Няма тайно
„Защото няма нищо покрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае." *)
Науката представлява поле за работа на човешкия дух. Аз не разглеждам науката в този смисъл, както днес се разбира. Под думата „наука" днес разбират натрупване на знания. Ако в средата на някоя река се натрупа пясък във вид на остров, този новообразуван остров придава ли някаква особеност на самата река? Става ли тя по-солидна? Напротив, този остров отбива реката от нейния път. Натрупването на знания представлява натрупаните богатства на търговци, които тичат със своите полици натук – натам, да търсят длъжниците си, или пък да издават реклами за своите стоки. Обаче, не се минават и десет години, и вие четете във вестниците, че еди-кой си търговец фалирал, еди-коя си фирма фалирала. След това хората се запитват: какво стана с тези видни търговци, че фалираха? Де останаха техните милиони? Навярно някаква криза е настанала в търговския свят. – Де няма криза в света? Целият органически свят претърпява голяма криза. Отиваш в някоя гора и виждаш едно голямо дърво съвършено изсъхнало. Казваш: фалирал е този търговец. По-нататък виждаш, че клонете на някое дърво започват да изсъхват. Казваш: този търговец е близо до фалимент. Вървиш по улицата и срещаш някой виден професор или лекар, който се подпира на тояжката си, едва върви. Казваш: криза е това! И този търговец е пред фалимент. Де остава науката на този професор, или на този лекар? Това, което може да фалира, да изчезне, не е наука.
Казвате: в какво се заключава кризата? – Какво е криза, няма да обясня, защото нещата се обясняват само, когато станат явни. Значи, тайните неща трябва да станат явни, за да се обяснят. Като говоря, че тайните неща трябва да станат явни, аз не подразбирам, че тайните неща трябва да се знаят. Да знаеш, де е скрито съкровището на някой човек, това още не значи, че си разкрил някаква тайна. Защо трябва да се интересувате от богатството на някой човек? Да знаеш тайните побуждения на човека, дали той те обича, или не, това е знание. Знанието не се заключава само в предположенията за нещата. Често в науката си служат с изразите: предполагаме, допущаме, по всяка вероятност и т. н. Какво показват предположенията, допущанията или вероятностите? Предположенията са възможности, които съществуват в умствения свят; допущанията са възможности, които съществуват в чувствения свят. Тъй щото, когато се говори за истинско знание, нещата трябва да се знаят положително. Когато някой казва, че знае много неща, питам: знаеш ли колко години ще живееш на земята? Знаеш ли господар ли си на своето положение? Знаеш ли, с какъв капитал разполагаш в живота си? Не знаеш ли тия неща, ти не си учен човек. Например, някое дете се ражда с малък капитал, и след седем години неговата банка фалира. То представлява банкер, който може лесно да фалира. След това бащата и майката казват: отлично дете имахме, но замина. Казвам: този търговец беше отличен, но капиталите на неговата банка скоро се изчерпаха, и той лесно фалира. Всички се питат: де замина това дете? – Никъде не е заминало. Какво става с реката, когато изчезне от лицето на земята? – Тя не е изчезнала, но е отишла в океана. Истинският океан не е на земята. На земята съществува един общ резервоар, дето отиват всички умрели хора. Приближите ли се към този резервоар, вие ще видите, че душите на умрелите плуват там, като риби. На гърбовете на тия риби е написано: тази риба е Иван, тази е Стоян, а тази е Джон, от Англия. Голямо е движението между рибите на този резервоар. Ще кажете: истина ли е всичко това? Туй е толкова истинно и вярно, колкото е вярно твърдението ви, че някой човек е черноок, или синеок, защото имал черни или сини очи. Казват, че очите правят човека. Например, еди-кой си човек бил сприхав, защото имал сини очи. Не, очите не правят човека. Когато се говори за цветовете, за краските, ние се убеждаваме, че от тях зависи и степента на развитието на даден човек. Ние живеем в органическия свят, дето краските, цветовете играят голяма роля в развитието на човека. По цвета на очите, на страните, на устните на човека може да се познае, след колко време, например, някой човек може да свърши училището, или да го напусне; също така може да се познае, дали някой човек е добър музикант, или само дрънка на инструментите; още можете да познаете, дали даден човек има силна вяра, или не. Казват за някого: този човек има силна вяра. Като погледна цвета на неговите очи и страни, виждам, че вярата на този човек е толкова голяма, че от най-малкото шумолене в гората, палтото му ще дойде в хоризонтално положение. Достатъчно е да кажете на такъв вярващ човек, че има да плаща полица от 10,000 лева, за да изгуби всичкото присъствие на духа си. Той веднага се хваща за главата, отчаян и убит, и казва на жена си: не зная, какво да правя! Казвам: разбирам да се тревожи този човек, ако парите са нещо живо. В същност парите са мъртво нещо, написано на хартия. Трябва ли този човек, който минава за учен, за философ и мисли да напиеше някаква научна книга, да се безпокои за нищо и никакво?
Чудни са съвременните учени, когато искат, да придобият знания, да пишат научни книги с единствената цел да печелят! Питам: нима Господ създаде земята, за да я изучават учените, и по този начин да печелят с нея? Нима Господ създаде земята, за да могат свещениците, владиците, проповедниците, майките, бащите и управниците да печелят с нея? Нима Господ създаде земята, за да ходят певците натук-натам, да пеят, и по този начин да печелят? Преди всичко, човек трябва да знае, защо пее и какъв е смисълът на пението. Голяма философия се крие в пението! Ако болният иска да оздравее, той непременно трябва да пее; от неговото пение зависи, дали той ще оздравее, или не. Който не обича да пее, от него човек не може да стане. Ако детето никога не пее, от него човек не може да стане. Ако някой свещеник не пее в църква, от него човек не може да стане. И най-после, ако и професорът не пее, от него човек не може да стане.
„Няма нещо тайно, което да не се яви". Да не се яви, това подразбира да не се обясни. Следователно, за да се обясни известен факт, както трябва, преди всичко човек трябва да има в ума си известна светлина и в сърцето си известна топлина. В това отношение умът и сърцето на човека трябва да представляват запалени свещи, с помощта на които да се разбере реда и порядъка, който съществува в природата. Не може ли човек да си обясни правилно реда и порядъка в природата, той ще си състави изкуствено понятие за нея. Има ли изкуствено понятие за природата, тогава и музиката, и науката, и религията за него ще бъдат изкуствени. Пее ли някой с трепетлив, или с прекалено силен глас, това говори за известни дисхармонични състояния в неговия организъм. Това не е пение. Музикалните тонове са свързани с човешкия организъм. Мозъкът има свои определени тонове и вибрации; сърцето има свои определени тонове и вибрации; стомахът има свои определени тонове и вибрации; черният дроб има свои определени тонове и вибрации; мускулите, костите на човека също така имат свои определени тонове и вибрации. Тъй щото, за в бъдеще музиката ще служи като средство за лекуване. Болният през целия ден трябва да пее, да взима разни тонове, които се отразяват лечебно върху неговия организъм. Здравият пък, ако иска да запази здравето си, също така трябва да пее. Например, колкото по-правилно човек взима тона „ре", толкова и състоянието на неговите дробове се подобрява. Ако искате да познаете, дали сте взели правилно този тон, трябва да се справите с тона на цигулката. Ако вашият тон и този на цигулката звучат еднакво, вие сте взели правилно тона.
