Най-високото място
— Само свЬтлият път на м ж-дростта води към истината.
— В истината е скрит животът .
Размишление.
Прочетете романите „Война и миръ" от Толстой и „Клетницитъ" от Виктор Хюго и направете сравнение между идеит, които са. застъпени от двамата автори.
Запитали едно дете: – Защо Господ на-правил птициe с два крака? – За да хо-дят бързо. – Защо направил човека с две ръце? – За да работи. – Защо кучето има уста? – За да лае. Какво ще каже детето за човешката уста? Защо е устата на човека: да се храни с нея, или да говори?
Представете си, че сте написали числата от 1 – 9 в естествения им ред. Кое е най-голямо от тези числа? – Деветорката. – Защо? – Защото има девет единици. Обаче, ако напишем числата от 1 – -9 така, че да представят едно число, тогава единицата ще бъде най-голяма: 123, 456, 789. Ако имате една кошница пълна с ябълки, единицата
190
ще бъде най-голяма. – Защо? – Защото, колкото ябълки да извадите от кошницата, т ще съставят част от цълото. Десетт ябълки представят само част от всичките ябълки в кошницата като единица. Или, ако раздъ-лим една ябълка на десет равни части, всяка част е по-малка от цълата ябълка. Кое деление предпочитате: първото или второто? Ако сте десет души, при първото дъление всеки ще получи по една ябълка, а при второто – по една десета част от ябълката. Какво ще направите с семките на ябълката, като я изядете? Ако сте разумен, ще ги посадите. Добре е, като ядете плодове, сладки и кисели, да броите по колко семки има в всеки плод, а след това да ги посадите, да видите, какви дървета ще израснат. Забелязано е, че сладките и вкусни плодове, на-пример, динит, съдържат по-малко семки от безвкуснит. Значи, сладостта на динята е отишла в семкит. Колкото по-малко семки има една диня, толкова е по-сладка, защото сладостта остава в тъканьта й. Този закон действува и в човешкия живот. Семейства, в които има много деца, са по-бедни от тези, които имат малко деца. При това, родители, които имат повече деца, са по-слаби от тези, които имат едно-две деца. Друг е въпросът, ако децата, които се раждат в едно семейство, са от висока култура. При това положение, макар, че са повече деца в семейството, т предават голяма
191
енергия на родителите си. Когато децата са от низка култура, майките осиромашават и отслабват; когато децата са. от висока кул тура, майките разбогатяват и се засилват. Същият закон има отношение и към чо- въшките мисли и чув ства. Когато мислите и ^_______
чувствата на човека са У^
от ниеш характер, /
той губи силата си; ко- /
гато са от виеш ха- /
рактер,той придобива /
енергия и става спо- Ч
собен за работа. /
Като ученици, вие /
трябва да разглеждате /
формите в природата, С
да видите, какви мисли у
и разсжждения събу- С,
ждат т в вас. Ако {
видите линиите на чо- N
въшкото лице в фиг. 1., [
вие започвате да ми- ^-~^
елите върху човека, ка- \
кво представя той. Ако '
същите линии се по-
ставят в друго поло- фиг. 1.
жение, фиг. 2, вие ще
мислите върху други нъща. Тези линии ще
ви напомнят поскоро някакъв терен въ
природата, с своите извивания и начупвания,
отколкото човешко лице. Ако пък поглед-
192
нете рисунките на фигура 3, ще кажете, че първата представя кошер, а втората –
фиг. 2.
фиг. 3.
плодно дърво. Ако кошерът и дървото са, л гората, от кошера ще се възползува
193
мечката, като любителка на меда, а от дървото – детето, като любител на плодове. Като се намъри пред яденето, човек се проявява като майстор. Най-лесната работа за човека е яденето. Без да е изуча-вал това изкуство, той знае да яде. Кой е вж.трешният стимул, който кара човека да яде? – Печалбата. Който яде, все придобива нещо. В това няма никакво изключение. Следователно, всяко нещо, от което човек придобива, става лесно. Има случаи, когато човек работи без да придобива нещо, или малко придобива. Коя е причината за това? – Неправилното работене. Ето защо, всяка работа, правилно извершена, е лесна; а работа, неправилно извершена, е мж.чна. В този смисъл, храненето, правилно извершено, е лесна работа; ако не се храни правилно, човек се натъква на голями мъчнотии. За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извершва правилно. За невежия храненето е прост процес. Той не се храни съзнателно, и затова си създава голями мжлно-тии и нещастия.
