-въшкият ум се нуждае от изобилна свет-лина, с която да разрешава задачит на живота. Без светлина животът е тежък, огра-ничен и безсмислен. Пазете светлината на ума си да не загасне. Който е загасил свъщь-та си, мснава за лош човек. Той се движи в нощта на живота и, каквото намисли, добро или зяо, скоро го реализира. Добър човек е онзи, който е запазил светлината на ума си и добре обмисля постж.пкит си.
Преди години наблюдавах отношението на един баща, по характер философ, към децата му. Отворил една философска книга, той четъше нещо. В това време децата му се качваха по раменет, по главата, дърпаха го за косата, но той четЬше, не им обръщаше внимание. От време на време хверляше поглед към тях, усмихваше се и си казваше: Деца са, не разбират, какво пра-вят. Когато порастнат, ще поумнеят, пъма да постжлват по този начин.
На какво може да се уподоби усмивката на любещит баща и майка? – На слънчевата усмивка. Като изгръва, слънцето се усмихва и изпраща поздрава си далеч по света. Защо и човек дч не се усмихва като слънцето? Отде придоби той навика да се мръщи и на-вжева? Нито луната и звъздит, нито дърве-
380
тата и растенията, нито камънит даже се мръщат. Ситият е всъкога радостен и усмих-нат. Той има вера в доброто и в бъдещето. Гладният е мрачен. Той се е обезверил, из-губил е смисъла на живота. Вера и безверие са състояния, които постоянно се смънят. Ситият верва в живота, а гладният – в смъртта. И двамата трябва да уповават на Бога, както правят растенията, които с години стоят затворени в земята. Т верват, че ще дойде ден, когато ще извадят главитв си навън, ще видят светлината и ще се ползуват разумно от нея. Т очакват това време с търпение и дават изобилно плодове, с които хранят своит ближни. Т казват на човека: Вервете в пътя на светлината, и ние идем след вас.
Съвременнит хора живеят, работят, мислят, но постиженията им са слаби. Всеки носи известни дарби в себе си, които не може да развие. – Защо? – Не знае, как да ги прояви. Слушате някой музикант или пъвец на сцената, възхищавате се от него, но той не е доволен от себе си. Той разбира, че не се е проявил, както трябва, има още да постига. Той свири или пъе и поглежда към публиката, оттам иска да почерпи сила. Публиката е сила, наистина, но ако всички го разбират и оценяват. Мнозина го слу-шат, но малцина го разбират. Ето защо, за да прояви своята дарба, музикантът или ар-тистът трябва да отправи погледа си нагоре,
381
отдето идат силата и животът. Бог е жи-вот и сила, следователно, Той иска и ние да живъем и да бъдем силни. Човек умира по единствената причина, че не подържа връзката си с Бога и не отправя погледа си към Него. Бог подава ръката си на болния, иска да му помогне, но той отблъсква тази ръка, разчита на лекарствата. Бог отваря очит на невежия, иска да му покаже, как да учи и работи, но той се отказва от тази помощ, мисли, че сам може да постигне всичко. Човек сам се мъчи и труди, а не работи. Само просветеният и съзнателен човек работи. Той е сверзан с Първата Причина на нъщата и оттам черпи сила. При мъчението и труда човек изразходва много енергия, а при работата – малко енергия. И тогава, ако е цигулар, той свири и сам се въодушевява от свиренето; ако е ху-дожник, сам се въодушевява от картината си; ако е писател, сам се въодушевява от написаното. Някой пише писмо на ближния си и пропуща букви, задрасква цъли думи и после се извинява, че бързал, нямал време да препише писмото. Ако няма време, по-до-бре да не пише, да отложи писмото си за друг ден, когато е свободен. Друг пък пише писмо и започва с едри, красиви букви. Колкото по-надолу отива, буквит стават ситни, едва се четат. И той се извинява, че бързал много. Той започва с Божественото, с щедростта, а свершва с човешкото. Това
382
не е характер. Който иска да работи върху характера си, трябва да се стреми да пише красиво, чисто, сам да е доволен от написаното. Не сверзвайте приятелство с чо-век, който започва добре, а свершва зле. На такъв човтк ще кпжеш: Когато писмата ти са добре започнати п добре завершени, тогава ще завержем приятелство. Ще кажете, че написването на едно писмо е дребна работа, не може да определи характера на чо-въка. Не е така. В същност, малкит работи опредълят човешкия характер, а не го-лъмит.