Мнозина казват: с нетърпение ние очакваме да отидем на небето. Питам: защо тези хора искат да отидат на небето? Какво очакват те от небесния живот? Други пък казват: нека поживеем повече на земята. Питам: какво очакват тези хора от земния живот? Земният живот представлява дейност на волята. В това отношение човек не трябва да се труди и мъчи, но той трябва да работи. Какво виждаме ние? Някой човек излиза сутрин рано от дома си, отива на работа, но през целия ден той носи в ума си тревогите на своя дом: мисли за жена си, за децата си, как ще ги отхрани, как ще ги възпита и т. н. Казвам: върне ли се човек от работа, той трябва да сложи своите грижи и товар на пода, както конят слага своята раница в дама и остава свободен.
Ще ви приведа един пример за архангел Михаил, когото Бог поставил на служба да взима душите на хората. Един ден той се обърнал към Бога със следната молба: „Господи, не ме поставяй на тази служба, защото, като тръгна да взимам душите на хората, те ще ме намразят. Дай ми по-трудна длъжност, но моля Те, не ме оставяй на тази!" Бог му казал: „Ти ще отиваш само там, дето аз те пращам, и ще видиш, че никой няма да те намрази". Като отишъл при първия човек, при когото Бог го изпратил, архангел Михаил чул хората наоколо да се запитват: от що умря този човек? – Кон го ритна.– Добре че аз не съм виновен, да съм свободен от мнението и чувствата на хората. Втори път Господ го изпратил да вземе душата на една бедна вдовица, която умирала от злокачествена треска. Като влязъл в дома на вдовицата, той си помислил: какво да правя сега тук, нито кон, нито вол е ритнал тази жена. Значи, аз трябва да взема душата й. Като се обърнал настрана, той видял две малки дечица, които плачели за майка си. Архангел Михаил се съжалил за бедната вдовица и не се решил да вземе душата й. Господ го попитал: „Защо не взе душата на тази вдовица?"– Какво да правя, Господи? Като видях двете малки дечица около нея, съжалих се за тях и не се реших да взема душата й. Тогава Господ го изпратил на дъното на океана, като му казал: „Извади оттам един камък и го разчупи!" Архангел Михаил слязъл на дъното на океана, извадил един камък, разчупил го и в него намерил един червей. Бог го запитал: „Кой се грижи за този червей на дъното на океана?"
И тъй, съвременната статистика показва, че от ония деца, за които родителите полагат много грижи и усилия, хора не стават. И обратно: родители, които уповават на Бога, и разчитат на Него, във всички случаи на живота си, децата им са станали добри и разумни хора. Някои родители се плашат от живота и казват: дано нашите деца не се развалят! Това не е прав начин на разсъждение. Когато някоя майка роди дете, тя трябва да се обърне към Бога с молитвата: Господи, благослови моето дете! Запази го от всички злини и помогни да се развият и разработят всички дарби и способности, които Ти си вложил в неговата душа! Родителите не трябва да правят усилия, да отклоняват своите деца от правия път, който Бог им е предначертал, или от тяхното органическо развитие. Можете ли да считате, че вашата дъщеря е на прав път, ако, например, цял ден седи пред огледалото да си прави прически и да си черви устните? Добре е устните на човека да бъдат червени, но те трябва да бъдат естествено червени. Срещате ли мома с червени устни, или момци със засукани нагоре мустаци, това показва, че те искат да развият нещо хубаво в себе си, но като не знаят пътя, по който могат да постигнат тези добродетели, те тръгват по най-лесния път, а с това изопачават своята природа. Ако момъкът иска да има мустаци нагори завити, той трябва да вложи в себе си повече жизнена енергия. По този начин той ще постигне своето желание по естествен път.
Вие ще кажете: защо трябва да се засягат тия въпроси, именно, сега? Казвам: тези прояви имат и външен израз у човека. Щом имат и външен израз, те представляват една от страните на живота, която заслужава вниманието на съвременните хора. Например, когато видите някой млад момък със засукани нагоре мустаци, това показва, че неговият дух е бодър. Видите ли някой мъж с увиснали надолу мустаци, това показва, че неговият дух е отпаднал. Докато опашката на кучето е вирната нагоре, то е здраво и върши работа. Увисне ли опашката му надолу, то е болно. Затова, като срещнете момък, който изкуствено е засукал мустаците си нагоре, той иска да покаже пред хората и пред младите моми, че е здрав, левент момък. Оженил ли се, не се минава много време, и той заболява. Тогава жена му се чуди, как е възможно този здрав, силен мъж в две-три години да се разболее. Казвам: този момък беше здрав и силен, докато имаше машинка, с която си засукваше мустаците. Престана ли да си служи с машинката, и здравето му се изгуби. Затова, именно, и Христос казва: „Няма тайна, която да не се разкрие."
Следователно, ние трябва да се стремим. към онова знание, към онази наука, които могат да служат за опитно поле на нашия дух понеже само те са в сила да улеснят и осмислят живота ни. Как ще се доберете до тази наука? – Като изучавате минералите, изворите, реките, ветровете, растенията, животните и най-после дойдете до човека. В това се заключава целият живот, така се постига връзка с живата природа. Например, от външния вид на растенията и на дърветата, вие можете с точност да определите, какви са били условията в природата и живота преди много векове. По кръговете на някое старо дърво, вие ще можете да определите, какъв е бил животът във времето, когато това дърво се е развивало, от какви болести е страдало самото дърво, какви са били хората по това време, какъв е бил техният морал, какви животни са живели по това време и т. н. Ще кажете: вярно ли е това? Как можем да проверим истинността на тези думи? Ако не вярвате, аз ще ви кажа, как да проверите тези факти. Един ходжа бил заставен от султана да измери разстоянието от небето до земята. Ходжата донесъл пред султана едно голямо кълбо и му казал: разстоянието от земята до небето е толкова, колкото е дълъг този конец, навит на кълбото. Ако не вярваш, ето, аз ще държа единият край на конеца, а ти вземи другия и се качвай с него нагоре. И аз ще ви кажа по същия начин: аз ще държа единия край на конеца, а вие вземете другия и се качвайте нагоре! Конецът представлява мисълта. В този смисъл всички неща могат да се проверят, обаче, не буквално. И в съвременната математика много истини са предадени в преносен смисъл.
