Добри плодове

Добри плодове

На какво се дължат мъчнотиите в живота? – На еднообразните и обикновени човешки работи. Какво ще придобие човек, ако цял живот мисли само за обуща? Днес мисли за модата на обувките във Франция, утре – за обувките в Англия, на третия ден – за американските модни обувки, на четвъртия ден – за германските модни обуща и т. н. Това е еднообразие, което уморява човека и създава ред мъчнотии в живота му. За много неща мисли човек и то все еднообразни, обаче, за едно не мисли – за главата си. Ако запитате учените, как е създадена човешката глава, и те не могат да отговорят. И хората, и ангелите, и Бог е работил върху създаването на човешката глава и на човешкото лице, но единствен Бог знае, как ги е създал. Хората не знаят нищо по този въпрос. Те виждат само, че има нещо, което не им харесва. Някой не харесва формата на главата си, друг – носа си, трети – брадата, ушит, очите си и т. н. Това показва, че главата още не е завършена. Следователно, не можете да се произнасяте върху незавършените процеси. Човек сам е изопачил челото, носа, устата, брадата, очите, ушите си, и сам трябва да ги изправи.

И тъй, всеки недостатък на човека показва, че му липсва известен център в мозъка, т. е. не е още развит. Чувате някой да казва, че не се интересува от музика, от религия, от красиви неща и т. н. Това показва, че музикалният, религиозният или друг някой център не е развит в него. Невъзможно е да бъдеш религиозен, музикален или учен човек, ако това не е написано на главата или на лицето ти. Ние не вярваме в богатството на човека, ако той няма поне десет милиона златни лева в някоя банка. Ще кажете, че някой има десет милиона книжни пари. Ние не вярваме в книжните пари. Самата наука не ги признава. Някой художник ще нарисува един портрет и ще го продаде за 30 – 40 хиляди лева. Ако по този портрет не можеш да прочетеш целия живот на човека, той може да се купи с книжни пари, но не с златни. На портрета трябва да се виждат всичките бои. Черната боя представя сенките в човешкия живот; светлата боя представя планинските върхове, които се огряват от слънцето. Ако в природата не съществуваха светлини и сенки, нямаше да има никакви картини.

Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И Дух Божи се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина! И стана виделина." (1 – 3 ст.). Виделината представя Разумното начало в света. Щом дойде разумността, истинската работа започва. Светлината само изявява виделината. Чрез светлината предметите се проектират както върху платно. Казвате, че знаете, какво представят светлината и виделината. Вашето знание е само теория. Знаеш, предполагаш, че си добър, но не си опитал добротата си. Мислиш, че можеш да пееш, но не си проверил това. Слушаш, как пеят хората, добрите певци и мислиш, че и ти можеш да пееш. Излез на сцената и се опитай да видиш, как ще пееш. Вземи един чист, ясен, мек тон и виж, ще задоволиш ли публиката. Гласните струни се нуждаят от любов, от мекота, от нежност. Ако нямаш любов, ако езикът ти е невъзпитан, гласът ти ще бъде груб, тоновете ще бъдат нечисти, неясни. Това не е пение. Всека мисъл, всяко чувство и всяка постъпка се отразяват върху специални места в човека. Мисълта се отпечатва на челото, чувствата – на носа, а постъпките – на брадата. Значи, работата на ума създава челото, работата на сърцето създава носа, а работата на волята – брадата. Ако умът, сърцето и волята не са активни на земята, и на небето ще бъдат такива. Развитието на човека зависи от неговия ум, сърце и воля, както и от неговото тяло, душа и дух.

Какво представя развитието? – Процес на проявяване. Търговецът снема топовете с платове и постепенно ги развива. На този продаде пет метра, на онзи десет, докато се свърши. Той развива топ след топ, и търговията му се развива. Бог е създал човека. Бог е съвършен, следователно, и човек е съвършен. Човек е подобен на топ плат, който постепенно се развива. Докато не се продаде, т. е. напълно прояви, той не се е развил още, не е проявил съвършенството си. Ето защо, трябва да се минат милиарди години и векове, за да се прояви съвършенството, което Бог е вложил в света, в човека и във всичко, което Той е създал. След милиарди векове ние ще видим Божествения план проявен и реализиран. Това не трябва да ви обезсърчава, но да знаете, кое е съществено в живота, и кое не е съществено. Каква мисъл е тази, която не се отпечатва върху челото ви? Какво чувство е това, което не се отпечатва на носа ви? Каква постъпка е тази, която не се отпечатва на брадата ви? За такава мисъл, такова чувство и такава постъпка казваме, че са преходни и несъществени. При това положение, хората мислят за вас, че сте велик, гениален човек – това нищо не значи. Важно е, какво вие мислите за себе си. Всеки си остава с онова величие, което носи в себе си. Колкото и да е голям слонът, пак си остава слон. Каквото и да мислят хората за тебе, тяхната мисъл не може да те направи нито по-велик, нито да те унижи. Преди да те нарисува художникът хубаво, ти сам трябва да си се нарисувал. Ако художникът вложи в твоя портрет нещо хубаво, което ти не си изработил още, този портрет не отговаря на действителността. Добрият и гениален художник схваща онези черти на човека, които никога не се изменят. Ако предаде само един момент от неговия вътрешен живот – тъгата, радостта и разположението, гнева му, той е представил едно статическо състояние на човека. Следващия момент човек има вече друго състояние, което не може да се предаде.

