ЕДИНСТВЕНАТА СВОБОДА
Отче наш. Мисли, право мисли.
Прочете се свободна тема.
Направихме упражнението за дишането: дигане ръцете нагоре – поемане, задържане ръцете с допрени пръсти над главата – задържане, сваляне (на) ръцете – издишане.
Мога да кажа.
Има две реалности в света: едната е положителна, другата е отрицателна. Положителната реалност носи радост, отрицателната реалност носи скръб. Двете като се съберат тикат човека към работа. Сега вземам страданията в един смисъл – страданията ние ги създаваме. За пример: ти си гладен човек – 1, 2, 3 дни си гладувал. Казваш, че храната ще дойде. Ти си нетърпелив – има още 20 минути, докато дойде обяд. Ти се тревожиш защо не иде, кога ще стане това ядене, ти изгубваш разположението. Като дойде яденето, ти се наядеш. Най-първо се безпокоиш, защото си нетърпелив. Като дойде яденето в тебе се зароди лакомията – ядеш повече, отколкото трябва. Стане ти тежко на стомаха, казваш: „Защо Господ създаде света такъв?“ Не го създаде (Той) така света, ти го създаваш. Ти си нетърпелив. Седял си три дни гладен, още половин час можеш да търпиш. Какво ще се безпокоиш. Учете търпението. Когато ви дадат яденето, няма да бъдете лакоми, сдържани ще бъдете. Винаги ще оставиш малко ядене.
Вие сега искате да постигнете всичко. Някой иска да бъде пръв светия. Че за да станеш светия, ти трябва да бъдеш слуга на всичките. Слънцето, което Господ го (е) създал, ходи да слугува на хората, на всичките изпраща своята енергия. Вие искате да бъдете прочути между хората, да знаят за вас. Какво сте дали сега на света? За какво ще бъдеш прочут? Ако си цигулар, ще бъдеш прочут за хубавото свирене. Ако си художник, ще бъдеш прочут за хубавите картини. Ако си архитект – за архитектурата. Ако си юнак – за юначеството си, ще се бориш с този, с онзи, затова ще бъдеш прочут. Сега най-първо вие, като се борите, не знаете да се борите. Борите се с един и ви гътнат, на земята ви гътнат. Казвате: „Защо Господ направи света така?“ Че борете се с болестта. Една болест като дойде, не може да я туриш под краката си, да я гътнеш на земята. Вие на болестта ще й създадете работа. Защото тя е демократ, вие сте аристократ. Тя казва: „Аз работя.“ Като не й дадеш работа, поваля те на земята (и) казва: „Работа искам от тебе.“ Какво ще те научи? Като дойде болестта, ти не си бил щедър. Като дойде, тя ще те направи щедър. Викаш лекар, даваш пари на този, на онзи, молиш се на този, на онзи. Защо сте неблагодарни от такава една болест? Тя е, която отваря сърцето. Щом се ожесточи сърцето ви, болестта ще дойде. Щом сърцето ви се отвори, здравето ще дойде. Не може да се нарушават. Вие искате всичките неща наготово, не искате много да мислите. Казвате: „Много философия не трябва.“ Не, философия трябва, но философстване не трябва. Умно живеене трябва.
Брадата е много голяма за това лице. Този човек е силен на физическото поле. Неговият умствен живот едва сега започва. Колко пречупвания има на лицето? Има едно пречупване на челото долу, при носа (има) друго пречупване. Защо стават тия пречупвания, знаете ли? Горе на темето имате една крива линия – то е Божественият свят. Напрежението е голямо от центъра, налягането е по-малко. Като се спуска линията на челото – условията стават тежки, образува се налягане, вследствие на това става пречупване на долната част на челото. Вътрешните възможности са по-малки. След това животът тръгва по една права линия (носът) – отвътре възможностите се усилват. След това имате голямо пречупване при устата. Челото е Божествения свят, носът е духовния свят и брадата вече е физическия свят. Колкото по-надолу слиза животът – мъчнотиите стават по-големи, увеличават се, защото материята става по-гъста. След като слезете на физическото поле, вие искате да живеете в брадата. Като слезете в брадата, искате да бъдете щастливи. Как ще бъдеш щастлив, когато трябва да работиш по десет часа на ден с мотиката си, (се) дигаш я. После какво изкуство има в лопатата? Вземаш, хвърляш пръст. Разбирам да вземеш десетина лопати да извадиш малко пепел. Но 4-5 часа и не ден, не два, но с години, след като си прехвърлял тази пръст какво ще добиеш? Да допуснем, че вие сте сведущ писар в една канцелария, дето съдят хората. Пишеш присъди на основание на това, на онова, според еди-кой си член, 20 години пишеш се на основание на еди-кой си член. Питам: какво ще научиш? При първото писмо каквото научиш, оттам насетне е все преповтаряне,преповтаряне. Сега някои от вас сте семейни. Твоят другар ще каже: „Пресолила си яденето.“ Вторият път малко сол туриш, но той ти казва: „Ти знаеш, едно време пресоли яденето.“ Друг път пак повтаря: „Ти едно време пресоли яденето, пресоли яденето.“ Питам: защо трябва да се повтарят нещата? Пресолила го веднъж, кажи веднъж (и) да се свърши. – „Ти знаеш, преди години ти ми каза една обидна дума.“ – „Хубаво, казал съм една дума.“ Казано – казано. Какво се ползваш от повторението? Или общото твърдение, (което) казвате: „Ние не вървим добре.“ Как не вървим добре? Много добре вървим. Много добре вървим, но ние сме недоволни. От какво сме недоволни? – „Не вървим добре.“ Така не се говори. Кой не върви добре? Кое е доброто ходене? – Като вървиш, няма да се клатиш като гемия. Защото, ако се клатиш като гемия значи морето, в което вървиш, не е тихо. Ще се клатиш, няма какво да обяснявам. Ако питате: „Защо тази гемия се клати?“, (обяснявам): защото повърхността не е гладка, има вятър. – „Не може ли да не се клати?“ – Когато морето е тихо, тя не се клати.
