Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Типове и образи
— Само свЯтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината. Къмъ кои типове можете да отнесете про¬рокъ Йона? Преведено на еврейски езикъ, Ионъ означава гължбъ. Значи, той се отнася къмъ венеринитЯ типове. Понеже лесно се обезсърд- чавалъ, това показва, че и Луната имала влия¬ние върху него. Къмъ кои типове се отнася Соломонъ? Кои планети сж имали влияние върху него? (— Меркурий, Юпитеръ, Венера). По влияние на баща си Соломонъ е юпитери- анецъ. Изобщо, той не се придържалъ строго въ постановленията на Мойсея, но самъ из- дирвалъ нещата. Соломонъ ималъ разположе¬ние къмъ научни изследвания. Той е написалъ много работи: Притчи, ПЪсень на Песните, Еклесиастъ. Подъ влияние на кои планети се е намиралъ. когато е писалъ „Песень на Пе¬ните?" (—Подъ влиянието на Венера и Луната). Който чете „П-Ьсень на Песните", требва да бжде силенъ. Не е ли силенъ, човекъ не може да издържи на ония мисли, които сж прока¬рани въ нея. Притчите представятъ друго не¬що. Като ги чете съзнателно, човекъ може да изправя погрешките си. Въ Еклесиастъ Соло¬монъ се намира подъ влиянието на Сатурна.
201 Представете си, че въ дадения моментъ ви предложа н*Ьколко билети съ различни въз¬можности. Запримеръ, мога да ви дЪмъ единъ билетъ, съ който да присжтствувате на богатъ, царски обЪдъ. Съ втория билетъ можете да отидете на театъръ, съ третия — на концертъ, съ четвъртия — на екскурзия, нЪкжде въ стран¬ство. Отъ четирите билета, кой бихте избра¬ли? За да предпочетете единъ отъ четирите билета, вие требва да имате разбиране, да знаете, какво ще придобиете отъ него. Същото можемъ да кажемъ и за окултното знание. Не е достатъчно, човекъ да знае нещо, но той требва да използува това знание. Окултното знание е кондензирано. Иска ли да се ползува отъ него, ученикътъ требва да го разреди въ нЪколко килограма вода. При това, той требва да знае свойствата на водата, а същевременно и количеството вода, нужно за разредяване на известно окултно знание. Колкото по разреде¬ни разтвори отъ окултното знание употребя¬вате, толкова по-голема полза ще имате. Дой¬дете ли до това положение, вие ще можете да лекувате своите недъзи само съ чиста вода. Запримеръ, ако вземете определено ко¬личество водни капки, вие можете да леку¬вате подозрението, съмнението, нетърпението и др. За всеки недъгъ, за всеко отрицателно чувство ще употребявате точно определено количество вода. При този начинъ на леку-ване, човекъ придобива нови знания, които осмислятъ живота му. Изобщо, знанието осми¬
202 сля стремежите на чов-Ька, както и целия му животъ. Коя 6 главната яричина за търпението и нетърпението ? Забелязано е, че хора, които не дишатъ дглбоко, сж. нетърпеливи. И обратно: хора, които дгшатъ дълбоко, сж търпеливи. Дълбокото дишане е пълно дишане. При това дишане взиматъ участие и долната, и горна¬та часть на дробовете. Като поема повече въздухъ, всички алвеоли се изпълватъ, вслед¬ствие на което чов-Ькъ задържа въздуха за погдълго време въ дробовегЬ си. Колкото по¬вече въздухъ поема чов-Ькъ, толкова повече прана влиза въ дробовет-Ь му. Отъ дробовегЬ праната прониква въ ц-Ьлня организъмъ. Съ праната заедно чов-Ькъ възприема повече идеи, които следъ време се реализиратъ. Значи, часть отъ идеит-Ь се приематъ чрезъ въздуха, а се оплодяватъ въ б-Ьлия дробъ. Тъй щото, който иска да придобие търпение, тр-Ьбва да диша дълбоко. Не диша ли дълбоко, той става нервенъ, сприхавъ, нетърпеливъ. Видите ли чо¬в-Ъкъ, който диша бързо, кратко, ще знаете, че дишането му обхваща само горната часть на дробоветЯ. Този чов-Ькъ не може да бжде тър- пеливъ. Накарайте двама души — единиятъ търпеливъ, а другиятъ нетърпеливъ, да напи- шатъ една и сжща теза, ще намерите грамадна разлика въ работата имъ. Въ тезата на търпе¬ливия има по-голема дълбочина и смисълъ, отколкото въ тази на нетърпеливия. И двамата мислятъ, но мисъльта имъ коренно се различава.
