Малки и големи придобивки
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини."
Размишление.
Чете се резюме на темата: „Разлика между човека и животните."
За следния път пишете върху темата: „Придобивки от знанието."
Като наблюдавате себе си, както и другите хора около вас, ще видите, че всички носят в себе си известни придобивки не само от сегашния си живот, но и от своето далечно минало. Учен или прост, всеки човек носи в себе си придобивките на своето минало, с които днес свободно разполага като със свой капитал. Има придобивки, които са благо за човека. Има придобивки, които носят неговото нещастие. Представете си, че сте работили при един господар, който туря в ръката ви огън като заплата на вашата работа. В това време дохожда някой при вас и взема огъня от ръката ви. Какво изпитвате в този момент? – Радост. Следователно има блага, придобивки, които в даден случай носят нещастие за човека. Отнемането на тия блага носи щастие за човека. Наистина, какво по-голямо благо за човека от това да дойде някой при него и да отнеме от ръката му насипания огън?
Оттук можем да извадим следното заключение: малкото благо е дадено от човека; голямото благо – от дявола, а където няма никакво благо, там пък Бог взема участие. Щом всичките блага на човека се отнемат, там Бог е взел участие. Когато някой се оплаква, че няма никакви блага, той се лъже. Всъщност няма човек без блага в света. Какво по-голямо благо от живота? Бог живее и се проявява в общия, в целокупния живот. В този живот и хората живеят. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога." Обаче в който момент човек започне да мисли, че животът е само негово благо и търси начин как по-рационално да го използва за себе си, той е създал вече своето нещастие. Защо? – Защото никой няма право и не може да използва живота за свое лично благо. Да се мисли другояче, то е все едно някой човек да купи грамадни пространства земя и да се заеме сам да ги пази. Ще ги пази ден, два, три, на четвъртия ден ще усети голям глад и ще напусне поста си. Това е неразбиране на живота. Какъв е изходът от това положение? За да разбере добре живота на земята и да знае как да устрои своя живот, човек трябва да спре вниманието си върху Божествения живот. Като разбере Божествения живот, по аналогия на него той ще разбере и живота на земята.
В сегашния живот вие носите последствията на ред минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите от тях, докато не разберете законите, които управляват целокупния живот. Който доброволно не иска да научи тия закони, той пак ще ги научи, но вече по отрицателен път, чрез насилие. Засега каквото и да правят, хората не могат да се освободят от последствията. Нещастията неизбежно ще вървят подир тях, докато решат най-после да поемат пътя нагоре, към възлизане. Пътят на слизане трябва да се превърне в път на възлизане. Човек може да се освободи от страданията само след като се върне там, отдето е излязъл. Как ще стане това? Ще кажете, че като живее съобразно Божиите закони, човек може лесно да се справи с мъчнотиите и страданията. – Да, лесно се говори това, но какъв е методът за този живот? Кой човек има такъв дълбок мир в себе си, че при всички условия на живота си да е готов да живее освен за себе си, още и за своя ближен? И такива хора има на земята, но те са малцина. Обаче ученикът трябва усилено да работи върху себе си, да придобие този вътрешен мир.
Сега като говоря на хората за любовта, мнозина от тях не я разбират. Казвам, че едно от качествата на любовта е да ограничава. Те се чудят как е възможно любовта да ограничава и да прави човека нещастен. Вие мислите, че когато любовта дойде, веднага ще ви направи щастливи. – Не, това е невъзможно. Казано е, че любовта ражда живота. Следователно за да се прояви животът, човек трябва да се ограничи, да мине от безграничния в граничния свяг. Който очаква щастие от любовта, той е на крив път. Любовта не носи щастие, нито блаженство. Тя носи нещо по-велико – целокупния живот. Това не значи, че любовта прави хората нещастни, но като не я разбират, те влизат в стълкновение с нея и стават нещастни. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни: богати и сиромаси, господари и слуги, учени и прости. Богатите са недоволни, искат повече, отколкото им е дадено. Сиромасите са недоволни, защото нямат достатъчно средства за живеене. Господарите са недоволни от слугите; слугите – от господарите и т.н. Ако оставите две деца да ядат на една трапеза, те непременно ще се скарат. Едното дете ще погледне в чинията на другото и ще намери, че на него е дадено по-малко. Не само децата, но и възрастните хора спорят помежду си.
