Истинната лоза
„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земледелецътъ“. (Иоана 15:1)
В природата има три състояния, които засегат отблизо органическия живот. Под думата „органическо“ всякога разбирам съзнателното, защото само съзнателното е органическо. Под думата „съзнание“ в широк смисъл, ние разбираме онова вътрешно единение, което съществува между частите на едно живо цело. Следователно, в това отношение има два велики закона, които определят Битието. Аз ги наричам: закон на целото и закон на частите; закон на Безграничното и закон на граничното. Благото в света се определя от първия закон, законът на целото. Ние наричаме това цело „закон на Бога, закон на Любовта“. Безграничното е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи с себе си благо. Благото пък, това е вечната хармония, която включва всички души. Следователно, този закон представлява пълнота на духовния живот, и всяко зло е изключено от него.
Вторият закон е законът на частите, законът на душите, законът на индивидите в света. От втория закон, от закона на ограниченото се ражда злото. Как се е родило злото в света? Законът на целото включва частите, но същевременно всяка част има закон за себе си. Когато частта иска да наложи на целото своя закон, тогава се ражда греха в света. Когато един човек иска да накара Бога да мисли като него, това е престъпление. Този човек седи и си мисли за Господа: защо Господ не мисли като мене? Слеп ли е, не вижда ли, че аз страдам? Защо не ми влезе в положението, жена, деца имам? Това са ред разсъждения, чрез които хората искат да накарат Господа да мисли като тях, да ходи по техните щения, по техните своеволия. Такива и ред други глупости са минавали и минават в умовете на хората от хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости съществуват още от памти-века, още от рождението на Адама и Ева, в мозъците на хората и родиха всички грехове и престъпления, които и до днес съществуват. Човек се заблуждава като мисли, че неговият закон е и Божи закон. Не е така. Когато дойдат страданията, те показват, че човека не е в съгласие с първия закон, с закона на целото. Някой пита: защо страдам? Защото не си в съгласие с първия закон, с Божия закон. Защо се радвам? Защото си в съгласие с Божия закон. Защо изгубих радостта си? Защото не си в съгласие с Божия закон. Защо придобих радостта си? Защото си в съгласие с Божия закон. Това е определението на тия два закона, които ще имате пред вид.
Сега, ще се повърнем към трите състояния на човека в разбирането на тия два закона от него. Първото състояние, това са чувствата, или материалния свят. Аз наричам хората на чувствата волевите хора в света, които се занимават с близките неща, както мравите се занимават с прашинките, да ги пренасят от едно место на друго. Виждате некъде един земледелец, който прехверля пръстта с ралото от едно место на друго. Той е един волев човек. Виждате един млад цигулар, който цел ден свири с своята цигулка. Той е един волев човек. Той свири: дрън, дрън. Виждате една млада мома, която свири на пияното: дрън, дрън. Някой взел тъпана, дрънка на него. Вие вземете четката, мажите стаите с нея. Жената в къщи вземе тигана, нареже в него лук и го пържи на огъня. Това са все волеви хора, които работят, правят нещо с ръцете си. Онзи писател, който е седнал да пише с перото си, той е волев човек. И той бърка кашата. Пише, пише, малко разтърси перото си, после пак го потопи и продължава отново да пише. Така прави и жената, която готви в къщи. Тури малко сол, но после опитва и вижда, че е пресолила яденето. Тури му малко водица. После пак сол и т.н. Онзи, който пише, казва: аз съм писател! Жената, която готви, казва: добре, аз пък съм готвачка! Каква разлика има между един писател и една готвачка? Писательт казва: ама мойто е идейно! Готвачката отговаря: ако моето идейно не дойде, твоето идейно не може да се прояви. Ако моето идейно не се прояви в тигана, може ли да се прояви твоето идейно чрез перото. Следователно, първо ще се прояви идейното на тигана, а после ще се прояви идейното на перото. Онзи пък, който меси хлеба, казва: аз съм на първо место. Може ли да се прояви идейното на перото, може ли да се прояви идейното на тигана, докато не се прояви моето идейно на хлеба? Хлебът казва: онзи, който ме слуша, и тиганът му верви, и перото му верви, и всичко има.
