- Правите и кривите линии
18 септември 1936 г.
Правите и кривите линии
Петък, 5 часа сутринта
Добрата молитва
Пишете върху темата: „Отличителните черти на правите и кривите линии.“ Или: „Отличителните черти на горчивото и сладкото.“ Втора тема, която ще обясни първата. Когато пишете тема, мислете върху туй, по някой път много обобщавате нещата. Тези обущари, които вземат мярка за обуща за мъжа, как постъпват? От кой крак започват? – От десния. Ами за жените от кой крак започват? – Пак с десния ли? У мъжа десният крак, а у жената левият крак е по-голям.
Левият крак е свързан с чувствителността, а десният крак се отнася до човешката активност. Мъжът има повече мисъл, а жената повече чувствителност, следователно мъжът развива повече мисъл. Не че десният крак е самата мисъл, но понеже десният крак е свързан с мисълта и двата крака функционират еднакво, но в левия крак е вложена повече чувствителност. Следователно, ако вие искате може да кажете, че вашето сърце не е [ра]звито. Като тръгнеш, тури левия си крак. А сега всички като правило какво правят? (– „Войниците тръгват с левия крак.“) Те са жени, които се учат да воюват. Защото не можеш да воюваш, ако нямаш горещо чувство. Не е мисълта, която воюва. Мисълта не воюва, воюват чувствата.
Сега имате нужда всички да тръгвате с десния крак, понеже имате повече чувствувания отколкото ви трябват. Те са неща непроверени, които изпълват съзнанието ви. За пример вие не се спирате, имате някакво неразположение, веднага да се измени състоянието ви. Вие не се спирате веднага да намерите оная причина, която станала да измени състоянието ви. Вие търсите причината вън и казвате: „Простудих се.“ Ама коя е причината на простудяването? Двама, трима, 15 души, ама деветимата са се простудили, другите не са се простудили. Коя е причината? Или дойде някоя епидемия, някого хваща и умира, а другиго не го хваща. Кои са причините сега? Сега това са общи положения, които съществуват вътре в живота. От които зависи възпитанието. Науката търси причините на нещата. Или вземате ред поводи, върху които човек може да разсъждава.
Колко трептения има най-ниския тон? (– „16 трептения.“) Защо са 16, а не 15? Въпросът е: защо именно ухото схваща 16 трептения, а не схваща по-малко? Всеки може да каже, но да го обоснове, да го изясни и на самия човек да стане ясно. Човек трябва да разсъждава много основно. Аз ще ви дам други някои разсъждения, да се изяснят. Някои неща стават на физическия свят косвено. Минава някой човек покрай тебе, но той не се обръща и си заминава. Другият се спира, като минава. Кое е по-добро, единият си минава и си заминава, не спира, другият минава и се спира. Щом на един човек съзнанието му е будно, съзнанието ти трябва да изпрати един топъл слънчев лъч, този човек ще се спре при тебе. Той, като види че е познат, той ще се спре. Щом те обича, ще възприеме, щом не те обича, няма да възприеме, ще върви по своя път. Казвате: „Мене не ме интересуват някои хора.“ Казва: „Мене не ме интересуват хората.“ Щом каже, че ги обича, спира се при всекиго.
Сега, идеята ми каква е? Ти щом обичаш един човек не може да не се изкривиш, не можеш да не кривнеш, да не измениш посоката на своето движение. Тъй щото много пъти може да се оправдавате и да казвате: „Аз изкривих пътя си.“ Или някой път може да измените посоката на вашето движение или да постъпиш тъй както не си искал. Коя е причината тогава? Чувствата на човека може да ги отделите. Чувствителността на човека е съзнателна или несъзнателна. Някой път несъзнателната чувствителност, или изяснявате деятелността на тялото, да кажем на духовното тяло, някой път в окултната наука астралното тяло вземат за духовно. Но когато се събуди духовното тяло на човека, тогава се раждат най-големите противоречия. Най-първо ще знаете, човек като живее на земята, ще има три допирни точки, хармонични точки. Когато тия центрове на живота функционират, когато сте свързани с тия центрове на живота всичко върви добре. По някой път казвате, че сте дошли в разрез с духовния свят. Как идват хората в разрез с духовния свят? Ако ядеш повече, де е погрешката, в кой център? В центъра на физическия свят, в мисловния център или в духовния център? Ти тръгваш на път, вземаш повече храна. Отиваш в странство, вземаш повече пари. Де е причината, в мисълта или във физическия свят? Обличаш се добре, обръщаш внимание на шапката, на обущата си – в духовния свят е причината. Или казано научно: ще търсиш причината в чувствения свят, в сърцето е причината. Щом намериш причината, има известни методи, трябва да знаеш как да постъпиш със законите, които действуват. Не че някои неща са лоши, но има неща, които са добри, но произвеждат лоши последствия. Трябва малко да разсъждавате.
