КНИГА: Да им дам живот - Жануа
Работна среда на електронния архив
Двете полушария. Северното и южното полушарие
5 часа сутринъта
Добрата молитва Хвалата
Молитвата на Царството
Ще прочета първа глава отъ Евангелието на Иоана.
Песенъта: „Въ начало бЬ Словото."
За какво човЪкъ трЪбва да се радва? И какъвъ трЪбва да бжде човЪшкиятъ стремежъ? Стремежътъ не може да бжде всЪкога еднакъвъ. Децата се стремятъ за едно, а възрастнитЪ се стремятъ за друго. Това показва, че въ стремежитЪ не трЪбва да има еднообразие. ЧовЪкъ никога не трЪбва да се спира да гледа какъвъ е стремежътъ на другитЪ хора. Той трЪбва да обръща внимание на стремежа, който е вжтре въ него, който му дава потикъ. И всЪко едно сжщество, каквото и да е то, по начина, по който то разбира нЪщата, трЪбва да изявява тоя стремежъ.
Какъвъ трЪбва да бжде стремежътъ? Когато Слънцето е на 9-ти или на 22 мартъ, то минава въ северното полушарие, а сега Слънцето влиза въ южното полушарие. Това е единъ символъ. Значи, има две течения. Течението въ северното полушарие има външенъ характеръ, то е течение на мжжетЪ. Подъ думата мжжъ се разбира течение за работа. Това значи, че се приготвятъ условия за работа отвънъ. Когато Слънцето е на 22 септември, както сега влизаме, това е течение за женитЪ. Следователно то носи мекота и тогава човЪкъ може да се уединява, да влиза въ себе си.
Отъ девети мартъ днитЪ се увеличаватъ, а нощитЪ се съкращаватъ. Тогава свЪтлина има повече, защото истината се изявява отвънъ. При тази свЪтлина, ти виждашъ всичко. Тамъ има опасность да станешъ недоволенъ отъ това, което имашъ. Въ тебе се събужда недоволство, че това нЪмашъ или онова нЪмашъ, а хората иматъ това, иматъ онова, всичко иматъ. Отъ 22 септември нощитЪ се увеличаватъ, а днитЪ се съкращаватъ. Това е пакъ символъ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната свЪтлина и топлина се намаляватъ, а се увеличаватъ вжтреш-нитЪ. Това е по отношение на тЪзи, които живЪятъ въ северното полушарие. ОнЪзи, които живЪятъ въ южното полуша-рие за тЪхъ е много добре. За тЪхъ се увеличаватъ днитЪ, увеличава се свЪтлината, увеличава се и топлината. Но за северняцитЪ не е така.
Сега, понЪкой пжть вие питате: „Защо е така?" Рекохъ, когато свЪтлината на мжжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато деньтъ на мжжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите отъ това? На жената трЪбва да стане много тъмно, за да у стане топло отвжтре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голЪмата тъмнина, когато нощитЪ ста-ватъ по-дълги и жената влиза въ своя животъ да живЪе. Жената, това означава „сжщество". Сега не мислете, че азъ говоря за жената въ тази форма, въ каквато я виждате днесъ. Азъ говоря за човЪка, като за сжщество, което може да роди нЪщо. Азъ говоря за човЪка, тъй както за земята, на която можешъ да посЪешъ нЪщо и да излЪзе нЪщо отъ нея. Азъ говоря за човЪка, тъй както за едно дърво, което може да роди плодъ. Сега азъ не говоря за онЪзи работи, които вие имате. Като говоря „вие", не разбирамъ васъ, но взимамъ едно общо множествено число. Кои сж тЪзи „вие"? ВсичкитЪ -и добри, и лоши, все сж „вие".
Често ние очакваме благото отъ окржжаващитЪ хора. Какво благо можешъ да имашъ отъ едно дърво? Благото отъ дървото ще дойде отъ неговия плодъ. Благото отъ човЪка ще дойде отъ какво? - Отъ неговитЪ сладки думи, нищо повече. Благото на човЪка седи въ неговия езикъ. Имашъ ли добъръ езикъ, ти си благъ. НЪмашъ ли добъръ езикъ, ти не си благъ. Каква благость можете да намЪрите вие въ единъ човЪкъ? Никаква благость не можете да намЪрите въ човЪка. Въ човЪка не можете да намЪрите благость, както въ растенията. Окапятъ ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намЪрите. Този е външенъ законъ. Самото растение знае какъ да превръща нЪщата.
