ТРИТЕ ЖИВОТА
Общ окултен клас. I школна година - 24 февруари 1922 г.
Мълчание
Тази вечер ще има едно квакерско събрание. Всички ще мълчат, докато приемете вдъхновение.
Аз ви събрах тази вечер, да ви попитам как да употребим празното си време – не времето, което сте си ангажирали, но празното време. Празното време разваля живота. Онзи, добрият майстор-сиренар, като подсирва, трябва да направи сиренето с шупли, да има празно пространство в него и тогава се счита, че той е майстор-сиренар.
Иска се малко да помислите върху метода за работа – как трябва да се работи. Най-добрият метод за работа за старите кой е? Защото според сегашните схващания хората казват: „Старият трябва да си почива.“ Там е най-голямото зло. Казват: „Той е млад, нека си играе“; а кой ще работи? Старият да си почива, младият да играе, а онези, на средна възраст, на тридесет-тридесет и три години, те ще работят. Тъй че имаме тридесет и три годишните да работят, младите да скачат, а старите да почиват.
Трябва да си наредите една програма на събранията всяка неделя подир обед; по демократичен начин ще гласувате за нея.
Първото нещо, между вас аз забелязвам, че има една голяма дисхармония, която произтича от вашия свещен егоизъм. Според мен три вида живота има в света. Единия го наричам материалистичен; такъв човек обича да има овце, говеда, крави, кокошки, къщи, ниви и като му запеят всички, той казва: „Струва си да се живее!“ Обаче след двадесет години, като е слугувал на всички, казва: „Много са големи тия грижи, уморих се, трябва да изменя малко живота си.“ И почва да продава по малко от тях, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Децата, жената, които не знаят подбудителните причини на бащата, който постъпва по този начин, казват: „Нашият баща какво мисли да прави, след като продаде всичко какво ще стане с нас?“ И в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм; там казват: „Да се съсредоточим в себе си, с припечеленото можем да си поживеем малко, тъй както ние разбираме охолния живот.“ Третият живот, същинският Живот, аз го наричам Божественият. Той е напускане на свещения егоизъм и Живот на пълната съвършена Божия Любов, в която сърцето и човешкия ум могат да се развият напълно. А ние, като се срещнем с някого, нашите интереси не съвпадат – той едно мисли, а аз друго мисля. Според първия начин на живота ние мислим кой какво има, различаваме; и при втория случай пак различаваме, но щом дойдем да служим на Бога, там няма различаване, там има само един метод.
Сега по този закон някои казват: „Когато рече Господ.“ Е хубаво. Забелязали ли сте – сутрин майката дойде, каже на детето: „Стани мама, Слънцето е изгряло“, а то отговаря: „Още малко.“ И мислим, че това е философия. Не, това не е никаква философия. Сега иде въпросът: на нас казвал ли ни е досега Господ „Стани!“ – Казал е. Някой казва: „Когато Духът дойде.“ Можете ли да кажете, че Духът не е идвал досега? Идвал е и си е заминавал, много пъти е идвал и си е заминавал. Сега пак може да дойде – ще похлопа, пак ще замине. Този въпрос е на старите, а не на младите – младите имат време.
В сегашната епоха ние разрешаваме несгодите на Живота, неприятностите. Трябва да примирим всички противоречия и онова, което не сме досвършили, трябва да го довършим. В туй направление има две мнения. Животните се събират, за да си помагат. И вълците зимно време се събират, но при особен случай – за да нападнат някое стадо. Въпросът е сега можем ли ние при каквито и да е условия, при каквито и мъчнотии да се намираме, можем ли да ги победим, да изплуваме над тях. Сега от чисто християнско гледище казват: „Може.“ Не как може теоретически, но практически въпросът стои малко другояче. Ето какво ме наведе на тази мисъл: един от нашите приятели, от най-ревностните, имал за мен много високо мнение – че аз всичко мога да направя. Лъжливи схващания! Заболява от неврастения, вика лекарите и те му казват да лежи четиридесет и пет дена на гърба си. С такива вярвания нищо не става, то е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите на Живата Природа, да бъдем в съгласие с Бога. Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошъл! Пукне се някоя вена, дойде лекарят, може да я зашие. Но ял си ряпа, не си дъвкал, дойде лекарят и сложи инжекция; питам този лекар разбира ли болестта? Аз казвам: трябва очистително, нищо повече – тия парченца ряпа трябва да излязат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат Новото учение. Не, това не е Новото учение, нито пък е Божественото учение. Ако вие имахте Божественото учение, досега светии щяхте да станете. Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен; и двамата са вдъхновени. По какво се различават? – Те схващат еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъм. Искам вие да не се самозаблуждавате. Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва Новото учение. В него има разширение, едно трансформиране на съзнанието – става една промяна, както когато една гъсеница се преобръща на пеперуда.
