КНИГА: Искайте сила, имайте вяра
ПРИЗВАХА ИСУСА
„А призваха и Исуса, и учениците негови на сватбата.” Йоана 2:2
Няма съмнение, че на Земята най-приятните, най-тържествените неща са обредите на сватбата. Аз искам да поразясня малко вътрешния принцип, вътрешното значение на сватбата, защото във вашия ум тя има съвсем друго значение. Според вас сватбата означава събиране, оженване на двама души – мъж и жена, като предварително ги сгодяват с участието на свещеник, който изпълнява няколко молитви, след което надошлите гости ядат и пият. Тези веселби се продължават един-два дни, след което гостите се разотиват, а младоженците остават сами. Това е външната страна на сватбата, която и вие най-добре разбирате. Обаче под думата сватба в дълбок смисъл се разбира започване на нов Живот. Тази дума произлиза от старосанскритски език, от корен, който означава „това, което става и се проявява като съзнателен Живот”. Сватбата е процес, който извежда човека от едно състояние и го води в друго, т.е. излизане от един живот и влизане в друг, при което се напущат старите идеи и се заживява с нови.
Забележете, че на тази сватба беше поканен Исус и Неговите ученици, така че на нея присъства един от най-великите Учители. Тази сватба стана принцип, който в бъдеще да определя какви да бъдат и как трябва да стават сватбите. В бъдеще на всяка сватба трябва да присъства Исус със своите ученици, но не Исус като човек, а Неговото Учение. Няма да се спирам да обяснявам в какво се състои Христовото учение, защото то може да се изрази накратко в двата велики закона: обичай Господа Бога твоего с всичката си душа, сърце, ум и воля; обичай ближния си както самия себе си. Няма да обяснявам какво нещо е Любовта.
Ще резюмирам накратко това, което съм ви говорил в четвъртъчните беседи. Имайте предвид две неща: когато слушате някой да ви говори, трябва да обърнете ухото си в такава посока, че да схващате думите, а не само да ги чувате, и второ, умът ви трябва да бъде поставен в такава посока, че не само да разбирате думите, а да долавяте смисъла им, защото всяка една дума съдържа в себе си известна Сила. Затова и Христос казва, че всяка Божествена сила е начало на нов Живот, т.е. Новият живот започва с Божествените думи, а не само със Слово.
Преди да премина нататък, ще ви обясня по колко начина работи съвременната медицина. Тя си служи главно с два метода – алопатичен и хомеопатичен. Първият метод препоръчва силни дози от лекарствата, които по възможност да бъдат по-горчиви; вторият метод препоръчва лекарствата да са по възможност сладки, а ако това за даден случай е невъзможно, препоръчва се хапчето да се обвива поне външно с една тънка корица от нещо сладко. Съвременният свят е алопатичен, но днес хората са толкова хитри, че всички неща в живота ги покриват с една сладка корица. Божественият начин на лекуване е обратен: хапчетата отвън са горчиви, а отвътре – сладки. И тъй, лечението в Живота става по два начина: някой път даден човек го лекуват с горчиви думи, а някога – със сладки. Аз имам предвид нещата от обществения живот и от Природата. На някои хора обаче нито горчивите, нито сладките хапове помагат, а то е защото не са разбрали условията, при които те биха им помогнали. Не забравяйте, че в света нещата са строго математически определени. Както има определено време за сеене, тъй има определено време за лекуване. Това е Божествен принцип, Божествен закон, който е верен и по отношение на тези, които искат да изучават Христовото учение с цел да подобрят живота си, защото то е Учение на Живота. Ученикът ходи на училище, за да придобие знания, които ще трябва след излизане от училището да ги приложи. На същото основание и аз желая да приложите Христовото учение в живота си. Вие може да имате много желания, било то за придобиване на знания или на богатства. Това ще бъде в бъдеще, но важно е в дадения момент колко разумно можете да използвате Христовото учение.