Не е лесно да бъдеш художник. Какво изражение имал Христос на лицето си, когато изгонил с камшик търговците от храма? Обаче, не смесвайте образа на Христа като Божество, като Син Божи, с образа му като човек. Дошъл на земята, облечен в човешка форма, Христос понесе страданията на хората. Той трябваше сам да носи своя кръст. Носи го до едно място и после го захвърли, остави го на хората да го носят. Това беше естествено. Христос пое кръста на човешките страдания, показа им, как се носи, но не ги освободи абсолютно от страданията им. И те трябва да понесат част от страданията си, да имат дял в Христовата Любов. – Как умря Христос: като човек, или като Син Божи? – Като син человечески. Той напусна видимата човешка форма и възкръсна. Оттогава пак живее между хората, но невидим.

И днес Христос е между хората, наблюдава, как живеят. Двама души се карат, ругаят се, без да подозират, че Христос ги слуша и запитва: Съгласен ли е вашият живот с Евангелието? Хората се наричат едни други с думите говедо, животно и др. Кой тури тези думи в речника им? – Те сами ги измислиха. Първоначално говедата не са били като сегашните. След грехопадането, и те слезли по-долу, отколкото са били някога. Хората заели техните места, а те слезли още по-надолу. Задачата на хората е да се повдигнат, да заемат първоначалните си места. Така те ще дадат възможност и на говедата да заемат местата си, определени първоначално от Бога. Тогава ще разберете, какво представя говедото. Днес езикът на хората не е такъв, какъвто е бил първоначално. Понеже са взели мястото на говедото, и езикът им е такъв. Щом се повдигнат, ще заговорят на онзи език, който някога са знаели.

Какво означава думата „говедо"? – Частицата „го" означава ходя, отивам, а „ведо, веди" – знание, учение. Значи, който отива да се учи, е говедо. Мнозина мислят, че животните са глупави. В същност, животните не са глупави. Паякът, който минава за неразумно същество, прави такава фина мрежа, каквато човек не може да направи. Осата си създала такова устойчиво жило, каквото човек не може да направи. Един ден наблюдавах, как една оса смучеше мед от една чинийка. В това време до нея се приближи един голям бръмбар, който искаше да хапне от меда. Имаше място и за него на чинийката, но той започна да дразни осата, да я предизвиква, понеже се чувствуваше по-голям и по-силен от нея. Той не преценяваше неприятеля си, не знаеше, че осата е по-добре въоръжена от него. Осата извади жилото си и го ужили. След това откъсна главата му и я захвърли настрана. Сега и на вас казвам: Не предизвиквайте осата. Тя е добре въоръжена, не можете да се борите с нея. За да се справите с неприятеля си, не трябва да го подценявате. Изучавайте възможностите и условията, с които разполагате. Изучавайте условията и възможностите и на своите ближни. Всеки трябва да знае, какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, какви сили се крият в неговия ум. Колкото по-добре е развит умът му, толкова по-чувствителен е той. Чувствителността му помага да открива златото в земята. Той схваща теченията в природата и по тях се ориентира. Без да е геолог, той открива земните богатства. Това се дължи на известна дарба, върху която е работил в миналия си живот. Такива хора минават за набожни.

Кои са качествата на набожния човек? Той има устойчив характер, никаква сила не е в състояние да го изкара от равновесието му. Той не губи разположението на духа си. Той е едно с Бога. Набожният има висок морал. Той може да се огъва на една или на друга страна, но никога не пада. Само онзи пада, който няма любов в себе си. Обичайте всичко, което Бог е създал. Изгубите ли любовта си, вие сте изложени на падане. Любовта има отношение към равновесието. Кажеш ли, че имаш любов, а не можеш да пазиш равновесие, твоята любов не е истинска.

