Плащане и прощаване

Плащане и прощаване

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини“.

Размишление.

Представете си, че някой човек седи при един извор и размишлява. Върху какво може да мисли този човек? – Върху две неща: да измие добре лицето, краката и ръцете си на този извор и след това да пие от неговата чиста вода. Като направи и едното, и другото, той започва да мисли за почивка. Същите мисли занимават ученика, когато слуша една лекция. Той мисли първо, как да се измие от лекцията. После, как да пие от нея. И най-после, той иска да си почине.

Следователно, да се ползва човек от лекциите на някой учител, или професор, това не е механически процес, както и подобряването на живота не е механически процес. Подобряването на живота не става отвън. Когато някой приятел дойде да ви помогне в нещо, това става по някаква вътрешна връзка, вътрешна причина. Значи, външно изявената помощ става по някаква вътрешна причина. Ако причината не действува отвътре, никой не може да ви помогне отвън. Външният живот на човека е изявление на неговия вътрешен живот. Тази е причината, поради която човек ту влиза в новия живот, ту се връща към стария. Той възприема и разбира по нов начин, но като дойде до приложение, постъпва по стар начин, с методите на стария живот. Това е неизбежен процес в живота на хората. Мнозина мислят, че като влязат веднъж в новия живот, повече няма да излязат. – Не, те ще влизат в новия живот и пак ще се връщат към стария. Ще има постоянно движение на хората от старото към новото и от новото към старото, докато напълно се преродят. Едно е важно за човека: като влиза в новия живот, да използва енергиите на Божественото в този живот и да върви напред. Когато израилският цар Давид трябваше да се бие с Голиат, Саул го извикал и му дал нови дрехи и оръжия, с които да воюва. Като облякъл новите дрехи и взел стрела в ръката си, Давид се почувствувал ограничен. Той хвърлил дрехите и оръжието настрана, взел пражката си и няколко камъка, облякъл старите си дрехи и така излязъл да се бие с Голиат. Значи, Давид не могъл веднага да се приспособи към новите условия за воюване. Давид ги хвърлил настрана и излязъл да се бие с Голиат, със своите стари, прости методи.

Съвременните хора се стремят към знания, с които да разрешат отвлечените въпроси. Те искат със знания да докажат съществуването на Бога. В това отношение те са на крив път. Каквото външно знание и да има човек, ако той вътрешно не е убеден в съществуването на Бога, външно по никой начин не може да Го докаже. Ученият доказва съществуването на Бога чрез науката, философът – по пътя на мисълта, но при най-малкото нещастие, което ги сполетява и двамата изпадат в съмнение. И двамата отричат съществуването на Бога. Това показва, че те сами не са убедени в своите твърдения. Това се дължи на факта, че и учени, и прости живеят със старото, а мислят и се стремят към новото. Понеже се намират между два живота, те изпадат в противоречия, в ред заблуждения.

Днес всички хора живеят в противоречия, защото старото и новото в тях се преплитат. Въпреки това, те говорят за любов, за братство, за равенство между хората, но не успяват да ги реализират. – Защо? – За да живее човек в любов със своите братя, от него се иска мекота. Да търси човек любовта и да се стреми да живее в любов, това е естествено, защото в любовта се пести време и енергия. Любовта носи придобивки. Да обичаш някого, това значи да спечелиш една душа. Някой обича едного, прави жертви за него, но след време съжалява за жертвите, които е правил. Това е неразбиране на нещата. Всичко, което човек прави за другите, един ден ще му се върне. Жертвата, служенето на Бога, в каквато форма и в какъвто смисъл да са изявени, представляват капитал, който един ден ще се върне с лихвите си към онзи, който го е вложил. Обаче, това може да постигне само този, който работи безкористно. Някои хора стават религиозни, с цел да придобият повече материални блага. Те искат да станат богати, да уредят живота си, да разплетат обърканите си работи. В края на краищата, не само че не постигат това, но работите им се повече оплитат. Вместо да оправят живота си, те се спъват в него. Трябва да знаете, че се дава само на онзи, който работи безкористно, от любов към истината.

