ОРЕХЪТ И ОРЕХЧЕТО
ВОДА И ПАРА СЛИЗАНЕ, ХЛЪЗГАНЕ И ПАДАНЕ
Отче наш
Ще прочета само няколко стиха от 15 глава, Послание към Римляните. От 12 стих.
Може да имате една малка тема, да пишете върху: "Кои са били причините за писане на Евангелието на Матея? Какво е писано за Евангелието на Матея и какво съдържа Евангелието на Матея?"
Казват, че едно тяло е голямо или малко. По какво се отличава голямото и малкото тяло? (- По пространството.) Добре! Каква е съществената разлика между един голям орех и едно малко орехче? Под думата "орех" някой път вие означавате и самия плод, и самото дърво орех. Право ли е това? Малкият плод може ли да бъде орех? И дървото може ли да бъде орех? От малкия орех все таки има нещо, което може да ядете, а от големия орех има ли нещо, което може да ядете? Значи малкият орех и големият орех приличат ли си по нещо? Сега по обикновената ваша стара мисъл, вие ще се намерите в чудо. По форма не си приличат, но има нещо съществено, по което те си приличат. Големият орех може да създаде малкото орехче и малкото орехче може да създаде големия орех. Направете възражение, че не е така. Кажете сега едно възражение. Не може да се образува там възражение, при други условия може, но в дадения случай не може да има възражение.
Да допуснем, че вие падате от някоя височина. Какво възражение ще дадете? Може ли да кажете, че не падате? Можеш да кажеш, но като паднеш, ще се понатъртиш и ще видиш, че си паднал. Тогава ще възприемеш истината, че си паднал. В какво седи падането? Кое пада? Там, дето човек пада, птицата може ли да падне? – Не може. Но при известни условия и птиците падат. Кога? – Когато се изгуби равновесието на техните крила, те веднага падат. Но сега, тези въпроси за ореха са посторонни. По какво се отличават малките и големите неща? – Малкият орех и големият се различават по това, че големият орех може да произведе малкия орех, но и малкият орех може да произведе големия. Тогава как наричат първия процес? От малкото орехче израства големият орех. А, от големия орех се ражда малкият орех. Големият орех отдолу, от малкото орехче израства. А от големия орех малкият орех от горе слиза. Ти малкия орех трябва да го посееш долу в земята, тогава ще израсне големият орех. А при големия орех? Казваш: "Аз не искам да бъда дребен човек!" Голям човек искаш да бъдеш. При известни условия дребният човек е на място. Но при известни условия, ако се намериш на тясно в един затвор и имаш само една малка дупка, нямаш никакво сечиво, кое е по-хубаво: голям ли да бъдеш или малък, за да се освободиш?
Сега, защо някой път вие казвате, че човек трябва да бъде едър, голям, снажен? Каква е идеята? Тази идея ваша ли е или чужда? Едновременно човек трябва да бъде и малък и голям. Голямото ражда нещата, а от малкото изникват нещата. От малките работи изникват много бели, много противоречия изникват. А от големите неща се раждат пак много страдания и много радости се раждат. Дадат ви едно голямо предприятие, вие сте били почтен човек, но започвате една голяма търговия, опропастите няколко хиляди души и всички ги направите неприятели. Може да сте честен търговец, но външни условия дошли, хората не искат да ви вземат, казват: "Като сте били толкова глупав, защо предприехте тези работи?" Много пъти и малките работи може да предизвикат големи пакости. Нима една малка кибритена клечка не може да направи за милиони лева загуба? В Чикаго в миналия век, в 73-74 година, една крава ритнала свещ и целият град изгоря. Градът пак се съгради. Че изгорял Чикаго, какво ви интересува вас? Че кравата ритнала свещ, да не я е ритала. Изгорял града, да не е изгорял. Тъй ще си кажете. Най-после го написали, вие нищо не знаете, но историята написала това събитие. Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики? (- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на сръбския крал Александър в Белград.)
Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всичките Александровци все не им върви. Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползвате? Но в даден случай може да се ползвате. Какво ще се ползвате от един орех? – Може много да се ползвате.