Застоят ви не се дължи само на вас, има и други причини. В целия сегашен мир има изостанали души, милиони изостанали души на Земята, които са излезли извън човешката еволюция. Те не могат да използват силите на Природата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост. Например видят, че някой е тщеславен и иска да стане виден човек, пръв министър в България и ще почнат да му внушават, че той е даровит и че може да стане такъв, да нареди най-строги закони. Но като го тикнат в тоя път и той си създаде хиляди неприятности, те после му казват: „Стига, ти се умори вече, отстъпи, нека да дойдат други, да видиш резултатите.“ Но като дойдат другите, почнат да го гонят, хванат го, съдят го и го турнат в дранголника. Защо, какво спечели? – Нищо. И в религиозно отношение забелязваме пак същите слабости. Ще ти кажат: „В окултните науки има такива и такива сили.“ Каквото кажеш, ще го направиш и после ще започнеш да се пъчиш. Всичко това е измислица на тия духове и ако вие вникнете по-добре, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено. Сега искам вие да различавате.
Аз сега няма да говоря като ясновидец. Като гледам цвета на лицето ви, то показва, че вие се намирате под влиянието на тия духове. И понякога става пробуждане и казвате: „Замотава ми се умът.“ Но казвате още: „Господи, не виждаш ли?“ Не, вие трябва да видите. Сега сме в една епоха, дето трябва да се пазим от чужди влияния. И всички недоразумения, които има между вас, се дължат все на тях. Аз не съдя никого. Между вас не е имало един разумен спор – тъй, да сте го обмислили разумно. Трябва да кажете: „Иди да кажеш на брата си, че пътят, по който върви, не е добър.“ И ти ще му кажеш. А пък тия духове друго съветват, казват: „Виждаш ли го този лицемер.“ Ако той е лицемер, лицемерието трябва да има белези, но тогава закон трябва да има, факти трябва да има. Де му са белезите? Ако е лош, като лош той трябва да има и други белези. По този алхимичен закон искам сега да започнете едно пресяване – вътрешно пресяване. Астрономите, когато наблюдават небето, избират тихи нощи, когато няма никакво вълнение на въздуха, тогава наблюдението е най-хубаво. И ние, когато правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо. Ако тия духове много мърдат в ума ни, нашите наблюдения няма да бъдат верни. Ние трябва да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с Божественото съзнание, в което живеем. Сега ние не живеем в Божественото съзнание.
Трябва между вас да се яви метод за работа. Да има сдружение по двама, трима, четирима, да си хармонизирате и да може да си помагате. Каква полза, ако ние вървим по един Божествен път без да си помагаме? Да се изберат някои от вас, да изучават закона за тонирането. Трябва да се тонираме. Старите хора имат нужда от тониране, нагласяване; всякога трябва да се тонирате, да се настроите, да се нагласите. Аз не казвам, че вие не сте тонирани. Често съм слушал, когато отида в някоя къща, майката каже на детето си: „Ха изсвири „Цвете красно.“ Слушам, свири „Цвете красно“ много хубаво. Ида на друго място: „Ха, мама, изсвири на господина „Цвете красно.“ – Е, кажа, стига вече! Вечното повторение на едно и също нещо не е знание, то е губене на време. Ние казваме: „Добър е Господ.“ Добър е Господ, но ти свири второто нещо, което иде след „Цвете красно“ – то е „Вятър ечи, балкан стене.“ Значи „Цвете красно“ е по отношение на сърцето, а „Вятър ечи“ – по отношение на ума. И сега третата песен, която трябва да свирят децата, коя е? Аз ви правя тази бележка, защото забелязвам, че някои от вас мислят, че още не е този пътят.