Някои казват, че любовта прави човека въртоглав. Не е така. Само онзи става въртоглав, който няма любов в себе си. Опитайте се да завъртите главата на праведния, да видите, дали ще успеете. Не само, че няма да успеете, но скъпо ще платите за своя опит. Евреите се опитаха да омотаят и завъртят главата на Христа, но не успяха. И до днес още те носят последствията на своя опит. Който се отказал от Божествените мисли, чувства и постъпки, той се натъква на лошите последствия на своя неразумен живота. Ще се пазите да не постъпвате като евреите, които не са вън от вас, а вътре в вас. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Следователно, пазете се от това, което е в вас и може да ви спъне. Там са слабите страни на човека. Една от неговите слаби страни е отлагането.

Често се говори за оправяне на свЬта. Никой не може да оправи света, докато не оправи себе си. Как ще оправиш хората, ако не можеш да оцениш своит мисли, чувства и постж.пки и да ги поставиш на местото им? Как ще събудиш религиозното чувство в човека, ако ти сам не си рели-гиозен? гГЬма да го направиш религиозен, но ще го накараш да се преструва и да лицемери. В едно семейство сложили на обЪд печена кокошка. Това било на великия пе-тък. Случило се, че по това време им дошъл гост. Домакинята веднага скрила печената кокошка и сложила на масата чиния с готвена коприва. Гостът имал добре развито обоняние и усЬтил миризмата на печената кокошка, но нищо не казал. Поканили го да объдва заедно с тях. Той започ-нал да яде от копривата и казал: Вкусна е копривата, мазничка, напомня печена кокошка. Така той изобличил домакините в при-струвка и лицемърие. Има нещо ценно в човека, което трябва да се запази. Почитат и уважават човека за ценното в него. Какво ще стане с градината, ако изгубите вадич-ката, от която я поливате? Водата повдига цената на градината. Без нея, тя нищо не струва. На същото основание, казвам: Цен-нит мисли, чувства и постлшки са. вадички, които поливат душата на човека, т. е. него-

335

вата градина, и дават условия за узръването на добри и сладки плодове.

Какво представя душата? – Райска градина, пълна с зртзли, сладки плодове, с цвт,-тя и птички, с бистри извори и поточета. Тя символизира опзи свет, който се отличава с голяма красота. – Ще отидем ли там? – Ако имате любов, ще отидите и всичко ще видите. Ако нямате любов, и да отидете на онзи свет, нищо няма да видите и да разберете. Любовта създава пъсеньта и музиката. Щом любовта отсж.тствуве, навсъкъде цари мълчание. Любовта носи радост, мир, свет-лина в човешката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовта, човек губи живота, свет-лината, мира и радостта си. Като знаете това, не питайте, защо човек се убива, или защо другит го убиват. Който изгуби своята свет-ла мисъл, светло чувство и светла постъпка, той е изложен на опасност, лесно могат да го убият. И обратно: не могат да убият човека, който пази своит светли мисли, чувства и пост/к.пки. Само при това положение* ще запазите живота си, ще помагате и на близ-кит сп. Един ден хората ще ви признаят за герой. Но, докато дойде този деи, ще минете през страдания, през хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете през Христо-вит страдания, не можете да станете герой, не можете да оправите света.

336

Съвременнит хора минават за герои, но не са. от безсмъртнит герои. Т не са. дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Т не зиаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за цьлня народ, между който живъеш. Ще любиш не само себе (|си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най после себе си. Повечето хора са любили само гебе си, поради което са. излъзли от Бога и влъзли в кальта на човешкия живот. Сега трябва да излъзат от този път и да се обърнат към Бога. Егоистичната любов води към запад, а любовта към Бога – към из-ток. Който отива към Бога, трябва да проявява първо любов към Него, после към ближния си и най-после към себе си Този човек може да бъде истински творец. Любовта към Бога е единствената мощна сила, която може да повдигне човека над животнит. Животнит имат любов само към себе си. Ако и човек подържа тази любов, какво ще бъде? Човек се отличава от животното по това, именно, че се изпра-вил на краката си и главата му е нагоре, по перпендикуляра на живота, т. е. към Бога. Защо тогава да не Го слуша? – Бог сам ще оправи работит. – Така не се говори. Това е особено разбиране, като че Бог е вън от човека. В същност, Той е в чо-вЬка вътре и чрез него работи. Слушайте

ш

Го, за да учите и придобивате знания. Кое дете става учено и разумно: което по ц/Ьл ден пасе говедата, или което отива на училище и свершва целия курс на образованието? Чо-вЬк се отличава от животното по своята разумност. Тя му дава потик да учи, да люби, да прави добро. Учи, без да мислиш само за себе си, как да подобриш живота си, на тебе само да е добре. Ще учиш за благото на ближнит си, а после и за себе си.

