Иоа

ИОА

Добрата молитва

Мога да кажа

Едно, две, три. Три неща има човек да научи. Постоянно учи и все ненаучен остава. Първо трябва да се научи какво нещо е Любовта. Тя не е дума, да кажеш – да се обичаме. Първото нещо, ако се запознаваш с Любовта, ти вече добиваш живот. Простата идея е, както богатият чувствува, че бил бедняк и че всеки ден се увеличава неговото богатство, той се радва. Онзи, който не е запознат с Любовта, всеки ден усеща, че днес губи хиляда, утре 2000, 10 000, 15 000, 20 000 и се ограничава. Тъй както разбираме богатството, сиромашията е вярно. В сиромашията ти се ограничаваш. Ако човек губи живота, той се ограничава. Най-първо започва да ти потъват очите, лицето започва да се набръчква, навсякъде дисхармония има. Най-първо си бил изправен, после се прегърбиш. Казвате: “Защо стана?” Ти не разбираш какво нещо е единицата. Какво е тази единица? Едно левче, едно живо левче. Между живото и мъртвото левче има разлика. Живото левче се размножава, мъртвото левче едно остава. Туй, което не се размножава, не си го научил. Ако майката роди едно левче, туй левче не проговаря, какво трябва да каже левчето – Иоа. Тя е свещена дума, която произнася детето. Вие слушате -оа, пък това е третата буква, която детето произнася. Тази точка на i-то показва, че човек трябва да има една идея в ума си. Едноцентров трябва да бъде. Същият закон ще проектирате вътре в окото. Окото е едноцентрово, не е двуцентрово. Една зеница има човек. Две очи има. Три очи има в човека като ясновидец. На Земята има две очи – за ума си едно и за сърдцето си едно; две очи – едно за духа и едно за душата си. Едновременно духът гледа през едното око, а душата през другото око.

Сега като деца ще разбираме. Казваме: “Обективен свят и субективен свят”. Субективният свят е невидимият, вътрешният, реалното, отвлеченото. Реалното може да опитаме, а отвлеченото чувствуваш. Казва: “Чувствувам”. Какво чувствуваш? Казвате, че чувствуваш нещо. Къде го чувствуваш? Като ядеш храната, чувствуваш, че ти е сладко. Някой човек чувствуваш, но не го чувствуваш с езика си. Някой път, като го обичаш, искаш да го целунеш. Този човек, когото обичаш, има повече захар в кръвта си. Като обичаш, повече захар имаш; като не обичаш, по-малко захар има. Като обичаш, повече злато имаш в кръвта си; като не го обичаш, по-малко злато имаш. Като обичаш някого, повече скъпоценни камъни имаш. Като обичаш, повече светлина имаш; като не обичаш, повече тъмнина имаш. Сега често говорите, че имате страдания. Не може да си представите и казвате: “Страдам”. Човек много лесно може да се избави от своите страдания. Представете си, че излезете в една тъмна нощ в гората, гдето има тъмни дървета и нямате никаква свещ. Като вървите, блъснете се в едно дърво, в друго дърво, на тази страна се блъскате, на онази страна се блъскате. Като се събудите сутринта, тук на челото се подуло, там се подуло. Коя е причината? Причината е, че сте били в тъмнина. Тази вечер, като се движехте из гората, ви трябваше малка лампичка, да светите и да видите, че дървета има и не може да се движите, където искате. В гората не си свободен да се движиш, накъдето искаш. Там има известно пространство – оттук ще се огъваш, оттам ще се огъваш. Казвате: “Не искам да се огъвам”. Ще се огъваш. Казвате: “Не искам да се науча да се покланям”. Но ти се навеждаш да пиеш вода, покланяш се. Речеш да се облечеш, огъваш се. А казваш, че не искаш да се огъваш. Хвърлят някой камък, наведеш се да не те ударят. При най-малкото стълкновение, човек