БОЖЕСТВЕНОТО БУТАЛЦЕ
Любовта ражда доброто!
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
Шест души прочетоха темите: „Ролята на съзнанието“.
Прочете се резюме от темата: „Защо благоуха-ят цветята?”
Тема 9: „Защо се ражда и умира човек?“ Представете си, че тази вечер един благодетел ви завещае 10 милиона лева злато, в какво бихте ги употреби-ли? (– Бих си платила дълговете, а останалите бих раздала на други, които имат дългове.) Всички съгласни ли сте? (– Аз бих се отказал.) И това не е лошо. Има неща, от които ние можем да се откажем, но има неща, от които не се отказваме. Запример от подаряването на един добър живот, кой от вас би се отказал? Ако бащата и майката ти дадат един отличен живот, то е един капи-тал.
Сега, каква е вашата представа за живот? Според вашето просто схващане какво нещо е животът, не философската страна на живота, но какво мислите, че е животът сам по себе, както вие схващате от ваше гледище? Всеко-га трябва да си съставяте една картина.
Представете си, че това е един зат-вор, херметически затворен – (С), в който вие сте затворен още от детинство. Нямате съобщение с никого, т.е. у вас е само голото съзнание, нямате ни чувству-вание, ни вкус, ни мирис, ни слушане, ни зрение. Но съзнавате само едно: че сте затворени. Представете си, че в вас има един копнеж да излезете от този зат-
128
вор, накъде – не знаете, но имате този вътрешен копнеж. Как ще разрешите задачата? Представете си, че вие сте затворени и без да знаете едно същество, извън този зат-вор, чрез едно малко буталце (Ì) ви побутне само и вие почувствувате за първи път, че някой ви бута. Какво впечатление ще произведе първото побутване? Изненада ли, какво ще бъде? Англичаните казват: „Юбилеен ден ще бъде то.“ Най-големата радост, която вие може да почувствувате в тази черупка, такава радост, такова скачане, каквото не може да си престави човек. Сега ние говорим за пробуждане на съзнанието – когато човек очаква нещо. Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на такава една черупка, херметически затворена, че чувствувате отчаяние, от целия свет сте изолирани. И след това почувствувате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5-те различни света. През тия 5-те чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели. Щом не го побутнат, той се чувствува изолиран, скърбен, нещас-тен. Чувствата с нещо, чрез което Божественият жи-вот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре.
Представете си, че вие излизате навън от този зат-вор. След като излезнете от затвора първото ви действие какво ще бъде? Едно американско магаре, като прекарало 10 години в рудницата, че го изкарали навън, и то като почнало да се търкаля, да реве, то чувствувало, че в света на светлината е по-хубаво и то оценява това. Вие ще кажете: „Това магаре реве и се търкаля, какво оценява?“ А магарето казва: „Десет години ужасен затвор беше това долу в земята!“ Е, какво е свобода? Сега вие понякой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество. Един живот – човекъ-машина, отдалечил се от Божествената светлина. Аз разбирам Божественото, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
129
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Всеки еди-н от вас, от младите, трябва да имате един опит. Са-мият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има. Запример колцина от вас имат опитността да знаете, че имате някой приятел извън земята, един ръково-дител, ангелъ-хранител го наричат, един добър приятел, а някои го наричат „Аз“. Едно същество, което взима много дълбоко участие в вашия земен живот. Интересува се от всичко и всякога, в най-големите мъчнотии, туй същество иде да ви помогне. То е пръв и последен в вашия живот. Сега, туй като едно философско твърдение мнозина от вас го приемат, възможно е да е тъй, като една вероятност, но като абсолютна истина не знаете дали е тъй.
Сега вие ще кажете: „Ние сме млади още, не сме ос-тарели.“ Но младите виждат повече отколкото старите. Спо-ред моите разсъждения очите на младите виждат по-на-далеч, отколкото на старите хора, нали е така? Стар чо-век, в окултен смисъл, е проявения човек. Когато иска някой да стане по-възрастен на години, че да е по-умен, това е криво разсъждение. Да не мислите, че преминаването на години ще ви донесе знание. То е изгубено време, който чака да стане на 33 години, че да поумнее, то е изгубено време – „изгубена Станка“. Не трябва да мислите, че след като остареете ще станете по-умни. Не. Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега, ако не -никога! Туй, което аз зная: Сега или никога. Защото, ако аз се силя да докажа, че някои неща за бъдеще ще станат, те с станали вече. Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне. Значи туй, което е станало днес и утре ще стане, това е непреривност на нещата.