Вие впрягате два вола, турите едно рало, турите хомот, хващат ралото, казвате: „Воловете да теглят.“ Като теглят, воловете огъват гръбнака си. На воловете ще кажете: „Няма да се прегъвате, коруба няма да правите. Вашият гръбнак равен трябва да бъде, да не бъде прегърбен.“ Как няма да се прегърби? Ти ако се впрегнеш и теглиш туй рало, няма ли да се прегърбиш? Гледам някои от вас научно не разсъждавате. Като тръгнеш по пътя – не
бързай много, понеже като бързаш – идат много мисли. Бързо като ходиш – ти няма да обмислиш работите. За пример: ако минавате през една местност с аероплан, който пътува (с) 400-500 километра в час или 700 километра в час, мислите ли, че долу ще забележите нещо? – Нищо няма да забележите. Като минете, нищо няма да научите. Някой казва: „Бързо мисля.“ Ако бързо мислиш, какво научаваш? Съвременният свят не мисли ли бързо? Вземете един военачалник на бойното поле – бързо мисли и печели войната. Какво ще спечели? – Военният е спечелил нещо. Но аз сега разсъждавам: зимно време планините печелят, война има там. Зимно време планините побеждават. Лятно време долините побеждават. Зимно време всички снегове горе остават, не се топят. А лятно време всичкият този сняг слиза в долините. Питам сега: тия върхове, които много печелят, какви плодове дават на света? Според мен човешкият (ум) представлява един планински връх, а пък човешкото сърце е долина, плодна долина. Следователно енергията на ума трябва да слезе от високите върхове в долините, за да се създадат плодовете. Тогава казваме, че един ум е плодоносен, понеже ако този ум със своята енергия не слезе в долината – плодове няма да станат. Тогава ви питам: защо е вашият ум? Вашият ум трябва да слезе във вашето сърце, за да се обработи добродетелта. Защото под думата „добродетел“ разбираме плодове, които трябва да даде сърцето. Едно сърце, което не дава плодове – то е безплодно. Един ум, който не дава своята сила отгоре – той е мрачен ум. Какво може да се добие в един спор? – Противоречие ще се добие в живота.
Казват сега: „Христос донесъл спасението на света.“ Вече (се) подразбира, че светът (е) бил в едно положение, дето хората са се давили (и) показва, че човек не (е) могъл да излезе от тия условия навън. Често художниците рисуват картини как се давят хората, как ги спасяват, хвърлят им спасителни пояси. При сегашните условия ние живеем на земята, (за) да бъдем щастливи. Питам: когато ти си гладен, в какво седи твоето щастие? – В търпението. Ще чакаш яденето да се приготви. Когато ти дават яденето, в какво седи твоето щастие? – Да не си лаком. Щом дойде щастието, лакомията няма да дойде.
Какво сега може да извадите от вашето сърце? Често говорите за любовта. Трябва да се разбира. Когато вземем за пример онази, идеалната любов – нали говорим за една идеална любов? Значи – идеалната любов е да обичаш другите като себе си. Питам: защо трябва да обичаме другите? – Понеже всяко нещо, което се упражнява, става силно. Ако не упражняваш сърцето си в любовта – ще отслабне. За да функционира сърцето, ти трябва да обичаш. Любовта в дадения случай е функция на сърцето. Ако сърцето се занимава с любов – ще се усили сърцето, ще стане здраво. Здравото сърце ще свърши работата добре, ще бъде здраво и тялото. Ние разбираме по някой път любовта особено. Има една любов, на която температурата малко се повишава. Научно може да определиш колко любов има някой. Вземете коя да е млада мома – като премеря два-три пъти врата й, може да зная в коя мома любовта е по-силна. За пример: прекарвам пред две моми един красив момък. Правя научно изследване. Казвам: „Виждате този момък. Как, ще го харесате ли?“ След като те го огледат, премеря вратовете им. Втори път пак прекарам момъка, пак премеря врата. Ако се измени мярката – има любов. Защото в любовта винаги има едно повишение в мярката. Щом се намали мярката – не го обича(т). Каквото и да говорят – не го обичат. Щом се увеличи мярката, значи сърцето е мръднало – започва да функционира. Под „мръднало сърце“ аз разбирам – започнало да функционира. Вие казвате: „Защо трябва да се обичаме?“ Ако не обичаш, кръвообращението в тебе няма да става редовно. Кръвообращението ако не става редовно, в тялото ще се зароди много кал и тогава от безлюбието идат всички болести. С любовта иде здравето. Защо трябва да мислиш? – Защото ако не мислиш, всичките болести идват. От доброто мислене – не тревога да имаш като мислиш. От добрата мисъл иде здравето. После, ние казваме, че трябва да носим истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовта ни дава, благата, които мъдростта ни дава, като дойде истината – ще те научи как да използваш Божиите блага. Само в истината човек може да бъде щастлив, а щастието носи свобода. Значи да си свободен, когато даваш. Ако ти ядеш и седи един човек до тебе, че като се наядеш – да ти пререже гърлото, може ли да бъдеш щастлив като ядеш? Или ти искаш хубаво да се наядеш, а пък седи един човек с дървото, че след като се наядеш – да те бие. Питам: как ще се усещаш?
