КНИГА: Да им дам живот - Жануа
Работна среда на електронния архив
Вътрешната връзка на живота
5 часа сутринъта Времето меко, приятно, топло. Омара.
Добрата молитва
„Въ начало бЬ Словото"
Ще прочета само 11 глава отъ Евангелие на Иоана. „Духътъ Божий"
Азъ ще цитирамъ 26 стихъ, отъ 12 глава на Иоана: „Ако слугува нЪкой на мене, мене да последва и дето съмъ азъ, тамъ ще бжде и слугата ми; и който слугува на мене, него ще почте и Отецъ ми." Има две разбирания за живота. Едно външно разбиране и едно вжтрешно разбиране. Имате една хубава, красива мома, която обръща внимание на своята външ-ность; имате една, която не е толкова красива, но е умна. Не вземайте нЪщата тъй както сж. СъвременнитЪ хора се спи-ратъ: „Защо свЪтътъ е такъвъ?" Е, какъвъ можеше да бжде? То не е единъ произволъ. Има единъ законъ, който опредЪля живота. Понеже човЪкъ е дошълъ да се учи на Земята, който разбира, който не разбира, той ще търси външната страна на живота. Сега човЪкъ не може да бжде силенъ. Казвашъ, че човЪкъ трЪбва да бжде силенъ. За да бжде човЪкъ силенъ той трЪбва да има търпение. Не привидно търпение, но дълбоко въ себе си да знае, че търпи. Търпение съ разбиране. И като търпи, той се радва на това, което той разбира.
Трудното е тамъ, че човЪкъ не може да дойде тамъ, да разбере туй, сжщественото въ живота. И казва: „За бждеще азъ ще го науча." Въпросътъ не е за бждеще. Въпросътъ е за сега. НЪкой казва: „Ама вижъ, едно време, като билъ Хрис-тосъ на Земята, какъ е проповЪдвалъ." Не е въпросътъ и тамъ.
Защото Христосъ е миналъ вече. Едно време народътъ е вЪрвалъ, туй е станало. И всички се спиратъ на онова, несж-щественото. ВсЪки е турилъ въ себе си една цЪна, която не съотвЪтствува. ЦЪна, която съотвЪтствува, е тази: Единъ огънь, който не може да изтърпи всичкитЪ работи, той е слабия огънь. Съ него не можешъ да боравишъ. Онова, което имашъ, съ него трЪбва да можешъ да разрешавашъ всичко. И тогава се явява друго едно положение: човЪкъ съзнава въ себе си, че нЪма това, нЪма почва и тогава се явява лицемЪ-рието, той съзнава, че не е такъвъ, какъвто трЪбва да бжде. И казва: „Е, сега не съмъ, но за бждеще ще бжда." Въпросъ не е за бждеще. Но трЪбва да се учишъ. По-добре да претър-пишъ срамъ, отколкото почитъ. Че ако не знаешъ, ти ще се срамувашъ, че не знаешъ. И ще се признаешъ, че не знаешъ.
Та рекохъ, въ новитЪ времена, въ сегашнитЪ времена, човЪкъ трЪбва да дойде до сжщественото. Да се намЪри въ единъ свЪтъ на съвършени сжщества. И хората тогава не ги е срамъ, хората не вЪрватъ въ другия свЪтъ. ТЪ говорятъ за духове, за това, за онова, но тЪхната идея е неопредЪлена. НЪкой пжть ние схващаме само онова, което хората мислятъ заради* насъ. Де е тогава, ние не искаме да умремъ. Защо? Защото не вЪрваме.
- заради - за (бел.ред.)
Сега нЪма да вземете нЪщата лично за себе си. Защото като сте на 5 години, на 10, на 15, 20, 25, 30 години вашитЪ възгледи се различаватъ. Питамъ сега, въ живота ви кой въз-гледъ е най-правия? Права е само Истината, въ васъ въ дадения случай. И животътъ ви зависи отъ това, нЪкой пжть вие мислите да бждете късметлии. Късметътъ ви зависи отъ онЪ-зи, които сж въ васъ, които ви разбиратъ. И никой не живЪе за себе си. Да кажемъ, ти си инженеръ, ти за себе си нЪма да учишъ инженерство. Тебе инженерство не ти трЪбва. Значи трЪбва да имашъ вЪра, туй, което знаешъ, да се ползуватъ другитЪ хора. Или може да си музикантъ, ти за себе си зна-ешъ, навсЪкжде, кждето ти е потрЪбно, може да си служишъ съ нея.
