1 И стана от там та отиде в пределите Юдейски, през страните отвъд Иордан; и стича се пак народ при него; и както си имаше обичай, пак ги поучаваше.
2 И пристъпиха Фарисеите та го попитаха за да изкушават: Да ли е простено на мъж да напусне жена си?
3 А той отговори и рече им: Що ви заповеда Моисей?
4 А те рекоха: Моисей дозволи да напише разводно писмо и да я напусне.
5 И отговори Исус и рече им: За жестокосърдието ваше ви е писал тази заповед:
6 от начало обаче на създанието, мъжко и женско ги е сътворил Бог.
7 За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си,
8 и ще бъдат двамата в една плът; така щото не са вече две, но една плът.
9 И тъй, онова което е Бог съчетал человек да не разлъча.
10 И в къщи пак учениците му попитаха го за същото.
11 И казва им; Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.
12 И ако жена напусне мъжа си и посегне за другиго, прелюбодействува.
13 И доведоха при него деца за да се прикосне до тех; а учениците запрещаваха на тези които ги водеха:
14 Това като виде Исус възнегодува, и рече: Оставете децата да дохождат при мене; и не ги възпирайте; защото на таквизи е царството Божие.
15 Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, нема да влезе в него.
16 И прегърна ги, и възлагаше ръце на тех, и благославяше ги.
17 И когато излезваше на пътя, притече се некой си та коленичи пред него и го питаше: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?
18 А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог.
19 Заповедите знаеш: "Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си."
20 А той отговори и рече му: Учителю, всичко това упазих от младостта си.
21 А Исус като го погледна, възлюби го, и рече му: Едно ти не достига; иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай.
22 Но той се наскърби за тая дума, и отиде си нажален; защото имаше имот много.
23 А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство?
24 А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: Чада, колко е мъчно да влезат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството?
25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.
26 А те се твърде много удивяваха и говореха помежду си: И кой може спасен да бъде?
27 А Исус погледна на тех и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно.
28 И начна Петър да му говори: Ето, ние оставихме всичко и последвахме тебе.
29 А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Нема ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието,
30 и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен.
31 Мнозина обаче първи ще бъдат последни, а последните първи.
32 А когато беха в пътя на възлезването си в Ерусалим, Исус вървеше пред тех, а те се чудеха, и като вървеха подире му беха на страх. И като прибра пак дванадесетте, начна да им казва това което имаше да му се случи:
33 Ето, ние възлезваме в Ерусалим, и Син Человечески ще бъде предаден на първосвещениците и на книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците;
34 и ще му се поругаят, и ще го бият, и ще го заплюват, и ще го убият, и в третия ден ще възкръсне.
35 И идват при него Яков и Иоан, синовете Зеведееви, и казват: Учителю, искаме да ни сториш каквото ти попросим.
36 А той им рече: Що искате да ви сторя?
37 А те му рекоха: Дай ни да седнем един от десно и един от лево до тебе в славата ти.
38 А Исус им рече: Не знаете що просите. Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението с което се аз кръщавам?
39 Те му рекоха: Можем. А Исус им рече: Чашата която аз пия, ще пиете, и с кръщението с което се аз кръщавам, ще се кръстите;
40 но да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но комуто е приготвено.
41 А като чуха десетимата, хванаха да негодуват за Якова и Иоана.
42 А Исус ги повика и казва им: Вие знаете че онези които се имат господари на езичниците господаруват над тех, и големците им владеят ги.
43 А между вас няма да бъде така; но който между вас иска да бъде големец, ще ви бъде слуга;
44 и който от вас иска да бъде пръв, ще бъде раб на всичките.
45 Защото Син Человечески не дойде да му слугуват, но да слугува, и да даде живота си откуп за мнозина.
46 И идват в Иерихон; и когато излезваше из Иерихон той и учениците му, и народ доволно, Тимеевът син слепият, седеше при пътя та просеше.
47 И като чу че е Исус Назарянин, начена да вика и да казва: Сине Давидов, Исусе, помилвай ме!
48 И запрещаваха му мнозина, да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!
49 И спре се Исус и рече да го повикат, и повикаха слепият и казаха му: Имай дързновение, стани, вика те.
50 И той си хвърли дрехата, и стана та дойде при Исус.
51 Отговори Исус и му рече: Що искаш да ти сторя? И слепият му рече: Учителю, да прогледам.
52 А Исус му рече: Иди, твоята вера те изцели. И тутакси прогледа, и последва Исус в пътя.