Има един анекдот – то е само за поука. Светът не се оправя с този анекдот. Един обичал много да яде. Като яде повече – преяжда и страда после. Неговата възлюблена имала една губерка – като яде донякъде и тя го мушне. Като го мушне 3-4 пъти – престава да яде. Той се научил като го мушне да престава да яде. И тогава коремът не го болял. Отива на гости на своя кръстник и носи един куркой* – подарък на кръстника. Кръстникът приготвил куркоя, сядат да ядат и жена му го мушнала по едно време с губерката. Той й казал: „Вкъщи не ме оставяш да се нахраня и тук при кръстника пак ли ме мушкаш с тази губерка.“ Без губерка е по-хубаво. Не си доядай, защото щом си доядеш – работата е лоша. Когато гладуваш не мисли, че ще умреш гладен. Никой досега не е умрял гладен. Някой, казват, че от глад умрял. Не е право. От глад хората не умират. Има други причини, от които умират хората. И бедни, и богати хора умират. Но богатите имат ядене и не може да го ядат. Сиромахът казва: “Гладен ще умра.“ Казват, че и богатият умрял от глад. И сиромахът умира от безлюбие, и богатият умира от безлюбие. Сиромахът умира от скудоумие, и богатият умира от скудоумие. От безлюбие умират хората. В любовта именно, когато човек обича, той е готов да служи. Пример за служенето е майката. Тя, като има любов, по три-четири пъти става на нощ, после къпе детето и то не й говори на някой разумен език, но тя даже в плача вижда нещо разумно. Казва: „Много умно плаче.“ Та казвам: в това отношение трябва да имаме сърцето на майката, не да се самоосъждаме. Някой път не е възможно човек да живее добре, понеже условията отвън са лоши. Човек със своя ум трябва да се справи с условията.
Ако твой един неприятел ти даде едно брашно от цимент и после те излъже и тури вода в туй брашно (и) замеси една каша. Каже ти да си туриш единия крак, за да имаш една хубава обувка, и го държиш 5-6 часа. Какво ще стане с тебе? – Ще си навлечеш цяла една беля на главата. Има храни, които хората много пъти ядат и те се циментират. Знаете колко пъти се препоръчват храни, които образуват цимент в стомаха. Има много пъти чувствания, мисли, които образуват цимент в човешкия ум. Трябва нова наука. Казват: „Хигиенично да живеем.“ Хигиена без любов в света не съществува. Хигиена без разумност в света не съществува. Най-първо хората трябва да внесат Любовта като закон. Ядеш – с любов да ядеш. Ядеш разумно – със светлина да ядеш. В тъмнина не яж. Ще имаш най-хубавата светлина. Не бързай да гълташ. Ще ядеш, ще дъвчеш храната си. Знаете ли колко пъти човек трябва да прекара храната си в устата, когато зъбите са здрави? На мнозина зъбите са развалени. Ако идете в Америка ще видите, че зъбите им са развалени. Един културен народ, много благороден, но не знаят да ядат. Един американец, след като се наяде, ще изпие едно студено кафе ледено. Лятно време, вечерно време някой път ще изяде едно голямо парче сладолед и после ще изпие една чаша кафе. Питам: при такива резки промени какво ще бъде здравето на човека? – Зъбите се развалят, стомахът се разваля и там почти всички страдат от диспепсия*. Няма някой, който да не страда от диспепсия. Това е забелязано в Америка, че (в) северната част от Америка, че много от старите жители са измрели от стесняване на гърдите. (На) европейците, които отиват в Америка, постоянно се стесняват дробовете им, сплескват се. Има някакви микроби, които действат върху организма. Плитко дишат американците. Сега са започнали да дишат дълбоко. Те бързат, време не им остава. Като не ти остава време да дишаш дълбоко – стесняват се гърдите ти. (На) германците, които отиват в Америка, дробовете хлътват, коремът изпъква, като че са бременни.
Та казвам: за бъдеще тия хора, които са религиозни, ако нямат тази любов... (Така), че като ядете – да благодарите на Бога за яденето, като дишате – да благодарите на Бога за дишането. Сега, като правите упражненията, виждам, че не ги правите от любов. Казвате: „Ха сега, ще си дигам ръцете нагоре.“ Вие правите други работи, които са десет пъти по-глупави, и цял ден мърморите и се мушкате – това го считате за нещо разумно. Да си дигаш ръцете нагоре – не го считате (за) разумно. Няма по-хубаво нещо от това да си дигаш ръцете нагоре. Не постоянно да ги дигаш, защото има една опасност. Щом си дигаш ръцете нагоре, сърцето не е толкоз силно да изкара кръвта (и) кръвта пада от ръцете. Като спуснеш ръцете надолу – кръвта отива в ръцете. Но и с туй дигане ще усилиш волята си. Ако не дигаш ръцете нагоре, твоята воля не може да се усили. Ако не спущаш ръцете надолу, не можеш да имаш резултати.