Храненето е един от важните икономически въпроси, за разрешаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време. След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят. Храненето е сверзано с въпроса за обмъната на веществото. Без храна човек отслабва. Следователно, .храната е необходима за всяко живо съще-
13
194
ство. Колко храна е нежна на слона? – Днев» но по пет крини ориз. На лисицата? – Една' кокошка. На гължба? – 20 житни зърна. На мравката? – Едно житно зрънце. На човека? – Различно. Както различните хора употребя-ват различно количество физическа храна, така и в умствения свет, човек храни различно количество идеи: едни се нуждаят от повече храна, а други – от по-малко. Затова казваме, че едни идеи имат характера на слона – за тях употребяват дневно по пет крини ориз; други имат характера на лисицата, на гължба, на пчелата, на мравката и т. н. Това, именно, създава различни противоречия в човешкия живот.
Когато хората се натъкват на противоречия, ще знаят, че причината е в тЬх-ните идеи. Някой има идеи, голями като слона, но природата не му дава условия да ги* реализира. Той се блъска натукъ-натам, мъчи-се да ги постигне и се пита, защо не успЬва. Много просто. Природата знае, с какви средства разполага той и не му дава нежните условия. Може ли да изхрани той една идея, голяма като слона? – Не може. Вместо да задлъжнее и да обърка смътките си, природата му противодействува в реализиране на неговото желание. Един иска да бъде красив, друг – силен, трети – богат, четверти – гениален. Това са. велики идеи, като слона – за реализирането на които са нежни стотици килограми ориз, Как ще се изхранят т?Г
195
Гениалните и талантливите хора се мъчили да създадат н-вщо велико, но малцина от тях са успали. – Защо? – Защото всички са стигнали до едно место и там са спръли – нито се качват нагоре, нито слизат на-дълбоко. Дойдете ли до идеите, стремете се да стигнете най-високото место, защото там водата е най-чиста. Идеите слизат от най-високото мЬсто в света. Кое е това место?
— Дето Бог живее. На никое живо съще-ство кракът не е стъпил на това високо място. В този смисъл, Бог не е нищо друго, освен най-високият идеал, към който чо-вЬк се стреми. Ще кажете, че понятието Бог е отялечено. Зависи, какво е съще-ството, което се стреми към високия идеал на живота. Ако е мравка, за нея понятието висок идеал, висок връх, е крайно отялечено. — Като се говори за Бога, ще знаете, че Той е най-високото место, на което никое същество не е стъпило. Някои философи на-ричат Бога Абсолютно, Безгранично, Безконечно, НесъизмЬримо начало. Христос казва: „Отивам при Отца си". Въпръки това, и Той не е стигнал до най-високия верх. Когато детето отива при баща си, той му дава столче да седне до него, а сам сЬда на висок стол. Клонът не може да стигне височината на дървото. Дървото съдържа нт>що по-високо от клонете. Колкото и да се изди-гат в висините, клонете не могат да стиг-
196
нат дървото, от което са. произлезли. На това основание, казвам: Никой смъртен досега не е дал обяснение за Абсолютното, Безграничното, Безконечното начало. Безконечното подразбира непреривно движение, без начало и без край. Затова казваме, че докато конецът е здрав, хверчилото всъ-кога ще хверчи. Изтъни ли се конецът, той непремънно ще се скъса, и хверчилото ще падне на земята. Това значи: всяко същество може да се движи, докато е сверзано с ко-нец, който се намира в постоянно движение. Обаче, конецът, който движи нъщата, сам се управлява. Той не се нуждае от никого. С други думи казано: Абсолютното Начало се отличава с пълна свобода и не-зависимост; никой не Го движи, никой не Го управлява. Идеите на Абсолютното се иденти-фицират с идеите на въчността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край. Основната идея на днешната лекция е, че природата има своя икономия. Човек слиза на земята и живее на нея според закона на икономията. Според този закон, всеки се ползува от благата на природата дотолкова, доколкото тя го кредитира. Някой се оплаква, че отива на онзи свет с отворени очи, че не е реализирал желанията си. Много естествено, природата не го е креди* тирала. Тя му казва: Това, което желаеш, не е за тебе. Когато някой казва, че отива на онзи свет с отворени очи, това подразбира,
197
че не е умръл, но се приструва на умрвл. Кога човек остава касата си отворена? – Когато не е приключил смвтките си. За да не отивате на онзи свЬт с отворени очи, ликвидирайте с дълговете си. Щом изплатите дълговет си, очите ви се затварят за този свет, и вие свободно го напущате. Кога още човек не затваря касата си? – Когато има нЬкое непостижимо желание. На-пример, иска да има един голвм скъпо-ценен камък. Защо му е този камък? Ако го придобие, с него ще си навлъче го-лъми нещастия и мъчнотии. Всеки ще прояви любопитство, да види, кой е този човек, който притежава такава скъпоценност. От друга страна, някои ще пожелаят да открад-нат камъка; други пък ще задигнат и камъка, и човека. Като знае това, природата посгжпва разумно. Тя никога няма да даде един склшоценен камък на човек, който не може да го запази.