Христос казва: „Няма скрити неща в света, които не могат да се изяснят." В това отношение, първото важно нещо за човека е да знае, че Бог е вложил в него способности и дарби, които той трябва да разработва, за да си служи с тях, да проучава тайните, които се крият в живата разумна природа. Първо човек трябва да разбира математиката, с помощта на която от една страна той ще може да въдвори ред и порядък в своите мисли, а от друга страна ще се ползува от реда и порядъка и на самата природа. После той трябва да има тон, музика и песен в себе си. За да придобие всичко това, човек трябва да бъде здрав. На физическия свят музиката представлява правилно съчетание между тоновете. И наистина, ако човек не е здрав, той не може да извърши никаква работа. Музиката, в това отношение, е съединителна връзка между физическия и духовния свят. Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действуват правилно, от тяхната деятелност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Значи, ако деятелността на човешките органи е правилна и създава музика, човек може да се нарече напълно здрав. При това, всеки музикален тон има и свой определен цвят. Например, ако устните на някое дете почерняват, това показва, че черният му дроб е в безпорядък. Забележат ли родителите на това дете, че устните му почерняват, те трябва
- ) Матея 10:26.
ПЪРВИ РАЗДЕЛ
'92
веднага да вземат мерки за неговото лекуване. Кьк трябва да се лЪкуват хората? За в бж-.деще лекарите трябва да бъдат добри певци и музиканти,, за да могат чрез музиката да лЪку-ват своите болни. Който не знае хубаво да гтее и да свири, той не може да бъде лекар.
Съвременните хора толкова са се отдалечили от правилния начин на живеене, че са създали изкуствен живот. Те трябва да знаят, че .способностите и дарбите, които им са дадени, са сверзани едни с други. У човека има кардинални способности и чувства, с които той н^ма право да злоупотребява за свои лични, материални изгоди. Наприм^р, едно от кардиналните -чувства у човека е музиката. Щом е така, той не трябва да продава своята музика, а трябва да я употребява изключително било за своето здраве, било за това на своите ближни. Казвате: кой ще ни учи на тази музика. – Няма защо хората да ви учат. Музиката, като чувство, е вложена в човека, и затова той трябва сам да упражнява тази своя способност, а отвън ще потърси не-кой учител, който от време на време само да ♦то напътва. Чрез музиката могат да се премах-нат всички лични, семейни и обществени противоречия. Щом в дома на некое семейство възникне известно противоречие, мъжът трябва да пее с гласния звук и-и-и; жената–с звука а-а-а, а детето – с звука у-у-у. Запеят ли и тримата в един глас, вейкакво противречие от този дом ще изчезне. Чръз звука „и" мж-Жот ще подъожа нормалното състояние на ума си; чрез звука „а" жената ще подържа нормалното състояние на дихателната система, или на сърцето си, а чрез звука „у" детето ще подържа нормалното състояние на своята воля. Детето представлява волевия поинцип в света. Мнозина казват, че майката и бащата представляват волята в семейството. Не, децата са волевия принцип, как-\то в домовете, така и в света, изобщо. Вземе-
93 "-
те, запримъ-р, н^кой генерал, който1еч строг,.. недостъпен, дойде ли, обаче, детето му при него и го помилва, този генерал вече е готов на всякакви отстъпки, той е готов да даде всичко, -каквото му поискат. Следователно, ако е въ-прос за волеви хора в св^та, това не са нито майки1ъ\ нито бащиг, но децата. Обаче, слабата страна у децата седи в това, че всичко, което-тъ1 вершат и изискват, е само за тЬх. В св'Ь-та децата са всесилни.
Когато д-Ьтего иска да постигне нещо, то ще преследва майка си, ще постоянствува в искането си, докато усп^е. Не успт^е ли, то ще изкриви-устата и лицето си по особен начин и ще започне да п1ве никаква особена музика, на необикновена гама. В плача на дтзтето има особена интонация. Плачът действува магнетически върху майката, и тя, като не може да издържи това състояние, започва постепенно да капитулира и кама: най-послъ- ще дам на детето, каквото иска,. .) престане да плаче. Значи, и дъщата си слу-ат с магия, с внушение. Тъ* знаят, как да -.йствуват, когато искат да постигнат н^кое ое желание. Щом иска нещо, детето започва пригръща майка си, пипа я отзад по главата, >го се намират двата н.изнени тока и с любе-н, мил глас казва на майка си: мамичко, мно-ге обичам! Каго направи тази операция, то при-Учпва внимателно към майка си и казва: мамин-, ще ми дадеш ли няколко орЪха? Майката -жага отваоя торбата с орЪхй и му даза, кол-ю то иска. Докато младата жена не е имала-цз, тя възпитавала своиг близки, да не 6ж-г слаби, да не се подават на волята на д*Ь-пл си. Дойде ли време тя да се прояви пръ\д ит дъща, веднага отстъпва и казва: какво да-. гт>ави? Дъща са, още не разбират. Волята им а, не могат да се въздържат. Казвам: ) не е з тоз а, че майката дава ор-Ьхи на* си, но тя трябва да знае законите на ма-
94
тематиката и да я прилага в живота си. Когато дава на дътето си орехи или ябълки, тя трябва да знае точно, колко да му даде. Много дЬца умират по единствената причина, че им се да-ват орехи или ябълки без опред-кпен брой. Природата дава на своите деца всЬко нтзщо с брой. Като не знае тези закони, майката казва: ще дам на дътето си два ореха. Питам: защо, именно, два оръха? – Тогава ще му дам три.– Защо, именно, три? –В такъв случай ще му дам четири, пет, шест или повече. Защо, именно, толкова орехи ще му дадеш? За всеки да-ден случай майката трябва да знае, колко оре-ха да даде на дътето си. Например, когато нъ1-кое дъте е своенравно, упорито, майката трЬбва да му даде два ореха. Числото две, т. е. двътъ-единици са положителни числа. Като се съберат, те образуват числото две, което представлява магнетически метод, смекчаване на енергията. Числото две показва, че единицата, т. е. диаметърът в кръга се е завертЪл два пъти около себе си. Кръгът пък представлява възможностите, при които разумният живот може да се развива. От друга страна, казвам, че диаметърът при двойката е извершил две трети от своята работа, защото при единицата диаметърът извершва Чз от делата работа, а при двойката– 2|з от целата работа. Като се говори за възможности, подразбирам квадрат, плоскости, в които животът може да се проектира, и от които вие един ден ще излезете. /Лко по характер детето не е уравновесено, а вие искате да го възпитавате в духа на новото учение, дайте му тогава три ореха, или три ябълки. Числото три е закон на равновесие.
Ще кажете: това вече не е нищо друго, освен суеверие. Според вас, как трябва да се възпитават децата: да се задоволяват техните желания, или не? Възпитателите трябва да знаят значението на числата, защото всеко чи-
95
сло представлява живи единици, които могат да помагат, а понякога могат и да противодей-ствузат при възпитанието. Ако н*Ькое де ге изяде повече орехи, отколкото са нужни за неговия ор-танизъм, те могат да укажат протизодейству-ваще влияние върху него. Понякога орехите могат да се отразят вредно върху организма на човека, понеже съдържат голямо количество йод. Значи, и ор^хът е в състояние да отрови човека. Тъй щото, ако искате да развиете у детето чувство на справедливост, давайте му по четири ореха; ако искате да развиете чувствата, изобщо, давайте му по пет ореха; ако искате да развиете религиозните чувства, давайте му по се-дем ореха; ако искате да развиете разеждъкя, да стане философ, да придобие критически ум, давайте му по осем ореха; ако искате да стане благородно, с възвишени мисли и чувства, давайте му по девет ореха. Дойдете ли до числото девет, спрете. Не давайте на децата си повече от девет ореха!