Вие сте беден, седите и не знаете какво да правите. Започнете една работа, не ви върви. Започнете друга работа, не ви върви. Нищо не ви върви, в нищо не ви върви. Иде ви наум да направите една пакост или на външните хора или на себе си. Най-после аз ви срещна, нося една торба с орехи -200,300 ореха в торбата и кажа: "Посей тия орехи, да ти тръгне. Загради си едно пространство, посади тия орехи по на 10 метра разстояние." След 5-6 години твоите работи ще се оправят от тия орехи. Те са от тия орехи, които бързо растат. След 5 години ще се оправят твоите работи. Ще почнат да раждат орехите. А окръжающите хора имат нужда от орехи, те служат на неврастеници. Малко неразположени хора, които са анемични, като ядат малко орехи, те са от новите орехи, които помагат на живота, ще им помогнат. Веднага ти набираш около 1000 кила орехи през първата година от 200 ореха. Продаваш ги да кажем по 20 лева килото, за да върви сметката равно. Колко ще струват? – 20 хиляди лева. И тогава вие почвате да се интересувате от естеството на орехите. Първата година – хиляда кила, втората година – две хиляди кила, третата година – три хиляди кила, четвъртата, петата година, но туй се увеличава до известно място, докато тия 200 ореха ще почнат да дават до 10 хиляди кила и там спрат. По-нататък не може. Вие карате тия орехи да кажем до 10 хиляди, колко приход ще имате, по 20 лева като ги продавате? Крайната печалба ще бъде 200 хиляди, нали? Добре.
Сега туй е един пример, както Александър Велики, за да произведе един стимул във вас, че орехите, съединени в едно, може 200 ореха в 5 години да ви помогнат. Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът? – Ако вие се интересувате от орехите и те ще интересуват от вас. Законът е все същия. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.
Ние говорим сега за онова, което тя е направила без да иска. Защото тя ни най-малко не е искала да направи това. Но кой как мине на пътя й, тя все иска да слезне. Срещне водата някое препятствие на пътя, каже: "Махай се!" И си образува един път, по който върви. Малко по малко се образува този път. Но, нагорещете тази вода, която всякога слиза, превърнете я в пара. В нея ще се роди точно обратното желание, тя вече надолу не отива, не слиза нито стъпка надолу. Като я нагорещиш веднъж, тя пак нагоре се качва, отдето е слязла. Един закон: Ако вие сте вода, всякога надолу ще слизате. Ако вие сте пара, всякога нагоре ще вървите. Парата, когато й препятстват на пътя, тя забулва работите и пада надолу. Но щом премахне препятствията, веднага тя се превръща на облаци и възлиза на известна височина и после остава там. На мястото се явява една нова сила. Явява се огънят. Той е едно особено същество. Какво му трябва сега? Намерил веднъж водата, ще я сгорещи. Единствен огънят е в състояние да накара водата да върви нагоре. Той, като влезе, веднага даде един подтик на водата да върви нагоре. Но водата като изгуби огъня в себе си, пак слиза надолу.
Добре. Аз изваждам едно заключение. Да кажем, вие се обезсърчите в живота. – Изгубили сте вашия огън, но същевременно сте станали на вода. Следователно, вече имате едно направление – да слизате надолу. Пък, отдето минете, път ще си пробивате. Долините не се дължат само на една капка вода. Това са милиони капки вода, които са тръгнали в едно и също направление! Не се дължи това само на една водна капка. Но водата защо е действала? В нея има едно косвено желание, тя, като снеме тази пръст отгоре, тия частици имат желание да се направи една площ. Водата обича равните места. Като намери равни места, тя си почива. А като има такива кривини, тя ходи по тях и в нея има желание само да изравнява, да тегли хоризонтални линии навсякъде. Като намери криви работи, тя иска да ги изправи. Който не разбира водата, ще каже, че тя пакости прави. Не! Тя пакости прави, докато изравни всичко в една площ, систематизира всичко. После седи спокойна и пакости не прави. Но намери ли нещо криво, някъде по-високо, някъде по-ниско, тя иска да го изправи. Нагоре-надолу, не може така всичко под един знаменател. Всичките еднакви права трябва да имат, да не е едното място по-високо, другото по-ниско. Питам: с това свое желание водата постигнала ли е своя идеал? – Постигнала е нещо. Образувала е моретата, езерата, образувала е океана, големи пространства е образувала. И тогава между ореха и водата какво е сравнението? Какво общо има между малкия орех и големия орех и водата, навеждам ви на връзката. Казвате: "Какво общо може за има между орехите и водата?"- Водата е приготвила плоските места за орехите. Само при влага могат да растат тия орехи, без нея не може. Тя дава топлина на природата. Водата дава тон на живота. Но само ако присъства в малко количество. Само тогава може да израсне орехът. Ако водата присъства в голямо количество, никакъв орех не може да изникне. Какво правило сега можем да извадим? Какво заключение бихте извадили от това?