Сега не е въпрос за критика. От вейки се иска да направи това, което може. Па-якът може ли да пише като човека? Той може само да прави паяжина, в която да лови жертвата си. Какво може да направи ко-ристолюбивият? – Той може да направи хубава клица, да изоре нивит си, да обработи лозето си, но това е само за него. Хубавит кж.щи не подобряват човешкин живо1. Онова, което подобрява живота, иде отвътре. Творчество е нежно за живота. Външно кж-щата може да е много хубава, но вътрешно не е добре наредена. Така, гледате някой чо-вЪк външно красив, угледен, но вътрешно е затворен, нищо не можете да прочетете в него. Жалко, ако по лицето на човека не мо-жеш да прочетеш нищо или да видиш в него проява на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Лицето на човека е книга, която трябва да бъде отворена, да се чете по нея.

Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята, а земята б^ше не-

22

338

устроена и пуста". Често хората цитират сти* ха: „Бог направи човека по образ и подобие свое." Стихът е вЬрен, но къде остана този човек? Под „образ и подобие" разбираме, умът, сърцето и волята на човека да са. като Божиитт^. Светлината иа ума, топ-лината на сърцето и силата на душата му да са като Божиите. На Божествената светлина, топлина и сила всичко расте, развива се и зрее. Става ли същото и на човешката светлина, топлина и сила? Ако на мъстото на Божията светлина не поставите знанието, на мъстото на Божията топлина не поставите своите добри и възвишени чувства и на местото на Божията сила не поставите добрите и благородни-т си постж.пки, нищо не можете да постигнете, Единствената сила, която пречиства и облагородява нещата, е любовта. Знание, което не е минало през огъня на любовта, не е истинско. Всеко нещо, което е минало през вратата на любовта, мъдростта и истината, е придобило безсмъртие. – Да следваме Христа! – казват религиозните.–Да следваш Христа, това значи, Неговата Любов да пре-бъдва в тебе, и твоята любов в Него; Неговото знание да пребъдва в тебе, и твоето – в Него; Неговата сила да пребъдва въ-тебе, и твоята – в Него. С други думи казано: Когато учительт преподава, учеиикът слуша и учи уроците Си. Ако не учи, ще получи слаби бележки – единица, двойка и тройка.

339

Какво представят числата едно, две и три? Единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. В Божествения свет единицата е бащата, любовта; двойката е майката – мъдростта, а тройката – детето, истината. Едно и три дават четири – число на бащата; две и три дават пет – число на майката; едно, две и три дават шест – число на детето, двойна тройка. Бащата и майката обичат детето си, защото в него са. вложили своя капитал. Казано е в Писанието: „Бог възлюби истината в човека." Значи, и Бог обича в човека това, което Той сам е вложил в него – истината. Всеки трябва да възлюби истината. Обичайте, любете всичко, което Бог е създал, и се пазете от корекция и критика на Божественото. Човешкото можеш да критикуваш, но Божественото – никога. На човешкето можеш да се гнтзвиш, но на Божественото – никога. Дойдеш ли до изопачените чов-Ъшки работи, ще се молиш да се изправят. Постоянно се молете. И като ядеш, и като ходиш, и като работиш, и като спиш – постоянно ще се молиш.

Един наш познат разаравяше своята опитност по отношение на молитвата. Той имал обичай всЪка сутрин да се моли – никога не пропущал молитвата си. Една сутрин трябвало да замине за нЬкъде и бързал да стигне на време на гарата, поради което за-бравил да се помоли. Отишъл на гарата,

340

качил се на трена и заминал. Вечерьта, когато се вернал у дома си, съобщили му неприятната вест, че едно от децата му като играло през деня, пострадало – извадили му окото. Един път пропуснал да се помоли на Бога, и нещастието се вмъкнало в дома му. Следователно, нещастието иде, когато човек прекъсва връзката си с любовта, с мъдростта и с истината. Не търсете причината за нещастията вън от себе си. Който не служи на Бога, сам си причинява нещастия.

И тъй, дайте ход на любовта в себе си, да търпите всички хора. Каквито и да са. убежденията и вярванията им, ще ги търпите, както и вас търпят. Какъвто и да е животът им, ще ги търпите. Че някой бил пияница, това не се отнася до вас. Достатъчно е страданието му. Той пие, но от време на време съзнава положението си и сам се критикува. И той не е доволен от себе си, но не може изведнъж да се изправи. Дойде ли нЬкой при вас, приемете го. Не питайте, какви са. убежденията му. Ако го приемете с любов, и вашит работи ще се оправят.