Та казвам: ние сме подложени на такива атавистични чувства на бездействие – искаме да не работим. Аз съм съгласен, (но) ще имате работа с най-малкото съпротивление, защото (за) всичките удове*, които човек има, трябва да има упражнения. Ако ти си държиш ръцете, без да упражняваш пръстите, те ще атрофират*. Значи: всеки пръст трябва да има едно упражнение. Ако ти не си упражняваш първия пръст разумно, както трябва, туй благородното в тебе, то се похабява. Ще изгубиш благородството си. Ако не си упражняваш средния пръст, съвестта у тебе ще отслабне. Ще започнеш да ставаш към страданията на хората безчувствен. Казваш: „Нека страдат.“ Няма да бъдеш справедлив. Ако не упражняваш третия си пръст, ще изгубиш идеята за хубавото и красивото. Ако не упражняваш малкия пръст, в живота ще бъдеш немарлив. Ако не упражняваш палеца, волята ще отслабне и любовта към Бога ще се занемари. Щом тия работи се занемарят, ти ще бъдеш един нещастен човек. Животът ти ще бъде мрачен. Ще бъдеш несправедлив, без красота, без удобства. Ако искаш животът ти да бъде удобен, тия удобства от малкия пръст ще дойдат. Тия удобства не може да дойдат, докато не си упражнявал волята си. Докато не си упражнявал благородството си, тия удобства не може да дойдат. Докато чувства на благородство не си упражнявал, тия удобства не могат да дойдат. Докато не си справедлив и съвестен, тия удобства не може да ги имаш, ако не обичаш красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господ, каквото Господ е създал.“ Господ ни е създал да работим в света. Трябва разумна работа. Сърцето ми трябва да работи. Ако ти не може да обичаш един цвят, ако ти не можеш да обичаш една мушица, ако ти не можеш да обичаш един извор как тече, ако ти не може да обичаш малкото камъче – ти може да мислиш, че този камък се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо в света. То носи известна скрита енергия. Тази енергия може да я предаде. Ти си се обезсърчил – това камъче милиони години седи. Ти може да мислиш, че то се свлича. Не се свлича, но носи една сила, която може да те ползва. Страданията не са нищо друго, освен една неограничена материя, която се свлича във вашия живот. Че как се образуват бисерите в мидите? Като влезе някое парченце в мидата тя го увива с разни пластове и направя бисер. За да се освободи от безпокойството, от това малко парченце тя прави бисер. Защо и ти от едно твое страдание да не можеш да направиш скъпоценен камък? Ако мидата може да направи бисер, ти защо да не можеш да направиш един скъпоценен камък? Не да съжаляваме, че е влязло камъчето. Влязло, излязло – художество тури. Дойде една лоша мисъл неорганизирана – никой не може да се освободи от лошите мисли. Ето аз как бих постъпил: представете си, че минавам покрай една отворена каса, (в която) има злато, дойде една мисъл в мене да си взема от касата. То е изкушение. Тогава аз ще извадя от джоба си и ще туря в касата една златна монета и ще си замина. Така аз се освобождавам от изкушението. Утре моята каса, като е отворена – той се изкушава, и той като се изкуси – и той ще тури. Законът работи.
Та според старото възпитание, вие сега очаквате да идете в небето, да ви посрещне Христос, ангелите. Не зная защо ще ви посрещат ангелите. Един цигулар, когато го посрещат тук на земята афиши турят – свири човекът. Като излезе – дава нещо. Един художник даде изложба на картините си. Та като идеш в небето какво изложение ще направиш? Ние сме бедни. Тук дойдохме да живеем. В небето бедни хора не приемат. Бедни, болни, скудоумни – тук на земята може да живеят. Небето е място, дето живеят богати, умни същества. Като идеш в небето, трябва да бъдеш богат. Вие сега имате идея , че не можете да бъдете богати. Така не се мисли. Всеки човек, на когото Бог е дал ум – той е богат. Всеки човек, на когото Бог е дал сърце – той е богат. Всеки човек, на когото Бог е дал душа – той е богат. Всеки човек, на който Бог е дал дух – той е богат. Несметни са вашите богатства. Вие сте толкоз богати и ще трябва да благодарите на Бога за богатствата. Впрегнете ума на работа. Ето сега казах една дума, която не трябваше. Няма да впрегнеш ума си, но ще се впрегнеш ти да работиш за духа си. Ще се впрегнеш да работиш. Казват: „Впрегни духа си.“ Не е прав този израз. За духа ще се впрегнеш, за душата ще се впрегнеш, за ума ще се впрегнеш и най-после ще се впрегнеш за сърцето си. Ти се впрягаш пък твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце – това са разумни същества, които работят за сърцето ти. Това са разумни същества, които понякога минават и правят услуга. Ти искаш тия, разумните същества да ги впрегнеш. Те не са волове. Като минеш, ще им кажеш от какво имаш нужда. В училището не разбирате някаква задача. Помолиш се – учителят веднага ще ти обясни. Сега всеки един от вас – изберете си какво желаете. Вие искате да бъдете щастливи. Безбройни са пътищата на щастието. Какво щастие искате сега? Днес какво щастие ще поискате? Кажете ми: щастие, което го нямате. Въздух имате, светлина имате, храна имате. Какво не ви достига? Искайте нещо, което не ви достига. Искайте нещо по музика, ще се учите, сега мога да ви дам. Искате по художество, сега може да ви дам. Но трябва да работите. Човешката мисъл и желание се посаждат както семената. Ако ти една мисъл ще посаждаш в ума, трябва да знаеш къде да я посадиш. По някой път трябва да знаеш как да посадиш една мисъл в ума си. Сърцето е поле за посаждането на най-хубавите желания. Ако ти в ума си не може да посадиш хубавите мисли и в сърцето си хубавите желания – ти не си се научил на изкуството, ти щастлив човек не може да бъдеш. Разгледайте живота на Христа, Който е бил щастлив в небето, (но) защо е слязъл на земята? – Да научи нещо. Слязъл да научи нещо, да приложи Божията Любов и да види резултатите на Любовта, за да види резултатите на Божията Мъдрост. Казват: „Защо страда Христос?“ – За да научи какво нещо е Любовта. Любовта, която не може да превъзмогне всичките мъчнотии в света, не е любов. Силната любов превъзмогва всичко в света. Сега се проповядва силна воля. Силната воля седи в силната любов. Когато човешката любов действа с любов – има силна воля. Когато човек действува без любов – той става груб. Имате любов, както един железар чука с чука си, вие чувате шума и той ще изкара един гвоздей. Но има и друг начин: това желязо го разтопявате, изливате го и без да го чукате, го излеете в хиляди гвоздеи. Кое е по-хубаво: всеки гвоздей да го чукате или да излеете желязото наведнъж?