Сега ще мина към друга една тема. Още едно изяснение. "Пей, казва поетът, в пустинята на живота, де скръб и мъчение цари" и спирам там. Тъй пее един поет. Друг поет пък пее тъй: "По зелените полета, де цветя цъфтят, де планински извори възбог се въздигат, де птички пеят, там моята душа се весели!" Питам сега: защо единият поет пее за пустинята на живота, а другият пее за зелените полета, де цветя цъфтят? Сега музикантите трябва да дадат израз на тези думи. Как ще изпеете това? Изпейте първото: "В пустинята на живота". Ще каже някой: "Тъжна музика е това". Не. Музиката никога не може да тъжи, в музиката няма тъжност. Там има слаби и силни тонове. А силните тонове произвеждат в човека едно състояние – скръб. Кой тон запример е скръбен? "До" какво е? "Ре" – какъв е този тон? Ако вземете сега "До" в понижение, скръбен ли е този тон? – Никаква скръб не е това. Ако вие понижите тоновете, полутонието показва известна мекота. Повишението показва усилване. При понижението тоновете добиват мекота, а при повишението, придобиват сила. А силата е, която произвежда тъга. Някой казва: "Той пее меланхолично." В музиката ли е меланхолията? В самия човек е меланхолията и то когато вземеш известен тон, неверен тон. Има тонове, които са толкова силни. Аз мога да ви изпея един тон толкова силно, че да ви причиня известна болка. А болките ще ви произведат повече тъга. Защото раната е, която ще ви произведе тъга. След туй ще станете меланхоличен.
Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон. С тон може да се удари човек така, че може да залитне. Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика? – Това са резултати.
Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"? Как ще го декламирате поетически? Нали някой път, като излезете, вие декламирате: "В пустинята на живота!" (Учителят прави движения с ръцете си нагоре.) В пустинята няма сербезлък. То е неестествено положение. Вие си представяте нещо, което го няма. Ти, като попаднеш в пустинята на живота, ще си кажеш: "Доста опасна е тази работа!" И ще си поклатиш главата. Който така декламира, той няма понятие какво нещо е пустинята. "Де скръб и мъчение цари." А какво ще правиш там, дето има скръб и мъчение? Той представлява пустинята, а в него има желанието на парата. (Вдига ръцете си нагоре.) То е парата. Така не се декламира. (Учителят вдига ръцете си нагоре.) Няма никакъв смисъл. И тогава, които слушат, ще кажат: "Браво" и ще му ръкопляскат всички. Не, картината не е вярна. Какво трябва да направите сега? (Учителят разтваря ръцете си надолу и се навежда напред.) "В пустинята на живота." – Тази пустиня не е нагоре, тя е долу. Понякой път и вие като малките деца, декламирате "в пустинята" и сочите ръцете нагоре. Аз искам да ви наведа на следното. Трябва да проучавате качествата на нещата. Може ти да вземеш един орех и казваш: "Малка работа е тази. С орехи ли ще се занимаваме?" Право е. Но при известни условия големите неща и малките неща имат съвсем същите резултати.
Сега на предмета. Защо именно водата има туй желание да слиза надолу? Вървите по пътя. Да кажем, вие сте един аристократ, вървите, като че искате да покажете, че сте нещо. Но няма във вас нищо определено. Вървите така. (Учителят върви бавно, важно, с достойнство, умерено.) За професора казвате: "Но този професор, който така върви, бавно, бавно, той мисли, че за утре пари няма. А на пътя има паднало злато." Този професор, който се движи така, изведнъж се наведе и вземе парите. Питам, защо този професор се навежда и защо на този професор главата му слиза надолу? Туй, което взима, разумно ли е? – Ценно е. Може да го срещне някое дете или някой детектив, иска да го спре, да му каже нещо. Професорът си отваря път, да не му говори. Навежда се, туря парите в джеба и си върви по пътя. Какви са съображенията на професора? Имаше ли професорът някоя възвишена идея, когато взе парите? Ако на този професор биха му казали тъй: "Заради Господа, наведи си малко главата." – "Как ще се наведа заради Господа? Аз не се навеждам заради Господа, това е заблуждение." Че когато искаш да сториш нещо за Господа надолу ли трябва да се наведеш или нагоре трябва да се повдигнеш? Когато се молиш, надолу ли трябва да се наведеш или нагоре? Кое положение трябва да вземеш, когато се молиш? (- Нагоре.) Сега да оставим молитвата. Когато ядеш, кое положение трябва да вземеш? Когато искаш да вземеш нещо, ти трябва да се наведеш. Професорът се навел надолу, за да вземе тези пари. Ако професорът мине покрай някое дърво, ни най-малко няма да си повдигне ръката, сам да откъсне от плода. Той ще погледне нагоре и ще си върви. Но ако мине някое дете, което е малко по-демократ, то ще си дигне ръката и ще си откъсне от плода.
