Работна среда на електронния архив
Съзнателният живот като забава
Тази вечер ви повиках на една забава, тъй я наричам аз. Животът има своите сериозни . страни само когато е грЪшен, Човек е сериозен когато животътъ му е грЪтен, когато има да дава, когато има несъгласие в убежденията му, когато живее в раздори. Когато хората сж праведни, животът е наслаждение. Следователно, ние, требва да превърнем сериозния живот в една забава. От това гледище, всичкият материален свет е една забава за висшите духове. Те по некой пжть гдедат, как живеят хората на земята, защото туй, което хората правят на земята, то е едно забавление за невидимия свет, то не е толкова сериозно. От наше гледище, от гледището на нашия греш живот, от живота на несгодите, ние живеем един сериозен живот, но от гледището пк онези папреднали сжщес/гва, животът е една забава. Следователно пе всекога требва да бждете сериозни. Сериозни требва да бждете когато изправяте вашите погрешки, но щом изправите погрешните си. превърнете живота си в забава! Сериозният живот аз унодобявам на живота, който човек прекарва нощно време — седи сам в тъмнината, нема с кого да приказва, размишлява какво да прави. А живота на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живеят в Божествената Любов, Мждрост, Истина, Правда и онази висша доброта. И всички се радват, че има забава. Когато настане нериода на забавата, Господ прощава греховете на всички хора. Разбира се, аз употребявам думата „забава" в нейната най-чиста смисъл. Под „забава" не разбирам да ви забавлявам като некой шут, не разбирам да ви забавлявам и като некой актйор, но подразбирам една приятна, музикална забава, на която некой ноет, музикант или художник може да изнесе онези хубави песни и картини от природата. Ние, съвремените хора, сме свикнали да изнасяме само лошите работи от живота. Вие още не сте се научили да гледате красивото в хората. Какво нещо бихте видЯли в съвремения човек, в всички съвременни животински царства, в всичкп растения и камъни, ако бихте знаяли как да гледате на тех! Природата има двЯ лица. Едното лице на природата е толкова страшно, че човек за него требва да бжде елен. Ако бихте видели това лице, бихте се оплашили. Един български свещеник ми разправяше, че в младините си един път сънувал еледния сън: среща го едао големо куче и го нагълтва, но после го изважда от устата си. Събужда се на сутринта и заболева. Цели три месеца лежал болен. Сега, често с погрешните, които правим в живота си, даваме повод на такива кучета да ни поглъщат, и като излезем от устата им, три месеца боледуваме и казваме: животът нема смисъл. Това е само привидно така. Това безмислие не е от Бога. Ние сами правим живота си неприятен, бгзмислен. И тъй, едн«.то лице на ириродата е много неприятно, много страшно, а другото й лице е много кразиво. 1'я го е скрила, защото още работи върху него. В природата има живи работници, които изработват едно живо лице за човешката душа. Те го ваят сега, та като влезе човекът в новата фаза на своето развитие, в новата форма, която никой не познава, да бжде готово. Това еж най-красивите тела, които човек може да си представи. Ще видите, че у животните, космите сж едно ерЪдство за забулване на онЪзи художници, които еж работили в тЪх сегашното човешко лице. У сегашния човйк тия висши художници сж сжщо тъй добрЪ маскирани и работят новото лице. Така постжнва всЬки художник. Рисува той своята картина и я забулва с платно. Докато не я свърши, той не вдига платното. НЪкой пжт се вдигне за малко врЪме завесата от нашето лице, открие се туй умно лице и казвате: е, какво ангелско лице! Открие се за малко, и бързо пак се закрие. Затуй по нЪкой пжт се виждате толкова красиви! Тогава казвате аз не съм знаял, че съм толкова красив! Това не е една илюзия, това е една действителна картина, към която постоянно ни подканват. Подкапват ни към тази велика забава, която Бог приготовлява. Понеже