Вие трябва да се проучвате. Да имате едно огледало и когато ви нападнат лоши мисли, да се видите в огледалото как потъмнява човек (и) става съкращение на мускулите. Ти като се видиш, сам не се харесваш. Когато дойдат хубавите хармонични мисли – доволен си от светлината, която лицето ти издава. Помислиш криво – светлината на лицето не е хубава. Сега (в) съвременния свят хората са станали много самостоятелни. Съвременният свят е минал в епохата на непослушанието. Най-първо децата са непослушни. Дойде една фаза в живота, когато децата станат послушни. Когато децата са непослушни – викат на другарчетата си, гневят се, сърдят се. Хората сега минават през тази епоха. Майката затова си има един закон, една тояжка. Понякога чуваш вкъщи пеене, друг (път) плачене – майката става капелмайстор. Всички в света ще имате тия страдания. Минавате през фазата на непослушанието. Всеки иска да се домогне до благата, без да работи за тях. Аз съм превеждал този пример: един студент при един професор по биология се учил. Той приготвил един научен труд да го издаде, но студентът го откраднал и го издал на свое име. Като видял своя труд, своите биологични изследвания, издадени под друго име, му припаднало. Мислите ли, че този студент по този начин учен ще стане? Професорът не разбира и студентът не разбира. Професорът не разбира, защото той не търпи. От неговия труд ще се ползват хората (но), че не било на негово име – нищо не значи. Нима мислите, че всичките поети, които пишат тази поезия е тяхна? – То е чужд труд. Някой турил името си, че той е поет. Някой човек минава за учен, но не е учен. Да имаш едно знание, което да ти помага. Да имаш една любов, която да ти помага. Бог е Любов в света. Ако ние не слушаме Бога, каква любов имаме? Любовта изисква абсолютно послушание. Като дойдеш до Божията Любов, Божията Мисъл – никакво противодействие. След като направиш нещо, после ще мислиш.
Сега в тази Библия има много работи, които ние ги повтаряме. Опит не е направен. Вие, за пример, правили ли сте опит да възлюбите врага си? Знаеш (ли) колко мъчно е да възлюбиш своя враг? – То е най-мъчното в света да възлюбиш врага си. Мъчно е, понеже врагът мяза на един камък. Който знае законите на камъните, той може да използва този камък. Той ще тури този камък в огъня, ще го опече, ще го направи на вар, ще си белоса стаята. Врага трябва да го направиш на вар, да белосаш къщата си. Като погледнеш – да го обикнеш. Казваш: „Имам един враг.“ Той може да ти даде белия цвят. Този камък ако не го опечеш, може да ти падне отгоре ти и да ти пукне главата. Казваш: „С камъните ли ще се занимавам?“ Врага си трябва да го обичаш. Ти не можеш един враг да го обичаш, докато не го опечеш. Тия врагове са известни мисли. Някой път имате известни мисли, които може да ви нападнат. В разните епохи разни мисли ви нападат. Децата едни мисли ги нападат. Момичетата и момчетата по на десетина години други мисли ги нападат. Като станат на 21 години други мисли ги нападат, на 33 години други мисли ги нападат, на 45 години други мисли ги нападат, на 55 години други мисли ги нападат, на 65 години други мисли ги нападат. И на 120 години като станеш, пак имаш недоразбирания. Мене един български свещеник ми разправяше една своя опитност. На млади години той бил много приближен на владиката, но идеалистически гледал. Имал много случаи да се повдигне, но това го считал за недостойно. Казваше ми: „Сега съм станал човек вече на 80 години и сега съжалявам за пропуснатите възможности. Сега се изкушавам. Съжалявам, че на млади години не използвах тия условия. Виж, казва, този дявол как ме мъчи.“
Има известни правила, които трябва да спазвате. Вие сте подложени на известни мъчнотии. Никой не може да се избави от тези мъчнотии. Но е казано, че всичките мъчнотии, през които ще минем, те ще се превърнат за наше добро. Самият развой на сегашната еволюция, през която човешкият дух минава, трябва да мине през този път. Неизбежни работи са.
Този човек както е нарисуван, е много егоистичен. От сутрин до вечер само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този втория, горната челюст не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсякъде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровит. За даването е аристократ, за вземането е демократ. В природата колкото даваш, толкоз и ще вземеш. Но знаете ли колко мъчно е да създадеш органически една линия – да създадеш устата си, да създадеш носа си, брадата си. Туй, което давам, е схематично, то е скелет, то е само една проекция. Мускулите трябва да дойдат и те показват, но там е всичката мъчнотия. Когато устата изсъхне – бърните* се стеснят, започват да бледнеят, кръвообращението не е хубаво. Устата трябва да бъде свободна, за да бъде добро кръвообращението. Щом носът се сплесне долу – дишането не е правилно. Щом устата се стиснат – кръвообращението не е правилно. Щом ръцете изсъхнат, стане сухо тялото – то не е здравословно. Всякога трябва да има една топлина, една мекота. Щом започне лицето да загрубява, кожата да загрубява – тя вече не може да възприема онази сила на природата, която иде. Затова кожата на човека трябва да е пластична, лицето трябва да е пластично, за да възприема и за да дава. Щом започне да взема повече и да дава по-малко – затлъстява. Щом вземе да дава повече, пък да взема по-малко – той изсъхва и става нервен. По средата е хубавото – да не затлъстява и да не изсъхва. Казвате: „Всичко да даде.“ – Не. Всичко онова непотребно за тебе – раздай го. Всичко, което ти е потребно – остави го за себе си. Онова, което ти е необходимо – задръж го. Онова, което не ти е потребно – дай го.