Детето има положението на професора, отдолу взема и отгоре снема. А професорът ще каже: "Това не е за мене", а като види парите, той ги взима. Детето и парите ще вземе отдолу и плодът ще откъсне отгоре. Кой е на правия път: професорът или детето? – Детето, което и парите вдига и орехите снима, когато професорът вдига парите, а ореха не снима. И вие по някой път парите вдигате, а орехите не снимате. А детето без разлика, парите ще вдигне и орехите ще снеме. Кой е на правата страна? Трябва да се научите да разбирате. Водата, която слиза надолу, това са парите, които са долу. Това е професорът, който се навел. Това е едно състояние. Парата, която се вдига нагоре, то е детето, което снема орехите. Но, ако тази пара не се вдига нагоре, тази вода няма да слиза надолу. Защото парата се превръща на вода и във водата има същото желание да стане на пара. В нагорещената вода се заражда обратното желание. Вие имате желание да откъснете един орех. Какво сте в дадения случай? (- Дете.) Дете, но не сте вода. Пара сте, в дадения случай. Туй движение нагоре отива. И само едно дете може да снеме орехите отгоре. Само детето може да си позволи това. В ума на стария това го няма. Той, като погледне ореха, казва: "Този орех принадлежи на друг" и ще си наложи известно въздържание. Той няма да откъсне орехите. Само ще ги погледне, но няма да си простре ръката, да откъсне.
Защо детето вдига парите и простира ръцете нагоре за орехите? Но има деца, които няма да вдигнат парите, защото нямат понятие за пари. Има деца, които са възпитани така, че имат понятие за пари. Но едно дете, като го пуснете, по-лесно ще снеме орехите, отколкото да вдигне парите. Сега направете един ваш извод. От туй, което ви изнесох, какъв извод може да направите? Какъв закон извличате? Нали някой учен човек, след като изследва известни явления, втори, трети, четвърти, ще изведе един закон? Кои тела падат? Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная, слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу и падането е надолу. Ти казваш: "Падам!" Но, то е изключително условие. Падането е последното в този процес. Най-първо е слизането. Ти слизаш по стъпала някъде, докъдето искаш. Ти можеш да слезеш. Но, като слезеш, по същия начин пак можеш нагоре да се качиш по стъпалата. Обаче, ако се хлъзгаш надолу, там вече има една опасност. Може да има шубрачки, все таки за някоя шубрачка можеш да се хванеш. Но ако падаш, ти нямаш избор. При падането ти няма за какво да се заловиш. Само, ако имаш знание, можеш да не паднеш. За да не паднеш, какво трябва да направиш? Кой пада? – Само малките тела падат, големите никога не падат. Ако в дадения случай вие увеличите обема на туй тяло, което пада, неговата площ, един, два, три, четири, двайсет пъти, веднага падането ще спре. Ако едно малко орехче е в една широка площ от няколко метра, няма да има падане. Значи, за да не падате, веднага трябва да турите в ума си една широка идея. Някой път казвате: "Падам!" Защо? Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. И като не знаете закона, на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането. Защото там най-бързо се постига целта.
Орелът, когато слиза надолу, той е избрал третия метод. Пада, като си свие крилата отгоре, той спиралообразно се спуща надолу, надолу, сграбчва онова, което има да взима. Той си свие крилата, устреми всичката си сила и с главата пада, надолу слиза. Ако един човек слиза така, той ще си блъсне главата, а орелът с главата надолу слиза и като сграбчи предмета, който иска да вземе, пак се дига нагоре. Питам тогава: как трябва да пада човек? – Както орелът ще падате. Майсторско падане е това, както пада орелът. А такова, в което като паднеш и си пръснеш главата и ще си натъртиш задницата, то е глупаво падане.