тЪзи велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне да им съдМотвуваме, да не разваляме тяхното изкуство. Ако не можом да им направим друго, то поне да не разхвърляме боитЯ, четкитй им, да не цапаме платното им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, уе за нас се приготовлява нЪщо велико. И като се вдигне един ден туй платно и се открие картината, ще видите, че се работило нЯщо велико, нЯщо живо, което осмисля жвота Много често аз ви забавлявам с известни символи, показвам ви известни грЯшки, и вие казвате? е, все погрЯшки, погрЯшки, все за тЯх чуваме! Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? Има известни правила, извЯстни закони в български език, които му диктуват: ще спазваш тия правила, и всЯка буква ще бжде на мЯстото си. НЯкой ученик по нЯкога не спазва тЯзи правила, тури една буква вмЯсто друга. Какво ще прави учительт? — Той си има червено мастило, ще го вземе и ще нашари тетрадката. Този ученик не е доволен, че учительт му нашарпл толкова много тетрадката. Туй не е добро за лпчнитЯ чувства на ученика. НЯкой другар му казва: дай да видим тетрадката ти! — НЯма защо. И набързо я затваря. Та, нЯкой от вас сж с нашарени тетрадки. НЯма нищо, професорът ви учи, и трЯбва да му благодарите. Това е забавление. Той не казва, че това е лошо, но казва на ученика: слушай, ще пишеш според правилата. Тук се пише , тук тук се пише . а тук се пише Ъ. Ако учиш английски, съвсем други правила ще знаеш; ако учиш еврейски език, там от дЪсно на л4во ще пишеш; като дойдеш до китайски език, там пък нито от лЪво към дЪсно, нито от дЪсно към .тЬво, ами отгорй надолу ще пишеш. Вс4- ки език има свой начин на писане. То е забавление. Най-голЬмото забавление имат китайцитЪ, т4 имат 40,000 знаци за писане. Ако нЪкой китаец научи тия 40,000 знака в китайската азбука, той минава за учен човЪк. Следователно, в прпродвта великите сжщества сж създали своя азбука, която ние требва да изучаваме. Занрим^р, вземете сл4дующия символ. Ако отидете сутрин на изгрЪв слънце, най-първо ще забЪлЪжите една малка свЪтлинка, която постепенно се усилва, усилва, докато изгрее слънцето. Щом изгрее, туй хубавото н4що изчезва, картината се изменя. Питам: какво иска да ни каже природата с пукването на зората до пзгрЪването на слънцето? Какво иска да ни каже от изгрФването на слънцето до заливането? В тия моменти на природата има два символа. В първия момент, от пукването на зората до изгрЪването на слънцето, природата ни учи върху двата велики закона на Мждростта и Истината. Този момент отнима два часа. В него промените сж резки. След като изгрее слънцето, обаче, природата ни учи на друго. Тя ни учи па закона на топлината, т. е. на закона па Любовта. В този момент нЬма толкова резки промени в картините, но има промени в температурата. Най-напр^д не е толкова топло, но после става все ио-топло и по-топло, докато стане мпого горещо. Значи и в живота е сжщото нещо. Човек в утробата на майка си, в утробата на природата двата часа учи Мждростта и Истината. а останалото време от деня учи Любовьта. Тъй че по-големата част от нашия животъ е унотребен за изучване на топлината и промените, които стават с нея. И тъй. когато вашият живот е на изгрев, ше вземете нървият символ. Като отивате всека сутрин на изгрев, ще имате в ума си картината, идеята за изгреващето слънце. И когато погледна пукването на зората аз ще се въодушевя, душата ми ще се изпълни с онези принципи на Лждрост и Истина, а след като изгрее слънцето, ще кажа: настана часът на Божествената Любов! И тогава цел ден ще требва да изучавам промените, които стават в Любовта. Това е хубавото в природата! НЪкой пжт твоята любов е,е усилва иовече, а н4кой пжт отслабва, и ти казваш: любовта се усилва и отслабва, ле. ти ошн не любиш. Ние само се учим на изкуството да любим. За сега само Бог люби. Казва се в Писанието: .,Бог е любов". Значи нам не сж дали още това изкуство