Допирни точки в природата, том 1
ПРИЗНАЦИ НА ПРОЯВЕНОТО ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ
Пг — /йг — /е п . Та и — Ь / — а и т е п. Тайна молитва. Прочете се резюме на темата „Елементи на човешката реч". Четоха се работите върху темата „Признаци на проявеното човешко съзнание в най-високата му форма". За следния път пишете върху темата „Отличи-телни черти на физическото тяло". Представете си, че някоя точка означава съзна-нието на човека или проявената Вселена. Вън от тази точка пък е неироявената Вселена. Допусне-те при това, че материята на външната, на проя-вената Вселена има различни гъстоти, а оттам — и различни състояния. След това приемете, че от дадената точка излизат различни лъчи, т. е. каз-ваме, че този център, тази точка започва да ради- ира. Всеки лъч представя отделно същество. Ко-гато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те ще видоизменят своя харак-тер. Това видоизменение в характера на тия сь- щества е причина за различието, което съществу-ва между тях. Различие съществува не само меж¬ду хората, но и между духовете, между ангелите, както и между всички напреднали същества. На какво се дължи това различие? На ред външни причини. Значи, до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Безграничното определя отно-шенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особе-ност, ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадената точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито отклонения да нравите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път. Мнозина мислят, че като криволичат на една или на друга страна, ще из¬менят своя път. — Не, окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя живот. Не само ученикът, но никое същество не е в състояние да измени посоката са своя път, докато не постигне целта си. Когато змията прави зигзаги, гърчения с тялото си, изменя ли с това своя път или свое¬то естество? Не. Защо се гърчи? За да се движи. Защо се извива светкавицата? Защото среща сре¬да с различна гъстота от тази, в която се движи. Следователно всяко отклонение на човешкия ха-рактер се дължи на това, че той среща на пътя си по-гъста среда от тази, в която се движи. По- гъстата среда му оказва голямо съпротивление, вследствие на което той не може да издържи и се отклонява на една или на друга страна. Той живее с това отклонение, докато срещне друго препятствие, което ще го върне в правия път. Най-после, като теглите права линия между тези отклонения, тази права определя посоката, в ко-ято съзнанието се движи. Докато е млад, човек се движи като криволичи натук-натам и мисли, че изменя посоката на своя път. Като остарее, човек мисли, че е по-умен, че е разрешил своите задачи. Старият е разрешил задачите на своя живот толкова, колкото и младият. И старият, и младият са далеч от истината. Такова различие съществува не само между хората от различните възрасти, но и между един и същ човек. Запример, очите на човека предста¬вят два кръга: лявото око изразява физическия свят, а дясното — духовния. Тази е причината, поради която лъчът, който излиза от лявото око на човека е насочен винаги към земята. Лъчът, който излиза от дясното око на човека е насочен нагоре. В своята еволюция човек се движи от физическия към духовния и от духовния към Бо¬жествения свят. Ако някой се движи със светка¬вична бързина от духовния към Божествения свят и се отдалечи на няколко билиона километ¬ри от духовния свят, вие ще мислите, че този чо¬век е близо до Бога. Обаче, ако го наблюдават с телескоп от ангелския свят, ще кажат, че този човек се движи много бавно, както се движи ня¬коя звезда на небето, гледана от физическия свят. За ангелите този човек е далеч от Бога, а за хората — той е близо до Бога. Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, към Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съз-нанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отк-лоненията не са падане. Разсъждавайте фило-софски по този въпрос. Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда или обратно — от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път. Такова отк¬лонение претърпява и съзнанието на човека, ко¬гато преминава от рядка в гъста среда. Следова¬телно, при сегашното развитие на човека, в не¬говото индивидуално и социално развитие, стават ред отклонения в съзнанието му. Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде вни¬мателен при тези отклонения. Съвременните хора, общества и народи са уст-роени така, както са устроени и материалните светове. Всички се движат по кръгове, концент-рично разположени около един център. Запри¬мер, 10-15 души съставят едно звено и си влияят взаимно, както планетите оказват влияние по-между си. Обикновено тия, които са потблизо до центъра, се движат по-бързо от тия, които са по- далеч от центъра. Като знаете това, ще забележи-те, че никой не може да избегне влиянието на онези индивиди, които влизат в една и съща сис-тема с неговата. В този смисъл, никой не може да бъде самостоятелен. Хората представляват групи от индивиди, съсредоточени в един център, които взаимно си влияят. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той може вече да определи отношението си към ония, които влизат в неговата система. При това съзнателно отноше¬ние към тях той няма да им противодейства, но ще им съдейства по Божествен начин. Обикнове¬но на всяка система от висши същества отговаря такава от низши, вследствие на което човек тряб¬ва да бъде внимателен, да знае но какъв начин да въздейства на съществата от своята система. Не само същества от една и съща система си влияят взаимно, но и системите оказват влияние една върху друга. При това взаимодействие на систе-мите Космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Бо-жественият Дух, Който регулира всички неща в природата и живота. Всеки човек трябва да се самоопредели, да знае към коя система спада, колко души влизат в тази система, с каква бързина се движат във физическо, сърдечно и умствено отношение, от какви материали е съставена тяхната система и преди колко милиони години се е образувала. Следователно умственият уровен на човека ще зависи от състоянието на цялата система. Този закон е неизменен. Значи, за да се измени умст-веното състояние на човека, трябва да се измени умственото състояние на всички същества, с ко¬ито той влиза в една и сьща система. Между всички същества от една и съща система има из¬вестна връзка: ако някой от вас е в Америка, между непознати хора, и бъде нападнат от няко¬го, веднага ще се яви човек от вашата система, който ще ви защити, ще ви отдаде правото. За¬що ще ви защити? Защото това е в интерес на цялата система. Колкото по-голяма е системата, в която влизате, толкова по-голям брой съчувст¬веници ще имате. Ако влизате в малък народ, малко съчувственици ще имате. Това ни най- малко не ограничава човешката воля, но показ¬ва, че посоката на човешкия дух е точно опреде¬лена и той трябва да върви в тази посока, защо¬то тук са дадени възможности и условия за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център. Когато се казва, че земята трябва да надне на слънцето, това не се разбира буквално. Това значи, че земята трябва да влезе в нови условия на развитие, да попадне под влиянието на ня¬какво ново слънце. Сега ще направим едно психическо упражне-ние. Ще си представите, че се движите с грамадна бързина и влизате в слънцето. Ще се наблюдавате кой докъде може да достигне. За това упражнение се изисква голяма концентрация на мисълта. Колцина от вас стигнаха до слънцето? Със своята мисъл някои стигнаха до средата на пъ¬тя. Горещо е на слънцето, всеки не може да оти¬де дотам. Други някои пък останаха в тъй наре-чената ледена, студена област. Трети се дигнаха до един магнетически пояс, образуван от гъста и шуплеста материя. Един от поясите между земя¬та и слънцето се нарича „смъртна река", през която минават всички души, които отиват за он¬зи свят. Всеки може да направи опит да мине през този пояс. Достатъчно е човек силно да концентрира мисълта си, да се откъсне от окол¬ната среда и веднага ще навлезе в съвършено тъмна област, без никакъв слънчев лъч. Той мо¬же да провери с часовника за колко време е ми¬нал тази зона. Който прави този опит, трябва да бъде много внимателен, да не се плаши от голямата тъмнина. Като излезе от този пояс, той ще мине в следния, в тъй наречения „астра- лен пояс", дето светлината е мека, приятна, като при зазоряване. На връщане към земята човек ще мине пак през същите пояси. Както виждате, между земята и слънцето има разни области, разни полета, всяко от които съ-държа специални сили, енергии. Между астрал- ния и менталния свят съществува тъй наречена¬та „ледена", или „електрическа" област. Тя съ¬държа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въгли¬щата, които днес употребяваме за отопление. Бъдещата раса ще разполага с методи, чрез кои¬то ще може да впрегне това електричество за ос¬ветяване и отопляване на цялата земя. Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание. Тогава ще усетите две течения — едното отива от земята до слънцето, а другото се връща назад. По този на-чин- става правилна обмяна между слънчевата енергия и вашата. Добре е да правите това уп-ражнение, когато сте неразположени духом. Второ упражнение. Отправете ума, сърцето, духа и душата си към Божествения Дух, Който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действа вътре и вън от тях. Затова е казано в Писанието: „Духът Божий се носи по цялата земя". РI г — /йг — /е п . Та и — Ь / — а и т е п . 11-та лекция на Учителя, държана на 27 декември 1922 г., София.