Казвам: вие трябва да прилагате този за-кон не само върху вашите деца, но и върху себе си, защото човек има нужда и от самовъз-питание. Ако някой ден се почувствувате нер-вен, много акгивен, изяжте две ябълки или круши. Някой може да намери, че ябълките, които изял, са били малки, та трябва да си вземе още една. Малки или големи, законът действува еднакво. В случая, силата не седи в големината, но в количеството, в числото две, като принцип, който действува. Ако някой изяде една круша тежка един килограм, а друг изяде две круши, които тежат четверт килограм, по-следният може да извади от двете круши толкова енергия, колкото първият от едната круша. Според устройството на човешкия органи* зъм, съвременнияг човек не е в състояние да извади повече енергия от месото, отколкото от другите храни, които минават за слаби. За-
96
що е така?– Защото съвр-вменните хора са много лакоми и мислят, че силата на храната седик в количеството, или в качеството, а не в начина на употреблението й. В магията има един закон на равновесие, според който, ако вие. разполагате с десет златни монети, наприм"Ьр" и спазвате този закон, тяхното число никога нъ-ма да се намали, нито увеличи. Колкото и да се ползувате от тия конети, те винаги ще се наба-вят до десет: нито по-малко ще стават, нито> повече. Питам: вие вярвате ли в този закон?" Дали вервате, или не, за мене това е безразлично. Яз не ви казвам да вярвате в това, защото то подлежи на опит, но за да имате резул-тат в този опит, трябва да постоянствувате съ» години. Казвате: Бог знае, доколко тия н-ъща са верни. Да, Бог всичко може и знае, но въпро-сът се отнася до вас, вие да ходите в Божиите пътища. Бог знае всичко, но вие трябва да изправите работите си съобразно това, което Той знае. Бог е вложил в вас красиви потици,. способности и дарби, които вие трябва да развивате.
Срещам един млад чоз-ък, който иска; да стане музиканг, но близките му го съв^тваг да стане държавник, да осигури положението си. Казвам: по-добре нека този млад човек стане; музикант, да развеселява хората, отколкото, като държавник да издава неправилни приежди и да ожесточава хората против себе си. Истински^ държазник е този, който знае, как да се отнася с своите граждани; ако ги бие, или наказва, да прави това по всички правила на Любовьта. И в боя се крие н"вщо добро, но човт^к трябва да; знае, как да бие. В такъв бой има музика и изкуство. Ако стражарьт бие хората без любов, един ден гбзи удари ще се вернат върху жена му, върху дъщата му, както и върху самия него. Ще кажете: стражаоьт не бие хората по собствено желание, така му заповтздват. Това е та~
97
ка, но когато стражарьт изпълнява своята длъж-но^т, той трябва да се допита до своя вътръшен глас, да изпълни ли тази заповЪд буквално, или да намери н^какъв друг начин, по който да я приложи. ВътрЪшният глас в него ще му каже, да удари ли някой чов1зк, и ако трябва да го удари, колко удара са нужни, Ако му заповяда началството да удари 25 тояги, вътрешният му глас може да каже, че за този чов^к са достатъчни само двъ- тояги. Нека той послуша своя вътръшен глас, чрЪз който именно Бог, му говори. Двата удара ще донесат благословение, както на провинилия се, така и на самия стражар. Трябва ли след всичко това този стражар да се безпокои, че не е изпълнил запов-Ьдьта, както трябва? Представете си, че н"Ь-кой чов^к тръгне от град на град да проповядва Словото Божие, но хванат го нЪкъдъ- стражари и го заведат в участъка. Приставът издава заповтзд да набият този проповътшик добре и тогава да го пуснат. Обаче, един от стражарите в участъка разбира положението на този чов^к и му казва: н-Ьма какво да те бия„ верви си, свободен си! Приставът не знае, какво ще прави стражарьт, но в този момент съзнанието му се пробужда, и той извиква стража-ра и му казва: пусни онзи човек там! Нищо опасно н^ма в неговата работа.
Казвам: св-Ьтът, в който живеете, не е свят на произволи. Той е разумен евтзт, и ние сме заобиколени с множество разумни същества. Не мислете, че като ходите тукъ-там, вие сте свободни да вершите, каквото искате. Трябва да знаете, че каквото вершите и дтзто ходите, вие не сте сами. За всека ваша работа са опръ\дъ\пе-ни множество свидетели, които слъ*дят, как и при какви условия вершите зададената работа. Определено количество от тия разумни същества взимзт участие заедно с вес в вашата работа. Те могат да бъдат един, двама, три-
98
ма или повече, но ако имате девет помощници, вие ще бъдете гениален човек и ще можете да работите в всички изкуства. Затова, именно, първата ви задача е да спечелите благоволението на тия същества. Ученикът трябва да бъде ра-зумен, да спечели любовьта на своя учител, за да може той да му разкрие тайниг на природата. Като се говори за учител, аз подразбирам учителитъ- по музика, по изкуствата и по разнитъ-отрасли на науката. Не мислете, че е лесно да придобиете знания по извъхтен отрасъл на науката, или на изкуствата. ЗапримЪр, някой уче-ник може да е способен по музика, по литература или поезия, но ако не дойде н-вкой учител по съотв-втния предмет да запали свЪщьта на това чувство, или на тази способност, ученикът така ще си остане. Тъй щото, каквато способност и да има ученикът в себе си, било по науката, или в духовно отношение, ако той не намери своя учител по този предмет, който да запали св-бщь-та на неговото съзнание, той ще си остане обикновен ученик. И когато ученикът се приготви и изучи предадениг уроци от своя учител, той се подлага на изпит. Същото нещо б^ше и с Христа. Той получи много уроци от невидимия свет чр^з хората, и докато ги учеше, ангелитъ- бЪха далеч от Него. Щом научи уроцит" си и издържа изпит по тях, ангелит дойдоха да Му служат.