В прочетения стих се казва, че на сватбата били призвани Исус и учениците Му. Това показва, че младоженците съзнали, че ако на сватбата не поканят Исус, нещо важно ще липсва. Така постъпвайте и вие: при началото на всяка работа призовавайте Христа. Ще си кажете: „Друг някой не можем ли да призовем?” Може, но той трябва да съдържа в себе си двата принципа – любов към Бога и към ближния. Любовта към Бога и към ближния е едно разширение, а не едно обикновено чувство. Да любиш Бога и ближния си, значи да им дадеш една от своите стаи. Ще кажеш: „Ами аз къде ще живея?” Ти ще живееш във волята си, Бог ще живее в сърцето ти, а ближният – в ума ти. Ти не можеш да обичаш ближния си, докато не започнеш да мислиш за него, затова ще го държиш в ума си, а Бога ще държиш в сърцето си. Тези двама души ще ти бъдат гости, а ти ще работиш за тях, т.е. те ще те учат, а ти ще им бъдеш ученик. Бог, който е в сърцето ти, е Исус, ближните ти са Негови ученици, а ти ще бъдеш един от сватбарите. Като знаете това, ще можете да мислите правилно с ума си. При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някое музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите учители, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип да бъде в сърцето ви. Сватбата е начало на един нов Живот. Момъкът и момата излизат от дома на баща си и заживяват един нов, самостоятелен живот – тази аналогия може да я приложите навсякъде в Живота. Учениците и учителите дохождат в училището и започват един нов живот; това се отнася до добрите учители.
На сватбите има обикновено три вида гости: едните са прости зрители, вторите са поканени гости, а третите са близките на младоженците. Простите зрители в църквата ги наричат оглашени, поканените – верующи, а близките на младоженците – ученици. По същия начин и вие трябва да нареждате вашите мисли на няколко категории, т.е. трябва да определяте мястото на всяка ваша мисъл. В света има три вида мисли: едни, които произтичат от Бог – Божествени мисли, втори, които произтичат от нашите близки, и трети, които произтичат от самите нас. Едни мисли идат от света, други – от Ангелите, а трети – от Божествения свят. Ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли от къде идат, за да не грешите в своите действия. Никой от вас не е свободен от окръжаващата среда и затова вие ще възприемате нейните мисли. Когато правите сравнения между трите вида мисли, ще видите коя мисъл каква е, ще можете да се борите с тях и по този начин ще се развивате правилно.
Друго важно нещо е това, че сватбата е място за работа. Когато започнете една работа, трябва да сте на сватба. Вън от сватбата всяко започнато дело е труд или мъчение. Всички сватбари са весели. Когато искате да работите в този свят, трябва да си представяте, че сте на една Божествена сватба или в епохата на един нов Живот – само в това се състои спасяването на една душа. По същия закон се създава една култура, религия или каквото и да е друго. Но главното нещо, от което трябва да се пазите, когато сте на сватба, е да не давате ход на вашата алчност. Един Ангел бил изпратен от Бога на една сватба като представител, но той много харесал царската дъщеря, която била невестата, и пожелал да я вземе за себе си. Когато вие присъствате на една сватба, не пожелавайте никога мястото на невестата, нито самата невеста, защото с това започват всички раздори и падания. Аз виждам между вас неуспехи, раздори, несъгласия, защото искате да заместите царската дъщеря, невестата. Казвате: „Ние искаме да бъдем на нейно място!” Може, но в някоя далечна епоха, а засега сте сватбари. Да сте сватбари, значи да работите.
Христос присъстваше на тази сватба, за да благослови младоженците. Когато се решите да влезете в един нов Живот, т.е. да се жените, трябва да съедините вашия ум, който е момъкът, със сърцето, което е момата. Ако искате вашата сватба да стане по всички Божествени правила, по всички Божествени съчетания, непременно Божественият принцип трябва да бъде у вас. Как мислите, сватба ли ще бъде това, ако булката, като влезе в къщата, прогони свекърва, сестри, братя и другите близки на момъка? Ако изпълнявате Волята Божия, вие ще се повдигнете и ще дадете простор на душата си. Грешите ли, или правите добро, това е за вас – всеки се повдига чрез своите действия. Спазвате ли този Божествен принцип – умът и сърцето ви да са в съчетание, вие ще имате в себе си Христа и учениците Му. Тогава, като прилагате Христовото Учение, ще разберете Божествения живот, който се изразява в Природата, и ще знаете как да възпитавате вашите домашни. Защото синовете и дъщерите ви, които трябва да се родят, ще минат през тази сватба. С това аз обяснявам защо се раждат добри синове и дъщери. Ако сватбата не е сватба, а свада, ще се родят лоши синове и дъщери. Когато ви дойде някоя мисъл или желание, те ще зависят напълно от вашия ум и сърце. Каквото съотношение имат те, такава ще бъде и вашата мисъл. Ако умът е покварен, и мисълта ще бъде такава; ако сърцето е покварено, и желанието ще бъде покварено. Не мислете, че мислите и желанията са фантастични неща – те си имат свой образ и тяло и си живеят самостойно. От тези именно ваши мисли и желания ще бъдат изтъкани в бъдеще вашият мозък, бели дробове, стомах и т.н. Някои питат: „Защо да мислим добре?” За да може в бъдеще да си изтъчете нова дреха. Следователно ние приготвяме нова дреха, в която в бъдеще ще облечем Духовното си тяло.
