Утринни слова - Десета година (1940-1941)
Единствената сила
Единствената сила
Добрата молитва
91 Псалом
Молитвата на царството
В начало бе Словото
Ще прочета 5 глава от Евангелието на Матея. Чели сте я. Деветте блаженства са девет начина, девет метода, по които човек може правилно да възприеме любовта и да я приложи. (Учителят прочете главата). Думата митари може да я прочетете или ударението да пада на първия слог или върху втория слог. Онези, които изучават филология знаят, ударението на думите в българския език пада на втория слог; на френски, мисля на третия слог и на английски мисля, че е на втория слог. На втория слог е земен, а на третия слог е за достойнство. Французите имат достойнство, затуй е ударението на третия слог в трисложните думи. В българския език, когато имаш да вземаш, е на първия слог, когато имаш да даваш, ударението пада на втория слог – от физиологическо гледище.
„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесен.“
На български казваме богат, ударението пада на втория слог, но когато кажем богат, ударението на първия слог – то е който заповядва; богат е, който има пари. Като се измени ударението, изменя се и смисълът. От нямане на думи, мени се ударението на думите. Някои думи имат две значения. По нямане на думи трябва да се мени ударението на думите. Някой път, когато ударението на думите е на първия слог, показва, че носиш някакъв товар, на втория слог – поотпуща се малко. Казва: Ще платя, ще го платя, когато му дойде времето. Ударението на двата слога дава вече малко по-широко значение. Когато имате да плащате, турете ударението на втория слог. Когато имате да вземате, турете го на първия слог, ако искате да ви върви. Ако измените ударението, че когато вземате, поставяте го на втория слог, а пък когато имате да давате – на първия слог, тогава работите не вървят.
В духовния свят другояче седи работата. Да изпеем една песен на слога. (Изпяхме „Цветята цъфтяха“).
Някой път ви виждам седите уморени, каквото и да ви се говори нямате кеф. Някой път съм виждал пияници, които нямат кеф, понеже виното не е хубаво. Като го вкуси, не е хубав пелинът. По някой път съм гледал онези, които ядат, яденето не им харесва, не е печена кокошка или баница. Криво му е, казва: Няма ли нещо по-хубаво? Някой път като се говори, казвате: Това нещо сме го слушали. Не зная, два пъти едно и също нещо не може да се слуша. Ти в детинство може да си слушал за любовта, то е детинска любов. Като станеш възрастен, може да си слушал за любовта; то е възрастната любов. И в старини слушаш за любовта, то е стара любов. Но знаеш ли каква грамадна разлика съществува между любовта на децата, любовта на възрастните и на старите? Има неща, които не могат да се обяснят. Има неща и цяла година да ти ги обясняват, пак ще останат неизяснени. Може някой човек дълго време да ти разправя какво нещо е сладкото, но ако не си вкусил, никога не можеш да разбереш. Само като го близнеш, за половин минута ще знаеш повече, отколкото цяла година да ти приказват за сладкото. Има неща, които се добиват само от опит. Любовта е от тая реалност. Аз за любовта още нищо не съм ви говорил. Едно от двете: или аз не зная какво да говоря за любовта, или вие не знаете да ме слушате за любовта. Някоя мома не може да слуша за любовта, понеже тя е заета толкоз със своята красота; тя иска да чуе, че е красива, накичена е. Той горкият се мъчи да се покаже, че я обича. Тя не се интересува, че я обича, тя иска да знае седи ли тя като красавица в неговия ум. Може ли да си обясните това. То е като ударението. Защо тази мома иска да бъде красива? Всички вие искате да бъдете красиви. По някой път не е голямо нещастие да бъдеш красив, по някой път е хубаво да бъде красив човек. По някой път е хубаво да бъдеш тлъст като кокошка, но някой път не е хубаво. Когато кокошката е тлъста, като дойдат в курника, хващат тлъстата, не минаваш добре.