Значи, големите противоречия, които водата произвежда, вие може да ги използвате. Не може да нямате желание като водата, да слизате и да образувате пара. Не може да нямате желание като парата да се подигате нагоре. После може да имате желанието като професора. И може да имате желанието както децата. Но казвам, правилният път, когато човек слиза надолу, е той да слиза по стъпала. Там е изключена всяка опасност. Слизате до известна дълбочина и после пак се качвате нагоре по същия път. Значи, имате един определен път. Слизането не е падане. Дайте ми един пример, кои се хлъзгат сега? Орелът е избрал падането, но същевременно е избрал и хлъзгането. Той едновременно и пада и се хлъзга. Пада, понеже не върви перпендикулярно по линията. Има едно малко завъртане, спираловидно падане. Вие виждали ли сте някой път орлите как слизат надолу? Някой път те слизат от голяма височина надолу и образуват и падане и хлъзгане. Нашата земя как върви – хлъзга ли се, пада ли или слиза? Земята към Слънцето астрологически пада ли, хлъзга ли се или слиза? (- Тя и пада и се хлъзга. Постепенно пада към Слънцето и се хлъзга.) Така, ако е жива Земята, тя има някаква цел. Падането на водата нали е слизане? Водата пада, докато може да пада. Щом слезе до морето, водата пада ли вече? От високите планински върхове тя пада, но докъде? – До морето. И щом дойде до морето, и престава падането. Тогава възлиза.
Значи, всички тела, които падат, имат една площ, до която, като дойдат, оттам насетне в тях се заражда едно желание, да се изкачат оттам, дето са слезли. Нали казваме, че има слизане на човешкия дух. Какво подразбирате? Значи, от високо място е слязъл, до къде? – До известна площ във вселената. И като слезе, по процеса на инволюцията, в него пак се заражда желание да се върне там, откъдето е слязъл, започва еволюцията. Инволюцията и еволюцията, слизане, сгъстяване и пак възкачване. Процесът трябва да става и обратен. След това човек пак се връща към това състояние, от което той е слязъл. Трябва да се изменя процесът, да става и обратен.
Сега искам да ви наведа на закона психологически. Всички тия разсъждения водят към един извод. Всяко едно желание, всяка една мисъл, имат три възможности. Една мисъл може да слиза, може да се хлъзга и може да пада. Едно желание у човека може да върви по три пътя. Може да върви по пътя на слизането и по пътя на падането отвесно, перпендикулярно. Вземете тогава едно тяло, то може постепенно да възлиза, а може и да се изхвърля. Какво подразбираме под думата "изхвърля"? Хвърлям накъде? – Надолу. Изхвърлям, накъде? – Нагоре. Военните, като дойдат до своите пушкала и като стрелят, все нагоре хвърлят. И то е падане, по закона на падането. Защото като се изхвърля нагоре този снаряд, той прави една крива линия и после пак се връща надолу. Най-първо казва: "Има един такт, зло не искам да [правя]." Напълнят пушкалото. Този снаряд, като върви нагоре към неприятеля, пука се и падне надолу. Уж отива нагоре и след туй слиза надолу и прави пакости. Често и на вас младите пушкалата са като на военните. Най-първо започвате към Бога и после надолу. (Учителят показва това с движение на ръцете.) И можете ли да ми кажете едно ваше пушкало, един ваш снаряд как го хвърляте? Може вие да имате такова калибрено оръжие, после имате по-слабо оръдие. Но има едно преповтаряне навсякъде. Някой казва: "Трябва да има една възвишена идея." Но трябва да знаете колко е възвишена идеята.