Вие още не знаете какво е Духовният живот, а Божественият живот още не сте изпитвали. Третата стъпка, която трябва да възприемем, е да влезем в Божествения живот. Ще снемете свещения егоизъм отвън и работата ни наполовина ще бъде свършена. Когато изучавате Евангелието, виждате, че Христос започва от малките правила и дохожда до съвършенството – да бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небеса.
Има оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти, те вярват в много имане; религиозните са хора верующи, те вярват в свещения егоизъм, а учениците са в Божественото учение. Дето казва Христос: „Раздай всичкото си имане, напусни баща си и майка си“, то е за учениците. И ще трябва да знаеш закона как да раздадеш, а не само току тъй. Павел казва: „И ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм... И тялото си да дам на изгаряне...“, т.е. може да се пожертваш, но и то е пак свещен егоизъм. Също свещен егоизъм е, когато мислим, че ние сме център на вселената; ти, макар че не го изказваш, но това е мисълта; отвън не го изказваме, но в себе си го таим. А онзи, който е влязъл в Божествения живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. И казва един писател: „Онзи, който хули Бога, мяза на комар, който плюе на Монблан – какво ще остави върху него?“ Когато ние влезем в Божественият свят и някой ни каже нещо, то е като плюнката на комара – даже може да не забележите дали комарът е плюл или не. В Божествения свят плюнката не хваща, тя даже не може да падне там, понеже има постоянни дъждове, та я измиват.
Та ние сме дошли до положението, според окултната наука, да приложим правилата в действителния Живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот, сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние. Това, което сега извършиш, за самия себе си ще го извършиш и трябва да знаеш как да го извършиш. Трябва да живееш в Божествения живот, трябва да разбираш отличителните черти на Божествения живот в какво седят. Това ти е необходимо за самия себе си.
В туй малко общество се явяват известни дисхармонии, които могат много лесно да се уредят. Но може да се уредят и само по Божествен начин. В религиозния живот свещеният егоизъм колкото урежда, толкова и поврежда; в материалния живот пет дава, а сто взема; в Божествения живот всичко се урежда. И няма по-велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувстваш в себе си, да бъдеш в съгласие с всички Висши същества – няма по-велико нещо от това. Срещнеш някой човек, Божественото у него отговаря на Божественото у теб и ти го възприемаш – няма по-добро нещо от това.
Сега искам да направите един анализ, да пресеете вашите мисли и да остане нещо съществено. Една мисъл да остане, но да знаете, че то е Божествено – една мисъл, на която можете да разчитате. Туй е възможно, за всинца ви е възможно, всеки може да направи този опит, не се иска за това голяма философия. Голямо усилие не трябва, но се изисква наука, която да се приложи. Трябва да приложите Божествените правила, както е в музиката и в изкуството. Навсякъде те са определени и който ги знае, всякога ще има резултат, не материален.
Най-първо, не търсете да подобрите вашата външна среда. Не, подобрете състоянието на вашия ум, то е първото нещо; второто нещо е да подобрите вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вършите обратното и затова нямате резултат. Сега някои от вас работят в тази посока, но се колебаете. Онова уравновесяване на ума, онази вяра, която имате, става субективна. Трябва да знаете, че имате една положителна опитност, че това, в което вярвате, вие сте го проверили и опитността ви трябва да бъде жива. Има два вида опитност. Първата е: откъсвате едно цвете и го изгубвате, а другата опитност е: цветето, което расте в градината ви, остава живо – то е, което индусите наричат лотос. Когато говоря за Божествената опитност, тя е, която расте всякога в Божествената градина.
Сега, онези от вас, които се чувстват, че са стигнали до известна висота, да се издигнат една стъпка по-нагоре. В бъдеще не искам да сте разбъркани. Защото при Бога ние ще се приближим, а няма Той да се приближи към нас. – „Приближете се – казва, – за да се приближа.“ А вие мислите сега, че като направите тази стъпка, ще стане цял катаклизъм. Не, туй състояние е едно от най-приятните. Ще се намерите като една жена, която ражда – плаче, реве, но като роди, забравя всичките си скърби и болки. Плач ще има, но като родите, ще имате едно състояние от най-добрите, което не сте изпитвали. Тоя плач ще бъде необикновен, тук се изисква геройство. Не е лесна работа, не е и мъчна. Ние само по този начин можем да бъдем силни – дето се казва в Писанието: „Един ще гони хиляда, а двама ще гонят десет хиляди.“
Сега често ме питат защо ние работим, а няма резултат. – Защото ние сме останали при свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане от кое верую си. В Божественото такова питане няма, там казват: „Братко, сестро“, нищо повече. Като те срещне, каже ли ти: „Братко“, ти си в Божественото, каже ли: „Господине, многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високопреподобие“ и прочее, то е учение на свещения егоизъм. В Божественото има само Братство и тогава всички хора ще ги чувстваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви приятни и казвате: „Този не мога да го търпя.“ Тъй, сега някои от вас готови ли сте да ликвидирате със свещения егоизъм?
