Проявен и непроявен
В съвремените училища по химия се изучават различни химически елементи, но не се запитват, как се отразява, например, на човешкия организъм присъствието на по-голямо или по-малко количество водород, кислород, азот и въглерод. Също така се изучават различни разтвори и смеси, Питам: Какъв е вкусът на смес от захар и сол? – Неприятен. Ако употребите някъде захар вместо сол и обратно, сол вместо захар, пак ще имате неприятен вкус. Например, не е приятно да пиете кафе със сол. Без да искате, ще се мръщите.
Какво е действието на солта и на захарта върху телата? От една страна солта запича, сгъстява, втвърдява нещата, а от друга страна спира растенето им; захарта ги разширява. Има идеи, които действуват върху човешкия ум или като солта, или като захарта. Първите сгъстяват, втвърдяват, запичат и ограничават процесите, а вторите ги разширяват. Това са. процеси, които стават в неорганическия, органическия и психическия свят. От гледище на трите света различаваме три вида свойства на един и същ елемент. Например, водородът, който влиза в растенията, се различава от водорода в животните; водородът, който влиза в животинското царство, се различава от водорода в хората. Даже и в хората водородът се различава. Слаба, едва забележима е разликата, но за опитния наблюдател съществува тънко различие. Съвременната химия не се занимава с тези въпроси, но бъдещата ще ги изучава. Като се говори за солта, казваме, че и тя бива: неорганическа, която сгъстява, втвърдява, запича и ограничава нещата; органическа, която само осолява, и психическа, която се проявява главно в умствения и сърдечния свят – тя обединява мислите и чувствата. За тази сол е казано в Писанието: „Ако солта обезсолее, хвърля се навън." Стремете се към психическата сол, която обединява нещата.
Съвременните хора живеят в свят, дето нещата привидно са разхвърляни, както звездите и планетите в пространството. На пръв поглед изглежда, че между звездите, планетите, островите, хората има празни пространства, които ги отдалечават едни от други, правят ги независими, разхвърляни, чужди помежду си. В природата не съществуват празни пространства. Всичко е изпълнено с особена, рядка материя, невидима за обикновеното око. Небесните тела се движат в етера, който от гледище на духовния свят представя водна среда. От същото гледище светлината представя въздухообразна среда. И светлината минава през етера, както и твърдите тела. И хората са свързани помежду си с нещо невидимо, което оказва известно влияние върху тях. Тази е причината, дето хората, съзнателно или несъзнателно, си влияят. Разговаряш се с един човек, външно красив, добре облечен, но нещо неприятно излиза от него. Говориш с него, но искаш по-скоро да се отдалечиш. Слушаш един цигулар, който не ти е приятен. Цигулката му е хубава, добре свири, но, въпреки това, не ти се слуша, искаш да го напуснеш. – Защо? – Защото излъчва нещо неприятно от себе си. Някой е гневен, лесно се сърди. Който се приближи до него, възприема настроението му и започва да се сърди като него. Значи, човек излъчва особена, динамическа енергия, която се отразява и върху окръжаващите. Достатъчно е да се докоснете с трите си пръста до този център, за да успокоите разгневения. – Къде е този център? – Питайте децата. Когато майката се разгневи и се готви да бие детето си, то веднага я прегръща и започва да я глади по главата. Така детето трансформира гневната енергия на майка си, и тя се успокоява. Зад ушите на човека има един център, на който се събира повече енергия, отколкото трябва. Той започва да се дразни, сърди се, готов е да се кара с всички хора. Ако може да трансформира тази енергия, да я впрегне на работа, лесно се освобождава от гнева си. Тя е особен род електрическа енергия. Такова е състоянието и на мухите лятно време, когато в атмосферата има голямо количество електричество. То се събира на хоботчетата им, като на остриета, и ги дразни. Тогава мухите хапят много и се освобождават от излишното електричество, Между електричеството на човека и това на мухата става обмяна. Мухата се освобождава;. а човек започва да се дразни. За да не изпадате в състоянието на мухата, да се дразните, сърдите, да хапете, потърсете начин да се справите с излишната енергия около ушити си. Започнете да режете дърва с трион или брадва, или да копаете. Ако не можете да направите това, пипнете върха на носа си четири – пет пъти. Важно е да намерите начин да превърнете енергията на гнева в работа.