Парата на колко километра може да се подигне? Тези облаци цируси на каква височина се подигат? – Нещо на 12, 13, 14 км. Най-високите облаци на колко километра са? (На 10.) Но приблизително, аз предполагам парата в най-разредено състояние, най-фината пара, се издига на около 20 км. Някоя може да иде и по-далеч, но гъстата остава на по-малко разстояние, на 2-3-4, на 5 хиляди метра. Тия, черните облаци, на каква височина са те? (- На 2-3 км.) Така е, вие искате да знаете, защо са тия черните облаци в живота? – Те носят дъжд. Ама защо са тия ужасни бури в живота? – Те пречистват въздуха. Казвате: "Не може ли без бури?" – Не може. С бурите е лошо, без бурите е два пъти по-лошо. Същата аналогия. Със страданията, с мъчнотии е лошо, без тях два пъти е по-лошо. Няма какво. Можете да теглите същата аналогия. С парите е лошо, но без тях – два пъти по-лошо. Сега къде седи злото? Когато имате едно страдание, вие не мислите за туй страдание, че е временно, а казвате: "Няма да престане." Там е всичката ви вина. Налети ви една тъмна мисъл. Вие мислите: "Тази мисъл дойде и завзе голяма площ." Мислите, че навсякъде е тъмнина. В това седи вашето заблуждение. То е един малък район, влизате в една тъмна изба, която е само на 4-5 м, а навънка е светло.
Или завали или има тъмни облаци, но не на голямо пространство, може на 100, на 500 км далеч, но вън от това времето е хубаво. Или вие имате един малък неуспех. Той обхваща един малък район. Дето няма успех, значи има неблагоприятни условия, затова страдате. Но ако чакате, ще се изменят условията, пък ако не се изменят, вие трябва да измените мястото си.
А сега, да чуя как ще изпеете: "В пустинята на живота, де скръб цари". Сега всички се срамувате, нали така? Срамувате се, страхувате се, че могат да ви се посмеят. Сега ще опитам, докъде може да стигне туй стеснително състояние. Давам ви една английска лира стерлинга. Не пеете. Давам две, три – пак не пеете, 4, 5, 6, 10, 15, 20, 100, 200, 300, 400, 500. Почва да ви тупти сърцето. – "Май че, пак ще пропея!" – Хиляда, две, три хиляди, четири, пет хиляди – веднага се въодушевявате, всякакъв страх изчезва. Значи всякога в живота там, дето има страх, трябва да се тури един стимул – златото. В един човек, дето има голям страх, златото като дойде, може да махне страха. И ти казваш: "Ще пея!" Защо? — "Хиляда лири дават, ще пея!" Е, хайде сега да видим за хиляда може ли да пеете? Ама вие искате да видите парите. Бихте пяли, но понеже не ги виждате – колебаете се. Аз зная защо не искате да пеете. Вие искате да кажете: "Не искаме нас да ни излъжат, да ни изпитат, че да пеем напразно." Не искате да пеете. Казвате: "Да видим хилядата лири, тогава ще пеем, иначе не пеем." Сега трябва да пеете на пустинята, понеже ако пеете, от нея може да стане нещо. На пустинята, ако не пеете, тя си остава все същата, каквато си е. Пък, като мине един и изпее една песен, че втори мине, трима, четирима души и всички пеят и току виж, тук ще започне тревица да израсне, че там друга тревица и цялата пустиня ще стане на благодатно поле. Какъв тон ще дадете на песента "В пустинята на живота"? Най-първо пустинята ще даде импулс, но същевременно ще ви стесни. Грандиозна е тя, като я погледнете, произвежда страх, но същевременно ще се съберете в себе си и ще кажете: "Тази работа е сериозна". Пък може и да платите с живота си в тази пустиня. Пустинята сега слезе надолу. "Пустинята на живота" – всяка пустиня се предполага да е равна. А тия, пустите места, водата ги обича. Пуснете водата и тя ще превърне тази пустиня в рай и ще придаде смисъл. Пуснете тогава живот в пустинята и той ще я организира.
Тук имате триъгълника АВС. Най-първо се интересувате от вътрешните ъгли, на колко прави са равни те? На два прави, нали? Добре. Двата прави ъгли показват, че триъгълникът е част от друга една фигура. Коя е тя? Влизам в друг един свят. (Учителят допълва фигурата триъгълник и става един ромбоид.) Ние говорим сега за ония естествени положения, които съществуват в света и минаваме към един свят, който седи далеч вън от този.
