Първият ден
В човешкия живот има два главни момента: когато човек заминава за другия свят, или умира, и когато умрелият се връща обратно на земята, т.е. когато оживява. Първият процес причинява голяма скръб на живите. Те скърбят за заминалия. Вторият процес причинява голяма радост.
Ще прочета 20-та глава от Евангелието на Йоан.
"И в първия ден на седмицата Мария Магдалена идва на гроба сутринта рано, когато биде още тъмно, и гледа, камъкът вдигнат от гроба."(-1 ст.) - Думите "когато беше още тъмно" изразяват материалната страна на въпроса. Тя гледа и нищо не вижда, освен това, че камъкът бил вдигнат от гроба - духовната страна на въпроса.
"А Мария стоеше вън до гроба и плачеше." (-11 ст.) - Мнозина и до днес още стоят до гроба вън и плачат.
"И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои."(-14 ст.)
Като четата Евангелието, някои мислят, че трябва да имат същите опитности, през които минаха учениците на Христос. Това не е необходимо. Има неща, които за едни хора са необходими, а за други - не са. За да купите едно кило хляб, нужно ли е да знаете, кой е орал и сял нивата, кой е млял житото на воденицата, как е замесвано брашното, как е направен хлябът и как е печен в пещта? И това е добре, да види човек и да знае, но по-добре е направо да си вземе хляб и да се нахрани. Опеченият хляб е Словото Божие. За предпочитане е човек да носи Словото Божие в себе си, отколкото да слуша само как се проповядва, без да Го възприема.
В живота на съвременните хора има много непотребни неща, които постепенно изместват важните и красивите неща. За да не става изместване, човек не трябва да спира вниманието си на маловажните неща. Например, хората искат да станат велики, богати, учени, да се прославят и най-после, ако има време, тогава да търсят истината. Не е ли по-добре човек да тръгне по обратния процес, да намери истината, а после да се стреми към останалите неща? Ако първо придобиват благата на живота, а после истината, всичко придобито ще се изгуби. Ако първо придобиете истината, а после - останалите блага, всичко, което сте придобили, ще го запазите. Следователно, за да не губите благата, които придобивате, намерете първо истината. Ако истината остане на последно място, придобитите блага едно след друго ще изчезнат.
Ще ви задам още няколко въпроса. Кое е по-добре за майката: първо да има деца и после да намери Бог, или първо да намери Бог и после да има деца? Кое е по-добре за човека - първо да придобие знания и да стане учен, а след това умът му да светне, или - първо да има светъл ум, а после да придобива знания. Значи, важният въпрос за човешката душа е: да намери истината, а после да придобива блага. Важният въпрос за майката е: първо да намери Бог, после да ражда деца. Важният въпрос за човека е: първо да има светъл ум, а после да придобива знания.
Една от великите истини на живота е, че Бог е изпратил човека на земята, нито да господарува на ближния си, нито да му слугува. Ако някой е изпратен на земята да бъде господар или слуга, той непременно щеше да носи своите акредитивни писма. Ако не носи такива писма, положението му не е сигурно. Човек трябва да слугува на Бог чрез ближния си, а не на самия човек. Не е лошо някога човек да бъде господар, нито е лошо да бъде слуга, но той трябва да знае, защо иска да бъде господар, или защо иска да бъде слуга.
Защо човек трябва да бъде господар? - За да оправи обърканите си сметки. От миналото още той дължи на своите слуги, и днес, като богат господар, трябва да изравни сметките си. - Защо човек става слуга? - За да изправи грешките си. В миналото, когато бил господар, имал лоши отношения към подчинените си. Сега е дошъл на земята като слуга, да опита положението на подчинения и да изправи грешките си. Слугата трябва да си каже: Едно време бях господар, давах заповеди и не изпълних волята Божия, както трябваше. Днес дойдох да слугувам, да получавам заповеди и да ги изпълнявам. Само по този начин мога да изправя грешките си.
Като ученици за вас не е важно, дали ще бъдете господари, или слуги. За вас е важно да придобиете истината и любовта. Само красивият може да придобие истината и любовта. Грозният не може да придобие нито любовта, нито истината. Не виждаме ли същото и в живота на младата мома? Ако е красива, любовта идва при нея. Ако не е красива, любовта стои далеч от нея. За да я хареса някой момък, тя се облича добре, носи пръстени, украшения, маже лицето си, да бъде красива. Любовта не се привлича от външността на нещата. Тя търси знанието и светлината, тя търси свободния човек. Има смисъл момата да носи пръстен на ръката си, но ако той може да се превръща на хляб. Достатъчно е да чукне с пръстена си, за да се яви пред нея добре опечен хляб. Пръстенът на момата трябва да я прави мощна, да преодолява мъчнотиите на живота. Сегашните моми са дошли до първата фаза на живота: те са добре облечени, с украшения, с пръстени на ръцете си. Обаче, техните пръстени не могат още да се превръщат на хляб.