Аз, ако ви поставя да гласувате колко от вас са оглашени, колко – верующи и колко – ученици? Неколцина са готови за Божествения Живот. Как мислите, туй гласуване с ръка ли трябва да стане? С ръка няма да стане, с ръка много лесно ще го направите. Щом като дойдем до това гласуване, аз ще ви създам една голяма беля, каквато никога не сте имали, и ако можете да излезете от тази беля, добре. В света много лесно ще го направите. Ще ви приведа един пример, който казах за младите: боли ви пръстът, ставите, гърба, това-онова и се нервирате, образува се един голям цирей и тогава казвате: „Втасахме я, да бяха само първите болки.“ Ще пробиеш този цирей! Та сега ние сме дошли до положението на свещения егоизъм и Господ ще ни създаде един голям цирей и свещеният егоизъм чрез цирея ще излезе навън. И ние ще влезем в това Божествено съзнание и няма да се нервираме. Сега аз желая всинца да имате не много болести, но само една болест – ако е, да е.
Аз бих желал сега вие да се разпределите и да помислите за работа, за начина на работата. Сега ние мислим: „Когато му дойде времето, когато рече Господ, още условия няма, още знания нямаме, чакай да проуча окултизма“ и т.н. Вие може да проучите окултизма, да знаете Библията на пръсти, всичките стихове да цитирате и пак да сте в свещения егоизъм. Та засега между Братството има един критичен дух, вие виждате само лошите страни повече, отколкото добрите. И често някои ми се оплакват: „Едно време много се обичахме, а сега сме поизстинали.“ Един пример ще ви дам за нашия брат Петър. Един старец казал веднъж: „Какъв пехливанин съм аз!“ и за да прескочи един трап, затичал се и хоп в трапа; тогава казал: „Е, когато бях млад, бях по-силен.“ Но като излязъл, казал: „Каквото бях на млади години, то е и сега.“ Млад и стар, все едно е – човек не се изменя, а само нараства. Каквито подбуждения е имал на младини, те остават – ако е бил благороден, такъв ще си остане. Може ли житното зърно да се измени? Ние сега вярваме, че на младини религиозният човек е бил жито, а сега е станал ечемик; турците казват: „И да видиш, не вярвай.“
(Един брат запитва: Духовното раждане как става?) Циреят трябва да те накара да родиш. Ще ви приведа следния пример: отива някоя слугиня на сметта, там, дето мирише, и почва да разровя, защото госпожата й е изгубила един скъпоценен камък. Какво търси тя? – Тук в сметта има нещо ценно, ние сме изгубили много ценни неща. Ценният камък си е всякога ценен; който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси. Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея. И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този Дух. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие.
Ние трябва да дойдем във връзка с Божественото съзнание. За тази връзка има много методи в Евангелието и в окултизма, за пробуждането на Божественото има разни методи. Сега, всинца трябва да се сдружим, да работим за Господа. Някои казват: „Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога.“ Не, трябва да знаем, че всичко в света е Негово, всичко, което ние притежаваме, то е Негово. Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено и да започнем да го използваме така, както Божественият закон го иска – туй е новото схващане. Сега казват: „Туй е моето учение.“ Тези мисли са Божествени, в Бога са били и който и да ги е изказал, ние казваме: „Туй е Божествено“ и го прилагаме – който и да ги е казал, без разлика. Онези, които са готови вече, да излязат из своите пашкули навънка, да оставят мястото си. След вас ще дойдат други, те на серии вървят.
