ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА. ЖИТНОТО ЗЪРНО
Любовта ражда доброто!
Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода!
Размишление.
Прочете се резюме от темата: „Какво зная аз?”
Прочетоха се работите върху темата: „Трите стълба на знанието“.
За следния път пишете върху тема №14: „Разлика между фантазия и въображение“ .
Сега ще ви задам следния въпрос: Кой е най-силни стимул, който подтиква ума към мисъл? Преди това ще ви задам неколко по-близки до вас въпроси. Кой е най-силния стимул за стомаха? (– Гладът, хлебът.) Кой е най-силния стимул за зрението? (– Светлината.) Тогава, кой ще бъде най-силния стимул за ума? (– Знанието, мисъль-та.) Да, могат да се дадат различни отговори. Кой е най-силния стимул за сърцето, да се събуждат чувствата в вашия живот? За вас е необходимо да си дадете правилни отговори на тия въпроси, защото бъдещата култура, на която вие ще бъдете носители, ще зависи от вашите правилни разбирания. Като знаете, кой е най-важния стимул в живота ви, ще знаете и на кого трябва да се подчинявате.
Представете си, че ви предлагат три служби в живота: владика, пръв министър в България и цар. Коя от тях бихте избрали? (– Нито една.) Добре, аз ще ви пред-ставя въпроса в следната форма: представете си, че вие се намирате в затруднено положение, в крайна мизерия, а вън е студ, мрак, тъмна, студена нощ и търсите некъде под-
- Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание – София 1928г., слабо редактирано от просветния комитет
184
слон. На пътя ви се изпречват три стаи: едната е на владиката, втората – на първия министър в България, а третата -на царя. Коя от тях ще предпочетете? (– Стаята на царя.) Добре, вие влизате в стаята на царя, но над леглото му виждате един нож така закачен, че от най-малкото побутване може да падне и да ви прободе. (– Ние ще легнем на земята.) Да, но определено е вие да спите непременно на леглото. Законът е такъв. Как мислите, положението на царя свободно ли е? – Не. Отговорността на царя е толкова голема, колкото и отговорността на всеки, който би се опитал да мръдне ножа, поставен над леглото на царя. Защо? – Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека.
Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка ета-жерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате.
Както виждате и вън лошо, и вътре лошо. Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“ (– Можем ли ние да заповедаме да се махне ножа?) – Според законите на това царство, туй нещо може да стане само при едно условие: царьт само може да махне ножа. Вие не можете да махнете ножа, нито етажерката с отровите, нито мангала с огъня, защото сте гост. Единственото спасение за вас седи в следното: като се намерите на кое и да е от тези легла, да не мърдате. Всеки човек, който се страхува, не може да влезе в царската стая. Наистина, ако условията вън с по-благоприятни, отколкото тия, които с вътре, вие никога не бихте влезли в царската стая. Но, ако условията вън с
185
по-лоши, отколкото вътрешните, вие ще влезете в стаята, защото все има един шанс да останете жив. Вън е студено, вие рискувате да измръзнете, а като влезете вътре, ще си кажете: „И тук има една опасност, но от мене зависи да се спася, внимателен ще бъда, да не бутна ножа, поне ще бъда на топло.”
Преведете сега, какво означава ножа? – Ножът символизира човешкия език. Той е най-острия, най-страшния нож, който реже навсекъде безпощадно. Който го бутне, за дълго време носи последствията му. Той виси над царското легло. Всички вие сте спали в това легло, имате опит-ността от ножа. Вие трябва да се научите да превеждате символите. Човешкият език, това е човешкото слово, чове-шката мисъл. От вас зависи, как ще употребите в да-ден случай вашия ум.
Първото нещо: като легнете в царското легло, ще бъде-те много внимателни, ще спите спокойно, без да мърдате. Ако легнете на десната си страна и сутриньта трябва да се събудите на нея. И като станете сутриньта, няма да се вдигнете изведнъж, но ще ставате постепенно, полека, с най-големо внимание. След това ще благодарите на Бога, че не сте се мръднали през нощьта. В какво седи помръдване-то? – В вашите бързи, повърхностни решения. Казвате: „Ми-съльта на този човек е бърза.“ Може ли мисъльта да бъде бърза? (– Може.)