203 Днесъ всички хора се намираме въ края на века. Предъ видъ на това положение, повечето хора бързатъ, искатъ да ивживЪягь това, кое¬то имъ е определено. Некой се впущатъ въ удоволствия и преживявания, искатъ да си пожив"Ьятъ. Удоволствията и бързите прежи¬вявания не сж истинскиятъ животъ. Да живее човекъ и да се радва на красотата на живота, това значи, да се проникне отъ великите идеи на Духа. Колкото по-високи сж. мислите на човека, по-благородни чувствата му и по-чи- сти желанията му, толкова по-осмисленъ е него- виятъ животъ. Като ученици, отъ васъ се иска пълно концентриране на мисъльта. Концентрирането на мисъльта е въ зависимость отъ дишането. Колкото по-дълбоко дъша човекъ, толкова по-лесно може да се концентрира. Отъ дру¬га страна, концентрирането на мисъльта се определя и отъ броя на идеите, които вълну¬вате човека. Ако държи много идеи въ ума сй, човекъ бива разсеянъ. Той требва да държи една основна идея въ ума си, около която да се съсредоточаватъ всички останали идеи. Да имашъ една свещена идея въ ума си, това не значи, да мислишъ целъ день върху нея. Достатъчно е две минути да мислишъ върху нея, за да се реализира тази идея и следъ време да даде плодъ. Този моментъ ще бжде единъ отъ паметните. Когато става въпросъ за изправяне на живота, некой казватъ, че като остареятъ, то¬
204 гава ще мислятъ за това. За да разберете, ка¬кво значи изправяне на погр-Ьшкит-Ь на стари¬ни, ще направя следното сравнение. Предста¬вете си, че една кола се спуща по наклонъ. Можете ли да я спрете въ пжтя й, да я по¬правите? Колкото и да желаете, вие не може¬те да я спрете, защото наклонътъ е гол-Ьмъ. Ако при движението си по наклона колата не претърпи никаква катастрофа, ще спре въ по¬лето. Стигне ли благополучно въ полето, ако има н-Ькаква повреда, тя лесно ще се изправи. Значи, колата въ полето представя стария жи¬вотъ на чов-Ька. И въ това положение могатъ да се изправятъ погр-Ьшкит-Ь, но само тогава, ко-гато колата може да се впрегне на работа. Н-Ьма ли да се впр-Ьга, никакви поправки не се правятъ. Следователно, чов-Ькъ може и на ста¬рини да изправи живота си, но само ко¬гато съзнава, че му предстоятъ нови изкачва¬ния и слизания, нова работа. Обаче, ако ста- риятъ мисли, че не може вече да работи, той е кола, която е спр-Ьла на полето. За такава стара, развалена кола, господарьтъ не иска да прави разходи, да я поправя. Това положение, т. е. такава старость представя излизането на чов-Ька отъ нормалния животъ. Движението на нормалния животъ е подоб¬но на това на св-Ьтлината — вълнообразно. Каз¬вате, че младиятъ чов-Ькъ жив-Ье интенсивно. И младиять, и стариятъ тр-Ьбва да жив-Ьятъ спо- редъ естественото движение на живота. Ви-дите ли, че н-Ькой младъ се спуща стремител¬
205 но по наклонъ, безъ спирачка и контролъ, ще знаете, че той живее несъзнателно. Ако пъкъ на старини чов-Ькъ остава на поле¬то, да се изправя, ние знаемъ вече, какво е било миналото му. Ще кажете, че стариятъ е поумн-Ьлъ, изправя погр-ЬшкигЪ си. Не, този старецъ нищо не е придобилъ. Той изправя погр-Ьшкит-Ь на своя безконтроленъ животъ на младини. Кой е виновенъ, че младиятъ се е спущалъ стремително по наклона? Вината е въ спирачките. Те сж били развалени. Обаче, господарьтъ на спирачките требва да бжде внимателенъ, да не тръгва съ развалени спи¬рачки. Ако машинистътъ е пиянъ и не може да управлява спирачките, тренътъ непремен¬но ще излезе отъ релсите. Ако съзнанието ви е будно, вие ще се молите на Бога, да не стане гол-Ьма катастрофа, и втори пжть ще бждете внимателни, да не се качвате на тренъ, чийто машинистъ е пиянъ. Какъ изпълнихте задачата съ водата? По¬неже се] а немате условия за тази задача, ще я отложите за известно време, докато се пригот¬ви чешми чката, долу при реката. Като прави¬те тази задача, ще научите некой свойства на водата, главно магнетичното й свойство. Не¬щата се изучаватъ добре, когато се прилагатъ. Запримеръ, казватъ, че овцата е кротка. Това е опитано отъ актьори, които играятъ любовни роли. Преди да се яви на сцената да изиграе своята любовна роля, актьорътъ се храни ц-Ьлъ месецъ съ овче месо. Този методъ се отнася