Човек представя възел от различни сили, които произвеждат различни състояния и настроения в него. Тези сили причиняват известни движения. Тази е причината, дето човек не е спокоен. Виждате го някога да се почесва по главата, по ръката, по крака, по коляното. Като се почесва, той прави движения, които са осмислени. Ако го попитате, защо се почесва по ръката, и той може да не знае причината за това, но като се наблюдава съзнателно, ще намери причината за всяко свое действие. Всяко движение, всяко трепване на тялото, или на някой от неговите удове, представя азбука, с която човек си служи, съзнателно или несъзнателно. Без движения нищо не се постига, но те трябва да бъдат естествени. Какво движение ще направиш, когато искаш да откъснеш един плод? Първо ще се приближиш до дървото и ще проточиш ръката си. Ако си далеч от дървото и проточиш ръката си, движението ще бъде безсмислено. Приближи се към дървото, погледни нагоре и проточи ръката си. Това движение ще бъде на място. Когато давате нещо на човек, когото не обичате, правите такова движение, в което се чете небрежност. Ако го обичате, правите красиво, хармонично движение с ръката си. Човек е динамо, от което изтичат различни сили. При всяко огъване на ръката, на крака, силите, които изтичат, биват хармонични или нехармонични. Като знаете това, стремете се към хармонични движения. Те произтичат от любовта, която свива и разпуща правилно мускулите. Ако искате да си починете, отпуснете ръцете си настрана, в спокойно състояние на мускулите. Почивката подразбира временно прекратяване действието на динамото в човека.
Сега всички хора се оплакват от нерв-ност. Т не иодозират, че тяхната нерв-ност се дължи на невежеството им, Т не знаят, как да почиват. Някой седне на
212
стол, наведе се надолу и мисли, че си по чива. Друг ходи из стаята, нищо не мисли, нищо не работи и казва, че си почива. Нито едното е почивка, нито другото. Може да си починеш на стол, но трЬбва да отпус-неш всичкит си мускули, да се облегнеш спокойно на стола. Може и с ходене да си починеш, но трябва д^ ходиш ритмично. Да си почиваш, това значи, да канализираш силит на своя организъм така, че да про-тичат хармонично, плавно, без насилие и напрежение. Така може да се възпитават и децата, и възрастнит. Впрегни енергиит си на разумна, съзнателна работа. Така ще оправиш себе си. А що се отнася до оправяне на света, това не е твоя работа. Свъ-тът е оправен, нЬма защо човек да го оправя. Който е създал света, Той има грижа за него. Да мислите, че светът може да се оправи вьн от хората, това е механическо разбиране на въпроса. Бог работи чрез разумното сърце на човека, чрез светлия му ум, чрез неговата съзнателна душа и възвишен дух. Щом е така, Той непрестанно оправя и повдига хората, а чрез тЬх преустройва и света.
ггбкой иска Д1 стане щедър, да се освободи от скъперничеството. Той тьрси начин да преверне скъперничеството в щед-рост. – Как може да постигне това?–Чрез писане. Който е скъперник, да прави опити да пише едро. ВсЬка буква да бъде едро на-
215
писана. Ако пъкой е крайно разточителен!, да пише ситни букви. Така човек може да въздействува на характера си. От значение е буквитк да бъдет сверзани, а не разпи-ляни. Който сверзва буквит в думит, той има творчески характер; мислит му са не-преривни, а не разхверляни. Обръщайте внимание на почерка си, за да подобрите характера си. Почеркът оказва влияние върху възпитанието на детето. Ето защо, при новото възпитание трябва да се обръща голямо внимание на почерка.
Мнозина страдат от еднообразие в живота, което има отношение към миналото. Разнообразието е в бъдещето. В миналото се крият погръшкит на хората. Затова е казано, че историята е наука на минолотс. Бъдещето крие условия и възможности за изправяне на погръшкит. Като се говори за по-гръшки, имаме пред вид животинското естество на човека, което не мисли. Който не мисли, той гръши. Следователно, човек изправя погръшкит на животното; ангелит из-правят погръшкит на човека. Ако синът верви по линията на бащата, лесно изправя неговит погръшки. Понеже синът представя бъдещето, а бащата – миналото, казваме, че бъдещето изправя погръшкит на миналото.
