Иди повикай мъжа си!

Иди повикай мъжа си!

Казва й Исус: "Иди повикай мъжа си и ела тук."

Прочетената глава от евангелието на Йоан е една от важните глави. В нея Христос засяга важни положения от живота. Ние виждаме, как Христос, като дошъл до този кладенец, пожелал да пие вода, но не могъл да си извади, понеже нямал въже. Затова, като видял, че жена самарянка идва да си налее вода, Той се обърнал към нея с думите: "Ще те помоля да ми направиш една услуга, да ми дадеш малко вода". По този начин Христос влязъл в разговор с тази жена. Той говорил за съвременните традиции, които съществували по това време в света. Жената се зачудила, как така един евреин, един израилтянин се осмелява, според тогавашните традиции, да говори с жена и да иска от нея вода. Това положение е подобно на едно от положенията в турския закон, според което се забранявало на всеки турчин да иска и да пие вода от ханъмка. Осмели ли се някой турчин да пръстъпи този закон, с това той може да създаде източен въпрос. Традиции са това! Днес никой човек не е свободен от традиции. По целия свят, между всички народи съществуват ред традиции. Всички стремежи на съвременното човечество се свеждат към желанието им да се освободят от тези традиции и да постигнат съвършенство на своята душа. Връзките, които съществуват между съвревменните хора, от които те и до днес носят лоши последствия, аз наричам неразумни връзки. Например, някой човек много обича да играе на игрището пред хората, да се показва за голям юнак, но случайно един ден той пада, счупва крака си и дълго време след това носи лошите последствия на своето неразумно желание. И когато хората го питат, защо куца, той трябва да каже: Аз куцам поради своите стари традиции и желания, да се покажа пред света голям юнак и добър борец.

Най'напр*вд Христос засега въпроса за личните отношения между мъже и жени. Даже и учениците на Христа, като видели Учителя си да се разговаря с жена – самарянка, казали в себе си: как е възможно нашият Учител да се разговаря с жена и да излаза ог рамките на старите традиции? Хрисгос каза на тази жена: „гЛко па дадеш да пия от водата на този извор, един ден аз ще ти дам ог мояга вода, от която, каго пиеш веднъж, никога няма да ожад-няваш. Тази вода носи в себе си Вечния Жи-вот". Самарянката, каго чула думите на Христа, казала: „Дай ми тогаза ог тази вода, за да не ожаднявам никога и да на става нужда да до-хождам повече на този извор". Тя прибъозала да поиска ог тази вода, както всички хора бързаг, :когато искаг материални блага. Заприм"вр, съвременните хора искат веднага да се въдвори Царството Божие на земята и за тоаа се запи-тват: кой е причината, че Царството Божие не може оща днас да са въдвори? Питам: как може да се въдвори мир и любоз между съвременниге хора? Как е възможно да се въдво-ри мир и лю5оз между съвременните мъже и жени прл сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мио и любов между братя и сестри при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между учители и ученици при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любоз между съвременните свещеници, проповедници, владици и техните пасоми при сегашните им разбирания за живота? Как може да се въдвори мир и любов между съвременни-

53

те управници и управляеми при сегашните имъ*. разбирания за живота? Традиции са това! Всека държава има свои традиции. От тия традиции много държави са загинали. Традициите пред-ставляват вътръшния консерватизъм на хората, който често ги спъва. Някой казва: как е възможно аз да взема мотика и да отида да копая нЪкое лозе, или да взема цигулка и да отида да свиря пртбд хората, да ги забавлявам, когато съм роден от родители с високо произхождение? При това високо произхождение, аз тр.е* бва да стана рентиер, да получавам пари, съ* които често да ходя в странство, дя се разхож-дам с автомобили, да посЪщавам театри, концерти и т. н. Според мене, съвременните хора* наместо да се разхождат с автомобили, т раз-хождат автомобилите си. Някой казва: аз се разхождам с автомобил. Не, в същност ти разхождаш автомобила, а не той тебе. Тъй щото, първо Христос засъта материалните въпроси» личните отношения. Послтз Той засъта обществените отношения и най-после засега въпроса за вътрешните отношения и за вътрешните верва-ния на хората.

Казва Му самарянката: „Господине, гледамъ» че си пророк и всичко знаеш. Бащите ни в тази гора се покланяха, а вие казвате, че Еруса-лим е местото, дето трябва да се кланяме". Казва й Исус: „Жено, хвани ми вяра, че иде часъ» когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца". Тук думата „гора, планина" е употребена в симЕОЛистически смисъл.. Под думата планина не се е разбирало това, което ние днес схващаме. Хората на миналото не са били толкова глупави, да се кланят на планина. Под думата планина те са разбирали умните хооа, а за умни хора те са считали своите деди и прадеди, на които са се кланяли. Планината представлява материалната страна на въпроса. Ерусалим пък представя местото, отдето се

59

разнася културата. Значи, тогавашните хора се кланяли на културата. И съвременните хора ка-зват: ние, културните хора, трябва да признаваме науката, изкуствата, музиката и на тях да се покланяме. Христос казва на жената: „Според вашите вервания, действително, вие трябва да се кланяли и на тази планина, както и в Ерусалим, но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят Отцу с Дух и Истина". Според гръцката митология, старите гърци се кланяли на планината, с което те символизирали юначеството, героизма. Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на тази митология, те биха разбрали, защо, именно, старите гърци се кланяли на планината. Питам: нима апашът, който отива да обере касата на някой банкер, не се моли пред нея? Той седа на колене пред касата и започва да я човерка, да й чете една^ цве, три молитви, докато най-после касата каже: хайде, като имаш големо постоянство, вземи си> нещо от мене! Обаче, притежательт на касата не признава молшвите на този апеш и търси случай, да го улови и накаже. Христос казва на са-марянката: „Бъдещите поклонници, които щеимат живата вяра в себе си. няма да се кланят нито на тази планина, нито в Ерусалим, но ще се кланят на Отца с Дух и Истина". Да се покло--ни човек с Дух и Истина, той трябва да знае, какво нещо представлява душата му. Това не значи, че като душа, той е нещо особено от другите. Не, той трябва да познева душата си – нищо повече! Той трябва да знае и разбира въпроса за душата само за себе си, а не с цел да доказва на хората, какво нещо в същност е~ душата. Какво нещо представлява той като душа, от това хората не се интересуват. Този въпрос интересува самия него. Не е въпросът за душата вън от човека, но важен е въпросът, какво представлява човек в света, като проявяваща се душа. Освен това, човек трябва да*