Сега, вие ще се запитате: що от това, ако знаем всичко туй? Що от това! Там именно се раждат всичките нещастия, като мислите, че всичкият ви живот седи само в това, да стоите пред тигана и да бъркате в него. Това е разбиране само на 1/9 от живота. Представете си, че вие сте най-добрия готвач. След като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Представете си, че утре вашето състояние се измени, минете от една форма в друга, понеже човек не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, няма да струва нито пет пари. Ами че колко струва онова усилие на гъсеницата да направи своите челюсти, след като е преминала в пеперуда? Значи, има друго нещо важно. Следователно, волевият закон е закон на материята, аз го наричам „почвените условия на живота“. Това е животът на човека, който проучава материята, какви елементи има тя в състава си. Това са условия, за да се прояви човекът. Почвата е необходима за корените на вашия живот. Ние няма да кажем, че тигани не ни трябват, че хлеб не ни трябва, но тези неща трябва да дойдат поСледователно. Всички тия форми, които сега съществуват в живота, човек е заимствувал от природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата няма тигани. Отлични тигани има тя! Ако отидете един ден да видите всичките нейни съсъди, с които тя готви, ще видите, че те са отлично направени, само че не са калайдисани, както съдовете, в които ние готвим. И после, нейните тигани са тъй чисти, че никога не става нужда да се измиват в такива омивалници в каквито мием нашите. Идеално измиване има в природата, но не такова, като нашето. В тиганите на природата няма никакви нечистотии. После, природата си приготовлява по особен начин един плод, една ябълка, круша или една черешя. След това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиват в земята: картофи, моркови, и ред други. Всички тия приготовления са необходими. В природата има един вътрешен план. Този план обема целия органически живот, понеже в целокупността на целия органически живот може да се прояви Божественото съзнание. Божественото съзнание не може да се прояви в един пръст; Божественото съзнание не може да се прояви в едно око; Божественото съзнание не може да се прояви в един нос; Божественото съзнание не може да се прояви в една клетка. Божественото съзнание може да се прояви в целокупността на човешкия организъм. Целокупността на човешкия организъм пък е символ на общия Божествен организъм. Следователно, всеки учен човек, всеки духовен човек трябва да разглежда нещата общо и всестранно. Той не трябва да се отделя – да мисли, че е най-важния човек. Той трябва да каже: аз съм тъй важен, както са важни и всички други. Защо е така? Защото всичките части на Божественото са еднакво важни.
Сега, за да поясня тази си мисъл, ще приведа една малка аналогия, от която да схванете съотношенията, които съществуват между всички неща. Тези съотношения са следните: ако една голяма река се влее в великия Тихи океан, какво ще му предаде? Тя все ще му предаде нещо, но няма да го направи много по-дълбок; тя няма да го направи плавателен; тя няма да го направи по-красив, но все ще го измени в нещо. При всяко вливане на тази река в океана, той ще тежи повече. Да кажем, че той има известно количество милиона тяжест, сега ще тежи с неколко килограма повече. Следователно, тази река е предала нещо на океана в тяжест, в обем, направила е некакво вътрешно изменение в него. Може ли тази река да каже на океана така: слушай ти трябва да знаеш, че ако аз не се вливам в тебе, ще пресъхнеш. Ако не ме слушаш, ако не ходиш по моите закони, след време ще пресъхнеш. Верно ли е това твердение на реката? – Не е верно. Този океан няма да пресъхне. Има, наистина известни отношения между океана и реката, но въпросът не седи тъй, както го представя реката. От океана излизат известни течения, тъй че по-скоро океанът може да каже на реката: ако аз не ти пращам от моите течения, ти по-скоро ще пресъхнеш. Тогава, може ли да намерите, какво математическо съотношение има между океана и реката? Според законите на природата, в колко милиона години може да пресъхне Великия или Тихия океан, и в колко години може да пресъхне една река, голяма като Амазонската в Америка? Значи, нашият живот представлява малки рекички, които се вливат в Божествения живот (първото положение). Ако нашият живот се влее в Божествения живот, какво му предаваме ние? Бог придобива ли нещо от нас? Не, вливането на реките в големия океан означава опресняване водата на тия реки. Затова тия реки се вливат в океаните и после чрез изпаряване отново се връщат на сушата. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен вливане на малките реки в Великия океан на живота, за да се опреснят и после пак да се вернат на земята. Това опресняване става чрез корените на живота.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Туй е реалното, видимото, осезаемото. С какви качества се отличава лозата? – В лозата има две важни качества: в нея има известна гъвкавост, а от друга страна тя може да се увива – и на високо да се качва, и по низко да ходи. Тия две положения се срещат в нея. При каквито условия и да поставят лозата, и при най-богатите условия, и при най-бедните условия, тя е готова да ги използува. В това отношение лозата има две естества. Туй нейно естество, което е включено в по-гъстата материя, подобно ли е на това ѝ естество, което е в по-редката материя? То значи: вътрешното състояние на лозата в почвата долу, в корените ѝ, такова ли е, каквото е състоянието на проявената лоза? Корените никога не могат да дадат плод. Следователно, хората, които са пуснали своите корени в живота, аз наричам волеви хора, хора на чувствата. Когато някой пита: защо трябва да страдам? Защо ми са чувствата? – Аз му отговарям: ако нямаш тия корени, нямаше да имаш възможност да живееш! Чувствата, това са корените на твоя живот – ще ги пуснеш долу, за да извлечеш сокове за по-висшия живот. Като правя тази аналогия, че човек трябва да мяза на лозата, трябва да има нейните качества, да се увива и да се качва нагоре, да слиза надолу, искам да ви обърна внимание, да видите, как расте тя, как се качва по дърветата. Тя чака ли да ѝ помага някой. Не, не чака да ѝ помага никой. Тя като расте, пуща малки жилици, с които се обвива около близките предмети. Значи, в нея има известна интелигентност, не чака никой да ѝ услужва, а сама си помага. Христос прави една аналогия между тази лоза на земята и човека, като казва: всяка добра лоза, която дава хубав, доброкачествен плод, господарьт ѝ я обрезва, и тези пръчки, които не са плодни ги отрезва и хверля настрана, за да могат соковете от тях да минат към плодните пръчки и да ги засилят. Много хора умират по единствената причина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора и да ги засилят. Тъй че този закон за лозата е общ и за човека. Соковете от почвата трябва да минат от лошите в добрите пръчки. Ето защо човек умира. Много лоши хора трябва да станат жертва за добрите хора. В края на краищата, на земята ще останат само добрите хора. Такъв е законът и тъй ще бъде.
И сега, целата съвременна наука ни показва, че всички онези вредни месоядни, грамадни, ужасни животни на миналите епохи постепенно са изчезнали и от тях са останали най-благородните, най-меките същества. И между хората ще бъде същия закон. И между верующите ще бъде същия закон. Онези хора, които са искали с меч да се налагат на другите, да ги подчинят на себе си, няма да останат. Те постъпват като турците, които казват: „Който не се подчини на Аллаха, долу главата!“. Така и Мойсей е налагал своето учение. Той казвал: „Който не се подчини на Бога, долу главата! Да се изколят всички мъже, за да не развращават, а да се остави само добитъкът, само красивите жени и красивите моми, които могат да раждатъ“. И сега, мнозина, които четат Стария Завет, казват: така казал Господ чрез Мойсея! Много добре, но когато аз изпратя един свой слуга да изтегли 1,000 златни лева от банката в мое име, а той изтегли 100’000 лева, тогава де е Истината? Бог ли е казал така? Тъй че, когато Бог каза на Мойсея да каже на евреите да изгонят злото от себе си и да отидат в Ханаанската земя, Той не разбра Божия закон.