Сега казвате другото: В света всичко Бог е наредил. Сега тия противоречия в света, които съществуват, как ще ги обясним? Значи има много неща, които Бог не е наредил. Всички ония неща, които не е наредил, за тях Той не се грижи. Той ги оставил за онези, които са ги наредили. Сега туй ще го вземете за себе си. Не може да заставите Господа да се грижи за неща, които Той не е поставил. Аз съм си намислил нещо и искам да зная защо Господ не ми помага. Дошло ми на ума да си купя сива шапка, искам Господ да се интересува от моята сива шапка. Или купил съм си копринени чорапи, искам Господ да се интересува от моите чорапи. Или ти си запалил огъня вкъщи, какво Го интересува Господа дали огънят гори добре или не. Ние се осакатяваме по този начин. Представете си един свят, дето няма огън, топлината топли без дим. Представете си един свят, дето такива лампи като тези ги няма. Представете си един свят, дето хората не се женят, както тук се женят. Някои мислят, че в небето хората се раждат както тук. Питат: Женят ли се в оня свят? „А които се сподобият с оня век, нито се женят, нито за мъж отиват.“ – Че как, казва, ще бъде туй? Не може да обясниш някои неща, те нямат смисъл. Например, искате да знаете дали човек да се жени или не. Все едно е да ме питате, трябва ли човек да пече хляба или не. Ако ядеш тестен хляб, опечи го. Какво има да печеш житото, то вече е опечено, малки опечени самунчета са. Пресъхнало е, ще го смелиш на воденицата за брашно, ще си правиш хляб. Трябва ли да правим хляб или не? За всички, които живеем на земята, само едно е важно – всичко друго е развлечение обличаш се, събличаш се, ядеш, говориш, те са празни работи. Те са само упражнения на земята. Казвате: Човек трябва да ходи. Птицата какво трябва да прави? Птицата ходи ли? Казва: Тренът трябва да се търкаля. Аеропланът търкаля ли се? Значи има различни начини за схващания. Нямаме още идеален начин.
Представете си, че аз съм в един свят, че само като помисля и там съм. Помисля за слънцето, нито се търкалям, нито с аероплан отивам и там съм. Дето помисля, там съм. – Как тъй? – Не го зная, но тъй е. Как ще си го представите? Казва: Може ли да го направи? Казвам: Ти може ли да ми докажеш, че живееш, че не сънуваш сега? Как вечерно време сънуваш, че си богат, мислиш, но като се събудиш, няма нищо. Ти мислиш апартаменти имаш, синове имаш, дъщери имаш – събуждаш се, ни синове, ни дъщери, ни баща. – Може ли? – Че как да не може? Туй е болното състояние на съвременното човечество. Казва: Когато имам да давам, никак не обичам да ме бутат. Когато имам да вземам, да ми кажат, но когато имам да давам, нищо да не ми казват. Сега всички на земята не обичаме да ни казват, че имаме да даваме, а само когато имаме да вземаме.
Какво да ви кажа сега, вие всички сте актьори. На сцената кой с какви ли не костюми, дегизировки разни има. Няма какво да ви осъждам, прехранвате се. Ако не играете, няма да си изкарате хляба. Разправяше ми една актриса. Казва: Играх на сцената и един от режисьорите, възхитил се и като дойде, започна да ме целува. Възхитил се той от играта и започнал да я целува. Питам: Защо трябва да я целува? На нея и е неприятно, но на онзи му е приятно. Защо? Играла ролята хубаво, пък била млада, той се възхитил и казва: Такава млада може да се целува. По някой път питат хората, защо? Ако дадеш на някого сухи череши или суха пастърма, какво ще направи? Дадеш на човека, има нещо.
Ние всички обичаме ония неща, които пресни излизат от Божественото съкровище. Всички неща, които са излезли от Бога, ние ги обичаме. Онези, които са престояли, изгубили своето Божествено, те не са приятни. Има вода, която е приятна, дойдеш до извора, чиста е. Като дойдеш до някоя кална вода, самата вода те отвращава. Та в дадения случай е важно онова, което може днес да се приложи. Казва: Какво има да се приложи? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа, за да стане по-ясно. Един голям английски кораб отива в един доста голям и прочут европейски град. Понеже моряците обичат да си попийват, излизат те да посетят града, да опитат ликьорите на този град. Излизат от парахода, вземат лодката, завързват я. Понапили се хубаво и се връщат, качват се на лодката и започват да гребат, цялата нощ гребат и сутринта гледат пак са на същото място. Вързана е лодката. И ние често на земята правим големи усилия. Не сме се отвързали. Когато по някой път говорим за любовта, разбираме единствената сила в света, която развързва хората и ги прави свободни. Сега вие имате едно понятие за любовта, която образува нови връзки. Това не е любов. Нови връзки – не е любовта. То са търговски работи. В любовта съществува една връзка, която човек като излезе от Бога, носи тази връзка. То е Божественото. Човек като дихание е излязъл от Бога. Душата има връзка с любовта. Всички други връзки, които ги прави, те са второстепенни работи. Те са временни, полезни са, но не са същински, не са реални. Следователно, ние правим погрешка, когато обръщаме внимание на третостепенни и четвъртостепенни работи, пък реалното, от което зависи нашият живот, изоставяме го.