60

знае за себе си, какво представлява той като . дух, и най-посл" той трябва да знае, какво н^що ; е Бог, без да се стреми да докаже това и на другит" хора. Знае ли човек тия три въпроса за себа си, той се намира вече в правия път. Познаването на тия три важни въпроси съставлява великата бъдеща култура, която може да съграж-: да, да поставя здрази основи в живота на човек а. Нъжой ще каже: докажете ни, че има душа и дух. Аз мога в пет минути да ви докажа, -съществуват ли душата и духът, или не, без да ви аргументирам или доказвам този въпрос теоретически, както правят нъжои от философи* т"в, каго Кант, Шопенхауер и т. н, Как ще направя това? – Ще извадя душата от тялото на „нъжого, и той веднага ще падне на земята. Слъ\д това пак ще я верна назад. Посл^ ще го пи-там: какво видя?–Видтзх, че на земята лежеше човек , който напълно приличаше на мене. Какво ще кажеш сега, съществува ли душа, или не? От същия чозъж аз мога да извадя още двама и ще го питамъ* кой е този, който лежи на земята и не говори? Кой е този, който мисли, раз-.сжждава и говори и най-поел^, кой е този, който -сверзва и двамата? Този, който лежи на земята и не може да говори, това е облъжлото, материята, в която душата е облечена. Този, който мисли, разсжждаза и говори, това е самата душа, а този, който сверзва и двамата, това е духът на човек а. Ще кажете: щом е така, направете този опит, да го поовтзрим. Ако е въпрос за фокуси, аз мога да направя този опит в пет ми-, нути, но не е работата там. Ние не защищаваме никаква клауза, но разглеждаме въпроса по сж-щество. Всъжа душа трябва да се развива в своята същина, но това не значи, че тя трябва да придобива н"вща, които не са вложени в нея. В света има погрешни схващания по много въпроси, ь&о ученитъ* знаят, какъв е пътт на човечеството. Т"Б знаят, че човек не може да придо-

61

бие нищо ново, но трябва да развива вложеното в своята душа и в своя дух. Човек нищо не придобива на земята, но развива вложеното в него. Че е така, питам: може ли човек да занесе с себе си спечеленото богатство в онзи свет? Някой човек може да е свершил и четири факултета, да е придобил много знания в главата си, обаче, един ден, когато тръгне за онзи свет, той няма да занесе с себе си нищо от това знание. Ето защо, съвременнит хора казват: когато човтзк умре, всичко се свершва с него. Т-б са прави само в това отношение, когато не признават съществуването на душата. Българит, като не могат да разрЪшат някой въпрос, употребяват поговорката: „Чуждото н-Ь-що на връх Велик ден се взима". Да, взима се само това, което е взето на заем. Всяко нещо, което сте взели на заем, е чуждо.

Същото нещо може да се каже и за религията. Някой казва: моит баща и майка, моит дт^до и прадъдо са вервали в това и това, т са се кланяли на планината, затова и аз ще вервя по тяхния път. Това значи да взимаш вярвания на заем. Значи, щом неговит отци се кланяли на тази гора, и той ще се кланя на нея. На този чов-бк казвам: ти си самарянин. Друг казва: аз ще се кланям на тази църква.–Ти си евреин. Христос казва: „Който е дешъл до но-вит*б разбирания на живота, той нито на тази гора ше се кланя, т. е. нито на своиттз отци, нито в Ерусалим, т. е. нито на старит религии и култури, но ще се кланя на Отца с Дух и * Истина". Дойде ли човек до последното положение, да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа, той е човек с пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и езърхсъзна-ние. Пробудят ли се тия нЯща в човека, той вече може да влиза в връзка с живата природа, т. е. с външната страна на Бога. По този на-чин Духът, който жив-ве в него, ще принесе -

.своето поклонение и служене на Бога. Под думата поклонение съвременните хора разбират .гколЪничене на земята. Това не е поклонение. Много хора, като отиват на църква, кланят се, ко-лтзничат на земята, с което искат да предоставяте че са истински християни и служат на Бога. Обаче, същите тия хора обират бедните вдовици, продава т и последната им вещ. Като >:се вернат дома си, пак кол"вничат пред Бога. Отидете ли при тях за никаква услуга, още при първата дума ще ви продадат. Това не е никакво служене на Бога.

Христос каза на самарянката; „Иди и повикай мъжа си!" Защо й каза така? Това пока-: зва, че мъжът играе важна рол в живота. Отговори жената и рече: „Н*вмам мъж". Каза й Исус: „Право си казала, че нямаш мъж, защото петима мъже си водила, и този, когото сега имаш, не ти е мъж." Петттз мъже пока-зват, че тази жена е служила на своите чувства. Пред хората и пр"ьд Бога тя не е имала един законен мъж. Христос й каза: „Това си право рекла". Значи, Той намери в тази же-»-на една благородна чърта, че не лъже, но винаги говори Истината. Ако днес дойде Христос и се спре пр"Бд нтзкой изаор, какво ще кажат хората, които пост^щават този извор? Яз зная, какво мисляг религиозните хора по този въпрос. Те мислят, че като дойде Хоистос на земята, най-първо трябва да излезат свещениците с своите корони и хорутеи, с песни и музика, а после останалите хооа. Слезе ли Христос на земята, кракът Му няма да стъпи в никой европейски град. Той ще срещне всички богати, -всички поети, художници, музиканти, учени и ще ги попита, на кого са служили досега. След това ще отиде при майките и при бащите и ще ги попита, на кого са служили досега. И тогава Хоистос ще каже: „Идете сега и повикайте вахтите мъже, своите възлюбени, на които сте дали

63

сърцето си, те да ви препоржчат. Ог тях ще заключа, какви сте били в живота си. Защо требваше да дойде мъжът на тази жена?–За да се произнесе за нея. Никой доуг, осв-вн мъжът, не може да познае жената. Някой казва: дълбоко е женското сърце! Действително, дълбоко е женското сърце! Никой не може да го познае и измери, защото е голяма неговата мЪрка. Само една мер-ка може да определи големината на женското сърце. Коя е тази мЪрка?–Мъжкото сърце. Само мъжкото сърце може да пр-вплава океана на женското сърце. Никакъв друг кораб не е в състояние да прЪплава този океан. Само мъжкото сърце е издържало на бурите и на вълните на този океан. Колкото бури и вълни да има в този океан, мъжкото сърце е в състояние да го прЪплава, и то благодарение на женското сърце, което го пази. Следователно, мъжкото сърце е мЪрка за дълбочината на женското сърце. ЧрЪз мъжа се определя характера на женското сърце* Ако жената е сухичка, тя ще си избере малко пълничък мъж. Ако тя е пълничка, ще си избере малко деликатен, височък мъж. Ако чувствата на някоя жена са силно развити, тя трябва да си избере мъж с силно раззит ум. Законът за контрастите се проявява навсЬкъде в живота.