Спорът между хората може да бъде от материален, от сърдечен или от умствен характер. Двама души спорят кой от тях е по-учен, кой седи по-високо в умствено отношение. Да има човек много знания, които не е обработил и приложил, това е все едно да се товари с повече багаж, отколкото му трябва. Имате две магарета: едното носи на гърба си сто килограма товар, а другото – 50 килограма. По какво се отличава едното магаре от другото? Ще кажете, че едното магаре е по-голямо и по-силно. Какво особено има в това различие? Имате две шишета: едното събира един килограм вода, а другото – два килограма от същата вода. Разликата между двете шишета е само в количеството на водата, но количеството още не разрешава въпросите. Ние не поддържаме идеята, че хората трябва да бъдат равни, еднакви. Ние не сме за равенството. Такъв закон в природата не съществува. Животът е неравенство. Когато обичаш някого, или ти трябва да му дадеш, или той трябва да ти даде. В любовта трябва да има обмяна, но същевременно и безкористие. Децата обичат баща си, радват му се, защото е богат, има какво да им даде. Щом осиромашее и остарее, те вече не могат да го търпят и чакат по-скоро да си замине за онзи свят, да не седи около тях като стражар, да следи как живеят, колко харчат и т. н. Ако бащата е богат, и стар да е, синовете обикалят около него с почитание, очакват да им даде нещо. Какъв морал има в тази любов? Любовта с пари нито се предава, нито се продава. И знанието с пари не се предава. Мъдростта, истината, както и всички добродетели изобщо, с пари не се предават. Добродетелите нито се предават, нито се придобиват с пари.
Казват, че всяка добродетел може да се придобие. Това е самоизлъгване. Любовта е свободна в своите прояви. Тя не зависи от никого. Щом иска да помогне на някой грешник, тя слиза в ада, хваща грешника за ръка и го изнася вън, като минава и заминава покрай светията, без да обръща внимание на последния. Светията се обърне, погледне към любовта, но не може да я спре, оставя я свободно да се проявява. Любовта погледне грешника, позасмее му се, позабавлява се с неговите страдания и го пусне. Ще кажете, че хората на любовта имат меки сърца. И това е възможно, обаче защо любовта обича грешния? Защо майката обича детето си? – Защото плаче. Като плаче, като вика, детето се налага на майка си, иска тя да го обича, да му обърне внимание. Следователно всички хора, които искат да бъдат обичани, се налагат. Това не е правилно разбиране. Любовта не се изисква. Който иска да учи закона на любовта, той трябва да мисли за нея, но не да я изисква. Това не значи, че човек не се нуждае от любовта. Всеки се нуждае от любовта, но начините, по които я търси и по които постъпва, не са правилни.
На фиг. 1. имате десет концентрични кръга. С помощта на тия кръгове ще обясня причината за страданията и нещастията на съвременните хора. Представете си, че тия десет кръга са сита с различна гъстота: външните са по-едри, а колкото по-навътре се влиза, от десетото до първото, стават все по-ситни, по-гъсти. Тези сита, които имат форма на плоскости, са насочени към земята. На тях отговарят други десет концентрични кръга, десет сита, т. е. десет плоскости с посока към небето. Ми-сълта на човека минава през различно гъсти сита, независимо от това, дали тя е възходяща, или низходяща. Когато мисълта е възходяща, т. е. когато тръгва от земята и върви към небето, тя минава постепенно от по-редки в по-гъсти сита. Последното сито е толкова дребно, че почти не пропуща мисълта на човека. За да мине една човешка мисъл през последното сито, изисква се голяма чистота, вътрешна и външна. И обратно: когато мисълта на човека е низходяща, т. е. тръгва от небето към земята, първите сита са по-гъсти и колкото по-надолу слиза, те стават все по-едри. Последното сито е толкова едро, че през него минават цели планини.
Значи нещастията на хората се дължат на факта, че без да съзнават, те се стремят към центъра на земята, в гъстата материя, в плоскости, в сита, през които минават нечистотиите на всички хора. Това значи хората да ви обичат. Щом искате хората да ви обичат, те непременно ще ви заведат в гъстата материя, при редките, при едрите сита, през които минават и хубавите, и лошите им работи. Мишката е направила следния договор с котката:,,Ти ще ме ядеш, но ще знаеш, че заедно с това ще вземеш и хубавото, и лошото, което имам в себе си.” Мишката причинява много болести на котката, а често и смърт. Следователно докато се привлича от обичта, от любовта на хората, човек слиза към центъра на земята и започва да се товари с нечистотии. Вместо да се изкачва с мисълта си нагоре, към гъстите сита и да се освобождава от нечистотиите, от лошото в себе си, човек слиза надолу, в гъстата материя, дето ситните дупчици на ситата се запушват и остават само едрите, през които минават най-големите нечистотии. По този начин човек се все повече и повече товари. Това показва, че той е сбъркал пътя на своето движение. Какво трябва да направи? – Да обърне ситните сита нагоре, а едрите – надолу, т. е. да измени посоката на своята мисъл.
Казвате: „Как ще прекараме живота си? Какво ни чака в бъдеще?” Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати.