все се огъне. Аз разбирам – ето в какво отношение вие не искате да се огъвате – да се огъваш без Любов, то е най-страшното нещо; да се огъваш с Любов, то е най-хубавото нещо, което Господ може да ви даде. Казвате: “Аз не се огъвам”. Без Любов е страшно да не се огъваш. Всичките нещастия идат. Прави сте да не искате без Любов да се огъвате. Ако искате по буквата на закона, казвате: “Аз не се огъвам”. Защо не се огъваш? По някой път предпочитам да ме насекат на парчета, не се огъвам, защото нямам Любов. Но като има Любов, може да се огъна, колкото искам. Може да се покланям. Там гдето няма Любов, не може да се покланям. Вие казвате: “Аз не искам да се огъвам”. Идеята е вярна, без Любов няма огъване. Ще седиш, няма да се покланяш. Има ли Любов, ще направиш всичките огъвания, които съществуват в света. Аз влизам в положението му, когато някой не иска да пее, публиката няма Любов – не му се пее. Когато хората нямат Любов, нито “бък” не казвам. Когато детето се ражда, понеже баща му и майка му са говорили само за Любов, гугуцат. Вървят двамата, гугуцат си. Какво лошо има, че си гугуцат. Ако гугуцат по Любов, по-добра работа няма. Ако гугуцат без Любов, по-лоша няма. По някой път казвате: “Еди кой си тръгнал с нея”. Ако е тръгнал без Любов, опасна работа е. Но ако е тръгнал с Любов, по-хубаво нещо няма. Казвам: всяка работа, която свършваме с Любов, е Божие благословение. Всяка работа, която свършваме без Любов, каквато и работа да е, то е най-голямото нещастие. Туй дете като произнесе: “Иоа”, веднага баща му и майка му са на крака. Тази дума е мощна, те треперят. Казват: “Какво каза – иоа?” Българинът не казва “иоа”, но казва: “Ва”. Вече друго значение има. Българинът на вола казва: “Ва”. Като каже българинът: “Ва”, ето в какво седи: “Господ е направил света малко терпсесис. Тебе вол те е направил, пратил те е да слугуваш. Мен ме е направил човек да остана. Какво трябва да каже: “уа”? Ще ти туря хомота, ще туря ралото, ще ореш. Ти напред, аз отзад ще държа и двата вола ще теглите. А аз отзад ще заповядвам. Вие напред ще вървите”.

Що е орането? Линията на горната устна на човека е хомотът. Българинът както разбира – е това. Казва: “Ти обичаш ли ме?” – “Обичам те”. – “Ела сам, тури си врата”. Като туриш врата си в хомота, туря джигела и казва – идва другият вол и пита – “Ти обичаш ли ме?” – “Обичам те”. – “Ха тури си врата”. И пак тури джигела отстрани. Устата е затворена. Всяка дума, която казва Христос и всичките пророци което са казвали, всяка дума, която казваш, ти се връзваш. Сега много мъчно е да разберете какво нещо е връзването. Дадеш обещание, чакаш, някой иска да дойде на гости. Ти вече се ограничаваш. Ако го правиш по закона на Любовта, ще дойде някое благословение. Ако го правиш без Любов, ти ще влезеш в ограниченията. Казвате: “Аз толкоз години какво съм научил”. Аз да ви кажа какво съм научил. Иде една майка и води дъщеря си. Препоръчва дъщеря си и ми казва: “Не ў върви, все назад ў върви”. Намери се някой кандидат, тръгне добре работата, но после така ще стане, че се разваля. Момичето два-три месеца страда. Дойде друг, пак тръгне работата, после пак се развали. Казва: “Тази работа как ще се оправи?” Първият кандидат дошъл, тя не го обичала. Намерила погрешка в очите, човекът си заминал. Ще заминава, щом не го обичат. Първата дума е мощна. Този възлюблен казва: “Бог направил света с Любов и светлина влязла в света”. Казва: “Дали го направил с Любов, не зная”. Щом не знаеш – аз не може да се родя втори път. Казва: “Със светлина Бог направи света”. Казва: “Дали го направи със светлина, не зная”. Майката казва: “Тя го обича”. Ако го обичаше, казвам: “Ще остане”. Щом не е останал, не го е обичала. Казва: “Как да го обичам?” Просто доказателство. Ти една храна, която не я обичаш, може ли да я ядеш? Какво е Обич? Седнеш и една храна, като погледнеш, вкусиш я, има нещо приятно, ядеш. Още като вкусиш, има нещо неприятно, горчиво или в храната има някакво ухание. В духовния свят човек с друго се храни: и с въздух се храни, и със светлина се храни, и със сладки думи се храни. Как ще разберете думите Христови: “Не само с хляб ще бъде жив човек, но и с всяко Слово, Което изтича из устата на Бога”. Със Словото Божие човек се храни в Божествения свят. Като кажеш, че обичаш някого, пред него цяла трапеза със всичките плодове се слага. Като кажеш, че обичаш някого, цяла трапеза е сложена – не само това, но и дрехи, подаръци – каквото кажеш, всичко става. Три неща кажеш и всичко е наред. Като кажеш, и всичко е готово. Колкото пъти кажете “и”, станало е нещо. Казвате “и”, но нищо не става. Като кажеш “и”, да стане нещо. Турците са по-близо до истината, при българите и е съюз, а в турците и значи Добро. Чудни неща има, които не наблюдавате. Запример, ако се спрете под едно плодно дърво, трябва да бъдете искрен. Аз ви говоря – за Любовта имате какви ли не идеи.

Аз се отвлякох от мисълта за момата. Ще се върна при нея. Казвате: “Побеля ми главата от Любов”. Че ви побеляла главата от Любов, е много хубаво, но ти не знаеш защо ти е побеляла главата. Защо искате ризата, с която се обличате, да бъде бяла, а не черна. Ризите ви вътре черни ли са или са бели? Бялото е потребно, понеже бялото е емблема на Любовта. Ако ти не носиш бяло, ще бъдеш човек, който само взема. Няма по-страшно нещо в света само да вземаш. Да ти дадат една работа, да работиш, без да ти плащат. Представете си един българин. Волът, като му работи 20 години, какво дава? Ще го впрегне сутрин, 8-10 часа оре. Върне се вечерта в дама, свърже ги в дама, даде им малко слама и зобчица. Този апартамент мислите, че е много добър – яслите. Виждали ли сте вие дам? Казват: “Нас ни дотегна”. В обора, гдето живеят воловете, конете, овцете, виждали ли сте как живеят? Ти като влезеш там, хич не разбираш живота на човека. Те са все високи личности. Ти на вола знаеш ли историята? Този човек е с високо мнение за себе си. Някога е управлявал света, книги е писал, философия е писал, владика е бил. Сега е с рога, свързан за яслите. Сега виждам владиката свързан като вол и ти с остена седиш и го буташ. Остенът, това е патерицата на владиката. Патерицата е в твоите ръце, а владиката е свързан вол. Ето вие какво ще кажете: “Учителя каза, че владиците са волове”. Всеки човек, който служи в живота без Любов, вол става. Всеки човек, който служи без Любов, остен носи в ръката си. Ти носиш патерицата, хубава е тази патерица. На патерицата има две змии. Ти като носиш патерицата, от устата ти мед да тече, най-хубавите работи да излизат. Казвам: що е Любовта. Светлина ще излиза от очите, мед ще капе из устата, из носа, из ушите, из ръцете. Като посочиш ръцете, да излизат най-хубавите работи в света. Има хора, от които изтичат много хубави неща; дойде един светия, от него излиза нещо хубаво. Христос само като положеше ръцете, и болните оздравяваха. Първите християни го правеха и вие може да го направите. Разболее се някой, бащата и майката да му положат ръцете си, и то ще оздравее. Майката отляво, бащата отдясно на главата на