Сега мнозина са ми казвали: Аз еди кого си не обичам. Пък аз виждам, че той ме лъже. Казва ми за друг, че го обича, пък виждам, че не го обича. Единият ме лъже, че не го обича, пък го обича; другият ми казва, че го обича, пък не го обича. Кой лъже по-хубаво от двамата, който казва, че не го обича, пък го обича, или който казва, че го обича, пък не го обича? Коя лъжа е по-хубава? Аз не бих си служил нито с едната, нито с другата. Но първата е за предпочитане. Казва, че не го обича, пък го обича, отвън се показва, че не го обича. Вторият отвън се показва, че го обича, пък отвътре не го обича. Според моите схващания и в двата случая има нещо, което препятствува. Всичките хора се спъват от закона на любовта. Всички се спъвате, вие мислите дали Господ ви обича? Вие искате Господ да обърне специфично внимание само на вас. Прави сте. Ако Господ създаде един свят и вас направи първия човек, вие ще бъдете най-обичаният. Вие искате да бъдете пръв, но тогава светът трябва да започне с вас. Искате да бъдете последни, трябва да бъдете последни в свършването на света. Двама души има, които са важни: единият, с който светът започва, и другият, с който светът свършва. Онези по междината са актьорите, които играят и бият тъпана заради двамата. Когато двама души се женят как ги намирате, кой е първият и кой последният? Събрали се двама, ортаци са. Първият е мъжът, последният е жената. Първото създание е Адам. Сега жените искат да бъдат първи. Може ли туй, което е първо създадено да бъде последно и това, което е последно създадено, да бъде първо? То е невъзможно, не е в реда на нещата. Сега като ви говоря, вие сте в стълкновение с вашето разбиране на любовта. Аз като говоря някой казва, че много малко разбиране за любовта имам. Аз едва сега започвам да я разбирам, да я назъртам. Вие колко хляб има да ядете още, докато започнете да я разбирате.
Онзи, който има любовта, той никога не се смущава. Той не знае какво нещо е смущение. За него смущение, ад, дяволи, всички те са залъгалки. Хване един дявол, играе си с него, като го пипне с ръката, дяволът престава да е дявол. Любовта като пипне жената, тя престава да е жена. Каквото пипне, тя всичко изменя. Ще кажете: Зная любовта. И аз я зная. Казвам: Когато говоря за Бога, разбирам туй, което може да измени в нас живота. Пък ние не можем да изменим живота. По някой път ние искаме да изменим живота. Благодарете, че нямаме тази сила да изменим живота на хората.
И тъй вие очаквате възкресението. То е очакването. Когато тази любов ви зърне, тогава ще възкръснете. То е смисълът на живота, освобождението от това робство. Сега не е невъзможно човек да се избави. По някой път, аз вървя и съзнанието ми е толкоз будно, виждам още от далеч, че някой човек иска да говори с мене 5–10 минути, аз нямам разположение нито една минута да говоря. Сега как да му обяснявам. Ако се поусмихна, ще каже, иска да ми покаже, да се освободи. Ако го погледна сериозно, пак лошо. Той иска да се спра, пък нямам време. Какво бихте направили вие, ако сте на моето място?
Сега да дойдем до реалното. Хубаво, аз съзнавам, че имам да давам някому. Факт е. Обещал съм днес, трябва да платя. Нямам нито пет пари в джоба. Казва: Плати ми. – Че от къде, нямам нито пет пари. – Защо не мисли когато ги вземаше? Но сега е въпросът, какво да се прави в дадения случай? Как бихте решили вие въпроса? Аз го разбирам. Казвам: Чакай, имам заровени пари в планината, да ида да ги взема, но ще ми вземе един час, пък ти бързаш. Казва: Защо не ги изровиш на часа, да те чакам един час, ще изгубя времето си. Казвам: Ако ме обичаш, изгуби малко от времето си.
Та сега и на вас казвам: Може ли да ме почакате три часа, докато ида да разкопая. Вие нямате време, много бързате. Затуй въпроса ще го оставя неразрешен.
Отче наш.
25. Утринно слово 8.VI.1941 г. Неделя 5 ч. с. София – Изгрев