ВЪНШНИ ЛИНИИ НА КРАСОТАТА
Размишление върху справедливостта.
Известно е на всички, че телата в природата се движат. Изобщо, всичко в природата е в движение. Какво става с едно тяло, когато светлината му се намалява? Щом светлината на телата се намалява, те се отдалечават. Може ли от намаляването и увеличаването на светлината да се определи бързината, с която известно тяло се движи?
Съвременните хора свързват проявите на своя живот с живота в своята широта, т.е. с целокупния живот. В целокупния живот човек се натъква не само на радости, но и на скърби, на страдания. Целокупният живот е резултат на проявите на Духа. Като знаете това, вие трябва да гледате на много от вашите страдания като на фиктивни. Например вие страдате, че сте изгубили парите си. – Това е фиктивно страдание. Невъзможно е парите да се изгубят. Те са се преместили само, от ръцете на един човек са минали в ръцете на друг. Някой страда, че баща му и майка му са умрели. – И това е фиктивно страдание. Бащата и майката на този човек са заминали само за някъде, но не са умрели. Раждането и смъртта на хората са неопределени идеи, вследствие на което предизвикват в човека особен род чувства. Всяка неопределена идея в ума на човека предизвиква в него особен род чувства, които не са фиктивни. Истинските идеи трябва да събуждат във всички хора един и същ вид чувства.
Следователно животът, сам по себе си, не се подава на описание. Само онзи може да разбере живота, който е дошъл до абсолютно, истинско схващане. Докато се движи в несъществените прояви на живота, човек е далеч още да го разбере. Ще кажете, че човек страда и се радва. Обаче, чрез страданията и радостите той е дошъл до нещо положително в живота. Страданието на едного предизвиква радост на друг някой. И обратно: радостта на едного предизвиква страдание на друг. Изобщо, в живота на човека съществува известна относителност. Например когато дава, човек някога се радва, някога скърби. Като дава нещо на човек, когото обича, той се радва. Ако пък е заставен да даде нещо на човек, когото не обича, той страда. Защо е така, и той сам не си дава отговор. Всеки е забелязал, че по отношение на някой човек е любезен, разположен, а към друг е неразположен. Той изпитва такива чувства не само към външни хора, но и към себе си. Погледне се някой път в огледалото, но не се харесва и изпитва неприятно чувство към себе си. – Защо? – Защото иска да бъде красив.
Защо човек се стреми към красотата? – Защото красотата е необходимо качество на неговата душа. Душата се стреми към красотата. Всяка завършена форма е красива. Следователно, на физическия свят красотата се изявява в завършените форми. Когато се говори за красота на човека, подразбираме неговото лице. Що се отнася до красота на животно, подразбираме известна пъргавина, подвижност на неговото тяло, но не на неговото лице. Изобщо, красотата на човека е не само външна, но и вътрешна. Тя има отношение към неговото съзнание. Колкото по-будно и по-широко е съзнанието на човека, толкова по-красив е той. Красота и грозота са явления от един и същ свят. Красивият съзнава, че е красив, защото някога е бил грозен. Грозният пък съзнава своята грозота, защото някога е бил красив. Красота и грозота са полюси на едно и също нещо, както святост и греховност са полюси на човешкия живот. Красота съществува във всички светове: физически, ангелски и Божествен. Колкото по-горе се качвате, толкова по-мъчно се познава, кое същество е по-красиво. В ангелския свят красотата е вътрешна. Външно всички ангели са еднакво красиви. Вътрешно, обаче, те се различават.