Всяка сутрин като станете, най-малко 10-15 минути спрете в разсъждение. Запитайте се каква е волята Божия за днес. Аз като ви гледам виждам – на някои от вас ви трябва любов, на някои от вас ви трябва знание, на някои ви трябва работа – три положения. Най-първо трябва да знаем какво ни трябва. Някои от вас имате повече любов, отколкото ви трябва, но знание нямате. Някои имате знание, но любов нямате. Някои от вас воля нямате. Под воля разбирам истината, защото истината се занимава с човешката воля, с човешката душа. Не може човек да усили волята си, ако той не разбира закона на истината. В истината трябва да знаеш как да направиш нещата. Понеже се намираме в едно статично положение. Представете си, че вие сте като хора, които са взели билет от лотария. Може да направим един опит: ако искате всички да вземете по един билет да видите ще спечелите ли, но само за опит да видим колко ще спечелите. Значи, ако 300 души вземете по 25 лева, колко правят близо пет хиляди лева. Ако от всички ви само един печели и вземе 200 лева, даже ако и две хиляди вземе, пак нищо не е, значи не сме от умните. Ако дам едно и печеля десет, разбирам. Но ако дадем пет хиляди лева и печелим 200 лева, то щеше да бъде по-добре, ако бяхме раздали тия пет хиляди лева. Нашата лотария ще спечели повече. Ако ме питате сега дали трябва да вземете билети от лотарията или не, аз ви казвам: ако искате да решим и общо да вземем, всеки да вземе по един билет, да видим колко ще спечелим. Ако спечелим повече, отколкото сме дали – ще вземем билети и занапред, но ако не спечелим повече – ще кажем: лотарията не е за нас. В лотарията харесвам една черта, че усилва вярата на човека. Той десет пъти взема билет и все вярва, че ще спечели – усилва вярата си. Пък има и друга черта – даде пет хиляди лева и не му е мъчно, прави опит. Всичко може да правите за опит. Може да направите опит с една лотария. Има дни, ако вземеш билета си тогава, може да спечелиш. Аз зная кои дни печелят, но никога не казвам. За себе си зная. Но и в деня има особени часове, които печелят. Тогава играят късите вълни. Има и средни, и дълги вълни. Вземеш един билет, но твоите трептения не са хармонични. Друг взел, неговите трептения са по-хармонични – той печели. Колкото хармонията е по-голяма – повече печели. Тези, които не печелят, са много дисхармонични. Всеки един от вас може да знае ще спечели ли или не. Щом вземеш един билет и кажеш: „Я печеля, я не“ – то е решено. На 10 хиляди имаш само един случай да спечелиш 20 хиляди лева. В Англия има един астролог, мисля че го казват Сафариел. Той взел статисти(ки)те от десет години колко мъжки и колко женски деца се раждат, и изчислявал за следните години колко мъжки и колко женски деца ще се родят, и изчислил с единица погрешка. После взел номерата от три билета, които печелят. И като дойде някой да го пита кой билет да вземе за да спечели, комуто каже кой билет да вземе – печели. Няма нищо произволно в света. Произволно е, който не разбира. Но понеже, ако ние влезем в този закон, ние ще се отучим да работим. Лотарията е за развиване на вярата. Но ако всички все на лотария очакваме, щяхме да оставим нивите неорани. Какво ще ни донесе лотарията? Приложете Закона на Любовта, който ще внесе хармонични трептения във вашия ум, хармонични трептения във вашето сърце и хармонични трептения във вашето тяло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъл, и хубави чувства. После тази Любов ще ви хармонира с окръжаващата среда и ще влезете в хармония с напредналите души. Не мислете, че всичките хора, с които идвате в познание, те са обикновени души. Но ги гледайте. Те са души скъпоценни, но те са увити в кал, (в) това-онова, но това са скъпоценни души. Има големи камъни – не са скъпоценни, но има други – скъпоценни. С всички хора, с които се запознавате има нещо хубаво в тях – скъпоценни камъни са. Когато се запознаете с един човек вие трябва да го опитате. Как ти ще се запознаеш с черешите, ако не ги опиташ? – Ще опиташ една, 2, 3, 10, 15, 20 череши. За да се запознаеш със сливите – същият закон е. Ако се запознаеш с ябълките, с крушите – всички трябва да ги опиташ. Това, което не си опитал – не си давай мнението. Което не си опитал – не вярвай. Сливите, които си опитал – може да ги препоръчаш, които не си опитал – не ги препоръчвай. Нещо, което не си опитал – не препоръчвай. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Но вие не сте обичали още. Ти обичаш някого. Обичаш коня и му туряш един юлар* на врата, туриш му седло да го яздиш. Ти обичаш растенията, но ги сечеш. Това не е обич. Ти седиш при едно дърво да ти даде плод, от плода да се ползваш – то е любов. Но (не) да го отсечеш. Всякога, когато обичаме един човек, трябва да му дадем нещо от себе си, да има една обмяна между нас и него. Божията Любов се проявява в обмяната. Бог е, Който ни заставя да обичаме някого. Бог е, Който ме заставя да възприема Любовта. Когато тази обмяна между този, който обича и когото обичат е правилна, тогава иде плодът на Любовта. (За) всички хора, които се подчиняват на този закон, дом или народ, или човечество – отлично действа законът. Няма нищо по-хубаво и по-красиво от това. Сега може да ви каже някой нещо но има работи, които ще ви спънат. Тия пречупвания на линиите при носа, при устата, при брадата, тия линии трябва да се облагородят. Всичко отвън, което правим, то е само едно условие. Да се облечем хубаво, да си направим хубави обуща, шапка – хубави са тия работи. Но най-после да си направим една шапка, която да не остарява. Да си направим обуща, които не се късат. Най-после да си създадем едно тяло, което да не умира, постоянно да се обновява. Към туй се стремим. Знайте, че трудните работи са приятни. Безсмъртието, което ние искаме, е най-трудното нещо. Трябва да се впрегне човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, всичко трябва да се впрегне на работа. В безсмъртието човек ще добие своята истинска свобода. Вътрешните възможности и външните условия ще дойдат да се уравновесят, еднакво да бъдат господари.