И тъй, първото нещо, което трябва да знаете, е следното: докато сте в страдания и изпитания, вие се намирате в пустинята. Три изпита ще ви се дадат в пустинята. Първо ще се постави на изпит вашата вътр-вшна гордост, като ви заставят да превернете камънитъ* на хл^б. Вторият изпит ще бъде по отношение на вашето цдестлавие. Ще ви посгавят горъ* на храма и от-там ще ви накарат да се хверлите, без да пострадате, за да покажете на хората, че сте пра-веден човек. При третия изпит ще ви поста-
99
ВТОРИ РАЗДЕЛ
даят на планината, отдето ще ви покажат всички царства и ще ви кажат, че ако се поклоните ла сатаната, ще придобиете всички тия царства. Обаче, истинският ученик, който е нзучил уро-цит- си, знае, че при обикновени условия камъните на хлтзб не сгават; от храма не може да се хверли на земята неповртбден и ог планината царства не се пр-Ьвзимаг. Великият Учител на човечеството, Христос, когото невидимият св-бт постави на гбзи изпити, отговори: „Не само с хл^б може да се жив-ве, но и с всЬко разумно слово, което излиза от устата на Отца." Когато сатаната му каза, че, ако му се поклони, ще притежава всички земни царства, Той му отговори: „Махни се от мене, сатана, защото всички царства горе на небето, както и долу на земята, са Божии, и само Той разполага с тях." Сега и вие седите на планината, искате да станете през министър в България. Намерите ли се в това положение, трябва да знаете, че сатаната е пред вас, иска да му се поклоните, за да ви даде министерско кресло. Така могат да мислят само профаните, които не разбират великите закони на живота. Чов-тзкът на новите идеи е разумен, безстрашен. Той знае, че това, което ние, като хора, предполагаме и очакваме, не става всякога. В живота има закони, според които става точно това, коего е опръ\двлено, а не това, което ние ми-слим, Туй, което вие никога не сте мислили, става; туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават, според както ги очаквате. Не, нещата не стават, както вие мислите. гАогат да се наведат ред факти и данни от обществения, от политическия и от духовния живот на хората от миналото, както и от новите времена, от които се вижда, че ония, които са мислили, че от ттзх нищо н*Бма да стане, са ставали видни хора: държавници, учени, философи; тия пък, които са оча-
100
квали от себе си много, нищо не са направили-Един от видните английски писатели Карлайл". елтзд като изпаднал в голямо отчаяние от себе си, прт^карал три дни в мъки и ртзшил най-поелтз да се самоубие. В това време, обаче, му дохожда мисълта да се обърне към Бога, да поиска ог Него просветление и помощ. Като от-гозор на тази молитва, той дохожда в просветление и написва едно от най-хубавите си произведения. Обаче, требвало е този писагел да мине пр-ьз това изпитание, пртьз този вътрешенъ» огън, за да се пробуди неговото съзнание. И затова, ако питате, защо са страданията в евтзта^. казвам: страданията имат велико предназначение.. Чрез т"бх хората се домотеат до великата философия на живота. Койго не страда, от него чо-втзк не става. Това не подразбира, че хората тр-в-бза изкуствено да си предизвикват страдания, на има разумни страдания, които трябва да се прие-мат по същия начин, както се приемат и радостите. За нас страданията и радостите трябва да бъдат еднакво приети. Дойде ли една ра-дост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пзк благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате: първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия, Божи Закон. Разумните страдания идат от Господа. Трябва ли тогава да се оплаквате, че Го-спод ви изпраща страдания? Нко се оплаквате, вие сте в положението на тиганя, който цигани-нът калайдисва. Представете си, че някой тиган има съзнание, и вие го дадете в ръцете на един циганин да го калайдиса. Циганинът най-първо го изчиства с песъкъ-и парцал, да премахне всички мазнини и нечистотии. После го поставя на огъня, като сипва в него малко ниша-дър. И най-после туря отгоре калай, да го калайдиса. Какво трябва да каже този тиган, след-. като претърпи толкова търкания,. толкова нагоре--
101
цдявания на огъня? Той казва: какво иска този ци-ганин от мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания? Циганинът казва: аз искам да бъдеш чист, почген, да бъдеш годен за работа на своя господар. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в ръцете на циганина, който ви чисти и калайдисва отгоре.
Сега аз не говоря за величието на вашата душа, но за човека, който днес се ср-Ьща на земята. Аз говоря външно за човека, който трябва ;да премине пр^з ред страдания, за да може .низшето в него да се подчини на висшето.
От всички съвременни хора днес се изисква положителна философия, положителна логика. Това се придобива с време, когато човек се добере до истинската, до Божествената наука. За-прим-вр, като се разгледа ръката на някой човек, от формата, от нейния строеж, както и от дължината на пръстите й, може да се съди за живота на неговите дЪди и прадеди. Запри-мтьр, на нтзкои хора трябва да се продължават показалците, на други третите пръсти, на четверти-– безименните и т. н. За това, обаче, се изи-скват големи усилия. Забелязано е, наприм^р, че ръцете на крадците са дълги, а на убийците – кжеи. Не правете общи заключения, че *който има дълги ръце, той е крадец, или който има кжеи ръце, е убиец. Аз само изяс-«явам закона. Ако признакът, че някой човек е крадец, съществуза, не само на ръцете, но още и на главата, и на лицето му, тогава само може да се каже с положителност, че той е крадец. Причината за продължение ръцете на крадеца се дължи на факта, че той дълго време <е проектирал своята мисъл към ръцете си, вследствие на което в тази част, именно, е прииждала повече кръв. Ако крадецът, без да знае законите, е могъл несъзнателно да продължи своите ръце, защо гениалният човек, с своето знание и усилие на волята, да не може да
102
продължи един от своите пръсти? Искате лш да продължите н^кой от своите пръсти, измерете предварително дължината на всека негова фаланга и, сл^д известно усилие и работа върху себе си, измерете, с колко е станало продължението. Ако в кратко време успеете да продължите пръста си с един или два милиметра, вие сге талантлив чов-вк. Обаче, ако след десетгодишна продължителна работа не успеете да продължите пръста си нито с половин милиме-тър, вие сте човт^к без воля, без чувства и без мисъл. В такъв случай не се самозаблу-ждавайте з себе си. Някой казва: не зная, защо ноктите ми много растат. Щом не знаеш, защо ноктите ти растат, това е механически процес. Ние не говорим за механическите процеси. За-пример, сглобяването на няколко дъски в видъ-на каца и опасването им с н*вколко обржчи е механически процес. Самата каца нт=ма съзнание.. Смисълът на живота не седи в механическото-нареждане на дъскитт^. В органическия св-бт. н^ма механически процеси. Там всека клетка^ вейки атом, вейки йон трябва да бъдат в хармония с другите клетки, атоми и йони. Запри-мер, ако един гтом железо и един атомъ* злато влезат в организма на никой човек, те трябва още с влизането си да бъдат в хармония с всички останали атоми ог елементите, които състазляват организма. В органическото-царство всички атоми на един и същи елеменгъ* се различават. Наприм^р, един атом железа се различава от друг атом железо, ако първи-ят е минал само през минералното царство, а вторият е минал, освен презъ-минералното, още; и през растителното царство. Ония пък атоми железо които са минали и през минералното, и през растителното, и през животинското царства, се отличават в културно^ отношение от първите два. Същото се отнася и за* храната, която приемаме. Запримеръ^ ако вие при.-
103
емете храна, атомите на която са минали само пр"вз минералното царство, значи, ттззи атоми нЪ-мат нужната култура и развитие, тази храна ще се отрази вредно върху вашия организъм. За сега минералите изпълняват велика служба в живота; те служат като орждия на природата,. те кристализират материята и са център на из-втзстен род сили Слтзд тях идат растенията, които от своя страна приготвя живата материя в природата. После идат животните, които об-работват специфичен род материя, докато най-после се дойде и до човека. Човек пък приготвя материята на мислите и чувствата, от които ще се ползуват възвишените същества. В това отношение хората се намират в една фабрика за чорапи, дето приготвят материали за обличането и обуването на разумното бъдеще поколение. Значи, съвременната култура и съвременните хора приготвят онази материя, от която за в бъдеще напредналите души ще приготвят своите тела.