Мнозина изучават линиите на носа и според тях казват, че един нос е красив, а друг – грозен. Линиите, които образуват човешкия нос, представляват известно течение на мозъчни енергии, които излизат от мозъка и обикалят цялото тяло на човека. В мозъчните течения има известна гъстота, известна интензивност на движение. Колкото по-интензивни са мозъчните енергии, толкова по-красиви линии придават на носа. Колкото по-дълъг е носът, толкова по-интензивни са мозъчните енергии. Колкото по-дълга е една ръка, толкова по-голяма сила се крие зад нея. Колкото по-широка е ръката, толкова по-издръжлива е тя. Същото може да се каже и за човешкия нос. Широкият нос показва голяма издръжливост. Дължината на носа определя човешката мисъл, а широчината на носа определя чувствата на човека. Следователно, когато човек мисли, носът му се удължава. Когато чувства, носът му се разширява. Същият закон се отнася и до лицето на човека. Удължаването на лицето зависи от мисълта, а разширяването му от чувствата. Широчината и височината на челото зависят пак от мисълта и чувствата на човека. Мисълта прави челото високо. Широкото и ниско чело говори за известна практичност. Практичният човек е пригоден за физически живот. Човек с високо чело минава за философ. Той не се интересува от обикновения живот.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да разбирате законите на красотата, да знаете как да изправите чертите на лицето си. Ако не познава линиите на мекотата, човек не може да придобие мекота. Ако няма понятие за красота, художникът не може да рисува красиви картини. Изобщо, човек може да създава само онова, за което той има определено мнение и разбиране. Каквото човек изработва, трябва да бъде израз на красота. От работите му ще съдят за самия човек. От картината на художника съдят за неговия вътрешен живот, за вътрешните му качества. – Ама аз съм добър човек. – Дай си картината. – Аз съм добър писател. – Дай си картината – Аз съм добър философ. – Дай си картината, т.е. своето съчинение. – Аз съм учен човек. – Дай си теорията, с която обясняваш създаването на света. – Аз съм свят човек. – Дай си картината. От човека се иска работа, дела, които да отговарят на думите му. Работата отваря пътя на човека.
Представете си, че някой учен, философ, музикант или художник заминава за онзи свят. Докато е бил на земята всички са мислили добре за него, минавал е за виден човек. Обаче, щом отиде на онзи свят, веднага ще го спрат и ще му искат да каже онази дума, с която ще го пропуснат да мине. Не знае ли тази дума, той ще остане вън. – Ама от 20 години насам аз съм вярващ. – Това нищо не значи. Син, който не мяза на майка си, или на баща си, на дядо си, или на баба си, нито на кого да е от рода, не е признат за техен син. Щом бащата и майката не го признават за свой син, той остава вън. Майката и бащата обичат детето си, само когато то мяза на тях или на някого от техния род. Няма ли нещо общо с тях, те го държат далеч от себе си. Това е закон, който се отнася до връзките на всички хора. Ти не можеш да обичаш един човек, ако той няма нито една черта, подобна на твоята. Срещнете ли човек, който има нещо общо с вас, вие го обиквате.
Изобщо, от всеки човек се иска нещо изработено, което той може да занесе със себе си на онзи свят. Колко души в света могат с положителност да кажат, че благодарение на своите качества, са били допуснати в онзи свят? Колко души между вас са дошли поне до вратата на рая? Ще кажете, че вечер в съня си сте ходили на небето, хвъркали сте из въздуха. – Може да сте ходили, но какво доказателство носите в себе си? Ако не сте влизали още в рая, това не значи, че не можете да влезете. Раят е място, достъпно за всички. Мнозина се стремят към рая, но същевременно се страхуват да влязат вътре. Те мислят, че като влязат веднъж в рая, не могат да се върнат назад. За да влезе в рая, човек трябва да има чисто, благородно сърце. Ето защо, има случаи, когато прости хора са отивали до вратата на рая, а някои даже са влизали вътре, докато кракът на учени хора мъчно може да дойде до райската врата. В това отношение, има прости хора, които по опитности са по-богати от учените. Учените са богати със знания, а простите – с опитности. Понеже простите са богати с опитности, във време на изпитания те издържат повече от учените. – Защо? – Понеже опитностите, през които човек минава, го правят дълбок и пълноводен, способен да издържа на големи бури и мъчнотии. Дълбоката и пълноводна река мъчно пресъхва. Плитката река мъчно пресъхва. Като знаете това, учете се да прилагате. Каквото разберете и научите, приложете го, за да придобиете известна опитност.