И тъй, Христовото учение не е учение на формите, чрез които да се придържаме към някоя църква или да влагаме парите си в някоя банка, но то е Учение на личната инициатива. Никой не може да мисли, да чувства и да действа вместо вас. Вие ще мислите, ще действате, ще чувствате за себе си. Ако мислите, действате и чувствате добре, ще имате Божието благословение. Когато съчетаете вашия Живот с този Божествен принцип, вие ще можете да поправите много несгоди, които срещате. Трябва да намерим начин, по който да повдигнем Живота си и всеки търси такъв начин. Ако сте ябълкова семка, ще молите Бога да ви даде всички условия, за да пораснете най-напред и после да се развивате. Ако сте в положение на една човешка душа, ще изисквате благоприятни условия за своето развитие. Това, което страда, което въздиша у нас, това е душата, която е затворена. Често ние искаме да премахнем страданията. Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в Радост. Превръщания могат да стават навсякъде в Природата. Например въгленът може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, после – в дърво и после – пак във въглен.
Исус дойде на сватбата, за да покаже на младите как трябва да живеят. Всеки от вас се е женил, знае колко хубаво е времето до сватбата, какви мечти, какви фантазии на ума и мисълта има! Всеки, след като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.” Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко преминава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.” Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада. Според мен, умът, който се жени за сърцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест. Сърцето, което се жени за ума, трябва да е здраво, чисто. Ако това стане така, тогава и нашите мисли и желания по същия закон трябва да бъдат здрави и чисти. Зная, че вие, които ме слушате, имате неспокойни сърца и умове. Защо? Защото този първоначален закон е нарушен.
Когато Християнството проповядва, че трябва да се върнем към Бога, това значи да се върнем в Рая, да се върнем към онази първоначална среда, която създава условия за един спокоен и разумен Живот. За тези условия не се искат векове – в един момент можеш да станеш добър и в следващ момент да станеш лош. Това, което казват за някого, че се е родил добър или лош, не е вярно. Може да сме родени в Доброто или в злото, но само в момента, когато действаме, ние сме добри или лоши. Може да си много лош, но престанеш ли да вършиш зло, ти си добър, и обратно. Следователно Бог определя какви сме според момента, в който действаме. Даденият момент определя какви сме били в миналото и какви ще бъдем в бъдеще. Този момент, в който вършиш зло, показва, че си бил такъв и в миналото, но той е отражение на миналото. Някой ще каже: „Аз засега съм лош, но в бъдеще ще стана добър.” Не, още сега измени своите действия! Ти трябва да престанеш да си лош, а това значи да предизвикаш Доброто от твоето минало. Този е първият принцип, който Христос е препоръчал на младоженците. Той им е казал да се обичат. Обичта не е нищо друго, освен възприемане на Доброто, посаждане и оживотворяване на Доброто в нашия Живот.
Аз ви говоря за сватбата, защото мнозина обещават това, което не може да стане. Обещания за бъдеще – това са празни приказки. В Божествената икономика няма какво да се предвижда. Бог е предвидил всичко Добро за тези, които вършат Добро. Тези, които не действат добре, ги чакат злини. И едните, и другите ще носят последствията на великия закон. Не защото Бог иска да ги наказва, но следствията са плод на самите наши действия и затова ние не можем да ги избегнем. В самата наука и култура първо трябва да се създаде един морален живот, т.е. сърцето трябва да се приготви, за да може умът да възприема неговите желания и да ги произвежда като мисъл. Това е факт. Например в Америка е установено, че ако жените на някои мъже са добри, последните са се издигали до положение на проповедници; обратно, мъже, на които жените са лоши, са падали до много долно положение. Ако имате един даровит ум, но сърцето не му подхожда, то ще свали ума на нисък уровен. Ето защо Бог трябва да живее в сърцето ви, за да го измени – не давайте никому другиму да обръща сърцето ви. Често говорим, че еди-кой си обърнал сърцето на жена си. В света само обръщания стават и от това днес страдат всички хора. Обръщането е движения на колело.
