Закон за частите и за Цялото
Казано е в Писанието, че истината ще ви направи свободни. Днес всички хора искат да бъдат свободни, но не знаят, по какъв начин да добият свободата си. Те казват: Ние сме свободни да мислим, каквото искаме и както искаме. Те са на крив път. Човек не е свободен да мисли, както иска, нито е свободен да прави, каквото иска. Човек трябва да мисли право. Ако пък върши, каквото му дойде на ума и каквото иска, налага му се това, което не иска. Някой мисли, че е свободен да сече горите, но в края на краищата скъпо плаща за тази криворазбрана свобода. Човек има право да се ползва от сухите дървета, но не и от живите. Ще кажете, че като живее на земята, човек има право да сече гори, да лови риба, да мели брашно, да произвежда вино, за да се прехранва. Човек има право да върши всичко, за да се прехранва, но проследете живота на воденичарите, на рибарите, на кръчмарите и вижте, кой от тях е завършил живота си добре. – Не е ли свободен човек да си избира занаят, какъвто иска? – Човек е свободен да работи, каквото иска, но в края на краищата носи последствията на своя избор.
Кой човек е истински свободен? Свободен човек е онзи, който, като го калят, не се каля. Колкото и да го калят отвън, той не губи равновесие. Щом не губи равновесие, калта сама по себе си се чисти. Свободен човек е онзи, който от никакъв огън не изгаря. Не е ли свободен, най-слабият огън го изгаря. Съвременните хора се намират под влиянието на своите страсти, пороци, заблуждения, криви мисли и считат, че са свободни. Не, огън е това. Докато не мине през този огън и не се пречисти, човек не може да бъде свободен. Малкото дете, увито в пелени, не е свободно. Щом се изправи на краката си, то е свободно вече, може да се движи, дето иска. Като остарее, човек пак изгубва свободата си. Той иска сам да се движи, но не може: едва стане, залитне ту на една, ту на друга страна. Не е страшно, когато краката на човека не държат и стават причина да залита на една, или на друга страна. Страшно е, обаче, когато човек изгуби умствената си свобода и започва да залита. Няма по-страшно нещо от това, да изгуби човек свободата на мисълта си и да се поддаде на чужда мисъл. Често слушате някой да казва, че го боли глава, стомах, бъбреци и т. н. Това не е негово състояние. Той е възприел болките на някои страдащи, които се оплаквали. Изобщо, човек възприема и доброто, и злото еднакво, понеже са еднакво силни. Те са космически сили, които работят в Битието. Мнозина смесват злото с греха. Това са две различни сили. Понякога грехът успява да подкупи злото, да прояви силата си. Обаче, доброто никога не се подкупва. Никаква сила в света не е в състояние да подкупи доброто.
Съвременните хора се оплакват от страдания и мъчнотии, които ги правят нещастни. Защо са нещастни? Защото са разместили нещата. Те са поставили човека по-високо от Бога и в него са вложили любовта си. Как можете да обичате повече този, който нищо не е дал за вас, от Онзи, Който ни е дал всичко? Обичайте баща си и майка си, братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всички поставете любовта си към Бога. Каквито жертви да са направили хората за вас, никой не е на-правил това, което Бог е направил.
Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него". Който обича света повече от Бога, той ще опита последствията на тази любов. Ако обичаш Бога по-малко от хората, и синовете ти ще те обичат по-малко. Ако мъжът обича жена си повече от Бога, в скоро време ще опита последствията на тази любов. Никой не може да обича ближния си повече от Бога. – Защо? – Защото тази любов носи разочарования. Да възлюбиш Бога, това е задача, дадена на цялото човечество. Ако хората страдат днес, причината за това се крие в тяхното непослушание. Непослушанието пък произтича от недостатъчно любов в човешкото сърце. Хората са недоволни едни от други, благодарение на безлюбието. Всеки иска жертва от другите, но не получава. Само любовта прави жертви. Човек се жертва, но от страх, а това не е истинска жертва. Жертвата трябва да бъде разумна. Ако не е разумна, тя не дава добри резултати. И любовта трябва да бъде разумна. Ако не е разумна, вместо добро, тя произвежда зло. Какво направи Яков с любовта си към Йосифа? Той събуди ревност в синовете си, заради което продадоха Йосифа.