Мнозина казват, че Бог живве в чо-вйка, но малцина вярват в това. Не е важно, какво казваш; важно е да проявиш Божественото в себе си. Не говори на човека, че Бог живве в него, че Христос се по-жертвувал за хората, но разбери, от какво

341

има нужда и му помогни. Ако има нужда да му полЪеш малко водица, направи го. Той ще ти благодари. Като постъпваш добре с хората, т ще ти благодарят. И животните раз-бират от добра обхода. Когато и да е, ма-кар и в далечното бъдеще, т ще отблаго-дарят за доброто, което сте им направили. Рано или късно доброто ще допринесе своя плод. Следователно, не се отказвайте от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Проявете тези добродетели. Ако не ги проявите, напраздно сте дошли на земята. Пожертвувайте най-малкото и свободно време за служене на Бога. Това ще бъде светла нишка в вашия живот. Любовта отваря пътя към Великото и Безгранично Начало. Затова е казано: „Ако праведният напусне своя живот, правдата му не се вмъ-нява. И ако гръшникът напусне своя живот, гръхът му ще се заличи". Затова, по-добре е да напуснете стария живот и да влъзете в новия, отколкото да напуснете новия живот и да вл&зете в стария.

Какво се иска от съвременния човек? – Съзнателна и разумна работа. Ако е бе-ден, ще работи повече, без да разчита на касата на богатия. Какво ще ти даде богатият? И той не е сигурен в богатството си. И бедният, и богатият трябва да работят, да поставят за основа на живота си Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Това е говорил Христос на времето си,

342

това говори и днес. Много пророци се явиха днес, и всички говорят в името на Христа. Слушайте, какво говорят, и проверявайте ду-мит им. Ще кажете, че т говорят върху ценнит нъща на живота. – Кои са. цен-нитт> нЬща? – Любовта, Мъдростта и Истината. Ценното, което носи любовта, е живо-тът. Ценното, което носи мъдростта, е знанието. Ценното, което носи истината, е свободата. Който не е опитал живота, знанието и свободата, той не е разбрал любовта, мъдростта и истината. Който ги е разбрал, той е щасглив.

Тъй щото, ако ви пига някой, какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на любовта, на знанието и на свободата. – Какво представя радостта? – Разбраната страна на любовта, на знанието и на свободата. – За коя любов, за кое знание и за коя свобода се говори? Ние говорим за онази любов, за онова знание и за онази свобода, които имаме днес. Човек може да разчита на настоящето, а не на миналото или на бъдещето. Той може да разчита на отношението, което днес има към Бога, а не на това, което имал в миналото и което ще има в бъдеще. И тогава, кажете на ближните си, както Христос е казал: „Както ме Огец възлюби, така и аз ви възлюбихъ". Няма по-лесен път в света от пътя на любовта. Следвайте този път, да станете истински човеци и да помагате на всички. Та-

Т1"»

кн ще дойде радостта у вас и ще ви направи щастливи..Любовта носи живота, знанието и свободата. Който иска да придобие безсмъртието, да влъзе в любовта.

Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвит, но на живитъ". И аз ви каз-вам: Бог не е Бог на безлюбието, но на любовта. Бог не е Бог на невежеството, но на знанието. Бог не е Бог на ограничението, но на свободата. Следователно, живо-тът, знанието и свободата са. човешки права, дадени от Бога. Т трябва да се използувай, за да направят човека радостен и ща-стлив. Затова приемайте и предавайте правилно живота, знанието и свободата. Това опредъ-ля, какво благословение ще получите от Бога.

Какво ви говорих днес? Казах ли ви да направите нЬщо невъзможно за взс? Не ви казах да дадете по десет милиона лева. Не ви казах да вдигнете земята па гърба си. Не ви казах да нахраните всички хора. Казах ви да цените живота, знанието и свободата, които Бог е вложил в вас. Това е най-малкото, което трябва да направите, Ако не можете да го направите, не може да се разчита на вас. Като цените своя живот, своето знание и своята свобода, ще цените живота, знанието и свободата на другит. Това е най-лесното правило. Ако го приложите, светло бъдеще ви чака. Ако не го приложите, ще останете в своето минало, в стария живот.

344

Желая ви да станете добри, разумни и справедливи. Желая ви да проявите това„ което Бог е вложил у вас. Както от самката на ябълката израства голямо дърво, което дава сладки, вкусни плодове, така и Божественото у вас да се прояви, да възрастне и да даде добри плодове.

X

М. Беседа от Учителя, държана на 15 сеп-темврий, 1943 г. София – Изгръв,