да любим. Следователно, когато дойдем в Бога, тогава ще знием какво нЪщо е Любов! Когато Бог ни учи на туй изкуство, всички ангели сл^дят с любопитство, с страхопочитание, какво върши Той с тия малки едшества. ТЯ се чудят като виждат, че Бог слиза от трона си, за ги учи на Любов. Само Бог знае изкуството на Любовта, и само той може да ни го предаде, но за да възнриемем туй изкуство требва да бждем готови. Б какво седи готовността? Ами че малко н$що ли е този великият Бог на Любовта да обърне погледа си към тебе, и ти да можеш да го възприемеш? Ако вашето сърце може да трепне от иогледа на един ваш приятел когото обичате, то не требва ли сърцето ви да трепне от иогледа на Този, който ви е дал живота и всички блага в него? А туй, че имате страдапия, това сж само промени на хоризонта ви. Когато изгрЪе слънцето, колкото и да е ясно на хоризонта, все стават промени? дойде ирах, заоблачава се, явяват се дъжд, сн^г, бури, и поел4 отново изгрева слънцето. Тези промени стават постоянно ь природата. но схшият закон е и в живота. Следователно, от това гледище, животът е забавление, но за кои? — За ираведните. Аз говоря за тех, не говоря за грешниците. ТЪх ги н^ма тук. Ние изпратихме всички грешници на хаджилък. Дадохме им ио един билет и им казахме: хайде се^а на пжт! Тази вечер нема да смущавате учениците, защото ние ще имаме забавление. а вие сте много сериозни, не можем да се разиравяме. не можем да се разбираме с вас. Тогава, защо да не бтагодарите на Бога за тази забава, за всички промени, които ставатъ в живота ви? Какво лошо има в това, че вашият хоризонт се заоблачил, че има нрах, бури, облаци, това-онова? Че растенията разбиратъ и цЬнят тия промени много повече от вас! Като се заоблачи, те се отварят, шушнат си. радват се. Вие разумните деца. избегвате от това заоблачаване, скривате се. Защо? Заптото още не сте научили великия, красивия език на Бога. Ние, съвременните хора, така сме изопачили своя ум, че не впждаме красивото. Ние виждаме красота само в он^зи н4ща, които в сжщност, нЪмат красота Дойде, запримЪр, нЯкой при мене, иска да го обичам. За да го обичам, за да се прояви любовта ми към него, требва да намЪря онова красивото в него. Не мога да го обичам заради неговото знание. Ние не обичаме хората за това, че много знаят. Не, приндинът или онова начало, което сближава хората не е нито тЪхниятъ ум, нито тяхното сърце, нито тяхната воля, а е тяхната душа. Това е хубавото, това е красивото в природата и в живота, понеже вс/Ьки единъ човЯкъ. всЬка едиа душа е една необходи- мость за тебе въ твоето проявление. Какъв е законът? — Ако всички души не се съберат на едно мЯсто, нито една душа не може да се прояви. Значи, ако животът е забавление, за всички требва да е забавление. Ако е радост, за всички трЯбва да е радост. Сега, от туй гледище, когато небето се забавлява, забавлява се и адът. II в ада има музика. развлечения, не мислете, че е толкова страшно. 'Гамт има страшни нЯща, но има и хубави работи, има и забавления. Кога? — Когато горЪ има забавления, и въада има забавления. Когато горЪ ра- ботят сериозно, и в ада работият сериозно. Едни- тЯ работят по един начин. другите работят по друг начпн, ЗанримЯр, една сестра художница ми разправяше следния случай. Нарисувала един ден една картина, ногледнела я, доволна била от нея. Но едно врЯме отишла да си гледа работата из кжщи, и в този момент. нейната малка дъщеря взима четката и боптЯ, и както наблюдавала друг пжт майка си, взима да рисува по платното. Забавление си прави тя. Питам: направила ли е нЯщо лошо дъщерята? Не, тя прЯподава на майка си слЯдния урок: мамо, ти слЯд като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство. И Господ е нанравил така. Той е дигнал хубавите нЯша толкова високо, че като ги гледаме, ла казваме: е, да съм там сега! Когато не ни се дават нЯкой нЯща то не е защото не искат да ни ги дадат, но други актйори играят на