Представете си, че ви дадат задача да опишете красотата. Как ще я опишете? Чрез какви линии може да се опише красотата? Казвате, че някой човек има красиви движения. В какво седи красотата на движенията? Да мига с очите си, да маха с ръцете си на една и на друга страна, това не означава красота. Когато движенията на човека се диктуват от хармонични мисли и чувства, те всякога са красиви. Колкото по-голяма хармония съществува в човека, толкова по-красиви са неговите движения. Кривите мисли са по-красиви от правите. Правите мисли, поставени на място, също са красиви. За да придобие пластичност и пъргавина на тялото си, човек трябва да прави физически упражнения. Не прави ли упражнения, не живее ли правилно, човек е изложен на ред заболявания. Заболяванията се дължат на изтичане на жизнените енергии на човека. Безпокойството, смущението, недоволството също така произвеждат изтичане на енергии в човека. Да живее човек правилно, това значи да е придобил науката да запазва енергиите на своя организъм, да не изтичат навън. Човек може да бъде здрав дотолкова, доколкото е в състояние да запази енергиите на организма си и доколкото е придобил голямо самообладание. От това зависи не само здравето на човека, но и успехът на неговите работи. Който е придобил самообладание, той знае, кога, какви думи да употребява. Всяка дума, всяка мисъл и чувство крият в себе си динамически сили. Има думи, мисли и чувства, които съдържат в себе си свойствата на барута, на динамита. Всеки знае, каква грамадна експлозивност съдържат барута и динамита в себе си. Обаче, дойдете ли до психическите избухвания, те са много по-страшни от физическите, от избухването на барута и на динамита. Изобщо, психическото избухване е по-страшно от химическото. Колкото по-голяма динамическа, избухлива енергия съдържат думите, толкова по-голям район на действие те обхващат. В религиозните общества често произлизат големи избухвания. Те се дължат на факта, че всеки иска да бъде свободен, да се проявява навсякъде пръв. Говори ли ви някой, имайте търпение да го изслушате. Чакайте да се изкажат всички по известен въпрос, а вие последен дайте мнението си. Не мислете, че вашето мнение е най-важно. Каквото и да кажете, все ще се намери един, който да е по-умен от вас. Колкото да е добър човек, все ще има по-добър и от него. Колкото и каквото да е постигнал човек, все ще се намери такъв, който да е постигнал повече нещо от него.
Често религиозните хора сами себе си спъват. – Защо? – Те искат да знаят, какво представлява Господ. Няма човек в света, който да е могъл да разбере Бога чрез философстване. Искате ли да познаете и разберете Бога, вие трябва да Го обичате. Иска ли човек да познае Бога, без да Го обича, нищо няма да постигне. Да обичаш Бога, това значи, да дадеш възможност на съзнанието си да се разширява. Иска ли да дойде до пълно познаване на Първата Причина, човек трябва да приложи в действие всички свои добродетели. Приложи ли само една от добродетелите си, това значи да стъпва само на част от ходилото си, това значи да куца. – Не, човек трябва да стъпва на цялото си ходило, да приложи в живота си всички свои добродетели и способности. Ако стъпва само на пръстите си, човек ще мяза на котка. Ако стъпва на петите си, ще мяза на кон. Котката има само пръсти, затова стъпва на тях. Конят има копито, затова стъпва на него. Човек, обаче, има стъпало, цяло ходило и трябва да стъпва на цялото си ходило. Не може ли да стъпва самоуверено на цялото си стъпало, човек е лишен от добродетели. От правилната стъпка на човека зависи проявата на неговите добродетели. Дали вярвате в това или не, ще го опитате. Няма движение в човека, което да не е свързано с неговия вътрешен живот. Къде и как слага ръцете си, какви движения прави с тях, това е в зависимост от вътрешните подбуждения на човека.