Да допуснем, че вие си представяте, какво вашата мисъл е отишла на Слънцето. Питам: може ли мисъльта ви да отиде на Слънцето? (– Наверно мисъльта ни не е отишла никъде.) Тогава как може да мислите, че сте там, дето не сте? Обаче вие често казвате: „Аз съм на Слънцето и мисля само за него.“ Как може мисъльта ви да е там, а вие да не сте? Според законите на мисъльта, ти не можеш да мис-лиш за това место, дето никога не си бил. При това, вие твърдите, че мисъльта ви е на Слънцето. Как ще примирите тези две противоречия? Това с ред софизми. Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете, какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли
186
го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказ-ват, какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на Слънцето, дали има кислород, азот, въглерод и др. Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят, има ли жи-вот на Слънцето или нема. Учените хора не с определили даже и на най-близките планети има ли живот или нема. Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае. По светлината на Слънчевия спектър би могло да се познае има ли същества на Слънцето или нема.
Преди всичко, дето има разумен живот светлината иде по особен начин. Например ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разп-ространяват по един начин, а когато светлина излиза от разумни същества и се смесва с светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин. Значи, има разлика между разпространението на светливите лъчи, които излизат от едно неразумно същес-тво и от едно разумно същество – законите с различни.
Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите, дали в тия цветове на спектъра се явява некакъв съзнателен живот или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява или стеснява? Най-първо ще заключите, че някаква физическа причина участвува в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие. След това трябва да разберете, дали тази причина иде от Слънцето или некъде от пространството, чрез въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на Слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка, а в двата края избледнява. Какво заключение може да извадите от това?
Ще ви дам следния опит: нека двама от вас взе-мат две стъклени призми и в определен час от деня,
187
всеки у дома си да постави призмата в такова положение, че да получи слънчевия спектър. След това нека запомни добре цветовете, техната интенсивност и широчина на полето. Щом схване добре това нещо, нека единият от тях силно концентрира мисъльта си върху някой от цветовете. Същото нещо на направи и другия у дома. След известно наблюдение, нека всеки определи, дали е забелезал извес-тна промена върху някой от цветовете на спектъра. Ако наблюдателността е силно развита и у двамата, те ще забе-лежат известна промена в този цвет от спектъра, върху който именно всеки по отделно е концентрирал мисъльта си. Колкото по-силна е била мисъльта, толкова и промената в цвета ще бъде по-ясна. Изменението в цвета показва, че известна интелигентност е действувала върху него. От този опит ще схванете, как влияе светлината, която излиза от разумни същества.
Ако отидете на някоя изложба, да гледате картини на много художници, ще видите, че картините на едни от тях с с по-ярки цветове, а на други – с по-бледи, по-деликатни. Според вас, кои художници с по-добри: тия, които употребяват по-ярки или тия, които употребяват по-нежни, по-бледи цветове и бои? (– Повече ни привличат картини с по-нежни краски.) Циганите обикновено обичат ярките цветове. По спектъра ние можем да познаем от де иде светлината – от разумни или от неразумни същества. Светлината обикновено иде от разумни области, които с населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат светлина и цветове. Това е един от основните закони на живата природа. Мъртвата природа, в която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсекъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, из-вестни краски, от които може да се съди за степеньта на разумност и интелигентност в тия същества.
Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго слънце. Ви-
188
димото слънце, в дадения случай, е само един трансфор-матор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества. Често тия висши същества ид-ват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия.