Та рекохъ, сега има нЪща отъ единъ времененъ харак-теръ. И най-мжчното е човЪкъ да разбере временното. Защото вЪчното не може да се разбере, докато не разберешъ временното. Ние говоримъ за вЪчностьта, говоримъ за другия свЪтъ. Сега ученитЪ хора говорятъ, че толкова милиарда земи, слънца има. Това сж само предположения въ съзнанието. Тукъ нЪма една опредЪлена идея, той не е билъ въ тия слънца. Ама, имало хора въ другитЪ свЪтове. И тамъ не е билъ. И той не знае какви сж тия хора. Та рекохъ, за да раз-беремъ, сжществува едно положение. Вземете на Земята зап-римЪръ, тия малкитЪ бубулечици, каква служба извършватъ? Ти ще кажешъ: „Менъ не ме интересува това." Може, на тебе сега не ти трЪбва, но за бждеще, ще ти потрЪбва. Има нЪщо, което за бждеще ще ти потрЪбва. Има нЪща, които сега ти трЪбватъ. Тебе ще те интересува какво мислятъ хората заради тебе. Какво могатъ да мислятъ хората за тебе? И кое е онова, което ще те ползува въ дадения случай? Понеже хората се научили да не мислятъ, много повърхностно мис-лятъ тЪ. ТЪ нЪматъ една здрава мисъль, така Божествена ми-съль. И тогава се самозаблуждаватъ.
Най-първо е важно здравето на човЪка. Тамъ е първи-ятъ прогресъ. И безъ здравотата нищо не може да се постигне въ свЪта. То е една мЪрка. Ако си здравъ, всичко можешъ да постигнешъ. Като казвамъ, че всичко можешъ да постиг-нешъ, постижение на тебе, ти, човЪкътъ, който живЪешъ въ тази форма, за да разбирашъ своя животъ, не да разбирашъ живота на другитЪ хора. Защото всички хора изучаватъ условията, при които тЪ живЪятъ. И като научи човЪкъ тия условия, той може да се подигне. Питамъ тогава, вземете единъ учитель, кои ученици му сж любими? - Които учатъ? Кои ученици сж добре дошли? - ОнЪзи, които знаятъ да рабо-тятъ. Не само да работятъ, но и добре да работятъ. Вземете онЪзи, които ще говорятъ. Та рекохъ, онова, което ние ще говоримъ, трЪбва да е добро заради насъ. Защото почитьта на човЪка зависи отъ онова, което ще каже. Не мисли само да кажешъ нЪщата. Но туй, което ще кажешъ, колко време ще трае. Животътъ е като бояджийство, не гледай само да боядисашъ за единъ моментъ отгоре и после да избЪлЪе. Но гледай хасъ* боя да туришъ.
Сега, тъй като се разсжждава, ще кажатъ: „Той е много труденъ, животътъ." Тебе ти трЪбва само едно нЪщо. Има-шъ ли понятие, какво Богъ мисли за тебе? Богъ не е човЪкъ да каже лицеприятие. При Бога като ще идешъ, кой е, който ще те препоржча? Азъ сега не искамъ да ви говоря върху нЪщо, което да погълне умоветЪ, понеже животътъ се изявява въ една широка площь. И колкото тази площь се разши-рочава и става за полза на тебе и на човЪчеството, то е правата страна.
Та рекохъ, вие сега имате познание. Добре. Ти между малки деца минавашъ за ученъ човЪкъ, ама утре, като се намЪ-ришъ между ученитЪ хора, за какъвъ ще минешъ? Ти, уче-ниятъ човЪкъ ще станешъ обикновенъ човЪкъ. Смирението е тамъ, че не да се смирявашъ, ами да съзнавашъ въ даденъ случай, че има какво да учишъ. СвЪтътъ отъ единия край до другия, ти трЪбва да се смиришъ и ти трЪбва да знаешъ, че нищо не знаешъ. Че туй трЪбва да го знаешъ. Че нищо не знаешъ, то не е право. „Ама, ти нищо не знаешъ." Така не се говори.
