АЗБУКАТА НА ПРИРОДАТА
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
Размишление върху Духа Божи.
Съвременните хора казват: Азбуката е за децата, книгата – за учениците, а науката – за учените. Ако ви запитат, знаете ли азбуката, ще кажете, че я знаете. В същност, вие знаете азбуката на български език, но не знаете азбуката на другите езици. Някои знаят азбуката на един или на два чужди езици, но никой не знае азбуката на природата. Тази азбука трябва да се изучава сега. Днес хората не се разбират, понеже нямат обща азбука, нямат еднакви схващания за морала, за живота, за природата. Когато всички хора научат азбуката и езика на природата и могат да се разговарят на него, те ще се разберат. Тогава ще дойде онази хармония между тях, която всички търсят.
Коя е първата буква в азбуката на природата? Ще кажете, че първата буква в българската азбука е “а”, но коя е първата буква от азбуката на природата, не знаете. В същност, коя буква наричаме първа? Коя дъждовна капка е първа? Коя капка на извора е първа? Ние сме се условили да даваме първенство на всяко нещо, което е начало. Първороден син е онзи, който, с идването си на земята, туря началото на децата в семейството. Пръв ден е този, с който туряме начало на някаква работа. С коя буква е започнала природата своята работа? Сегашните учени говорят върху различни въпроси, пишат книги, правят изследвания, но какво остава от техния труд, ако дойде някой отвън и заличи написаното в главите на учените или в техните книги? Докато написаното в главите и в книгите им стои, те са доволни, радостни; щом се заличи, всички страдат и казват, че животът им се обезсмислил.
Какво остава в ръцете на богатия, като вземат парите му? – Празната кесия. Какво остава на човека, когато отнемат щастието му? – Скръбта. Скръбта представя празна кесия. – Не може ли да се живее без скръб? Не може. Парите трябва да се турят в кесия. Привилегия е за човека да има хубава, скъпа кесия. Има кесии, табакери, украсени със скъпоценни камъни. Ако някой беден студент има такава кесия или табакера, той може да я продаде скъпо и с парите й да свърши университет. Има обикновени и необикновени кесии, както и обикновени и необикновени скърби. Обикновените кесии струват няколко лева, няма смисъл да се продават. И обикновените скърби струват евтино, затова не се намират хора, които да ги купуват. Друг е въпросът за необикновените скърби и страдания, които всеки се стреми да купи. Когато страда, човек трябва да знае причината на страданието и мястото, отдето иде то. Това се отнася не само до страданието, но и до мислите и чувствата на човека. Като знае причините, които ги предизвикват и мястото, отдето идат, той може да определи тяхната ценност. Това е предмет на човешкото съзнание. Съзнанието на човека се намира в главата му. То има своите корени – нервички и клоне. Ще кажете, че съзнанието е отвлечено понятие, без специфични органи. Говори се за съзнанието, но чрез какви органи се проявява то, това никой не знае. Обаче, всеки е забелязал, че при най-малкия удар в главата, човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации.
Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия. Много от сегашните учени не знаят, къде е мястото на съзнанието. Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака.То се изявява чрез главния и гръбначния мозък. Някогашната столица на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. – Къде е било мястото на съзнанието по-рано? – В симпатичната нервна система, или така наречения слънчев възел. В далечното минало главата на човека е била на това място. Той е мислил чрез слънчевия възел. Днес учените разглеждат главата като място, дето се складира знанието. Човек придобива известно знание и го отпечатва в мозъка си.Това не е истинско знание, но помнене, т.е. запаметяване на известни факти. Истинско знание е това, при което човек разполага със силите на своя организъм. Понеже съзнанието на всички хора не е еднакво развито, те се различават помежду си по строеж, по проява на своите мисли, чувства и постъпки. На това се дължи, защо едни хора са математици, други – философи, трети – музиканти, художници, занаятчии и др. На това се дължат различните възгледи на хората върху морала, върху доброто и злото. Доброто и злото са мерки, с които човек определя нещата. Дойде ли до тези мерки, като абсолютни величини, той се е домогнал до същината на живота. – Какво е човек по същина? – На този въпрос не можеш да си отговориш. Речеш ли да мислиш за своята същина, ти ще заспиш. – Каква е същината на Бога? – И по този въпрос не можеш да мислиш. Човек може да мисли за себе си, в смисъл на своите нужди, но не и за себе си, като същина. Ако искаш да знаеш, какво си в същност, ще знаеш, че си нула – нищо повече. Нулата пък представя елипса или кръг, зависи как ще я напишете. Значи, човек е кръг, когато има един център, или елипса – с два центъра. Ще кажете, че искате да бъдете свободни. Може да бъдете свободни, а може и да не бъдете, от вас зависи. Който се движи само около един център, т.е. около Бога, той е свободен. Хвърчилото, с което си играят децата, свободно ли е? – Не е свободно. То хвърчи благодарение на това, че не е свободно. Ако е свободно, не може да хвърчи. Центърът, около който е закачено, е ръката на детето. Значи, хвърчилото се движи из въздуха, понеже е свързано за разумната воля на детето. То го пуща да хвърчи и го прибира по своя воля. Привидно хвърчилото е ограничено, защото е вързано с канап, но то лети, именно, защото е вързано. Оттук вадим заключението, че не всяка връзка ограничава човека. Има връзки, които го ограничават; има връзки, които го освобождават, дават му възможност да хвърчи.