Та рекохъ, човЪкъ трЪбва да изучава законитЪ на свЪтлината и законитЪ на топлината. Това е единъ и сжщъ законъ. Законътъ на свЪтлината се проявява в човЪшкия умъ, а законътъ на топлината - въ човЪшкото сърдце. Това е лю-бовьта. Питамъ: защо понЪкога, като усЪти въ себе си проява на любовьта, човЪкъ се страхува? Защо човЪкъ се страхува отъ любовьта? Днесъ любовьта е така изопачена, че когато нЪкой ти говори за любовь, ти веднага подразбирашъ, че тази работа не е така, както се говори. Който ти говори за любовь, той иска да вземе нЪщо. Вземете положението на младата мома. Преди още да се е запознала съ онзи, който я обича, тя е свободна, говори съ всички. Щомъ той у каже, че я обича, тя става вече мълчалива, замислена и казва: „Тази работа е много сериозна." Питамъ: защо младата мома не обича да у се говори, че я обичатъ? Щомъ единъ момъкъ каже на една мома, че я обича, любовьта вече се е свършила. Това значи „азъ те обичамъ". Той ще у каже послЪ, че тя не го е разбрала. Затова момата млъква. Любовь има, докато ти не си казалъ, че обичашъ нЪкого и докато той е свободенъ предъ тебе. Щомъ кажешъ, че го обичашъ, той става серио-зенъ и започва да те избЪгва, да се съмнява, дали това е лю-бовь или не.
Такова е сегашното разбиране на любовьта. Любовьта се проявява при мълчанието. Когато мълчишъ, ти обичашъ. А когато много говоришъ, това е краятъ на любовьта. НЪкой казва: „Ти не знаешъ ли, че азъ едно време те обичахъ?" -Едно време! После той казва: „Азъ ще те обичамъ." И най-после казва: „Азъ те обичамъ." Щомъ обичашъ, какво трЪбва да направишъ? По какъвъ начинъ трЪбва да докажешъ, че обичашъ? Какъвъ е първият изразъ на любовьта? Любовьта има два израза. Ако се запознаешъ съ единъ мжжъ, какъ ще изразишъ първата си любовь? Ще му дадешъ свЪтлина и знание, това е първиятъ изразъ. А пъкъ когато влЪзешъ въ южното полушарие, за да се изявишъ на една жена, подъ думата жена разбирамъ човЪкъ, който ражда, на този човЪкъ ти ще дадешъ топлина, угощение, ядене трЪбва да има за него. Като му кажешъ, че го обичашъ, трЪбва да го повикашъ на гости, ще му предложишъ една кокошка, хубаво сготвена, супа. Знаете ли, какъ се правятъ супи? Не сте правили такива супи. НЪкои отъ васъ знаятъ да правятъ супи отъ кокошка. На този човЪкъ ще му дадешъ подслонъ и ще му ука-жешъ всички услуги. Това е вжтрешниятъ животъ. И тъй, любовьта на мекото чувство у насъ се изявява само тогава, когато дойде голЪмата тъмнина отвънъ, а свЪтлината влиза вжтре, въ човЪшкото сърдце. Това е зимно време, когато ние не очакваме нищо друго, освенъ да завиятъ виелици, бури, да дойде снЪгъ. Следъ това ние влизаме въ кжщи, отваряме лампитЪ, запалваме печката, отваряме книгата и започваме да четемъ. Ако дойде нЪкой нашъ съседъ, ние го приемаме въ кжщи и започваме съ него хубавъ разговоръ.
Сега азъ искамъ донЪкжде да изнеса живота на противоречията. ПонЪкога вие искате да изучавате мжжката страна на човЪка - знанието. Тогава вие сте отвънъ, условията сж други. А когато искате да изучавате втория принципъ - женския принципъ на любовьта, тогава отвънъ ще има много неблагоприятни условия. Това показва, че любовьта се проявява при много неблагоприятни условия отвънъ. Ако ти тър-сишъ благоприятнитЪ условия отвънъ, тогава ще дойде знанието, ще дойде мждростьта, но любовьта я нЪма. Не, че я нЪма, но тя не се проявява. Ако пъкъ искашъ да почувству-вашъ какво нЪщо е любовьта, трЪбва да дойдатъ най-голЪ-митЪ страдания, буритЪ, несгодитЪ. Но това показва, че гър-бътъ ти трЪбва да бжде силенъ.