Време е вече всички хора да започнат съзнателна работа върху себе си, да влязат в новата култура, в новия живот. Съзнателно ли ще работят или несъзнателно, новата култура ще се наложи. Старото ще се заличи, спомен няма да остане от него. Срещате някой, който прави резки движения, маха с ръце и крака, дава вид, че е весел. – Не, това е актьорство. Веселият не съзнава, че е весел. Скръбният не съзнава, че е скръбен. Истински прояви на човека са тия, които изтичат отвътре, без никакво принуждение. Видите ли, че някой човек си дава вид, че е сериозен, ще знаете, че това е актьорство. Едно от качествата на сериозния човек е точността. Каже ли нещо, той веднага го изпълнява. Обещае ли, че ще отиде някъде в определен час, той е на мястото точно в този час: нито минута по-късно. Той назовава нещата с техните имена и с определените им мерки. Ако една река е дълга хиляда метра, той не казва, че тя е дълга две хиляди метра. Ако не знае, колко е дължината й, той нищо не казва за нея. Рече ли, че ще направи нещо, той го изпълнява. Ако е гладен, не казва, че не е гладен, както някои постъпват. Каниш ги да ядат, те отказват под предлог, че не са гладни. Като започнат да ядат, не можеш да ги нахраниш. Сериозният човек е същевременно искрен. Турците не обичат да канят много госта си. Те казват: "Заповядай!" Който седне и започне да яде, ще яде. Не се ли отзове на първата покана, втора не следва. Турчинът не разполага с много време, затова не обича да го пилее. Българинът, обаче, е богат на време. Тръгне ли за някаква работа, докато я свърши, той ще спре на десетина места. Като разполага с много време българинът изпада в друга крайност – отлага нещата. Опасно нещо е човек да отлага нещата. Чрез отлагане той губи ония условия, които втори път не се връщат. Могат да се върнат някога, но за това са нужни десетки и стотици години.
Когато се дават задачи или упражнения, всички трябва да бъдете на един ум. В Школата не се приемат особени мнения. Щом е казано да бъдете боси във време на гимнастика, всички трябва да събуят обущата си. Ама щели сте да изстинете. Никакъв страх не се позволява. Има ли деление между вас, работата няма да върви. Каже ли се, че трябва да тръгвате на екскурзия, всички трябва да бъдете на крак: в един часа след полунощ ли ще бъде, в два, в три, или в четири, всички ще тръгнете в определения час. – Ама не сме се наспали. – Спали, недоспали, ще тръгвате. Които не са се наспали, на планината ще си доспят. Като ученици, от вас се иска съзнателна дисциплина. Няма ли нужната дисциплина, отсъствува ли единство в работата, никакви резултати не могат да се очакват. – Ама хората не ни разбират! – Вярно е това, но знайте, че когато хората ви разберат, вие ще бъдете вече на онзи свят. На земята между хората не може да има разбиране. Ако искате хората да ви разберат, знайте, че с това те ще ви причинят най-голямата пакост. Децата искат да знаят, какво нещо е лукът, защо е обвит в толкова много люспи. – Това не може да се разбере. Голяма наука, голяма философия се крие в люспите на лука. Всяка люспа има особено предназначение. Лукът казва на хората, че трябва да дойдат до себепознаване, без да се обезсърчават.