Един богат търговец от Варна решил да стане евангелист, да се предаде на служене на истината. Щом станал евангелист, той изгубил всичко. От ден на ден положението му се влошавало, докато се видял съвършено сиромах. Ако този човек е неразумен, ще се чуди, защо, като се е решил да живее добре, да служи на истината, всичко губи. Не може ли да си отговори на този въпрос, той ще изпадне в друга крайност, ще отрече всичко възвишено в света. Обаче, ако е разумен, искрен човек, той ще разбере, че това положение е естествено, защото всичкото му богатство е спечелено по нечестен начин, чрез неправда. Той ще разбере, че за да стане истински богат, трябва да загуби всичко, което е придобил чрез неправда. Има начини, чрез които човек може да стане богат. Това не значи, че той трябва да се моли на Бога да му даде пари. Парите не са създадени от Бога, нито сиромашията е предвидена от Него. Богатството и сиромашията са методи, чрез които човек се изпитва. Бащата има право да лиши сина си от известни блага, за да го изпита. Щом издържи изпита си, той ще му върне всичко, което е взел. Ето защо, като изучавате живота, вие трябва да знаете, кое е дадено от Бога и кое не; от кое Той лишава хората и от кое те сами се лишават. Всичко, което става в света, не е все от Бога. В живота има човешки, има и Божествени работи. Вие трябва да бъдете разумни, справедливи, да ги различавате и да поставяте всяко нещо на своето място. Това значи да има човек ясна представа за вътрешния, за духовния живот.

Някой човек влиза в едно духовно общество, но скоро се разочарова. – Защо? – Защото работите му тръгнали назад. Този човек е влязъл в обществото с цел да оправи материалните си работи и като не е постигнал това, разочаровал се. Той гледа на живота от човешко становище. Който се обърне към Бога, той трябва да знае, че работите му непременно ще се наредят. – Кога? – Когато разбере закона на любовта и го приложи в живота си. Постигнете ли това, всички врати пред вас ще се отворят. Не разберете ли любовта, каквито желания и да имате, каквито усилия и да правите, всичко ще се разруши. Любовта е сила, през която нищо не може да устои. Каквито знания и да сте придобили, каквато сила да сте развили, щом нямате любов, в края на краищата всичко ще изгубите. Като изгубите всичко, вие ще се намерите в положението на краен сиромах и така ще заминете за онзи свят. Често някои хора умират, погребват ги без да ги придружи някой до „вечното им жилище“, както хората го наричат. Такова ще бъде положението на онзи, който не е разбрал любовта и не я е приложил в живота си.

Съвременните хора влизат вече в нова фаза за разбиране на великия закон на любовта. Това, което хората днес наричат любов, е само въведение в любовта. Те не познават още истинската любов. Сегашната любов им служи само за забава. Тя е остаряла вече за новото време. Новото време иска ново разбиране, нова мисъл, нова любов. Новото се крие в Божията Любов. За да се възприеме и разбере новата любов, съзнанието на хората трябва да бъде подготвено. Има хора, които познават новата любов, имат известни опитности и преживявания от нея, но те не могат да я задържат за дълго време в себе си. – Защо? – Защото са подложени на постоянни промени. Тия промени се дължат на обстоятелството, че човек непрестанно се оформя, силите в него се организират, докато изработят един съвършен организъм. Любовта може да живее само в завършени, в съвършени форми. Докато великият художник не предаде на своята картина всичко онова, до което той сам е достигнал, тя не може да представлява израз на красота, любов и пълнота.

