ВЕЖДИТЕ – ПУЛСЪТ – ДИШАНЕТО
VI година (1926-1927)
11-а школна лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 5.ХІІ.1926 г.
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
(Размишление.)
(Четоха се темите: "Произход на разнообразието".)
Някой от вас, който чертае хубаво! Поставете една точка! (фиг. 11.1) Има ли разнообразие в тази точка? Подвижете тази точка! Разнообразие ли е това? Това са възможности, посока само. Под думата "разнообразие" какво трябва да разбираме? С разни образи. Подвижете тази права линия! Подвижете я в друга посока! Може ли по този начин да се движи правата?
Фиг. 11.2
Добре тогава, ако точката се движи, линията може ли да бъде образ на точката? (- Нейната следа в пространството ще бъде образ на движението на точката.) Ако правата линия се движи перпендикулярно на себе си, плоскостта може ли да бъде образ на линия – образ на движение?
Сега, самата плоскост ако се подвижи? Кубът може ли да бъде образ? (фиг. 11.2) Кубът има 6 страни. По какво се отличават четирите страни? (- Ако вземем една точка в пространството, различно са ориентирани спрямо нея.)
Кубът сам по себе си не е единна самостойна единица. Кубът не е система. Ако линията е граница на плоскостта, тогава плоскостта какво е спрямо куба? (- Граница.) Също и кубът, и той е една граница. Следователно той се обуславя. Да допуснем, че отвътре вие осветлявате, стопляте един куб. Имате една соба и я стопляте – всички лица на този куб ще дадат ли еднакво лъчеизпускане? (- Ще дадат.) Допуснете, че вие поставяте в пространството един куб да се огрява от слънцето. Всички стени ще бъдат ли еднакво огрени? Не. Следователно същият закон съществува и по отношение на живота. Частите на нашето тяло не еднакво се ползуват от всички блага. Тогава, идеята – от какво е произлязъл кръгът? (- Да кажем, че имаме една права линия – ако се закрепи в една от своите точки, а се подвижи в другата до първото си положение, ще опише кръг. Движение на радиус.)
Вземете – онзи, който е изучавал алгебра – рационални и ирационални числа, обяснете точно какво значат: рационално и ирационално. Буквално какво значи? – Разумно. То няма смисъл, числата не може да бъдат разумни. (- Математиците са го нарекли от друго гледище: дали може да се извлече точен корен.) Тогава ние можем [да кажем] друго: [рационални са] всички числа, които ние можем да разберем. Числа, които не можем да разберем точно, са ирационални. Ирационалните числа не спадат към нашия свят, към физическия. Рационалните числа се измерват с една определена мярка, която ние знаем. Значи можем да извадим корен. Каква идея е вложена в думата "корен" на математически език? Математиците как определят? Според тяхното съзнание. (- Квадратен корен значи да намериш друго число, което, като [се] умножи на себе си, да даде първото.)
Значи основното число, което е образувало квадрата, се нарича корен. По-долу от корена вие не може да слезете. Тогава, какъв е квадратният или кубичният корен на човека? (- Кажете кое е числото на човека, ще изчислим.) 5 е човекът. (-Ирационално.) Числото 1 - това е Бог, абсолютното число. Числото 5, това е човекът. Няма никакъв корен. На физическото поле без корен е и това е лошо. Зло има у него, без корен е! Единицата има ли корен? (- Всички корени от нея дават все единица.) – А 5 х 5 какво дава? = 25. (- Дава числа, които окончават все на 5.)
В живите числа... Живи числа са органическите числа, ако вземете една рационална мярка. Ако имате един точен пергел, с който да измерите ширината на вашия нос с една точност до 1/10 мм... Възможностите на вашата деятелност в практическия живот ще се определят от ширината на вашия нос. Не разбирам тази ширина, от натрупване на органически вещества излишни в носа, то не влиза в сметката. Тогава, ще вземете под съображение ноздрите: колкото дупките са по-широки, тези хора са по-деятелни. Тази ширина, това число, да кажем, то е 3 или 4 см – най-голямото измерване, което имам. Тези хора са извънредно активни. Ако носът е широк и ноздрите са тесни, има натрупване. Казвам: ако отвърстията са широки, числото 4 – показва енергия на чувствата. В този човек има жест – като захване една работа... Всички учени хора имат такъв нос: той като захване, 10-20 години – любов има към работата, философите - не. Носовете им са сплескани. Материалът е готов, набран, той само го цеди. Аз наричам философите банкери: на тази страна – капитала, на онази – готов материал. А ученият човек, който е изследвал 20-30 години, той по 5 пари, по 10 събира оттук-оттам. На учените хора носовете си мязат. Естественици, които изследват, той е предан на природата, любител на природата, той е като дете. Няма в него един ограничен ум. Широк, широк. А на философите, техните носове се различават. Има нюанси по тази ширина. После, дължината на носа отличава.