За пример вземете някой човек, иска да се учи. Де е причината? Някой иска да се учи, пък някой не иска да се учи. Или някой път казва: „Някой предмет не ме интересува.“ Един предмет не те интересува, друг предмет не те интересува. Човек всичко трябва да го интересува. Когато дойде до онова пълно развитие, всичко ще го интересува. Нали някой път някои неща не трябва да ви интересуват, понеже нищо няма да се ползувате.
Представете си сега един прост пример. Ако сте един студент и имаш да даваш. На обед ти се наядеш мъжката, както казват. Питам, може ли умът ти да работи? Друг един пример вземете. Ако на една инструментална струна се набере повече прах, тази струна ще може ли да дава ясен тон? Тия малките частици, натрупани върху струната, ще пречат. Сега може да се направи аналогия. Ако на една ваша мисъл се натрупа много астрален прах, мислите ли вие, че вашите мисли ще функционират правилно? Трябва да знаете един начин да се справите с праха. Казва: „Аз не се занимавам с праха.“ Имате един начин – дишането. Всяка сутрин като станете, [в]земете метлата, изчиствате праха. Този начин е добър. Но начинът, по който се чисти праха, не е много ефикасен. Хората са се научили да дигат само праха. Като мете, изважда праха, който се дига горе във въздуха. После този прах слиза пак. Казва: „Прашно е.“ Вземе метлата, вдигне праха във въздуха. После прахът пак слезе. Туй е като заключение. То не е така. Прахът като речете да го метете, дигне се във въздуха, на пода го няма и метачката се лъже. После като погледне, пак го вижда. Казва: „Дошъл отвън.“
Често хората като мислят са такива метачки, дигнете прах в себе си и мислите, че сте изправили живота си. Пък той е горе някъде във вашия свят. Като оставите метлата, той пак дойде. Сега някои са станали по-умни. Гледам, метачките имат прогрес, не метат с обикновени метли, взели мокри парцали, че събират праха с тях. Казвам, че те са по-умни, но по-трудна работа – трябва да носиш парцал, леген. Вие трябва ли да измитате? Казвате: „Отстъпи меко.“ Казваш: „Аз съм много бърз.“ Ти решаваш, вземеш метлата, изчистиш стаята, но прахът иде отгоре. Туй е по-икономичен начин. Някой път кажете: „Постъпете умно.“ Значи вземете парцала намокрен във вода, че вземете праха. Сега обобщавам, кой метод е хубав? Метода на метлата е хубав, но метода на парцала, с който можете да измиете, е още по-добър. Методът на електричеството, с който човек работи, е добър, но метода на магнетизма в даден случай е още по-добър.
Та казвам, когато в живота вие искате да имате добра памет, трябва да знаете как да я добиете. Вземам паметта понеже е обща, в нея се събират всичките богатства. Има обща памет, пък има памет и на числа, има музикална памет, има памет на събития, всичко каквото ставало помниш и да можеш да го възпроизведеш. Имаш добра памет, всичко върви добре. Да кажем, ти боравиш с мисълта, ако не знаеш ценността на числата, ако нямаш тази памет да помниш числата, какво означава всяко число, защото всяко число има своя цена. Ако мислиш пет лева и шест лева [цената] им е една и съща, ти не можеш да смяташ. Или някой път правите тънки сметки, до една стотинка, един лев. Една стотинка се изгубила, трябва да я намериш. В онзи свят, в който хората живеят, една стотинка много значи. Сега, за да се обясни как трябва да разбираш, защото една стотинка като нещо материално нищо не струва, в дадения случай. Вземете само един косъм на главата на един човек и го опънете. Някой може да хване за цялата коса, пък може да те хване и за един косъм. Ако човек е чрезмерно чувствителен, веднага ще стане една промяна. Каква промяна ще стане? Защо се сърдят хората? Всеки човек се сърди, ако го спъваш да върви в своя път. Сръднята е един метод, да се избавиш, да не те спъват хората в твоя път. Ти щом се разгневиш, ти знаеш, че пътят ти е изменен. И ти трябва твоя път да го измениш. Значи като се разсърдиш, намери пътя си.