И тъй, задачата на ученика е да придобие знание, сила, чистота. Тези придобивки се основават на любовта. Без любов ученикът не може да се развива, нищо не може да постигне. За да придобие любовта, ученикът трябва да знае, как и каква вода да употребява. Водата е носителка на живота. Следователно, ако човек пие вода, която дълго време е била изложена на въздуха, т.е. която е седяла в стая, или в нечиста атмосфера, тя може да разстрои храносмилането, а оттам и кръвообращението. Обаче, пие ли човек вода от чист, планински извор, той възприема нейната жизнена енергия, която се отразява благоприятно върху неговия организъм. Същото може да се приложи и при четене на книги. Ако искате да се ползвате от прочетената книга, четете бавно, като размишлявате върху главните мисли. По този начин вие ще извлечете жизнената сила, която се съдържа в тия мисли. Така ще се свържете с мисълта на автора, ще разберете подбудителните причини, заради които е писал книгата. Това значи да черпите от водата на източника. Всеки стих от Библията ще ви свърже с пророка, или с евангелиста, който е писал книгата и ще разберете мотивите и условията, при които е писана. Казвате, че пророците са писали по дух, по вдъхновение. Докато дойдат до това вдъхновение, те са минали през големи изпитания. Следователно, ако изпитанията, през които е минал пророк Исая, се дадат на някой обикновен човек, в най-скоро време главата му би побеляла и узряла. Той е минал през сериозна дисциплина: падания, ставания, съмнения, обезсърчавания, насърчавания. По този начин той се е калил, освободил се е от влиянието на своята личност, на своето „аз“ и казал, че всичко, което става в света, е добро. Бог царува в живота. Каквото става в света, добро или зло, зад него се крие Бог. Той работи и със злото, и с доброто. Първото превръща в добро, а второто крепи, да не се подхлъзне някъде.

Когато изкушението дойде при вас, вие ще знаете, че зад него е Бог. Той е допуснал изкушението, за да изпита хората. За това, като дойде изкушението при вас, хванете го и се разговорете с него. Кажете му, че го познавате, че знаете, кой го е допуснал и като вярвате в Бога, който живее навсякъде, знаете, че Той не се лъже. Никой не може да излъже Бога. – Защо? – Защото Той е създал всичко. Гърнето не може да излъже господаря си. Майсторът вижда недостатъците на гърнето и той сам може да ги поправи. Обаче, човек човека може да излъже. Човек неизбежно ще мине през ред съмнения, противоречия, заблуждения, в които и сам ще се лъже и другите ще го лъжат. Не само обикновеният човек, но и светията е минал през тези състояния. Докато ги преживява, човек не е доволен от себе си, търси истинския живот. Живот, пълен с неуспехи, страдания и несгоди, не е истински живот. Направете сравнение да видите, как са живели хората преди 2000 години и как живеят в новите времена.

Може ли да се нарече правилен живот този на вола, който по цели дни оре на нивата? Може ли да се нарече правилен живот този на коня, който по цели дни кара талигата на господаря си? Този кон пъшка под тежестта на своя товар, но върви напред. Господарят не влиза в положението му. Ако някой богат, но добър човек, види един натоварен кон, той ще си спомни за своите слуги, които работят повече, отколкото могат и веднага ще намали работата им. Той ще им каже, че от днес нататък ще работят не по десет часа, както е било досега, но по шест часа. Някои господари товарят слугите си с непосилен труд, за да забогатеят повече. Те не знаят, че колкото по-човешки са отношенията им към слугите, толкова по-голяма възможност имат за придобиване на богатства. Днес всички говорят за нова култура, а не знаят, че новата култура изисква нови хора, които да имат любовни отношения помежду си. Щом имат любов помежду си, те ще изменят отношенията си и към животните.

Каква ще бъде новата култура? Ще кажете, че новата култура изключва парите. Обаче, каква друга величина, равностойна на парите, ще се въведе? Все трябва да има нещо, с което човек да благодари. С какво благодарите на своя приятел за сторената от него услуга? Днес малцина работят, а повечето ядат и пият наготово. Това е тунеядство. В новата култура всички ще работят. Ако някой направи някаква грешка, или някакво престъпление, никой няма право да го съди. Всеки ще мине и замине мълчаливо покрай него и ще го оставят сам да изправи грешката си, сам да се съди. В новата култура съдиите няма да търсят правото на човека, но ще търсят кривото, което носи в себе си, за да може да се изправи. Ако и сегашните съдии търсят кривото у човека, досега светът щеше да бъде изправен. Дават под съд някого, че дължал хиляда лева и го обвиняват като нечестен човек. Често тия, които съдят, имат да дължат повече от десет хиляди лева и не мислят да плащат. Кой е по-честен от двамата: обвиняемият или обвинителят? Съдия, или учител на хората може да бъде само онзи, който има да дава най-малко от тях, или който никому нищо не дължи.