После, разните учени хора какво направление вземат, често от веждите се съди. Каквито са веждите, такава ще бъде и неговата философия. Веждите определят качеството на неговата философия – материалист или идеалист. Не че веждите, но то е едно число, което показва. Допуснете, че това е човек (фиг. 11.3.) и допуснете, че този човек ние го направим тъй, както египтяните. Допуснете сега, че тази е линията на веждите и върви тъй, надолу, от основата на носа. Този човек в своето схващане е материалист. Неговата тенденция, фиг. 11.3 както и да мисли – материалист. Отблизо схваща нещата. Реалист е той. Той може да говори за философия, за туй, за онова, за отвлечени работи, но в ума му седи една идея, която е близка. Той работи с рационални числа. Този негов свят, за който той говори, е... той е свят на мравките. Той няма такива грандиозни идеи. Този човек – с извити нагоре вежди, е идеалист, но той е дете, преувеличава нещата, направя ги фантасмагории. Като те срещне, той ще те направи ангел, но като ти намери погрешки... Най-после имате умерените хора – по средата.Те са хората, които мислят, те казват: "Да обмислим нещата" Този тип не е още идеален тип на веждите, но той е среден между реалиста и идеалиста. Рядко ще срещнете човек с красиви вежди. Има красиви вежди, отлично направени Приятно е човек да намери красиви вежди – и по форма, и по съдържание. После – посоката, в която се движат веждите, как са съпоставени космите. Тези вежди са поставени откъде? Поставени са от човешкия Дух.
Каква е, сега, целта на веждите? Веждите, те са един трансформатор, акумулатор на праната и на светлинната енергия, а тези косми, клепките, разбиват светлината, която влиза в очите – помага. Затуй човек, когато иска по-малко светлина, свие веждите си. Защото казва: "Толкова светлина ако влезе в ума, няма да мога да размишлявам" – защото многото светлина нарушава хармонията.
Ние сме свикнали да казват, че само денем се вижда. Вземете бухала. Нощно време той вижда тъй, както вие денем. Бухалът е емблема на учените хора. Когато искат да кажат, че някой човек е философ, турят му за емблема бухала. Защото и при най-малката светлина вечерно време този бухал може да лети и да намира най-малките птички между дърветата. Следователно бухалът живее при най-икономическите условия. Той не изисква голяма светлина. Неговите очи тъй са построени, че в тъмнината той събира светлината. Хубаво е човек да има туй качество на бухала, на очите на бухала (но не навика на бухала), на този, умния бухал - вечерно време, в тъмнината на нощта като ходиш, да знаеш да събираш светлината, че да ти е светъл пътят. Често, когато се намирате в мъчнотии, трябва да повикате бухала. Той не се спира, той си хвърка, а денем, като изгрее слънцето, той си почива. А вечерта казва на хората: "Учете се на ум и разум като мен." Аз ви препоръчвам, като се намерите в най-големи мъчнотии, кажете: "Аз ще имам смелостта на бухала." Кажете само: смелостта на неговото разбиране на природата. В тази смисъл [тази смисъл – диал. употреба на думата "смисъл" в ж. род.] ако вземете бухала, веднага ще внесе едно насърчение – че при най-големите затруднения вашият път може да бъде ясен, както е ясен за бухала.
Може ли човек да измени тези линии (веждите) ? Може. Но той трябва да направи най-първо ред усилия, микроскопически. Той трябва да видоизмени своите чувства. Той трябва да се научи на законите на усетите. Усетите във вас трябва най-първо да бъдат правилни. Защото има известни усети, [които] са лъжливи. За пример, ако аз взема ръката ви и съпоставя пръстите си или няколко предмета, да можете да знаете колко предмета са, изведнъж които ви допират.
108
Правили ли сте опит? Сега тези опити правят съвременните психолози. Някой път тези усети са слаби, не можем да различим колко предмета се приближават. Трябва да добиете този навик на усетите – да имате правилни усети. След гуй, вашите чувства трябва да бъдат нормални, защото и чувствата си имат едно отклонение, и усетите имат отклонение. Един усет може да бъде отклонен на 10°, на 20°, на }0°, на 40°, на 50°, може на 120° – има големи отклонения, тогава стават цели пертурбации. Може да има отклонение на чувствата, може да има отклонение на човешката мисъл.