Следователно мжжътъ е силенъ отвънъ, а жената е силна отвжтре. Въпросътъ е, че ние често искаме отъ любовьта това, съ което тя не се занимава. Любовьта носи топлина, а не свЪтлина. И знанието не носи топлина, то носи свЪтлина. Затова именно хората се търсятъ. Когато ти намЪришъ свЪтлината, ще потърсишъ и топлината. Съ други думи казано: щомъ намЪришъ знанието, ще потърсишъ и любовьта. И щомъ намЪришъ топлината, тогава трЪбва да намЪришъ и свЪтлината. Защото топлината може да се разбере само при свЪтлината.
Рекохъ, вие искате едновременно да бждете щастливи и отвънъ и отвжтре. Можете [ли] да бждете? Земята трЪбва едновременно да се освЪтява отвсЪкжде. Може ли изведнъ-жъ да се освЪтява и отъ дветЪ страни? - Не може. Защо не може да се освЪтява едновременно и отъ дветЪ страни? -Формата у е такава, че каквото и да е, само половината може да се освЪтява. Вие сте се родили жена, а пъкъ искате да имате благото на мжжа. И мжжътъ се е родилъ мжжъ, а иска да има благото на жената. Че мжжътъ не търси своето благо, той търси жената. Казвате за нЪкой мжжъ: „Той търси жена." Той търси това, което нЪма. Той го търси по единъ не-разбранъ начинъ. Жената трЪбва да седи и да търпи, Земята ще се обърне и тогава това, което тя търси, ще дойде само по себе си. И мжжътъ трЪбва да седи и да търпи и тогава това, което той търси, ще дойде само по себе си. И тогава, когато единъ мжжъ търси една жена, азъ нЪмамъ предъ видъ начина, както вие ги търсите, защото това е най-кривата страна. Не е лошо да тръгнешъ съ единъ аеропланъ, съ единъ въртолЪтъ. Единъ день и това ще стане и това може да бжде, но при сегашнитЪ условия, понеже вие не можете да летите, вие трЪбва да чакате известно време, докато Земята се завърти. Щомъ Земята се завърти, и Слънцето ще дойде. Жената трЪбва да дойде при мжжа - той е нейния пжть, а при жената мжжътъ трЪбва да отиде. Какво ще кажете тогава, ако при васъ идва мжжътъ? Какво е състоянието въ природата? Накжде отива Слънцето? - На северъ. Тогава днитЪ ставатъ дълги, а нощитЪ кжси. Тогава трЪбва да се работи, да се сЪе. Когато мжжътъ отива при жената, какво е положението? Или съ други думи да ви кажа: когато вашиятъ умъ се развива, вие ще имате едно състояние, когато вашето сърце се развива, вие ще имате друго състояние.
Сега това нЪщо трЪбва да се приложи въ живота. Защото така, както човЪкъ разбира живота, той се обезсмисля. И когато азъ ви казвамъ, че човЪкъ трЪбва да обича всички, азъ говоря за единство въ природата. Затова именно, азъ каз-вамъ, че въ природата има само една жена и само единъ мжжъ. Жената има безброй форми, както и мжжътъ има безброй форми. Вие виждате много мжже и много жени, но всжщность има само една жена и единъ мжжъ. Рекохъ, отъ това гледище, никакво престжпление не може да става въ свЪта. Престжпле-ние става само тогава, когато този мжжъ се хване за едно малко клонче, за едно малко листче на това единство и започва да вижда, че имало много жени. Въ това седи заблуждението. Самата реалность седи въ това, че като се огледа чо-вЪкъ въ огледалото и види своя образъ, той мисли, че е другъ нЪкой. Не, това си ти самъ. Той се заблуждава и казва: „И другъ имало като мене." Сега, кжде се явява заблуждението? Кжде се явява ревностьта? Той мисли, че разлюбилъ жена си или че тя го разлюбила. Мжжътъ се оплаква, че жена му го разлюбила, а жената се оплаква, че мжжътъ я разлюбилъ. Това е заблуждение, това не може да стане. Всичко може да стане, но да те разлюби нЪкой, това не може да стане. Да те разлюби нЪкой, това значи да се разсипе цЪлото битие. Да те разлюби нЪкой, това значи ти да разлюбишъ пръста си. Може ли човЪкъ да разлюби пръста си и да почне да го кълца? Това е невъзможно, понеже и той трЪбва да бжде като тебе.