Като говоря за отношенията между мъже и жени, аз разглеждам вътръчиния смисъл на тия отношения, а не поверхностните отношения. Няма смисъл да се говори за поверхностни отношения, понеже те не представляват здрави вг>ъзки. Природата признава само Божествени връзки, само Божествени отношения между мъже и жени. Мъжът и жената представляват души, които са излезли от Бога. Освободете мъжа от неговата форма, както и жената от нейната форма и наблюдавайте, как те ще се обичат, като души. Следователно, от гледището на висшата ^математика, като съберете тия две души и ги

64

слеете в една, тяхната светлина ще се увеличи-два пъти повече. Същевременно и топлината на тия души ще се увеличи два пъти. При това, ние: не говорим за топлина, която изгаря, но за топлина, която носи живот в себе си. Щом топлината и светлината на тия души се увеличи два, пъти, едновременно с това ще се увеличи и тех-ната интелигентност, както и всички останали способности. Докато между душите не става такова съчетание, бъдещата култура няма да се създаде. За в бъдеще мъжете и жените няма да се женят, но ще се съчетаваг като души, ако искат да създадат ново поколение, което да> бъде носител на нови идеали, на нов живот. Бъдещите хора трябва да станат носители на възвишен, Божествен идеал. Любовьта не се: изразява само в близост между хората, нито само в хващане на ръце, или само в гледане в очите. Да гледаш човека право в очите, това. подразбира да гледаш през прозорците в неговата осветлена стая.

Христос казва: „Иди и повикай мъжа си и ела тук". Питам: как ще познаете мъжете?" Едно време, когато Бог създаде Ядама, той имаше мъжка форма. Бог беше Учител на Ядама: и му преподаваше уроци по всички предмети.. Ядам беше отличен геолог. И до сега има запазени цели глави написани от него по геология. Ядам беше отличен астроном и отличен естественик, от него има написани по няколко глави върху тия предмети. Ядам беше и добър градинар. Съвременните градинари би:< требвало да се поклонят на Ядама за неговите знания и опитности по градинарство. Същевременно Ядам беше и отличен астролсг. Той знаеше влиянието на слънцето и на планетите-върху човека, както и отношенията, които съще-ствуват между тех Питам: знгят ли съвременните астрономи и астролози причините за поставянето на планетите в известни съотношения ш

65

дистанции една към друга? ЗапримЪр, защо, ко^ гато Сатурн и Марс дойдат в известно съотношение с земята, всякога на земята настават големи пертурбации? Мнозина считат тия нЪща за суеверия, но казвам: н-Ьма човек в света» който да не верва в суеверията. Не мислете, че суеверията почиват на никакви илюзии. Не, в суеверията има известна доза истина. Мнозина се см-Ьят на хората, които верват в уроките и ги отричат. Казвам: има уроки в света. На какво се дължат те? Аз ще ви обясня, на какво се дължат уроките. Запример, като ви погледне някой човек, вие започвате да се чувствувате неразположен, заболява ви глава. Мнозина казват, че това се дължи на уроки. Има хора, които, като погледнат някой бивол, или не-коя крава, те веднага заболяват и умират. Причината на това се дължи на силния поглед, който този човек е отправил към вас, или към даденото животно. Силният поглед пък седъл* жи на електричеството, което излиза от лицето», или от очите на този човек. Това електричество се отправя към вас, и ако не можете да го асимилирате, то ще произведе у вас известна дисхармония, която ще се отрази върху организма ви. Има баби, които знаят да лекуват урочасали хора по много прост начин. Те взимат едно здраво яйце, чукнат го в челото на бивола, или на урочасалия човек, и той в скоро време се окопитва. Яйцето лекува, като поглъща из^ лишната енергия, която се е натрупала в орга^ низма на човека, и по този начин той се освобождава от своето болезнено състояние. Някой казва: щом е така, и аз мога да лекувам уроча^ сали хора. Не, всека баба не може да лекува; само тази баба лекува, която е добър проводника на това електричество. Значи, нейният органи-зъм трябва да издържа на влиянията, които се огделят от болния. Същото може да се каже н за лекарите. Много лекари лекуват болни, на

66

малцина имат добри резултати при лекуването Малко хора са родени за лекари. Истинският лЪкар трябва да представлява среда, пр-вз която болестта може да излезе навън. Лекарьт трябва да вземе нещо от болния. Същевременно той трябва да даде нещо на болния. Една болна жена пристъпи до Христа и си казваше: „Ако се допра само до дрехата Му, ще оздравея". Защо оздрави тази жена? – Защото от дрехата на Христа излезе сила, която я излекува. Много от съвременните лекари не могат да имат резултати, понеже не дават нищо от себе си. В всека работа човек трябва да вземе нещо и да даде нещо.