- хасъ - (ар.-тур.) чистъ, истински
Вземете единъ цигуларь, който свири, сега за обяснение го казвамъ това. Зависи отъ онзи тонъ, който ще произведе. Зависи отъ неговитЪ пръсти, кжде ще ги тури и какви трептения ще произведе, образува. После, вземете въ говора на човЪка. Ти трЪбва да знаешъ, какъ да говоришъ. Не само да кажешъ една дума. ВсЪка една дума има своитЪ трептения. ВсЪко нЪщо е съ мисъль. И ако ти се научишъ да го-воришъ, тъй както трЪбва и за да познаешъ дали говоришъ тъй както трЪбва или не, ти най-първо ще направишъ единъ опитъ, можешъ ли да говоришъ или не. Ако кажешъ нЪщо и стане, ти си разбралъ, но ако кажешъ и не стане, че после почнешъ да го корегирашъ, казвашъ, направилъ си една малка погрЪшка, ама нЪма нищо. ПогрЪшката е за тебе. Въ свЪта погрЪшката, думата, която си казалъ, работата, която ти си направилъ, засЪга тебе. Въ съвършения свЪтъ не се допу-щатъ никакви погрЪшки, никакви аномалии не се попущатъ, не сжществува[тъ] тамъ. Единъ ученъ човЪкъ, единъ мждъръ човЪкъ не можешъ да го излъжешъ съ нищо.
И казва сега Христосъ: „Който на менъ слугува." Едно особено понятие - „да слугуваме на Христа". И постоянно говорятъ: „СветиитЪ тъй живЪятъ." СветиитЪ живЪятъ за себе си. Какво те ползува тебе, светията, който е живЪлъ за себе си, праведенъ си е. Следователно ти трЪбва да живЪешъ като него. Ако ходишъ въ училище и не рисувашъ както трЪбва? ВсЪки день трЪбва да внесешъ нЪщо ново. И въ какво седи подмладяването въ свЪта? Подмладяването седи в новото, което внасяшъ, младостьта и старостьта е човЪшко-то. Щомъ остарЪешъ, не въ тази смисъль, има една старость, която трЪбва да остарЪешъ, но има една старость, въ която ти оглупявашъ. То е човЪшкото. И казвашъ: „Едно време азъ бЪхъ много усърденъ." Едно време, че си билъ много усър-денъ, трЪбва да минешъ по този пжть. „Едно време азъ сви-рихъ много добре, а сега не свиря." И съ туй се отлагатъ работитЪ. И тогава отлагаме работитЪ. И тогава идваме до положението, ще влЪземъ нЪкжде, като нЪкой грамофонъ, казва онзи: „Азъ мога да свиря всички пЪсни." Че какъ ще ги свиришъ? - „На латерна." Ще взематъ латерната и колко може да свири една латерна? Нека кажемъ 15 - 20 парчета. То е сегашния механически начинъ.
Та рекохъ, човЪкъ трЪбва да разбира вжтрешната връзка на живота и да се занимава само съ себе си. Който иска да се развива, той трЪбва да се занимава само съ себе си дотогава, докато той се научи. Единъ обущаринъ трЪбва да се занимава съ себе си, съ своя занаятъ. Че обущата, които прави, да ги прави на свЪтъ. Туй сж все обяснения. Туй да пра-вишъ, онова да правишъ. Вземете, има една наука за лЪкува-не. При сегашнитЪ условия трЪбва да пиешъ цЪръ. Ще пие-шъ цЪръ по една капка, по двЪ, по три, по четири, по десеть капки, така се лЪкува. А има единъ начинъ за лЪкуване, пакъ ще вземешъ цЪрь, мислено. Мислено ще вземешъ всичкитЪ нЪща, парчета отъ човЪшката мисъль. Като казвамъ всич-китЪ нЪща, парчета отъ човЪшката мисъль, онази мисъль, която преобразява работитЪ.