206 до месоядцит-Ь. Какво тр-Ьбва да прави актьо- рътъ, който е вегетарианецъ? Той тр-Ьбва да се храни съ такива зеленчуци и плодове, кои¬то иматъ свойствата на овчето месо. Има та¬кива плодове и зеленчуци. Изобщо, искате ли да се храните съ чиста, здравословна храна, ще знаете, че не е безразлично, какъ се приготвя хлЬбътъ, откъде се купува и т. н. Направете опитъ поне за десетина деня да се храните съ хлЪбъ, приготвенъ отъ ваше жито, отгледа¬но съ любовь, счукано съ специаленъ камъкъ, или на ваша воденица. Като правите хл-Ъбъ сами, ще видите разликата между вашия хл-Ьбъ и този, който купувате отъ случаенъ фурна- джия. Не е безразлично, кога се с-Ъе житото. Ако сте пос-Ьли житото въ моментъ, когато ритъмътъ на слънчевит-Ь енергии е възходящъ, вие ще имате единъ резултатъ; ако сте го по¬с-Ьли въ момента, когато енергиит-Ь на слън¬цето съ били низходящи, ще имате другъ ре¬зултатъ. Това се отнася не само до житото, или до другигЬ растения, но и до посаждане- то на вашигЬ мисли и чувства. Като ученици, вие тр-Ьбва да правите опити. Колкото добри да сж резултатит-Ь на опитигЪ, вс-Ьки опитъ може да трае 15—20 деня, не може да се продължава съ години. Защо? Защото опитит-Ъ изискватъ специални условия, външни и вътрешни. Опитит-Ь сж ценни, понеже отъ тЬхъ чов-Ькъ се учи. Истин¬ско знание е онова, което е придобито отъ опитъ, външенъ или вътрешенъ. Заприм-Ьръ,
207 като ви говоря за резултата на хл-Ьбъ, който човекъ си направилъ, азъ съмъ убеденъ въ силата и хранителностьта му, защото съмъ го опиталъ и сравнилъ съ онзи хлЪбъ, който ку¬пувате отъ фурните. При това, за водата, съ която е мЪсенъ хлеба, за огъня, на който е печенъ, също съ спазени специални условия. Не е безразлично, въ кой часъ на деня е до¬несена водата; не е безразлично, отъ коя гора и кога сж. донесени дървата; не е безразлично, кога е замесенъ хлебътъ. Спазятъ ли се всич¬ки благоприятни условия, вие имате хлебъ, който крие въ себе си магическа сила. Мнозина се отчайватъ, като видятъ, колко работа имъ предстои. Кога се отчайва човекъ? Когато употребява много време за дребни ра¬боти. Некой мисли, че за да помогне на некого, требва да му говори много, или да му прави много добрини. Помощьта не е въ многото. Искашъ ли да помогнешъ на некого, помисли две минути за него. Презъ това време не до- пущай никаква лоша мисъль или лошо чувст¬во къмъ него. Искашъ ли да се разговаряшъ съ некого, дай му две минути на разположе¬ние. Въ това време ти можешъ да му кажешъ толкова неща, колкото за десеть часа. Искашъ ли да посетишъ единъ боленъ, посети го за две минути и изпрати къмъ него своите чисти и добри желания. Две интенсйвни минути въ мисъльта, въ чувството, въ разговора, въ правене на добро струватъ повече отъ де¬сетки мисли и чувства, отъ дълги разговори
208 и отъ много добрини. Така постъпва Богъ. Ако Той ви държи две минути въ мисъльта си. вие сте придобили толкова, колкото въ ц-Ьлъ животъ не можете да придобиете. Изобщо, искате ли да имате резултатъ и усп-Ьхъ въ живота си, стремете се къмъ интенсивна мисъль и интенсивни чувства. Ако можете вс-Ь- ки день да преживявате по две интенсивни минути, гЬ съставятъ половинъ день отъ го-дината. Въ този половинъ день е силата на ц-Ьлата година. И тъй, за да възприемете окултнит-Ь идеи, отъ васъ се иска не продължителна, но интенсивна работа. Вс-Ьки день мислете по две интенсивни минути върху известна идея. Като мислите редовно, вс-Ьки день, въ десеть години вие ще разберете и възприемете ония окултни истини, които не сте могли да разбе¬рете. Това значи възприемане на знания чрезъ разредяване. Презъ това време съзнанието на чов-Ька се пробужда, и той излиза отъ яйцето, както пиленцето отъ своята черупка. Докато не се пробуди съзнанието, чов-Ькъ е затворенъ въ яйце, въ ограничителни условия, лишенъ отъ св-Ьтлината и простора на живота. Много време прекарва чов-Ькъ въ яйцето, докато се излупи, но това не тр-Ьбва да го обез- сърдчава. Ако работи десеть години непрекъс¬нато и употр-Ьбява по две минути за съзна¬телна работа, чов-Ькъ ще има петь интенсивни дни презъ живота си. Ако работи 20 годи¬ни, ще има десеть интенсивни дни. Ако рабо¬
209 ти 40 голини, ше има 20 интенсивни дни. Следъ 48 години човЯкъ се излупва отъ яйцето. Ка- къвъ трулъ, какво постоянство се иска отъ човЯка, за да се излупи отъ яйцето, въ което е затворенъ. И светиитЯ сж минали по този пжть. ТЯ сж работили цЯли 48 години скрито, отъ никого незабелязани, и сЛедъ това сж били готови за истинско служене на Бога. И тъй, искате ли да се свържете съ ра¬зумната природа, да научите нейния езикъ, по¬свещавайте всЯка сутринь по две минути за съзнателна, интенсивна работа въ мисъльта, въ чувствата и въ постжпкитЯ си. — Само свЯтлиятъ пжть на м ж- дростьта води къмъ истината.
36. Лекция отъ Учителя, държана на 12 юний, 1927 г. София.