Сега другият въпрос. Ти щом се разсърдиш, как ще намериш пътя си сега? Най-първо трябва да намериш дали причината е съзнателна или несъзнателна. Имате един човек, който така съзнателно може да ви отклони, а пък друг несъзнателно. Аз говоря върху този въпрос, понеже във вас има много неща, които ви отклоняват. То е така. Седиш, ти си намислил да направиш нещо, дойде някоя мисъл, някое желание, отклонят ви от пътя. Или може да имате следното: Искате да учите един предмет, но дойде друг и замести първия. Или някой път искате да пеете, избирате една или друга песен. Кое ви дава повод? Казвате: „Една песен е по-хубава, друга не е.“ В какво седи хубавата песен? Коя песен е хубава? Не всичките песни са хубави за всичките хора. За едного една песен е хубава, за друг друга песен е.
Сега, за да стане мисълта по-ясна, казвам: Коя храна е по-хубава? Онази храна, която след като ядеш 5, 10, 15 минути, веднага дава сила на човека. Един пътник не може да върви. Като се нахрани с тази, хубавата храна може да върви. Има храни, които може да те спънат. Законите, които действуват в единия и другия случай, са подобни. Една мисъл, която не е естествена в тебе, тя ще те спъне.
Сега как[во] ще кажете, кои са отличителните линии на правите и кривите линии? Един математик как ще определи, коя линия е по-дълга правата или кривата? – Кривата. Едно от свойствата на правата линия е, че всякога е по-дълга [по-къса]. Свойството на правата линия е, че всякога е по-къса. Но то е общо определение. Как ще определиш коя линия е крива и коя права? Всяко движение, на което посоката не [се] изменя, е права; всяко движение, на което посоката се изменя, то е криво. Всяко движение, на което посоката може да се измени, е криво. Всяко движение, на което посоката не може да се измени, работите се извършват по-лесно; всяко движение, на което посоката може да се измени, работите стават заплетени. Следователно, ако вървят работите ти добре, посоката ти не се изменя; ако не вървят работите ти добре, посоката се изменя. Тогава ще търсиш да поправиш посоката.
Че в живота има толкова примери, на които вие не се спирате. Отиваш при някой свой приятел, той не иска да ти услужи. Отиваш при друг, ти още като кажеш, той иска да ти услужи. Де седи причината? Едно изяснение: Вземете една змия, смразете я. Ако извадите топлината на една змия, която има, тя не се движи, замръзва. Стоплете тази змия, започва да се движи. Без да ѝ кажеш нещо, в нея има желание да се движи вече. Тъй че причината седи в чувствата. Щом имате един приятел, на когото съзнанието е будно и ви обича, като отидете при него, той веднага ще ви помогне. Щом не ви обича, няма да ви помогне. Отнесете се към някой човек в света, законът е същия. Вие вървите по пътя някъде и сте се уморили. Желаете, като мине някой, да се качите на каруцата, да ви вози човекът. Минава един, погледне ви и си замине. Минава втори и той ви погледне и си заминава. Никой не ви услужва. Пари нямате, вие поискате да се качите. Ако имате пари, ще кажете: „Може ли да се кача на каруцата, ще ви платя.“ Но нямате пари, без пари искате да минете. Какво трябва да направите? Той си кара каруцата. По кой начин ще спреш каруцата? Има няколко начина: на пътя ще изкопаеш един голям трап, че ти ще се спреш и ще дадеш обяснения, кой изкопал този трап. Той ще се спре и ще каже: „Кой изкопа този трап?“ Ти, ако искаш да ти услуж[и], ще кажеш: „Аз искам да ти помогна.“ Ще запълните трапа. Той ще те качи на каруцата.
Сега някои считат, че това не е морално. Дали е морално или не нас не ни интересува. Какво престъпление има, изкопал си един трап, спираш го. После казваш: „Аз ще го изпълня.“ И за работата, която си извършил, той ще те качи на каруцата. Но трябва той да не знае, че ти си изкопал трапа. Сега работата може да се случи другояче: Някой, който не го обича, той изкопал трапа, пък ти идеш да му помогнеш, да изпълните трапа. То е едно и също нещо. Казвам законът как работи.
