Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г.
Разговор първи - УПЪТВАНЕ
Аз зная самата Истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази Истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим. Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат на делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил. А понеже делото Божие в тоя свят се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата на истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време на Духа Божий да изправи непоправимите неща. В това именно се изпълнят думите Господни – в Словото Му, че онези, които Го любят, всичко, което им се случи, им съдейства за Добро. Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото. И оттук ние казваме, че Животът не е нищо друго, освен опитност. Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение. Но все-таки, всичко трябва да върви вътре в своите граници. Погрешките се превръщат на ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила. Тук се указва същият този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза на человечеството.
Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват, без щета на самаго теб. Затова, като си тъй изложен на опасности, нужно е да си постоянно под ръководството на зоркото око Божие, което бди. Ето днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими, и приготви се следователно да ме слушаш докрай. Защото ще ти говоря като на разумен.
И тъй, пътят на Живота е продължителен и при това – труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе на нагоре изисква усилия, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се: който победи, нему ще се даде венеца на Живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за Доброто – да сторят плод, достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството – в познанието Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, конто Го любят. Там, горе в Небето, има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии.
Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на Синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли Аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе.
Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божий. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда Живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори Доброто, което може, и възпира Господа от да го извърши чрез него.
Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като Виделина в душата си – да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после – във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.
25 юни 1900 г.
Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божи, който ще посети Земята и всички живи и мъртви на нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени отсред. Господ ще погуби нечестието и людете Негови ще повика. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината на Неговото присъствие. Благословени от нине всички, които любят Господа Бога. Мир да бъде над тях. Мир на всички, които уповават на Него. Така говори Господ Спасителя.
30 юни 1900 г.