Блаженствата
В пета глава от Евангелието на Ма-тея се говори за блаженствата. Тя представя само част от това, ксето Хрисгос е гово-рил. Добре щъше да бъде, ако имахме цялата беседа на Христа. Като се говори за блаженствата, някои ги разбират буквално. В сжидност, т крият в себе си вътрешенъ„ духовен смисъл. Който разглежда нъщата материално, казва: Човек може да прави добро с пари. Не е така. Доброто не е материално. Да мислите, че доброто се крие в материалното, това е все едно, да мислите, че в буквит се крие силата на словото. Много нвща опредълят силата на словото, не само буквит. Буквит са външен израз на словото. Както словото не» е в буквит, така и доброто не се израоява в даване на пари. Парит са. азбука, външни знаци, чрез които се изразява само едната страна на нъщата. Често се говори за сътивата, като средство за запознаване с външния свет. Значи, и сътивата са особен род азбука. Пет съ-тива имаме, значи, разполагаме с пет ме-
- ) Матея. 5 гл.
221
тода, чрез които се домотеаме до пет различни свт»т<1. Зрението ни запознава с свт>-тлинато, слухьт – с звука, обонянието – с миризмиг1>, носът – с вкуса, осезанието – с различнитв промени на температурата. Всъ-ко еЬтиво е на местото си. Следователно, страшно е, когато едно от сетивата се развали. Обаче, от всички сътива най-нужен за физическия св^т е вкусът. Когато вкусът се изгуби, човек престава да яде, а с това заедно и животът му се прекратява. Ако чо-вЬк изгуби зрението или слуха си, все още може да живъе. Изгуби ли вкуса, и животът му се изгубва.
Много от съвременнит хора се зани-мчват с несъществгни работи, а пренебре-теат същественото. Т разрешават въпроса за яденето – какво да ядат и как да изка-рзт прехраната си, без ла се интересуват за същественото п живота. Животнит са разрешили по-добре въпроса за храната от хората. Месояднпт се хранят с месо, тре-вопасните – с трева, птицит – с зърна, с мушици. Само човекът се блъска около въпроса за храната и се чуди, какво да предпочете – месо, растителна храна или плодове. Тази е причината, дето хората постоянно се тревожат. Ако хлъбът им е недостатъчен, или ако няма мазнини, захар, т се безпо-коят, стават недоволни и нещастни. Наистина, днес липсват много н-вща– война има. Преди войната всичко бъше в изобилие, хо-
222
рата бвха задоволени. Въпреки това, бъха ли по-добри, отколкото са. днес? Ако задоволите всички нужди на човека, ще стане ли толкова добър, колкото трябва? Верно е, че храната прави човека добър, но не само физическата храна. Под „храна" разбираме онова, което човек възприема чрез ума, сърцето и стомаха си. За ума е нежна умствена храна, за сърцето – сърдечна, а за стомаха–физическа, материална. Следователно, който храни ума, сърцето и гЪлото си с чиста, доброкачествена храна, той става добър, разумен човек.
Казва се в Писанието, че когато Мойсей извел евреит от Египет, трябвало дълго време да се хренят с манна – друга храна нямало в пустинята. Т събирали веьки ден манна, колкото за деня; само в петък събирали за два деня, и за ежбо-та, защото ежботата бъше опредълеп ден за Бога. Но, за да се осигурят, и през дру-гите дни т събирали повече храна, отколкото им требвало за деня. За неизпълнение на наредбит, трябвало Мойсей да ги наказва. Тв често роптаели против манната и съжалявали за вкусната и разнообразна храна, която имали в Египет. Не само евреит, но всички хора разбраха, че осигуряването не помага. Ще вземеш хлъб повече, отколкото трябва, но ще го хверлиш. Ако го оста-виш на влажно място, той мухлясва. Ще кажете, че опитахте вече, какво значи да живъ-
пъ
еш \> с 2Г)0'5()() гр. хлъб, и то не чисто пшени-чен, по гм1'.с от ръж, царевица, соя и др. Сега разбрахте цената на хлъба. Мнозина разстроиха стомаха си, разболяха се, изгубиха охота към ядене. Ще кажете, че е опасно да ядете хлъб, направен от различни брашна. Оиасен и вреден е, наистина, такъв хлъб, но не по-малко опасности си причиняват хората, когато внасят в своето верую различни качества брашно. При това, едното качество е вгорчено, другото не е доброкачествено и т. н. Какво ще правите с такова въ-рую? Или ще се откажете от него, или ще се принудите да го приемете. В края на краищата, стомахът ви ще се разстрои. И физическата, и духовната, и умствената храна тръ-бва да бъде чиста, доброкачествена и пръсна. И тъй, давайте съответна храна на удо-вет си, за да се развиват правилно. Очите ще храните с мека и приятна светлина. Учете се да разлагате светлината и да се ползувате от различнит цвътове, както това правят и растенията. В това отношение, растенията знаят по добре изкуството да разлагат светлината и да се ползуват от цвътовет ѝ. Едни растения си правят червена дреха, други – жълта, трети – синя и т. н. Ако в човешкия живот преобладаваше червената светлина, хората щъха да бъдат войнствени. Ако преобладаваше портокаления цвът, всички щ%ха да бъдат крайни индивидуалисти; всеки ще мисли, че светът е създаден само
224
за него. Ако преобладаваше жълтият цвът умът щъше да бъде крайно развит. Дето умът на човека е много развит, страданията му са. голями. Ако преобладаваше сини-яг цввт, човек щвше да се отличава с чрезмврно развито религиозно чувство. Той щеше да бъде голям догматик: каквото каже той, или в каквото вврва,' думата му трябва да се изпълни. Неговото вврую е истинно и право.