Питам: на какво се дължат неуспехите на съвременните хора?–На техната немарливост в изпълнение на своите 'обязаности и задължения към Пъпвата Причина. В това отношение и Ядам беше немарлив. Той се представяше пред Бога коректен, изпълнителен, но въсъщ-ност не гледаше добре работите си, беше малко мързелив, нехаен. Той криеше от Бога нещо. Като отиде Бог пои Ядама и виде, че работите щ не вервят добре, Ядам каза: Господи, сам не мога да верша добре работите си. Да бех имал поне една другарка, с нея заедно бихме могли добре да уредим живота си. Господ му отгозори: щом е въпросът за другарка, която да ти помага, това е лесна работа. Тогава Бог го приспа и от реброто му извади жената, която беше скрита в него. Ядам, като виде жена си, своята другарка, веднага се заеме и зарадва, както момъкът се радва, като види някоя красива мома. Яз често съм наблюдавал, какъв ефект произвежда момата, или жената върху мж-жете. Срещам един момък, който няма пет пари в джоба си и го наблюдавам, как, като види някоя мома, веднага се засмива, зарадва се, като че е получил некакво богатство. И наистина, богатство е момата. Момъкът казва: докато имамъ

67

^ази мома, всичко мога да направя в света. Та-$<а мислеше и Мдам, но не издържа изпита си* В райската градина той бЪше поставен на из-лит. Бог му б-вше казал: другарката, която ти давам, пази като зеницата на очите си! Никога «не я оставяй сама, защото изгубиш ли я от -очите си, повече не можеш да я вернеш. Обаче, този ден, именно, когато Ева бъчле излъгана от змията, Ядам се занимаваше с своитЕ материални работи и не можа да придружи Ева, да се разходи заедно с нея. Ева излезе сама на разходка, добръ* облечена, с бЪла рокля, препасана с хубав колан, добръ1 вчесана, с пригладена коса, с червени устнички, подобно на -съвр-Бменниг модерни жени. В Библията се ^азва, че Ева била гола. Друго нещо се разбира под думата гол човек. В същност и Адам, и Ева са били хубаво облечени. Красавица била Ева] В това вр4ме Лдам, който бил зает с своиг материални работи, си казвал: Какво страшно може да има в райската градина, та да не може Ева да остане сама? Може ли тук да дойде н-Бкакъв дявол, да я изкуси? Щом е в рая, тя е в безопасно мъхто. Обаче, тъкмо този ден дошли един дух от Сатурна и един от Марса, заедно с които влтьзъл и дяволът. Лошото съчетание, което имало между Сатурн и Марс били причина да изгуби Адам своята другарка, която и до днес още не може да намъри. И до сега още хората се питат, имат ли душа, или нямат. Казвам: благодарете, че Ева б-вше сърцето, а не душата на Адама. Бог направи Ева от сърцето на Ддама, а не от неговата душа. Казва й Исус: „Иди повикай мъжа си и дойди тук!" Този стих се отнася до един вж-тръчлен принцип в живота. Дойде ли човек до положението на истински религиозен той ще се обърне към благородното, към възвишеното и мощното в себе си, което опред-Ьля неговия характер. Когато човек иска да нам-в-

68

ри Истината, т°й трябва да се обърне към душата си. Това не подразбира, че душата е н-Ьщс материално, н< човек трябва да се обърне към. нея за да съСУди деятелността на своя органи-зъм. За да сане това» чов-бк трябва да има в себе си ед*н вътр-Ьшен материален обект.-Какъв може Ча бъде обектът, който събужда деятелността на човека? Науката, изкуствата, музиката не мопт Да бъдат този обектъу те са само временни занятия за човека. Питам тогаваг коя е единств<ната сериозна работа в света?" Единствената сериозна работа в света е Любовь-та, да люби чсв*^къ* Любовъта е първата и най-сериозна работ9 за човека. Както съвременните хора любят, ова ние наричаме занятие. Рече ли» човек да зар^оти с Любовъта, като велика, мошна сила, н-говата *Уша и дух се събуждатъ> и той влиза в^е в връзка и с физическия, и с духовния, ис Божествения св-вт. Само по този начин чов>к може Да разбере отношенията,. които същест^ват между тия светове, както и смисъла на ^локупния живот. Обаче, за да* се домогне то! Д° т-бзи рабсти, от него се изисква да направ1 връзка с Бога. Има ли тази връзка, той ще мо>е вече Да люби поавилно и да на-м^ои красивиг съчетания в целокупния живот. В живота назсъки чов-бк има само десет въз* можности, да апочне той с Любовьта. Всека* година има саР по ецна възможност да работи с Любовьта. 1 на в^тзки десет години има пакъ^ само по една ьзможност да работи с Любовьта. Всичкото отанало време на човека е определено само за внимание.

Нвкой кава: какво нещо е Любовьта? За1-почнете ли далюбите, очите ви се отзарят, И' вие виждате, ркво нещо е животът и неговата красота. Човеът на Любовьта не може да се^ смущава от г>азни ДУми, от казано-речено. Чо-ве^ът на Люовьта минава за най-богат, за нзй-силен по'д всички хора. Тсй не е боггть-

69

чкато ония милионери, които в няколко години могат да разпилеят своето богатство. Човекът *«а Любовьта е от онези богати, които разпола-гат с своята магическа пржчица навсвкъд^. Съвременната наука дава възможност на човека да си служи с магическата пръчица. Тя признава това изкуство. Казвам: магията е достояние само на любещия чов-вк. Некои разделят магията на черна и на бела. Според мене и едната, и другата магия са полезни, но и двете трябва да се употребяват с любов. Не се ли употребяват < любов, тб н^мат добри резултати. Всвка ма-сия, която е употребена без любов, в края на краищата е свершвала с фалимент; при това тя е разрушавала живота не само на един чо-©ек, но и живота на ител народ. Ако някой маг става причина за разрушението на цели общества и народи, неговата магия, в заключение» *ее напълно превалява. Когато резултатите на магията са вредни, това показва, че тя си служи -с разрушителните сили на природата.

Казвам: не мислете, че светът, в който ;жив*Бем, е безопасен. В природата има известно количество недиференцирана материя и сили, които трябва да се трансформират, да се облагородят и така да се впрегнат в работа. Много учени, като не подозират това нещо, бу-тат с пръчицата си, дъ*то трябва и не трябва, и в резултат на това стават експлозии в ретортите им; вследствие на тези експлозии и те, И ретортите им, и целата наука хвръкват в въздуха. Казвате за некои: учени хора са тия! Преди всичко бъдещите учени хора трябва да работят с Любовьта. Някой казва: сърцето ми гори от любов. В любовьта на човека трябва да взкмат участие и съзнанието, и самосъзнанието, и подсъзнанието, и езръхсъзнанието, както и .неговите ум и сърце, а също така и неговите душа и дух. Взимат ли тия неща участие в любовьта му, вие имате пред себе си истински