На тази сватба се дадоха общи принципи, по които човек може да се издигне и облагороди. Често някои стоят и плачат за своите минали погрешки, за това, че са били много грешни, че са се отнасяли зле с майка си. Днес вече им дават добри условия за живот, за работа, но те се отказват и казват: „Ние сме грешили и пак ще грешим.” Ти си човек и може да измениш действията на закона, защото тези действия са подобни на движенията на колелото, което се движи механически и то само в две посоки – от дясно наляво и от ляво надясно. И нашият Живот, тъй както е направен, може да се движи в същите две посоки. В такъв случай, ако не се движиш в едната посока, ще се движиш в другата. Същото е и във водениците: там има две колела, от които едното се движи в една посока, а другото – в противоположна, но резултатът е един и същ. Сега твоето колело се движи от дясно наляво или в обратна посока и ти питаш: „Мога ли да бъда добър?” Питай воденичаря, той ще ти каже. Тези колела могат да се нагласят и по двата начина и да мачкат хората.
Когато отивате на една сватба, трябва да формирате вашия език. Дълбока наука е да разбирате характера, нравите и обичаите на езика и неговите действия. Няма човек с по-силна воля от този, който може да обуздае езика си. Някой път искате да кажете някому нещо, за да му покажете, че и вие разбирате някоя работа. Но какво излиза от това? Не само че не оправяте работата, но още повече я забърквате. Знайте, че всички лоши думи се казват извън сватбите, защото там, гдето няма сватба, има свада. Щом замислиш нещо лошо, ще знаеш, че не си на сватба, при теб не е Христос. Мислиш ли добре, ти си на сватбата заедно с Христа и учениците Му.
Всеки ден ти можеш да присъстваш на сватба заедно с Христа и учениците Му. Аз вземам това като общ принцип, а не го разглеждам с онези догматични схващания, които има църквата. Аз говоря за енергията, която протича в Живота. Земята постоянно се приближава към Слънцето, но тъй бавно, че едва след милиони години ще дойде до него и ще го види какво е то. А днес всеки може да съдържа в себе си елементите на Слънцето – светлина и топлина. Може някой да те пита: „Ти виждал ли си Слънцето, знаеш ли го какво е?” Не, но елементите му зная. Някой те пита: „Ти виждал ли си Христа и Неговите ученици?” Не, но две неща аз зная, два Божествени принципа, а именно – Божествената Любов и Мъдрост, които се вливат както в моя ум, така и в умовете на всички по същия начин, както се възприема Слънчевата светлина и топлина. Всяко добро желание и всяка добра мисъл е Христос и Неговите ученици. Нямате ли добри мисли и желания, Христос не е с вас. Ако схващате принципиално въпроса, Бог ще бъде за вас една разумна Сила. Вие можете да правите опити в това отношение. Един ден ще постигнете способността не само да възприемате Светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи. Може да мислите, че това е една илюзия. Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат Топлината и Светлината, но чуват и техните песни, разбират и техните думи.
Да бъдат умът и сърцето ви чисти, значи да сте ясновидци. Когато се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание. А днес ние чувстваме една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл. Като ви кажа например, че трябва да се обичате, вие разбирате вече по особен начин Любовта. Да любите вие разбирате да имате една приятелка, тя да принадлежи само на вас и в деня, когато тя се сближи с други някои, вие разваляте приятелството. Представете си, че сте запознати с моя пръст и разговаряте с него, казвате му, че го обичате. Подир малко дойде другият ми пръст, но вие започвате да се сърдите и казвате: „Какво право имаш да се разговаряш с първия ми пръст, когото аз обичам?” Но това зависи от мен, а не от пръста.