Сега азъ говоря за по-дълбокитЪ разбирания, да напуснете всички онЪзи учения, които падналитЪ духове сж донесли въ свЪта. Като дойдоха на Земята, тЪ научиха хората на този животъ, който сега живЪятъ. Сега всинца вие сте още подъ тЪхното влияние. Това не е така. Мжжътъ пази жена си, да не отиде подиръ другъ мжжъ. Бащата пази дъщеря си, сина си. Може ли да ги упази? Ами, като спишъ, какъ ще го упазишъ? Не, предай мжжа си въ ржцетЪ на Господа и кажи: „Господь да го пази." Като кажешъ така: „Нека Господь го пази, и да прави съ него каквото иска", предай го въ ржцетЪ на Бога. Защото имаме само единъ Богъ.
ПонЪкога вие търсите първото мЪсто въ свЪта. Защо ще го търсите? Първо мЪсто не може да има. Само едно първо мЪсто има и то е за Господа. За тебе е второто мЪсто. Не се стремете да заемате първото мЪсто, главата ви ще пати. Вие не сте за първото мЪсто. Никое сжщество въ свЪта не е за първото мЪсто. Това трЪбва да го разбирате. Казвате: „На мене се пада." Отъ това гледище не критикувай, не сжди никого, защото този човЪкъ е видЪлъ нЪкои нЪща, които не е разбралъ. Щомъ казвашъ нЪкому, че и ти търсишъ първото мЪсто и двамата сте се заблудили. Дойде трети, и той иска първото мЪсто. Всички сте се заблудили. Никой не може да има първото мЪсто, защото то носи голЪми отговорности. Въ този смисълъ вие казвате: „Колко хиляди майки има въ свЪта." Като мислите по този начинъ, вие се натъквате на противоречия. Не, въ свЪта има само една майка, която ражда нЪщата. Щомъ искашъ да заемешъ първото мЪсто, ще по-несешъ всичкитЪ отговорности.
И тогава казвате: „Какъ трЪбва да живЪемъ сега?" - Тамъ е голЪмото противоречие - какъ трЪбва да се живЪе. Тепърва трЪбва да се учите. Онзи съ когото живЪешъ, не трЪбва да го считашъ чуждъ. Защо да не можете да гледате на нЪщата така, че всичко, каквото виждате нЪкой да върши, да считате, че е добро? Какво ви препятствува да мислите, че ваши-ятъ ближенъ, съ когото живЪете, каквото прави, е добро? Този вашъ ближенъ може да бжде мжжътъ ви, който носи свЪтлина. Ако жената мисли, че мжжътъ у може да я завлада, тя се заблуждава. Като внесе свЪтлина въ жена си, тя започва да вижда всичкитЪ му погрЪшки. Той е просветенъ, но тя не може да вижда правилно и тогава той започва постепенно да завъртва ключоветЪ и тя остава въ тъмнина. Като не вижда вече, тя започва да търси, кжде е останалъ нейниятъ Сто-янъ. Щомъ започва да го търси, това показва, какво е отношението у къмъ него. Щомъ каже, че тя не го иска повече, това показва, че свЪтлината е дошла и тя вижда погрЪшкитЪ му. „Азъ не го обичамъ." - СвЪтлината е дошла отъ мжжа ти, ти виждашъ неговитЪ погрЪшки.
Това е криво разбиране. Споредъ новата култура, онзи, съ когото живЪешъ и когото си избралъ по любовь, нищо лошо нЪма да виждашъ въ него. НЪма да правишъ никакви бележки на мжжа си, нито за връзката, нито за какво и да е друго. Какво прави жената? Като види, че мжжътъ у излиза нЪкжде, тя започва да му прави бележки: оправи си дрехата, връзката, изчисти си обущата, не говори много, много и т.н. Той, горкиятъ се намира въ чудо. Той погледне нЪкжде, веднага тя му казва: „Тукъ да не гледашъ." ВлЪзе нЪкжде, тя му казва: „Това да не правишъ." Не, тя не трЪбва да му прави никакви бележки, както и да е облЪченъ или каквото и да говори. Считайте, че всичко е на мЪсто. Кой каквото и да говори, кажете му: „Колко сладко говоришъ!" Ако мжжътъ на нЪкоя жена говори височко, тя не трЪбва да му казва, че говори грубо.