Много такива примери има в живота. Майката е добра, разумна жена; бащата е учен, виден човек. Те искат да им се роди добро, умно дете, да прилича на тях. Наистина, ражда им се дете, което външно прилича на тях, но по качества се различава и от майката, и от бащата. Детето е упорито, своенравно, не слуша нито майка си, нито баща си, не иска да учи, да работи. Защо е така? Има дълбоки причини за това. Тогава и вие можете да се запитате, защо не мязате на Бога, от Когото сте излезли, а сте толкова упорити и своенравни? Ще кажете, че сте сгрешили, излъгала ви е змията и сте изгубили Божествения си произход. Други пък ще кажат, че са получили тия лоши качества по наследство от своите деди и баби, от своите майки и бащи. – Не, да се извинявате с грехопадането на първите човеци, с наследствените си черти, това не е философия за живота. Това са залъгалки. Някой казва, че е наследил голямо богатство от дядо си и от баба си. Значи каквото представя богатството, което наследявате от дядо си, например, такова нещо представят наследствените черти от дядо ви и от баба ви. В някой дом дядото има четири внуци обаче той оставя наследството си само на един от тях. Защо? – Защото дядото обича този внук най-много и желае чрез него да се прероди. Той си приготвя условия за новото идване на земята. Така също се предават и наследствените черти: един от внуците наследява една черта от дядо си, или от баба си, вторият внук–друга някоя черта. Когато само един от внуците получи наследство от дядо си, останалите се сърдят, завиждат на брата си. Те не знаят, че с осиновяването на един от внуците, дядото си приготвя условия за идването на земята. Той оставя внука си като слуга на парите му, че като дойде пак на земята, да си ги вземе.
Като слушате тия неща, вие се запитвате, вярно ли е това, или не. Задавали ли сте си въпроса, колко от вашите мисли и чувства са верни? Колко от вашите опитности са верни? Това не е за обезсърчение, но вие трябва да дойдете до положение да проверявате истинността на всички факти и да гледате на тях с еднаква сериозност. Не е въпрос да делите нещата на важни и маловажни. Не делете и хората на красиви и грозни. Красота и грозата са относителни неща. В един случай можете да кажете, че някой човек е красив, а друг - грозен, но в друг случай, грозният е сянка на красивия, а красивият е обект на грозния. Грозният е толкова необходим за красивия, колкото красивият – за грозния. Те не могат един без друг. Грозотата е необходима, за да изпъкне красотата; красотата е необходима, за да изпъкне грозотата.
Сега онези, които не разбират закона, са недоволни защо да бъдат грозни, а да не бъдат красиви. – За всички хора има възможност красиви да бъдат, но има възможност и грозни да бъдат. Каквато възможност има за човека да бъде красив, такава възможност има да бъде и грозен. Това са неизбежни неща. Каквато възможност има за човека да бъде светия, такава възможност има да бъде и най-големият грешник. Понеже чо- век сам е създал условия за тия неща, затова те са неизбежни за него. Човек сам може да създаде своята святост, сам може да създаде и своята греховност. Той сам е творец на съдбата си. Представете си, че някой човек влезе в къщата си, затвори кепенците на всичките си прозорци и след това усилено се моли на Господа да изпрати слънчевата светлина в къщата му. Цял ден да се молите за това, молитвата ви няма да бъде чута. Слънчевата светлина няма да влезе в къщата ви. Молитвата ви ще бъде приета, но за други хора. Докато сте се молили, много хора са отворили прозорците си и слънчевата светлина е озарила техните къщи. Като сте се молили, забравили сте да отворите кепенците на вашите прозорци. Значи светлината е влязла в къщите на всички хора с изключение на вашата. Какво трябва да направите, за да влезе светлината и във вашата къща? – Преди да изгрее слънцето, вие трябва да отворите кепенците на вашите прозорци. Щом слънчевата светлина огрее къщата ви, това показва, че молитвата ви е приета. Някога светлината може да влезе в къщата на човека и без молитва, при условие прозорците да са отворени и къщата да е изложена на изток. Какъв извод можете да направите за себе си от това положение?
Мнозина от вас ще се обезсърчат, че при толкова молитви, които са направили, не са придобили това, което желаят. За да обясня коя е причината на вашите неуспехи или незначителни придобивки, ще приведа следния пример. Имате една голяма бъчва, която искате да напълните с вода. Наблизо има чешма. Започвате да наливате вода в бъчвата с малък съд. Като се напълни бъчвата, изливате водата със същия съд. Това коства време, усилие, без да имате големи резултати, защото става прекъсване на работата. Същото може да се постигне при следното положение. Туряте бъчвата под крана на чешмата и започвате да я пълните. В скоро време бъчвата се напълва. Когато пожелаете да излеете водата от бъчвата, за да я напълните отново с чиста вода, веднага отваряте крана и пущате водата да тече. Първото пълнене и празнене на бъчвата представя човешкия живот, в който нещата се прекъсват, застояват и забавят. Второто пълнене и празнене на бъчвата представя Божествения живот, в който нещата се извършват непреривно, бързо и резултатно.