Казвам: като знаете тези неща, вие ще можете съзнателно да продължите вашите пръсти. Запример, ако вашият показалец е дълъг 7 см. и вие искате да сп^цвате математика, не ще можете. Защо? Човек с показалец дълъг 7 см., не може да следва математика. Всичко друго може да следва, но не и математика. Значи, за всека наука има определени данни, специфични белези, които благоприятствуват за нейното развитие. Пръстите на разните учени хори, както и на художниците и артистите, са различно устроени. Ще видите, че у видните музиканти пръстите са развити точно толкова, колкото е мерката, дадена от природата. Всеко външно развитие на даден орган отговаря и на вътрешните качества и способности у човека. Ако външният свет не може да реагира върху някой човек, той не може да има нито силно развит ум, нито силно развито сърце, нито силно развита воля. Като се го-
104
вори за воля, не се разбира своеволие, но самообладание. Който се самовлада, той трябва да прощава гр-вшките на хората, а главно да се учи от тях. Такъв човек никого не съди. Затова е казано: „Не садете, за да не бъдете са де ни!" Св-б-тът, в който живъем, е добр устроен; той е хармоничен свет. По-хубав свет от него н"Бма. Когато казваме, че в света съществува диехармония, тя е внесена от хората. Значи, дис-хармонията се дължи на самите нас. Страдания и скърби, които не са от Бога, се дъл-жат пак на нас. Тъй щото, когато се говори за мирова скръб, в същност такава скръб не съществува. Мировата скръб е резултат на това. че хората не са изпълнили волята Божия Каз-вате: навред ли съществуват страданията? Д-б-то, хората не изпълняваг волята Божия, страданията се явяват като естествени последствия на това неизпълнение.
Що е гръхът?–Резултат от неизпълнение волята Божия. Гръхът съществува само на земята, но не и на другитъ- планети на слънчевата система, понеже там съществата са високо устроени. Ако на крадеца се предложи ц-вла планина, пълна с злато ще се яви ли желание в него да краде? Той вече нтзма повод да краде. Желанието му за пари, за злато е напълно задоволено. г\ко пр-ьд алчността на нъжой човек се сложи ц-влага земя. като владение, той веднага ше започне да мисли, какъз пост да заеме в света, как да разработи тази земя и т. н. Той ще намери хиляди работници, които да обработват тази земя. Значи, човек верши пръхтъпления само тогава, когато му липсва нещо. Задоволят ли се негови-т-б желания, той се отказва от вевкакви пр*в-стъпления. Пръхтъпницит са най-дребнавиттз хора, бубулечици, които нямат никаква идея. Който мисли, че не може без пари, без удоволствия в живота, той е бубулечица. Човек може да жив-ве и
105
<без пари, и без удоволствия и пак да бъде учен и богат. Няма по-голямо богатство за човека ог неговия живот. Животът на човека и с милиони не може да се откупи. Съвременните учени, философи и писатели учат хората, как по-лесно да пръкарат живота си, как да придобият по-големи богатства. Според мен задачата на учените и на философите е да покажат на хората на-чин, как да живеят правилно, Цельта на човешкия живог не се заключава в придобиване на богатства, защото богатството, парите хората сами ги създадоха. Днес в света има около сто милиарда злато; ако речем да го разделим на един милиард хора, на всеки човек ще се падне по сто лева. Значи, всеки човек има право само на сто лева, които са резултат на труда на хората от миналите поколения. Дойде някой при мене, иска ми 2,000 лева на заем. Казвам: ти имаш право само на сто лева, не повече. Отде ще се вземат останалите пари, които ти ис-каш? Ето защо, всички хора трябва да се впре-тнат на работа, разумно да използуват живота и силите, които Бог им е дал, за да имат придобивки, били те материални или духовни. Казвате: нали орем, копаем, защо не сме богати? Казвам: не е достатъчно човек само да оре и да копае. Истински работник е този, който ос-вен, че оре и копае, работи още и за напредъка на делото човечество. Благодарение на усилията и работата на духовните хора, от невидимия свет пристигат към земята висши енергии и сили, които подържат целия земен живот. Когато майката се грижи и моли за децата си, по този начин тя сваля ог разумния и възвишен свет съответни енергии за своите деца. В това отношение родителите не трябва да се трево-жат, как ще прекарат децата им, но трябва да се молят, да мислят и да работят усилено затех. Молитвите на хората са необходими за сваляне висши енергии от невидимия свет. Тези енер-
106
гии се използуват за развитието на цялото човечество. И ако съвременните хора страдат, причината за това е, че им липсва нещо, че не са заели местата, които Бог им е опр-Ьд-Ьлил. За-прим1зр, някой човек е станал учител, без дз^ е опр-Ьд-Ьлен за тази работа. Друг е станал све-щеник, без да е определен за тази работа. Трети е станал търговец, без да разбира нещо от търговията и т. н.