Тази идея ви оставям днес: да придобиете пръстена, който се превръща на хляб. Проста е тази идея, но не по-малко е и сложна. Обективна е тази идея, но същевременно и отвлечена. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от Небето. Който ме яде, той има живот в себе си." Учениците Христови се съблазниха от тази идея, заради което 70 души от тях Го напуснаха. Които разбраха вътрешния смисъл на тази идея, станаха ученици на Христос и продължиха делото му. Те повярваха в силата на живия хляб.
Вятърът, който духа сега, е продължение от снощния. Всички опитахте силата му. Той разтури палатките ви, не ви остава да спите. - Кога не спи човека? - Когато има да разрешава някакви въпроси. Следователно, вятърът подразбира мисъл. Той иска да ви каже, че трябва да мислите, за да разрешите правилно въпросите си.
Христос казва: "Аз съм живата вода. Който пие от нея, никога не ожаднява." Сега и ние изчистихме изворчето, наредихме около него бели, хубави камъни. Всичко това правим за водата, която извира. Ако нямаше вода, тия камъни щяха да бъдат безпредметни. Изворът краси цялата местност. Той представя знанието, към което всички се стремят. Всеки търси знание, което извира. То не е обикновено знание, което може да се събере в щерна. В щерната може да има много вода, но тя е дъждовна. Време е вече да се откажете от щерните. Живи извори трябва да текат! С други думи казано: Божественото трябва да се прояви. - Защо? - Защото Божествените неща никога не остаряват. В Божественото няма страдания и скърби, няма болести и смърт. В Божественото се крие всичко положително, затова Божественият живот е наречен положителен.
Казано е в Писанието, че Христос се яви на учениците си след смъртта си и каза: "Мир вам!" Това беше доказателство, че човек живее и след смъртта. Значи, смъртта не е в състояние да отнеме живота. Когато човек влезе в новия живот, първата му работа е да погледне към раните на ръцете си, като свидетелство на разпятието, през което е минал. Той ще се усмихне и ще се зарадва, че е оживял. Новият живот излиза от раните, през които са минали гвоздеите. За да дойде животът, трябва да се отворят всички запушени канали. Които не разбират това, мислят, че човек трябва да бъде валчеста топка, отвсякъде запушена, да не влезе някой отвън, да го обере. Не, колкото повече отвори или прозорчета има човек, толкова по-добре. Той има около седем милиона пори на тялото си, които трябва да бъдат отворени, за да може през тях да диша, т.е. да може животът свободно да се втича и изтича. Можете ли да си представите едно здание със седем милиона прозорци? При това, знаете ли, колко ще струват тия прозорци, ако за всеки един трябва да платите най-малко десет лева? Ако във време на земетресение прозорците на това здание се счупят, трябва да платите 70 милиона, за да направите нови. Обаче прозорците на човешкото тяло са направени от огъваема, нечуплива материя.
В заключение на това, пожелавам ви, всичките ваши врати и прозорци да бъдат отворени по всяко време. - За какво? - За доброто. Пожелавам ви същевременно, вратите и прозорците на къщите ви да бъдат всякога затворени. - За какво? - За злото. Доброто трябва да влезе вътре, а злото - да стои вън.
Как можете да се убедите, че Христос бил прободен в гърдите? - По два начина: или като сложите пръста си в раните на Христа, или като повярвате. Чрез вярата човек се свързва с реалността, т.е. с Първата Причина на нещата. За това е казано в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Докато растението не е свързано със земята, то не може да се храни и да се развива. Докато човек не е свързан с водата, с въздуха и със светлината, той няма отде да черпи храна и не може да се развива. Каквото и да прави, човек трябва да запази поне една връзка, чрез която да черпи сокове от земята и да се храни с тях.
Сега ще дойдем до най-важните въпроси, които интересуват всички хора. Те са следните: Какво нещо е Бог, къде е Той и как ще Го намерите? - Този, Който е бил преди мене, преди моето съществуване, това е Бог. Той е там, където аз не съм бил. Ще Го намеря там, където всякога съм бил. Първият, Който е създал живота и ни събудил за живота, Първият, Който е създал всичко за нас, е Бог. Ще кажете, че не сте Го виждали. - Това е друг въпрос. Не сте Го виждали и не Го виждате, защото очите ви са затворени. Станете рано, отворете очите си, измийте ги добре, и вие ще видите светлината и истината. Засега истината е скрита за вас, защото не сте се справили още с противоречията, т.е. не сте изплатили дълговете си. Всеки човек носи истината в себе си, но всички не са я проявили. Идете в света да я приложите. От начина, по който я приложите, ще зависи, как ще издържите изпита си. Ако можете са предадете истината на хората, вие сте издържали изпита си добре и влизате в новия живот.
Как ще предадете истината на хората? Ще им кажете: Досега аз бях господар; отсега нататък аз ставам слуга, а вие ще ми бъдете господари. Като господар, аз живях без Бога. Откак повярвах в Бога, реших да стана слуга, за да запазя връзката, която съм създал с Него. Добрият слуга ще бъде и добър господар.
Сега, ако някой пита, защо съществуват господарите, отговорът е следният: Господарите съществуват, за да има на кого да се проповядва и да има добри слуги. - Защо съществуват слугите? - За да има добри господари. От добрите слуги, излизат добри господари, но и от добрите господари излизат добри слуги. Т.м.
47. Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 8 август, 1930 г.