Да се повърнем към второто положение, дето имаме тъй наречения „образния човекъ“, словесния или разумния човек, човекът, който мисли. Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата. Той се изказва още и чрез лицето. Образите всякога са носители на речьта. Дето има образ, има и реч: дето няма образ, няма и реч. Некои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрел кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства. Те се обрезват и дават плод. Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече.
И тъй, образният език е необходим. Човек трябва да се стреми към него. Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно. Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат в вашия живот. Те са корените на живота ви. Някой път вие сте неразположени, гневни. Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате. Вие като пращате гнева нагоре, в една по-редка среда, там става експлозия, избухване. Някой казва: защо трябва да се гневи? – Не питай защо е дошъл гнева, но не го пущай нагоре. Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу. Той казва: аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вервя. От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Същото нещо е и у човека. Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гнев. Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. И тогава ние питаме: какво трябва да правим? – Праволинейните движения трябва да се превернат в криволинейни. Следователно, в човека има три кръга. В волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се пращат надолу в нашето естество. В втория закон, който включва Любовта, образния език, разумното в човека, всички тия сили трябва да се пращат към клонищата, към сърцето на човека.
От това гледище, като казва Христос, че аз съм истинната лоза, какво подразбирате вие? Под думите „аз съм истинната лоза“, Христос подразбира: в мене е истинският живот. Всеки човек, който иска да живее един щастлив, разумен живот, трябва да познава тия закони. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и ако не пребъдете върху тази лоза, нямате живот в себе си“. То значи: ако не възприемете този живот, нищо не можете да направите.
Сега, дали вие познавате Христа, или не, това е безразлично, вие еднакво трябва да се подчинявате на тия закони. Защо? Допуснете, че аз съм слеп. Щом е така, необходима ли ми е святлината и топлината на слънцето? 3а мен слънчевата топлина и святлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази святлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христосъ“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква целото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие. Ами за какво искаш да знаеш? Някой казва: да напуснем света! Да напуснете света, това не значи, че трябва да напуснете хората. Под думата „святъ“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
Допуснете следното изяснение. Влизате в една кръчма, и кръчмарьт ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е. След това вземете втора, трета, четверта, пета чашка и започвате неговото учение. След неколко години вашият организъм съвсем се разнебити. Кръчмарьт не ви е казал Истината. Ракията не е храна, тя е човешко изобретение. Следователно, има много идеи като ракията, които са опивателни. Туй, което преспива човешките души; туй, което преспива човешките умове; туй, което преспива човешката воля, да не верши волята Божия и да не може да възприема възвишеното и благородното в живота, това е онзи кръчмар с чашката. Всеки един от вас има по един вътрешен кръчмар, който е опасен в всяко отношение. И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вершиш, че след това ще го направиш. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вервял из пътя, пресметал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видел, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надевал, че ще стане много богат човек, той останал без всекаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: ти знаеш ли кой съм аз? Не е грех, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм азъ“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: ти знаеш ли кой съм аз? Как смееш да минаваш през пътя ми с своята каруца? Знаеш ли, че може да ме нападне някой и да ми вземе дисагите с парите? Слиза от коня си и го набива добре. Още един път, като видиш юнак като мене, да не му се изпречваш на пътя. Бедният човек му отговорил: Господ здраве да ти дава! Търговецът продължава нагоре в планината пътя си, но изкача насреща му един разбойник, който чул за дисагите с злато, посочва насреща му парабел и казва: дай сам скоро дисагите с златото, събуй обущата си, дай всичко, което носиш с себе си, защото иначе, виждаш ли този парабел, няма да ми избегнеш! Обира го напълно и след това го пита: какво мислиш за мене? – Нехрани майко си, вагабонтин си, обра ме, какво ще нося на децата си, на жена си? Той го сваля на земята и го налага добре. След това пак го пита, ами сега какво мислиш за мене? – Много добър, отличен човек си, братко! Вземи си сега дисагите и си верви, но ще знаеш, друг път, като срещаш такива бедни хора по пътя си, да не ги биеш! Туй е, което верши великото в света.