Следователно, когато се говори за новото, човек трябва да има ясна представа за него. Той трябва да познава живия морал, който е еднакво задължителен за всички живи същества на земята. Всяко живо същество, което влиза в областта на новата култура, е отговорно за постъпките си. Щом влиза в новата култура, всяко живо същество, било паяк, муха, или друго някое, непременно ще отговаря за постъпките си. Сега сме в ликвидация със старото и виждаме, че престъпленията получават възмездието си много скоро. Сега живеем времена на бърза ликвидация. Свърши се времето на отлагането. Днес и паяците се съдят. И за тях има съдии, прокурори. Те приемат човешката мисъл и ако някой иска да ги спре от известно престъпление, може да им въздейства.

Един ден седя в стаята си и работя. По едно време чувам, че една муха бръмчи силно. Поглеждам по направление, откъдето идва бръмченето и виждам един голям паяк нападнал една муха и се готви да я удуши. Ставам веднага, взимам бастуна си и приближавам до паяка. Започвам мислено да се разговарям с него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявам в стаята ми да се вършат престъпления. Паякът прие мисълта ми, спря за момент, замисли се, но по стар обичай, пак се хвърли върху мухата. Аз му посочих бастуна си и още по-внушително му казах: Ако не пуснеш мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вън. Паякът разбра, че работата е сериозна, веднага скъса нишката, в която мухата се беше оплела и я освободи. – Сега вече можеш да останеш в стаята ми, колкото искаш, но ще знаеш, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления.

Сегашните хора искат да си въздействуват помежду си, да си влияят едни-други, за да се изправят. Невъзможно е човек да повлияе на човека, ако в това направление не е правил малки опити. Той трябва да започне с малки опити, да въздействува на паяци, на мухи, постепенно да отива нагоре, докато дойде до човека. Малките опити са приятни. Те дават знания на човека и му отварят пътя към велики постижения.

Тези примери навеждат човека на мисълта, че и у него има мисли, подобни на паяците. На такива мисли човек трябва да заповядва, както на паяците. Настроенията му не са нищо друго, освен паяци, на които трябва да заповядва. Когато настроението си позволи да хване муха в мрежата си, ще му кажете да пусне мухата. Ако не ви послуша, ще му кажете по-сериозно да пусне мухата. Ако пък не ви послуша, ще го изпъдите вън. Щом разбере мисълта ви, то веднага ще скъса нишката, на която мухата се е оплела и ще я освободи. Направете този опит с настроението си и ще получите някакъв малък резултат. Ако първият опит не даде никакъв резултат, не се обезсърчавайте. Направете опита два-три пъти, докато имате поне малък резултат.

Коя е основната мисъл в тази лекция? Изобщо, основна мисъл е тази, която се силно подчертава, която може да се приложи при всички условия. Основната мисъл е силна. В нея няма никакви изключения. Тя има Божествен произход. Има думи, които са силни като основна мисъл. Такава е, например, думата „любов“. Тя крие в себе си известни сили, но за да произведе резултат, който да отговаря на скритите сили в нея, тя трябва да се произнесе няколко пъти. Има кибритени клечки, които трябва да драснете няколко пъти на кутията, за да се запалят. Някои кибритени клечки веднага се запалват, още при първото драсване. Колко пъти трябва да произнесете думата „любов“, за да произведе нужния ефект? Колко пермутации можете да образувате от шестте букви на думата любов? (любовь) – 720. – Правили ли сте опит, да видите, при колко произнасяния на думите „Бог е Любов“, ще можете да смените скръбта си в радост, или да се освободите от известно изкушение? Любовта е проява на Бога. Без любовта Бог остава неразбран. Вървите по пътя и срещате много деца, но нито едно от тях не спира вниманието ви. По едно време виждате едно дете босо, гологлаво, окъсано и вие веднага го спирате, започвате да го питате, има ли майка, баща, къде живее и т.н. Хващате детето за ръка, завеждате го у дома си и го нахранвате добре. Вниманието, което сте оказали към детето, е проява на Божията Любов. Тази любов се изразява първо в отношението ви към детето, във връзката ви с него. После го нахранвате, задоволявате глада му. Какво е значението на нахранването в духовен смисъл?

Когато искате да направите опит с любовта, трябва да изберете съответен момент за това. Два момента, като два полюса, са важни при опита с любовта: или най-лошият, който отговаря на 12 ч. след полунощ, или най-хубавият, а същевременно и най-силният, който отговаря на 12 ч. на обяд, когато слънцето е на меридиана, на най-високата точка. Любовта ще се прояви, именно, между тези два полюса, между противоположностите, между добрите и лошите условия.