Е, сега положението е такова. Какво е именно положението? Едновременно вие носите двама живота. Вие мислите, колко сте успЪли. То е хубаво да мислите така. Да търсите уважение и почить е хубаво. Но, за да ви уважаватъ, защото уважението нЪма да дойде отъ свЪта, когато пжтища-та на единъ човЪкъ сж благоугодни на Бога, Той го примирява съ враговетЪ му. Защото пжтищата на всЪки човЪкъ сж благоугодни на Бога, и Богъ направи хората да го обичатъ. Щомъ нЪкой пжть не те обичатъ хората, ти тогава ще зна-ешъ отъ Писанието, че и Христосъ едно време не Го обичаха. Колко души имаше, които не Го обичаха? - Една шепа тамъ еврейски свещеници, сто, двестЪ, души, ще кажатъ: „Не Го обичатъ." А народътъ Го обичаше. Та рекохъ сега, ние цитираме, че едно време и светиитЪ били тъй. Туй е само за обяснение, но като дойдемъ до науката вжтре, има не само една наука. Ти не само ще разправишъ урока си, но и ще го направишъ. Има една наука, ти не само ще кажешъ какво нЪщо е музиката, но и ще пЪешъ малко. Важното е тамъ сега.
Сега казва Христосъ: „Който на мене слугува". Той слугува, понеже ако не слугува той нЪма да се научи. Тогава идваме до другото положение: „Е, казва нЪкой, ти ще се по-молишъ заради мене." Хубаво, да се помолишъ, азъ не отри-чамъ моленето, но да накарашъ другитЪ? Какво можешъ да накарашъ другитЪ? Казва: „Азъ не зная урока си, но ти го кажи заради мене." НЪма смисълъ. Та рекохъ, трЪбва едно вжтрешно разбиране на живота. ТЪ казватъ: „Християнството е една дълбока наука." Днесъ свЪта вече не се възпитава. Казватъ: „Еди коя кжща или домъ на Марсъ или на Юпитеръ и т.н." Но за да се възпиташъ, той, казва, е роденъ въ първия домъ, и т.н. Но знаешъ ли методитЪ, по които човЪкъ може да се възпита? Та рекохъ, винаги трЪбва да търсите хора, които разбиратъ нЪщата. И като ти разправятъ, азъ съмъ гле-далъ, нЪкои прости жени, а знаятъ хубаво да готвятъ. Каквото знаятъ, знаятъ да го направятъ хубаво. И учу отъ човЪкъ, който знае. Но въ дадения случай е важно онова, което той ще предаде, да го предаде както трЪбва.
Е, сега влизаме въ единъ свЪтъ на съвършени сжщест-ва, които нЪматъ време, не искатъ да си губятъ времето. Ти трЪбва да бждешъ готовъ да слушашъ. За да слушашъ, трЪбва да се научишъ. Другото положение. Та рекохъ, ние идваме до положението, казвашъ: „Кога ще се науча?" - Никога. Защото туй, което сега знаете, единъ день то нЪма да бжде нищо. Но то е крайното положение. Въ знанието всЪкога има една страна, дето ти трЪбва да съзнавашъ. Има нЪща, които ти знаешъ, но не ти сж ясни на тебе нЪщата. И туй, което ти съзнавашъ, ти него трЪбва да опиташъ. Не какво знаешъ и какво не знаешъ - онова, което трЪбва да научишъ. И не трЪбва да си горделивъ. Казва: „Азъ тия работи съмъ ги училъ." Е, хубаво. Ама, че мждриятъ трЪбва да бжде сми-ренъ. МждритЪ хора сж горделиви, но тЪ не критикуватъ никого. Той слуша, като му разправятъ нЪщо, но той не го прек-жсва. Нищо не казва. Той вижда, че прави погрЪшка, слуша го той и ако вие не сте се научили да слушате тъй, ама вие, като каже нЪщо нЪкой, казвате: „Ама не е право това." Ти го остави, той да се изкаже. Не го прекжсвай. Нека изпЪе нЪщо и тогава ще му кажешъ, тъй по приятелски начинъ: „Еди кой си тонъ на еди кое мЪсто не е вЪренъ."