сцената, други се забавляват, нашият ред още не е дошъл. Докато дойде нашият ред, ние трЯбва да седим като публика и да гледаме. По нЯкой пжт вие казвате: защо хората страдат толкова много? Какво нЯшо е страданието? — Стртданието е едно от най-приятните чувствувания. Когато човек страда, идват му най-хубавите мисли. Може да кажем, че страданията сж създали у хората най-хубавите идеи, най-приятните импулси, най-приятните стремежи. И ако ви попитат, искате ли страдания, ще кажете: а, да не ни дава Господ страдания! Ами какво да ви даде? Че страданието е най-великото благо за човека! Страданията в с е к о г а п р е д- шествуват забавата. Ами че когат правите едно угощение тук на земята, създавате си едно забавление, но и вашите кокошки сжщо имат забавление. Вие ги изваждате" от курника и им казвате: виждаме, че вашето жилище пе е толкова хигиенично, съжаляваме ви, че сте живели толкова време в него, но ние ще ви извадим от тук и ще ви ириемем па гости в кашите кжщи, ще ви покажем как се забавляваме. Кокошките започват да крекат, да кукуригат, да куткудякат. Вие ги сготвяте на едно хубаво ядене, започвате да им пеете, а те мълчат: Питам: когато душата на една кокошка или на един петел излезе, какво мислят те? Те влизат в забавлението, т. е. те влизат в връзка с човешките души. Тази кокошка нищо не е изгубила. За една кокошка е привилегия да я изяде един човек, Аз не казвам, че човек я изяда, но топ я приема на гости, макар че тя минава прЯз огън. По сжщия начин и вие ще минете ирЯз огън, щом искате да влЯзето в духовния свет. И като ви извадят от вашия курник пак ще има куткудякане. Павел, като разбрал този великият закон на живота, казва: „Где ти е сега, с 'е, жилото?" Защото, когато Божествената 7 в слезе, за да даде живот, смъртьга, всички нещастия, страдания се поглъщат. Един ден всички тия ваши страдания, които оте минали, ще бждат перли украшения върху вашите дрехи и ще кажете: много се радваме, че минахме през тозп пжт и научихме такива ценни уроци. И действително, забавата е необходима. Едно нещо е необходимо в забавата: ти требва да забравиш себе си, да забравиш животинското, нисшето аз. ЗапримЪр, като седна некжде, аз не требва да мисля, че вие ме наблюдавате, а требва да бжда съвършено тйх и спокоен и да си мисля съвсЬм друго нЯщо. Така да е и с всеки един от вас: да си мисли спокойно, да не се наблюдава п да счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък. Туй е едно от качествата на забавата. Щом има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? — То е, като че си в нЪкой затвор. Дойде стражарьт и ти преглежда всичко. Той гледа дали букаит4 сж на мЪсто, бърка в джобоветЪ ти, търси това — онова и т. н. Посл$, дойде друг н4кой, прегледа ти др4хит4, яката. Казвам: това е в затвора, но ти в забавлението ще бждеш естествен. В всЪка забава човЯк е красив . Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другитЪ. И тогава, като погледнемъ този чов4къ, въ цялото му лице ще видимъ онова другото ли¬це, въ което Богъ се проявява. II тогава требва да бждемъ като децата, съвършенно естествени и свободни, да забравичъ неволи, страдания. Всички ще имаме свободенъ билетъ да отидемъ до слън-цето и ще бждемъ радостни. Н4кои ще кажатъ: тЪзи дЬца сж нетрезви. Питамъ: кое е трезвено¬то положение? (Учительтъ прави серпозни, строги изражения на лицето си). Питамъ: тази сериозность какво означава? Каква идея се крие задъ нея? (Учительтъ прави по-весело изражение на лицето си). Задъ тази идея сега какво се крие? Отъ тия двЪ пози коя е по-хубава? — Ако искашъ да сплашишъ нйкой прйстжпникъ, ще заемешъ пър¬вата поза, ако пъкъ искашъ да развеселишъ при¬ятеля си, ще заемешъ втората поза. Казвамъ: всич¬ки войници, всички стражари сж все сериозни, диг- нагь пушката, вървятъ Защо? — Има опасность. Но има и едно трето положение, трета поза. Тя е тази, че въ всйко едно свое движение човекъ трйбва да издава онова