Това с само нахвърляни мисли, предположения и до-пущения, върху които вие може да разсъждавате. Напри-мер, вие не можете да кажете с положителност, че на Слънцето живеят хора, но може да кажете: „Възможно е да има хора на Слънцето.“ От това гледище, флората на земята предствалява азбука за разумните същества. Ето защо трябва да се изучават не само формите на цветята, но и техните краски. В това отношение за вас се отваря широко поле да изучавате живата природа, да разбирате нейния език. Когато природата ни говори, тя си служи с нашия език, когато ние искаме да говорим с нея, трябва да зна-ем нейния език. Щом природата ти говори на твоя език, тя няма да те занимава с дълбоки, философски работи, но щом ти се разговаряш с нея и си служиш с нейния език, тя ще те занимава с велики въпроси, върху които ще те осветлява. Не знаеш ли нейния език, тя нищо няма да ти говори. Тогава отношението ти към нея ще бъде същото, каквото е отношението на някое животно към тебе. Ти може-ш да го гледаш, да го милваш, но не можеш да му гово-риш за велики работи. Като го помилваш, като му кажеш нещо, то може да се порадва, но ти не можеш да го учиш.
Когато ученикът разбира езика на учителя си, той го изважда вън от чина и го кара да пише на дъската: 1+1=? После му дава друга задача: 2+3=? Тази задача ви се вижда проста, лека, но не е така, тя е сложна задача. Вие казвате: 2+3=5. Какво означават тия числа? Числата 2 и 3 означа-ват основа, от която имате един вътрешен резултат -числото 5, т.е. силата. На този резултат липсва нещо. От кого е таблицата на умножението, с която си служите? (– От Питагора.) В тази таблица крие ли се някаква философска мисъл? – Крие се, разбира се.
189
Питагор е прекарал 20 години в Египет и 10 години в Вавилон, дето изучавал тайните на окултната наука. И затова, като е съставил таблицата на умножението, той внесъл в нея известно окултно знание. Днес е лесно да се научи таблицата на умножението, но тя има дълбок смисъл. Когато се каже 5х5=25, Питагор е разбирал едно дълбоко правило. Когато се казва 2х2=4, той разбирал друго правило. Всеко число е свързано с окултната наука.
Днес тази таблица има само външно приложение, за улеснение при сметането. Някой пита: „Колко пари имаш?“ – „Четири лева, в всяка кесия по два лева.“ Това е лесно, умножаваш 2х2 и казваш, че ще получиш четири. Ако имаш две кокошки, една от които снася през ден, а другата – всеки ден, как ще сметнете колко яйца ще дадат за два дни? Можете ли да умножите 2х2? Ако тия две кокошки снасят всеки ден по едно яйце, тогава за два дни можеш да умножиш 2х2, но в първия случай, трябва да ги умно-жиш или да ги събереш?
Какво подразбирал Питагор от умношението на числото 2 само на себе си? С числото 2 Питагор е разби-рал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Техната деятелност може да се умножава. Като знаем колко е голема техната деятелност, чрез умножение, ние ще намерим колко ще изкарат двамата, като работят заедно. Числото 2 е отрицателно и като го умножим само на себе си, ще получим положително число. Значи, едно отрицателно число, умножено само на себе си, дава положително число. Ако пък умножим числото 3 само на себе си, имаме друг закон. Какъв е резултатът в този случай? Като се умножи 3х3=9. Числото 9 е неутрално. Като умножите 5х5, получавате 25. Сборът от числата 2+5=7. Числото 7 е положително. Като умножите 6х6, получавате 36. Сборът от числата 3+6=9. Значи, числата 6, 36 и 9 с неутрални числа. Като умножите 8х8=64, сборът от тия числа 6+4=10=1. Значи единицата е положително число.
Какво разбирате от всички тия разсъждения? Ние се отклонихме от въпроса, дойдохме до Питагоровата табли-
190
ца. Наверно нашият стрелочник ни даде крив път. Коя беше мисъльта, отдето започнахме? (– Говорихме за най-силния стимул на ума, на сърцето и на живота.) Помислете тогава върху въпроса, кой е най-силния стимул за ума. Като разсъждавате, все ще дойдете до некакви резултати. Туй, което излиза от ума на човека, не може да бъде стимул. Човек не може да бъде стимул сам за себе си. (– Нуждите на живота не ни ли стимулират?) Оставете нуждите настрана, те с фиктивни работи. В света не съществуват абсолютно никакви нужди. Хората нямат никакви нужди, те сами ги създават. Ако е въпрос за живота, разбирам. Всички хора се нуждаят от него. Животът е един извор, който изтича от едно определено место. Каква нужда има да изтича от него? – Той е сила, която трябва да се прояви, а ние наричаме това нещо нужда.
