ДЕСЕТТЕ ДУМИ (Графология)
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Прочете се резюмето от темата „Еволюция на елементите". Прочете се темата „Най-умният бръмбар".
Някои от вас, които обичат да пишат, да излез-нат да напишат десет думи. Всеки по една, но тъй, естествено, както си пише. (Излязоха десет души и написаха подред думите.)
1. Начало 1 ^ 2. 3. Истина * Иктмм^ 1цт> ,Ъм 4. 5. Виделина •» к^шлма^ [Ъ и <) $-№*.1*А~ 6. 7. Правда ч • ^*^«- 8. 9. Проникване а. #1**»и*&#«- '^•оукжА.^ 10. 11. Вдъхновение < ОиихмМши, 12. 7. Майка ( Лам*ии 8. 9. Красота » Лйсшм^ ЗГкаЛЯо^ 10. 9- Дух , 8тн ^^7
10. Безконечност 0 0^^^ ^^^^^
По какво се отличават тези думи? Защо не са написани еднакво? Сега как ще обясните? Вземете пър-
вата дума: „Н" е отделно, а другите четири букви са съединени. Случайно ли е, или не? Следующият има всички букви свързани, когато третият има три букви разделени, а другите са свързани. После как е в числото 5? „Про" е разделено от „никновение". Сега отга-дайте защо първият тури „начало"? Каква е подбуди-телната причина. Ще разсъждавате много, естествено, обективно. Ако отидете при някой човек земледелец, който произвежда само жито, че му искате нещо, нали ще ви даде жито. Ако отидете при някой, който изкарва само царевица, нали ще ви даде царевица? Тъй че исеки според занятието си ще ви даде. Питам сега, вие като производители – това са произведения на вашия живот – може ли да отгадаете каква е мисълта, която произведе началото?
Вторият пише: „Истина." За да има начало, нали някой работи, трябва да има условия, път, простор. За да има начало, трябва да има свободни ръце, трябва да има работници, които да градят. Значи истината в дадения случай това са условията, работниците, които могат да съградят или да изпълнят това начало. Но за да се гради висшето, какво трябва? Трябва да има ви-делина, после – правда. На тези работници трябва да се плаща навреме. Думата „проникване" каква връзка има? Да кажем, сеете нещо, трябва да проникне. Но ако им се даде на тези работници да сеят и не проникне, каква работа би била тя? Значи, като садите, всичко редовно трябва да проникне. После "вдъхновение". Онези, които работят с вдъхновение, трябва да работят. Да работят за кого? Както майката работи без шристолюбие, да влагат в сърцето си и после да виждат красивата страна на своята работа, после да има сила и дух в него, да може да победи, и безконечност – като че работи тази работа за безконечност.
Десет души дадоха основните точки на една лекция. То са елементите на една цяла лекция. Може да се развие една цяла тема. „Начало", много хубаво. Вся-
89
ка работа трябва да има начало. Началото е човешката глава. Щом като има глава, началото започва. Къде е истината? Истината в човешкото лице се изразява в очите. Истината в обикновения живот се изразява в свободата, която можем да дадем на другите. В човешкото тяло къде бихме ги турили – началото, истината, виделината и т.н.?
Защо онези думи не са написани еднакво? Защо се различават? Нали вие сте учили правилото как да пи шете? Краснописание всички сте учили. Според вас коя дума по законите на краснописанието е най-добре напи сана? й
Да допуснем, някой пише &_ тъй, ., пък други й, други пише о или <у. Защо
71 някой пише „д"-то нагоре, друг надолу?
Запример „Н"-то е отделено, според правилата написано ли е както трябва? Според законите на краснописанието как го пишете? Забележете, че тези букви са вземати от стари йероглифически, те са символистични. Тази черта – това е течение – само между две разумни същества може да се про-(/ яви мисъл. Или само между два бряга може да потече река. Туй показва възможностите да се появи едно течение. В дадения случай „я"-то – това е растение, нали това е семенце? Туй семенце пуска най-първо коренче надолу, после израства нагоре. За да има каквото и да е начало, трябва да има условия, при които туй начало може да се прояви. В дадения случай началото (/> това са закони. То е пак един символ, йероглифически, който показва с какво почва органическият ^ живот. С растенето, нали? Тогава каква роля играе „л"-то и „о"-то?