Този е умствения свят ВСД. Законите малко се различават. То е една площ и от двете страни има слизане. АС е един резултат, в дадения случай то е основа, така го наричат. А, АВ – това е страж, АС – основа, АВ – слизане, това е полето. Тук може едно същество да слезе по АВ. И по тая площ пак може да възлезе човек нагоре, по АВ. Това е път на слизане и ВС е път на слизане. И двата пътя са на слизане. Един триъгълник е прав, който показва, че едната страна е па слизане, а другата на възлизане. В един триъгълник имате праволинеен път. Ако АС е вашата основа или представлява идеалът, към който сте слезли. Да кажем, вие сте слезли по пътя на АВ, тогава ще се качите по СВ. Единият път е на възлизане. Сега ще преведете: пътят на сърцето е път на слизане, пътят на ума е път на възлизане. Умствено човек възлиза, а по сърцето си винаги слиза. Със сърцето си винаги човек слиза надолу. Може ли човек със сърцето си да се качи нагоре? Виждаме, че ако вземете сърцето, то нагоре не се качва, но в него се образува една топлина, с която сърцето винаги изпраща кръвта по повърхността на тялото. Значи, то изпраща всичките неща нагоре около себе си по повърхността. Желанията, които има, сърцето на човека е център, откъдето силите могат да се изпратят по повърхността. Защото без сърцето вашият живот ще стане безсмислен. Ако в тялото не циркулира кръв към повърхността, тогава не може да живее.
Та казвам, пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането? – Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза. Най-първо падането ще бъде по-слабо, а после ще се усили. Следователно, туй ядро ще се върне отгоре и при последния момент ще бъде в бързината си толкова силно, с каквато бързина е излязло от началото. Следователно, при връщането то ще се върне със същата бързина, с която е излязло. Туй знание опитали ли сте го? Това е теория. Някой от вас опитал ли е, че с каквато бързина е излязъл, с такава бързина пак да се върне назад? В живота колкото повече се приближаваме към мястото, отдето сме излезли, толкоз по-полека се движим, не бързаме. Да допуснем, че къщата ви гори, нали вие ще бягате някъде, но след като изгасите огъня, като се връщате, как ще се върнете? Бързо ли ще се върнете или полека? Какъв ще бъде импулсът?
Бързината винаги подразбира интенсивността на едно желание. Колкото повече бързаш, толкова в тебе желанието е по-силно, по-интенсивно. Има нещо, което те поощрява. И когато някой бързо върви, подразбира желания и мисли, които са интенсивни. Според интенсивността на туй желание и на тази мисъл и бързината на движението е по-голяма. Колкото повече отслабва интенсивността и желанията отслабват, толкова повече се намалява и бързината, додето съвсем спрат желанията и мислите и човек се спре на едно място. Когато тази интенсивна мисъл или желание дойде до своята основна точка и човек се спре на едно място.
Добре, след като се спре човек на едно място, какво трябва да прави? – Той не може да спре, в него ще се зароди едно желание, една мисъл и пак ще дойде движението. После пак ще дойде прекъсване и пак движение. След всяко едно прекъсване на една мисъл и едно желание се дава нов подтик. Някой път ви сте инертни, казвате: "Няма какво да правя, нищо не ме интересува!" Значи, няма никакви желания и мисли, които да вървят в дадения случай по известна посока. Вие сте в едно пасивно състояние. Тогава трябва да се явят някои планети, някои звезди. Те са причина за стимула у вас. Те стимулират нещата у вас, служат като запалки. Някой се спре, някоя планета или звезда дойде, запали го, той тръгне и след туй пак се спре. Дойде друга някоя звезда, друга планета, пак го запали, пак тръгне. Запример ако те запали Венера, какво ще стане? Ако те запали Меркурий, какво ще стане? Ако те запали Юпитер, Сатурн, какво ще стане? Месечината, ако те запали, Слънцето? – Те палят, как не! Палят, само че се различават по горещината си. Най-горещ е огънят на Венера, а на месечината е много слаб, едва можеш да си стоплиш ръцете. А Венера гори, гори и там трябва да имаш ум да моделираш. Огънят разтопява всичките работи. После огънят на Юпитер като гори, изсушава и вследствие на туй предметите стават прави. Човек е вече прав, но Юпитер така го е нагорещил, че той изсъхва. А този на Сатурн, той доста влага има, натрупа те отгоре, не изсушава, но като вървиш, турил ти е цяла раница на гърба. Богат е Сатурн, много дава. Той дава повече отколкото трябва. Той е щедър и така те натовари, че се прегърбиш. Сатурн казва: "Аз се чудя на тоя човек, давам му много, изобилно, а той се изгърбва". После онзи като не разбира, Сатурн му казва: "Можеш ли да носиш?" – "Мога." И Сатурн туря ли туря. А онзи казва: "Беля имам на главата!" Сега астролозите много говорят за лошите влияния на Сатурн. Много са несправедливи. Прави са в едно отношение. Но влиянията на Сатурн ни най-малко не са лоши. Понеже той е голям философ, като дойде, не си губи времето, казва: "Можеш ли да носиш?" – Мога. Туря му един чувал и казва: "Да прави каквото иска!" И онзи като вземе чувала, почва да мърмори и казва: "Тури ми чувала, а не ми даде превозни средства." А Сатурн никакви превозни средства не дава.