Следователно има хора, които са добри по човешки; има хора, които са добри по Божествено. Добротата на първите ту се губи, ту отново се придобива. Добротата на вторите непреривно се излива и непреривно се втича. Същото може да се каже и за знанието. Който разполага с човешкото знание, той лесно го изразходва и губи, но и лесно може да го придобие. Що се отнася до Божественото знание, то е неизчерпаемо – постоянно се влива и излива от човешката душа. Като се натъкват на изпитания, хората веднага се запитват защо това изпитание е дошло до главата им. – Много просто! Всяко изпитание на човека е дадено с цел да се изпита колко килограма вода има в бъчвата си. Колкото по-малко е водата в бъчвата на някой човек, толкова по-лесно се обезсърчава. При най-малкото изпитание той губи смисъла на живота и започва да роптае против съдбата си, против Бога, против всичко, което се изпречва на пътя му.
Съвременните хора се намират в същото положение: Бога не са видели, но са недоволни от Него. Каквито блага да им да-ват, те все протестират, роптаят, че малко им е дадено или че не им е дадено това, което очакват, вследствие на което постоянно се съмняват. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но той не трябва да го държи дълго време в себе си. Щом го държи малко, то ще мине и замине като пътник. Защо трябва да се съмнявате в човека? – Ама този човек е лош. – Не е лош човекът, но е сянка на нещо. – На какво е сянка?–На добрия човек. Значи зад лошия се крие добър човек. Зад добрия пък се крие лош човек. Какво лошо има в това? Такъв е редът на нещата. Защо съществуват добри и лоши хора, за това не трябва да питате. Защо някой ви обича, а друг не ви обича, и за това не трябва да питате. Тези въпроси седят извън възможностите за разрешаване, с които човек разполага. Ако някой ви обича, все има за какво: или че сте красив, или че сте богат, или че сте добър, или че сте учен. Той още не обича душата ви. Щом изгубите качеството, за което ви обича, и любовта му ще изчезне. Такова нещо представя любовта на хората. Като знаете това, не се стремете да разрешавате тия въпроси.
Сегашните хора са навлезли в областта на неразрешените въпроси. Такъв е въпросът за старостта и за младостта.Старостта настъпва, когато приходите на човека намаляват. Тогава настава тъй наречената финансова криза: дюкяни имаш, няма на кого да ги дадеш под наем; стока за продан имаш, няма кой да я купи; дъщеря и син имаш за женене, не можеш да ги ожениш. Чудиш се какво да правиш. Хванеш се за главата, търсиш изход отнякъде. Какво ще правиш? – Не се грижи за работи, които не влизат в кръга на твоите възможности. Не е твоя работа да жениш дъщеря си и сина си. Хората се женят, а Бог съчетава душите. Следователно щом Бог е изпратил дъщеря ти и син ти на земята, Той има грижа за тях. Не се меси в Божиите работи. Не се наемай да правиш хората щастливи, преди ти сам да си щастлив. Ти сам си нещастен, а искаш другите да направиш щастливи. Това е невъзможно. Как е възможно една нещастна мома да направи момъка щастлив или един нещастен момък да направи момата щастлива? Как е възможно един нещастен момък и една нещастна мома да се оженят и да бъдат щастливи? Това не трябва да ви обезсърчава, но радвайте се, че знаете истината по този въпрос. Не мислете, че знанието, което придобивате сега, ще ви направи щастливи. Напротив, колкото повече знание придобивате, толкова по-нещастни ставате. Знанието не носи щастие. То е условие за развитие на човека. А в процеса на развитието си, човек непременно ще мине през страдания. Който може да използва това условие, той ще придобие мъдростта. Щом има мъдростта, той има и любовта в себе си.
Какво представя знанието? Какво представя мъдростта? Казано е, че мъдростта носи знание и светлина. Без мъдростта вие ще се намерите в положението на човек, който има огнище, на което е турил дърва, въглища, но липсва му запалка, кибрит, с който да запали огъня. Той иска да си сготви нещо за ядене. Всичко си е приготвил, само огънят му не гори. Любовта е запалката, а мъдростта ще научи човека как да употреби тази запалка. Значи любовта без мъдростта не може. Щом любовта дойде, огънят ще се запали, дърветата ще изгорят, а човек ще се стопли и ще си сготви нещо за ядене. В такъв случай за предпочитане е човек да живее, отколкото дърветата да останат неизгорели. Любовта взема, но стократно дава. Щом подложи дърветата на изгаряне, тя е готова да им даде нов живот, по-добри условия от тия, които е отнела. Тя казва на дърветата: ,,Вашите форми са стари, от миналите култури. Вие станахте жертва за човека, но аз ще ви дам нови форми, нови тела, ще ви приготвя за нов живот.” Любовта има право да взема живота на дърветата, защото тя го задържа в себе си и при случай го връща, но вече подновен, възроден. Значи човек е огнище без запалка. Любовта носи запалката. Това е противоречие за вас. Вие се чудите как е възможно да нямате любов в себе си. Вие имате любов, т. е. имате живот, но между вас и дърветата няма отношение. За да се създаде това отношение, Божията Любов трябва да дойде като запалка. Без тази любов въпросът за огъня на огнището може да има само едно обикновено разрешение: днес ще се разреши, утре да бъде пак неразрешен.
