Великият подтик
Кое е великото в живота? Много отговори, много мнения могат да се дадат на този въпрос, но кой е най-прав, не може да се каже. – Защо? – Защото всички пътища, по които човек търси истината, са прави. Важна е подбудителната причина в човека – да намери истината. Детето, което за пръв път взима четка и бои, има същия подтик, какъвто и великият художник, макар че детето едва започва да рисува. И двамата имат един и същ подтик. Великият музикант не може да се сравни с детето, което за пръв път взима цигулка, но подтикът им е един и същ. След време, детето, което рисува и свири, ще стане велик художник и велик музикант. Не е въпрос за погрешките, които човек прави. Който търси погрешките в себе си и в своите ближни, той не може да се учи. Държите ли погрешките си в своя ум, вие ще се опетните. Някой мисли, че е голям грешник. Друг пък мисли, че е свят човек. Нито едното е вярно, нито другото. Затова, не си приписвайте качества, които нямате. Грехът, както и све-тостта, са незавършени процеси. Следователно, не говорете за незавършените процеси. Ние не делим хората на грешни и на свети, но на способни и неспособни, в смисъл, способни да учат и неспособни да учат.
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята". Небето представя велик, организиран свят, а земята – не-проявен свят, който продължава да се устройва. Казано е: „А земята беше неустроена и пуста". Бог сътвори света в шест деня. Той даде първите условия за проява на живота. В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си. – Не, щастието не се губи. Това, което човек е изгубил, не е било реално. Реалното никога не се губи. Да изгуби човек дрехите, обущата, шапката, парите си, това не представя никаква реалност.
Съвременните хора се делят на благородни и на прости, по произхождение. Това деление не е нещо реално, защото човек може да изгуби положението си. И царят умира, и последният просяк умира. В природата и двамата минават под един закон. Като умрат, и двамата ще се превърнат на пръст, защото са направени от пръст. Обаче, има нещо в човека, което не е земно и не може да се превърне на пръст. То е Божественото начало в човека. Ще кажете, че знаете тия работи. – Много неща знаете, но още много има да учите. Какво знание е това, което почива на видяно и чуто? Ще каже някой, че видял гори, полета, планини, реки и морета. Това и някои ясновидци виждат, но каквото видят, изгубват го. – Защо? – Сцената се е сменила, ново действие се дава. Това, което минава и заминава, не е реално.
И тъй, реално е това, което остава в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – светлината, в душата – истината, а в духа – любовта. Под думата тъмнина ние разбираме непроявената реалност, т. е. реалност без сенки. За невежия тъмнината е страшна, но за просветения тя представя велики възможности за творческия принцип, който работи в света. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Ако не можете да намерите Бога в светлината, ще Го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което в светлината по никой начин не може. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, с нея заедно се отнема и щастието му. Същото се отнася и до светлината. Тъмнината е млада мома, а светлината – млад момък, които се женят един за друг. Светлина за светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.
Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви светлината, те се радват. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощ, всички хора си почиват, за да се освежат за следния ден, за деня на светлината. – Не може ли без страдания? – И без страдания може, но ще се намерите в живот без сенки, дето владее голямо еднообразие.
Запитали един ден Паганини, след един от концертите му: На три струни можеш ли да свириш? – Мога. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – На две струни можеш ли да свириш? – Мога. Той свирил на две струни. На една струна? – И на една мога. – Ами без струни? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но не се явил на сцената. Този е отговорът на въпроса : Може ли без страдания? Имате ли една струна, тя представя тъмнината; двете струни представят светлината; трите – истината, а четирите любовта. Мъдростта пък е в цигуларя, който свири. Истината подразбира отношенията на човека към природата и към всичко живо, създадено от Бога. Който не може да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той не може да се домогне до истината. Що се отнася до любовта, човек трябва да се роди и да умре в нея. Какво означава това? Докато е в утробата на майка си, детето живее във временно тяло, но като се роди, това тяло умира. След раждането си, детето започва да живее в друго тяло, докато един ден и това тяло умре. При това положение, и като умира, и като живее, човек се движи все в любовта.
Какво представя раждането и какво смъртта? Раждането е свързано с бременността на човека. Само онзи може да роди, който е бил бременен. Толстой разправя за един свой сън, в който се видял бременен. Цяла нощ той се мъчил да роди нещо. Гледал около себе си, никакво дете не видял. Като се събудил сутринта, той си спомнил този сън и го изтълкувал в преносен смисъл. Той разбрал, че наистина е бременен със своето учение. Много хора са бременни като Толстоя и се мъчат да родят, но не могат. Щом на сън не могат да родят, това показва, че ще минат през големи мъчнотии и страдания. Хората се страхуват от мъчнотии. За онзи, който разбира, страшно нещо е мъчнотията, но и по-хубаво нещо от нея няма. Същото се отнася и до добродетелите. Страшен е животът без любовта, но велик е животът с любовта. Страшен е животът без мъдростта и без истината. Велик е животът с мъдростта и с истината. Какво ще кажем за светлината и тъмнината? Страшен е животът без светлина и тъмнина. Велик е животът със светлина и тъмнина. Какво страшно има в тъмнината? Тя представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се развие и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал вече да се проявява.
