Ценности и възможности
"В начало бе Славата."
Молитва на царството.
Някой пък, когато идете на концерт, какво очаквате? Отивате на концерт да чуете някой велик певец. И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете. Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление. След като излезете, ще кажете: "Струва си парите." А пък някой път ще излезете и ще кажете: "Не си струва парите."
Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие "Царският път на душата". Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: "Скръбна е душата ми!" Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: "Малко по-другояче трябва да се нарисуват." Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: "Тази работа не е както трябва." Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава. Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: "Много глупава работа е." Да, незавършена работа е. Казваш: "Много хубава работа е." Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие. Не че всъщност е така. Не че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си? Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже? Тогаз слугата ще започне да се разкайва. Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре. Вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – "Тази сутрин беседата не беше така както трябваше." – Възможно е. Кога готвачката като сготви яденето е сладко? Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Казвам: Какъв е българския начин? Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят. Казвам: То не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли й захар? Дават й захар, но чрез житото. Житото съдържа захар. Та казвам: Ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш? Кокошката е голям критик. Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови. Тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже. И той казва: "Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових." И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: "Глупава работа, той с краката си рови." Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник. И казва: Отличен човек е.
И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане. Права е мисълта. Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам се незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човекът, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре. Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна. Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб, е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.
Следователно, всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен. А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав. Някой ни пита: "Как да стана умен?" – Казвам: Иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: "Какво трябва да правим, за да станем умни?" – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи. И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи. Тогаз правя извод. Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: Правото учение. Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка. Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: "Господ ще се грижи за тях." Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: "Срамота е, Учителят става, да станем и ние." Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи. Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора. Но ще кажете: "Не сме ли отишли?" То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: "Това цвете аз не мога да го нося." Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: "Кака ми е по-голяма, дай го на нея." Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете. Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.
Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И казвам й: Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка. Тя казва: "Братята го туриха." Казах й: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин. И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка. Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница. Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекият език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обяд, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябва тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита. Това са възможности в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни. И тогаз прочетете от "Царския път на душата" беседата: "Ценности на нещата". Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете "Ценностите на нещата." Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.
Най-първо мислете върху възможностите. Вие, да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която е запъхтяла. Тя казва: "Мъчно се ходи тук." Тя е вече на 45 години. Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? – Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади. Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: "Как да мисля право?" Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал със свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: "Каквото Господ даде." Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е старият човек. Ти казваш: "Едно време какъв бях." Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава. Какво е било твоето положение? В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? – Създал си тялото си. И сега знаете ли колко трябва да четете? Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.
Две сестри се карат. Ти казваш: "Не зная как да ги примиря." За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: "Колко ви дължи?" И плати! Кажи: "Дайте си ръцете една на друга и се примирете." Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: "Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите." Казвам сега: Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна. Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по цял самун и на двамата, и нещо за ядене, и веднага ще ги примирите.
Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например, спор има кой къде си турил палатката. "Местата ни са влажни", казват някои. Тук има най-хубави места, дето искате. Някой бил неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.
У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: "Като дойдем следния път да се преродим на земята." Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия. Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: "Бог е Любов" или "Бог е милосърд". Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота.
(Един брат фотографира Учителя.) Сега този брат учи изкуството. Той като не знае как да рисува, цъка. Той казва: "Как светлината може да рисува моментално", като цъкне, казва: "Виж, как светлината рисува." А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например, той изкара един черен образ. Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил във вас.
Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете: Днешната мисъл е тази – Че Любовта, че Мъдростта, Истината, че животът, знанието, свободата, всичко е възможност, които човек като ги приложи, всичко може да постигне, и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.
Изговорете следната формула:
ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИЯ Е ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ. (Три пъти.)
6 ч. 9 м.
33 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 21 юли 1937 г., сряда, 5 ч. с.
Рила, на Молитвения връх при второто езеро.
Бележка (от координатора Вергилий Кръстев):
На 14 юли 1937 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция от Учителя.
Настоящата лекция се публикува по нередактирано копие на дешифрираната стенограма, запазено в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекцията е почеркът на стенографката Паша Теодорова върху всяка една лекция – "готова за печат". Същата е отпечатана в томчето "Лъчи на живота": Беседи от Учителя, държани при Седемте рилски езера през лятото на 1937 г. (София, 1937) – стр. 21–40.