Моето верую
12 септември 1924 г., петък, 11 часа сутринта [ул. „Опълченска"] № 66
[Присъстват:] Паша, Сотирка, Мика, Савка. (*Направихме въпрос за Мария Радева - как да й помогнем. Решихме да питаме Учителя. Слезнахме.) Отличен ден. Слънце! [Учителят дойде и ни говори] Пръв разговор с Учителя: МОЕТО ВЕРУЮ - По въпроса за Мария Радева, може ли да й помогнем? - Във вашата Пентаграма се изисква повече молитва. Вие трябва да се молите и съзнателно да се молите. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето или във волята му - ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултати. Искате да се обърне някому сърцето - ще се молите. Молитвата не иска философия. На Небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша, има само един път. Вие се спирате, казвате: „Дали е този пътят?" Раз¬глеждате го час и половина и все се питате дали е този пътят? Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по същия път. Който ще ви докаже Бога, то е отвънка: един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова: аз се раждам и умирам с един Господ. Аз имам един Господ, който ми даде ум. Един Господ имам, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашия не разбирам." В този Господ ще вярваме ние, Който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един триеличен Бог; молите Му се, но Той не отговаря. А ти, като повикаш Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега, туй ще го пазите, то е „Моето верую": Вярвам в един Господ, с Когото съм дошъл, Който ми даде ума; вярвам в един Господ, Който ми даде сърцето; и вярвам в един Господ, Който ми даде волята. - Защо всички се сетихме за Мария и как да й помогнем? - Духът й е онзи, който ви каза него да не забравите, затова вие я почув¬ствувахте тъй. Хората са чудни в своите разбирания! Някой като задебелее, казват: ста¬нал красив! Всички се радват. Аз си правя сравнение: къща, осветена като Александър Невски - всички се радват. Но туй осветление не е постоянно. А онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, (*никой не я поглежда), но след време там се ражда голяма светлина. Божественото дръжте - вие ще издържите всичко! Човешката душа в малка форма показва границите на космоса. Малката човешка душа има подобието на целия космос. Душата образува форма, без тя да е форма. Тя е извън времето и пространството, затова тя може да бъде и малка, и голяма. Душата се смалява, без тя да се смали. Доказателство за съществуванието на Бога може да се даде, но когато дойде за едно верую на душата си, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си. При каквито условия и да е, ти го чувствуваш в себе си и това нещо философия не иска. То ти казва: „Ще се уреди тази работа!" Нищо пове¬че. „Ще научиш." „Ще дойде време." Бог работи над всички същества! Това значи: Бог ги разбира и ги хармо- нира - Безграничното да се слее в единство. Ще се молите. Вътрешно ще се молите дълго време. Правете този опит. Вярата ви да почива на онова вътрешно чувство. Има един вътрешен усет-то е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Най-първо детето вярва на всичко, после не вярва и като умира, пак вярва. Едно нещо трябва да помните: Любовта, Любовта към Бога, Любовта към хората, с тази любов човек трябва да се роди, тя не иде от после. Сега във вас може да се прояви тази любов, но тя не иде сега, тя се проявява сега, но тя е била вътре във вашата душа. Вие казвате: „Обикнах този приятел." Вие в мина¬лото сте го обичали ред съществувания и в Невидимия свят си мислил за него, а тук като дойдеш, казваш: „Все е хубаво човек да има един приятел." Значи, ти го знаеш и го чакаш. Вие мислите, че може да скъсате връзките на Любовта. Не, ти ще се отвържеш на едно място, а ще се [вържеш] (*явиш) на друго място. Господ възпитава хората. А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която те имат в ума си, в сърце¬то си, във волята си, да я проверят. Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде!" Но ти, всички богатства, които Бог ти даде, опази ли ги тъй чисти? Ти дойде на Земята с Бога, а понеже хората на Земята вярват, че няма Господ, и ти прие това и казваш: „Няма Господ." И затова Господ те учи вътре: „Не е хубаво това, не го прави." И ти почнеш да се терзаеш. Ето философията. И човек, като допре ножът до него¬вия кокал, той се замисли. Заговори му Господ на сърцето, на ума и на волята. И веднага иде едно съживяване у него и тогава казва: „Научих как се живее." Двама вървят заедно, мълчат. Единият се качи на коня и каже: „Любовта разкрива Бога в нас!" и си замине. Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите. На сегашните хора не трябва толкова знание. Но всеки човек трябва да има една своя теория, (*едно верую). Твоята теория за Бога каква е? Сега, защо изскочи образът на Мария Радева пред вас? Знаете ли защо? За да не повторите нейната погрешка. Казва ви се тъй: „Не правете погрешка- та на Мария Радева." Ако вие не направите погрешката, значи вие може да й помогнете. Ако искаш да помогнеш някому, не трябва да слезнеш в неговото положение. Че то е лесно... Да кажем, аз държа изпит, ще кажа: „Господи, Ти си, Който даваш светлина, аз искам да свърша заради Тебе! Не е заради дип¬ломата, но аз искам да свърша туй знание!" Защото човек между професорите все ще научи нещо. Де е да влезнеш в един университет да учиш съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Ти можеш да знаеш повече от про¬фесора, но да се представиш като най-скромния ученик. Че тук се изисква ха¬рактер, тук се изисква търпение: ще се учиш, ще наблюдаваш... Че то е величие на характера! А тези, които много знаят, виждаме ги, все се забатачват в живо¬та. Минала мечката покрай мравките и я ухапали няколко, понеже мечката тряб¬вало да мине малко по-настрани. Мечката пък казала: „Как тъй да ме ухапят те!" А мравките казват: „Защо минава тя през нашето културно царство?" Сега, приложението. Да кажем, вие сте ученичка и учениците ви хапят. Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк." И втори път ще заоби-колите. Един учител може много добре да улесни живота на своите ученици, нап¬ример на бедните и тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учите¬ля си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителите си? Да бъдат справедливи, никога да не (*ги) лъжат и да говорят на техния език. Учителят да заведе децата в гората при бора, да го зареже и да каже: „Вижте, деца, как плачат дърветата, когато се режат!" фак¬тите са за детето, то не иска теории. Говорй на детето на (*този) символичен език, отлично ще му въздействуваш. Но абсолютно никаква лъжа при децата! Говори им на един език, който те разбират. Когато децата питат: „Господ кой Го направи?", то значи: човека кой го направи? И ние можем да (*им) кажем само човек кой го е направил и се свърши въпросът. Като кажем: „Бог е направил човека", то е достатъчно за тях. Защо го е направил? Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил. И ще се свърши въпросът. Да допуснем, един идеален слуга, работи без пари, иде при вас и ви ка¬же: „Нямате ли нужда за слуга?" Работи този човек от любов! Питам: по-идеа¬лен слуга от слугата на Любовта има ли? Защо е дошъл той тука? Заради Лю¬бовта! И ако Бог седи в нас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи, красивия език, който изразява Любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Запо¬вядайте", кажете: „Ще дойда сега." Тъй езикът ни да бъде положителен - и в отрицателен смисъл, и в положителен, все да бъде положителен. А сега казва¬те: „Ще видим дали ще дойдем." Кажете: „Ей-сега ще дойда." И тръгни. „Ей-сега ще направя тази работа", и я направи! Това е красиво. И човек, когато има да се бори с нещо, то е приятно. След като имаш едно противоречие в себе си и дойде борба, то е красиво. Единственото красиво нещо на Земята за Бога са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия - за да седи Господ тук. Туй е една права мисъл. Че, ако вие падате във водата, то е един изпит заради мене: ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да си кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде, дали ще го направи?" Понеже повди¬гаш този въпрос, Господ иска да те избави от съмнение, бутне те във водата, аз те изваждам и ти вече носиш една опитност в себе си. Който иска живот без противоречие, той не може да разбере, че същ-ността на живота е едно велико противоречие. Самият живот се жертвува, за¬щото Бог, за да напусне Своя покой, Своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вънка от Неговия покой. Следователно Господ търси противоположности. Той, като седи в покой, казва: „Те са незавършили своето съвършенство." Той като те погледне веднъж, свършено е вече. У Него няма туй бавене. Може да минат хиляди години, но онова, което е решил Той, то ще стане. Коя мисъл остана сега у вас? Бога
любовта в нас - Което Бог иска, то ще стане. Всички прави с Учителя напра¬вихме един триъгълник с движение на ръцете и произнесохме думите: ,Любовта разкрива Бога в нас. и Този ъгъл е двоен. Защо сте четири? Миналия път бяхте три. Три е [триъгълникът]. Сега с мен сте пет. Защото основа ви трябва. Ако вие с мен сте пет, тогава Господ да бъде шестият, значи два триъгълника. Сега ви трябва една киселина. Добрата молитва. Живата Пентограма. С Учителя рисувахме Пентограмата и произнесох¬ме формулите на петте Добродетели ( с движение на ръката, както е в Пентограмата.).