Христос казва: „Няма тайна, която да не се открие". Казвате: какво ще стане с нас? Не е: въпрос, какво ще стане с вас, но какво трябва да се прави за в бъдеще. Съвременните хора са дошли до безизходно положение, благодарение на своето голямо незадоволство. И който има„ е недоволен, и който нема, е също недоволен. Вс^ки умира недоволен от живота и казва: като отидем на онзи свет, там може да ни е по-добре. За кой свет разбират те? Да се говори за блаженство на онзи свет, без да сте придобили това блаженство тук, това е една вът-решна самоизмама. Когато човек умира, той трябва да знае, защо умира и д ще отиде слъ\д смъртта си. И ако има известно верую, той трябва да знае, какво съдържа това верую в себе. си. И ако има некакво изкуство, той трябва да знае, какво съдържа то в себе си. Ние трябва да имаме положителна наука. За да напредва човек, той трябва да следва идеала на своята душа. Докато българката сама тъчеше платната си, в нея имаше идеал; откак престана сама да тъче платната си и започна да носи черни дрехи, и неиният идеал изчезна. Като наблюдавам дрехите и цветовете на доехите, с които съвременните хора се обличат, намирам, че те не до принасят нищо хубаво. На некои хооа, напримерг>_ не е позволено да носят черни дрехи. На други не е позволено да несят червени дрехи. Всеки трябва да знае, какви дрех* може ла носи. Казвате, че има мода на дрехите, възприета от Па-
107
риж, и вие ще се обличате според тази мода. Обаче, парижкатата мода не е меродавна и за природата. При сегашното развитие на човечеството, най-добре е хората да се обличат с дрехи, които имат меки, приятни цветове, за да се-смекчават чувствата им. Цветовете на дрехитЪ-трЬбва да бъдат такива, че да задоволяват и самия човек. Мнозина носят връзки или дрехи1 с ярки, неподходещи за тях цветове, които се отразяват вредно върху тяхната нервна система. Носят ли доехи с такива цветове, от ттззи хо-
ч
ра не могат да излЪзат нито художници, нито музиканти, нито учени. Религиозните хора се обличат с черни дрехи, но работите им не вервятъ-добре. Всеки цвет има свое предназначение, което учените хора знаят. Например, зелениятъ-цвет е материалистически; червеният цвет е, активен, той е цвет повече на животните; пор-токаленият цвет е на крайния индивидуализъм, Единствените цветове, които съответствуват на? сегашното развитие на хората са ясно-синия и яс-но-жълтия. И затова, когато човек се чувствува недоволен, нека обърне погледа си нагоре, към небето. Синият цвет на небето действува успо^ коително. Възприеме ли този цвет в себе си, той ще се домогне до онези вибрации, които носятъ^ в себе си живот. Тъй щото, аз говоря за цветовете не само като носители на известни вибрации, но и като носители на живот. Сикият цветъ* внася в човека Истината. Тя пък тонира умовете на хората и ги прави свободни. Законът на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги^ и дава простор на човешката воля. Истината дава тон на живота. Значи, между всички явление в живота има неразпивна връзка.
Казвам: вие трябва ла изучавате всички съвременни науки, но трябва да знаете ролята на» всека една от тех. Изпеете ли една песеньг. кажете ли едн-а дума, правете всичко това съзнателно! Това подразбира да знаете ролята на тоной-
103
вегъ1 и думит, с които си служите. Често хората казват за н-бщо: възможно е, допустимо е, мога да го направя и т. н. Изговаряте ли гЬзи думи ?>в техния общ смисъл, нищо н-вма да постигнете. Искате ли, наприм-ър, да направите думата „мога" мощна, прт^д нея трябва да поставите личното мъхтоимение „аз"; иначе, буквата „м" в думата мога означава смърт. Това значи, че всичко можете да направите, но слт^д като умрете. Ка-звам: ако като поет, като художник или като *музиканг, вие не сте могли да направите нтздо, ; докато сте живтзли на земята, та като умрете ли ще направите? Не се лъжете в това! Умрете ли, ще ви направят един памегник и нищо повече. Обаче, кажете ли „аз мога", вие ще опитате пло-довете на вашия труд. Вие не тр*вбва да умирате, че тогава да дойдат хората и да кажат: Бог да прости този човек . Поне едно благо ни остави! Ние благодарим за такива пожелания–Бог : да ни прости! Чуете ли да казват хората за вас така, станете от гроба и кажете: не желая да ми пожелавате това нещо, но елате да седнем всички заедно, да си поговорим, да ви дам едно угощение, и Бог да ни благослови, всички! Получите ли Божието бдагословение, вие всички ще си попеете и поговорите музикално.
И тъй, първото нбщо, което трябва да имате пред вид в бългаиски език, е да знаете значението на буквитъч Например, буквата „и" е сверзана с ума; буквата „а"– с сърцето, а буквата „е"–с волята. Ако си служите с тия три звука при пението, вие ще можете да се лекувате с гЪх. Служете си с буквата „и", но не я поставяйте в междуметието „их". Когато имате гол-бмо неразположение, и дойде нъжой при вас, изп-вйте звука „и", а слъ\ц това изговорете думата Истина. Значи, всвка буква съдържа нЬ-що тайно в себе си. Това показва, че тайнитъ* работи в нашия живог трябва да се проучават. Всички хора искат да бъдат талантливи, гени-
109
ални, но талантиттз, гениалността се обуславятъ< от много Неща. Ако човек има неджзи и недостатъци, той не може да бъде таланглив, а още по-малко гениален. Талангливиттз, както и гениални-т хора нвмат никакви недостатъци, никакви недж-зи. Според вас, и талангливит-в, и гениалнигБ хора имат недостатъци и слабости. Не, талантливият и гениалнияг чозък не тртзбва да имат никакви слабости. Талантливият и гениалният човек, за да бъдат такива, всичкитъ1 им органи и чувства трябва да са добръ- развити. Казвате за-нт^кого, че е талантлив чоз*бк, но има иззъстни слабости. Ако, наистина, този чов*бк е талантлив това разбира, че поне областта, в която той е раззил своя талант, е свободна от вевкакзи слабости и неджзи.
„Н-вма тайна, която да не се разкрие".
За изяснение на тази мисъл, ще приведа н-вщо от живота на Мойсея. Мойсей б1зше учен човек; той разполагаше с всичката тогавашна мъдрост, но си позволи да убие един египтянин, за да има доброто мнение на народа си. Обаче, сл^бд това той требваше дълго вр-вме да изкупва своя гр^х. Той мислеше, че неговото пр-в- стъпление е скрито, но не изл*Бзетака. Един ден, когато двама евреи се биеха, Мойсей отиде да ги примири, но един от тт^х се обърна към него с думит:„Какво мислиш да правиш, и нас ли искаш да убиеш, като онзи египтянин?" Тогава Мойсей избъта и отиде в пустинята, д-бто прекара ц-бли 40 години между овцитъ1, от които се учеше. Сл-бд 40 години ангел Господен дойде при него и му каза: „Чух скърбигБ и страданията на твоя народ, затова ти ще отидеш да ги освободиш". Мойсей бЪше смирен човек, затова каза на ангела: „Пратете някой друг вме сто мен. Яз съм негоден за тази работа". Не, ти ще отидеш. Питам: вие пасли ли сте като Мойсея 40 години овцит-б? Мойсей, такъв го-л"бм държавник, требваше 40 гедини да пр^ка–
230
ра в пустинята, да пасе овцит, Едно липсваше на Мойсея, и той го научи от овцигк Овцит, които той пасе цъли 40 години, представя из-раилския народ. Чръз тях той опитваше душите на всички евреи, които умираха в Египет, защото се вселяваха в овцит.