Ако нас ни подложат на изпит да обясним нашето учение – ти в какво вярваш, какъв е твоят живот, какво е твоето учение, трябва кратко и ясно да определиш. За едно следващо събрание обмислете практическите методи, по който можем да работим. Да кажем, може да имаме едно събрание, в което да забравим себе си и да се слеем с Божественото съзнание, всички да се слеем. Знаете ли каква хармония ще се образува! Сега седим в някое събрание, някой говори; погледнем часовника си, когато се молим; отваряме по няколко пъти часовниците си и мислим, че това е молитва, никаква молитва не е това. Квакерите правят събрание в пълно мълчание. Те са много малко – двадесет хиляди души; Англия дължи величието си на тия двадесет хиляди квакери.
Трябва да почнем да работим. Сега остава въпросът можем ли ние съзнателно да влезем в Божественото. Хората, които скърбят за нещо, скърбят за изгубения живот. Мнозина виждат, че Духовният живот не им е дал това, което са искали; посърнали са, защото синът им е станал не такъв, какъвто са очаквали. Божественото ще осмисли Живота – към него да се стремим. Туй състояние мнозина са го вкусили по малко. Никой не трябва да си прави илюзия – докато не сте отживели, докато не сте си изплатили кармата, докато не изпълните Мойсеевия закон, не можете да влезете в Новия живот. Физическият живот е една голяма илюзия, нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Някои ще кажат: „Тогава да не работим.“ Не, не, и това е измама. Същността на Живота е хората да се обичат един друг. Теб те радва едно общество, дето има разумни хора. И в Небето когато идем, пак Разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, подразбираме туй Висшето, Разумното. Всички външни нужди, стремежи, това не е смисълът. Смисълът на Живота е в това да обичаш и да те обичат. То е смисълът, то е правилното и постоянното, всички други положения са само преходни илюзии. Тази Обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използва, а идеалното на Земята е туй – Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят без тази Обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената губи смисъла си. Нещата стават ценни заради приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му; каква промяна става?...
Под думата илюзия разбирам, че не трябва да правим яденето център на Живота. Че ще ядеш, ще ядеш, но яденето е само условие. Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем – никой няма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме: „Без работа не може на Земята.“ Може, тогава ще дойде приятната работа. Сега физическите нужди ни налагат да работим. Докато хората живеят тъй, живеят в едно лъжливо учение. Да работиш не е необходимо, то е една илюзия, както пияницата казва: „Необходимо е да пия.“ И по този начин Земята е пълна само с гробища и кости. Тази необходимост ние я създадохме, престъпили сме закона. Господ казал на Адам: „Ето градината е пълна, наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка.
Е хубаво, ако ние се върнем и изпълним Божия закон, какво ще бъде? – Пак в Рая ще бъдем. Човешкият Дух пак може да се върне в първоначалното си положение. Борбата е започнала извън Рая. Не трябва да се грижим за много неща. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Но не с користолюбива цел. Вие мислите, че работите няма да се оправят. Ще работим, няма да се изнудваме – ще дойда на нивата да ти помогна, но няма да ми плащаш. Сега, при този строй, тъй е – с плащане, но ние ще се родим, ще излезем из пашкулите си. Може да виждате тук едно противоречие, казвате: „Вяра, ама само с вяра не става.“ Вярата подразбира интелигентността, а трябва и ум – умният човек ще направи нещо. А онзи, който няма вяра, няма и ум, той все старото рало ще бута. Новата култура изисква много умни хора. Но с тия вярвания и разбирания, които сега имате, ние не можем да приложим тоя закон.
Ние държим този метод, който е естествен. Между всички ви има връзка. Най-първо ние трябва да въз-приемем Божественото и като го възприемем, ще бъдем в състояние всичко да извършим. Но докато не възприемем Божественото, всички въпроси ще останат неразрешими. Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин – да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък. Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забелязвам от вашата опитност, че ми говорите все за миналото, а не за бъдещето. Когато хората говорят за своята минала опитност, аз ги считам за стари хора. И никак не ми харесват, когато цитират: „Едно време аз бях по-религиозен“; аз казвам: стар човек си. Не какво си бил, а какво си сега и в бъдеще, остави миналото. Нашият Господ не остарява, ние в такива работи не вярваме. Този Господ говори сега и в бъдеще пак ще говори, а миналото е само едно възпоминание. Някой дойде и казва: „От мен може ли да стане нещо?“ – Ако вярваш – може, ако не вярваш – не може.