Усетите трябва да бъдат правилни и чувствата трябва да бъдат правилни, нормални трябва да бъдат. То е едно усилие на човешкия ум, на човешката мисъл. В повседнев-ния живот, като живее и работи, във всички професии, всеки един човек да знае доколко неговите усети са правилни. За пример аз наричам усет, като виждам един предмет, да шая топъл ли е или студен. Тъй, като си поставите пръстите, добива се едно чувствувание вече.
Може да направите следния опит. Когато човек е в едно анормално, възбудено състояние, ако си поставите ръката над неговата глава, ще забележите, че от цялата глава изли-$а топлина. Туй е едно болестно състояние. Ако вземете да прекарате ръцете отгоре надолу (паси отстрани) четири-пет пъти и изтръсвате, няма да мине много време, ще забе-пежите: от десния лоб* почва да лъха хлад, а от лявата половина – топлина; туй е нормално то състояние. Отдясно излиза електричество, а отляво – магнетизъм.
Някои от вас трябва да бъдат много чисти – може да възобновяват нормалното състояние. Забъркана ви е главата някога – дойде един ваш брат, който е много чист, прекара 4-5 пъти [ръцете си], почувствувате една лекота. Чисти
- лоб – старин. човешко чело или череп.
109
мисли и желания служат като добър проводник да се регулират живите сили.
Вий сте влезнали в една област, където работят живите сили, а те са разумни – трябва да имате усет; и ако нямате усет, вий може да се опарите, ако вашите чувства... По същия закон може да претърпите цял един крах в живота: може и във вашата философия, и там да претърпите.
Какво ще се яви, ако във вашите усети се срещне едно подпушване? На физическия свят, когато едно тяло веднага го спрете, явява се топлина. Ако се въздействува на чувствата, какво ще се яви, когато върху чувствата се реагира? Какво проявление ще имаме? (- Гняв, недоволство.) Гневът – вече умът работи. Ще се яви страдание. То се явява най-пър-во. А щом става спиране на мисълта, ражда се гневът, мъката. Човек, който се мъчи, проявява се умът. И когато се мъчиш, ти не можеш да лекуваш мъката със сърцето си. Тя се дължи на ума. Ти не можеш да лекуваш скърбите, страданията с ума – те се лекуват със сърцето. Туй сърце за да не страда, ще го отпушиш. Как става отпушването на сърцето? Аз искам по закона за аналогиите: от видимото – към невидимото, от рационалното – към ирационалното.
Каква е функцията на сърцето? Туй сърце физическо, което имаме, то има връзка с друго сърце на човека – аналогии има. Туй сърце изпраща кръвта по цялото тяло, цялото тяло храни, праща храна. Защото всички клетки са закрепени и сърцето трябва да праща храна – има клетки, които носят храната. Има един нерв отгоре, който направлява сърцето, зависи по колко пъти трябва да бие, сега, сърцето. (- 72 пъти в минута). Добре, ако сега вие чрез този нерв на сърцето, който се нарича сагсИак, въздействувате и намалите биенето на сърцето, какво ще стане, какво ще се появи? (- Апатия, меланхолия.) Добре, тогава чрез страха или чрез известна уплаха, този нерв веднага престава да контролира сърцето и то почва да бие 100, 120, 150, 160 пъти – какво се ражда сега? (- Активност.) Не, тогава има опасност, в тези
110
бързи движения става изхабяване на сърцето, може да се изхаби. Значи природата е избрала нормално биене – тряб-па да видите дали тези биения са ритмични. След като бие 72 пъти, трябва да видите дали биенето на пулса е било ритмично или не. Всичко в света пулсира по един закон общ. 11ашето сърце трябва да бие ритмично, тъй, както бие сърцето на козмоса. Всеки един човек трябва да знае, че козмо-(-ьт има свое сърце. В нашата Слънчева система сърцето е ('лънцето. Твоето сърце, туй ритмично движение на кръвта, го съответствува с онези вълни, които ритмично излизат от ("лънцето. Математични съотношения трябва да има в рит-муса. Ще казваш в себе си, ще си внушаваш: «Аз искам мой-го сърце да бъде ритмично, тъй да пулсира, както пулсира слънцето» – имаш вече една мощна идея, с която можеш да си внушиш. «Аз искам мойто сърце тъй да пулсира, както слънцето пулсира» – и туй слънце няма да го схващате тъй, физически.