И тъй, който се радва на малкит блага, ще живъе много години на земята. Който по-среща страданието с радост и се учи от него, ще живъе дълго време на земята. Мо-мък, който остава верен на любовта си, също ще живъе дълго време на земята. Раз-двои ли се, той веднага заболява. Това е все едно да ядеш две яденета, които не се сми-лат в едно и също време. Който иска да бъде здрав, не трябва да смъсва хранит. Ще ядеш една храна, и като се смели, тогава ще приемеш втора. Същото се отнася до чувствата и мислит. Не смъсвайте мислит и чувствата си. Само така ще подържате хармонията между ума и сърцето си. В това отношение Соломон направи погръшка, взе 300 жени и 900 наложници, но, въпръки това, не можа да разреши задачата си. Той искаше да изучи женското сърце, но не можа. Въ
383
края на краищата той каза: „Суета на суетит,-всичко е суета". Къде е погръшката: в Со-ломона или в жените? Когато една майка роди едно лошо дете, къде е вината: в майката или в детето? Вината може да бъде и в майката, и в детето, или само в единия от тях. Има случаи, когато присадката на дървото е доброкачествена, а самото дърво е диво. И обратно: дървото е благородно, питомно, а присадката – дивачка. Следователно, майката може да е дивачка, а присадката – детето –благородно; или майката може да е благородна, а детето – дивачка. Днес повечето хора са. присадени, а малко от тях са родени от Бога. Ако се счупи присадката, човек се проявява таь/ъв, какъвто е бил първоначално – дивак. Какво може да из-лъзе от дивак или дивачка?
И тъй, човек може да разчита само на три нъща в живота, които никога не се из-мънят. Т са първичният потик на лю-бовьта, първичният потик иа мъдростта и първичният потик на истината. Дойдете ли до вторичния потик, в тях се явява поляризиране, т е. проява в две посоки. Едната посока се изявява чрез даване, а другата – чрез взимане. Това виждаме и в млъкопи-таещит. Онъзи от тях, които служеха на принципа на даването, станаха тревопасни; другит, които служеха на принципа на взимането, станаха хищници–месоядци. Т напа-дат тревопаснит и ги изяждат. Банкер,
384
който мисли само за забогатяване, носи хищ-нически характер. Защо му е голямо богатство? Всеки чов&к разполага с богатство, което никой не може да му отнеме. Той се ползува от светлината, от въздуха, от водата и от хл'Ьба, които природата изобилно дава. Да се ползуват от тези четири елемента, това е право, дадено на вейки човек от Бога. Какво по-голт±мо благо може да се иска от това? Който носи светлината в себе си, всъкога е весел, разположен; лицето му е светло, ясно, а очите – бистри, живи, подвижни. Щом изгуби светлината си, той става мрачен, сърдит; лицето му потъмнява, очите се замъгляват. Той става недо-волен и подозрителен. Каквото и да му се говори, той мисли, че го лъжат. Как се познава, кога човек не говори истината? Който не говори истината, всъкога бърза. Каквото и да прави, все бърза, да го не видят и раз-берат намеренията му. Ако е музикант, той преписва оттукъ-оттам цели пасажи от чужди произведения и ги представя за свои. Ако е писател, взема чужди мисли от произведенията на други писатели и ги представя за свои. Само онова е твое, което никой не може да ти отнеме.
Един богат човек, но голям скж.-перник, заболел тежко и не могъл да се излекува. Смъртта го дебнела, но той не могъл да умре, млучил се, пъшкал, все за ларите си мислел. Най-после той поискалъ
385
да му донесат две торби с злато, да ги види за последен нжт и да им се порадва. Взел торбит в ръцет си, подрънкал ги и спокойно си издъхнал. След това близките му извадили торбит с златото от рж-цет му и, за спокойствие на душата му, турили при него две торби с фалшиви монети. Истинското злато задържали за себе си, а стареца погребали с фалшивит пари.