Много въпроси не са разрешени: за яденето, за дишането, за богатството и сиромашията, за знанието и т. н. Казвате, че Бог ще разреши тези въпроси. Той отдавна ги е разрешил, но всеки сам трябва да тури искрицата, т. е. запалката, с която да подкладе своя собствен огън. Какво правят хората днес? Като нямат запалка, с която да накладят огъня на своето огнище, тър- сят от съсед на съсед да искат малко огън назаем. Обаче съседите му казват: „Нашият огън гори, но ние не даваме огън назаем. Най-многото, с което можем да ви услужим, е да ви дадем възможност да сготвите яденето си на нашето огнище. Донесете тенджерите си тук и почакайте, докато яденето ви се сготви.” И това е хубаво, но за предпочитане е човек да има свое огнище, свой огън, отколкото да ходи по чужди огнища. Защо? – Като ходи с тенджерката си от огнище на огнище, някъде могат да му кажат да махне тенджерката си от огъня, защото огнището им е нужно. В това отношение вие трябва да бъдете будни, да не чакате даже да ви казват да свалите тенджерката си, защото огънят трябвал. Както виждате, това е нова обстановка на познанието, която трябва да имате предвид.
Съвременните хора, както и учениците на окултизма, търсят неща, които не могат да намерят. Като не ги намират, те се отчайват и обезсърчават. Някой ги намират външно и мислят, че нищо повече не им трябва. Други пък не ги намират и бързо се отчайват. И едните, и другите са на крив път. Защо не ги намират още? – Защото не знаят как да ги използват. Те трябва да бъдат вътрешно готови, че като ги намерят, да ги използват разумно, да се посветят в служене на Бога. Тогава те ще разширят кръга на своята деятелност и ще влязат в общение с разумните същества. При това положение те ще изпитат радост, а не затруднение. Представете си, че тази вечер се даде на всеки от вас по един свободен билет от първа класа на трена или на парахода да обиколите с него целия свят. Какво повече можете да желаете на земята? Такова нещо представя за човека служенето на Бога. Пред него се отваря голям простор. Той се запознава с хора, с местности, придобива опитности и знания.
Представете си, че ви дават такъв билет за небето. Какво ще спечелите от този билет? Ще кажете, че това са фантазии. Колкото се отнася до земята, всичко е възможно, но дойде ли до небето, въпросът е поставен другояче. Много неща могат да се реализират на земята, но ако същите неща искаме да реализираме на небето, намираме се пред невъзможност. Тези неща са невъзможни за болшинството, но са възможни за малцинството. Само Учителите и мъдреците имат привилегия да пътуват извън земята. Обикновените хора, добрите и праведните хора са лишени от тази привилегия. И те имат желание да излязат извън земята, но не са достигнали още до това положение. Един ден и те ще постигнат това, което възвишените духове са придобили. Мислете и вие по този начин, за да можете лесно да се справяте с мъчнотиите на своя живот. Тогава ще гледате с еднакво уважение на всички неща. Няма да казвате, че едно е важно, а друго е маловажно. Всички букви от азбуката са еднакво важни и свещени. Всички числа от едно до десет са еднакво важни и свещени. Като наблюдавате великите сили в природата и тяхното действие, ще видите, че те са съставени от елементарни енергии, които не се виждат, нито се чувстват.Нито една от тия елементарни енергии сама не е в сила да произведе най-малкото действие. Обаче много от тия енергии, събрани на едно място, представят велика сила.
Нашата земя е съставена от милиарди елементарни енергии, които представят малки телца. Тези телца са в непрекъснато движение и на известно разстояние едно от друго. Малките телца се наричат монади. Една от тия монади е наречена централна, защото тя приема първия тласък от невидимия свят. Този тласък, тази енергия се предава постепенно на всички останали монади по права линия. Движението на енергията постоянно се усилва, докато мине през всички монади и после се върне пак към центъра, към централната монада. Движението на тази енергия минава през няколко фази: първо върви по права линия; после – по плоскости с две измерения и най-после се движи в посоките на куба – в три измерения. Движението на телцата, на монадите е причина за движението на земята около нейната ос. Първоначално земята се е движила много бързо около своята ос, вследствие на което част от енергията й станала излишна. Излишната енергия именно е дала подтик на земята да се движи около слънцето. Енергията в малките монади, която постепенно се усилва, е причина за движението в космоса. Невъзможно е да влезе Божествена енергия в човека и да не му даде някакъв тласък. Щом този тласък влезе в човека, той не може вече да остане в това положение, в което е бил първоначално. Най-малката Божествена енергия е в състояние да събуди човека, да го оживи и възкреси. Силата е в малкото, а не в многото. Всеки трябва да знае, че малкото, което има в себе си, е в състояние да го спаси. Малкото всеки може да има, а голямото е достояние за малцина.