Рекохъ, това се отнася до разбирането на човЪка. ПонЪ-кога азъ говоря за търпението. Вие никога не можете да бжде-те търпеливи, ако не разбирате това. Това е другъ въпросъ. Ако искашъ да бждешъ търпеливъ, непременно трЪбва да имашъ това дълбоко разбиране. Следователно, за да дойдете до това разбиране, вие трЪбва да виждате Бога навсЪкжде. Той се е скрилъ нЪкжде и вие трЪбва да Го намЪрите. Богъ изпитва моето знание, докжде съмъ дошълъ. Мжжътъ може да се изпитва, и жената може да се изпитва. Като дойде една сестра, вие ще започнете да у правите бележки. Вие ще започнете да изпитвате какво е нейното вЪрую. НЪма какво да питате за нейното вЪрую. Азъ зная, че отъ нейно гледище, нейното вЪрую е право. „Ама, той още не се е доразвилъ." Не говорете за никакво развитие. Защото, като наблюдавате малкитЪ деца, които растатъ, вие виждате, че тЪ сж души, които се намиратъ въ процеса на своето развитие. Единъ день Богъ ще ги въздигне. Като ги погледнете, вие виждате доброто въ себе си.
Вчера имахъ единъ примЪръ на единъ отличенъ разго-воръ. Най-хубавиятъ разговоръ, който бЪхъ слушалъ досега на ИзгрЪвъ, той бЪше вчерашния. (Въ смисълъ на голЪми разправии.) Този разговоръ се продължи почти цЪлъ часъ и бЪше толкова приятенъ, толкова сладъкъ, почти ангелски. ПрЪзъ цЪлото време азъ мълчахъ. И после, когато свършиха, азъ имъ говорихъ на музикаленъ езикъ. Рекохъ имъ: „Много добре направихте." Рекохъ, изкуство е въ лошото въ свЪта да виждашъ доброто. Изкуство е въ тъмнината да можешъ да виждашъ свЪтлината. Изкуство е въ сиромашията да жи-вЪешъ добре. Изкуство е въ невежеството да намЪришъ смисъла на живота. Изкуство въ смъртьта да видишъ живота. Това сж нЪща, които всЪки може да постигне. Какъ може? -Може и за обикновенитЪ хора. Това е новата култура, която иде сега въ свЪта. Това носи сега тя. И ако вие не можете така да разбирате нЪщата, ще останете въ сегашното си състояние.
Сега ставатъ войни, избивания, крамоли и недоволства. Въ която кжща и да влЪзете, навсЪкжде ще намЪрите крамоли и раздори. НЪкжде ще намЪрите разводи, нЪкжде вЪнча-вания. Търсятъ хората щастие, но това щастие трае само день и половина. Мнозина се оплакватъ и казватъ: „Не се връща вече миналото време, времето на щастието." НЪкоя жена се оплаква отъ мжжа си и казва: „Не се връща моятъ мжжъ." Ти се радвай, че не се връща. Той сега не може да се върне. Но следъ петь - шесть месеца той ще се върне, както Слънцето се връща отъ южното полушарие, така и той ще се върне следъ шесть месеца. Мжжътъ казва: „Жена ми не се връща." Следъ шесть месеца и тя ще се върне. Ти ще я търсишъ въ южното, а не въ северното полушарие.
Жената владЪе южното полушарие, а мжжътъ северното. Тогава Господь имъ идва на гости. Господь посещава и единия, и другия. ВсЪки трЪбва да очаква своето благо, когато слънцето влЪзе въ неговия свЪтъ. ПонЪкога и вие отваряте войни, искате да завладЪете вашия мжжъ. Може ли южното полушарие да завладЪе северното? ПонЪкога мжжътъ отваря война, иска да завладЪе жена си. Северното полуша-рие може ли да завладЪе южното? Нито северното полуша-рие може да завладЪе южното, нито южното може да завладЪе северното. Не търсете да завладЪвате нЪкого. Благото иде отъ Бога. ВсЪки трЪбва да бжде на своето мЪсто. Или рекохъ, мжжътъ може да види Бога само чрезъ жената. Мжжътъ може да люби Бога само чрезъ жената. И жената може да люби Бога само чрезъ мжжа. Майката може да люби Бога само чрезъ детето си, и детето може да [люби] Бога само чрезъ майка си. УченицитЪ могатъ да любятъ Бога само чрезъ своя Учителъ. И Учительтъ може да люби Бога само чрезъ своитЪ ученици.