Време е вече хората да се откажат от фалшивитт. пари. Задръжте за себе си краси-вит мисли, чувства и постъпки, които сами сте родили. Т са истинскит златни пари, които никога не се измънят. Т са плод на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. Т са резултат на съприкосновението между една възвишена душа и възвишен дух. Т ги създават, а умът, сърцето и волята ги възприемат и предават. Мислит и чувствата опредълят типа и характера на човека. Наприм^р, венериният тип е кръг-лолик, жизнерадостен, разположен. Сатурн новият тип има продълговато лице с тъ-мен цвът, хлътнали очи. Той е повече не-доволен, песимист, не намира смисъл в живота.
Един виден американски проповъдник, поради често преяждане, разстроил стомаха си и заболъл от диспепсия, т. е. запичане. Болестта се отразила върху характера му. Той започнал да гледа на живота песими-стически, поради което и проповъдите му има-
386
ли такъв характер. ГоворЪл на слушателите си за ада, за вечния огън, за Божието наказание. Те се гзпоплашили и започнали да мислят, какво да правят с своя проповед ник. Като разбрали, къде е причината, посъветвали проповедника си да иде в иякоя болница да се лекува. Той приел съвета им и влтззъл в една болница. Лъкарит промили няколко пъти стомаха му, подложили го на диета, и след известно време той на-пуснал болницата здрав и ^разположен. Духът му се повдигнал, и той започнал да проповядва за добрия живот, за рая и за благата на живота.
Какво се иска от човека? – Да яде умерено и на време; да л4га и да става на време; да верши работата си на време. Съ-временнит хора се отличават с краен безпорядък. Той е наследствен, придобит от дЬди и прадЬди. Човек разполага с възможности и сили да се справи с този безпорядък, да хармонизира живота си. Който нтзма ред и порядък в себе си, извинява се, че не обръщал внимаш е на дребните неща. Не е така. Той е лишен от чувството за ред и порядък в себе си. Според фре-нолозите този център се намира некъде над веждата. Като работи върху себе си, чо-вЯк може да развие този център. Дружете с хора, у които редът е силно развит. Ако искате да станете музиканти, да развиете музикалното си чувство, дружете с музикални
387
хора. Светът се нуждае от добри, разумни, музикални хора. Ще кажете, че сте наследили тези си качества от дъдит си. Това, което сте наследила, за времето си е било добро, но вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате придобитата дарби и способности. Новото време изисква нови разбирания, нови дарби, нови способности. Всеки ден, всеки час носи нови условия и изисквания. Пропуснете ли ги, ще чакате дълго време, докато се иовторят същит условия. Трепът верви в опредЬлеп час. Не пропущайте този час, да не съжалявате за из-губенит условия.
Не пропущайте добрит условия, при които животът се развива. Ако днес нами-слиш да извершиш едно добро дело, не го отлагай за другия ден. Отложиш ли го, ти губиш добрит условия, които денът ти носи. Отлагането на добрит мисли, чувства и постъпки води към упадък и деградиране. Христос казва: „Ако ме любите, ще упазите моя закон." Божият закон се проявява еднакво към голямит и към малкит нъща. На друго място Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих." – Как ни е възлюбил Бог? – Чрез гри-жит, които полага за нас, и чрез благата, които ни дава. Ние се радваме на благата, но забравяме, че в всяко благо се крие Бог. Ядем сладки плодове, без да подозираме, че в тяхната сладчина е Бог. Сладчината е
388
Божествено качество. Светлината също е Божествена проява, безразлично от где иде – от слънцето, от електрическата машина или от запалената свъщ. Отдето и да иде, свЬтлината има Божествен произход. Тя се дължи на мисълта на възвишен ит съще-ства, които живЬят на слънцето. Ако и тъжната мисъл бъше толкова егоистична, както на хората, светът щъше да тъне в мрак и тъмнина. Разумни и възвишени са. жите-лит на слънцето. Т наблюдават живота на згмята отдалеч и познават всички хора, знаят даже и имената им. Хората на земята не се познават по име, но жител лт на слънцето ги познават по прояви, по характер и по възможностиг, които се крият в тях. – Възможно ли е това? – Някога ще го проверите и ще се убедите в истинността на моит думи. Ако не можете да проверите това, което ви се казва,то остава недоказано. Всяко нещо, което не може да се докаже, не се приема. Ако не сте видъли черен човек, как ще си го представите само по описание? Обаче, на земята същзствуват бъли и черни хора, както има бЬли и черни мисли.