Та в вашия ум всякога идеите трябва да бъдат по-
130
ложителни. Когато действуват окултните сили, те действу-ват сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена – т.е. никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се след това, искате да го запишете, но отлагате за утре. Като станете, всичко е забравено вече. Втори път то няма да се яви вече. Ти веднага ще станеш и ще запишеш съня, ако требва. Този закон действува и в живота. Една добра мисъл, като дойде, приеми я, не казвай: „Като имам повече време.“ Не, не, ако сега не я запишеш, ти няма да я запишеш никога. Напиши две думи само, но напиши нещо. Защото нещата трябва да се заверяват едновременно и в трите света. Тази свещена мисъл се е проявила в света на мисълта. Тя се е проявила и на физическия свет и след като ѝ дадеш форма, тя ще придобие съществувание. Тя е дошла днес, ти кажеш: „Днес не съм разположена, утре.“ Но утре тя намира друго место, втори път не се връща при тебе.
Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действува много резко. Сега, настоящето, то е Божествено. Значи в настоящето действуват Божествените идеи. В настоящето Бог ни говори. А Бог не повтаря. Той говори ведна-ж на ума и говори ли втори път – на сърцето и трети път – на волята. А ти, като не си слушал, не си възприел и въп-росът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприеме-ш друг ден. Тя е само за днес. За друг ден – друга [идея]; трети ден – трета идея, четвърта, пета, шеста. В края на краищата в цел един цикъл на живота си от 50-60 години като събереш всичките Божествени идеи, които си възприел, от тях може да се оцени какъв е бил твоя характер на земята.
Пита някой: „Как да прогресирам?“ Рекох, колко Божествени идеи си възприел от Бога? В това седи цен-ността на твоя характер. Идеите по число и качество – те определят характера ти. Ще дойде една Божествена идея, това е един знаменит ден, то е един велик ден. Щом възприемеш една Божествена мисъл, няма нищо по-велико
131
от това. Таз идея може да се разрасте дотолкова, че да направи от тебе една велика душа.
Сега, всинца страдате от немарливост – едно; от отлагане – две. Каква е разликата между немарливост и отлагане? Немарливият казва: „И без това може.“ А, който отлага, казва: „Сега съм зает, че като свърша работата си, тогава ще го направя.“ Не, не. Божествените идеи, които про-никват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всич-ките си идеи, докато ги реализираме. А сега такава една идея, като проникне в вашия ум, вие я напишете и кажете: „Аз написах тази и тази идея.“ Вие не признавате, че тази идея е дошла от некъде, не признавате авторитета ѝ, а мислите, че от вашия ум е излезла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израстнала от вашия ум. Значи, Божествените неща всякога трябва да ги отбелезваме в себе си и да признаем, че те с от Бога, че тогава те ще бъдат Божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено место. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертвуваме всичко. Дойде ли до Божественото за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече! Значи за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертвува живота си. Не да го изгуби, да го пожертвува. Защото всякога пожертвуван живота за една Божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен. И всич-ките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип. И те с били затваряни тъй херметически.
Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали? Кой от вас не страда? Някой не е разположен ду-хом. Защо не е разположен? Ако аз взема едни клещи, че да ви стисна ръката, ще бъдете ли разположен? Ако взема една игла, че ви бодна, ще бъдете ли разположени? Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря. Въобще, отняма нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте. Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си.
132
Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли. Вие сте сега в Египет, при Йосиф. Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голем запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: „Тия с неприятни неща, човек да бъде изпитан.“ Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: „Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам.“ Но, ако някой каже: „Да направим опит, аз мога да се удавя в реката.“ Значи, в мен има едно съмнение, една неуве-реност, трябва да направя един малък опит, да влеза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля в водата и преплувам реката. Така ще добие вече вера в себе си. Когато преплавам водата веднаж, два – три пъти, добия силна вера, тогава мога да кажа: „Тази река аз мога да я преплавам.“ Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: „Аз мога да преплавам реката“, без да съм правил опит и се върна в къщи, към кои числа спада това? (– Към въображаемите числа.) Някои казват: „Наистина, аз мога да преплавам реката“, но как – само мислено. Като дойдем до опита, те казват: „Аз потънах в водата.“ Е, как тъй? – Схванаха ми се краката. Не, да си говорим истината, той да каже тъй: „Аз само мислено преплавам тази река.”
Сега в живота всинца имате този опит! На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме. Нали сте били ученици в училището? Някой учи до трети клас, остане и казва: „И без знание мога, и без учение мога.“ Че можеш без учение, можеш, разбира се. Тогава друг човек казва: „Господ ми направи две очи, защо ми с две и с едно мога.“ – Извади едното. „И две уши имам“, вземе и
133
пробие едното си ухо. После казва: „Два крака, защо ми с, с един крак мога.“ Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: „Човек не трябва да бъде набожен.“ Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то. Казва: „И умен не трябва да бъде човек.“ Е, хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава? Това не е начин на разсъждение.