Мнозина от вас боледуват и се страхуват да не им се случи нещо лошо. Няма защо да се страхувате. Болестите са задачи за разрешаване. Доброто, злото, сиромашията, богатството, това са задачи за разрешаване. Животът е пълен със задачи. Когато решите една задача правилно, изпитвате радост; когато решите задачата неправилно, изпитвате скръб. Вие сте постигнали известни знания, които трябва да приложите в живота си. При разрешаване на всяка задача е нужно знание. Знанието е капитал, който трябва да вложите в обращение. Знаете ли колко капитал е нужен на всеки от вас? Рокфелер, който разполага с милиарди, още работи. Това показва, че той е недоволен от това, което има. Ако Рокфелер е недоволен от своите капитали, можете ли вие да бъдете доволни от малките капитали, с които днес разполагате? Можете ли да бъдете доволни от вашата малка опитност? Само светията, само ученикът може да бъде доволен от положението си. Вие още не сте нито светии, нито ученици. Как можете да бъдете доволни от положението си? Какво знание имате, че трябва да сте доволни? Ще кажете, че знаете да пеете, да свирите. И децата знаят да пеят и да свирят като вас. Това не е пеене още. Добрият певец влага нещо от себе си, от душата си. За него се казва, че пее с душа. Има певци, които не влагат нищо от себе си. Това пеене е мъртво. То умъртвява, приспива човека. Такова пеене действа хипнотично върху човека. Доброто пеене съживява, ободрява. Някой пее любовна песен и унася човека. Защо? – Защото събужда образи, които го упояват, и той забравя песента. Истинското пеене събужда мисъл. Който веднъж чуе такава песен, той никога не я забравя.
Каквото е истинското пеене, такова нещо представя и истинската любов. Който не познава тази любов, той казва,че обича някого, че е готов да умре за него. Днес се кълне в любов, готов е да умре за любимия човек и след две години не иска да го види. Това не е любов. Любовта не е играчка. Ако е Божествена, любовта всякога остава една и съща, тя не може да се мени. Ако е човешка, любовта всякога си остава човешка, тя не може да приеме качествата на възвишената любов. Божественото е всякога Божествено, човешкото всякога човешко, дяволското всякога дяволско. Защо ще се сърдите? Дяволът е тьрговец, и човекът е търговец – въпрос е кой от двамата ще надхитри, кой повече ще вземе.
Един светия имал една хубава стомна, в която всякога си наливал чиста, прясна вода. Един дявол често влизал в стомната с цел, като пие светията вода, да го приеме в себе си. Светията забелязал това и винаги преглеждал стомната, да не би дяволът да е влязъл вътре. Като го виждал вътре, казвал му: „Слушай, ти трябва да излезеш от моята стомна. Ето, толкова хора има по света, иди малко и на друго място.” Дяволът не слушал, постоянно влизал в стомната. Един ден светията запечатал добре стомната, затворил дявола вътре и му казал: „Сега можеш да ме водиш по целия свят. Аз съм готов да вървя с тебе.” Дяволът тръгнал със светията, обиколил света и най-после му казал: „Моля ти се, пусни ме на свобода.” –,, Ще влизаш ли пак в стомната ми?” – ,,Не, повече няма да влизам.” Следователно ако искате да се освободите от дявола, накарайте го да работи. Той пак ще ви посещава, но всякога по различни начини.
Какво представя дяволът? Дяволът символизира същество, което има за цел да спъва хората в развитието им. Такова е неговото разбиране. Не само дяволът се различава от хората по своите разбирания, но и хората се различават помежду си по разбиранията си. Срещате двама учени: и единият, и другият изучават небето, звездите, но единият разбира едно, другият – друго. Единият се разговаря със звездите, а другият само ги наблюдава и описва. Защо първият учен се разговаря със звездите? – Той знае по какъв начин може да влезе във връзка с тях. Срещате един човек, махнете му с ръка и той веднага ви отговаря – разбира ви. Друг някой махне с ръка на същия човек, той не му отговаря – не го разбира. Много хора се разговарят с движения, предават си цели телеграми – разбират се. Какво показва това? – Че светът, в който живеем, е пълен с разумни същества, които знаят причините и последствията на явленията в живота и в природата. Добре е да разбирате тия същества, но ако не ги разбирате, ще се учите. Голямо благо е за онзи, който ги разбира. Който не ги разбира, той се чувства изолиран от света, като че е попаднал в чужда държава и не знае езика, на който говорят нейните поданици.
Съвременните хора искат да влязат във връзка с разумните същества, но те не знаят по какъв начин могат да постигнат това. Едно се иска от всички хора: да бъдат снизходителни, да прощават грешките на своите ближни. Как ще постигнат това? –Като си служат с едри сита за грешките на другите хора. Когато отивате към центъра на земята, носете със себе си сита с едри дупки. Със ситно сито приятелство не се прави. Щом съжалявате хората, че страдат, че грешат, не ги съдете, но им помагайте. Само така хората могат да се оправят. Когато отивате на небето, при ангелите, ще носите със себе си ситните сита. При хората ще отивате с едри сита и с широки сърца, а при ангелите – със ситни сита и с възвишени сърца.