Тези дни дохожда при мен една госпожа, която ме наведе на една хубава мисъл и която ми показа колко правилно схваща Христовото учение. Разказа ми, че мъжът й вече не я обичал и я напуснал. Тя страдала много от това, постоянно плачела, но една вечер й се присънва един много жив сън. Сънува, че дохождат при нея някакви хора и й казват: „Жено, няма защо да плачеш, трябва да знаеш, че сърцето на мъжа ти не е твое, поради което нямаш право да искаш да го обръщаш. Представи си какво би било положението на твоя мъж, ако утре дойде друг някой и иска да обърне сърцето му към себе си. Какво ще излезе от това сърце?” Така и ние искаме, щото всички хора да имат като нашите сърца и се стараем да ги обърнем. Това е най-голямото зло. Нека всяко сърце си остане такова, каквото го е създал Господ. Всяко сърце по начало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът.
Когато се поусмихна някому и му кажа някоя блага дума, веднага и вие ставате доволни от мен, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля!” Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива били родителите му, прадедите му и т.н. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме!” Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, а неправилното й решение компрометира и мен.
Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и казах, че всяко откъсване на десет цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому десет лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде десет цветя, някой добър човек ще дойде на Земята. Правете наблюдения от този характер, за да видите, че това не са само приказки. Наблюдавайте плодните дървета в някой двор: докато клоните им са зелени, хората в тази къща си живеят добре, но започнат ли да съхнат, животът се разваля благодарение на лошите мисли, които вземат надмощие. След това някой от тази къща ще умре. Един господин ми разказваше следния случай: той имал в София голяма градина, която се наглеждала от един градинар. Един ден трябвало да се подрежат дръвчетата, а едно от тях трябвало да се отсече. Градинарят обаче много обичал това дръвче и настоявал да не се отсича, но по желание на господаря било отсечено. Не се минали и три месеца и градинарят умрял. Отсече ли се дървото, което обичате, и вие ще отидете след него.
Така и вие, които ме слушате сега, сте извадили ножове и фехтувате нагоре-надолу с тях. Много учени сте, много неща знаете. Бих желал обаче такива хора като вас не само да ми разказват как се преде, тъче, снове, ами сами да седнат на стана и да покажат на практика. Виждал съм такива учени какво правят, когато седнат на стана – започват да сноват, да предат, но виждат, че не върви и хайде режат. Отново започват да тъкат и пак не върви. Дойде втори, трети – все режат, но не върви. Дойде майсторът и работата тръгва.
Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъкат, защото сватбата дава нови условия за Живот. Когато искате да повдигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото там има всякога ядене и пиене, а също и музика. Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря по арфата и произвежда песен, която много ви разполага. Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото щом възприемеш една мисъл или желание, те се превръщат на храна, която после влиза в твоята кръв – в Живота ти и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот.
За тази цел стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще попитате кое е нормално състояние. Нормалното състояние се намира всякога между две крайности, т.е. то е по средата. Как ще намерите средата? Представете си, че ви дадат една отсечка, на която да намерите средата. Средата й ще намерите, когато от двата края опишете с помощта на един пергел дъги. От точката, дето се пресичат двете дъги, ще спуснете перпендикуляр към дадената отсечка и тази именно точка върху нея ще представлява средата й. По същия начин вие можете да постъпвате и с вашите мисли. Лошите мисли в света съществуват, за да калят вашата воля, тъй че ние можем още в момента да ги неутрализираме. След всяка радост, след всяка приятна мисъл иде неприятна. Наблюдавайте колко време трае у вас всяка добра или лоша мисъл – това е нова психология. Трябва да проучваш себе си, защото ако не знаеш как се проявяваш ти самия, то как ще знаеш външните неща?
Всички неща в Природата са отражение на Божествения живот, който е вътре у нас. Отражението показва един образ, който иде отвън. Този образ не си го създал ти, а е чужд. Дойде ли в теб някоя радост, тя не е твоя, ти не си я създал. Тя като мисъл пътува и се спира за малко време у теб. Добрите мисли пътуват и се спират на различни станции, гдето им е определено. Всяка станция си има свое име – станциите сте вие. Мислите се спират за толкова време, колкото им е определено, колкото е престоят на трена. Понякога се спират за минута, две или повече – според важността на станцията. Има екскурзианти, които искат да се спират някъде повече и затова прекарват там по месец, два или по-дълго. Както има добри мисли-пътници, така има и лоши мисли, които излизат от някои немирни деца и по същия начин се спират за известно време на определени станции. Тъй че, нито добрите, нито лошите мисли са наши. Ако искате някоя добра мисъл да се задържи повече у вас, трябва да й създадете за това условия.
