Размишление върху светлината.
Чете се темата: „Най-малката форма в природата".
Когато се говори за малка форма в обикновения живот имаме предвид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Вие нямате представа за големината на тия същества. Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп. Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества. И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дел от нещо. И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свет на спокойствие, на чистота. Микроскопът, обаче, открива реалността. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е. при изявяване на живота. Най-големата форма се проявява при свършване на живота. Аз взимам думата „свършване" в ограничен смисъл.
Следователно, всеко тело, което има най-малка форма, се намира далеч от нашето съзнание. Колкото по-голема е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас. Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят. Например, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо. Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата. Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място.
Мнозина казват, че някой човтж, като дете бил глупав, но като пораснал, поум- - нЪл. Това е невъзможно. Какъвто е човек в началото на живота си. такъв остава и до края. Глупавият е винаги глупав, а умниятъ
— винаги умен. Кой човек е глупав и кой — умен? Глупавият никога не работи. Той се труди, мъчи и не се тревожи. Умният ра¬боти и се тревожи, безпокои се от постъпкит- на глупавия. Глупавият винаги има господар. Той може да стане слуга на умния, но умният — никога. Само умният е господар. Ко¬гато глупавият стане слуга на умния, той ще му причини ред пакости. Глупавият слуга костува на господаря си много повече, откол¬кото работата, която ще му сверши: днес ще счупи нещо, утре — друго и т. н.
Съвременните хора искат да живеят добре, да бъдат щастливи, но не правят ни¬какви усилия за да придобият щастието. Щаст-лив може да бъде само онзи. който е изпра-вил погрътдкиг си. Не се изправят лесно погръшки. Затова е казано че Бог е дълго-търпелив. Той чака времето, когато хората ще изправят погртшжит си и ще поумнеят. До¬като сд здрави, т са. недоволни от здравето си, намират, че с здраве само нищо не шо-гат да постигнат. Като са болни, от бо-лестта си са недоволни. Като дойде зима, не¬доволни са. че обущата и чорапит им не са дебели, топли. Като дойде лъто, недоволни са, че чорапитъ- им са дебели, а обущата — теж¬ки. Малко се иска от човека. за да стане до-волен. Щом има лътни и зимни чорапи и обу¬ща. нека задържи лътнит за лътото, а зим-нит — за зимата. Когато е здрав, да се па¬зи да не се разболъе. Когато е болен, да се л-Ькува. Който не се съобразява с времето и не цени това, което му е дадено той е глупав.
Всички хора н-вмат еднакви разбирания за нъщата, нито еднакъв вкус. Това. което за едного е красиво, за другиго е нещо обикнове¬но. дакой вижда най-малкит^ н-Ьща а друг не вижда и най-голямит. Някой вижда най-мал¬кото петно на дрехата си и бърза да го изчи¬сти. Друг не вижда и голямиг петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не за¬служава да се занимава с дребни нъща. Ще кажете, че това зависи от културата на чове-ка. Срещате, обаче, културен човек, но съ¬знанието в него не е пробудено. Това показ¬ва, че съзнанието на човека има разни фази. Нъщата се опредълят от съзнанието и вж-трешното разбиране на човека. Тази е причи¬ната. поради която един счита за добро това, което за друг не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученост. за сила са. относителни, а не абсолютни величини. ЬИзкай може да брои до милиони и милиарди и мина¬ва за учен. Друг може да брои само до де-сет и минава за глупав, за прост човек. Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената бъше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзна¬нието си? Може ли той да изчисли, каква е те-жината на един квадралион микроскопически прашинки? Ако една прашинка тежи една два-десетмилионна част от грама колко ще тежи един квадралион прашинки?
Тъй щото, не е достатъчно само да каже¬те, че някой е добър или красив, но трябва да знаете, в какво седи добротата или красота¬та на този човек. Ще кажете, че очит му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н. И това не е достатъчно. Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка. Има една норма, която определя правилността на нещата. Щом отговарят на тази норма, т са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнина¬та всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта. защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че дър¬жавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. За опра¬вдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава. Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон. Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма да се чувствате добре.
Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че н-Ъмат любов помежду си.— Защо?— Защото идат от различни държави. с различен морал, с различни култури. ВсЬки чов-Ьк е представител на отдълна дър¬жава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода. ВсЬки човек носи в себе си специфичен морал. Ако всички хора бъха граждани на една и съща държава, тЯ щъха да имат еднакъв морал. еднакви разбира¬ния и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н. Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обър-нат към Бога. Чудно нещо! Ако Бог е на-правил човека, защо трябва той да се обръ¬ща към Него? Когато скулпторът направи една статуя, трЯбва ли тя да се обръща към него? Статуята трябва да прилича на съз¬дателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя. Тя говори когато трЯбва. Ако не трябва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може. В статуята го¬вори това, което скулпторът е вложил. Под думата „статуя", разбираме неорганизирана ма¬терия, която принадлежи към особено цар¬ство. Тя има живот в себе си и може да говори. когато я накарате. Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебе-ширът който нищо не струва, може да стане це-нен. —Как? — Ако нЯкой велик човек кого¬то обичате, напише една дума върху тебешира, 'юбсширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир? —Думата, която великият човеж е написал. Сам за себе си. тебеширът е ценен защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеши¬рът. но и човеж се изхабява. Като се радва като скърби, човтзк се изхабява и то по есте-ствен начин.
По какво се различават радостта от скръбьта? Радостта в началото когато иде. носи щастие за човека. В края когато си отива тя носи скръб. Скръбьта в началото носи скръб а в края — радост. Значи, в края ралостта се превръща в скръб. а скръбьта — в радост. Понеже умният чо-втзк иска всЬкога да бъде радостен затова той тр-Ьбва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче. всЬкога носи скръб. Едва се зарадва за н'Ьщо и ведна-I а изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен чов1ж е този кой¬то в началото е скърбен. Глупав човтж е този който в края е скърбен. Едни хора носят скръбьта а други— радостта. Скръбь¬та и радостта са. полюси на живота.
Когато изучавате човешката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото бла¬го да се даде на човтжа. всЬкога му се вижда малко. Колкото и каквото страдание да му се даде всЬкога му се вижда много. ЗапримЬр, ако ви дадат 20 лв. виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв. виждат ви се много. Защо, при една и съща величина имате две различни състояния? Ако в дома ви дой¬де ваш приятел когото обичате, и ви госту¬ва десет деня вие ще кажете, че е седъл мал¬ко време при вас Ако ви дойде на гости чо-втзк когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него. За¬що в първия случай сте радостни а в вто¬рия се отегчавате? Този, коюто считате прия¬тел и му се радвате е княжески син който не иска нищо ог вас Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас Вторият гост на когото не се радвате е пак княже¬ски син но е обеднъл, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо. От този гост всички се оплакват както е било в турско време Когато някой турчин е отивал на юсти в българска къща, той веднага се е поставкл на мьстото на господари и започ¬вали да му пекат кокошка или агне да го нагостят добре.
Се1 ашнит хора се нуждаят от будност на съзнанието. За гази цел т тр-Ьбва да по-дигнат съзнанието си поне на една степен по-високо, да могат да превръщат скръбьта си в радост както в математиката превръ¬щат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател В един момент го-сподарьт може да обикне сл>1ага си и в един момент може да го намрази и изпжди от дома си Достатъчно е да кажет е на един господари че слугата му е получил наслед¬ство от един милион лева, за да измьни той отношенията си към него. Веднага госпо-дарьт се вглежда в положението на слугата си, вижда, че нт^ма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че баща¬та на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарьт веднага ще го изпжди от къщата си. да се освободи от всъкаква материална отговорност. Каквито про¬мени стават в отношенията на хората, таки¬ва промЪни стават и в човешкото съзнание. Запримт^р, никога човек намира, че Н*БКОЯ негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вмъхто да му даде Н'БЩО. ТЯ взима от него. Промъ-ниттз, които стават в човешкото съзнание, показват, че човтж н-Ьма постоянен вътре-шен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живъе в объркания човеш-ки свет, човтж непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота. Каквото направих в живота си. все насила го правих, доброволно нищо не направих. Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя.