Това сж отношения, закони въ свЪта, които вие не можете да измЪните. Ако вие нЪмате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да сж вашитЪ педагогически правила, тЪ нищо не могатъ да ви дадатъ. Какъ ще възпитате едно дете? Какъ ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрезъ майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрезъ майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате въ всЪко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикантъ. Нищо не може да стане отъ дете, което не обича майка си. И на васъ рекохъ, ако вие не се обичате едни други и отъ васъ нищо не може да излЪзе. Така седи въпросътъ за великото възпитание. Сега азъ говоря отъ гледището какъ Богъ е съз-далъ свЪта. Ако азъ не обичамъ хората, азъ не мога да позная Бога и отъ мене нищо нЪма да излЪзе. Ако азъ обичамъ хората и всички сжщества, азъ ще обичамъ Бога и тЪ ще ме обичатъ и ще имамъ отношения съ тЪхъ.
Сега пожелавамъ всЪки да бжде на своето мЪсто. И благото, което вие очаквате тукъ, ще дойде при васъ. На Земята има законъ. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живЪете съобразно закона на свЪтлината и съобразно съ закона на топлината. Това е любовьта. Пожелавамъ ви, както вчера слушахъ този разговоръ, така да си говорите всички съ сладки думи и да слушате другитЪ, които си гово-рятъ така сладко. Това е моето разбиране. Така постжпвамъ и азъ.
После гледамъ, че тЪзи двамата се разговарятъ съ още нЪколко души. ТЪ иматъ стари разбирания за нЪщата. Еди-ниятъ отъ двамата бЪше сестра, а другиятъ - братъ. Братътъ казваше, че сестрата трЪбвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправятъ. Така на дребно из-лЪзе. Все ще се вари въ тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, азъ седя следъ това и си разсжждавамъ: хората могатъ и при най-великитЪ, при най-голЪмитЪ блага, които Богъ е далъ, пакъ да бждатъ нещастни. И при най-голЪ-мото изобилие на блага, тЪ пакъ могатъ да бждатъ нещастни. Това е вече неразбиране на нЪщата. Трудна работа е да разбере човЪкъ, но най-труднитЪ нЪща сж най-красиви.
Сега на васъ ви остава новото разбиране. Друго нЪщо, което трЪбва да знаете, е че езикътъ на свЪтлината ви е по-сетилъ. На всички езикътъ на свЪтлината ще бжде отличенъ. Тъй, както тази година крушитЪ излЪзоха въ изобилие и хубави, така и вие да оценявате това, което излиза отъ човЪка. ВсЪки отъ васъ трЪбва да се стреми да даде плодъ и тогава именно ще дойде онова, което желаете. Следъ като има знанието, човЪкъ е добре дошълъ за всички. И като има лю-бовьта, човЪкъ е пакъ добре дошълъ. Нека любовьта у васъ да преодолЪе всичкитЪ мжчнотии. Нека знанието, което имате, да премахне всички прЪчки. Това е важното.
А, сега това, което става въ свЪта, спорове, крамоли, това е защото сега се проявява мжжътъ въ свЪта. Затова има боеве, недоразумения и размирици. Слънцето отива къмъ северното полушарие и тЪзи работи ще се уредятъ. Казватъ: „Долу има войни." Че какъ да нЪма! Като дойде пролЪтьта, мжжътъ впрЪга ралото и цЪлата земя обработва. Всички червеи, всички бубулечици въ земята ги разкъшква, става цЪла война. Понеже сега хората въ свЪта търсятъ свободата, затова се изявяватъ тия нЪща. Сега се явява мжжкиятъ принципъ въ свЪта и ще продължи шесть месеца, шесть седмици, шесть дни, шесть часа, шесть минути. Имайте търпение да дочакате. Всичко шесть минути ще се продължи. Казвате: „За единъ мигъ ще станатъ тия работи." Ако търпите, нЪщата ще станатъ за единъ мигъ. Ако не търпите, тЪ ще станатъ за шесть месеца.
Отче нашъ
Формула: Въ Божията Любовь е благото на човЪка. (три пжти)
Беседа отъ Учителя, държана на 22 септември 1936г.
София, ИзгрЪвъ (Трусовиятъ день.)