Красива е тъмнината, когато можете да виждате безбройните звезди на небето. Добре е да изучавате звездите на небето. Някои гледат зорницата и вечерницата и ги считат за две различни звезди. Всъщност те са една и съща звезда. Зорницата е млада мома, а вечерницата – омъжена мома, която е придобила опитности и се връща у дома си. Женитбата не означава само свързване на двама млади, но свързване с всяка работа. Когато ученикът постъпва в училище, той се годява за учението, а като свърши училището, той се жени за него. Като учи, ученикът се запознава с числата от 1 – 12. Дето системата на оценки е шестобална, ученикът извървява само половин кръг – полукръгът на деня. Дето системата на преценки е 12-бална, ученикът извървява целия кръг – кръгът на 12-те зодии – на деня и на нощта. Какво означава шесторката? – Семе, посадено в земята, за да изникне. Семето трябва да се пукне, да мине през известни страдания и тогава да поникне и израсте.
Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея. За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, вързване, узряване. Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия. Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. Какво е смъртта? – Посаждане на семето в земята. Като се посади, то се разпуква в земята и отново изниква. Значи, тия млади ще се посадят в земята, дето ще се разпукнат и отново ще изникнат. Тогава вече ще се разберат. – Не, това не е любов. Любовта носи живот на хората, а не смърт. Хората имат криво разбиране за любовта. Те мислят, че любовта се изразява чрез целувки и прегръдки. Те мислят, че като обичаш някого, трябва да го обсипеш с подаръци, с украшения, със злата. – Не, това не е любов. Можеш да обсипеш човека с всичкото богатство и знание на света, но и това не е любов. Днес хората се стремят повече към придобиване на блага в живота, отколкото към любовта. За да придобият тия блага, те трябва да се освободят от своите стари възгледи. Иначе, няма къде да сипят тия блага. За да налеете чиста вода в една чаша, тя трябва да бъде празна. Пълна ли е със стари възгледи за любов, за щастие, нищо не можете да сипете в нея. А старото нищо не струва, не може да се разчита на него.
Двама млади селяни, мома и момък, се обичали. Един ден отишли в близката гора да се разходят. Момъкът започнал да говори на момата за любовта си. Той й казвал: Калинке, герой съм аз. Като мене юнак няма да намериш. Каквото да ти се случи в живота, разчитай на мене и на моя револвер. В това време срещу тях се задала една мечка. И двамата изтръпнали от страх. Момъкът веднага се качил на една круша, а момата, като не могла да го последва, бързо легнала на земята и се присторила на мъртва. Като дошла до нея, мечката започнала да я мирише. Помирисала я оттук-оттам и си заминала. След това момъкът слязъл от дървото и я запитал: Калинке, какво ти каза мечката? – Да не дружа повече с човека, който се е качил на крушата, да се спаси.
И тъй, какво можете да кажете за онзи човек, който при най-малката мъчнотия се качва на крушата, за да се освободи от нея, а оставя сърцето си на произвола на съдбата? Като слезе от крушата и отиде при сърцето си, което е минало през големи страдания, сърцето ще му каже: Аз се отказвам от дружбата си с такъв човек, който при най-малката мъчнотия бяга. – Не, умът всякога трябва да подкрепва сърцето, а сърцето всякога трябва да подкрепва ума. С други думи казано: мъжът трябва да подкрепва жената, а жената трябва да подкрепва мъжа. Днес всеки мисли за себе си, да се качи по някакъв начин на крушата, да се спаси. Тази е причината, поради която жената е недоволна от положението си, че се е родила жена, но и мъжът често е недоволен от положението си, иска да бъде жена. И едното, и другото е неразбиране на живота. Да си недоволен от формата, с която си дошъл на земята, това значи, да роптаеш против Онзи, Който те е създал. Мъжът иска да бъде жена, за да не отива на бойното поле да воюва. Щом е дошъл на земята, човек, бил той мъж или жена, трябва да воюва, но разумно. Има смисъл да отидеш на бойното поле, но да воюваш разумно, без да те ранят, или да раняваш, без да плащаш контрибуция. Има смисъл да ходиш на училище да се учиш, но да проявиш всичкото си прилежание и всичките си дарби. Обаче, да ходиш на училище, за да получаваш двойки, в това няма никакъв смисъл. – Ами ако правим погрешки? – На прилежния и способен ученик много от погрешките му се прощават, но на неспособния, на мързеливия, и добродетелите се намаляват. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще греши, но като греши и изправя погрешките си, той има условия да се усъвършенства. Човек трябва да мине през огън, в който грехът и погрешките да изгорят. Без огън човек не може да се пречисти. Даже и при нормални условия, човек непрекъснато е изложен на слабо горение. Тялото му има постоянна температура, от 36 – 37°. В случай на заболяване температурата му се увеличава от 37 – 41°. Дойде ли до 41°, организмът не може да издържа повече. Когато човек не може да издържа над 41° температура, това показва, че не разбира Божиите пътища. Който разбира великите закони на Битието, той може да издържа и най-висока температура. – Ама работите ми не вървят добре. – Има ли нещо страшно в това, че някоя част от вашия локомотив спре за известно време? Тя пак ще се поправи. Може би тренът да е спрял на някоя станция да слязат част от пътниците. Щом пътниците слязат, тренът отново ще продължи своя път. Понякога и земята спира движението си за 1/зооооо част от секундата и после пак продължава движението си. Като спре движението си, някои пътници слизат на различни станции. Нови пътници се качват и започват да се движат заедно със земята.
Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да бъдете изпитвани. Ще ви изпитват по различни предмети: по търпение, по любов, по обхода, по деликатност, по вяра и т. н. Какви са вашите бележки по тия предмети? Ще каже някой, че умира от любов. Какво означава тази дума? Като турите след буквата „у" запетая, ще излезе „у, мира". Значи, този човек отива в света, там да търси любовта. Когато човек не е доволен от любовта, която му се дава, той отива да я търси в света. Някой умира за вярата си. Значи, и този човек отива в света да търси вяра. Вярващият не умира за вярата си, но работи за нея. Той дава от себе си. Безверникът умира, за да вземе нещо от другите. Учениците Христови казваха на Учителя си: „Придай ни вяра!" Който дава, вярата му се увеличава ; който взима, вярата му се отнима. Днес повечето хора са безверници, всеки иска да вземе нещо. Човек се ражда безверник, и дълго време майка му трябва да му дава от своето живо мляко, за да го научи да вярва. Детето казва на майка си: Аз дойдох при тебе безверник, за да ми покажеш своята вяра и да ме научиш да вярвам. Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум. Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота. Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли. Сърцето е син на ума, а умът – син на душата. В тази мисъл се крие нещо отвлечено, нещо мистично, което се нуждае от дълбоко разбиране. От всичко казано досега, запомнете следните четири неща: в духа ви да владее любовта, в душата ви – истината, в ума ви – светлината, а в сърцето ви – тъмнината. Светлината подразбира знание и мъдрост, а тъмнината – почивка. Представете си, че гонят някого за някаква погрешка или престъпление. Кой ще го спаси: нощта или деня, тъмнината или светлината? –Тъмнината, т. е. нощта спасява онзи, когото преследват, а светлината и денят го предават. Вечер човек почива, а денем работи. Ако човек има светлина, да вижда всичко, косата му би побеляла от страх.
През една тъмна нощ един пиян човек се връщал у дома си. В тъмнината той не виждал, къде върви, вследствие на което бил спокоен. Дето краката му го водели, там стъпвал. По едно време трябвало да мине през една греда. Без да я забележи, той минал по нея благополучно. Сутринта, като минавал по същия път той дошъл до гредата, но се ужасил. Тя била поставена над една грамадна пропаст. Като си помислил само, как е минал през нея, той изтръпнал от страх. В един момент косата му побеляла от ужаса, който изживял. Като ученици на новото учение, вие трябва да знаете, че всичко, което става в личния, в семейния, в обществения, в народния живот, както и в живота на цялото човечество, е строго определено. Нищо в света не е произволно и случайно. Който разбира това, само той ще се ползва. Който не го разбира, той постоянно ще се лута.
Христос казва: „Аз съм вратата на овцете". Всички хора са минали вече през тази врата. Когато Христос дойде на земята, ще гледа, какви са бележките на хората по различните предмети. Не е въпрос, колко е страдал човек, но важно е, какви са разбиранията и постъпките му. Човек трябва да бъде благороден във всяко отношение: в проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа си. Дойде ли до сърцето си, там човек трябва да намери Бога, Който го избавя от страданията. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих". С други думи казано: Добре ми стана, че минах през тъмнината, за да позная Божиите пътища. Всичко, което се случва в живота ви, представя ръката на вашия велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.
Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила". Това значи: да възлюбиш Господа при всичките условия на живота си, когато си в тъмнина, когато си в светлина, когато си в душата си и когато си в духа си. Да възлюбиш всичко онова, което Бог е вложил в твоето сърце, в твоя ум, в твоята душа и в твоя дух.
Желая ви сега да възлюбите Господа така, както Той ви е възлюбил в началото.
Великият Божи Дух носи всичките блага на живота.
26 август, 5 ч. с. София – Изгрев.
- Йоан, 10 гл.