Сегашните хора се страхуват от връзки, не искат да изгубят свободата си. Кога листът е свободен и се развива правилно? – Когато е свързан с дървото. Откъсне ли се от дървото, той пада на земята и започва да гние. През това време вятърът го духа, играе си с него. Следователно, разумните връзки, направени от природата, не ограничават човека. Неразумните връзки, обаче, го ограничават. Пазете се от такива връзки. Пазете се от отрицателните внушения на хората. Някой ви казва, че в скоро време ще се разболеете. Ако сте слаб по дух, вие възприемате това внушение и наистина заболявате. Ако сте силен, отхвърляте внушението и казвате: Аз съм здрав човек, живея разумно и не се поддавам на чужди внушения. Изобщо, това, в което човек вярва, става. Има случаи, когато и като вярва в нещо, не става според вярата му. Обаче, в повечето случаи става. Като знаете този закон, приложете вярата си за реализиране на положителни неща.
Двама светии живели в една гора, дето прекарвали повече в пост и молитва. Единият вярвал в силата на мисълта и казвал, че с мисълта си човек може всичко да постигне. Един ден другарят му останал в колибата да вари боб, а той отишъл в гората да се разходи и да размишлява. Като се върнал в колибата, намерил всичко приготвено и седнали двамата да обядват. Първият светия, който поддържал, че с мисълта всичко се постига, хапнал от боба, но веднага оставил лъжицата в чинията си и казал: Бобът е безсолен. Другарят му отговорил: Помисли, че е солен и той ще се осоли. Всеки сам трябва да соли яденето си. Готвачът не е длъжен да го осолява. Неговата работа се заключава само в готвенето; що се отнася до осоляването, това е работа на онзи, който яде. Така постъпва и природата. Тя готви, а осоляването остава на хората. Осоляването е процес, който става в мисълта. На човека е дадено правото да осолява нещата според вкуса и разбирането си. Това, което за някого е солено, за друг е безсолно. И обратно: безсолното за едного е солено за другиго.
Какво представя още мисълта? – Изгряване на слънцето, т.е. на съзнанието в човека. Всяка мисъл е слънчев лъч, или лъч на човешкото съзнание. Ето защо, когато човек мисли, скръбта го напуща. Скръбта има отношение към сърцето и към чувствата. Щом чувства, човек скърби. Започне ли да мисли, той престава да скърби. – Коя мисъл разпръсва скръбта? – Правата мисъл. Всяка крива, изопачена мисъл може да усили скръбта, но не и да я премахне. Затова, когато някой каже, че собствените му мисли са спънка в неговия живот, ние подразбираме неестествените, изопачени човешки мисли. Обаче, правите, естествените мисли премахват всички препятствия, всички скърби от човешкия живот. Когато мисли право, човек е свободен. Той е свързан с Първата Причина и се намира в нейните ръце, както хвърчилото в ръцете на детето. Пусне ли канапа, хвърчилото пада на земята. Радвайте се, докато Бог ви държи в ръката си. Пусне ли ви, вие попадате в ръцете на вятъра, който ви люлее, дето иска. Паднете ли на земята, смърт ви очаква. Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. В този смисъл, съзнанието на човека не е нищо друго, освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре. Престане ли да слуша този глас, всичко на зле върви. Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си със своето ръководно начало. Това не значи, че няма да се натъквате на мъчнотии. Ще минавате през мъчнотии, през страдания, но лесно ще се справяте. Задачата на човека е да развързва неправилните връзки, да се освобождава от ограниченията и да прави съзнателни, разумни връзки. Съзнателни и естествени връзки са тези на ученика с неговите учители. Той прави връзки, защото има желание да учи. Желанието на човека да придобива знания е естествено. Колкото по-силно е желанието му да учи, толкова по-правилни ще бъдат връзките му с неговите учители. Той ще ги обича и те ще го обичат.