70

човек. Следователно, ако писательт е проник1--нат от тази любов, като топне перото си вт> мастилото, той ще напише нещо велико и красиво. Казва й Исус: „Иди и повикай мъжа си и дойди тук!" Дпостол Павел казва: „Яз ви сгодих за един мъж." За кого говори той?– За Христа. Ако под думата мъж разбирате Христа, тогава как ще разберете тази мисъл вт> нейната дълбочина? Вие трябва да разбирате възвишеното и благородното, което апостол Павел е внесъл в ттззи думи. Разбирате ли смисъла на тия думи, тъ1 са в сила да повдигнат душата на човека. Кой човек не е пждЪл Христа,. когато Той е дохождал при него? Щом дойде Христос при вас, вие веднага започвате да Му разправяте своит^ дертове и недобори: дъщеря ви или син ви били невнимателни към васъг, или жена ви била лоша, или че нямате къща, нямате нови обуща, нямате средства да се препитавате и ред подобни въпроси. В резултат на тия оплаквания, Христос ще ви погледне, ще ви изслуша внимателно и ще отиде на друго мъхтог да види, там как ще Го посрещнат. Тогава вие оставате сами, недоволни от себе си, и трътеате да търсите Христа. Тук Го търсите, там Го търсите, но никъдЕ не Го намирате. Днес всички хора търсят Христа, искат Той да им се яви. Всеки е подал своето заявление до Него: един иска пари, друг иска хлт^б, трети иска: къща, всички чакат отговор на своитъ1 заявления. Как мислите, колко години са необходими^ за да разгледа Христос заявленията на всички. хора? Хиляди и милиони заявления са подадени-до Него. Нтзкой поет казва: аз подадох заявление до Христа, искам да ми се отговори. Ка-звам: не един, но хиляди поети са подали заявления до Христа. Хиляди поети, музиканти и художници са подали заявление до Христа, искатъ* нещо от Него и чакат да им се отговори. До сега най-малко милиард и половина хора са сто-

71

дали заявления до Христа, и всЬко заявление тежи половин грам. Питам: колко вагона са необходими, за да се натоварят всички тия заявления? Колко ученици на Христа са необходими, за да прЪгледат тия заявления? И най-после, колко време е необходимо на Христа, за да тури резолюция на тия заявления? Обаче, този въпрос не може да се разреши по механически начин. Дко се разреши механически, това е частично разрешение. Благото, на което се радва чов-Ьк, съще-временно е благо и за целия му организъм, както и за всЪка отделна клетка от общия организъм. На това основание в света съществува една велика Божествена душа, в която се съдър-жат всички останали души. Ние сме сверзани с тая душа, и нашето благо зависи от нейното благо.

И тъй, от всички хора се изискват поне малки усилия, за да направят микроскопически опити в това направление, чр-вз които да про-верят всичко, което им се говори. Знанията не могат да се доказват само с думи, но за това се изискват и опити. При това, за да се направи един сполучлив опит, изискват се най-малко десет години. Някой казва: можем и за малко време да направим някой опит. Казвам: искате ли набързо да правите опити, ще знаете, че резултатите на тия опити ще бъдат посредствени. Речете ли да направите един съществен опит, да се разговаряте, например, с един жител от невидимия св^т, вие трябва да употребите най-малко десет години, както и Хри-стос употръби известно време, докато извика своите ученици, да се разговаря с тех разумно. Искате ли да влезете в връзка с вашите заминали майка или баща, вие можете да направите следния опит. Влезте в стаята си, затворете добре прозорците, за да не влиза отвън ветър, или некакъв шум, който да пречи на опита, и концентрирайте силно мисълта си към майка сий

72

например, като си представите една от нейните добри чърти и така почакайте около 15 – 20 минути. Като мине това врт^ме, вие ще усетите една лека, приятна хладина около вас, която се приближава към лицето ви и ви милва. Това е майка ви, която не е в сила да ви проговори, но може само да ви помилва. По този начин тя ви запитва: синко, защо ме викаш?

„Повикай мъжа си и дойди тук!" Кой е този мъж, за когото Христос каза на жената да го повика? Един обикновен мъж либ*Бшетой? С т^зи думи Хоисгос искаше да обърне внимание на самарянката в това, че тя трябва да повика само онзи, който я обича. По този начин Хоистос обръща внимание и на хората да не се самозаблуждават, да мислят, че един обикновен човек може да ги обича. Мислят ли хората така, тъ* пропадат в изпитите си. Който изгуби добриттз условия в живота, той пропада. Днес и поети, и художници, и музиканти, и учени, и свещенници, и проповедници, всички пропадат. Защо?–Защото т не апелират към Онзи. Който истински ги обича. Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с ц-Ь-лото си естество, т. е. с своето съзнание, с своето самосъзнание, с своето подсъзнание, с своето свръхсъзнание. Има ли човек такава душа, всички Божествени блага ще дойдат чо*бз нея. Тази душа, именно, представлява канала, чр-ьз който се прЪнасят благата от невидимия свт^т за душата, която жив-ве на земята. Чов+зк не може да възприеме Божията Люоов и Божиит- блага отд-бто и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начин, как да постъпваме с всички останали души. Не е лесно да обичате чо-въжа. Онзи, когото обичате, той трябва да има нужда от вас, а вие тр-вбва в подробности да разбирате неговата душа, както и всички нейни нужди. Този човек може да страда от нъжаква болест, или да го мъчи нъжакво съмнтзние, но

73

«цсж *вие го обичате, ще извадите тези тръне ют плътта му, и след това ще му покажете пътя, по който трябва да верви, за да се политне. Всичко това трябва да направите по такъв *иачин, че той да вижда в вашето лице истински приятел, който желае неговото добро и повдигане.