Един младеж казвал: Аз не пия никакви спиртни питиета. Никой не ми е про-повъдвал върху въздържането, но сам се отказах да пия. – Защо? – Защото баща
214
ми обичаше да пие. Колкото повече пиеше той, толкова повече растъше в мене отвращение към спиртнит питиета. Това, което виждах от баща ст», ме направи гол^м трезвеник и въздържател. Освен това, бездействието на баща ми внасяше в мене голямо желание за работа. Значи, слабостта на бащата направи сина работлив и спосо-бен. Затова, като се натъкнете на нЪкаква погрешка в себе си, не се мъчете да я изправите, но турете я на работа. Как ще изправите кривата линия? Тя всвкога ще си остане крива, но може да се тури нъкъде на работа, да се ползувате от нея.
Пред един значенит художпик на-чъртали няколко счупени, криви и прави линии, да видят, какво може да направи от тЬх. Той погледнал, усмихнал се и започ-нал да рисува. След няколко минути на хартията имало красива фигура, съставена от линиит, които му били дадени. Той поставил всъка линия на своето място така, че обра-зувал красива, хармонична фигура. Майсто-рът знае къде да поставя линиит и как да ги съчетава.
Какво представят кривит и счупенит линии в живота? – ПогрЪшкит на хората. Следователно, всеки човек трябва да бъде художник, да знае, кж.де и как да поставя погрЬщкит си, да изработи от тях нещо красиво и хармонично. Причината за някои погръшки се крие в налъгането на въздуха;
2Г>
други погрешкн се дължат на недостатъчното количество вода в организма. Липсата иа вода в организма прави човека нервен, сух. Той започва да се дразни, става рЪзък и готов да се сърди и кара с всички. Така той нарушава своя вътрешен мир и прави погрЬш^и. – Как може да се въздействува на нгрвността? – Чрез гореща вода. Вземете чаша гореща, връла вода и пийте лъжичка по лъжичка. През това време наблюдавайте, след коя лъжичка ще се успокоите. Можете да изпиете две-три лъжички, десетина или цялата чаша и след това да се смЬни състоянието ви. Ако нямате гореща вода, може да направите опита и с студена вода. Оставите ли се на течението на гнъва, ще изразходвате напраздно много енергия. Пестете енергията на организма си. Ако можете да я трансформирате в работа, вие сте спечелили нтзщо ценно. Не е лошо, че се гнъви човек; лошо е, когато не използува енергията на гнтзва. Пон-вкога, в гн-ввно състояние, човек верши повече работа, отколкото в спокойно, тихо състояние. В първия случай, той е акти-вен, има импулс за работа. В втория случай, той е пасивен и няма разположение за работа. Активният е очарован от живота; пасивният е разочарован. Това е естествено положение на нъщата. Когато един се очарова, друг непременно ще се разочарова. Двама студенти се явяват на конкурс за една и съща стипендия: единият получава
216
стипендията и се очарова; другият нищо не получава и се разочарова. Първият печели
– очарован е; вторият губи – разочаро~ ван е. При това, колкото по-голвма е загу бата, толкова поголямо е разочарованието;. колкото по-голяма е печалбата, толкова по голямо е очарованието. Децата се очароватъ от малко. Дайте един лев на детето, за- да видите радостта и очарованието му. На възрастния трябва дз дадете много пари, за> да се очарова. За да не се разочаровате, дръж те в ума си мнсъльта, че сте богати. Богат ството на цълата земя е ваше богатство. За що да не мислите така? Богатството на всеки- човек е зароаено нъкъде в земята. Той трябва да знае, къде е богатството му, и да- отиде сам да го разкопае. НЬкои благородни метали – злато, сребро, платина са. заровени в човека; много въглища, руди има в не говата почва; ценни сили и енергии се кри- ят в дълбочината на неговата душа. Той- трябва да намъри това богатство, да го из рови и обработи.
Един америкапец, земедълец, намЬ-рил една голяма плоча в една от своитъ-ниви. Като обработвал нивата си, решил да махне плочата, защото заемала голямо пространство. Като я вдигнал, оказало се, че под нея почвата била най добра и богата.