Този ъгъл колко градуса е! От 30 градуса. В ас-^ трологията какъв аспект представлява? Хармоничен. А същевременно сега може да ви се вижда малко пресилено, туй е закон на противодей-
90
ствие, тези две линии. Значи любовта произвежда закон, който противодейства на всички нисши прояви па човешкото естество. Да любиш, значи да въздействаш на себе си или да въздействаш на всички свои моши пориви. Тъй е, когато пентаграмата е обърната с върха надолу – противодействие на небето. Обърната нагоре – в съгласие с небето. И в дадения случай „л" -июбовта започва на български, не можем да любим, докато не противодействаме. Или с други думи, казано на съвременен език, в любовта се изисква жертва, ще противодействате, от вас трябва да излезне нещо.
Появява се друг един въпрос? Пет – „л"-то, противодействието се явява пето поред от началото. Едно съвпадение. Началото показва в своята пета степен, |че] се появява човешката интелигентност. Тогава ние имаме през колко основни стадии е минал човек: 1. през растенията, 2 през рибите, 3. през птиците, 4. през млекопитающите, 5. човек.
Ще се спрем върху проявата на човешкия характер. Първото, ще забележите – буквите са хубаво написани. „Н" – тъй както е написана първата дума, показна едно разположение, душевно спокойствие и с добро разположение на душата. Тъй както са поставени бук-иите, показват едно душевно разположение. Вторият, който писа, показва, че в него има промени. Той не е от спокойните натури, но малко нервозен, сприхав. Не *.' до неговото съзнание, а органическа проява. Сега „ви-делината" показва самонадеяност, самоувереност. Тъй както е написана, показва в характера самоувереност. Л „правдата" – практичен е този, който го е написал, •гой предпочита един заек в кошарата, отколкото два и гората. Петият – „проникване". Какво впечатление ни прави по външната форма? (Деликатност.) Самата дума, както е написана, показва едно преодоляващо ппияние на мекота и черти, които той е наследил по ^кенска линия. Този, който написа „вдъхновение", в не-I о има повече въображение и красота. „Майка", който
91
написа, в него жест има, щедър е, като има. „Красота" – познат е със света, казва, много нашироко няма да се простираш, пестелив е много. „Дух", който написа, той пише много хубаво, само всякога оставя работата си в някои отношения недосвършена. Този, който пише „без-конечност", той не е разточителен.
Често вие може да си въздействате чрез писание. Някои недъзи, които има у вас, може да ги поправите чрез писането. Писането е един начин за само-възпитание. Като метод хубаво е по някой път човек да седи и пише, да се учи на търпение. Онези, които нямат търпение и бързат, може да развиват търпение и чувство на красота. Има известни черти, които съответстват. (На българския характер ли се дължи, че на всички българи писмото е много различно, & (Г -I а на другите нации – почти еднакво?) И в тях има много голямо разнообразие. Онези, които изучават графологията, обръщат " ^ *-* внимание, в тях някои турят на „т чертата (I) по-горе или по-долу. В български е важно кога пишат „о". Когато „о"-то отгоре е отворено, тези хора са искрени. На тях и строението на пръстите съответства. В едно отношение има една добра страна, но в друго отношение по някой път показва нещо, което трябва да задържа в себе си. Някой задържа повече, отколкото трябва, други казва повече, отколкото трябва – две противоположности.
Законите, които така се отразяват върху почерка, отразяват се и върху човешките черти. В изкуството се отразяват, в говора, навсякъде. (Какво значение има дали са отделени първите букви?) Можем да кажем, първата буква, както е отделена, иска да каже -всяко нещо, което започва, да има един план, да бъде сигурен, да има една определена идея. Затуй отделя „Н"-то (Начало.) Работа, с която започва. Ако вие бихте писали с печатарски букви писмо, тогава характерът ви би ли се познал? По какво бихте познали у някой
92
1али има изкуство музикалност? „Начало", „вдъхновение", „виделина" донякъде си приличат, има някои общи черти. Това значи има изкуство, приличат си -стремеж към изкуството, каквото и да е. „Начало" има един малък стремеж към изкуството, проявява се.
„Истината", който писа. Сега запример в нея „и", после „с" го прави по-малко, понеже това показва промените. Тя иска по възможност да ограничи известни промени, които стават, та на „т" той е закон на промените в материалния свят, туря по-голям устой. Един вътрешен стремеж бързите промени, които стават в нея, да може да ги овладее. Тя може да го прави по-голямо. Напишете още сега всеки по едно предложение, че да влизат в него всичките думи по ред, както са написани, да има смисъл. Глаголи може да си турите каквито искате. (Десет души прочетоха своите предложения, повечето бяха доста сполучливи. „В началото на всяка работа трябва да има истина, виделина и правда, за да проникне вдъхновението, както в майката красотата, която носи духа на безконечността.")
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Осма лекция
на Младежкия окултен клас
3 януари 1926 г., неделя, 19.30 часа
София – Изгрев
93