детето да кажат: “Иоа” Да кажат: “Господи на Любовта, Боже на Мъдростта и на Истината, затуй ние дойдохме в света, да научим тия неща. Нека дойде Господи, Твоето благословение.” Разболее се някой, уплашат се, ще умре. Болен. Бол на турски значи изобилие. На български значи бод. Защо на турски като кажат “Бол”, вземат го за Добро нещо, а българинът като каже “Бол”, значи иде шилото да го мушка, ще дига скандал. Този ще бодне, онзи ще бодне, на този човек ще намери погрешка, на онзи човек ще намери погрешка. Казва: “Не ме обичат хората”. Как ще те обичат, като мушка с игла. Следователно турчинът вярва, че всяка погрешка с изобилие трябва да се поправи. Той е на правата страна. Българинът вярва, като зашиеш погрешката, се оправя. Казва: “Те не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат”. Като ги зашият, какво ще стане? Като ги зашият, бракът какво е? Зашият ги с игла и после се разпорва. Не е органически зашито. Няма по-страшно нещо, да влезеш в общение с един човек, когото не обичаш и който не те обича. Няма по-страшно нещо, цяло мъчение е. Впрегне вола и постоянно мушка с остена. Сега има някои работи, които аз трябва да ги избягвам. Вие ще кажете: “Ние толкоз ли лоши хора сме в света?” Не сте лоши, но вие сте наследили едно имение – един, който много борч има. Но вие сте взели един чифлик и за да го изплатите – 500-600 хиляди – приходът ви е много малък. За колко време може да го изплатите? Да кажем: чифликът не си покрива разноските. Кажете ми какво ви ползува? Да кажем, ти си полковник, заповядваш на няколко хиляди хора. Ти заповядваш, но всички те роптаят. Всички те казват: “Само да ми се падне”. Та казвам: в сегашния порядък на нещата, не е лош светът, както е сега. Няма какво да внесем в света. Ако ние разбираме нещата, които Бог е създал, по-голямо благословение няма. Слънцето изгрява. Защо изгрява това Слънце? Защо нямаме две Слънца? Една идея трябва да имаме. Любовта е една. Защо е една? Едно Слънце имаме. Любовта е една. Що е Месечината? Човек не може да бъде на Земята щастлив, ако няма едно Слънце. Оттам иде топлината. Месечината свети. Месечината трябва да вземе своята сила от Слънцето. Месечината е религиозният живот. Религиозният човек е резултат на Любовта. Светският живот е резултат на Любовта. Що е светският живот? Светските хора се развързват, духовните хора се връзват. Светът е място на свобода. Свободни сме да правим каквото искаме. Религиозните хора казват: “Туй да не правим, онова да не правим. Нямаме свобода”. Светският човек гледа, както иска. Религиозният следи как е погледнал. Ако се свениш от нещо, от какво произтича свенът? Не може човек да иска от тебе една малка услуга, иска от мене една малка услуга. Полковникът иска да види войника и войникът веднага отдава чест. Но представете си, че счупена ти е ръката, кракът ти е счупен, полковникът иска да дадеш чест. Как ще дадеш чест, можеш ли да станеш? Арестуват те защо не си отдал чест. Туй е по буквата на закона. Нямаш право да кажеш, че ръката ти е счупена. Казват: “Ти се преструваш”. Иди му доказвай, че ръката ти е счупена и че кракът ти е счупен. Не вярва човекът в това. Възлюбленият казва на своята възлюблена: “Ти не ме обичаш”. Тя трябва, като го види, да стане. Тя е войник. Който обича, е винаги войник. Войникът става и дава. Защо трябва да дадеш? Ръката си, когато дават чест, поставят си ръката на челото, гдето е центърът на музиката. Казва: “Ще живеем по всичките закони на Божествената музика, на най-разумното в света”. Поставя си