И после, другото заблуждение: вие мислите, че се познавате. Не се познавате. Да познаваш някого значи да любиш и то тъй, че да си готов, ако трябва, да жертваш всичко за него. И сега ние не се познаваме както трябва. Животът е постоянно познаване – всеки ден носи ново познание, всеки ден, всяка година ще разкрият все нови и нови неща. Това е познаване на Бога. Като ви говоря за Любовта, подразбирам туй възходящо състояние. Всички няма да възприемете Любовта изведнъж, то е невъзможно.
Като говорим за Божественото, ние не разбираме да напуснем живота си. Не, то е криво разбиране. Ще живеем в света, ще изпълним Волята Божия. Ще оправим този свят, не външния, а нашите умове ще изправим и като изправим нашите умове, и светът ще се оправи. Постарайте се помежду си да турите ред и порядък – като нямате закон, живейте по закон. Сегашните хора имат закон, а без закон живеят; ние пък нямаме закон, но по закон да живеем. Запишете сега какво спъва работата, та тия спънки разумно да се премахнат. Ще кажете: „Ще живеем по тези правила.“ Обмислете двама-трима до двадесет души как да живеете по тези правила.
„Толкоз години сме ученици – казвате, – нима нищо не сме научили?“ Не само да излезем от Египет, не само да приемем законите на Синай, а най-после да влезем в Ханаанската Земя – в Божественото, да турим ред и порядък и да живеем тъй, както Господ иска. Ние трябва да дадем един образец. Аз бих желал и вие да дадете един образец – такъв, от Божественото учение. Всеки може да стане един образец, но онзи, който напълно го желае. Аз ще ви дам един такъв образец, на който да имаме един узрял плод и да може да се каже: „Ето един от Божественото учение.“ Всеки може да стане един образец – само онзи, който напълно го желае. Туй желание е щом решиш, да изпълниш Божественото. Докато не го решиш, всички са против, а като решиш, ще кажеш: „Сега скъсвам всичко друго, ако искате, елате с мен, ако ли не – сбогом!“ И тогава и те ще кажат: „И ние ще дойдем.“ Но не трябва да има никакво колебание – реши!
И тъй ще започнем не с многото, не с голямото, а с един малък опит, с най-малкото в Божествения свят. Ще мислите, аз ви давам тази съществена мисъл. Всеки ден задавайте си въпроса: „Мога ли да служа на Господа?“
В петък може да се съберем, можем да мълчим или да решим някой важен въпрос. Приложение трябва, образците ще излязат на сцената. Тогава ще имате две събрания: младите ще се съберат преди вас от 6 до 8 ч., а старите – как искате – от 8 до 9.30 ч. Аз да определя: младите ще се съберат по-рано. Младите са онези, които отиват на фронта да се сражават, а старите ще уреждат тила. Защото, ако тилът не е уреден, онези, които са на бойната линия, мъчно могат да издържат сражението.
Софиянци трябва да дадат пример. Вие ще имате един метод. Сега, философите преди да дадат своите теории дават аргументи против другите философи. Аз вземам този процес, който е в Природата: най-първо посея семето и то поникне, втората година израснат листа, минат се пет-шест години – не цъфва, но след това цъфне. И у човека е така. Някои от вас сега може да цъфнете – не изкуствено, но естествено. Ако са минали осем години, вече ще цъф-нете – може да цъфнете, защото имате условия. Пък ако едва сега поникваш, казвам: ти имаш още време – две-три години, един ден това цъфтене ще дойде.
Сега, у нас развитието не върви правилно, защото всички същества от Астралния свят развалят това, което си изградил. Понякога си приятно разположен – гледай туй разположение да го задържиш; но не се минават един-два часа и ти изгубиш всичко спечелено и пак останеш бедняк. След една седмица пак се бориш, пак направиш усилие.
После, в тия беседи някой от вас може да напише нещо, което е преживял. Нека някои да изкажат едно свое преживяване – доказано, с аргументи да опишат своята опитност. Онзи, който е преживял, знае какви са признаците. Ако не е изгубил това състояние, той ще го носи със себе си.