великото, приятното въ живота. Той трйбва да бжде като единъ изворъ. Црйдставете си. че единъ изворъ мисли като ме¬не. Кое е най-приятното за извора? — Като из¬вира този изворъ трйбва да има кждй да проти¬ча. Това е най-приятното за извора. Слйдовател- но, ако ми дадать условия въ живота, моятъ жи¬вотъ трйбва да има мйсто кждй да протича, да минава ирйзъ ВСИЧКИ растения и да имъ оставя своето благо. Дйто минавамъ, азъ ще се запозна- вамъ съ всички цвйтя, трйви, съ всички растения, мушички, комарчета, ще скачамъ, а тй ще прие- матъ моята радость. Това не е ли забавление? Едного ще блъсна, другиго ще закача, трети що напръскамъ, съ четвърти ще се посмйя. Какво по- хубаво отъ това? Всйкп изворъ не прави ли тъй? Ами прйдставете си, че тази вода не дига шумъ, рече тихо и спокойно, и видишъ, не мпне много врЪме, отгоргЬ се покрие- съ жабуня развие се не¬приятна миризма, това хубаво лн е? Питамъ: кое е по-хубаво, този изворх съ течуща вода, или то¬зи ограниченъ басеинъ съ застоялата вода? Сега, нашето тЪло въ единия случаи може да мяза на единъ тичущъ изворъ, а въ другия случай може да мяза на единъ басеинъ съ застояла вода, и ние ставаме кисели, недоволни. И тъй, коя е идеята въ забавлението? Ще станешъ сутринь, ще кажешъ: Господъ е дошълъ, въ закона на забавлението азъ требва да науча онзи великъ законъ на смирението Въ забавлени¬ето всички сж пъргави, подвижни. Тамъ не се поз¬волява никаква лЪность. Споредъ който требва да схванешъ какво трЪбва да направишъ въ дадения моментъ. Представете си сега, че вие сте въ туй об¬щество на забавата. Какви щЪхте да бждете? Ако ви кажа сега да се смаете, ще ме питате, защо требва да се смЪемъ? Питамъ: ами защо требва да бждемъ сериозни? Казвате: е, животътъ е ' сери- озенъ. Не, животътъ е любовь, а сериозностьга е нЪщо случайно вжтрЪ въ живота. Любовниятъ, осмислениятъ, поетическиятъ животъ е красивиятъ животъ. Това е хубавото. II когато срещнешъ единъ човйкъ, на когото душа¬та е отворена, [ти не можешъ до го забравишъ никога. Ще кажешъ: отличенъ човйкъ е този! То¬зи човекъ е единъ чистъ изворъ. Каква погрешка можешъ да му намеришъ? Не е ли хубаво да бж¬де човйкъ единъ такъвъ уизворъ, та който дойде при него, да се почуствува успбкоенъ, да забрави скръбьта си? Друго едно правило за ученика е следното: на забавление не се позволява да отивашъ съ скж- сани дрехи! Ще се измиешъ чисто, ще се облй- чешъ съ най-хубавитй си дрехи, които имашъ и така ще отидешъ. Като се приближавашъ при то¬зи велпкъ изворъ на живота, трйбва да си прй- менемъ и да се радвашъ на туй велико благо, ко-ето той ти дава. И писанието, като прйдвижда този законъ на забавата, казва: Ще дойде врйме, когато хората нйма да се струхуватъ единъ отъ другъ, но вейки ще седи на забавата подъ своята смоковница. И тъй, на мнозина отъ васъ е потрйбна за¬бавата. Забавата е законъ на подмла¬дяване. човйкъ, който не се забавлява, не мо¬же да се подмлади. Запримйръ, ти седишъ, гле- дашъ какъ се забавляватъ дйцата, казвашъ: дй- тински работи! Не, Забавляватъ се децата. Даже и Господъ има известни часове, ирЪзъ които се забавлява съ хората, и слЬдъ това пакъ се заеме за своята работа. Не можемъ ли и пие по сжщия законъ да направимъ това нЪщо? — Можемъ. Гле- дашъ нЪкой твой приятель рисува нЪщо. Ти се поумихнешъ, кажеопъ че е отлично но вземешъ четката и цанашъ по платното, чакай, не се ри¬сува така — коригирашъ го. Ако искашъ да го поправишъ, може по не го корегирай па платното а вземи една жива гарга и му кажи: хайде, азъ ще я държа, а ти ще рисувашъ. Ще я обръщашъ на една, на друга страна, и като я парисува при- ятелътъ ти, ще му кажешъ: както виждашъ, и ти рисува, и азъ рисувахъ. Азъ държахъ гаргата, а ти я рисува. Сега васъ може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума, Какво значи на български езикъ думата гарга врана? Отъ квдЬ произлиза тя? —Отъ думата „черна" Значи тази е погрешната на враната, че е черна. Защо