Та рекохъ сега, щастието на човЪка седи въ онова, което той възприема. Ще кажемъ, че прилага. Казва нЪкой: „Ду-хътъ говори вжтре." Вие учили ли сте кога говори Духътъ? И какъ говори Духътъ? Де говори Божествения Духъ и де човЪшкия? Ти като научишъ него, трЪбва да бждешъ уменъ човЪкъ. Рекохъ, тЪзи сега работи не да ви бждатъ за спжнка. Можешъ да кажешъ, че мислишъ, че много знаешъ, една крайность е това. И можешъ да мислишъ, че нищо не зна-ешъ - друга крайность. Въ дадения случай ще разбирашъ положението, въ което се намирашъ. И тогава, ако се нау-чатъ хората какъ да се обхождатъ, срЪщнешъ единъ човЪкъ, да му дадешъ всичкото уважение и почитание, което му се полага, което му се пада. СрЪщнешъ едно животно, ще му дадешъ всичкото уважение и почитание. Въ Новото учение, ще дадешъ всичкото уважение и почитание. Ти ще кажешъ, че е волъ. Но и на вола ще дадешъ всичкото уважение, а не тъй, както вие разбирате. Туй животно нЪма да го изнасил-вашъ. Ще кажешъ: „И то си има извЪстни права." Ще гледашъ едната и другата страна. Направи така, че отъ едната и другата страна трЪбва да има разбирателство. Защото ако ти, въ дадения случай, не отдадешъ правото на другитЪ хора, и Богъ, въ Когото ти живЪешъ, и Той нЪма да ти даде правото на тебъ, което ти се пада. И ако ти дадешъ правото, и Богъ ще ти даде правото. Понеже всичко се въ Бога изявява.
После, трЪбва да се стремите къмъ самовъзпитание, не да се критикувате, вжтре да се измжчвате, но да знаешъ въ даденъ случай, че си направилъ онова, което е хубаво. Вие казвате нЪкой пжть, че сте търпеливи. Вие трЪбва да имате туй търпение на онзи голЪмъ математикъ въ срЪднитЪ вЪко-ве, който 20 години като е работилъ върху извЪстна задача, писалъ е рЪшението на малки такива листчета, държалъ ги тамъ въ стаята си и винаги държалъ стаята си заключена, затворена. Но единъ день забравилъ да заключи стаята си и излЪзналъ. Слугинята, като влЪзла вжтре въ стаята, вижда тия листчета, натъпкала ги въ собата* вжтре и очистила стаята. Като се върналъ той, тя казва: „Очистихъ стаята ви." Казва: „Какъ?" - „Очистихъ ония малки листчета, дето бЪха тамъ, тЪ не ти трЪбватъ." И той казалъ: „Още веднъжъ да не правишъ това." Вие мислите, че нЪкои работи сж непотрЪб-ни. ПотрЪбни сж тЪ. Привидно тЪ нЪматъ изгледъ, но потрЪ-бни сж въ даденъ случай. И ако вие, при сегашното си разбиране, постжпвате така, вие трЪбва да се справите, да се корегирате. Най-първо трЪбва въ себе си да видишъ, правъ ли си или не си правъ. До какво си дошълъ. Сега туй е, което ти трЪбва.
- соба - (отъ унг.) стая съ печка, печка
Та казва сега Христосъ: „Който на мене слугува, мене да послЪдва." Вие ще кажете: „Азъ не искамъ да слугувамъ никому, азъ искамъ да слугувамъ на себе си." Ако можешъ да намЪришъ тия работи, които ги търсишъ, нЪмамъ нищо противъ туй, че ще слугувашъ на себе си. Но все таки човЪ-къ отъ себе си нищо не може да научи. Сега другата край-ность. Не можешъ да научишъ нищо отъ себе си, защото нЪщата не произтичатъ отъ себе си и човЪкъ е като едно платно, дето нЪщата се отразяватъ. Платното не създава ре-алностьта. То е само платно, дето се отразяватъ нещата. Ре-алностьта е отъ Бога - туй, ВЪчното Начало, което подига човЪка.
Та рекохъ, тази реалность, Христосъ казва: „Който слугува на мене, мене да последва." Ти нЪма да слугувашъ на всички хора, ти не можешъ да слугувашъ на всички хора. Ти, като служишъ на Божественото Начало, ти въ даденъ случай ще служишъ на всички хора. Та рекохъ, казватъ сега: „Кой живЪе по-добре?" Азъ опредЪлямъ тази работа тъй: коя соба гори по-хубаво? Която гори по-хубаво, а не онази, която пълни стаята само съ димъ. Че ако ти въ себе си нЪмашъ една права мисъль, азъ говоря за единъ вжтрЪшенъ животъ. Менъ не ме интересува кой какъвъ е. Дотолкова важатъ за менъ нЪщата, както вжтре се развиватъ. Тия работи може сега да сж желани, живи, може тъй повидимому да не стру-ватъ, но за бждеще тия работи, туй, което сега нищо не струва, за бждеще може да струва много.