Това не се отнася само до вашия личен жи-вот. Такова е състоянието на всички хора. Това, от което т- се смущават, е тяхното минало.
12 Миналото верви след човека като сънка. Т- не могат лесно да се освободят от него. Да се освободи чов-Ьк от миналото си. това подразбира да стане вътрешен преврат в него. Докато не стане този преврат, той ще жи-в^е в временни, в преходни отношения и раз¬бирания. Днес ще уважават и почитат чов-Зз-ка. докато се надъват че ще получат нътцо от него. Убедят ли се, че нищо н^ма да по¬лучат, ще го отхверлят настрана. Докато чо-вък е здрав. всички го използуват. Щом се разболъе. почват да го пренебретеат. Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува. Не оздрав-Ье ли. тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си. докато е здраво. Ако се разболъе и боледува няколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господ, че и то да се осво¬боди, и ние да се освободим.
Които не разбират дълбокия смисъл на живота, обезсърдчават се и мислят че до¬бро не съществува в света. Т казват: В живота може да се обича само богати-ят, здравият ученият чов-вк. Останалиг хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят. Едно е верно: чов-вк обича то¬ва, от което може да вземе нътцо. Как ще обичате сухите кости? Как ще обичате пре¬съхналата чешма? Как ще обичате изгореното дърво? Но като обичате нъкого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човтзк има в себе си. На съществено-то, на ценното в човека, което съставя неговия живот. гледайте по същия начин, както и той гледа. Свещено пазете в човека това, кое¬то и той пази. Това наричам аз любов, това наричам обич.
Кое е същественото качество на ученика, за което може да бъде обичан? Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи. — Не. това е негова длъжност. Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан? Ще кажете, че уче-ницит обичат учителя си, защото ги учи. — — Че учительт учи ученицит- си, това е не¬гова длъжност. Ученицитъ" обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, све¬щено да пазят и зачитат чувствата си. Чо-втж тр*Ьбва да си изработи правилни отноше¬ния към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следо¬вателно, засегне ли се само един уд на този организъм, цтлият организъм страда. Ето защо. ученикът тр-Ъбва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. Като гр'Ьши, ученикът причинява вре¬да не само върху своя живот, но и върху ЩБ-лото Битие. Като живЪе добре, неговият жи¬вот се отразява и върху цялото Битие. Пре¬даде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. — Защо? — Защото днес ще обича, утре н-Ьма да оби¬ча. В началото любовьта носи радост, а в края — скръб. В умразата процесите са обратни: в началото умразата носи скръб, а в края — радост. Наистина, когато се осво¬боди от умразата, чов-Ьк изпитва радост. Сега, като говоря върху тия въпроси, мно¬зина се запитват, реални ли са тия нъчца или не са. Питам: Как познавате реалността на нещата? Мислите ли. че реалнит нътца могат да се пипат? Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалността издава благо¬ухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реал¬ността. Няма същество в света, което е мо¬гло да се докосне даже до дрехата на реал¬ността, вследствие на което тя остава всЬкога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа. Следователно, всЬко Н-БЩО, до което човек не може да се докосне, е реалност. ВсЬко нътцо. към което чов'Ьк не може нито да прибави, нито да от¬неме нъчцо. е реалност. Не само човек, но и цтзлият СВТУГ да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо ОТ реалността. Тя е съвершена, нито може да се прибави нтлцо към нея, нито може да се от¬неме Н-БЩО от нея.
27. Лекция от Учителя, държана на 20 февруарий, 1929 г. София.—Изгр-вв.