Често вие имате добри желания, хубави и вдъхновени мисли и чувства, но ги отхверляте от себе си и казвате: това са празни работи, илюзии на живота. Казвам: има, наистина, илюзии в живота, но тези илюзии никога почиват на здрава основа. Запримър, известна илюзия може да се основава на закони на тялото, които вие трябва да знаете. За сега тълото е необходимост за нас, но за в бъдеще може да не представлява такава необходимост и да можем и без тъло. Или пък най-малкото за в бъдеще нашето тЯло може да премине през голямо развитие. За-прим-ьр, в миналото си чов-вк е пръминавал лръз разни форми, но когато е научил и при-добил това, което всъка форма съдържа в себе си, той ги е напущал една след друга, докато най-посл се явил в формата, в която днес го виждаме. Той е минал пр-вз формата на па-як, и като е научил изкуството да преде, напуснал и тази форма. Посл" е минал пр-вз формата на риба, и като научил изкуството да плава, напуснал и тази форма. След това е минал през формата на птица, и като научил изкуството да хверка, напуснал и тази форма. И най-посл той е минал през формата на млЕкопитаеще, но като видъл, че и тази форма не отговаря напълно на неговото умствено развитие, напуснал и нея, явил се в формата на чо-вък. Коя е съществената причина, поради която човек се е изправил на два крака? Центърът на тежестта в животнит е отзад на главата, вследствие на което т ходят на четири крака, а гръбнакът им заема успоредно положение съ

74

диаметъра на земята. Обаче, у човека центъръте-на тежестта е в предната част на главата,.. вследствие на което той ходи изправен, на два крака. Изправянето на човека е в връзка с. перпендикулярното движение на ония сили, които идат от центъра на земята към центъра на слънцето. Щом човек е влтззъл в хармония с тия сили, той се е изправил на два крака. Животниттз пък, които не са могли да дойдаг в хармония с тия сили на природата, и до* днес са останали в положението, в което ги намираме, да ходят на четири крака.

Когато се говори за духовния свет, тойг представлява нещо подобно на физическия. И ду-ховният свет е материален, както и физически-ят. Както в физическия свет се борави с математика и с геометрия, по същия начин и в духовния свет се борави с духовна математика и с духовна геометрия. Следователно, една физическа линия може да пресича една духовна, и една духовна линия може да пресича една физическа. Една духовна плоскост може да направи разрез на една физическа и обгатно: една физическа плоскост може ла направи разрез на една духовна. Едно духовно тело може да пресича едно физическо и обратно: едно физическо-тело може да пресича едно духовно- Питамъл как ще разберете тия неща? Те са отялечени въпроси. За да разберете тези въпроси, вие трябва да вземете в съображение всички духовни плоскости, както и всички физически плоскости.

Казвам: всички тия неща показват, че има-връзка между материалните и духовните явления в живота. Запример, всички звезди не езмо че светят, но те имат още и известно духовно влияние върху човека. Ако погледнете земята с окото на ясновидеца, вие ще видите, че тя е сверзана с безброй нишки, като балон. Чрез тЬзи конци тя е сверзана с целата вселена. По тияг конци, именно, идват към замята грамадни енер-

15

гии. Някой казва: не зная защо, но еди-коя си планета силно ми влияе,– Разбира се, че ще ти влияе, ти си се закачил за нея, като с конец. Кой чов*бк, ако би се закачил на електрическата жица, по която тече ток, не би изпитал неговото влияние? Казвате: какво от това, че някой човек се е закачил на такава жица? Н-вма нищо от това, че сте се закачили на тази жица, но започне ли по нея да преминава електрическата енергия, тя ще ви жегне силно. Тогава ще видите, какво става с вас. Ако се закачите на един от концитъ1 на Марса, вие веднага ще станете войнствени и ще кажете: днес ще воювам! Дъ- ис кого ще воювате? Най-напр-вд ще покажете силата и юначеството си у дома си, а пое-лъ* и вън от дома си. Цъ\па година наред вие ще бъдете все войнствени. Ако се закачите на един от концитъ* на Сатурна, вие ще кажете: от сега нагатък не вервам в нищо! Чов/Ъкъ» не трябва да бъде толкова глупав, да втурва на хората. Казвам: ти си се закачил на една от нишките на Сатурна, затова вече не в-врваш в нищо. Огдъ* дойче у тебе това недоверие? Досега вярваше на всички хора, считаше ги ангели, а из-веднъж се разочарова в т"бх. Лко вие б-вхте знаели, по какъв начин да бутнете нишкит" на Сатурна, щЪхте да произведете в себе си велика хармония, като че излиза от струните на нЪ-коя арфа. Понеже не сте знаели, вие създадохте гол-бм дисонанс в своя живот. Това не е наука. Който иска де следва духовната наука, той трябва съзнателно да работи.

Мнозина се произнасяг за някои хора, че сж-« като стари баби, които само се лутат н^тукъ– натам. Не, тези хора не могат да се считат за стари баби. Стари хооа са само ония, които зана-сят на гробищата. Или пък ще кажат за н-б-кои, че са големи философи. Ние виждаме тия големи философи по гробищата, д-Ьто черепитъ1 им празни, изкуф-вли се търкалят с години.* За трети

'."76

пък ще кажат, че са много верващи хора. И на тия хора черепите им се търкалятъ» по гробищата. Щом България има толкова философи, толкова религиозни и свети хора, защо не извика от невидимия сот^т някой от своите светии, да й дадат съвЪт, какво да прави в тия трудни условия, в които е попаднала? Ще кажете, че светиите не трябва да се занимават с вашите работи. Питам: защо светиите не трябва да се занимават с тия работи? Светиите, именно, тръбва да се занимават с работите на хората, но хората не искат да мислят по тези въпроси и казват: дълго време ще мине, докато разумният живот дойде на земята. Не, дошло е вече време за разумен живот, за пълно разбиране на Божиите закони, за да се избави човечеството огъстраданията, които напълно го разяждат. Страданията на сегашното човечество мязат на живеница, която разяжда, както тялото, така и душата на човека.

Всички съвременни хора се намират на кръ-стопът, от койго трябва да се избавят. Току-що започнете да четете някоя книга, и при вас дойде един критик, който ви казва: какво сте се зачели? Хверлете тази книга настрана, тя нищо не струва! Едва сте се запознали с известно верую, намЪоили сте по някакъв начин Бога,

при вас дойде някой учен, който ви казва: напусни това верую! Смисълът на живота не се коие в него. Влезете в православна църква, и веднага ицват да ви кажат; вие трябва да се прекръстите, да се помолите на Бога, за да се считате член на тази църква. Отидете после в протестантската църква, и веднага ви каззат: вие трябва да прочетете Евангелието, да научите нЪ-колко стиха, да научите неколко песни и тогава да се запишете за член на тази църква. Добре >-е всичко това, но питам: какво означават трите пръста, които взимат участие в кръстенето?