Може да направите един опит: за 10 дена, всеки ден три пъти – сутрин, обед и вечер, преди да се легнете, тъй да си кажете: «Аз искам мойто сърце да бъде ритмично, тъй да пулсира, както Слънцето, и да изпраща своята енергия тъй правилно, както Слънцето я изпраща.»
Всички правила, всяка една наука има своето приложение. Онзи материал, който имате, трябва да проучвате. Те са правила, които постоянно трябва да ги прилагате.
Друго едно практично правило: с биенето на сърцето, трябва да бъде правилно и дишането ви. Мнозина от вас, тбелязал съм, вий не дишате правилно, не доизкарвате всичкия въздух. Оставяте част от въздуха в дробовете и си пакостите. Правилното дишане: ще изкарате всичкия този въздух, който се намира в бронхите; в тези малки мехурчета (алвеолите) се намира въздух – чрез вашата воля ще изкарате всичкия този въздух и после, когато ще приемете нов, да става обнова. Ако не го изпъждате този въздух, образува се наслояване в клетките на дробовете и тогава се явява ед-
111
но вътрешно наслояване. Ако някой път трябва да се обновява въздухът, ще приемете през едната ноздра [и ще] издишате чрез другата. Изобщо, след като приемете въздуха, ще го прекарате чрез устата, ще свиете устните си, ще го изкарате с духане полека, да се свие коремът ви и ще се образува един напор отвътре на дробовете. Ако по този начин вие всички дишате, няма да страдате от кашлица. Три-четири пъти на ден ще правите: поемате еднаж въздуха, после – навън. Ако дишането е правилно, веднага ще усетите едно затопляне вътре, към слънчевия възел. Туй показва, че се е образувала известна реакция.
Тези упражнения са необходими, понеже, като работите дълго време, занимавате се с умствен труд, вдал си се в известна мисъл, намалява дишането – трябва да станете, ако искате и утре да работите тъй добре. Ние мислим, че сега като сме здрави... Но трябва да се поддържа туй здраве, за да бъдат мислите, чувствата и усетите нормални, естествени. Тогава ще дишате тъй, ще изпъждате всичкия нечист въздух. Аз бих ви препоръчал малко масурче от житна цев, през нея да издишате, че да даде едно известно усилие в дишането. Мнозина от вас имат много тесни гърди. Вий, ако станете на 30-40 години, не можете издържа. Най-първо всички трябва да пазите дихателната си система, не трябва да се поддавате на стари навици. По този начин ще пазите и ума си. Като ви вземе цяла една минута да издишате, най-после да залепне коремът ти, ще се освободите мнозина от вашите неканени мисли, ще придобиете една свежа мисъл.
Всякога излизайте на чист въздух 3-4 пъти на ден.
Когато ги правите, тези упражнения, да сте сами, не да ви гледат. Тези упражнения са красиви, когато човек е сам, да няма друг да те контролира.
Всички, изобщо, трябва да дишате дълбоко. Само по този начин може да се образува хармония. Хармония без правилно биене на сърцето, без добро дишане на дробовете хармония не може да има. Щом не дишаш правилно и щом сър-
112
цето не бие правилно, всякога ще имаш едно раздразнително състояние. Някой път, като се приближи някой, не може да го търпиш. Влиянията на всички хора не са еднакви. А човек трябва да бъде един проводник, да може да се справи с енергиите на хората. Тогава за 10 дена ще вземете упражнението с дишането.
Понеже за следния път ще имаме за най-красивата критика, нека някой напише някое стихотворение или някоя малка теза философска, но много малка – тъй, да припомним: най-красивата критика. Нека, които напишат, да турят тук темите си, без да се знае кои са. После, ако може да издържи, нека каже името си. Най-красивата критика значи идеалните хора правят красивото. Най-хубавата критика, но ка-I о критикувате, и ние ще ви окритикуваме.
Колко основни мисли има, практически, в днешната лек-I щя? (- За дишането, за пулса, за сърцето.) Първата – за веждите, после – за пулса, дишането. Числата и веждите спадат към ирационалните. Човек е повече ирационално число, отколкото рационално. Общият път на кавказката раса е за-иьршен и доста правилен. По-правилен не може да бъде, но I ой има известни възможности, като ще дойдат в шестата раса. Трябва да ви представя известни типове между мон-I олската, черната и бялата раса. Най-красивият е на бялата раса, но в него има известни дефекти, т.е. има възможности, които за в бъдеще ще се развият.
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
1П