ръката от дясната страна, значи по Любов ще живеем. Туря си ръката, но по Любов не живеем. Вие си дигнете ръката така както ние поздравяваме. Това значи по Любов ще живеем. Туй, което Бог е направил заради нас и ние ще направим заради него. Бог е направил всичките плодове и ние сега ще идем да работим заради Него. Всичко онова, което Бог е направил, е хубаво и сладко. Ще опитаме всички Божи работи, че са благи. Всичко в света ще опитаме, но не всичко изведнъж, но постепенно ще опитаме и като опитаме, ще придобием онова богатство в нас. По този начин се развива човешкият характер. Щом развиеш ума си, светлина ще имаш, ще започнеш да разбираш светът защо е създаден. Някои от вас не може да пеете. Защо не може да пеете? Някога преди 10 прераждания ти си погледнал криво някой човек и сега не може да пееш. Някога преди 5 прераждания погледнал си криво някой човек и сега не може да пееш, музика няма в тебе. Някъде преди няколко прераждания ти си погледнал криво и сега си грозотия, грозен си станал. Вие сте чудни. Всичките недъзи в света, които ги имаме, не са произволни. Казвате: “Как виждаш?” Виждам нещата. Казва: “Да предскажеш”. Няма голяма философия в предсказването. Казвате: “Как се познава?” Виждам трена колко въглища има, забелязвам колко изгаря на час, пресметна и кажа: “Ако не си достави въглища, след толкоз дена или толкоз часа, въглищата ще се свършат и ще се спре животът, ако не се обновяваме”. Казвате: “Господ е дал живота”. Постоянно трябва да се обновява животът, ежеминутно трябва да се обновява. В съзнанието само като помислиш за Любовта, то е обнова. Вие седите, гледате и казвате: “Къде е Господ?” Господа Го виждам в една череша. След туй се измени. Виждам Господа в чистия извор. Щом като Го видя, коленича, покланям се на Господа. Покланям се и вземам вода. Казвам: “Благословен Господ Бог, Който създаде водата”. Виждам черешата и казвам: “Благословен Господ Бог, Който създаде черешата”. На всяко място, гдето виждам Господа, Той носи живот. Вие казвате: “Какво взела майката да се занимава с едно дете?” Онази страхливата кокошка, на която като извикаш, избягва, няма никаква смелост – като ў даде Господ десетина пиленца, става смела. Кокошката не знае да произнася “Иоа”, тя казва: “Клок, клок, клок”. Клок на английски значи часовник. Животът е часовник. Англичанинът е дошъл да мисли, че животът е пар­ – човек е създаден да печели пари. Едно криво разбиране – да бъдеш богат, да печелиш пари. Съгласен съм да бъдеш богат и да имаш свобода и да вършиш онова, което искаш. Но да ходиш да вземаш пари на заем, да ставаш сиромах и след години да изплащаш хиляда полици по хиляда лева – един милион... И постоянно да ти казват: “Кога ще изплатиш дълга си?” Таман речеш да приказваш сладко, и ти казват: “Чакай, нямаш право”. Таман речеш да прегърнеш възлюблената, и ти казват: “Плащай!” Ако хиляда полици имаш да плащаш, и таман речеш да правиш нещо, и ти казват: “Чакай, имаш да плащаш”. Речеш друго нещо да правиш, пак ти казват: “Имаш да плащаш полица”. Сега във вас има един стар навик. Вие се спирате и казвате: “Този заслужава или онзи не заслужава да го обичам. Този заслужава моята Любов, защото имам да плащам”. Той казва: “Аз искам да покажа Любовта си”. Отвлича се неговото внимание, отвлича се и моето внимание. Ако и двамата имате да плащате, каква Любов ще имате? Казвам: Любовта е най-свободният живот, който Бог дава. Ти се отделяш като едно малко камъче от общия ред. Излизаш и ставаш самостоятелно камъче. Да постъпиш тъй, както