Има една Божествена Правда в света, която е много точна, и според която, всяко насилие, което извершим в света, ще ни се върне отгоре. Тогава аз питам: как трябваше да схване тази работа този богат търговец? – Той като настигна бедния човек по пътя си, трябваше да му каже: чакай братко, аз от дълго време те търся. Тези пари, тези скъпоценности в дисагите ми, този хлеб в торбата ми е за тебе: тебе търся аз. Заповедай, седни да си поприказваме малко и да си похапнем! Няма защо да чакам да ме снемат от коня и да ме налагат на земята, законът е такъв. Богатият човек трябва да каже: братко, вземи всичко, каквото имам. Аз искам от сега нататък да ми бъде леко на душата. До сега, като имах, постоянно треперех за живота си, а от сега нататък искам да бъда свободен. Ти ще вземеш моите грижи. При такава една постъпка, богатият не може да бъде бит от никого. Ние сме бити в света. Защо сме бити? Защото не изпълняваме волята Божия, Божия закон.
Третото състояние е символическото. То се отнася до висшия, чисто разумния живот на човека. То е състоянието на символическия език, в който грехът е почти изключен. Запример образът на една жена може да ви съблазни; образът на един мъж може да ви съблазни; много образи може да ви съблазнят, но един геометрически триъгълник, един геометрически квадрат, един геометрически петоъгълник не могат да ви съблазнят. Един геометрически кръг може ли да ви съблазни? – Не може. Една символическа единица, с която математиците сметат, не може да ви съблазни, защото в нея, както и в всички геометрически форми се излива чистата мисъл.
Следователно, когато човек дойде до третото състояние, когато иска да се избави от света, от неговото влияние, той трябва да почне да изучава символическия език на природата. То е чистото, възвишеното, Божественото. Или, казано на друг език, човек ще влезе в онази Божествена святлина, която ще озари душата му. Тогава отношенията, които съществуват между хората, ще бъдат ясни. Важното положение, което съществува в света, при условията на сегашното ни развитие е това, дето Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Ние не успеваме всякога в живота си, защото избираме методи, които не съответствуват на нашето сегашно развитие.
Сега ще ви приведа една аналогия, един разказ. Някой си древен съдия, наречен Хари Хамзибенами, осъжда двама учени, дворцови хора, престъпници, на смъртно наказание. Но понеже в тази държава не съществувало смъртно наказание, той ги осъжда на следното до живот наказание: да се движат тия двама души заедно в своя живот, без да се спират некъде, защото според тамошните закони не могло да се затварят хората в затвори. На единия престъпник било определено да носи на гърба си 100 кгр. жито без да го сваля, на другия било определено да носи на главата си една въшка, без да я сваля. Повикват двамата престъпници и им прочитат присъдата, като ги оставят свободни, всеки да си избере, което иска от двете наказания. По-ученият, по-умният си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, без да я свали до края на живота си. За втория вече нямало избор. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видело доста тежко. Първият, който избрал въшката, като по-леко наказание, се при смел на втория. Тръгнали да вервят заедно, такова било наказанието им. Този, който носил чувала, постоянно се молил на Бога. Господи, аз съзнавам, че направих едно престъпление, но моля ти се, покажи ми един начин, как да си облекча положението, много е тежък чувалът с 100 кгр. жито на гърба ми! В присъдата, обаче имало едно облекчение, в този смисъл: те ще могат да се освободят един ден от наказанието си, ако се явят хора, които да поискат техния товар. По никакъв друг начин не могат да се освободят от товара си.