Какво се иска от човека? – Да си изработи правилен възглед за живота и за природата. Това се придобивл чрез опит-ноститв в живота. Той учи, прилага и така придобива светско и религиозно знание. Ке-то четете Библията, и вие се учите от опит-ноегитв на млналитв вековг. Така се запознавате с живота на древността и дохождате до сегашните времена. Съвремешшят човек се интересува от всичко, но кай-много от това, което лично го засега. Той се интересува главно от хлеба, от жилището, от облеклото си и най-после от знанието. Той иска ла знае езици, за да се съобщава с различните народи. Добре е да знаеш езици, да се запознаеш с добродетелите на всеки народ. Но наред с техните добродетели ти ще из>чаваш и техните слабости и неджзи. Ако не знаеш френски, или друг чужд език, каквото и да ти се говори, добро или лошо, нищо нвма да разбереш. Каквито обидни думи и да ти казват, ти ще гледаш спокойно,
2Г>
като че не се огнася до тебе. Езикът на съ-премепнит хора не е още пречистен. Много думи имат лошо значение. Т не отговарят още по името „културни", което се дава на нЬкои народи. Както източнитв, така и запад-нит народи трябва да работят върху езика си, да го пречистят.
Доказано е, че съвременните хора се спъ-ват от външни нъща. Тази е причината, дето дават криви тълкувания на думит и ги изопачават. Т говорят за ада и вла-гат в това понятие нечувани нъща. Кой е бил в ада и се вернал оттам, за да знае, дали е истина това, което се говори? Какъв е огъньт в ада, за който се казва, чз който попадне в него, вечно гори? В обикновения огън нъщата се запалват и изгарят, а в огъня на ада вечно горят. Казва се още, че в ада ще има вечно скърцане с зъби Един свещеник често казвал на слугата си: Стояне, въчен огьн и мъче-ние, вечно скърцане с зъби ни чака в ада. Слугата погледнал спокойно господаря си и казал: Аз трябва да мисля за това, дъдо попе. Ти нямаш зъби, няма защо да се без-покоиш. За тебе не е страшно, ти няма с какво да скърцаш. Страшен е адът за онзи, който живъе в безлюбието. Който жи-въе в любовта, не се страхува от ада и от въчния огън.
Човек се нуждае от светлина, която постоянно се усилва, но не от обикновената,
14
226
механическа светлина. Като попадне в чер-' вения цвът на живата светлина, човек става актнвен. Тя е носителка на живота. До»-като е под влиянието на тази светлина, той се радва на здраве и живот. Щом светли" ната го напусне, той започва да боледува и губи силата си. Колкото повече се намалява влиянието на червения цвът в човека, толкова повече се увеличават болестит в него. Жълтият цвът на светлината оказва влияние върху човешкия ум. Намаляването на този цвът предизвиква тъмнина в ума, неразбиране на нъщата и противоречия. Синият цвът влияе върху духовното начало в човека. Той събужда в него любов към Бога и опредъля отношенията му към Божественит прояви. Следователно, без червения цвът човек не може да придобие живота ; без жълтия цвът не може да бъде умен; без синия цвът не може да бъде религиозен или духовен. Всъка дума носи известен цвът. Кажеш ли на болния една дума, която съдържа червения цвът, той ще оздравъе; кажеш ли на глупавия дума, която съдържа жълтия цвът, той ще поумнъе; кажеш ли на нерелигиозния дума с син цвът, той ще стане религиозен. Често чувате да се говори, че трябва да живъете добре, да бъдете умни, да вервате в Бога, но нито животът ви става по:добъръ-, нито разумността ви се увеличава, нито ставате верващи. – Защо нищо нг постигате? –-
ш
Защото думиг, които изговаряте, не съдьр-жат-1> съответиит- цвътове.