е черна? — Едно врЪме сестрата на тази врана умряла. Тя тжжела за сестра си и си турила черна др$ха, СлЪдъ врЯме, когата сезтра й възкръсне, и враната ще стане б4ла, ще си тури 64ли дрЪхи. Тъй щото, ако чевйкъ се почерни, умрйлъ нйкой; ако си бйлп дрйхи, значи сестра му е възкръснала. Сле-дователно, за душата сж потрйбни вътрйшни про- мйни. Сериозностьта вкоравява жи¬вота. Въ сериозния животъ прйобладаватъ тйзи сили, които изчерпватъ соковетй, влагата отъ :жи- вота и затова у човйка заиочватъ да се втърдя- ватъ нервитй, мускулитй, костьта става по твърда и въ него се заражда единъ вътрйшенъ мързелъ. Въ младия човйкъ, който слуша Божия гласъ и се забавлява, има едно вътрйшно разширение и об- мйната става правилно. Затова вейки единъ отъ васъ трйбва да има едно забавление, но забавле¬нието го дава само Любовьта. Безъ Любовь заба¬вление не може да има. Когато направимъ туй за-бавление, всички се усещаме свободни. Въ забава¬та вейки трйбва да е доволенъ отъ своето пове¬дение, а не да уейща вътрйшно, една натегната атмосфера. Едно отъ качествата на за-бавата е че въ нея винаги има раз¬ширение. Вие въ забавата не мислимъ за фор¬мата на нйщата, а оцйняваме настоящия "моментъ. Ние не критикуваме защо Господъ е слйзълъ, но се радваме на онзи моментъ въ който Господъ е слйзълъ. Това е Любовь. Единственото сжшество, което може да ни даде радоеть, да ни осмисли жи¬вота, това е Богъ. И действително, всеки день, колкото и да сте заети съ работата все ще дойде извЪсгенъ моментъ, сутринь, на обЪдь или вечерь когато ще почуствувате много голяма радоеть. Но понеже нашиятъ умъ е заетъ съ толкова велики работи, то тЬзи красиви неща, които Богъ ни да¬ва оставатъ незабелязани, и ние се пробуждаме, когато всички тия неща сж минали. Ние се зани¬маваме съ това, какво ще стане съ Европа, какво ще стане съ България, какво ще стане съ дъще¬рите ни; съ синовете ни, а изгубваме тези краси¬ви моменти, които Богъ ни дава. Туй тело, което имаме Богъ е вложилъ всичко най-красиво въ него. Въ туй малкото тело виждаме всичките блага на миналото и бждещето, а за по-далечното бждаще Богъ ще ни даде ново тело, въ което ще влее туй новот) благо Това тело сега се формира. За все¬ки едного се приготовлява едно ново, красиво тело, въ което ще се забавлява. Та, нужно е вече да напуснемъ онази мрач¬на философия на живота. Азъ ще ви нриведа единъ примеръ, ако искате да си служите съ добрата страна на Евангелието. Той се отнася до единъ човекъ, големъ пияница, който цели 20 години пилъ, водилъ разпуснатъ животъ. Разпръсналъ де¬цата си, уморилъ жена си, изгубилъ всичкото си състояние, и ъстаналъ съвсемъ самъ въ най-голймо отчаяние ири което рЪшилъ да се самоубие. Ималъ само единъ левъ въ джоба си и рЪшилъ да купи съ него едно Евангелие. Купилъ си и прочелъ: Богъ е Любовь! Е, казва си той, всичко разда- дохъ и изгубихъ за Любовьта. НамЪрихъ пай-пос¬ле този, когото обичахъ и затова мога да напра¬вя нЯщо хубаво за Него. Отива въ кръчмата да се забавлява. Казва на кръчмаря: дай ми една ча¬ша вино! Поглежда виното и казва тихо на онзи свой другарь вжтре. слушай, цели 20 години те черпихъ, но сега ще те науча на единъ новъ за¬конъ — отстранява чашата, не пие. Обръща се къмъ кръчмаря: я дай една чаша най-бистра, чиста вода. Слага чашата предъ себе си. Онзи отвътре казва: винце... Дига чашата съ водата, пие. Онзи пакъ казва: винце... — Е, сега моята воля ще бжде. Азъ намерихъ Бога, когото обичахъ, Той ме научи на това. Отива на другия день, на третия, на четвъртия, на петия, на десетия на кръчмата, и си заржчва чаша вино, чаша вода, но водата пие. Най- после казва: а, имамъ воля! Така и вие, можете да победите единъ свой лошь навикъ. Какъ не! Ами че то е едно забавление. Ако имате единъ та¬къвъ навнкъ, седнете на кръчмата, вземете чаша съ винце и чаша съ вода. Това е воля! Казвамъ: добъръ е онзи човекъ, който може да прояви сво¬ята доброта при най-неблагоприятни