Добре, кажете ми досега, какъв извод от това направихте? От всичко туй, което нахвърлихме, какво си избрахте и какво разбрахте? Много работи разбрахте, но вие сте като големите търговци. Сега аз ви изпитвам. Уж че нищо не сте разбрали. Запример търговецът иска да купи жито, дохожда до една кола с жито, тикне си ръката в житото, извади малко жито, прави движение с лицето си, че житото не е хубаво. Казва: "Не е толкова хубаво, не струва". Дойде при друга кола, направи същото, пак каже, че не струва житото. Не иска да каже истината. И най-после пита: "Колко искаш? Е, не струва, не е толкова хубаво житото." Той най-първо гледа да купи евтино, а след като го купи, той го туря за продан, казва: "Виждаш ли туй жито, то е такова нещо, каквото никъде не се намира! Вие не сте виждали такова жито!" Така и вие сега искате евтино да го купите от мене. И аз ви намирам за такива търговци, как да ви нарека, каква дума да употребя, не зная. Да ви кажа, че не оценявате, оценявате. Олге, кажи като поетеса, ако би писала за търговците, как ще кажеш, с каква дума ще ги наречеш? (- Трябва да помисля, така дума не мога да измисля изведнъж.) Житото го оценява много евтино, като иска да го купи и след като го купи, иска скъпо да го продаде. Да искате евтино да купите, е хубаво, но не искате евтино да го продадете. Тази е вашата цел. Всяка една идея е жива.
Има три неща, които трябва да знаете. Една идея придобита ли е, вие трябва да я посадите. Вие може да я турите като известна книга в библиотеката си, вие може да я турите като едно украшение, може да посадите тази идея. И след време тя трябва да принесе някакъв плод, трябва да роди нещо. Какво ще роди вашата голяма идея? Сега искам да ви наведа на следното: Не очаквайте от големите работи големи плодове. Малко, малко. Природата работи с малки величини. От големите работи не очаквайте много. Един закон има в природата: От големите работи, очаквайте малко. Този големият орех ще даде едно малко орехче. Вие имате една голяма идея и очаквате нещо грандиозно. Не, не! Тя ще ви даде един много малък плод. Ако знаете как да цените този плод, то е достатъчно. Запример, вие проучавате музиката и искате изведнъж да произведе във вас какво ли не. Не, много малко ще даде тя. Или изучавате поезията и тя ще даде малко. Или каквото и да вършите в света, всичките хубави, велики работи в света раждат много малки плодове. Но в тия малки плодове вътре има семенца, които са в състояние да произведат голямото. Обновата в живота всякога седи в малките неща. Когато вие искате да се обновите, трябва да употребите малките неща. Когато искате да се подмладите, да се обновите, малки неща трябва да употребите. А когато искате да се проявите – големи неща, големи усилия са потребни. При проявлението – големите работи, а при обновлението – малките работи. Трябва да знаете кога е време за обнова и кога е време за проявление.
Сега въпросът остана, както онзи, който е донесъл една кибритена кутия и казва: "Тук седи всичкото щастие на човека. Да знаеш само как да запалиш една клечка." Разправял какво ще се добие, та това, та онова. Някой казва: "Всичкото ми каза, но не ме научи, как да запаля клечката." Върти кутията, нищо не се добива. Казва: "Каза ми туй ще добия, онуй ще добия, но клечката не се запалва." Та и аз ви казах много работи, а не ви казах клечките как да се запалят. Втори път, ако дойда, тогава ще се постарая, ще направим един опит. Втори път ще покажем, как се палят клечките. Ще направим един опит, за да видите как се палят клечките. Втори път ще направите един опит. Втори път ще запалите една жива клечка.
7 часа и 22 минути сутринта
2-ра лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 19 октомври 1934 г.