Господ е постъпил. Най-първото нещо, погледнеш се и намериш махна на Господа. Младата мома вземе огледалцето, оглежда се и намира, че носът не е хубав. Устата не е хубава. Терсипсис е. Наблюдавал съм ги как се гледат. Когато всичко намира, че е хубаво, момата се усмихне. Когато не се хареса, намръщи се. Аз на много моми съм давал съвет, как да бъдат красиви. Казвате: “Тия работи разбираш ли ги?” – “Разбирам ги”. – “Че кога си ги учил?” Казвам: “Дай и аз да се огледам”. Казват: “Колко хубаво се усмихваш”. Кое хората наричат сериозно в света? Няма по-сериозно нещо да видиш красотата. Да кажем, четеш една поезия, много ти е приятно, не се усмихваш, ставаш сериозен. В тази сериозност има нещо много приятно. Като прочетеш думите, те са хубаво наредени. Докато четеш стиха, чувствуваш приятност. Меланхоличен си. Някаква мисъл живее в тебе. Прочетеш един стих, дойде светлина, топлина дойде, блесне една мисъл и целят свят се оправи. Човек е оправен. Божествената мисъл е важна. Всичко зависи от моите очи, как гледам – не търсете погрешките на хората. Във всяка погрешка, като смените черупките на ореха, не търсете отвън погрешките, но счупете ореха, имате право да го счупите и да изядете съдържанието, ядката. Опитайте туй съдържание. Имате един лешник, имате един кокосов орех, счупете тази черупка. Не се стремете с черупката да ядете туй съдържание. Обидна дума ви е казал някой. Това е кокосов орех. Твърдото ще хвърлиш, а онова съдържание ще изядеш. За онзи, който не разбира закона на Любовта, обида има. Онзи, който разбира закона на Любовта, няма обида. Обидата винаги показва, че ние сме в един свят на безлюбие. Тогава всичките обиди нямат никакво съдържание. Там, гдето е Любовта, няма нищо излишно. Срещне те някой човек и ти казва: “Изплати си дълговете”. Срещне те този човек, зарадвай се. Всеки от нас трябва да бъде свободен. Що е една погрешка? Има да плащаш нещо, изплати си дълга. Като погледнеш живота си, да няма нито една полица, да бъдеш свободен. Като погледнеш, да нямаш да плащаш. Всеки човек, на когото имаш да даваш, той ти станал господар. Когато хората имат да вземат от тебе, вземат полиците си. Казвам: трябва да си плащате полиците. Щом нямаш да му даваш, ти си свободен. Първото нещо, за да бъдем свободни в живота – да се освободим от дълговете си. Ще желаем свободата чрез Любовта. Любовта трябва да даде първото нещо. Ще кажете сега, че ние сме разбрали Любовта. Безпредметно е да ви говоря, ако вие нямате опитност. На основание на тази опитност ви говоря. Едно дете е седяло 9 месеца в утробата на майка си. Аз седя, като баба да бабувам, говоря ви. Що е говоренето? Бабата трябва да помогне на онова, което се ражда. В тебе се е родила една идея, трябва да има някой при тебе, сам не може да родиш. Трябва да има някой да бабува. Слънцето може да стане баба, Месечината може да стане баба, всеки добър човек в дадения случай може да ти стане баба. Един скъпоценен камък може да ти стане баба на твоята идея. Казвате: “Като умрем”. Що е умирането? Да скъсаш с всичките отношения на безлюбието. Що е смъртта? Да умрем, значи да скъсаме с всички връзки на безлюбието, туй е смърт. Що е животът? Животът е да влезем във връзките на Любовта. В Любовта много връзки има, но всяка връзка сама се връзва и развързва. Вързан си и си свободен. В света на безлюбието като те свържат веднъж, не може да се освободиш от тази връзка. Във вашия ум седи едно противоречие. На мнозина казвам: “Вие може да се подмладите”. – “А-а, ще се подмладим?!” – казват.