Та рекохъ, животътъ е важенъ. Казва нЪкой: „Азъ много се моля." Не говори така. Тя е твоя работа. „Ама, азъ съмъ много добъръ човЪкъ." - И за своето добро не говори. „Е, за какво трЪбва да говори човЪкъ?" - За онова, което е нау-чилъ. За онова, което е научилъ, за него трЪбва да говори той. Не, че той нЪма право да говори, има право да говори, но е губене на време.
Та, при сегашнитЪ условия, тъй както е поставенъ чо-вЪкъ, той търси единъ пжть, дето съ много малко разноски да мине. Кое е по-хубаво сега? Да дойде човЪкъ и да ти се моли, да го угощавашъ или ти да си толкова уменъ, че като видишъ този човЪкъ, да знаешъ отъ какво има той нужда.
Кое е по-хубаво? И Богъ, преди да си научилъ нЪщо, ти преди да си поискалъ нЪщо отъ Него, и Богъ е влЪзналъ вече въ твоята нужда. И Той сега е опредЪлилъ, казва Богъ: „Каквото поиска, дайте му." Та рекохъ сега, вие не вЪрвайте въ старото вЪрване. Да. Да вЪрвате само въ това, което ще ви раз-правятъ. И после, това, за което говоря, вжтре въ съзнанието ви нЪма достатъчно свЪтлина, вие не сте разтворили прозореца, да влЪзне Божествената свЪтлина. НЪщата могатъ да бждатъ разбрани, ако иматъ тази, Божествената свЪтлина. Та рекохъ, като ви говоря, няма да казвате: „Ама това го зная." Е, щомъ го знаешъ, нЪма какво да го учишъ. Едно отъ дветЪ. Въ нЪкой случай ти ще помагашъ и на другитЪ, които учатъ, да разбератъ. ВсичкитЪ хора могатъ да се съюзяватъ, да си помагатъ единъ на другъ.
Но да дойдемъ до другата, красивата страна на живота. Ти ще си зададешъ въпроса защо си дошълъ. Млада мома си, искашъ да се оженишъ. Ще се попиташъ, като се оже-нишъ, ще постигнешъ ли това, което търсишъ? Не се жени. Ти си майка, искашъ да родишъ дете. Е, хубаво. Ако роди-шъ дете, ти ще се подигнешъ ли, ще разберешъ ли? Искашъ да станешъ ученъ човЪкъ. Ако туй учение тебе ще те подиг-не, азъ сега не говоря да не се учи човЪкъ, азъ говоря сега за начинъ, за методъ, по който човЪкъ трЪбва да ходи и трЪбва да намЪри правия пжть. Не, че сегашнитЪ пжтища, по които хората ходятъ, не сж криви, отъ човЪшко гледище не сж криви; много нЪща следъ време ще се покажатъ, че не сж такива, каквито трЪбва да бждатъ. Та, у всинца ви трЪбва да се зароди желание да слугувате. Кое е по-хубаво: да миешъ ли или да изтърсвашъ? Вие сега употрЪбявате нЪкой пжть единия методъ, другъ пжть другия методъ. НЪкой пжть, вода като нЪмашъ, вие ще изтърсвате. Е, хубаво. А нЪкжде ти мъл-чишъ, нищо не казвашъ, изхвърлите нЪщата навънъ и измивате. Туй сега, за да се обясни единъ вжтрешенъ процесъ на живота. Който разбира живота, или който търси живота, той не се нуждае отъ външнитЪ условия. Защото външнитЪ условия всички ще ги търсятъ.
И казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така и правя." Е, сега васъ какво ви е научилъ? Азъ нЪмамъ право да питамъ. ПонЪкой пжть ние се спжваме въ живота. „Менъ, казва, засега туй нЪщо не ми трЪбва." Има нЪща, които за днесъ сж ви потрЪбни. Сега азъ не искамъ да ви говоря. Азъ разглеждамъ работитЪ малко по-другояче. Ти имашъ единъ предметъ. Не можешъ да го видишъ добре, понеже има завЪса, такива платна има. Рекохъ, ясно не се показва предмета, я отхвърли едното платно. Не можешъ да виждашъ, отхвърли второто, третото, отхвърляй тия платна, дотогава, докато предметътъ се покаже ясно. Ако искашъ да разбирашъ.