Сегашните хора се нуждаят от вътрешно самовъзпитание. Всеки трябва да знае, докъде се простират неговите възможности и свобода. Колкото по-широко съзнание има, толкова по-голяма е неговата свобода. Свободният върви по пътя на най-малките съпротивления. Като минава покрай някоя овчарска кошара, отдалеч още той я обикаля, за да не предизвика кучетата. Той може да мине и направо, но джобовете му трябва да бъдат пълни с камъни, да се брани от кучетата. Ще каже, че иска да мине направо през кошарата, да не губи време. И в двата случая ще употреби едно и също време: в първия случай ще обиколи, но няма да се спира, да се разправя с кучетата; във втория случай пътят му е по-къс, но ще изразходва време, докато се освободи от кучетата. Истински свободният разполага със знание, което всякога може да приложи. Прилагане на знанието е нужно, а не само знание. Ще каже някой, че се намира в лишение: няма дрехи, обуща, шапка, пък и пари няма. Едно е нужно на човека – вътрешен мир. Щом има мир, той не се смущава от нищо. Той знае, че каквото му е нужно, ще го придобие – всяко нещо ще дойде на своето време. – Това не е най-страшното. Всички хора са умирали и умират гладни. Значи и ти ще умреш гладен. – Ще умра млад и зелен, без да съм си поживял. – Не си ти първият, който ще отидеш млад и зелен. Колко млади хора са отишли на онзи свят!
Явленията в живота и в природата се повтарят. Каквото е ставало и става с хората, ще стане и с вас. Дядото на някого умрял от простуда, баща му – също. Най-после и той ще умре от простуда. Тук действува законът на фаталността, но това не значи, че този закон не може да се измени. За да се избегне фаталността, той трябва да намери причината, която е предизвикала простудата. Дядото се простудил, защото пиянствувал; бащата се простудил, защото отишъл да краде една мома през студена зимна нощ. За да избегне тази фаталност, той трябва да живее по нов начин, да вложи нова мисъл в ума си. Само така ще се създаде ново, здраво поколение. Какво трябва да се прави тогава? – Няма да пиеш като дядо си, нито ще крадеш мома през студена зимна нощ. Какво представя зимата? – Неблагоприятните, неестествените условия в живота. Ще живееш разумно и ще използваш благоприятните условия. Това иска разумният свят от всички хора. Това значи човек да се самовъзпитава. То подразбира, да работи човек с първичните елементи на умствения, на сърдечния и на волевия живот. Всяка проявена мисъл, всяко проявено чувство и всяка проявена постъпка е сложен процес. За да се проявят правилно и за да се използуват разумно, човек трябва да познава първо елементите на своите мисли, чувства и постъпки и после да ги съединява и да образува от тях цял умствен или духовен процес.
И тъй, изучавайте първо елементите на своите мисли, чувства и постъпки, за да можете впоследствие да образувате сложни съединения. Започнете с изучаване елементите на търпението, за да се справите с нетърпението си. Това е наука, за прилагането на която има различни методи. За развиване на търпението приложете следното упражнение: Застанете прав на един крак, а другия подгънете под прав ъгъл. Така застанали, ще се държите право, без да се люлеете на една или друга страна. Като се възпитаваш, няма да се люлееш от крак на крак, но ще стоиш тих и спокоен, ще се наблюдаваш, накъде се наклонява тялото ти: надясно, наляво, напред или назад. Ако не станеш господар на десния или на левия си крак, как ще станеш господар на цялото си тяло, на своята мисъл, на своите чувства и постъпки.