Това учеше Христос младоженците: казваше им, че в Живота ще имат много приятности и неприятности, много добри и лоши мисли, но ще знаят, че те не са техни, а са посещения. Трябва да знаете, че нито Доброто е много добро, нито лошото е много лошо. Доброто или лошото са такива само за момента, в който се вършат; престанат ли да се вършат, те не са вече такива. За да бъда по-ясен ще ви дам следния пример: вие стоите на разстояние десет метра от нагорещена пещ – какво ще усещате? Една голяма приятност. Какво ще изпитвате, ако седнете на пет сантиметра от тази нагорещена пещ? Ще изгорите ръцете си и ще бягате далеч от пещта. Такова е отношението на нещата, което ги прави добри или лоши. Такова е отношението на една Божествена мисъл, която иде от различни посоки. Каква ще бъде мисълта, добра или лоша, зависи от състоянието, в което се намирате. Затова нам са необходими знания, за да не се поставяме на пътя, по който ще мине влакът. Царският влак минава и затова няма да се изпречваме на пътя му. Христос е учил така: на железния път няма да стоите, на покрива няма да се качвате. Човек, който се качва на покривите, мисли да бяга. Така правят апашите, когато ги гонят. Железният път – това е старостта. Одумваш някого, неразположен си, не вярваш – ти си все на железния път.
Излизането и влизането в света има съвсем друго значение от това, което вие разбирате. Например ние си правим къща, в която ще живеем; защо си правим къща? Понеже условията на Живота са такива, че ако нямаме подслон, ще пострадаме – затова си строим къща. По същия начин и ние трябва да имаме една обвивка, която да ни запазва от различните мисли, които ни нападат отвън. Ето защо ние трябва да живеем чисто и свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини. Затова на сватбата е присъствал Исус с учениците си.
Бих желал всички да започнете добре, а тези от вас, които не работят, ще останат назад. Извадете от всички държани досега за вас беседи общия принцип, който всяка една включва, и него разучавайте.
За два-три месеца ще ви дам следната работа и следните опити: първо, на една тетрадка ще си водите бележки за всяка по-важна добра или лоша мисъл, която ви дойде. Ще следите по часовник времето, когато е дошла добрата или лоша мисъл, или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, по което ви е напуснала.
Второ, когато ви дохождат лоши мисли или желания, ще се опитате да ги превръщате в добри мисли и желания. Затова ще се върнете две хиляди години назад във времето, за да си представите сватбата, на която е присъствал Христос с учениците си. Ще се опитате да си представите къщата, в която е станала сватбата, сватбарите и младоженците. Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое – учениците Му, но гледайте да не създавате илюзии, а да има нещо поне приблизително вярно в представите ви. Тъй че, мислено ще фотографирате цялата сватба, като си представите мястото на младоженеца, вашето място и т.н. Христос ще поставите в сърцето си, а учениците Му – в ума; младоженецът ще поставите в ума, невестата – в сърцето. Невестата и младоженецът ще бъдат разделени, защото в Духовния свят двама души в една стая не живеят. А тук в една стая живеят по няколко души, затова се и карат. Жителите на онзи свят свободно си четат мислите. Затова, когато някой от тях е неразположен, другите, щом като прочетат мисълта му, отминават го, без да става нужда той да ги пъди. Ето защо на онзи свят няма условия за грях. А в този свят някой ви дойде на гости и стои, без да разбере, че ви е отегчил, поради което става нужда да го лъжете. Оставете тези стари методи, защото докато държите на тях, не можете да бъдете ученици. Ще си представиш, че си облечен със сватбарски дрехи, че си радостен и весел и ще слушаш какво е говорил Христос на присъстващите. Ако можете да произведете една такава картина, веднага ще се освежите, ще бъдете готови да се борите с мъчнотиите си на този свят, много философии на този свят ще ви станат ясни и вибрациите на вашия ум ще се повдигнат. Такова представяне на картината има и здравословно влияние. Трябва да знаете, че Доброто се учи само на сватбата, а злото – на свадата.