Та и сега казва Христосъ. Христосъ се спира преди 2000 години. Какво е казалъ Христосъ? И ти нЪма да мис-лишъ въ живота, преди 2000 години, какво е казалъ Хрис-тосъ. Онова, което Христосъ е казалъ, то не може да се сравни и което е извършилъ. Нищо повече. Ама сега ти трЪбва да бждешъ чистъ и светъ. Ти трЪбва да се научишъ да жи-вЪешъ, да знаешъ какво нЪщо е чистота и светость. И като си чистъ и светъ, зло никому не можешъ да направишъ. Защото нЪма в тебе ония елементи, съ които ти можешъ да направишъ пакость нЪкому. А пъкъ нали ще се стремишъ да живЪешъ добре и като нЪмашъ тия елементи въ себе си, ти не можешъ да направишъ и доброто. И въ сжщината вжтре, ти не можешъ да предадешъ Божията мисъль.
Та казва Христосъ сега. Пакъ казвамъ какво е казалъ Христосъ? Онова, което Христосъ ви говори сега. Сега слушайте Него. Ще четешъ Словото. Словото това е подкладка, това е горивото, което трЪбва и което се дава. И туй гориво трЪбва постоянно да се поддържа. Е, сега отъ туй, което ви говоря, азъ не искамъ, то е само едно разбирателство. Азъ не искамъ да напуснете всичко. Но ви казвамъ какво трЪбва да направите. Рекохъ, нЪкой си турилъ сто килограма на гърба си. Какво ще правишъ? Най-първо той казва: „Менъ ми трЪбватъ." Е, не можешъ да го носишъ. Имашъ единъ прия-тель, който ти е скъпъ. Ама скъпъ по два начина има, скъпо ти излиза на тебе. Имашъ единъ приятель, който е отличенъ.
Та рекохъ, онова, което имате, вие сами го носите. Има нЪща, които васъ ви сж потрЪбни. Чукътъ важи при камънитЪ. Перото важи за списателя. Цигулката сжщо. ВсЪко нЪщо на времето има цЪна. Умното е, човЪкъ да знае всЪко нЪщо кжде да го употрЪби. И като не знае, той ще се намЪри въ противоречие. Ще каже: „НепотрЪбни сж всички ония нЪща, съ които въ даденъ случай, нищо не може да се постигне. Онова, което бащата върши, детето не може да го върши; онова, което майката върши, дъщерята не може да го върши. Има нЪща, които на тебе всички нЪща не ти сж потрЪбни. Онова, което майката трЪбва да върши, то не е за тебе, но въ дадения случай, ти имашъ нЪщо, което ти трЪбва да вършишъ, туй, което ти можешъ да свършишъ.
И казва тукъ: Духътъ Божий, ние за авторитета ще дър-жимъ - Духътъ Божий. Защото ако кажемъ: Духътъ Божий, то е, два начина има: да говоришъ за това, което го нЪмашъ и да отказвашъ туй, което го имашъ. Казвашъ: „Туй азъ го имамъ" или: „туй азъ го направихъ." Та сега ще се зароди мисъльта: „Е, тогава кое учение е право?" - Онова учение, което е обосновано на онази вЪра, пълната вЪра, при най-голЪмитЪ противоречия въ живота, които може да имате и да не влЪзе ни сЪнка отъ съмнение. И онзи приятель ти е приятель, въ когото имашъ пълна вЪра. Ти не знаешъ какво той ще направи, какъ ще свърши, казвашъ: „Азъ зная, той ще свърши. Каквото и да стане, той ще го извърши." Та се стремете сега да влЪзнете въ положението. НЪма какво да разисквате работитЪ, кой е правъ и кой е кривъ. Вие ще мя-зате като онзи мждрецъ, който каквото вземе, цЪнно става. Мждрецътъ, като вземе камъкъ, той става цЪненъ. Ост-ви този камъкъ мждрецътъ, той пакъ става обикновенъ. Дотогава докато ти вЪрвашъ въ Бога, нЪщата сж цЪнни. Като прес-танешъ да вЪрвашъ, нЪщата се обезцЪняватъ. Сега говоря за онЪзи съ пълната вЪра, въ която трЪбва да ходите.