Тогава животът може ли без прави и без криви линии? Може ли човек да не се изкриви? Всичките препятствия в живота се уреждат с кривите линии. Хвърлят един камък да те ударят, ще се наведеш, ще се изкривиш. Изправиш се, ще станеш. По някой път казват: „Хората да не се изкривяват.“ Може да е съзнателно, може да е несъзнателно. Разбира се съзнателните криви линии са под контрола на човешката воля. Онези, които са несъзнателни, те не са. За пример, сърцето се движи не под контрола на човешката воля. Сърцето, дишането, болките на човека не са под контрола на човешката воля. Всяко нещо, което е под контрола на човешката воля, можеш да помогнеш. Когато в окултната наука се казва да се разбират законите, ти с една своя мисъл можеш да премахнеш една своя болка.
Та казвам: Човек трябва да започне да разбира. Ти си в училището при някой професор, който те нарочил. Ти имаш слаба памет. Аз ти казвам, че професорът ще те скъса. Ти полагаш изпит, имаш една отлична памет, професорът, колкото и да желае да те скъса, той сам вижда, че ти разбираш тия работи. Как ще те скъса професорът? Ако студентът разбира по-добре предмета от професора, как ще го скъса? Сега много пъти се оплакват студентите от професорите. Кой им е крив [на] тях, когато паметта им е слаба? Законът е всякога: За да свърши един студент тази работа, която проучава, трябва да я знае по-добре от професора. Той професор няма да бъде, но да я знае по-добре от професора. И следователно, щом я знае по-добре, на професора ще му бъде приятно да го пусне. Той вече казва: „Да върви, да мине.“ Нали е закон, като срещнеш един човек, който знае повече от тебе, казваш: „Нека върви.“ Понеже предмета [студентът] знае предмета по-добре, за да не се компрометира професорът, пропуща го да върви. Защо професорите скъсват някои студенти? Защото тогава тяхното знание изпъква. Професорът иска да види, че той знае, а студентът не знае. Това е едно предметно учение. Психологически някои професори казват: „Каква е причината?“ Щом те скъса професорът, той иска да покаже своето знание. Щом пуща онзи студент, той не иска той да го засенчи.
Сега какво ще ви ползува вас, ако знаете тия работи? То е все таки, когато сте се научили да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Ще се поправи ли животът? Знаеш една песен, може ли да се поправи животът? Ако знаеш как да я изпееш, ще се поправи. Ако не знаеш как да я изпееш, ще остане в същото положение. Сега, кога една мисъл е права? Трябва да има едно отлично устройство. Кога една линия е права? Можеш да кажеш: Когато не е крива. Как бихте казали, коя линия е права? Как ще я познаете? Да турим сега друго. Кога един тон е верен? В природата трябва да направите един превод. Сега имаме ония инструменти, които са направени, може да познаеш, кой тон е прав. Можеш да провериш с камертона. Как ще познаеш дали тонът, който вземаш, е верен или не?
Кое заседна [у] вас от всичко казано? Кое [е] най-важното? От [г]де започнахме? Коя беше най-важната мисъл? Представете си, че вие сте студент, единият от вас седи и слуша лекцията, но на него са му дали една сума. Друг студент и той слуша лекцията, но на него са му взели една сума, обрали го. Кой студент ще слуша по-добре? Единият седи, парите му помагат да слуша, другият, на когото парите са изчезнали, той се смущава. Но парите може да не са там. Казват: „Ти имаш един чек от пет хиляди лева на твой адрес.“ На другия казват, че такава сума е изгубена – „твоите пари в пощата са изгубени.“ Той седи и мисълта се отклонява.
Или как ще преведете? Вие седите и казвате, че еди кой си има добри чувства към мене, а еди кой си няма добри чувства към мене, няма разположение. Питам: Как ще проверите, че той има добри чувства и как си проверил, че няма хубави чувства? Вие по какво познавате дали някой има добри чувства към тебе? По вашата наука, онова на което вие се спирате психологически всякога изпуща повече топлина. Онзи, който няма добри чувства към тебе, изпуща малко топлина. Затова единият ви е приятен, другият не ви е приятен. Коя храна ще бъде приятна, същия закон е. Ако една храна е топла или друга е студена, замръзнала, нали замръзналата храна не е толкова приятна? Сега въпросът е как се познават студените хора? Казвате: „Студен човек.“ Как [ще] познавате студените хора? – Студените хора мислят повече за себе си, топлите хора мислят за своите ближни. Щом постоянно мислиш за себе си, ти си студен. Щом почнеш да мислиш за другите, ти си топъл. Как ще познаеш сега, че имаш нормална топлина? Някой път като мислиш за себе си, изстиваш, изгубваш тази топлина. Като започнеш да мислиш за другите, ставаш топъл.