Казвате: възможно ли е човек да влъзе в една овца! Питам: ако някой човек влт^зе в касата на един богаташ да го обере, това не е ли по-срамно, отколкото душата на н*Ькой чов-вк да влъзе в една овца? ЧозЪк може да вл-взе в овцата, а може и да излъзе; като душа, той е сво-бвден да постъпва, както иска. Това не значи, че той остава завинаги сверзан с овцата. При това не мислете, че овцата и в невидимия свет представя това, каквото и в физическия. В невидимия свт^т овцит живтоят колективно, и там т"Б имат своя специална философия. Казвате: овцит" са създадени, за да услужват на човека, като му дават вълна, месо и млъко. Наистина, овцитт^ дават много нещо на човека, но за всичко това се държи точна смътка. Когато овцата срещне онзи, комуто е давала своята вълна, своето млъко и месо, тя казва: Иване, вр^ме е вече ти да ми вернеш това, което едно време ти дадох! Ако Иван не иска доброволно да верне това, което е взел от овцата, в друг живот т*б ще смънят мъстата си: овцата ще дойде на неговото място, а той ше заеме мъхтото на овцата. – Възможно ли е да стане това? Питам: ако това ви се вижда невъзможно, как можа чотб-кът, създаден по образ и подобие Божие, да стане пръстъпник? Как може ангелът, който жи-вЪе на небето чист и свет живот, като слъзе на земята, да стане змия и да изкуси първата жена в рая? Ако един ангел може да стане змия, защо чоз-ък да на стане овца? По-низкиг форми в живота показват, че никога е станало деградиране с н-бкои от възвишените същества. „В това отношение трябва да знаете, че ако чо-
111
вЪк не живЪе по законит" на Бога, той може /.да се деградира. Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че единстеенияг вЪчен и в"Б-рен закон седи в изпълнение волята Божия, Изпълнява ли човек волята Божия, той вижда, че всичко в свт^га е красиво. Защо? – Защото свЪ-тът е създаден ог Бога. гЛз бих предпочел .да живт^я в къщата на една овца, отколкото в къщата на един богат, но прЪстъпен чозт^к. Лз съм жиз-бл между озцитъ- и зная, какво има в т1зх. Тъ- имат отлично сърце. Там, дето има добро сърце, не липсвай култура. Аз бих желал хората да имат благородни сърца като овцитъч Що се отнася до ума им, каз-вам: по ум човек седи по-горъ- от овцата, но по сърце овцата седи по-гор" от чове*ка. Затова, именно, Христос казва: „Моитъ- овци" Значи, на съвр-вменнигБ хора липсва едно от качествата на овцитъч заради което тъ- тр-вбва да живЪ-ят между ттзх, да придобият това качество. И тъй, великата задача на живота седи в разбиране великия Божествен закон. Разберете -ли този закон, вие ще се доберете до тази велика наука да познавате себе си, да знаете значението на вашите външни и вътр*вшни органи. Знаете ли значението на вашитъ- органи, вие ще можете чръз тази наука да ги поставите в пъл* на взаимна хармония. Знайте, че всички органи, които съставят нашето тЪло, ог най-големи до най-малки, имат велико предназначение. От тези органи зависи нашего бъдеще. Когато чо-в-гзк се обърне към Бога, той трябва да изм*Ь-щи състоянието на своитъ1 вътр-вшни и външни органи, да внесе в тях известно подобрение; сж-що така и в сзоит възгледи той трябва да внесе реформа, да стане съвершено нов човек. Това значи да бъде човек разумен. Велика е природата, и ние отвсбкъд" можем да черпим знания. ЗапримЪр, Библията, като книга е важна в това отношение, че в нея са събрани опитности-т" и знанията на хората от ред поколения на-
сам. В тази книга е изложен животя и учение--то на Христа, макар и в съкратена форма, нс койго има просветен умъи чисто сърце, той може. да се учи 01 всичко, което е изнесено там. Про-светеният чов^к се учи от всичко; в всички. явления той намира непр-ъривна връзка. По тази, връзка той съди за онази ц+^локупност на живота,, която се изразява в цялата природа, в ц-блия. козмос.
Христос казва: „Нт^ма тайна, която да не се~ разкрие." Това е само за разумния чов^к. Обаче, когато човек изгуби своето съзнание, както-и пътя към Бога, той ще се намери в тайнитЪ-на живота. Тайнитъ- н"вща са само за глупавиттз,. а >:внит" – за разумнитъ- хора. Тъй щото, искате ли да ви се разкрият тайнитт^ на живота, да придобиете стабилност, вие трябва да бъдете ученици.. Не се грижете да си осигурите мъчгга за онзи свет. Мнозина казват: да се осигурим, да си, купим м-вста, дтзто ще ни закопаят. Не се грижете за това. – Яма искаме да бъдем близко* до нашит" майки и бащи. Казвам: ако търсите вашит" майки и бащи, вашитъ- баби и д^ди по^ гробищата, вие се самоизлътеате. Душит" на хората не остазат на земята. Драхангел Михаилъ-има грижа за това; той ще опртздьли мъхтото на, вевка душа. На вас пр-вдетои да се приготвите:. за този ден, когато Ярахангел Михаил ще дойде, ще похлопа на вра] ата ви и ще каже: излъз-те вие, културните хора, от своитъ* стари къщи!
Сега доброто евме, за което говори Христос. в прочетената глава, представя разумнит" хора, които разбират Божия Закон. Които не разбират Божия Закон, г пртздетавят сънената, които са паднали на пътя, на песъчливата почва и между трънетъ\ Като знаете това, не се лъжете, че имате Божия Дух в себе си. Идването на Духа Божий в човека пръ\цставя продължителен процес на разширение и на придобиване на светлина. Постоянна светлина трябва да има чов-бк! Той трябва да расте от.
113
слава в слава, ог светлина в светлина и от доброта в доброта. Някой казва: аз имам Божията Любов. В тази любов има градация. Започне ли човек да придобива Божията Любов, той постепенно се разширява, докато събере всички хора в себз си. Засега в сърцата на хората няма место за всички. Не е достатъчно човек само да обича хората, но той трябва да бъде в връзка с тях, както и с ангелите, да почувствува и гюсната любов и култура.
Казвате: еди-кои си хора са заблудени. Какво значи заблуден човек? Заблуденият човек има на лицето си було. Обаче, хората, които наричат заблудени, нтзмат никакво було. Тогава нека хората, които не минават за заблудени, да кажат, отде са дошли на земята? Те ще отгово-ряг, че не знаят. Как да не знаят? Нали не са заблудени? Следователно, когато казвате, че някои хора са заблудени и се занимават с глупости, вие трябва точно да опрътгЪлите, в какво седи тяхното заблуждение и какви са глупостите, с които те се занимават.
И тъй, ако всичко, което ви говоря, разглеждате в буквален смисъл, вие ще извадите отъ> думите ми некаква крива философия; обаче, ако в тех разберете законите, които действуват в разумната природа, тогава ще разберете и смисъла на целокупния жквот. Чов+бк трябва да учи! Дойдете ли до науката, знайте, че там нищо даром не се дава. За да придобиете Божествената наука, от вас се изискват големи п постоянни усилия.
Сега, впрегнете на работа вашия ум, ваше-то сърце и вашата воля, ако искате да се домог-нете до тайните, които Бог е вложил в самата природа, Днес тайните на Царството Божие са скрити от хората, но в Божия план е предвидено да се разкрият само за готовите души.
БзсЪда ог Учителя, държана на 17 март, 1927 г.
в г. София