Съвременните хора често не успяват в работите си, защото се обезсърчават. Някой казва за себе си, че е сприхав човек, че нищо не може да излезе от него. – Именно от сприхавия може да излезе нещо. Сприхавият има голяма енергия в себе си, която може да впрегне на работа, да създаде нещо ценно, да развие благородни чувства. – Лош човек съм. – От лошия човек може да излезе нещо добро. Като съзнава, че е лош, той има желание да стане добър, да се изправи. Добрият пък като съзнава, че е добър, има склонност да попадне в обратен път, да стане лош. Добрият взема, а лошият дава. Добрите хора се карат помежду си, а не лошите. Срещате двама добри, благородни хора. Единият казва: "Слушай, приятелю, ти имаш да ми даваш. Още днес искам да платиш полицата си." „ – Ще почакаш малко, не съм готов." „ – Не, повече не чакам. Ще те дам под съд." Като се разправят, те се скарват и развалят отношенията си. Обаче, лошите хора като няма какво да делят, не се карат. Виждате двама пияни, пият и приятелски се разговарят. Единият пиян казва: "Загазихме ние с тебе, изгубихме човешки образ. Дотегна ми това положение, но здраве да е, все ще излезем на някакъв край." И след това двамата започват да се целуват. В този смисъл лошите хора са добри, а добрите – лоши.
Какво означава думата „лош”? Буквата "Л”, с която започва думата "лош”, означава стремеж нагоре, към красивото, към великото в света. Буквата "О" показва условията, при които човек може да стане добър. Буквата "Ш" показва човек, който говори истината. Случи ли се някога да излъже, той веднага признава, че е излъгал. Следователно лош човек е този, който се стреми към Бога, има условия да стане добър и говори истината. Какво означава думата "прав”? Буквата "П" показва човек, който е затворил пътя си към небето, а отворил пътя си към земята. Буквата "Р" показва човек, който държи тояга в ръката си и де кого срещне бие. Той прилича на Крали Марко с боздугана си. Буквата "А" показва бременност. Праведният човек е бременен с идеи, с желания, които иска да реализира. Той има голям хамбар, в който туря желанията си. Праведният навсякъде се хвали със своята правота. В края на краищата лошите хора ще наследят Царството Божие, а не праведните. Съдържанието на думата "лош" е по-добро от това на думата "прав". Думата "прав" е двусмислена. Ето защо, за да се измени съдържанието на думата "прав”, трябва да се прибави към нея буквата "С”, да се превърне в справедливост. В случая буквата "С" изменя целият ход на работата. Следователно човек трябва да бъде справедлив, а не прав. Правият човек съзнава, че е прав, но все за земята мисли. Той съзнава, че е прав, но боздуган носи в ръцете си. Той съзнава, че е прав, но хамбарите си пълни. Дойде ли до положение да слиза надолу и да се закрепва за земята, правият трябва да спре, да стане справедлив. От Божествено гледище и праведният е направил много опущения, много грешки в живота си, които трябва да изправи.
Тъй щото, когато се говори за лош и за добър човек, мъчно може да се определи, кой е добър и кой лош. От лично гледище, човек е лош, но от колективно гледище е добър. Дали човек е добър или лош не е важно. От човека се иска будно съзнание, да даде ход на Божественото в себе си. Когато Божественото в човека се събуди, той започва да мисли право. Който мисли право, той се стреми към Бога и става добър.
И тъй, иска ли да се изправи, човек не трябва да крие погрешките си, но всякога да ги излага на Божествената светлина. Отваряйте съзнанието си, за да прониква Божествената светлина в него. Само Божествената светлина е в състояние да извади вън от съзнанието всичко необработено, за да го обработи. Когато къщата ви е влажна, отворете прозорците, за да се проветри. Когато в човека се крият елементи, негодни за работа, той трябва да отвори прозорците на съзнанието си и да изхвърли навън всичко непотребно. Човек трябва да съзнава, че едновременно е и лош, и добър. Мисли ли се само за лош, или само за добър, той се намира в две крайности. Ако мисли, че е само лош, човек ще се остави на Бога и ще очаква само на Него. Ако мисли, че е добър, човек ще уповава изключително на себе си. Обаче, като мисли, че е и добър, и лош, човек първо разчита на Бога, а после на себе си. При това положение, само Духът може да работи в човека.