В думата „любов“ на български език, първата буква „Л“ означава стремеж нагоре, а после слизане надолу – търсене на пътя. Буквата „Б“ означава път на растене на посятото семе. Буквата „О“ представлява ограда на посятото семе. Значи, всяко посято семе се огражда. В любовта се явява една мъчнотия, която трябва да се преодолее. Любовта започва със стремеж към онзи, когото обичате. Сърцето на онзи, който обича, винаги трепти. Той започва да се страхува, което показва, че страхът идва заедно с любовта. Когато любовта посети човека, той става страхлив като заек. Това е закон. Който казва, че не се страхува, той никога не се е влюбвал. Щом не се страхува, той не е човек. За да стане човек, трябва да се влюби. Казано е в Писанието: „Начало на Божията Мъдрост е страхът“. Мъдростта е начало на благочестието. Аз не говоря за страх, който помрачава съзнанието, но за страх, който води към намиране пътя на Божията Мъдрост и знание. Когато влезе в областта на любовта, човек става страхлив, недоволен от себе си, че е направил някаква грешка, заради която ще го уволнят от служба. Страхът е естествено последствие на любовта.

Като ученици, правили ли сте опит да произнасяте думата „любов“ по 10, 20 или 30 пъти на ден и да видите, какъв резултат произвежда? Направете следния опит: в продължение на десет дни произнасяйте думата любов по един път на ден, в един от най-силните моменти: на обяд в 12 ч., или вечер в 12 ч. Който иска, той може да произнася думата и в някой слаб момент. Има два слаби момента: сутрин и вечер. Те представляват отражение на силните моменти. Като направите този опит, можете да произнасяте думата любов още десет дни, по десет пъти на ден. Когато произнасяте тази дума, вие ще преживеете ред противоречия. Произнасянето на думата може да бъде мислено, гласно, или като я почувствувате. При трите случая ще имате три различни резултата. Буквите в думата „любов“ ще ги произнасяте според мекотата и твърдостта на техните звукове. Звукът „Л“ е мек; звукът „Ю“ представлява отвор; звукът „Б“ затваря нещата; звукът „А“ е също отвор. Значи, думата любов има два отвора. Има нещо страшно в тази дума. Страшното се крие в буквата „В“. При изговаряне на буквата „В“, зъбите опират на долната устна. Това показва, че онзи, който не разбира любовта, туря човека, когото обича, на устните си, между зъбите и го ухапва. – Какво показва това? – Това показва, че във всяка дума има динамическа сила, която се проявява по един, или по друг начин. Ако не се прояви по естествен път, тя ще произведе обратни резултати.

Енергиите в природата не могат да се задържат дълго време, без да се проявят. Те все ще се проявят, но това трябва да стане по естествени пътища. Ако се задържат дълго време, в края на краищата пак ще се проявят, но вече по неестествен път и с големи вътрешни сътресения. Който не иска доброволно да прояви своите енергии, невидимият свят ще го застави чрез големи страдания да даде всичко, което е взел. Нещастията и страданията имат за цел да заставят човека да даде нещо от себе си, да се откаже от своя егоизъм. Когато любовта посети някого, той вижда, че трябва усилено да работи върху себе си, да облагороди своя характер. Има начини за просвещаване на ума, за облагородяване на сърцето и за възпитание на волята. Като се прилагат тия начини, светът ще се подобри.

И тъй, изучавайте начините на приложение на любовта в живота. Ако любовта би се приложила, като метод, при възпитанието на децата, резултатите щяха коренно да се различават от тия, които имаме сега. Хората говорят за любов, за свобода, но като не знаят, как да приложат любовта при възпитанието, получават обратни резултати. – Защо? – Защото говорят само, без да изпълняват това, което говорят. Любовта, свободата са достояние на всички живи същества. Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: стремеж, нежност, благоговение, мекота, разсъдителност и т.н. Покрай тия качества ще се явят и някои отрицателни – страх, ревност и др. Това е в реда на нещата. Това показва, че любовта е сила, под влиянието на която всичко расте и се развива. Щом е дошъл на земята, човек не може да бъде ангел. По прояви човек може да бъде ангел, но по същество не може още да бъде ангел.