Той все продължавал да се моли на Господа, да го освободи от товара му. Молил се на Бога, казвал: Господи, помогни ми, обещавам да ти служа от всичкото си сърце! Не се минава много време, Господ изпраща един човек, който го запитва: какво носиш в този чувал? – Жито. Дай ми тогава от твоето жито един килограм да го посея. Той бръква в чувала си и му дава един килограм. Поотдъхна си малко и благодари на Господа. Този човек се обръща към другия пътник и го запитва: ами ти какво носиш? – Въшка. А, не ми трябва въшка. Вервят по-нататък, и дето минат, все ще се спре някой човек да ги запита какво носят. И когато чуят, че първият носи чувал с жито, поискват от него по един килограм. Като запитват втория какво носи и чуят, че носи въшка, отсраняват се с думите: не ни трябват въшки! Така продължавали те да вервят 2–3 години и в това време, от житото на първия останали само 30 кгр., а въшките на главата на втория се увеличавали от ден на ден все повече и повече, и в което село и да влизали, никъде не го приемали. От житото, обаче, всеки се силил да си вземе по-малко, така че товарът на този човек всеки ден олеквал. А за другия казвали: въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката това е грехът, който хората носят. Всеки иска да живее охолен живот, та по какъвто начин и да е. Всеки казва: да ям и да пия, това е смисълът на живота. Не, въшката представлява материалистическият живот, а чувалът, това е духовният живот. Всички добри хора, всички светии носят тези чували, носят своите благословения. И този, който избира най-лекия път, избира в същност най-опасният път. Да носиш една въшка 100 години, това е най-опасното нещо. Благословение е да носиш един чувал от 100 кгр. жито! То ще те запознае с всички хора.
И тъй, Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и всяка пръчка, която не пребъдва на мене, отрезва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на известно обрезване и обработване. „Ако не пребъдвате на мене“, това подразбира, че човешкото трябва да пребъдва на Божественото. Ако сегашният ни живот не е тесно сверзан с Божествения; ако всеки ден нямаме туй съзнание да извершваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носим онази въшка и искаме с нея да се отървем лесно, на крив път сме. Някой казва: ние не носим въшки. Ами когато си неразположен, какво показва твоето неразположение? Всяко неразположение е въшката. Онзи, който носи въшката, ще го видиш постоянно прави гимнастика: чеше се натукъ-натам. Онзи пък, който няма въшки, държи си ръцете нагоре, свободен е. Та в духовно отношение ще разсъждавате правилно и ще бъдете разумни. Щом вземате да се чешете, ще снемете въшката от главата си и ще турите чувала с житото на гърба си. Там е спасението сега.
„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земледелецътъ“.
Когато в нас се яви това великото, хубавото желание да служим на Бога от Любов и без страх, това е Божественото. Когато ние почнем да служим на Бога разумно, разумно да изпълняваме Божия закон, това говори, че в нас е събудено вече Божественото. Мнозина от вас казват: ние сме служили на Бога. В служенето на Бога има различие. В природата няма еднообразие, в нея съществува вечно разнообразие. Като четете Словото Божие, всеки нов ден ще го разбирате по различен начин. Има некои които са чели Словото Божие и сега пак го четат и ми казват: „Едно нещо разбрахме от Него, че колкото повече Го четем, всеки ден откриваме по нещо ново в Него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И в природата също така има един вечен растеж. Словото Божие е вътре в нас. Ние всеки ден се променяме в нашите схващания. Тези схващания също са вътре в нас.
Тази лоза, т.е. Словото Божие трябва да даде плод. Кои са плодовете на Духа? Писанието казва: „Плод на Духа е Любовта“. Първият плод който човек трябва да възприеме, е Любовта. Когато човек влезе в света на чувствата, т.е. в материялния свят, ще се създаде известна промена. Каква трябва да бъде тази промена? – Материята ще почне да се организира. Когато този плод влезе в нашия душевен живот, той ще роди красотата. Когато този плод влезе в нашия ум, той ще създаде онова велико желание в нас да изпъдим съвершено лъжата. Ние трябва да разсъждаваме правилно. Човек може да събира хората, без да се събира. Може да сте събрани на едно место, без да сме събрани. Може да има умножение, без да се умножават хората. Може да има деление, без да се делят хората. Може да има изваждане, без да се изваждат хората. Всички процеси на живота, които стават вътре в нас, трябва да бъдат реални. Ти казваш: аз ще направя това или онова. Казваш, но не го направяш. Направи го! Не го ли направиш, това е събрание, без да е станало некакво събрание. Когато някой човек тури чувала на гърба си и почне да се моли и да дава, този човек аз наричам „добрият човекъ“. Ти имаш тяжест, скърб, мъчно ти е нещо – ще даваш от чувала си. Господ казва: „Излез!“. – Ама аз не съм разположен! – „Излез този ден вън и давай от чувала си!“ Не излезеш ли, този чувал ще те смъкне долу.
„Аз съм истинната лоза,“ казва Христос. Истинната лоза не седи отвътре, а отвън. Тя трябва да се пече на Божественото слънце.
И тъй, имате три състояния. Вие трябва да упражнявате вашата воля, да обработвате вашия живот. Не задържайте повече материални блага отколкото ви трябват. Някой казва: нас не ни трябват материални блага. Не, това е крива философия! Значи другите братя да работят за вас материално, а вие да седите на готово. Така казва и вълкът: аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извершил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. Какво искаш да направя днес? Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва на ум, как да реши известна задача. След като свершиш своята работа иждиви половин час заради него! Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш некое добро. Молиш се на Бога, казваш: Господи, покажи ми, какво да направя днес заради Тебе! Тази господарка има една слугиня в къщи, но този ден слугинята не може да сверши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже, как да сверши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече, да я поощри в работата. А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щехме да станем добри. Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Святът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите. Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, дето хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито. А тези, които носят въшки и пари в дисагите, които чакат да ги бият, не са от много умните хора. Тия хора носят тояги да бият всеки беден по улицата.
„Аз съм истинната лоза“. Това е положението, което всеки един духовен човек трябва да схване в себе си. Няма какво да се реформират болниците! Сега всички хора които са в болниците, искат да излезат от там час по-скоро, но за това трябва да им се слугува. На едни от тях гръбначния стълб е парализиран на други друго нещо. Какво ще се прави с тия хора? Може ли да се създава закон за болницата? Служители трябва на тия хора! Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И Следователно, изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват. Хората на света не могат да изпълняват законите. Аз мога да изпълня закона без стражари, няма защо да ме бият, да чакам да ме съдят. Некои чакат съдът да им наложи това, или онова. Аз мога да съдя по-добре. Аз мога да нося 100 клгр. жито на гърба си, няма какво да чакам да ме товарят други. Всеки човек сам трябва да приложи закона. И тогава, аз прилагам следния морал. Някой път казвам, че и аз правя погрешки! Вие казвате: а, и Учительт прави погрешки! Знаете ли какви са моите погрешки? Седя некъде, виждам, че едно бедно момиченце си има 10 лева. Един апаш се приближава, иска да му вземе парите. Според закона, на който служа, аз не му казвам с думи: не обирай това момиченце! С мисълта си само му казвам: не обирай това момиченце! Той казва: и на мене ми трябват пари. Втори път му кажа. Трети път му кажа, но той ги взима. Това малко момиченце започва да работи, да изкара тия пари. Веднаж аз видех това престъпление. Аз съм вече съучастник и трябва да изправя престъплението. Длъжен съм вече да платя вместо него. Тогава аз казвам на момиченцето: вземи тези 10 лева, този който ги взе е мой другар. Така и всеки от вас е длъжен да изправи престъплението на този, когото е видел, че го верши.
Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. всяка една пръчка така трябва да се насади в вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците. Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е цельта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбьта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скърбьта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрезан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир. Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде. Още днес ще дойде този мир.
Сега, като излезете от събранието, желая да видя всеки едного от вас с чувал на гърба! Аз като излеза, гледам хората, носят ли чували на гърба си, или не.
„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земледелецътъ“. Христос, това е Любовта, която се проявила в света. Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света. Ние, това сме плодът на възвишеното. Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.
Беседа, държана от Учительт, на 14 юни 1925 г. в гр. София.