Днес всички хора страдат, всички плачат, но с плач светът не се оправя. И майки, и бащи, и братя, и сестри са плакали, но грехът си е останал, сълзите не са го измили. Велики Учители са слизали между хората, пророци и апостоли са идвали между тях, държавници са чертали нови програми, проповедници са проповядвали, но светът все още не се е изправил. Висшият свят е съвършен, няма какво повече да се усъвършенства, но човешкият свят трябва да се изправи. Той е сянка на висшия свят. В сравнение с възвишения свят, човешкият свят е грозен, изопачен, той трябва да се изправи. Всички говорят за изправяне на света. Всички го оправят и все неоправен остава. Роди се дете в някой дом. Всички се заемат да го възпитават, учен човек да излезе от него. В това седи първата погрешка. Турете детето в правия път и ще видите, че всичко, каквото е вложено в него, ще се прояви. За развитието си човек се нуждае от вътрешна свобода. Детето познава слабостите на родителите си и щом забележи, че искат да му се наложат, в него веднага се явява обратна реакция и то започва да им се противопоставя. Когато детето порасне, стане голяма дъщеря или голям син, то започва да критикува родителите си. Дъщерята казва на майка си:,,Добър е баща ми, но възгледите му не са прави.” Щом дъщерята разбере това, бащата не може вече да й влияе. И да е прав бащата, всичко е свършено вече. Сега остава животът да влияе на тази дъщеря. По какъв начин? Чрез изпитания и страдания. Когато дойдат големите бури и изпитания в живота й, тя ще разбере истината, ще разбере баща си, ще види, че той е бил прав в своите възгледи. Прав е бил той във възгледите си, но методите на възпитанието, с които си е служил, не са били прави. Докато не мине през опитности, дъщерята не е в състояние да разбере съветите на своя добър баща. И без страдания дъщерята може да се вслуша в съветите на баща си, но само ако тя желае това. Ако не желае, никой не може да я отклони от пътя й. Тази е причината, задето всички хора се пристрастяват към известни свои стремежи и желания, с риск да счупят главите си. – Не, пристрастието е стар метод. С него нищо не се постига. Някой се пристрастява към поста, иска да придобие някакви дарби. Този човек е на крив път. Постът не помага за развиване на дарби. Чрез пост човек може да намали малко от своите мазнини, но не и да развива дарби. Постът усилва волята, донякъде развива търпението на човека, докато най-после той се увери, че и с малко ядене може да живее. Изобщо постът е метод за борба с лошите наследствени черти в човека. Някой обича да яде много, да си угажда. Като пости от време на време, той започва постепенно да се задоволява с малко ядене.
Значи чрез пост човек може да смекчи донякъде неблагоприятните условия, при които е роден. Знанието пък ще му покаже как по-разумно да използва тия условия. Щом има известни придобивки, мъдростта ще дойде в човека, ше донесе запалката на живота – любовта, която ще запали огъня на неговото огнище. Когато огънят в огнището ви е запален, вие ще опечете хляба и като дойдат децата на вашите приятели, ще ги нагостите. Тогава всички ще бъдат весели и доволни. Ако не запалите огъня, кой как дойде, ще ви пита защо не сте опекли хляба, защо не сте сготвили и ще остане недоволен от вас. Дом, в огнището на който огънят не гори, е изложен на вътрешни разногласия и недоразумения. Може ли хляб да се пече без пещ? Може ли огнище без дърва? Дърва се изискват за огнището. Който разполага с повече средства, той лесно може да си достави дърва. Който не разполага с много средства, той трябва да прави голяма икономия на дървата.
Аз вземам думата икономия в най-широк смисъл: икономия на ума, на сърцето, на волята – изобщо икономия на силите в целия организъм. Природата не обича разточителност. Тя наказва и скържавите, и разточителните. Към онези, които разумно приемат и раздават, тя е добре разположена. Следователно и от вас се изисква да не бъдете нито скържави, нито разточителни, но разумно да се справяте с вашите енергии.
От всички се изисква съзнателна работа, да четете лекциите и беседите, да вадите от тях най-ценното и да прилагате. Иначе вие ще се намерите в положението на хора, които са изпаднали в неблагоприятни условия и не знаят как да си помогнат. Преди години бях в Търново и се разхождах из лозето с един млад брат. Спряхме се пред един орех, клоните на който бяха увиснали надолу. Питам брата:,,Защо клоните на този орех са увиснали надолу? Той казва, че навярно породата на ореха е такава. – Не, причината за навеждане на клоните надолу не е в породата на ореха. Причината за това е, че под корените на този орех има канара, вследствие на което клоните увисват надолу като ръце, на които дървото се подпира. Когато човек падне на земята, по същия начин и той се подпира на ръ-цете си. Орехът спуща клоните си надолу, за да преодолее лошите условия. Същото може да се каже и за човека. Когато човек се наведе надолу, това показва, че условията, при които живее, са неблагоприятни. Когато се изправи, условията му са благоприятни. Следователно когато сърцето и умът на човека са свободни, той се намира при добри условия на живота. Когато изпитва притеснение в ума и в сърцето си, човек не е свободен. Когато условията ви са лоши, ще се заемете да изкъртите канарата под вашето дърво на живота.