Като ученици, вие трябва да се пазите, да не изпаднете в погрешката на Якова, да покажете слабост към Йосифа. Всеки човек има по един Йосиф в себе си, когото обича повече от другите си синове. Яков обичаше Йосифа повече от другите си синове и не го пращаше на работа. Когато синовете му отиваха на работа, Йосиф оставаше при баща си. Заради тази привилегия, братята му го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. Там той лежа в затвор. После беше изкушаван от жената. Йосиф мина през трудни задачи, които разреши добре. Светът, през който човек минава, не е нищо друго, освен красива, префинена жена. Който я погледне, веднага се влюбва в нея и пожелава да си поживее малко. Всеки може да си поживее в света, но ще опита последствията на този живот. За човека е казано, че е възлюбил човешката слава повече от Божията. Човешката слава заробва човека, а Божествената – го освобождава.
Мнозина казват, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Те не говорят истината. – Защо? – Защото свободата е достояние за всички живи същества. Щом е така, с какво право отнемате свободата на тревите, цветята, растенията и на животните? Ще кажете, че човек, като възвишено същество, има право да използва растенията и животните. Ако камъкът е отговорен за това, че паднал отгоре и ударил някого, колко по-голяма е отговорността на човека за нещастията, които причинява на по-долностоящите от него. Не е достатъчно камъкът да се извини само за направената пакост, но той трябва да бъде буден, да се задържи известно време на мястото, докато мине човек по пътя. Любовта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бъдете свободни, прилагайте любовта. Когато се подчинява от любов, човек всякога е свободен. Правите ли нещо, правете го от любов. Само по този начин ще бъдете свободни. Свободата на човека зависи от правата мисъл, а правата мисъл – от любовта. Който люби, той мисли право.
Как се изпитва любещият човек? Чрез изпитания и страдания. Любовта се изпитва в живота. В това отношение животът е велико училище. Петър, един от учениците на Христа, казваше на своя учител: Всички да се откажат от Тебе, аз никога няма да се откажа. Не се мина много време, любовта му се постави на изпит. За нищо и никакво, той три пъти се отрече от Христа. С това се сбъднаха думите Христови: „Докле петелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от мене". Какво виждаме в характера на Христа? Голяма издръжливост и търпение. Той мина през три вида изпитания: в умствения, в духовния и на физическия свят. Не е лесно да бъде човек изложен на ударите и подигравките на цял полк войници. Цял римски полк се гавреше с Христа, докато най-после Го подложиха на разпятие – последното страдание. След това Христос възкръсна. Силен характер имаше Христос, заради което издържа на всички изпитания.
Къде е римската империя днес? Къде е Христос днес? От римската империя нищо не остана, но от Христа остана нещо, което вечно ще живее. Кръстът, на който разпнаха Христа, се въздигна и стана по-знаменит от цялата римска империя. Днес всички хора носят кръст на гърдите си, като символ на храброст и безстрашие. С това те искат да докажат, че следват примера на Христа. Римляните считаха кръста за нещо позорно, а след Христа той се прие като символ на смелост и благородство.
Съвременните религиозни хора се стремят към Христа. Те искат да следват Неговия път. За да следвате Христа, вие трябва да минете през Неговите изпитания. Много изпити предстоят на съвременното човечество, но то трябва да ги издържи. Щом ги издържи, положението му ще се подобри. Днес всички хора минават през своята отрицателна карма. В бъдеще те ще минат през положителни, т. е. благоприятни условия на живота, наречени дихарма. Сегашният живот е живот на злото и на изпитанията; бъдещият е живот на доброто и на любовта.