Днес аз говоря за живота според сегашното състояние на човешкото съзнание. Съзнанието на съвременния човек може да се измени, но за това се изисква положителна наука, положителни знания. За да дойде до тия знания, човек трябва да превръща величините, с които работи – от мъртви да ги прави живи. Например истинският математик трябва да превръща мъртвите величини и числа в математиката в живи. Знаете ли, какво благо би било за човечеството, ако имаше десет математика, десет философа, десет музиканта, десет поета, които могат да превръщат мъртвите величини от тяхната област в живи? Следователно има смисъл да се жени човек, но ако може да роди десет красиви дъщери. Има смисъл да бъдеш учен, но ако родиш десет красиви идеи, които могат да те повдигнат. С красивите идеи, както и с красивите си дъщери, човек ще отиде при Бога, Той да ги определи на съответна работа. Бог ще постави първата красива дъщеря надясно от себе си, втората – наляво, третата пак надясно, четвъртата – наляво и т.н. Дясно и ляво, това са положения, места, дето човек трябва да работи. Тия, които са надясно, са определени за умствена и духовна работа. Тия, които са наляво, са определени за физическа работа. Няма да минася до човека, той трябва да знае, че и като добър, и като лош, трябва да бъде справедлив. Дали е надясно, или наляво, той трябва да бъде добър. Който отстъпва стола си на друг, той е добър човек. Не е ли готов доброволно да отстъпи стола си, той е лош човек. Това, което някой прави на земята за цялото човечество, се отнася и за отделния човек. И това, което човек направи доброволно и с любов за едного, същевременно е добро за всички.
Поздравът, който ви дадох за една седмица, ще го продължите още една седмица. Онзи, който пръв поздравява, ще вдига дясната си ръка; този, който приема поздрава, ще вдига лявата си ръка.
Сега, аз ви давам прости, елементарни упражнения и постепенно ще отивате към по-сложни. Индуските факири правят ред упражнения. Те седят неподвижно с дни, седмици и месеци, докато развият голяма концентрация и самообладание. Някои факири стоят с месеци със затворена ръка, докато ноктите им пораснат и пробият дланта. Казвате, че ръката им изсъхва. Наистина, не е добре да изсъхне ръката на човека и да седи с месеци затворена, но ако чрез затваряне на ръката си човек придобива известни добродетели, това упражнение е на място. И ако при отваряне на ръката си, човек проявява някакви добродетели, отварянето й също е на място. Следователно човек трябва да отваря и затваря ръката си правилно. Когато спасява някого, човек трябва да го хване с ръката си и здраво да го стисне. Когато уловите добрия човек с ръката си, вие трябва да го пуснете, т.е. да отворите ръката си. Това отваряне на ръката е на място. Любовта учи човека да не насилва съзнанието на своя брат, да му даде свобода да се проявява, както той намери за добре.
Днес от всички хора се иска пълно самообладание. Постигне ли вътрешно самообладание, човек знае, че каквото става в света, е за негово добро. За праведния, за разумния, за добрия човек и доброто и злото са равни величини, еднакво нужни за развитие и проява на обществения живот. Като знаете това, изпълнявайте съзнателно и с любов работата, която ви е дадена. Някой не иска да бъде търговец. – Не, ще изпълняваш работата си като търговец, но с любов и съзнателно, докато научиш нещо, докато придобиеш положително знание. Щом човек научи нещо от една работа, разумният свят ще му даде друга, по-добра. Всяка работа, дадена на човека, може да продължава ден, седмица, месец, година, десетки години, но от един живот повече не може да продължи. За да свърши работата си с успех, човек трябва да има търпение.
Т. м.
Божията Любов носи пълния живот.
45. Лекция от Учителя, държана на 26 юни 1929 г. София – Изгрев