Сега, пристъпете към първия опит – да любите, без да очаквате други да ви любят. Вие сте любени вече – Бог ви обича. Нищо друго не ви остава, освен да проявите любовта си. Който се осмели да каже, че никой не го обича, той не говори истината. Пръв Бог ви е обичал, а след Него майка ви, баща ви, братята и сестрите ви. Ако майка ви и баща ви не са ви обичали, вие не бихте се родили. – Ама любовта им не била голяма. – Когато се говори за проява на любовта, важно е, че тя се проявява, а за силата, за големината на любовта не трябва да се говори. На всяко живо същество се дава толкова любов, колкото му е нужна. Когато някой казва, че не е обичан от никого, той иска да каже, че не е обичан от тези, от които иска любовта им. Значи, той е обичан, но от тези, от които нищо не иска. Важно е човек да бъде обичан и е обичан. От кого е обичан, това не е важно. Едно трябва да знаете: Любовта е израз на голяма разумност. Тя представлява съвкупност от висши същества, които са завършили развитието си. Те са вкусили от Божията Любов, познават я, прилагат я и затова слизат на земята. Те са богати, щедро раздават от своите блага и на праведни, и на грешни. Те не обръщат внимание на греховете на хората. Като види някой лош човек, любовта го хваща в обятията си, прегръща го и злото веднага го напуска. При когото се докосне, любовта върши преврати. Когато военният срещне любовта, той веднага предава сабята си. Като се отдалечи от любовта, той се чуди, как се е предал толкова лесно. Мощно нещо е любовта! Докато любовта е в човека, той е готов на всички жертви. Щом замине, човек се връща към стария живот.

Като ученици на Великата Школа, вие трябва да започнете с любовта, която носи живот, която дава подтици, импулси. Без любов животът сам по себе си се обезсмисля. Не казвайте, че животът няма смисъл, че няма защо да живеете. Ако нямате условия да живеете като риби, ще живеете като птици; ако нямате условия да живеете като птици, ще живеете като млекопитаещи; ако нямате условия да живеете като млекопитаещи, ще живеете като човек; ако нямате условия и като човек да живеете, ще живеете като светия. В каквато форма и на каквото положение да се намирате, вие все ще имате условия за живот. Животът на светията е много широк. Той има толкова много и красиви занимания, че заслужава човек всичко да пожертвува, за да придобие неговия живот.

Аз нямам предвид светиите, които църквите са провъзгласили, но говоря за светии, любимци на Бога. Който иска да бъде любимец на Бога, той трябва да стане светия. От ангела се иска много повече. Ангелите се делят на степени, като офицерите. Между тях редници няма, а от офицерските чинове има само три степени: капитан, полковник и генерал. Всички наредби на земята са взети от невидимия свят, но те са така изопачени, че са създали някаква каша. Степените на ангелите се определят от степента на тяхната любов. Следователно, когато обичате някого, първата ви работа е да го произведете в чин капитан. Това значи да имате особено мнение за него, да се отнасяте към него с голямо благоговение, с голямо уважение. В душата и в духа си да му определите високо място и оттам да го гледате. Както вие се отнасяте към него, така и той ще се отнася към вас. Не можете ли да запазите това отношение, всички усилия, които правите в любовта си, ще останат напразно.

Същите отношения трябва да се спазват и в науката. Ако студентът не обича професора си, той не може да стане учен. Това се отнася до студента в университета, в музикалната, или в художествената академия. За да прогресира, човек трябва да има висок идеал. Няма ли висок идеал, той ще живее като обикновен човек. За да не останете обикновени хора, стремете се към висок идеал. – Тогава да живеем като Христа. – Христос не живее по един начин. Той живее като велик поет, като велик философ, като велик учен, като велик музикант, като велик художник, като велик мъдрец, като велик естественик. Той е образец на всичко. Навсякъде и във всичко Той е пръв. Христос е дал простор на Божественото в себе си. Той казва: „Ако пребъдвате в любовта ми, вие ще правите чудеса по-големи от тези, които аз правя“. С това Той иска да каже, че Божественото е достояние на всички. Затова всички трябва да се стремим да живеем като Христа. За да постигне това, човек трябва да бъде готов на всички жертви. Само така той може да получи Божието благословение. Който не е готов на никакви жертви, той нищо няма да получи. Жертвата не подразбира да се отрече човек от хората, от живота и да отиде да живее в горите и в пустините. Как ще се отречете от хората, когато Бог ги люби? Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него“. На друго място в Писанието е казано: „Който не се откаже от света, той не може да угоди на Бога“. Как ще разберете това противоречие? Между тези два стиха няма никакво противоречие. В първия стих се говори за хора от друг свят. Това са хора, които влизат в ядрото на Божествения свят. Псалмопевецът казва: „Не обичам ли тези, които Ти обичаш? И не мразя ли тези, които Ти мразиш“? От този стих виждаме, какво е било разбирането на Псалмопевеца за любовта.