Сега има някои от вас, които страдат. Има една сестра, която страда от старини. В гръбначния стълб й е болката. Мнозина от вас гледам боли ви кръстът. Значи – подпушване станало на един център, една чакра има на кръста, подпушила се е нейната деятелност. Тази деятелност трябва да се препраща нагоре. Щом се спре, тогава се образува болка. Болките в кръста са причина, че енергията на този център слиза надолу, пък не може да се прояви. Младата мома никога не страда от кръст, понеже енергията отива нагоре, нагоре се предава. Старите понеже я подпушват, тази енергия отива надолу и започва да ги боли кръстът. Казвате: „Остарях, не мога да работя.“ Енергията отива надолу. Никога не туряй в ума си, че си стар. На 45 години си или на 85 години си – каква старост е това? Ако си на слънцето, ти си философ. Земята за 365 дена обикаля около слънцето, а слънцето за 20 милиона години обикаля около своето слънце. И на слънцето ще бъдеш на една година, която е равна на 20 милиона земни години. Ако си на земята и имаш 85 години, ти си едно малко бебче. Ти – на 85 години, каква е твоята старост, не е ли смешно? Ти ще бъдеш в зачатие – едно бебенце. Престанете да мислите, че сте стари. Аз наричам старостта една маска. Има един свят, който не е маскиран. Нали понякога човек се маскира. Тази маска ще гледаш да я хвърлиш. Ти мислиш, че си остарял и ставаш недоволен. Казваш: „Остарях, така направил Господ.“ Животът – това е едно вечно подмладяване. Аз наричам живота – това вечно подмладяване на човешката душа, това вечно подмладяване на човешкия дух, вечно подмладяване на човешкия ум и вечно подмладяване на човешкото сърце. Това е животът. Но в тия промени, докато се научим да се подмладяваме, ще минете през тази фаза на остаряването, ще идете в Божествената работилница, ще ви турят, ще ви подмладят и пак ще ви върнат, пак ще остареете, пак ще идете в Божествената работилница, ще ви подмладят и пак ще дойдете на земята. Ще отивате, ще се връщате, ще остарявате, ще се подмладявате, докато се научите сами да се подмладявате. Апостол Павел като говори, казва: „Обновявайте се във вашия Бог.“
Сега някои от вас, които са песимисти, да не дружат с хора, които са песимисти. Дружете с хора, които са крайни оптимисти. Някои от вас, които не знаете да обичате, дружете с хора, които знаят да обичат. Или на ваш език казано: грейте се на соби*, които са запалени и издават топлина. Онези соби, които не греят – не очаквайте нищо от тях. Може за бъдеще да се запалят. Но дружете само с тия, на които собите са запалени. Трябва да идете при тях. Ако вие сте запалени, тогава не се смущавайте. Когато дойдат другите, ще искат да се греят. Радвайте се. Казвате: „Аз този не го искам.“ – Не е Божествен закон. Не сме господари ние да отдалечим никого от нас. Ти не можеш да отдалечиш Божията светлина и топлина – те идат. Ако искаш да бягаш, ще се спреш в някоя изба. Не може да кажеш на слънцето: „Аз не искам да ме грееш.“ Обича те някой. Не може да кажеш: „Не искам да ме обича.“ То не е твоя работа. Този човек те обича, не се меси в неговата работа. Ти дали ще приемеш любовта или не – то е твой въпрос. Ако ти го обичаш и той каже: „Не искам да възприема твоята любов“ – и той е свободен. Нито ти, който даваш, нито той, който взема, сте ограничени. И двамата сте свободни. Ти си свободен да дадеш любов, той е свободен да я възприеме любовта. Единствената свобода е да обичаш и да възприемаш. Единствената свобода, която имаме, е да мислиш или да възприемаш, да чувстваш нещо и да възприемаш нещо. В това седи нашата свобода. Ако ти не си свободен в своята мисъл, ако ти не свободен в своята любов – има в какво да бъдеш свободен. Любовта е, която носи в света свободата. Или казано другояче: Бог, който ни е създал, ни е направил свободни. Понеже влизаме като органи в Неговото тяло, една необходимост е в Него да бъдем свободни и Той иска всички да бъдем свободни, за да можем да свършим работата. Защото тази работа е и Негова работа. Ако сме свободни – ще свършим работата добре, ако не сме свободни – няма да я свършим. Дошли сте на земята да бъдете свободни. Или казано на прост език: да се научите да обичате. Но като обичаш не да разправяш: „Ние едно време се обичахме.“ Не. В любовта няма едно време. В умрялата любов има време. За живата любов няма време. Тя е вечна, непреривна*. Когато хората започнат да говорят, че едно време се обичали – любовта се е отбила. Оставете едно време. Щом някой стане на 50-60 години мисли, че той не бива да обича и че любовта е само за младите. А за старите глупостта ли е? Мислите, че знанието е за младите – те трябва да учат. Ами за старите глупостта ли е? – Не. И младите, и старите трябва да учат. Всички са ученици, напреднали ученици на 120 години. Детето на 5-6 години взема книжката, чете буквите. Защо бабичката на 120 години да не вземе книжката и тя да учи буквите? Се ще научи нещо.