"Палецът показва, че разумното начало в човека

77

трт^бва^да вземе участие в служене на Бога. Впрегнете ли палеца на работа, разумното в човт^ка^ чов-Ька се събужда. С втория пръст се събужда сърцето на човека, а с третия пръст се събужда Божественото, което трябва да се постави за основа на цъчпия живот. Разбере ли човек кръстенето по този начин, само тогава то има смисъл; иначе, колкото и да се кръсти чов*Ъкъ»,-нищо не се постига. Не е въпросът да се кръсти чов*бк вечер при осветление, той тр-вбва да се кръсти на тъмно и от трите му пръста да излиза пламък, светлина. Ако от палеца на човека излиза б*Бла светлина, от показалеца–жълта и от средния пръстъ–розова, това кръстене има смисъл. Вие кръстили ли сте се по този начин? Виждали ли сте от пръстит ви да изли-зат т*бзи три вида светлина? Н"бкой казва: ти не се кръстиш. Казвам: дали се кръстя, или не, . ела да пров-вриш. Взимам този чов-Ьк с себе-си в една бурна, тъмна нощ и го водя на планината. Като се качим на нтзкое високо мъхто,.: аз поставям тритe си пръста на челото, прекръствам се, и той вижда от пръститъ* ми да излиза хубава, ясна светлина. Излиза ли светлина 1 от пръстите ми, аз се кръстя; не излиза ли светлина от пръстит" ми, аз не се кръстя. Излиза ли светлина от пръстите ми, тогава и аз се кръстя, и сърцето ми се кръсти, и умът ми; се кръсти, и душата ми се кръсти, а най-после и духът ми се кръсти. Щом всичко в мен се кръсти, и хората наоколо ми започват да се кръстят. Тогава и цялата ми къща ще бъде отворена: всички хора, които влизат вътр-, ще се кръстят и ще излизат с разположение. И ако такъв човек отиде при касата на нтзкой пра-веден, от касата му ще започнат да излизат светлини, и тя ще каже: хайде, и аз ще се прекръстя заедно с тебе. Някой казва: да бръкна ли в касата ти? Дко от твоите пръсти излизат три вида светлина, бръкни тогава; не излиза ли

т

от пръстите ти тази светлина, не бъркай. Ако от твоите пръсти излиза тази светлина, тогава можеш да влт^зеш в къщата ми и да си взе-меш, каквото ти трябва. Не излиза ли тази светлина, нищо не взимай. Тази е положителната фи* лософия на живота.

„Иди повикай мъжа си и дойди тук!" Кой е този мъж? – Той е Божественият човек, първият човек, когото Бог създаде. За всеки човек трябва да дойде един мъж. В съвременната религия наричат това състояние раждане от Духа. Няма по-велико, по-красиво състояние от него. Докато Божествената душа и Божественият дух не дойдат у човека, той се намира в положението на животно, в мрак и тъмнина. Каквото започне този човек, в нищо не успива. Дойдат ли Божественият дух и Божествената душа в човека, той се намира в вечна светлина, и каквато работа започне, всичко му верви напред.

Като разгледате прочетената глава от Евангелието на Йоана, ще видите, че в един отъ стиховете се казва: „Иде час и скоро е, когато истинските поклонници ще се кланят в Дух и Истина". Тук се говори за дух и за душа. Казвам: имате ли душа и дух, вие не трябва да търсите никакви външни доказателства за духа и за душата си, Христос е доказал това нещо, но хората не в-врват. Днес тб вт^рват повече на другите, отколкото на своя ум, на своето сърце, на своята душа или на своя дух. Трябва ли да подържаме неща, които в действителност не съществуват, когато Бог е вложил Истината в самия човек? Ние не говорим за нереални неща, понеже те, сами по себе си, са изключени от живота. Всеко нещо, за което говоримъ» е реално. Следователно, душата и духът, за които говорим, са реални величини. Домогне ли се човек до реалността на нещата, той става мощен, велик, щастлив човек, и каквото започ-

79

не, всичко се нарежда добре. И когато душата на човека проникне в никого, той го познава вече. Някой казва

аз познавам хората по очиНз. Как познавате хората по очите? В същност хората се познават по добродетелите си. Всека доброд^тел има свой опред/Блен цв^т, както и свой опр-вдЪлен тон. Когато минавам покрай някой добър човек, от него излиза приятна, хармонична музика. Една вечер минавах с =един свой приятел покрай едно село и всръ\д селото, над една от къщите, вид^х приятна, мека, синя светлина, която се издигаше горе към небето. Обръщам внимание на приятеля си към тази светлина и го питам: знаеш ли, каква е тази светлина? Тя показва, че в този дом, над който се намира светлината, живее един добър -човек, който в това време се моли на Бога, и молитвата му се приема. Приятельт ми поглежда към небето, и той вижда тази светлина. Никж-д" другаде по небето не се виждаше такава светлина. Обаче, не всеки човек вижда тази светлина.

Следователно, всека добродЪтел има свой ♦специфичен тон и цвет. От добрия човек излиза приятна музика, хубава пъхен, която напомня звуци от никаква нежна арфа. Цела симфония се чува от добрите хора. Добрият човек мяза на арфа, струните на която са нагласени по такъв начин, щото само от докосването на въздуха до тех, се чуват нежни, приятни звуци. Добрите хора се наричат свирещи арфи, от които, при най-малкото докосване, чувате да се разнася Божествено дихание. При това, от добрите хора се отделя особен аромат, отдалеч още се усеща некакво благоухание. Има добри хора по света, които наричат светии.

И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: докажи, че има душа! Да доказвам този въпрос, това е детински метод. Ние доказвахме .нещата по самарянски, доказвахме ги по евреи-

80

ски, а сега ще ги доказваме според новото учение, в Дух и Истина. Дойде ли н-бкой да му доказвам, дали съществува душа, или не, ще му кажа: братко, ела при мен, аз веднага ще т№ докажа този въпрос. Как? Ще извадя душата ти, а ще оставя духовното ти тЪло в средата, да> се разговаряте. Ще пов-врваш ли, ако видиш това? –Ще повтзрвам. Щом се вернеш отново в гкпото си, ти ще мязаш на новородено дете, освободено от всички болки и страдания, от всички противоречия и недоразумения, и от тебе ще излиза благоухание, като от светия. Обаче, за да дойде чов1зк до това състояние, изисква се най-малко десетгодишьн усилен труд, един живот чист и свет, свободен, пълен с непрестанна молитва. Десет години непреривно чов-вк трябва да се моли, и като си ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога и започне да работи според законите на Любовьта. Това аз нари-чам здрава, положителна наука–наука на опитите. Аз не ви залътеам, но ви говоря за наука, която днес вече започва да се открива, и на млади, и на стари. Придобиете ли тази наука, живо-тът вече има смисъл и в най-малките си прояви.

Като ви говоря тия неща, мнозина мислят, че те са невъзможни, като приказките от 1001 иощ. Запример, аз често се разговарям с мухите, и ако ви разкажа, какво говоря с тех, и това ще ви се види от приказките на 1001 нощ. Някоя муха кацне на ръката ми, например, и започва да се докарва, като някоя мома, която очаква своя любим. Мз я погледна и намирам, че е облечена, като модерна дама. Ако няма не-какъв интерес, тя започва да хапе. Има ли интерес, тя започва да се глади с хобота си и да се докарва. Питам я: какво правиш?– Стъпих на едно хубаво место и сега искам да се порадвам на Божия свят. Като ви казвам, че азъ-

80

ски, а сега ще ги доказваме според новото учение, в Дух и Исгина. Дойде ли някой да му доказвам, дали съществува душа, или не, ще му кажа: братко, ела при мен, аз веднага ще т№ докажа този въпрос. Как? Ще извадя душата ти, а ще оставя духовното ти тъчло в средата, да се разговаряте. Ще пов-врваш ли, ако видишъ-това? –Ще повервам. Щом се вернеш отново в тялото си, ти ще мязаш на новородено дете, освободено от всички болки и страдания, от всички противоречия и недоразумения, и от. тебе ще излиза благоухание, като от светия. Обаче, за да дойде чов-Ьк до това състояние, изисква се най-малко десетгодиш^н усилен груд,. един живот чист и свет, свободен, пълен с непрестанна молитва. Десет години непръривно човтзк трябва да се моли, и като си ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка с Бога и започне да работи според законите на Любовьта. Това аз нари-чам здрава, положителна наука–наука на опитите. Яз не ви залътеам, но ви говоря за наука, която днес вече започва да се открива, и на млади, и на стари. Придобиете ли тази наука, живо-тът вече има смисъл и в най-малките си прояви.

Като ви говоря тия неща, мнозина мислят, че те са невъзможни, като приказките от 1001 нощ. Запример, аз често се разговарям с мухите, и ако ви разкажа, какво говоря с тех, и това ще ви се види от приказките на 1001 нощ. Някоя муха кацне на ръката ми, например, и започва да се докарва, като някоя мома, която очаква своя любим. Яз я погледна и намирам, че е облечена, като модерна дама. Ако няма не-какъв интерес, тя започва да хапе. Има ли ин-терес, тя започва да се глади с хобота си и да се докарва. Питам я: какво правиш?–Стъпих на едно хубаво место и сега искам да се пора-двам на Божия езет. Като ви казвам, че аз.

81

се разговарям с мухиг, това ви се вижда чудно, но ако ви кажа, че мухата може да се влюби в някой слон, ще ме повярвате ли? Защо да не вярвате? Когато нтзкоя муха кацне на гърба на един слон, и той я разнася цЪлия ден от едно м"Ьсто на друго, това не представлява ли истински приятелски отношения? Слонът й казва: ти можеш да седиш на гърба ми, колкото ис-каш, а пък аз мога да нося не само тебе, но и цЪлия ти род. Какго виждате, слонът обича тази муха. По-натагък аз продължавам разговора си с мухата. Питам я: искаш ли нтбщо? Тя пък се докарва. Взимам тогава на една прж-чица малко мед и го давам на мухата. Тя се зарадва, хапне си малко и се усмихне. Като си хапне добрт^, казвам й: хайде, сега, иди си дома и носи много здраве от онзи, който ти даде угощение. Тя си поправи тоалета, докара се отново и си хвръкне. Как мислите, това илюзия ли е или дтзйствителен факт? Аз съм правил ред опити с мухите и съм дошъл до постижения, ус-птзвал съм да събудя съзнанието на някоя от тях и да влЪза в разговор с нея. Наистина,, мухата не може да бъде тъй умна и съзнателна, като човека, но според степента на нейното развитие, според малката й главица, и тя може да се пробуди и да вл1ззе в връзка с по-възвишени от нея същестеа. След това аз започвам да я милвам леко по крилцата, и тя се оставя, не бяга. Съзнае ли, обаче, какво мисля да правя с нея, тя е готова да бяга.

В същото положение може да изпадне и човЪк по отношение на някое висше, напреднало в развитието си същество. Кацнете ли на ръката на някое възвишено, разумно и по-напреднала от вас същество, по същия начин и то ще ви помилва, ще ви даде малко медец, и между вас ще се създаде връзка, ще се заверже приятелство. След това туй същество ще ви каже: хайде, носете си сега много здраве! Може ли да се обиждате

82

от това? ВсЬки ден се правят такива опити; Като наблюдавам малката мушица, намирам, че нейната любов е безкористна. Тя не вижда моя образ, но се разхожда по кожата ми, сл"бди, какво излиза огтам, прави си тоалета и най-посгг хвръква дозолна и разположена. Това, именно, е красивото и понятното в живота,

И тъй, вс^ки от вас трябва да пази хубавото и красивото в своята душа, защото само чрЪз нея той има възможност да се развива. Само по този начин вие ще можете да използувате благата, които Бог ви е дал. Като се говори за новото, не е въпрос хората да се критикуват, да отхверлят една или друга философска и религиозна системи. Нека всичко старо остане, но нека се приеме и новото, което сега иде в св-вта. Ако е въпрос за критики, хората и до днес стра-дат от т-бх. Добр е човек да критикува, но на сто погр"вшки той трябва да вижда само една. На сто погръчлки трябва да се чуват хиляда добри думи. В Писанието се казва, че Любовьта не вижда погрЪшкитъч Който обича, той не вижда по-гръчлкитъч Бог, в своята безпред-ълна Любов, не вижда погр*Ьшкит*Б на хората. Той вижда само до-бритъ1 им страни и всЬкога ги подтиква напред и само напр-вд. Да верви напред, това е вът-ртзшният копнеж на човешката душа.

Сега на всички, които присжтствувате тук, казвам: идете да повикате вашия мъж и за следния път дойдете тук !

БееЪда от Учителя, държана на б март, 1927 г-

в г. София.