Главното е да можем да създадем една такава атмосфера, малко по-любвеобилна. Любовта ви е малко плитка станала, та трябва да се събира и да й се даде наклон. В една беседа ще ви говоря върху методите на Любовта – какво нещо е Любовта, как може да се приложи, какви резултати произвежда тя. Защото сега, както се описва любовта, това са само чувства, свързани с живота, известно приятно разположение. А когато дойдем до същинската Любов, то е нещо велико. Ако може да се създаде тази атмосфера, тогава може да ви говоря за методите на Любовта, но както сте сега в тази дисхармония, никога няма да си позволя да говоря за нея, защото тя е свещена за мен. Може да говоря за други работи, а за нея ще оставя в бъдеще други да говорят. Когато се образува една атмосфера, каквато трябва, може да ви се дадат малките методи на Божествената Любов. То е подобно, когато разправяте на някого една своя опитност, която считате свещена, и почувствате едно поругание върху нея, тогава вие няма да разправяте. Христос казва: „Свещените работи не трябва да се дават.“ Сегашната любов я оставям, ще говоря за Любовта от съвсем друго гледище, а тия неща ще бъдат само едно пояснение. И тогава в тази Любов може да направим опит, ако искате. Тя е Божествено съзнание, което произвежда всички тия състояния.
Ние сега със своите мисли спъваме Божественото у нас, ние сами рушим. И всички трябва да се отучим да рушим, а трябва да градим. Някой ти разправя една опитност и у теб се яви желание, разположение да кажеш: „Туй не струва.“ Тогава и на себе си, и на него вредиш. Ако можеш да издържиш докрай, ще имаш едно мъчение, но след туй ще се появи една малка радост. Трябва да има цел. За какво? – Обект трябва да има. Имаш ли обект? – Бога можеш да направиш обект. Нямаш ли Го като обект, нищо не можеш да постигнеш. Имаш ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можеш; нямаш ли Го, всякога губиш. Бесят те; ако ти можеш да концентрираш твоето съзнание към Бога силно, туй въже сто пъти ще се скъса и няма да те обесят. Вие можете така да повишите вибрациите на вашите клетки, че най-силната стомана става на прах – но гигант трябва да бъдеш. Ние чакаме Господ да каже и да стане; не, ние ще кажем и то ще стане! Господ казва: „Кажете и вие и ще стане туй, което искате.“ Но за да стане туй, трябва да знаем как да искаме. Когато малкото дете иска с Любов, баща му се трогва и всичко дава, но когато синът заповядва на баща си, той не му дава. Ако ние с Любов идем при Бога, всичко може да стане.
Сега и от млади, и от стари се изисква да имат сърца, да се научат какво нещо е Божествената Любов. И казва се: „Бог толкова възлюби света, щото даде сина своего единородного, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ И ти ще кажеш: „И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.“ Като превърнеш този стих така, тогава силата ще дойде, от нас зависи. Бог е направил, дал е жертва, сега и ние, ако приемем жертвата, ще кажем тъй: „И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.“ Това е мотото, върху което може да разсъждавате.
Когато почнах да ви говоря, мен ме хвана хремата. Аз си го тълкувам така: тези хора ще им говоря, ама те са хремави. Аз зная как се лекува хрема – човек киха, значи хремата чрез носа излиза. Хремави сте, значи умът ви е хремав и трябва да лекувате ума си. Всички нечистотии трябва да излязат навън, да няма място за микробите. Сега аз съм хремав, а вие не сте хремави. Тогава ми казват тъй: „Ако ти не ги научиш на истинския метод, ще бъдеш хремав.“ Съединих се с вашите вибрации, те са ниски и затуй имам хрема. За пет минути аз мога да я премахна, като скъсам връзките си с вас.
Но време е за нас, можем да минем вече към вечното – да познаем Бога. Някои ще кажат: „Не Го ли познаваме.“ Христос първо казва: „Ако може да отмине чашата“, но към края казва: „Сега познах, че всичко от Теб ми е дадено.“ Към края го казва. Като опитаме нещата, ще познаем и тази опитност – трябва да познаем, че всичко от Бога ни е дадено.
Сега избирате ли петък? Четвъртък да остане. На младите искам да кажа да не правят погрешките на старите, да се отличават от тях. Защото, ако правят същите погрешки като старите, няма да се отличават от тях, а те трябва да бъдат особени.
Понеже съм още хремав, не искам да решавам този въпрос. Въобще трябва да се говори по-малко. Големите снаряди рядко се хвърлят, големите работи не са лесни.
В тия събрания има и друг въпрос: да може да се тонирате, да вибрирате – това е хубавата страна. Но някой път външният свят изтощава и ти трябват няколко часа, за да си починеш.
Тайна молитва