Запример вие казвате: „Нужно е човек да яде.“ Не е нужно да яде човек, но трябва да стане обмена между един и друг живот. Това е закон. Когато казваме, че имаме нужда да ядем, това е фалшивата страна на живота, това е криво разбиране. Дотолкова е нужно да ядем, доколкото да стане обмена между нашия живот и живота на хлеба, да се разберем с него. Когато хлебът е слезъл от невидимия свет, у него се е зародило желанието да се запознае с нас. Той се радва като го дъвчим, не кряка като кокошката. В хлеба се крие Божествен живот, в него се намира Божес-твеният Дух. Ето защо, ние трябва да се храним, за да стане правилна обмена между Божествения Дух и нашия живот, който е в застой.
Сега ще ви запитам: защо не трябва да се яде месо? Това може да се докаже от чисто окултно гледище, пък и от хигиеническо, и от морално гледище. Ако кажа неко-му, че трябва да се храни само с сол, какви резултати ще има той от тази храна? Добро нещо е сольта, хората я оби-чат, тя е приятна с хлебец, но може ли човек да се храни само с сол? Храненето с сол произвежда такива резултати, каквито и храненето с месо. Както сольта стимулира
191
към нещо хубаво, така и месото стимулира към нещо хубаво, но резултатите от хранене с месо и с сол с едни и същи. Обаче хора, които се хранят с растителна храна, живеят по-дълго време от тия, които се хранят с месо. Добре е да ядете от време на време само сурово жито.
Ще ви дам следния опит: онези от вас, които има-т слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на жи-тен режим, за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хлеб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които с нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвремен-ните лекари препоръчват за известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само с сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по 100 грама жито. Ще накиснете от вечерьта 100 грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и ве-чер. Ако ви се пие вода, през деня, може да пиете колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щехте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита с сурово жито, а тия, на които зъбите не с здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама – трима ученика направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчите житото добре и ако почувствувате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти
192
добре и през целата седмица, ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит.
Аз няма да ви кажа, какви могат да бъдат резулта-тите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко, без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да се не зае-мат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита, няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито.
Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили за живота. От това упражнение вие все – таки ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.
Жалко е, когато земледелците не използуват добрите страни на своята работа. Те натрупват житото във хамба-рите си и не го поглеждат, освен когато дойде време за продан. Тогава влизат в хамбара си, нагребват неколко крини от него и после с една дъска го изравняват отгоре, отново затварят хамбара и си излизат. Дяволът им казва: „Не бутайте житото с ръка!“ Земледелците хващат житото с ръка само когато ще се мели. Не е позволено на земледелците да изравняват житото в хамбарите си с дъска. Всеки земледелец трябва да пълни крините с ръце и да не ги изравнява отгоре, но да им дава пирамидообразна форма. Постъпва ли земледелецът така, той ще има десет пъти
193
по-големо благословение, отколкото в случаите, когато изравнява отгоре крината с дъска. Махне ли се върха от кри-ната, образува се едно течение, което действува вредно върху човека. Според окултните закони, когато се продава жито с крина, тя трябва да се пълни с върх. Затова, добре е замледелецът да пипа с ръце житото, да му се радва, за да може да се облагороди. Днес земледелците не пипат житото с ръце, защото знаят, че то ще им проповедва да не го продават, да не го мерят и т.н.
И тъй, вие ще направите тези два опита с житото, за да видите, какви с резултатите от него.
Любовта ражда доброто!
Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода!
15 лекция на Младежкия Окултен Клас, държана от Учителя на 25.I.1925 година
194