Кокно правят религиознит хора? Тт. чстат Библията, Евангелието, без да раз-бират дълбокия им смисъл. Т не могат да възприемат цвътоветв на думит, които четат. Щом не възприемат цвътовет им, думит остават неразбрани. Сега и вие четете пета глава от Матея за блаженствате, без да възприемате светлината, която т съ-държат. Деветт блаженства представят де-вет метода за възприемане на Божествената светлина, която повдига човешкия ум, сърце-то и душата. Говори се за нищия духом. Какво може да постигне нищият духом? Той е в състояние да преверне нисшата, необработена материя в висша. Дайте на нищия духом непрана вълна, той ще я изпере, изпреде, изтъче и ще даде на хората готов плат да си шият дрехи.
„Блажени кроткитв, защото т ще насле-дят земята." ( 5 ст.). Значи, за да наследи земята, човек трябва да бъде кротък.– Кой човек наричаме кротък? – Който има добра обхода с себе си и с своит ближни. Той не влиза в стълкновение с никого. Ще кажете, че кроткият човек не прави зло. Не е въпрос да не прави зло; важно е да прави добро. Много хора се въздържат от злото, но и добро не правят. Който не прави нито зло, нито добро, все едно, че нищо не прави. Казано е в Писанието, че Богъ
228
забрани на човека да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, но той не послуша. Първитв човеци ядоха от това дърво. И доднес още хората ядат от забраненото дърво и продължават да правят зло: кра-дат, убиват, лъжат. Ще откраднеш хлъб или пари от касата и ще ги задържиш за себе си. Хлвбът ще мухляса, паритв ще оста-нат без обръщение и, в края на краищата, ти си направил зло. Защо не опечеш хлъб и, докато е пръсен още, не дадеш на ближния си да хапне от него? Защо не извадиш пари от касата си и да дадеш на ближния си да си услужи с тях? Това е най-малкото добро, което можеш да напра-пиш.
„Познаване на доброто и на злото." Думата „познаване" подразбира отношение. Да познаваш, какви са твоитв права и задължения към къщата ти, това е закон за соб-ственост. Имаш къща, която можеш давла-двеш само чрез крепосген акт. За да познаваш един език, трябва да го гово-риш. Като говориш френски или нъмеки, например, ти познаваш едновременно и добрит, и лошитв му качества. Всяко нещо има две страни: добра и лоша. Следователно, и съществата от духовния свет биват добри и лоши. Добрит същества правят добро на хората, а лошитв им причиняват пакости. Добрит същества създадоха добрит мисли, чувства и постжлки; т създадоха до-
II1)
брит п полезни растения и животни, зн да бъдат н )слуга на човечеството. Лошит гжщестнп създадоха лошите мисли, чувства и постъпки. Т създадоха вредните растения и животни, да пакостят на хората. Това, ксето осакатява и изопачава човешкия ум, сърд-це и воля, е зло. Това, което подобрява състоянието на уме, сърцето и волята, е добро, Ако не можеш да различаваш доброто от злото, ти нямаш никакво знание. Отдалечаването на човека от Бога е зло. Приближаването му към Бога е добро. Това са два процеса, които се извершват постепенно, а не изведнъж. Можеш ли извед-нъж да премЪстиш северния човек в тропическит- м^ста? Можеш ли изведнъж да премЪстиш човека от топлит- мъста на северния полюс? И едното, и другото трябва да става постепенно. Стане ли изведнъж, и двамата ще умрат. Не е лесно да свикне чо-вЪк на голяма горещина, или на голтзм студ. Не е лесно да стане човек духовен, умен или добър. Не е лесно да разбира, дали една мисъл е добра, или лоша. За да разбе реш нищо, трябва да познаваш неговит качества. За да различаваш миелит, чувствата и постъпкит, като добри или лоши, трябва да познаваш ттзХнит- качества.