Ние забравихме момата. Казвам на майката: “След три месеца твоята дъщеря ще се ожени. Още като влиза, младият момък да се усмихне насреща ў, като го погледне, да се поклони, полковник е. Как ще се поклониш? Ще се усмихнеш”. Казвам: “След три месеца ще дойдеш да ми кажеш”. Тя идва след три месеца и казва: “Привърза се туй момче, не си отива. Обикнах ме го и той ме обикна”. Оженила се момата и след една година пак идат при мене. Нямали си детенце. Минава година, две, три, четири, пет, няма го детето. Сееш нещо на нивата, не израства. Какво има? Като сееш, идущата година трябва да израсне. Туй е животът. Ако нищо не израства, всичко се стопило, развалило се. Какво е това? Ти си оставил своята мисъл, стопила се е. Един ден останеш бедняк. Търсиш – никаква мисъл, никакво чувство. Казваш, че е един човек без мисъл, един човек без душа, един човек без дух и без чувство. За мене когато казват, че някой човек е волев, че е добър човек, четири неща изпъкват: този човек има дух в него, този човек има душа, този човек има ум, този човек има сърдце. В еврейския език има четири букви, с които означават тия четири състояния. Евреите имат една запетая йот. Десетата буква в азбуката, с която Бог е създал света, не е гласна, но е съгласна буква. И всичката погрешка е, че евреите пишат Името Божие със съгласни букви, гласните се подразбират. В еврейски а се пише като нашето т. Българите пишат така т-то. В българите т-то е съгласна, а в евреите е гласна. Под йота го пишат. Еврейският народ, като му се е говорило, не е разбрал Любовта. Мойсей говореше, но и до сега евреите не са я разбрали. Пророците, които Бог ги прати, и тях биха. Всичките пророци ги претрепаха. Ще кажете, това са направили евреите. И ние правим същото. Господ ти прати една хубава мисъл, това е един пророк. Ти казваш: “Защо е дошла да ме смущава?” Какъв ще бъде твоят живот без пророци? Какъв може да бъде животът без светлина? Какъв може да бъде животът без светлина, без чувства? Какъв може да бъде животът без тази разумност? Искам, като се намерите в трудно положение, да кажете като детето “Иоа” – “Господи, Ти Си Единственият и в Твоите Ръце турям своя живот! Господи, направи от мен туй, което обичаш”. Тогава майката се притичва, бащата се притичва да помага и всичките наоколо помагат, понеже детето е вложило всичко в Бога. – “Господи, Ти каквото направиш, това да бъде!” И в бащата Господ заговаря: “Ти идеш в света и нищо не произнасяш. Кой ще дойде?” Та казвам: когато произнесете думата Любов, лю – това е Любов. Христос, когато умираше на кръста, произнесе думата “Иоа” – “В Твоите Ръце предавам Духа Си”. Възкръсна Христос. Ти като умираш, ще се родиш. Що е умирането? Детето умира за майка си, то излиза из утробата, умира нещо. То е облечено с една царска мантия. Като излезе навън, хвърля мантията и започва нов живот. Човек, който умира, се ражда. Сега ще започнете с думата иоа – “Боже на Любовта, Боже на всичката светлина, Господи на всичката свобода, в Твоите Ръце се предавам”. Тогава всичкият свят ще се отвори, дето идеш заради Господа, Който е в тебе, всичките хора ти помагат. Дошъл един сиромах. Един богат, който вижда Господа навсякъде, като видял този сиромах, че отвсякъде го гонят, като го видял, станал, усмихнал се, прегърнал го. Той се учудил и го пита: “Защо?” Казва: “Аз те целувам, защото виждам Господа у тебе. Господ с тебе върви. Чуди се защо му става на крака. Господ казва: “Ще му покажеш какво нещо е Любовта”. Като е Господ с човек, ще станеш, ще дадеш всичкото уважение и почитание, което дължиш на Господа. Всяко нещо, което правим, заради Господа го правим. Гдето виждаме, че Господ е стъпил, туй място е свято. Там гдето е насочил Своята мисъл, мястото е свято. Изгрява Слънцето, там е Господ. Зад Слънцето е Господ. Виждаш звездите, духа вятър – там е Господ. Текат изворите – там е Господ. Ходиш по Земята – там е Господ. Движи се Земята – там е Господ. Навсякъде ще виждаме Този, Живия Господ, Който ни обича. Няма по-хубаво нещо от – да зърнем Господа. Като зърнеш Господа, достатъчно е. Като зърнеш светлината, целия ден си весел.

Казвам сега първата буква “и”. (Учителят пее: “и-и-и-и-и-и-и”.)

Да започнем деня си с “и” и да видим Господа навсякъде.

Отче наш

41-ва лекция от Учителя, държана на 7.VII.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев