Новите схващания на ученика

НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА

Кратко размишление

Тема I: „Отношение между психология, логика и етика.”

Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните? (– Неговата разумност. – Човек може да изрази това, което мисли. -Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията на човека е присъщо изследването на нещата. А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.)

Ще ви запитам друг въпрос: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип? (– У жената се проявява сърдечният живот или принципите на любовта, а у мъжа – умственият или принципът на мъдростта. – Те се различават по своята пасивност и активност.)

В окултната наука под „женски принцип“ ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре. А „мъжкият принцип“ е активен отвън, а пасивен отвътре. Казват, че жената била пасивна. Ако тя е пасивна, как завладева ума на мъжа? Как може да го влада изобщо? Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно.

Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън. А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен

5

отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре. Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън. Следователно тия два принципа могат да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.

Този закон трябва да го разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума. Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднаж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената“, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж“ и „жена“, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена“. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта“. Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост. Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.

Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на техната материя. Материята, от която животните с създадени, е по-гъста. Следователно в света на животните прониква по-малко светлина. Затова и техните

6

разбирания за живота и нещата с неясни. Не с тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните с под 13 сфера. Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат. За тях сега няма условия да се повдигнат.

Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, про-зорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от некого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо. Кристалите, които с се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и с научили начина за възприемането ѝ. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите с много големи егоисти. Големо тщеславие и гор-дост има в тях. И понеже с толкова горделиви, турени с на такава голема дълбочина в материята, за да обуздава техната гордост. И виждате колко с твърди те. В тях няма мекота. Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.

Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни. Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите с само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и в вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички бубулечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи в вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цела катастрофа. Вие се занимавате с вълците на фи-

7

зическия свет, но с своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствувате една голема болка в сърцето си. Ти мислиш за дру-гите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо. Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате. Това е една ценна наука. Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си.

Това с символи, това с идеи, това с течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления. Човек е сглобен от множество отделни сили. Това с рекички, които с образували човека. Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада, която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия мо-нади не с на еднаква степен на развитие. Те с същества с големо разнообразие в развитието си. Ония животни, които с свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя. От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не с научили и вследствие на това изявяват своята грубост.

Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи. Представете си, че обещая на некого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй! Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе в вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обеща-вал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви с

8

обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите. От дрехите съвсем не трябва да се интересувате.

Друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича. То е същото. Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обича-м.“ Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича!“ Не, забравете това! Тази мисъл е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слу-шам и ще се радвам, че той ми свири. Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея. Аз може да немам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползувам само като слушам.

Сега, при вашите стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания. Ще правите опити с тях. Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раз-дразнят. Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години в вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да стра-даш, да плачеш. (– Какви с тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази ве-чер? То е нещо много деликатно. То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите

9

изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнаж. То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.

Човек, който прави опити да се самовлада, това с все упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонова не с достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнаж да постигнете това изкуство? Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя“, ще издържите ли? Ка-жеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обе-д, в вторник – седем пъти, а в среда – десет пъти.

Аз гледах веднаж един господин иска да свири, но иска да снеме транспиранта. Сваля го, сваля го, не може да го свали. Догневя го, дръпна транспиранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит. Той се наведе, вдигна го и отново го тури на местото. Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този тран-спирант? Той се разгневява: как така този транспирант да не извърши неговата воля! Транспирантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не?“ И наистина, той вижда, че няма причини да се гневи и взема, та закачва транспиранта.

Този гнев може да се избегне. Причината на този гнев произтича от чувството скритност. Той иска като свири да бъде скрит в стаята си – да го не видят от вън. Ако той немаше чувството на скритност, немаше да има нужда

10

от транспирант и щеше да избегне един случай на разг-невеване.

Скритност съществува и вътре в природата. То е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен, да крие известни чувства, защото в скритността зреят тия чувства, които с необходими да се достигне съвършенство. Въобще, у страх-ливите хора скритността е по-силна, а у смелите – по-слаба.

Сега, в дадения случай, вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Там съществуват те. Извън тази възможност, която се крие в вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които с в земята, да израстнат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжающата среда около нас, другите същества и те с до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помог-нат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Запример, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина с, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди в вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следующия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които с вътре в вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение в вас, но си имат и представители в вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре в вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша. Този, малкият човек, все ще го намериш некъде вътре в тебе и с него ще се разгова-ряш.

Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтера се говори за някаква французска експедиция, която отива да изследва северния полюс с па-

11

раход. Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слезло и на Земята. То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видело един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един францу-зин. След като влезло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре в вас с щипците си и ще се разговаряте с него. То е много умно. Волтер в този си раз-каз, в една хумористична форма предава една истина.

Първият закон е: няма да отричаш никой човек извън себе си. Вие казвате за некого: „Аз не искам да зная нищо заради него.“ Не, не казвай тъй! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.“ Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мене в миниатюр и ще го питам какво има да ми разправя. Туй, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тия условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Тъй както с създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина с тия хора, които могат да каз-ват истината. А другите все хъкатъ-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както требва. Втория е св. Авгус-тин. Има и други някои, но тия двамата с главните.

Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота, да можете в себе си да говорите истината, а не отвън. Толстой се изповеда не пред външния свет, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова

12

изповед стана достояние и на целия свет, обаче, той се изповеда пред себе си.

Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Е, каж¡те вие: защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил вашите очи, имал е туй доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спремо Него тъй, както Той е спремо вас? Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света! Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднаж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно. Този човек е прозрел вече Божествената светлина, той е пред лицето ѝ.

Сега запример, ако вие идете в Германия, Англия или Америка, където хората с материалисти, и погледнете некого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш! Защо ме фиксираш?“ Ако е англичанин, ще се дуелирате. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съв-ременните хора с тъй материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в техната душа. Какво ще проникнеш! Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.

Вземете сега закона на обичта. Обичта има положи-телен полюс П.О. и отрицателен полюс От.О. Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича? – За да се прояви.

13

Съществуванието, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич нема. Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече си допуща да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още едного. Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте. Като се развие, като забо-гатее, тогава допуща, че може да обича още едного вън от себе си. Туй допущане е прокарано навсекъде в философията. Тогава човек се раздвоява.

Защо се раздвоява човек? Това е един философски въпрос. Думата „раздвоявам“ в какъв смисъл я упот-ребявате в езика си?

Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън. Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрел и видел външ-ните неща. Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност. И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излезъл навън. Такова било положението на Адама. Този принцип, който излезъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не същес-твува хармония. Между тях има вечно състезание. Дето казват, че любов не може да съществува между тях, верно е. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а акти-

14

вен отвътре, да си вземе първото положение.

А сега и жената е активна и мъжът е активен. Затуй, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура. Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те с две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне изве-стен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава с своята работа.

Сега тези неща аз не искам да ги вземете като абсолютни истини. Това с разсъдения. Вие ще ги вземете и ще ги проверявате и когато дойдете да се уверите в техната истинност, ще работите с тях.

Тогава може да напишем тъй: Ще означим ума с 1, а сърцето с 2. Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно. Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо. Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самосто-ятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете некого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи некого под свое влияние, това с празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре,

15

вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действуват невидимо. И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е. няма да се изгубим в пространството, но ще про-дължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.

Значи, ние сме свободни в своя път. Всеки един от вас е свободен. Това да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.“ – Не, немайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все таки, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Бо-жествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета -Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това с малки пертурбации. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия козмос нема-ме пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се. Един път една система ще влияе върху некоя, друг път – другата ще влияе. Туй е стабилност. Значи пътят, по който вървите, по кой-

16

то растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.

Но за да растете, ще имате разни влияния. Вземете зап-ример една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето ѝ указва влияние. Това е необходимо. Всеко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-вис-ше същество, и то има своя точно определен път. В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си. То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.

Сега да се върнем към мисълта. Ще знаете, че ори-гиналът на всичко е вътре в вас, а отвън е само копието. Затова външното няма да го обичаш като нещо свое. Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш. Всичко това ние го допущаме само. Това с допущения, математически вероятности, но дали е тъй или не, туй за вас още не е доказано. Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.

Да кажем, че обичате некого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Запример ако няма това бело платно тук, онзи киняматограф може ли да отпечатва картините си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя некого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Ама кой? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Защото той едновре-менно е и отвън и отвътре. В този случай вие, като обичате некого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.

17

Тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре в вас.

Аз ще ви приведа следующия пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Тази е разликата. Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме некого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-ху-бавите. Запример физическата любов ще каже: „може да му стане нещо“, „може да излъже“. Да, но ти само предпола-гаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество. И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада“. И действително тъй е.

Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате сега, турете ги на друго место, защото върху тях новото не може да действува. Извадете сега нови листове! Туй, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях турите новите, ще стане цела каша. Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи. Върху него ще правите вашите опити.

Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следующия: единия-

18

т ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!“ Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувствува така, като че никаква игла не е забивана в него. В съзнанието си да не допуща никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.

При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че с забили в ръката му игла на дълбочина 1 см. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще избе-рем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият опит върху великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.

За сега аз ще свърша и друг път пак ще продължа върху този предмет. Искам да изясня някои въпроси, преди да пристъпим малко по-дълбоко да боравите с тези знания, които имате в живота. На теория вие знаете много работи, но ви е необходимо дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.

Сега си запишете следните три правила за приложение:

1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любов-та, при най-големите несгоди.

19

2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте в всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-големото противоречие. 3. 4. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро,удвои тогава радиуса на волята си. Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему! Тъй продължавай мощния път на волята за проява на Божията Благост и през най-големото зло! 5. Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

Тя постоянно ни весели!

1 Лекция на

Младежкия Окултен Клас

19.Х.1924 година

София.

20