Сега, какви изводи може да си направите от това? Това не с лични забележки; това с принципални неща, начини за разсъждение. Значи вашите приятели от невидимия свет изискват от вас вие да се учите; вашите приятели от невидимия свет, които с ви пратили тук, искат вие да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свет искат вие да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате добре изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страждающи, бедни, немощни, да си състрадавате един друг, и още хиляди неща, хиляди други работи изискват от вас. И когато вие се съгласите, когато почнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствувате една вътрешна радост, душата ви ще се разшири, умът ви също, като че нещо тайнствено става у вас, като някоя птичка, която се вдига на крилата си, значи, имате тяхното благоволение. И те ви казват: „Вървете напред и ние ще ви помагаме.“ Пък щом не изпълните техните изисквания, вие се разклатите и най-после станете [...]. Някой седи и казва: „Какво да правя сега, не зная какво да правя.”
Сега, младите какво трябва да правят? Наблюдавайте ако идете в село, ще видите младите моми и момци игра-ят на хорото. Те играят, а един кавалджия или гайдард-жия на средата свири им; опити правят те, търсят се един друг. Обаче, след като се ожени някой, не ходи вече да тропа на хорото. Защо преди е ходил, а сега не ходи, а казва: „Това с глупави работи.“ Значи ти си поумнел, ама от глупавото умно може ли да се роди? При хорото, кое
134
взима най-големо участие? (– Краката.) Какво означават в този случай краката? Младият казва: „С краката си аз мога всичко да направя.“ А след като се ожени, казва: „Аз криво съм разсъждавал.“ Не само с краката трябва да се тропа, но и с главата трябва да се мисли. Т.е. всяка една постъпка на човек трябва да бъде разумна. Всеко едно упражнение, всеко едно движение, каквото и да вършите, все трябва да е умно, да е обосновано на некакъв закон.
И тъй, в Божествения свет вие ще се стремите към следующия закон: Всичко онова, което ви е определено от Бога, вие трябва да го реализирате! Всичко на вас е опре-делено. Всеки трябва да разбира защо е дошъл. Програмата за вас, която е в вселената, изпълнете я и не бойте се. Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма от природата и живота ви ще тече като масло. Сега мнозина се спират на идеята, казват: „Защо съм се ро-дил аз на земята?“ Според мен, това е един смешен въпрос. Отивам в училището да се уча и питам защо съм дошъл. – Да уча. Имам геометрия, първия път не разбирам нищо, но постепенно ще науча геометрията. С какво започва учителят геометрията? (– С точката.) Хубаво, аз нищо не зная, това не е срамота. Второто нещо, учителят каже: „Точката образува правата линия. Сетне, правата линия образува плоскостта, кубът и т.н.“ Този учител е белалия, не се спира само с точката, линията, куба, ами туря и букви: а, б, с, турга и знаци: плюс, минус, дели и умножава, тури скоби, но всичко това е само за развиване на ума. Тъй щото целият живот се състои все от задачи, от математически закони. Даже, ако всеки ден се съсредоточавате, вие ще намерите една по-велика задача в живота, тъй че и геометрия, и математика с приложени напълно в нашия организъм.
Химията е приложена също в живота на човека. Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света нема. И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи с там. Пък и всичките инструменти с толкова
135
деликатни, за всичко ги бива. Тук на земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат неколко милиарда. Тъй щото, ве тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. Махате с ръка и мислите, че може да я изпъдите, казвате: „Излез де!“ Не излиза. Ти ще влезеш в лабораторията, ще разгледаш от каква категория е тази мисъл, ще я хванеш с щипците си, тя ще се подчини и ще я извадиш. Или има известни киселини, ще вземеш, само ще я побутнеш, ще излезе и оттатък ще мине. Наука трябва тук. А ти махаш с ръка, казваш: „Не искам да мисля за нея.“ Въпросът не е там да не мислиш, ще мислиш, но положително ще мислиш. Правилно ще мислиш. Ще ка-жеш тъй: „Дойде ми на ум една мисъл, но аз ще влеза в своята лаборатория, еди на кое си шкафче имам една киселина“, ще отвориш вратата и ще ѝ кажеш: „Излез навън!“ Тогава запиши деньт и часът точно кога тя е излезла.
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: „От много мислене, че полудел.“ Не, хората полу-дяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество много хора с полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избегва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и ума му изтръпне.
Та, сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (Ì), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнат в вас, приемете ги. Бъдете всякога трезви, да ги използвате. Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате. И материалното учение ви е потребно.
Станете да направим едно упражнение.
И тъй, всички ще се стремите да развивате един дух
136
на будност. Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва да бъдете бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат. Корабът, който върви в океана, той не трябва да се плаши от вълните, които идат от ляво и от дясно, той гледа само своята посока и върви напред. И човек трябва да прилича на един хубав кораб, който да отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните, от какъв с характер.
Любовта ражда доброто!
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
IV година, 10 окултна лекция на
I младежки окултен клас
21.ХII.1924 година
София