Казвате, че Господ ще оправи всичко. Това е формула, която хората употребяват от осем хиляди години насам и от която главите им са побелели. Господ всичко е направил, но ние какво ще направим в този век? Този въпрос е принципен, а не личен. Който иска да придобие повече от това, което е постигнал, той трябва да учи, а не да чака Господ да оправя работите му. Работете върху следните четири неща: любов, светлина, радост и мир. Това са четири елемента, необходими за всяка душа. Първото нещо, с което трябва да започнете, е мирът. Поставете мира за основа на своя живот; любовта и светлината – отдясно на себе си, а радостта – наляво. Когато между мислите, чувствата и постъпките на човека се възстанови пълно единство, той разполага вече с дълбок вътрешен мир. Мирът представя психическа сила в човека, при която спокойно могат да се развиват неговите способности. Когато се развие една способност, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудят всички умствени способности в човека. Това подразбира правилно растене и развиване.
И тъй, ако искате правилно да се развивате, спазвайте закона: Когато слизате надолу, към центъра на земята, служете си с широки сита. Това значи: бъдете снизходителни към погрешките на хората. Когато се качвате нагоре, в небето, към центъра на слънцето, служете си с ситни сита. Това значи: бъдете строги, взискателни към своите погрешки. Когато отивате нагоре, трябва да знаете докъде сте достигнали и какво още има да постигате. Човек не трябва да си прави илюзии, да мисли, че Бог му говори, или че ангелите му говорят. И това е възможно, но за да бъде така, много се изисква от човека. Добре е да помислите малко върху въпроса по какво се отличава човек, на когото Бог говори, от този, на когото ангелите и светиите говорят. Такъв човек коренно се отличава от другите.
Изпейте песента: „В начало бе Словото".
Сега някой от вас гледат по-скоро да си отидат вкъщи. Какво ще спечелят, като си отидат по домовете? – Нищо осо-бено. Ще кажете, че сте закъснели доста. – Колко е часът? – Девет. – Какво означава деветият час вечер? – Той означава закон на равновесие.–А средата? – Ден на знание. Деветият час показва, че от невидимия свят искат равносметка, докъде сте достигнали в знанието. В областта на знание вие трябва да бъдете тъй пластични, тъй гъвкави и подвижни, каквито са акробатите, които ходят по въже. Най-малкото отклонение ще ви свали от висотата, затова трябва да пазите равновесие със своята върлина.
Мнозина питат какво изучавате в окултната школа? Ще кажете, че в школата изучавате изкуството да вървите по въже, на височина 10 – 15 метра с най-голямо спокойствие. Ще ходите по въжето тихо и спокойно и ще пазите пълно равновесие. Това значи окултизъм. Вие сте слуги, изпратени в чужда страна, при строги господари. И сега бързате да се върнете по домовете си; причината за това е, че господарите ви чакат да свършите определената за деня работа. Ще се върнете при господарите си, но кесията ви трябва да бъде пълна с пари. Без пари работата ви няма да върви. Ако слугата се върне от лозето с пълна кошница грозде, господарят ще бъде доволен от него.
Мислете върху положението си като слуги, изпратени на гурбет на земята. Мислете и върху това какво трябва да занесете на небето от вашия гурбет. Мислете, че отново трябва да се явите пред баща си като блудния син и да кажете: „Татко, сгреших пред небето и пред тебе. Приеми ме като един от последните ти слуги.” В едно старо предание се казва, че блудният син се явил пред баща си със скъсана торба, която обаче била много ценна. Следователно всеки, който се върне на небето, все трябва да занесе нещо от своя гурбет. В притчата за блудния син не се предава подробно разговора на сина с бащата. Блудният син казал на баща си: „Татко, докато бях при тебе, ядох и пих, измъчвах слугите. Откак се отделих, изгубих тези условия, но се научих да работя, да слугувам. Днес съм готов да изправя погрешките си.” Тази е причината, задето бащата заповядал на слугите си да заколят най-тлъстото теле за изгубения си син. Той сам турил пръстен на ръката на сина си и го целунал. Блудният син казал на баща си, че се връща в неговия дом не като син, който знае да заповядва на слугите си, но като син, който е готов да слугува, да даде пример и на другите как да работят.
Следователно всеки син, който отива на гурбет и се връща при баща си, непременно трябва да носи нещо ново, ценно в своята скъсана торбичка. Скъсаната торбичка говори за мъчнотиите, през които синът е минал в чужбина. Един ден, когато и вие се върнете на небето при своя Баща, трябва да сте се научили вече да слугувате. Ако през време на вашия гурбет на земята се научите да слугувате, задачите ви са добре решени. Няма по-велико и по-красиво нещо от това, да знае човек как да слугува!
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"
13. Лекция от Учителя, държана на 18 януари, 1928 г., София.