О. Славчева
Мисли за ученика
6 юли 1925
Ученикътъ, въ своитЬ постжпки и дЬла, трЬбва да върви по стжпкитЬ на свръхчовЬка. Той самъ себе си ограничава, самъ себе си управлява и самъ себе си сжди. Ученикътъ на Великата Божествена школа не е вече дЬте бозайниче, което да възприема готова храна и да расте въ люлката при майка си. - Той вече е мжжъ - човЬкъ - отговоренъ предъ Бога за всичко. Той е оная фиданка, отъ която сж махнати вече всичкитЬ подпорки и трЬбва самъ, съ своя жизненъ устой, да се противопостави на всички виелици и бури, които непрЬменно ще се извиятъ надъ глава¬та му. Да, той е оставенъ самъ. Самъ съ себе си, съ онова Божестве-ното, което е недЬлимо отъ него. Могатъ да му отнематъ всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя съ всички мжчнотии. ЗаконитЬ на Бога вече сж написани въ сърдцето му и тежко му, ако се отклони. Ако той не изпълни БожественитЬ слова, които се мълвятъ въ неговата душа, то тЬ замлъкватъ едно по едно и, тогава въ човЬка се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърть! Мойсей изведе отъ Египетъ множество народъ. . . Но колко отъ тЬхъ пристигнаха въ Ханаанъ? - Всичко онова, което не устоя на свещенитЬ си къмъ Бога задължения, изчезна като димъ отъ трЬва, а всичко, което пристжпваше съ сигурни стжпки къмъ Високия Идеалъ на ВЬчното добро - отиде, ВлЬзе въ красивата и плодородна земя, въ която, слЬдъ толкова мжчения и страдания, достойното плЬме влЬзе, за да се весели съ пЬсни и свирни. Братя и сестри, въ Бога е и нашата участь! Ние живЬемъ въ 20 вЬкъ, но носимъ прЬдопрЬдЬлението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалность. И тогава е имало ученици, които сж стояли прЬдъ свои вжтрЬшни дилеми; и тогава сж плакали; и тогава Учительтъ е помагалъ и на най-слабото проявление на волята и сж настжпвали истински празници, когато нЬкой Шела е прославялъ Бога. Вървишъ въ тая пустиня на живота. Надъ тебъ блЬстятъ лжчитЬ на слънцето... НЬма сЬнка, дЬ да се подслонишъ. Сложи ржцЬ- тЬ на главата си, и Богъ твой, Който е въ тебе - ще ти направи сЬнка. Ако си жаденъ, тогава пий отъ росата, която е върху малката трЬва, додЬто стигнешъ на върха и тамъ пиешъ отъ голЬмия Изворъ. Утоли глада си съ нЬколко житни зрънца, които сж малки, но съдържатъ цЬненъ животъ въ себе си, и ти нЬма да гладувашъ съ тЬхъ, макаръ и самъ да си - на край свЬта. И когато наглЬдъ всички те оставятъ, тебъ, който си вече мжжъ и ученикъ, и тогава дори живиятъ Богъ е съ тебе. И когато ти запъвашъ гръбъ да вдигнешъ отново товара си и да продължишъ отно¬во свещения пжть на доброто, тогава Богъ, ще се прояви въ тебе, ще разшири силата ти и ще ти помогне да носишъ и да прЬодолявашъ спънки. Тогава ще бждешъ настигнатъ отъ други, които сжщо изнемогватъ, но ти ще имъ кажешъ, че когато си призвалъ Господа, дошла ти е силата; тогава и тЬ ще направятъ сжщото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявениятъ Богъ е мнозинство въ малцината, а непроявениятъ малцинство у мнозината. Тогава самитЬ природни стихии ще ви съдЬйствуватъ и ще се яви не звЬзда, а изгрЬващето слънце на надеждата. Работа, работа и пакъ работа! Ето истинското прЬдназначение на човЬшкия умъ; ето храна-та му, безъ която той измЬня своята насока и губи своята сила. ЧрЬзъ постоянство всичко добро се постига. И постепенно въ ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лЬкува своитЬ братя. ВсЬки единъ отъ насъ има въ себе си онова философското камъче, съ което може да измЬня неблагоприятнитЬ условия въ благоприятни. Това камъче се казва: честность, любовь, смЬлость. На него сж отпечатани словеса Божии, и то трЬбва да се намЬри, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоцЬнниятъ бисеръ, който свЬти въ душата и я прави мждра, силна и обична. ТрЬбва духовно сближение между насъ, но какъ? Единственото нЬщо, съ което можемъ да се приближимъ единъ къмъ другъ, е връзката ни съ Бога. Само тамъ е нашето единство, само тамъ е нашето братство. На това поле ние можемъ да си говоримъ разумно, тамъ атмосферата е чиста, тамъ човЬкъ прилича като да е изкаченъ на единъ високъ планински връхъ, кждЬто душитЬ сж пропити отъ свЬт- лина, а мислитЬ - отъ чистота. Ние всички имаме еднакви вжтрЬшни условия за работа. По-добно землевладЬлецъ, който е раздалъ по еднакво парче земя на своитЬ работници и ги е оставилъ свободни, да я разработватъ, както имъ е угодно и да се ползуватъ отъ този плодъ, който ще се роди въ градина¬та имъ. И ето, въ ржцЬтЬ на градинаря е, какъ да разработи почвата, гдЬ и какъ да я разпрЬдЬли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря - така и отъ съзнанието и умЬни- ето на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина - та чрЬзъ работата да дойде още по-голЬма свЬтлина въ ума и видЬлина въ сърдцето, да види ясно, хубаво онзи Божествень свЬтъ, населенъ съ висши, разумни сжщества, които ще го приематъ, като свой съработ- никъ и братъ. Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врЬмето е злато. ВсЬки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послЬ, съ удвоени сили трЬб¬ва да се възстанови опрЬдЬлената ни работа. Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравнятъ на-бързо придобититЬ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсЬда си. ПрЬди всичко търпЬние и вЬра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!