– Какво показва това? – Че и под каме нистата почва на вашето естество се крие нъ~ що добро, бл1городно и богато. Вдигнете пло-
217
чата и обработвайте доброто, което се крп« под нея. ВсЬки човек носи в себе с п условия и възможности за обработване на грубсиа почва. Наприм&р, нЬкой се оплаква от свой колега, че го преследва. – Какво тръбоа да направи, за да смекчи лошото вли~ яние на колегата си? – Да постави един свой приятел между себе си и него. Ако не успЪе, да постави двама, трима, най-много шест души с добри влияния. Т ще трансформи-рат грубит трептения на неговия неприя-тгл и ще настане примиряване. Ако колегата ви има продълговато лице и сухи, дълги пръсти, поставете между вас и него човек с кръгло лице и къси, въздебели пръсти. Спри-хавит хора изразходват много енергия. Т са. като попивателна хартия. Всичко възприемат, поради което лесно се цапат, и сами си от-варят много работа. Когато трябва да проявите доброто, дружете с сприхави хора. Тг> с крайно енергични и експедитивни, нищо не отлагат. Когато предстои да кажете нЬ-коя обидна или груба дума, търсете спокойни, разположени натури, които отлагат нъщата. Значи, дойдете ли до доброто, не отлагайте; дойдете ли до злото, отлагайте. Изучавайте проявит на хората и се ползувайте от доброто, което носят в себе си. От всЬки човек можете да научите нещо.
И тъп, ако сте учител, научете се да отлагате и да прилагате. Злото ще отлагате, доброто ще прилагате. Дойде при вас единъ-
218
ученик и се оплаква, че му взели един лев. Не бързайте да търсите виновника н да го наказвате, но кажете на пострадалия: Ето, аз ти давам един лев, който дру-гарьт ти взел. Този мегод ще подей-ствува добре върху онзи, който взел бгз позволение нещо от другаря си, и върху онзи, на когото е взето. Не губете напраздно време и енергия. Тръгнете ли да търсите виновника и да го наказвате, вие губите енергия и време за дребни работи. Прилагайте новит-в методи при възпитанието и сачовез-питанието. Като срещнеш един човек, не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто в себе си. И за себе си не казвай, че си лош, но кажи, че не си проявен. Ако си добър, кажи, че си проявен вече. Следователно, дойдете ли до злото, до лошит прояви, кажете, че не сге още проявени. Дойдете ли до доброто, проявени сте вече. Да останат в ума ви ду-мит:.проявенъ" по отношение на доброто и „непроявенъ" по отношение на злото. Кога се проявяват нъщата: през деня, или ве-чер? През деня, при дневната светлина. Всичко, което се проявява през деня, е добро. Слънцето гръе през деня, растенията цъв-тят, верзват плод, и плодът узръва пак през деня. Събраната енергия през деня се обработва вечер, а през деня се проявява. В заключение, казвам: Злото е не-проявен процес, а доброто – проявен.
219
Следователно, за да не си пакостите сами, служете си с думите „проявен и непроя-венъ", вмт>сто с думит „добър и лошъ". Не казвай, че си нервен, но кажи, че твоята нервна система не се е проявила още. Щом се успокоиш, кажи: Моята нервна система се прояви. Като направиш една погрешка, кажи: Натоварих се. Щом изправиш по-грЪшката си, кажи: Разтоварих се. Не си служете с думи, които обременяват мозъч-нитв центрове. Не мисли за доброто и злото, защото никога няма да ги разрешиш.–Какво представя злото? – Зелен, недозръл плодг. – Доброто? – Зръл плод. Злото е горчивото в живота, а доброто – сладкото. Горчивото изсушава, сгжстява, ограничава човека, а сладкото го разширява и обновява. Горчивото съкращава човешкия живот, а сладкото го продължава. Ухапе ли ви комар, благодарете. Ако не бъше ви ухапал комар, можеше змия да ви ухапе. Кое от двет е по-добро?
Прилагайте новит методи в живота си, за да вервите в правия пж.т. Това значи, да не мислите за лошото и злото в света, но да го превръщате в добро. Заместете злото с непроявенит^ сили, а доброто – с проявенит, и всъкога ще следвате правия и красив път.
10. Беседа от Учителя, държана на 3 септем-врий, 1943 г. 5 ч. с. София. – ИзгрЬв.