Светът е пълен с блага, дадени от Бога. За да се ползва от тия блага, човек трябва да има отворени очи. Тази година ви се дават условия да се ползвате от великите Божии блага. За да не изгубите условията, вие трябва да избягвате услугите на чуждите коне. Всеки човек има кон, на който може да разчита. Следователно, дали слизате от планината, или се качвате, разчитайте на себе си. Конят представя човешкия ум. Разчитайте на своя ум, а не на чуждите умове. Като слуша първо своя ум, а после ума на другите, човек дохожда до заключение, че това, което сам направи, е по-добро от онова, което другите могат да му направят.
Да се върнем пак към въпроса за свободата. Кога човeк е свободен? – Когато служи на Бога, т. е. на Цялото. Докато човек работи в името на Бога, всички са доволни. Щом направи нещо за някоя част, веднага се явява състезание. Дето има състезание, там любовта отсъствува. Дето любовта отсъствува, там идат ограниченията. – Какво да правим, за да се освободим? – Дайте място на Божията Любов в себе си. Щом Божията Любов обхване човешката душа, любовта му минава в по-висока степен: от човешка в Божествена. Божията Любов прави човека силен. Тя му дава възможност да се справи със старите си навици, да изправи всичките си погрешки. Без тази любов той ще бъде в положението на пушач или на пияница, който иска да се освободи от своята страст, а не може. Който може да се справи със своите слабости, той е силен човек; който не може да се справи със слабостите си, той е слаб човек. Както делим хората на силни и слаби, така и в човека различаваме две естества: Божествено – силно и човешко – слабо. Божественото има крила, не се нуждае от кон или автомобил. Човешкото е слабо, затова търси превозни средства, т. е. външна помощ.
И тъй, разчитайте на Божественото в себе си, а не на човешкото, което търси външна помощ. Божият Промисъл има предвид всички души. Щом има живи хора в света, при каквито мъчнотии да изпадате, все ще се намери човек да ви помогне. Трябва ли тогава да се страхувате от живота? Всeки човек е готов за услуга на Божественото. Не само човек, но и животните са в услуга на Божественото.
През последните военни години трябваше да мина през града, късно през нощта. Никой не можеше да се движи по това време из града без лична карта. Аз тръгнах сам, като отказах на предложението на генерала, в чийто дом бях гост, да ме придружи до дома. Аз исках да си отида сам. Обаче, не зная, отде излезе едно голямо куче и ме последва. Когато дохождах до някой стражар, аз го поздравявах, а кучето отиваше близо до него и започваше да го обикаля. Стражарят отговаряше на поздрава ми и като виждаше кучето с мене, мислеше, че съм инспектор на полицията, който прави преглед. Така минах всички постове, без да ме спрат и поискат лична карта. Кучето дойде до дома, дето добре го нахраних. След това то си отиде и повече не се върна. Така то ми услужи и не стана нужда да ме изпраща някой.
Като знаете това, не отлагайте моментите да бъдете в услуга на Божественото. Не мислете, че сте слаби или бедни, за да бъдете в услуга на Великото в света. Що се отнася до Великото, и слабият, и бедният могат да му служат. Каква е разликата между богатия и бедния? Богатият е зрял плод, а бедният – току-що посадена семка. Като поникне, семката може вече да извърши някаква работа. И в земята да е, тя пак върши нещо. Ще кажете, че като уредите работите си, тогава ще служите на Бога. Започнете да работите още сега, без оглед на работите си. Уредени ли са работите ви, или неуредени, не е важно. Вие не трябва да губите време. Посадете семката, и не се безпокойте. От нея ще израсте голямо дърво, което ще даде изобилно плод. – Ама нямаме условия за работа. – Условия всякога има. Важно е да имате желание за работа. Условия за възриемане на любовта има всякога, но вие трябва да се нагодите да я възприемете. Щом се нагодите, вие ще я възприемете такава, каквато изтича от Бога. Всичко зависи от съзнанието на човека. Всеки възприема любовта според степента на своето съзнание. Нека остане в ума ви основната мисъл: Обичайте Цялото и живейте заради Него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в Него.
3. Беседа от Учителя, държана на в. Мусала, 24 юли, 1940 г.