За да дойде Божественото, какво качество трябва да имаш? За всяка една деятелност природата е турила вътре разни центрове в тялото на човека. Всеки един център извършва специфична работа. Да кажем туй сега, което са открили и в миналите векове го имало. Някои хора са музикални, защото центърът на музиката е развит. Някои хора са паметливи, защото центърът на паметта е развит. Някои разсъждават отлично, имат способност да мислят за причините на нещата – всичките философи имат този център силно развит. Музикантите имат силно развит центъра на музиката. Онези, които са паметливи, онези хора, които по история са силни, ако гледате насред челото им е малко издадено, малко изпъкнало. Други има, които не са историци, нямат тази изпъкналост на челото. Значи по това се познават. Френолозите изучават способностите по изпъкналостите на черепа и тогава англичаните, които са малко хумористи, наричат френологията бамбология.
Ако допуснем, че лицето при ябълките е изпъкнало или вдлъбнато, кое положение е по-хубаво? Някой път тази част при скулите е изпъкнала, друг път вдлъбната. Има ред изчисления. Ако тази част е вдлъбната, показва че има нещо на стомаха. Тази част се издава от стомаха. Ако стомахът е в добро положение, тази част ще бъде естествена, ако стомахът е в неестествено положение, лицето ще бъде вдлъбнато. Ако езикът, речта е в нормално положение, очите ви ще бъдат изпъкнали. Ако речта ви е слаба, очите ви ще бъдат малко вдлъбнати. Оказва се, че ако човек започва много да се безпокои, очите му започват да потъмняват. Пък ако става по-разположен, тогава очите му са в нормално състояние, излизат очите навън. Лицето на човека е област, от която човек донякъде може да се запознае с вътрешното състояние.
Когато ти си в най-хубавото разположение, тури си ръката на челото и виж каква е топлината. Когато на челото има повече топлина, отколкото трябва, то е анормално състояние. Тази топлина трябва да слезе в симпатичната нервна система. В такъв случай може да вземете и с ръцете си да поизтриете челото. Често хората си потриват с ръката челото. Несъзнателно хората регулират своята енергия. Или да допуснем, че вие искате да пеете, искате да говорите, но започвате да говорите без да ви са пълни дробовете с въздух, наполовина ви са пълни с въздух. Напълнете дробовете си с въздух, че тогава говорете и пейте. Ти на сцената като излезеш да пееш като певец, ще вземеш една дълбока вдишка. Не седи да ти са празни дробовете.
Сега как се образуват правите линии? Как се образуват кривите линии? Една права линия кой я образува? Аз да ви кажа. Когато правата линия се удължи, тя образува кривата линия. Когато кривата линия се скъсява, тя образува правата линия. Когато кривата линия, която е направена от две, раздели кривата линия на половина и тя става права. Тогава психологически в живота има някои работи, които не се изправят с правата линия. Раздели кривите линии. Сега има известни методи, ако ви се кажат, те ще ви спънат. Имаш две желания в себе си. То е кривата линия, която те спъва. Раздели ги. Имаш едно желание, раздвои го, направи го криво. Та някъде някои работи не вървят, раздвои желанието. Имаш две желания, отхвърли едното. Двете желания казват: Две дини под една мишница не се носят.
Кажете ми сега, кое остана, което може да приложите. Какво разбрахте? Хубаво е човек да изкопае един трап и да не спъне. Пък в живота добрата страна е да се спреш, да се запознаеш. В живота каквато спънка имаш, някой изкопал един трап, спри се там. Всичките неприятности в живота, това са все трапове. Големите неприятности, то са трапове на пътя, които спират. Защо страдаш? То е една спънка да услужиш някому нещо. Щом му услужиш, тази спънка изчезва. Може да проверите, онези, който не вярват, да повярват.
Добре, другата страна: Ти искаш да знаеш, да станеш учен човек. Кой трябва да се спира при тебе или ти при кого трябва да се спираш? Когато искате да се спирате, при кои хора искате да се спирате? (– „При всяка точка.“) Че какво ще ти каже точката? Ще се спираш при учените точки. В света има учени точки. Щом си сиромах, ще се движиш по кривите линии, пък щом си богат, ще се движиш по правите линии. Защото сиромахът, за да стане богат, крива линия му трябва, той много се изправил. Когато ще станеш повече прав отколкото трябва, ти осиромашаваш. Нали казват, че прекален светец и Богу не е драг. Не туряй в ума си една мисъл, която не е права.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
36 лекция на Младежкия клас 18 септември 1936г. Изгрев, [София]