Дванадесет положения - съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика
7 юли 1925
1. Ученикътъ трЬбва да разбира добрЬ това, което ще направи и да гледа да е съобразно съ великитЬ принципи на живата Природа. - Колко е отрадно, когато ученикътъ въ своето невЬжество постжпи тъй, както малкитЬ дЬца, безъ прЬдварително да обмисля, какво да направи, и дали трЬбва да го направи.
2. Ученикътъ не трЬбва да вижда какво става наоколо му. Той за всичко трЬбва да е слЬпъ. - Колко е хубаво, когато ученикътъ вижда всичко, което се върши около него и се ползува отъ всичко това за своето развитие! - Колко е благородно, когато ученикътъ мълчи!
3. Ученикътъ трЬбва винаги да мълчи, когато е прЬдъ Учителя си. - Колко е сърдечно, когато ученикътъ разкрива душата си прЬдъ Учителя си!
4. Ученикътъ трЬбва да прави винаги това, което Учительтъ му казва. - Колко е лазурно, ако ученикътъ изпълни волята на Учителя си, безъ Учительтъ да му е казалъ това!
5. Учительтъ самъ извиква ученицитЬ си. - Колко е Божествено, когато ученикътъ самъ отиде при Учителя си!
6. При Учителя ще бжде само най-добриятъ ученикъ. - Колко е покъртително, когато съзнавашъ, че си лошъ и си при Учителя си!
7. Ученикътъ трЬбва да има винаги разположение въ сърдцето си и отзивчивость въ душата си къмъ Учителя си. - Колко е искрено, когато ученикътъ изживява прЬдъ Учителя си ВжтрЬшнитЬ си борби!
8. Ученикътъ трЬбва да е много скроменъ и смиренъ. - Колко е силно, когато ученикътъ постжпва смЬло!
9. Ученикътъ никога не трЬбва да иска отъ Учителя си. Учите-льтъ му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика. - Колко е радостно, когато ученикътъ поиска нЬщо отъ Учи-теля си! А колко е благословено, когато Учительтъ отъ само себе си даде нЬщо на ученика си.
10. Ученикътъ трЬбва за всичко да благодари и винаги да е радостенъ. - Колко е трогателно, когато ученикътъ скърби и плаче за несполукитЬ си!
11. Ученикътъ трЬбва да е винаги при Учителя си. - Колко е хармонично, когато далечъ отъ Учителя, ученикътъ мисли за Учителя си.
12. Ученикътъ трЬбва винаги да мисли за Бога. - Колко е богоугодно, когато ученикътъ и въ най-малкитЬ нЬща въ живота си вижда Бога въ своето Величие и Слава.
Велико е, когато ученикътъ слуша Учителя си!
Трептяще, е когато ученикътъ е радостенъ, че служи на Бога!
Съзнателно е; когато ученикътъ благодари и хвали Бога всЬко- га и за всичко! ,.