Всъка ценност има смисъл само тогава, когато от нея се ползува главно онзи, на когото е дадена. Природата влага велики идеи само в онази глава, която може да ги възрасти, отхрани и приложи. Не може ли да направи това, човек си остава с своето непостигнато желание дотогава, докато сам не заякне, не стане годен да го реализира и приложи. Желание, което не иде на време, не може да се реализира. Когато иска да постигне известно желание, човек трябва
198
да си даде отчет, има ли гръбнак да издържа на неговите изисквания. Ако желанието е голямо като слон, той трябва да се запита, има ли достатъчно храна да го подържа. Какви желания и идеи искате да имате: като твзи на слона, или като на лисицата, на гълж.ба, на пчелата, на човека? За предпочитане е да имате желания и идеи на човека – в тях има разумност. Другите желания не го ползуват. Какви са. желанията на гъ-лжба, например? – Да намъри няколко зрънца, за да прекара деня. Щом сте хора, стремете се към желанията на подобните си, за да можете да растете и да се развивате правилно. При това, не се обезсърдчавайте, ако не можете веднага да реализирате желанието си. То носи своето благо, независимо това, дали скоро, или късно ще го реализирате. Всвко реализирано желание се придружава с ра-дост, а нереализираното – - с скръб. Чо-в-Ьк се движи между радости и скърби и така расте. Радостта подразбира придобивка, а скръбьта – загуба. Животът се движи между полюси – радост н скръб.
Какво, в същност, представя реални-ят живот? – Разумно оценяване на радо-стите и скърбит, или на печалбитт, и загубитв. Трябва да се ценят и най-малките работи. Казват за нъкого, че е лукова глава. С това искат да кажат, че няма стойност. Това е криво разбиране. И лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви по-
199
>*могне. Може да ликувате с него. Ако нЬ-кой се оплаква от болка в крака или в ръката, наложете болното мвсто с печен лук и малко масло. Лукът смекчава болката и отнема температурата. Болният ще ви благодари и възнагради. Значи, простият лук ще ви помогне да спечелите един прия-тел, а също така ще ви улесни и материално. Не пренебретеайте малките нъща, за да се ползувате от благата, които крият в себе си.
Като ученици, вие трябва да спазвате закона за икономията в природата. Каже ли ви тя, че това, което желаете, не е за вас, не настоявайте да го получите. В това отношение природата е строга. Тя не позволява на своите деца никакви излишни нъща, никакви удоволствувания. Тя дава на всякиго според дарбите и способностите му. Не се стремете към голвми работи, за реализирането на които са. нежни голями разходи. Т причиняват ненежни страдания. Дето има загуби, там има страдания; дето са печалбите, там са и радостит.
Какво е нежно на човека при сегаш-ните условия? – Здраво тяло, добро сърце и свЬтъл ум, който слугува на сърцето. Умът подтиква, подкрепва и забавлява сърд-цего. Както майката се справя с своенравното си дете чрез играчки, забави и сладки , работи, така умът се справя с своенравнот© ^сърце. Той подържа огъня на сърцето.
200
Защо е нежно човек да изучава закона на икономията? – За да не страда. Природата не обича разточителността. Самовъз-питанието има за цел да научи човека, кои от желанията си да реализира и как да ги реализира. Ако е богат, той може да реализира желания, подобни на тези, които слонът има; ако е беден, нека реализира само желания, подобни на желанията на гължба. Благодари на гължбчето, ако може да ти донася радостни вести. Гължбът донесе на Ноя маслиново клонче, с което му съобщи радостната вест, че на земята има вече условия за живот.
— Само свЬтлият път на м ж -дростта води към истината.
— В истината е скрит живо т т .
11. Лекция от Учителя, държана на 2 ноем-врий, 1928 г. София. – ИзгрЬв.