Трето, задайте си въпрос защо у вас се пораждат добри и лоши мисли и желания, защо към някои сте разположени повече, а към други – по-малко, защо някои обичате, а други – не, защо някои ви са приятни, а други – неприятни. Ще кажете, че това е кармично. Да, но кармата още нищо не обяснява, защото тук се явяват ред причини. Когато сте неразположени, размишлявайте върху причината за това неразположение. Припомнете си къде сте ходили, в коя къща, колко време сте прекарали и след излизането от коя къща е дошло неразположението ви. Обяснете си защо от някоя къща излизате неразположен. Обяснете си защо понякога, когато се връщате у дома, ви идва неразположението и дали то иде от север, юг, изток или запад. Като намерите причината за неразположението, не се нахвърляйте върху човека, който го е създал, но изменете посоката му. Някой ваш приятел ви иска пари назаем при условие да ги върне след десет дни, но не ви ги връща; не се сърдете за това. Ако някой човек е неразположен спрямо вас, то е, защото има да взема нещо от вас. Ако няма да взема, той е сгрешил и затова казва: „Твоят баща има да ми дава, а ти, понеже имаш възможност да платиш, плати вместо него!” Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е да съхранявате енергията на добрите мисли и желания.
Четвърто, всяка вечер, когато си лягате, ще употребите десет-петнадесет минути, за да си дадете отчет за постъпките си през целия ден. Това ще правите безпристрастно. Ще видите кое е лошо, за да го избегнете на другия ден. На другия ден ще се помолите: „Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал предния ден!” Ще разглеждате Живота си така, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако не успяваме в Живота, то е защото се смятаме за глупави, за грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъстваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца вкъщи вдигат шум, представете си, че и те някога са били на сватба. По този начин вие до известна степен – в петдесет или в седемдесет и пет процента – ще можете да промените неразположението на мъжа или на децата си. Тези упражнения ще уякчават добрата ви воля.
Младоженецът ще поставите в ума, а невестата – в сърцето. Обикновено на сватбата почетните гости стоят на първо място. Христос е гост на сватбата. Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженецът. Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля и закон. Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва.
Аз постепенно ще ви обяснявам всички форми, по които мислите и желанията действат, по които се градят общества, домове, култура и причините, поради които се раждат добри и лоши деца. Когато вие остареете, вашите деца ще изпълняват това. Думата младост е образувана от корена махатади, което значи превръщане на Божествения принцип в една човешка форма, т.е. обновяване на остарелия живот. Когато остареем, ние не слушаме Бога, ставаме недоволни, сърдим се и казваме, че в света няма нищо. Аз зная, че трябва да се действа в момента, когато Господ действа, да се мисли, когато Господ мисли, и да се чувства, когато Господ чувства.
Едни от упражненията ще правите сутрин, а другите – вечер, защото сутрин сте положителни, а вечер сте отрицателни. Затова, когато залязва Слънцето, хората са тъжни. Ето защо, когато човек иска да се смири, трябва да се моли вечерно време; когато иска да се моли за милосърдие, трябва да се моли сутрин. Енергията на Земята сутрин е положителна, а следобед е отрицателна. Същото е и с човека. Затова псалмопевецът казва, че Радостта иде сутрин. Радостта е положителна енергия, а скръбта – отрицателна. Доброто е положителна енергия, злото – отрицателна. Ако някоя ученичка е слаба, ще помоли другарките си да й помогнат. Когато кажете, че условията са лоши, аз разбирам, че нямате книга. Който иска да се учи, не може да каже, че няма условия, че няма време – поне пет минути имате на разположение. Когато правите опитите, не допускайте мисълта, че не можете да ги правите. Аз не искам изведнъж да направите хубава картина. Може да цапате, но вършете работа. Ако не работите, ще платите за това здание, което сте наели. Така че, работим или не, пак ще плащаме. Аз ще направя един ден сметка колко струва вашето пребиваване тук на Земята. Срамота е, при условие, че се харчи толкова много за нас, да не работим нищо.
Упражненията за сватбата ще правите три пъти през седмицата, и то сутрин – в неделя, вторник и петък. Упражнението за отчета на поведението ви през деня ще правите всяка вечер преди лягане.
У нас предшества умът, после сърцето, после волята, но първоначално е действала волята, после – желанието и най-после – умът. Бог чрез Своята воля ни подтиква, при което нашата мисъл започва да действа, после действа сърцето ни и най-после – волята.
19 юний 1919 г., Беседа за жени