условия на живота. Онзи, който може да прояви своята доб¬рота при благоприятни условия, то е много естест¬вено. Следователно, макаръ и при неблагоприятни условия, ще кажешъ: Господи, азъ мога да напра¬вя нЯщо заради Тебе! И отъ това гледище, тази Любовь требва да се разшири, да бжде Любовь къмъ всички, да блика навсекжде, да бждемъ ед¬накво разположени къмъ всички, безъ пристрастие. И като погледнемъ некого, да му пожелаемъ всич-кото добро тъй, както Богъ желае. Да забравимъ всичките му погрешки тъй, както Богъ забравя, защото Любовьта като дойде никога не вижда по¬грешните. Предъ Божията Любовь греховете и неджзите на хоратата изчезватъ като прахъ и димъ, и отъ този Божественъ огънь остава само онова чистото, възвишеното и благородното у чо¬века. Сега, дойде некой духъ, внуши ти некоя ми- съль, каже ти: отъ тебе човекъ не може да стане. Ами че какъ нема да стане отъ мене човекъ? Азъ вече съмъ станалъ човекъ. Тури една запетая сл1;дъ частичката не. Кажи така: отъ тебе човекъ пе, може да стане? Отдели противоположното, по¬неже въ всека една отрицателна мисъль има една положителна страна. Онзи, който ти внушава, че отъ тебе човйкъ не може да стане, той има поло-жителна мисъль, че отъ тебе лошъ човекъ мо¬же да стане. Щомъ може да етане отъ тебе лошъ човйкъ, и добъръ човекъ може да стане. Употре¬би деягелностьта си, добъръ човекъ да станешъ. Който може да бжде сориозенъ, може да бжде и весель, да се смее. Самиятъ животъ на земята, обаче, отъ единия край до другия, е само забав¬ление. За въ бждеще това ще учите. Ще гледате не само на външната, но и на вътрешната страна на живота. Ще бжде смешно, за примеръ, ако азъ туря на лицето си една страшна ма~ка, и вие се плашите отъ тази маска, а подъ маската се смея. Не гледайте на тази маска, гледайте какво има подъ нея! Или, може да туря на лицето си една много весела маска, а подъ нея да има не¬що много сериозно. Не е маската, която дава сми- сълъ на нещата, а какво се крие задъ маската. Това, което се крие задъ маската, то е човешка¬та душа. И тъй, тази вечерь искамъ дт ви оставя след¬ната 'мисъль: най-великото нещо въ света е, че Богъ вс.екога слиза, за да ни предаде правилото на Любовьта, т. е. не на самата Любовь, но на промените на Любовьта. Както измерваме съ тер- мометъръ температурата на времето, така измер¬ваме съ термометъръ и температурата па Любовьта. Да изучава човекъ температурата на Любовьта, това е отлично нещо! Подъ температурата на Лю¬бовьта растатъ всички растения. Заиитвамъ ви следното: има ли растение въ света, което може да расте безъ светлина и безъ топлина? — Нема. Има ли изворъ въ света, който да извира и да се втича въ реките безъ светлпна и топлина? — Нема. Ставали ли сж въ света бури и гърмотеви- ци безъ светлина и безъ топлина? — Не. За всич-ки тия неща сж потребни светлина и топлина. Всички хубави кристали, всички скжпоценни камъни, всички диаманти сж станали подъ силата на свет¬лината и топлината. Всички животни сж станали подъ силата на светлината и топлината. И ние хората — сжщо. Следователно, по сжщия този за- конъ нашите души сж се сформирували подъ вли¬янието на Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина. Това сж три велики духове, кои¬то работятъ за създаването на човека. Тй нари- чатъ човйка възлюбения синъ на Бога. Въ тия велики духове има необикновена хубссть, красота! Вие ще кажете: ами ангелитй какви ех? Когато човйкъ иридобие тази хубава, красива форма, ду- шптй на хората и ангелитй ще се съединятъ и ще образуватъ едно цйло. Когато се съединятъ ду- шитй итъ, Богъ ще влйзе да живйе въ тйхъ, п тй ще се радватъ на безсмъртие. За това нйщо ние се приготовляваме. Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, съ ко¬ято ее занимавате. Прйдъ насъ седи една велика ' задача на безсмъртието, да наслйдимъ небето, да се срещнемъ съ онйзи велики души, за които се приготовляваме, но затова вейки единъ човйкъ трйбва да даде нйщо отъ себе си и да приеме. Нйкой пъть казвате: човйкъ трйбва да работи за себе си. Да, но като работи за себе си, като се съсрйдоточава въ е бе си, човйкъ трйбва да се разширява, да сключва въ себе си туй широко себе, и понеже ние живйемъ въ Бога, и въ насъ да живйятъ ВСИЧКИ. Като включимъ Бога, да вклю- чимъ и всички други същества въ насъ. Това значи да обичаме нйкого, да му желаемъ доброто. Това значи да желаемъ доброто на всички, да обичаме Бога. И ако изпълните всичко това, веичкитй мж- чиотии, всички неджзи, които имате, за които става въпросъ, че никому обущата сж скжсани, н4кому шапката, че некой ялъ само хлЪбецъ, всичко туй въ една седмица отгоре ще се разреши. Когато изгрее Божествената Любовь и дойде тази топли-на, ние сме готови да раздЪлимъ своя залъкъ съ онзи, когото обичамо. Щомъ нЪмаме любовь, скри¬ваме залъка въ джоба еи. Дойде ли Любовьта, усмихваме се и казваме: братко, хайде п двамата да се забавляваме. На изкуството да обичаме самъ Богъ ни учи, и въ този смисъль само децата мо- гатъ да направятъ това. Въ туй отношение искамъ да бждете като децата, защото само децата се забавляватъ. Не мислете, че сте стари. Хвърлете тези бради! Дяволътъ, като завид^лъ на хората, турилъ имъ бради, за да ги маскира, но и задъ техъ те пакъ се виждатъ. Азъ искамъ да бждете въ душитЯ си като децата млади, бодри, весели. Забравете вашите тжги! Като си легате, кажете: утре, като изгрее слънцето, Господъ ще дойде, ще Го посрещна. И като си легашъ, пакъ да бж- дешъ радостенъ, но не само външно, а да усе- щашъ, че отъ тебе излиза топлина и всички да кажатъ за тебе: бихъ желалъ този човекъ да дойде оше единъ пжть. Всички требва да бждете като единъ изворъ, който извира, като единъ цвЪ- тецъ, отъ който лъха приятенъ миризъ. Такъвъ требва да бжде нашиятъ животъ. Туй е забавле-нието, за което говори Христосъ: „И пакъ ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой н4ма да отнеме". Забава е това! Това е хубавото, това е великото! Тази ве?ерь азъ ви говоря за много прости нЬща, НЯма да туряте никаква философия въ техъ. Ама какъ да разбираме? Човекъ трйбва да се усеща веселъ, радостенъ, готовъ да даде всичко. Да сте пълни и радостни, да не ви виждамъ вече начумерени, сериозни. Онези, които ви пречиха, сега ги нема, пра¬тихме ги на екскурзия, а когато се върнатъ азъ ще ви кажа. Тази вечерь, утре, други день, до една седмица нйма да ги има, не се бойте, затова до една неделя може да се забавлявате колкото искате. Следъ това те пакъ ще се върнатъ, не може безъ тйхъ. Ще ги посрещнете добре, ще имъ се поусмихнете, и т4 не могатъ безъ васъ. Сега става една промяна въ ума ви, и сили¬те въ природата дМствуватъ благоприятно. Затуй въ нашите събрания требва да има р^зки.проме¬ни, отъ едно състояние въ друго. Ние ще минемъ презъ всичките положения: ще имаме философски, сериозни и весели събрания. Туй събрание, което имаме сега е първо по рода си. Въ тази забава, се научихме следното нещо: всека сутринь Богъ слиза, за да ни научи на изкуст¬вото на Любовьта. Той помилва всекого и казва: „Искамъ да слушате" — и си заминава. Той знае, че ще се търкаляме на земята, че ще пада¬ме п ставаме, и най-после ще станемъ гладки като некой бисеръ и ще кажемъ: много хубаво нещо сме сега. Нали сте виждали какъ некое камъче се търкаля, търкаля, докато най-после съвършено се оглади. Всичките неприятни неща ще изчезнатъ и ще остине онова хубавото, красивото отъ живота. Онзи день ви казахъ, че най-важното нещо за човека е да люби, а не да бжде любимъ. За ученика сжщо най-важното нещо е това. Любовьта може да дойде чрезъ туй отваряне на душата. Сега, като отворите Евангелието, въ Него има дадени много нравила, но простата човешка душа требва да бжде свободна, требва да имаме за моралъ туй, което ще даде възможность да се прояви Любовьта. Както живеятъ невидимиятъ светъ, тъй ще живеемъ и ние,
БесЬда, държана на 1 септември, 7'Д ч. в., 1924 г.