Съвременните хора са дошли в любовта си дотам, че говорят за нея, без да я прилагат. Казват, че обичат някого, но ако този човек им дължи някаква сума, те турят любовта настрана и настояват да си получат парите. Те казват: Любовта е едно нещо, а дългът – друго, той трябва да се плати. Представете си, че кажа на ония от вас, които имат да взимат пари от някъде, да простят всичкия дълг на своите длъжници. Какво ще направите? Бедните, които дължат и не могат да платят дълга си, ще се зарадват, а богатите, които имат да взимат, ще останат недоволни. Понеже говорим за любовта, от нейно име казвам: Онези, които обичат Бога, но имат да дават, да платят дълговете си! Онези, които обичат Бога, но имат да вземат, да простят дълговете на ближните си, нищо да не им искат!

Това е едно от правилата на любовта. Сега става точно обратно. Бедният, който дължи, търси случай да не плаща. Богатият, който има да взима, на всяка цена иска да му се плати. Обаче, любовта разрешава въпроса по друг начин: бедният трябва да плаща дълга си, а богатият – да е готов на жертви, да прости дълга на своя ближен. Който говори за любов, той сам трябва да направи това, да не чака отвън да му се казва, какво трябва да върши. Ако доброволно не направите това, един ден ще ви се каже да го направите. Новата култура иска хора, свободни от стари вземания и давания. Да дойдат юбилейни години, да започнете всичко отново. Които очакват Божието благословение, да започнат отново, да постъпят според изискванията на любовта: дълговете си да платят, а на длъжниците си да простят. Като постъпват по този начин, да не се разкайват. Така те ще се почувствуват свободни, разширени по ум, по сърце и по воля.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че всички сте забогатели, имате големи капитали, много стока, но няма къде да ги пласирате. Това, именно, създава големи стълкновения, недоразумения между вас. Щом намерите пазар за стоката си, вие ще се освободите от вътрешното стеснение, в което сега се намирате. Съвременните християни се намират в същото положение. Те разбогатяха и не знаят, какво да правят с богатството си. Богатите християни не прощават дълговете на бедните; бедните християни не желаят да изплащат дълговете си. Тази е причината, поради която и едните, и другите фалираха. След фалирането им, нещастията и страданията започнаха да ги следват. Днес Бог казва на сиромасите: Ще имате вяра и ще платите дълговете си. На богатите пък казва: Ще бъдете щедри и ще простите на сиромасите всичко, което ви дължат. И бедният, и богатият са касиери на банки. Бедният ще вярва, че ако днес касата му е празна, утре ще се напълни и ще може да плати дълга си. Богатият ще бъде щедър да даде, където трябва, или да не иска откъдето има да взима. Когато и двамата изпълнят изискванията на любовта, Божието благословение ще дойде и ще напълни касите им.

И тъй, прилагайте любовта в живота си, за да не изпаднете в отрицателни състояния. Не чакайте спасението ви да дойде отвън някъде. Спасението на човека зависи от самия него. Апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам, да не бъда отхвърлен“. Той предвижда, че ако не прилага изискванията на любовта, ще я изгуби. Най-после той казва: „Всичко опазих“. Това значи: Всичко победих!

Желая ви да започнете с любовта. Сутрин, когато виждате изгряването на слънцето, вечер – явяването на звездите, а хората и животните – всеки момент, нека сърцата ви трептят, като че Божият Дух присъства между вас.

Т. м.

30. Лекция от Учителя, държана на 23 май 1928 г. София. – Изгрев.