И Който казва: „Пакъ ще дойда. И ако нЪкой на мене слугува, мене да последва." Но въпросътъ е неразбранъ. Слу-гувашъ. Слугуването безъ любовь не може. Слугуване - да си доволенъ, че можешъ да направишъ нЪщо. И рекохъ: „Ако нЪкой на мене слугува." Защото слугувашъ само на Великия. „Както, казва, Отецъ ме е научилъ, така Азъ дойдохъ да слугувамъ." Защото ти можешъ да слугувашъ само на единъ мждрецъ. Та за днешния день, да има нЪщо да придобиете. Да кажемъ, вие нЪма да може да промЪните своята форма, нЪма да промЪните своето съзнание, но има нЪщо, което може да направите. Не е голЪмината, която дава цЪна на единъ изворъ, или една чешма. Хубавата вода, която излиза, тя е, която оцЪнява нЪщата, която придава цЪна. Та сега и вие ще турите цЪната въ онова, което излиза отъ васъ. Какво е жи-вотътъ, вие нЪма да може да опредЪлите. Хората иматъ едно познание. НЪкои хора ги считатъ невежи, сиромаси, болни и т.н. А, този, невежия човЪкъ следъ време става ученъ. Слабиятъ става силенъ. Ще имате едно присжтствие. Какво се крие въ всЪки единъ предметъ или въ всЪка една вещь, или въ всЪко едно сжщество. ВъзможноститЪ, които се кри-ятъ вжтре, на тЪхъ ще обръщате внимание. То е Божественото. На Божественото ще обръщате внимание.
И казва тогава Христосъ: „Дето съмъ Азъ, тамъ ще бжде и слугата ми, дето съмъ Азъ." Та рекохъ, безъ самоосжжда-не. Много трудно е човЪкъ да мисли тъй. Азъ съмъ виждалъ много хора, малки деца има, види нЪкжде оцапано, леке. Детето казва на майка си: „Азъ ще го очистя." Нищо не значи това. Животътъ е мЪсто за поправление. Понеже е животъ на работа. А пъкъ умното дете нЪма да каже, че имашъ леке, а туй дете, ако е умно, то трЪбва да дойде, да ти очисти малкото леке, което се явило на дрехата ти. Този е пжтьтъ на Любовьта. По този начинъ вие може да се въздигнете. Ако вие така не може да гледате, снизходително трЪбва да гледате, съ Любовь. И да благодарите на Бога, че ви е изпратилъ да изправите много работи и да научите много работи. Не да поправите, а да научите работитЪ. И тогава, сегашното положение, въ което може да се намЪрите, нЪкой пжть вие не знаете какъ да говорите. Ти можешъ да стоплишъ единъ човЪкъ, но може единъ предметъ да е толкова горещъ, че може да го изгоришъ. Да знаешъ именно онова положение, което е потрЪбно. Та сега ще дойдете до положението, не да сте индеферентни и нЪма много да се обезпокоявате. Но да имате една радость, че сте въ пжтя. Разбиране трЪбва.
Затова е казано тамъ: „Ако не станете като малкитЪ деца, не може да влЪзете въ Царството Божие." И сега ние постоянно мислимъ, че сме учени, това знаемъ, че сме учени. Учени, но животътъ на малкитЪ деца е потрЪбенъ за сегашното положение. Да, не е потрЪбно да бждемъ светии. Казва: „Азъ не искамъ да бжда светия." Какво разбирате подъ думата „светия"? Ти не искашъ да имашъ свЪтлина. Наука е това. Тогава ти оставашъ въ тъмното. Че какво можешъ да видишъ тогава? Че стана вжтре тъмно. Но то е единъ навикъ отъ миналото. Писанието казва: „ИзповЪдайте прегрЪшени-ята си." ТрЪбва да знаешъ какъ да се изповЪдашъ. И като се изповЪдашъ, не да кажешъ: „Че ти нали ме изповЪда?" Каквото ти разправятъ, да не го казвашъ. А сега вие не спазвате това правило. Азъ съмъ срЪщалъ нЪкой казва: „Този човЪкъ какви работи ми разправи!" НЪма да разправяшъ никому, понеже като разправяшъ, ти ще осакатишъ другитЪ. Никому нищо! НЪма да разправяшъ, понеже ще оцапашъ. „Ама той билъ такъвъ." Не сте на правия пжть. А вие може да говорите, но нЪма да може да прогресирате. И каквото имате, вие ще го изгубите. НЪма да разправяте нищо.
Станете сега.
Само Божията Любовъ носи пълния животъ. (три пжти)
6.27 часа сутринъта (Слънцето грЬе! На поляната - евритмическитЬ упражнения.)