„Блажени нищитт» духом, защото е тях-но царството небесно". (3 ст.). Под „царство небесно* се разбират всички благоприятни условия, при които човек може да постигне,
230
каквота пожелае. В този смисъл, царет трвбва да бъдат нищи духом, защото разполагат с благоприятни условия. Значи, тяхно е царството небесно.
„Блажени нажаленит, защото т ще се утешат." (4 сг.). Който иска да се утеши, трябва да бъде нажален. Това е първото условие. Утехата е проява на Божията Лю-бов. Следователно, не можеш да бъдеш утешен, докато не те обичат. Може ли да те утеши онзи, който не те обича? Страшно е положението на човека, когото не обичат. Той минава през голями страдания. Като обичате нъкого, давате му най-хубавит нвща Ако не го обичате, давате му най-лошит работи. На онзи, когото обичате, давате голямо угощение: печено агне, кокошка или прасенце. Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ше каже. Колкото и да го залътеате, положението му е тежко. Ще го убеждавате, че като влъзе в вас, то се повдига: от четвероного животно минава в двуного. С това искате да кажете, че давате сто на сто от себе си за агнето. В същ-ност, агнето дава нещо от себе си, а не вие.
Един турчин отишъл при един бан-кер да му иска 200 лири на заем. За да се домогне до заема, той казал на банкера: Готов съм да платя 100% лихва, само да ми услужиш. Банкерът се съгласил и дал 200 лири на турчина. След шест месеца длъж-никът донесъл сто лири лихва на кредитора
211
си и го запитил: Доволен ли си от мене? Ловолен с ьм, но кога ще платиш майката па нарит? – Остави тази работа. Вземи сега лихвит на парит, а за майката не мисли. След като дал сто лири срещу дълга си, той не се явил вече пред банкера.
Мчозиаа посгжпват като този турчин. Т се молят на Бога да им даде знание, ма-дрост, за да дадат и тв нещо на хората. Т лскат да се покажат добри, но така не се прави добро. Да направиш добро на ближния си, това значи, да му дадеш нещо от себе си. Ако искаш да дадеш плод на човека, ле купувай от пазара, но му откъснн от дървото, което сам си посадил. Давай от ллодоветв на своя труд, на своит добри мисли, чувства и постъпки. Ако искаш да утешиш нажаления, не му цитирай стихове.от Евангелието, но посади в земята ми-съльта, която искаш да му кажеш, и, когато порасте и даде плод, предложи му да си хапне. Това значи, да даваш на ближния си от доброто, което носиш в себе си. Как ще предадеш вера на човека, ако сам я нямаш? Как ще направиш чо-въкз кротък, ако сам нямаш крогост? Как ще обясниш безкористието? Нищият духоч е абсолютно безкористен.
„Блажени мнлостивит, защото т помилвани ще бъдат." (7 стр.). Как ще проя виш милосърдието, ако сам не си милосър-ден? Миюсърдният слиза до нивото, дето
232
живеят обикновенитв хора. Ако търсите милостиви хора, ще ги намерите между беднит, страдащит, болнит. Достатъчно е да отидете в един от крайнит квартали на Лондон н НюИорк, да опитате, доколко сте милосърдни. Там ще срещнете множество момчета и момичета, които не знаят майка си и баща си; т се намират в крайна мизерия: боси, окъсани, гладни, бездомници. Ако тук не се трогне сърцето ви, ще знаете, че не сте милосърдни. За да минеш от единия край на този квартал до другия, трябва да има стра-жар да те пази. >Калко е положението на тези хора. Мизерията е изопачила човешкия образ в тях.
Като изучава проявит си, човек дохожда до същигб състояния, в които се намират жителит на крайнит квартали в голъ-мит столици. Като не обичате нъкого, готови сте да се нахверлите върху него, да го бгете, да го задушите. Ако го обичате, готови сте да му дадете всичко, което имате: пари, дрехи, обуща и т. н. Коя е причината за крайностит, в които човек изпада? – Връзката му с два разчични света. Докато не познава и двата свята и не различава проявит им, човек всъкога се натъква на различни влияния. Както не е все едно, дали химикът получава вода или нъкое експлозивно вещество, така не е все едно, с кой свет ще се сверже човек: с възвишения, или с нисшия. Някои думи, с които си служат хората, имат свойствата
2ЧЧ
на водата – чисгяп, освежават, възраствап ; други думи са подобни на азотната киселина: дето гшднат, всичко изгарят. За да не причиня вате пакости на себе си, нито на своиттз ближни, служете си с думи, които приличат на водата, а не с такива, подобни на азотната киселина. Ако капне вода на дрехата ви, не причинява зло; капне ли азотна киселина, дрехата изгаря.