Когато сте затруднени и не можете да разрешите известен въпрос, изнесете десния крак и дясната си ръка напред. Пръстите на ръката да бъдат свити, само показалецът да бъде изправен нагоре и постепенно да го свивате. Ще кажете, че това е детинска работа. Не е детинска. Който може правилно да свива и изправя показалеца си, всичко може да постигне. Ще свивате и изправяте пръста си 10 – 30 пъти и в това време ще забравите всичко около себе си. Ще се стремите да проникнете в смисъла на свиването и изправянето на показалеца. Няма движение в природата, което да е лишено от смисъл. Когато иска да хване една от овцете си, овчарят си служи с кука. Тя крие някакъв смисъл в себе си. На същото основание, когато се намерите пред изкушение, извадете показалеца си навън и започнете да го свивате и изправяте. Така вие хващате изкушението и го обезсилвате. Устойчивостта на човека зависи от правилното свиване и изправяне на показалеца. Като правите това упражнение, ще разберете неговото голямо значение. Дайте перо в ръката на онзи, който няма показалец и вижте, как ще се подпише той. Като знаете значението на този пръст, научете се да го свивате и изправяте при всяка лоша мисъл, която дойде в ума ви или при всяко изкушение. Като правите упражнението, изучавайте лошата мисъл, наблюдавайте я и ще видите, че тя прилича на животно, което има желание да ви напакости. Обаче, ако съзнанието ви е будно, тя ще мине и замине край вас, без да ви причини някаква пакост.
Как върви мисълта на човека? – По течението на вятъра. Така се движи и хвърчилото. Ще кажете, че искате да бъдете свободни, да мислите, както намирате за добре. Не е така. Правата мисъл има само един път на движение, а кривата, изопачената мисъл има много пътища. Човек е свободен дотолкова, доколкото има съзнание за свободата си. Вън от съзнанието никаква свобода не съществува.
Ученикът на великия живот трябва да работи върху себе си, да придобие самообладание. Така той може да кали нервната си система. Ако сте нервни, правете опити да гледате спокойно, без да мигате. Така ще концентрирате мисълта си и ще регулирате нервната си система. Някои мислят, че гледането няма влияние върху човешкия характер. Не е така. Гледането, погледът има голямо значение върху човека. Ако говориш за Бога, а гледаш към земята, ти обезценяваш думите си. Щом говориш за Бога, ще гледаш нагоре. Лъчът, който излиза от очите ти, образува ъгъл от 45 градуса с хоризонталната права, теглена от очите навън. Невъзможно е човек да говори искрено върху възвишени въпроси и да гледа към земята. Невъзможно е и обратното: да говори върху въпроси, които се отнасят до нисшия живот и да гледа нагоре.
Следователно, когато се говори за Бога, ъгълът, образуван от лъча, който излиза от окото и от хоризонталната права, трябва да бъде равен най-малко на 45 градуса. При това, лъчът трябва да бъде възходящ, а не низходящ. Възвишените мисли образуват възходящи лъчи, а низшите и отрицателни – низходящи. Учените са доказали, че всеки предмет, с който се занимава човешкият ум, има свой специфичен ъгъл, с определена големина и направление. Всеки ъгъл има свой вътрешен смисъл. ако изнасяш някаква идея, без да се образува нейният ъгъл, тя не може да се реализира. Една идея е постижима, когато възможностите за нейното реализиране образуват специфичния й ъгъл. Когато стреля, войникът нагажда оръдието под такъв ъгъл, за да постигне своята цел. Слънчевите лъчи също падат под известни ъгли. Всяка разумна работа образува ъгли и линии, определени строго математически. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. Каже ли някой, че цял живот мислил и нищо не постигнал, това показва, че мисълта му не е вървяла по пътя на своите линии и ъгли.
Упражнение. Сутрин, като станете от сън, измийте добре ръцете си и в дясната си ръка сипете малко вода, която ще изпиете на седем пъти, на глътки. Това ще правите седем сутрини наред, т.е. една седмица. Малък е този опит, но ценен. Така ще опитате силата на енергиите, които възприемате чрез ръката си. За да разберете смисъла на опита, добре е да правите наблюдения и да си отбелязвате впечатленията. Който пие вода от ръката си, а не направо от извора, той не се простудява. Ако някой страда от коремоболие, нека направи следния опит: сутрин да пие по десет глътки гореща вода, на всеки пет минути. Като правите това няколко пъти, коремоболието ще изчезне. Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Тя го освобождава от напрежението, което нервната система произвежда върху него.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
28. Лекция от Учителя, държана на 5 април 1929 г.
София – Изгрев