Какво става, когато съедините една бъла и една черна мисъл в ума си? Ще се роди или черна, или бъла мисъл – зависи от силата им. Ако бълата мисъл е по интензивна от черната, от съчетанието ще се роди бъла мисъл. Ако черната мисъл е по-силна, в резултат ще се роди черна мисъл. Черно
389
дете се ражда от черен баща и бъла майка или от бъл баща и черна майка. Ако майката и бащата са. бъли, и децата им са. бъ-ли; ако и двамата са черни, само черни деца се ражда!. От бъла майка и черен баща или обратно раждат се и бъли, и черни деца.
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави," Като знаете това, съчетавайте в себе си възвишени и светли ми* ели с възвишени и светли чувства и по-стънки. Стремете се към съчета ието на възвишената си душа с възвише:: ^ и свъ-тъл дух. Само така ще се родят в вас светли и възвишени мисли, чувства и постъп-ки. Тогава животът ви ще се осмисли и подобри. Срещали ли сте човек с бъло свет-ло лице, от когото да лъха любов и исти' на? В погледа на текъв човек се чете истина и вера. Той има доверие в всички хора, а сам си служи с абсолютната истина. Вложете доверието си към всички хора, за да се ползувате и от тяхното доверие. Вер-вайте на добрит хора – на бедни и богати, на прости и учени. Човек се опредъля по своя ум и сърце, т. е. по своит мисли и чувства. Човек се опредъля още и по своит възвишени постъпки, т. е. по проявит на своята душа и на своя дух.
Днес мнозина очакват слизането на Христа на земята, Той да разреши въпросит на живота. Всеки ден, всеки момеьт Хри-стос слиза на земята, но малцина съзнаватъ
390
това. Важно е, какво ще намери Христос между хората. Той нсси блага на човечеството, но какво ще получи в замЪна на това? Той носи свобода и мир, но как ще ги из-ползуват хората? Преци да разберат и оце-нят свободата и мира, хората трябва да оце-нят светлината, въздуха, водата и хлЬба, които Христос изобилно дава. Оценявайте благата, които постоянно ви се дават. Бъдете будни, използувайте добрите условия без страх и отлагане.
Какво представя страхът? – Той е животинско чувство, което трябва да се възпитава. Човек трябва да се страхува от злото, а не от доброто. Затова казвам: Бегай от злото, стой при доброто. Бегай от лъжата, стой при истината. Всеки ден прави по едно малко добро, да знаеш, че си направил нещо. Най-малкото добро повдига човешкия дух и душа. Ето защо, въоржжете се с доброто, любовта и истината, за да бъдете съ-работници на Бога. Кой може да бъде съра-ботник на Бога? – Здравият, силният, ра-зумният. За да бъде здрав, човек трябва да се отнася добре с външните и вътрешни органи и да благодари за всичко, което му е дадено. Засега хората са още наематели, нЪ-мат собствени тела. И като наематели, те трябва да се отнасят добре с телата си. Като живее добре, човек си създава собствено тело, с което може да живее и на този, и на онзи свет. Не стана ли така и съ
391
Христа? Той лежа три деня в гроба, преверна смъртното си ткло в безсмъртно н възкръсна с него. Задачата на съвременния човек е да постигне безсмъртието и въчния живот. Това значи, да влЬзе той в правия път, да придобие въчния живот, за който е казано: „Това е живот въчен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ". Казано е още: „Които чуят гласа ми в последния ден, ще ожи-в'Ьят'1» и възкръснат'!»*.
Желая ви в последния ден, т. е. в сегашните времена, да чуете гласа на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, да станете, да възкръснете и да започнете новата работа.
Желая ви да облъчете новата дреха, изтъкана от нишкитв на живота, на знанието
и на свободата.
19. Беседа от Учителя, държана на 3 октом-врий, 1943 г., 10 ч. пр. об. София – Изгръв.