ВеЬко нтзщо, което разваля добрит. мисли, чувства и постъпки, е азотна киселина. Под «азотна киселина" окултиститт> разбират чов-вк, крайно самостоятелен, горд. Значи, гордостта се дължи на приежтетвието на азота в човешкия организъм. Като елемент, азотът е крайно инертен, неактивеп, не влиза лесно в съединение с другите елементи. Обаче, съедини ли се с водорода и кислорода,той образува азотна киселина и става активен и опасен. Поотделно водородът и кислородът не са опасни елементи, но заедно с азота т образуват силната и разя-длива азотна киселина. Глицеринът е безвредно съединение. Внесе ли се в него азот, получава се нитроглицерин – силен експло-зив. От него приготвят динамита. Първи, които откриха експлозивните вещества, са. падналит ангели. ТЯ живтзят между хората, дето и доднес правят най-страшнит експлозиви
Често се проповядва на хората да прило-жат любовта, като ц/Ър против експлозиви-
234
тк Всички болести, неджзи, скърби се лъкуват с любовта. Затова е казано, че знанието въ*-гордява, а любовта – назидава. Знание без любов носи нещастие; знание с любов носи благословение. Живот, в който гор-достта се проявява, носи нещастие; живот, роден от любовта, носи щастие. Който търси щастие без любов, той е на крив път. Не можеш да бъдедг щастлив, когато окржжаващитв живеят в безлюбие. Не можеш да бъдеш щастлив, когато окрж.-жаващит са нещастни. Ако не знаеш, как да възприемеш любовта и как да я пре-дадеш, не можеш да бъдеш щастлив. Да възгтриемеш любовта за себе си и да я за-пазиш чиста, както излиза от Бога, това наричаме „любов". Да предадеш любовта на ближните си така чиега, както си я приел, това наричаме „обичь". Ако при приемането и предаването на любовта внесеш известна нечистота в нея, ти се натъкваш на нещастия. Обаче, ако и в двата случая я запа-зиш чиста, както си я приел, ти се ползу-ваш от Божието благословение.
Днес всички хора очакват мира. Как ще дойде мирът? Защо се бият и карат хората? Защо водят войни? – За материални блага. Всички народи искат да спечелят повече земя, да станат богати. Въчният мир ще дойде, когато хората се научат да въз-приемаг и предават любовта така чиста, както са я приели от Бога Мирът ще дой-
211
де, когато слугит изпълняват заповъдитв ни господаря си така, както са. ги получили. Ако господарьт даде на слугата си десет хиляди лева да ги разпредъли между бедни, и слугата задържи половината от парнт за себе си, мирът няма да дойде. Слугит трябва точно да изпълняват заповъдитв на господаритв си. И господармтв трвбва точно да изпълняват волята на Бога, своя Отец. Тогава думит на Христа „Както ме е Отец научил, така говоря", придобиват смисъл.
И тъй, изучавайте блаженствате, като вътрешни процеси. Чрез твх ще научите доброто, което сз проявява вън от вас и вътре в вас Чрез блаженствате човек се пречиства и подготвя за възприемане на любовта. Блажени сге, ако възприемате и предавате правилно любовта. Блажени сте, ако вершите Божията воля. Който верши Божията воля, той е жнтел на София, т. е. жи-тел на свята, дето царува мж.дросгьта. София е място на мъдростта. Който не верши Божията воля, той е вън от София, вън от мж.дростта, в провинцията. Напуснете провинцията и влвзте в София, в света на мъдростта, да изпълните Божията воля с любов. Това значи, да бъдз човек добър. Истински добър е онзи, който нвма нито едно престъпление в миналия и сегашния си жи-вот. Следователно, ако имаш само едно яетно в миналото си, непремънно трвбва да го изчистиш. Като изправяш сегашния си
236
живот, ти оправяш и миналия. Докато не изправиш миналия си жиеот, не можеш да бъдеш добър. Изправянето на живота ви има отношение към любовта. Само любовта е в сила да изправи погрт>шкиттз на човека. Да вЬрваме в Бога, Който ни учи, как да изправяме погръшкитв на миналото и как да живЬем в настоящето.
11. Беседа от Учителя, държана на 5 септем-врий, 1943 г., 5 ч. с. София. – Изгръв.