Турете си главите прави. Вземете една хубава поза. Турете си главата перпендикулярно нагоре. Оставете ръцете свободни и прекарайте вашата мисъл през палеца, после през първия пръст, през средния и през малкия. (Направихме упражнението. ) Щом дойдете до палеца, кажете: „Животът, който Бог ми е дал“ – гледай десницата, „Животът, който от Бога съм възприел“ – гледай левия палец. В дадения случай да знаеш, че си приел нещо от Бога и че Бог е дал нещо и ти си го приел. Сега седиш и мърдаш твоя палец. Докато твоят палец мърда, ти живееш. Силата седи в него. Дотогава, докато движиш палеца си, може да го туряш отгоре на юмрука. Докато го мърдаш палеца, живот имаш. Щом палецът престане да се движи, изгубваш живота. Когато престане палецът да се мърда, ти си заболял. Докато се мърда палецът – радвай се. Ти си здрав човек. Казваш: „Аз съм болен човек.“ Като се мърда палецът – няма да се плашиш, като престане да се мърда палецът – дяволът вече те е вързал. Като се мърда палецът – ти си свободен. Няма да казвате: „Аз съм болен.“ Докато можеш да си движиш ръцете
болестта я няма. Като престанат да се движат пръстите, тогава може да кажеш. Казвам ви това, за да се усили вашата мисъл. Казваш: „3абравих дали ще оздравея или не.“ Щом се мърдат палците – ще оздравееш, ако не се мърдат палците – тогава вече е друго. Няма да се обезсърчавате. Заболи те коремът, питаш: „Дали ще оздравея?“ Ако се мърдат палците – ще оздравееш, ако не се мърдат палците – няма да оздравееш. Диагнозата е много проста. Ръцете ни са дадени, за да имаме постоянно съдействието Божие. Туй е една книга. Известна работа може ли да я свършите? Дадат ми една тема, аз съм ученик и трябва да напиша дисертацията си. Казвам: „Ще може ли да я напиша или не?“ Палецът ми се мърда, значи то е доказателство. Може да се мърдат палците можеш да направиш работата. Не бързай. Може да мине ден, два,
три, пет, година, пет, десет – нищо не значи. Приятно е да прекараш десет години в Божествен труд. Божественият труд е в живота, не калугерски живот, но целият живот във всичките свои форми. Аз виждам хубостта на живота, който се проявява в растенията, който се проявява в рибите, в мушиците, в млекопитаещите и в човека. Виждам живота, който се проявява в камъните – има известен живот, в положително състояние е вложен животът в камъните. Ако и камъните ги обичаш, и те са щедри, дават. За вас камъните още не са живи. Се таки, ако обича човек дърветата, те са първите пионери, които изучават живота и дългия живот. Ако бихме се отнесли ние с растенията по-добре, щяхме да живеем по-добре. Като нарушаваме този закон, животът се скъсява. Казвате: „Глупаво е туй дърво.“ Туй дърво е много разумно.
Та сега – първото нещо: ще контролирате живота, който Бог ви е дал (левия палец) и живота, който сме приели (десния палец). Колко хиляди години взело на умни същества да ти направят този палец? И още работят. Палецът не е завършен. Много още има да се работи. Тъй както е направен, много гениално е направен, но още има да се прави.
Първото пречупване на лицето трябва да бъде хармонично. Второто, третото и четвъртото пак трябва да бъде хармонично. Колкото слизаме надолу, става по-мъчно. Когато се качваме нагоре от физическия свят към умствения, трябва да се качваме, за да премахнем мъчнотията. Затова човек трябва да мисли, за да премахне мъчнотията. Трябва да чувства, за да премахне мъчнотията. Трябва човек да употребява волята си, за да премахне мъчнотията. Във всички пречупвания на енергиите, които слизат от Божествения свят, намираме се в едно затруднително положение, понеже не знаем как да ги употребим. Ако фокусираш слънчевата светлина, пречупиш я, ти ще образуваш един пожар в себе си. Ще трябва да знаеш как да пречупиш светлината и топлината. Като пречупиш чувствата, пречупването на чувствата не трябва да бъде голямо. Катастрофално действа. Младите хора при пречупването на любовта боледуват с месеци, с години, като стане пречупване на чувствата.
Новата религия в света, която иде, е да се намери новото, правилното отношение, което любовта има към човешката душа, да се намери новото и правилно отношение, което душата има към човешкото сърце. Това трябва да се научи.
За следния път напишете на една книжка една права линия. Направете я с каквато дължина искате. Начертайте една плоскост и един куб, каквато искате големина им дайте. Ще видим каква големина ще дадете. Всеки да нарисува свободно една права линия, една плоскост и един куб на една книжка и се подпишете отдолу.
Добрата молитва.
10 лекция на Общия Окултен клас.
11 декември 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев.