Работна среда на електронния архив
ДВИЖЕНИЕ НА РАЗУМНИТЕ СИЛИ
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. Чете се резюме на 15-та лекция от първа го¬дина. Четоха се резюмета на темите: „На какво са символ варницата и пепелището" и „Отличител¬ните черти на силната воля". За следния път пишете върху темата „Разлика между мъдрост и знание". Какво определение дава относителната гео-метрия за кръга? — Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена цен¬тър. Кръгът е крайният предел, до който съзна¬нието на човека може да се разшири за всеки даден момент. Представете си, че имате два малки кръга. Единият представя семе на дъб — желъд, другият — семе на царевица. Изчислявали ли сте колко пъти по-голям и по-тежък е желъдът от царевич-ното зърно? В какво седи разликата между желъ¬да и царевичното зърно? Разликата седи в тяхна¬та деятелност. Кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въп¬росът е поставен другояче. Често свинете се хра¬нят с желъди, но това не показва, че те са по-хра¬нителни от царевицата. По произход кой е по- стар: дъбът или царевицата? — Царевицата е по¬стара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво. Другата теория твърди, че семе¬то съдържа в себе си условията, а не и възмож¬ностите, каквито дървото съдържа. Какво е ваше¬то мнение по този въпрос? За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример. Представете си, че имате една мисъл. Когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества. Качествата й съдържат ли се в самата мисъл? Всяка мисъл, изразена навън, определя своето вътрешно съдържание. Като знаете това, вие трябва да наблюдавате, да изучавате мислите си, техните качества и прояви. Като ученици вие трябва да учите, да придо-бивате знания. Съвременните учени хора са деца на науката. По отношение на миналото те са уче-ни, минават за капацитети, но по отношение на бъдещата наука те са още деца. По отношение на проявеното те са гении; по отношение на онова, което предстои да се прояви, те са деца. Като знаете това, вие трябва да имате готовност да признавате своето невежество в дадена област, да признавате своите погрешки. Мнозина мислят, че ако признаят погрешките си, ще минат за грешни хора. — Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да познава погрешките си и да ги признава. Художник нарисувал образа на един човек. До-хождат някои, гледат портрета, вижда им се, че носът е малко крив. Обръщат внимание на ху-дожника да изправи тази погрешка, но той я от-рича; поддържа, че носът на човека бил крив. Ка¬то се изредят няколко души да гледат портрета, който художникът е рисувал, всички се произна¬сят, че носът не е добре предаден. Най-после ху¬дожникът се заема да го изправи. След като го коригира, той остава доволен от портрета. Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и учени¬кът трябва да работи върху всяка своя мисъл, до¬като я изправи. Много от вашите мисли са кри¬ви, изопачени. Вие трябва да работите върху тях, да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна ми¬съл е Божествена и щом е Божествена, тя е без¬погрешна. — Не е така. Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените — няма. Като анализирате мислите си, ще се стремите да ги прилагате. Ако не при¬лагате мислите, идеите си, ще мязате на човек, който иска да рисува. За тази цел той си купил четки, бои, платно и се готви да започне работа¬та си. На всички разправя, че има идея, че е готов да рисува, но още не започва да работи. Следо¬вателно идеите имат смисъл само когато се при¬лагат в живота. Казва някой, че иска да бъде до¬бър. Това е неприложена идея. Какво значи да бъде човек добър? Друг пък казва, че иска да бъ¬де кротък. Това е друга неприложена идея. Какво значи да бъде човек кротък? Кои са отличителни¬те черти на добротата и на кротостта? Когато ри¬сувате кокошка, ще турите на краката й точно определено три пръста отпред и един отзад. Ако рисувате човек, ще турите пет пръста на ръката му — ни повече, ни по-малко. Всяко нещо, което природата е създала, е точно определено. Така са точно определени отличителните качества на кроткия, на милостивия човек и т.н. Който иска да познае дали е милосърден, той може да се подложи на следния опит. Тръгвате на дълъг път и взимате в торбата си един килограм хляб. Це¬лия ден не ядете, но задържате хляба за вечерта, когато стигнете на определеното място. Ако през време на пътуването ви настигнат трима души и пожелаят да им дадете хляб, защото били глад¬ни, уморени, а нямат хляб, какво ще направите? Речете ли да им дадете по едно малко парченце, а останалото да задържите за себе си, вие не сте милосърден човек. Ако разделите хляба си така, че на всеки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърден. Някой иска да провери до¬колко мисълта ви е философска и ви задава въп¬роса: Кокошката ли се е явила по-рано или яйце¬то? Това са две относителни, а не абсолютни ве¬личини. Това са символи, които не разрешават въпроса. Някои философи представят космоса във вид на яйце, готово да се излюни. Обаче това е символ само. Да се върнем към въпроса качествата на проя-вената мисъл съдържат ли се в самата мисъл? Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигул-ката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсява¬нето или удължаването им се произвеждат раз¬лични тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептени¬ята на въздуха, както обикновено се предава зву¬ка, но по друг начин — чрез мисълта. От тук мо¬жем да извадим следното заключение: Както ци¬гулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, кой¬то я произвежда. Тъй щото, нито цигулката про¬извежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда. Това се ред разсъждения, необходими за раз-виване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове. Без тези раз-съждения, мислите, които минават през ума ви, ще останат само теория, без никакво практическо приложение. И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще зас¬пите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредото-чаване на мисълта си, те често заспиват. Защо? — Защото не са привикнали още да събуждат дея-телността на своите мозъчни центрове. Вследст¬вие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпа¬дат под влияние на закона на внушението, на хипнотизма и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голя- мата им част. Ако при процеса на мислене се съ¬буди само един мозъчен център, човек непремен¬но ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богатият човек изгубва ума си, за¬що се отчайва когато му съобщят, че банката, в която са вложени парите му, е фалирала. През целия си живот този човек е насочвал мисълта си към парите, вследствие на което се е самохипно- тизирал. В който ден чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живеене, за работа. Сънят на човека е особено хипнотично състояние, което природата често му налага. Щом го постави в това хипнотично състояние, той заспива. В това време тя го прекарва от фи¬зическия в астралния свят, където му създава различни образи, сменя едни сцени с други. По този начин тя му създава най-разнообразен жи¬вот, от който да запази спомен в будното си със¬тояние и да започне да мисли. Чрез сънищата природата иска да създаде в човека мисъл. Ми¬сълта се развива при голямо разнообразие. И тъй, от всички се иска съзнателна работа, постепенно да развивате в себе си добри качества и способности. Запример, ако искате да развива¬те търпение, направете следния опит: помолете десет души ваши приятели да ви убодат с игла на десет различни места на един милиметър дълбо¬чина и следете през това време ще изгубите ли равновесието си или ще го запазите. По този на¬чин вие ще се калите. Освен този опит можете да направите още един. Събуйте се боси и минете през някоя нива, по която има цигански тръни. Като минете от единия до другия край на нивата, ще видите доколко сте запазили разположението на духа си. Човек се натъква на същите положения и в живота. Лошите мисли и чувства на хората не са нищо друго, освен такива тръни, забодени на един милиметър дълбочина в кожата на човека. Лошите мисли и чувства са подобни на ухапване¬то от комар или от бълха. Тук ви щипне една ло¬ша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, до¬като излезете от релсите на своето търпение. Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение. Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието си и ви-наги ще бъдете весел. Щом запазите равновесие¬то си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението. Тия опити се отнасят само до учениците и то за ония от тях, които са силни. Слабите не тряб¬ва да правят опитите, за да не губят изкуствено разположението на духа си. За тях са достатъчни опитите, които животът им налага. Животът на хората е нареден така, че без да искат, ще пре-търпят големи изпитания. Такива изпитания ще имат, че ще подскачат от болка. При това няма приятели да ги щипят, но такива, които са непри-язнено разположени към тях. Всички съвременни хора са поставени на такива опити. В живота те¬зи опити не са нищо друго, освен изпитанията, страданията и мъчнотиите, които хората прежи-вяват. Невидимият свят постоянно подлага хора¬та на такива опити да види доколко могат да из-държат. Никой не може да се домогне до каквато и да е сила на природата, докато не развие в себе си съответни качества. Запример, някой мисли, че е честен, благороден човек, че нищо не може да го съблазни. Дават на този човек десет хиляди златни стерлинги и го пращат някъде да свърши с тях една работа. После му дават още десет хи¬ляди златни стерлинги да свърши друга работа. Той взима парите, но колкото парите се увелича¬ват, с тях заедно се явява изкушението. Този чо¬век започва да мисли: Не мога ли да взема тия пари и да си свърша с тях някаква работа? Значи, човек може да бъде честен до известна степен, доколкото съдържа в себе си елемента на чест¬ността. Представете си, че един честен човек е затворен и осъден на смърт. Той е дал обещание, че няма да излезе от затвора докато присъдата не се изпълни. Обаче един добър негов приятел вли¬за в затвора и му предлага да излезе. Отваря вра¬тата и му казва, че свободно може да излезе от затвора. Този човек започва да се бори, да се ко¬лебае да излезе или не, но не се решава, иска да издържи на обещанието си. Ако този честен чо¬век е същевременно адепт, който разполага със знания, може да се дематериализира, но веднъж дал обещание да не излиза от затвора, докато не дойде деня на присъдата, той няма да се възполз¬ва от знанието си. Обаче в деня на изпълнение на присъдата му той се дематериализира и момен¬тално изчезва пред очите на всички. По този на¬чин съдиите, управниците ще видят, че са сгреши¬ли, като са осъдили съвършено праведен човек. Праведния никой не може да осъди на смърт. За него закон не съществува. Следователно, както законът има две различ¬ни отношения — към обикновения и към правед¬ния човек, така и моралът има двояко проявле¬ние: абсолютен морал — към Бога и относителен морал — към хората. Това значи: Абсолютният морал познава само отношения на човека към Бога. Дойде ли въпрос до отношения на човека към хората, там се прилага относителен морал. Отношенията на човека към Бога всякога имат една и съща цена, т.е. никога не се изменят. От¬ношенията на човека към хората и към всички живи същества са изменчиви. Ако отношението на човека към Бога е право, то е в сила да анули¬ра всички останали отношения, към когото и да е. Обаче всички тия отношения не са в състояние да анулират отношението на човека към Бога. Запример, някой иска да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество, заради което е готов да се откаже от истината, т.е. да измени на отношенията си към Бога. — Това е погрешна мисъл, това е неправилно заключение. Невъз¬можно е с една добра постъпка само човек да по¬могне на майка си, на баща си или на цялото чо¬вечество. Когато отношенията на човека към Бо¬га са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хо¬рата, както и на всички живи същества. Дръжте в ума си мисълта, че само отношенията на човека към Бога имат еднаква стойност за всички време¬на и епохи, а останалите отношения са относи¬телни и ироменчиви. Като ученици бъдете внимателни към себе си, да не натрупвате в никоя част на организма си повече енергия, отколкото трябва. Пазете се от натрупване на енергия. Природата не търпи ни¬какви излишъци. Кога човек натрупва повече енергия в себе си? Когато започне да мисли, че е осигурен. Срещате един човек слаб, кокалест. По едно време работите му тръгват добре и той за¬почва да забогатява. Като забогатее, започва да мисли, че се е осигурил, че нищо вече не му тряб¬ва. Със забогатяването си той престава да мисли. Гледате, този човек постепенно надебелява, пъл¬нее, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия в себе си. Защо човек иска някога да на- дебелее, да стане пълен? — За да заеме по-голямо пространство, да стане по-внушителен, да обърне внимание на хората. Всъщност кое определя пространството? — Мисълта. Крайният предел, до който една мисъл може да простре своята де¬ятелност в пространството, определя нейната си¬ла. Времето пък определя вътрешното съдържа¬ние на мисълта, т.е. — нейната трайност. Чувст¬вата на човека определят смисъла — духа на мисълта. Значи, всяка мисъл се разглежда първо по обем — какъв обем заема в пространството, т.е. каква е външната й форма. После се разглежда вътрешното съдържание на мисълта и най-после — нейният смисъл. Мисълта се движи по права линия. Вътрешното й съдържание, т.е. чувствата, които изпълват мисълта, й придават кръгообраз¬на форма. Значи, правата линия определя форма¬та на мисълта. Кръгът определя съдържанието на мисълта. В такъв случай вие имате идеята за време и пространство. За обяснение на тази идея ще си послужа със стиха, който апостол Павел е казал: „Любовта е плод на Духа". Любовта е формата. Животът е обяснение, т.е. съдържание на тази форма. Духът е смисълът. Той осмисля нещата. Когато казваме: „Бог е Любов", разби¬раме изявения, проявения свят. Да се прояви Лю¬бовта Божия, това значи да се прояви Божестве¬ният свят. Когато се говори за живота, подразби¬раме специална проява на Божията Любов от всички живи същества. Всяко живо същество проявява любовта по свой специфичен начин. То¬ва представя неговият живот. Бог е Любов — то¬ва подразбира целокупния живот, пълнотата на любовта. Животът, изразен чрез всички живи съ-щества, представя частично, индивидуално проя-вяване на любовта. Сега да изразим идеята за време и пространст¬во в следната форма. Целият човек представя съвкупност от време и пространство. Главата представя пространството, необятността затова е ненаситна. Чрез главата човек мисли какво и кое място да заеме. Ненаситността на главата се виж-да от ламтежа на човека към знания. Колкото знания и да има, той все повече иска да придо¬бие. Той иска много къщи, много хамбари, но умният вижда, че и с една стая може да прежи¬вее. Тялото на човека пък представя времето. Значи, тялото представя вътрешното съдържание на главата. Действително, развитието на главата се проектира чрез тялото. Проявената деятелност на цялото тяло представя смисъла на главата. Стомахът, сравнен с главата, приема много по- малко. Колкото и много храна да приема човек, стомахът му лесно се напълва. Главата обаче много приема и всякога ненаситна остава. Кол¬кото да й се дава, тя още иска. И тъй, когато жи¬вее в мисълта си, човек се движи в пространство¬то. Когато живее в сърцето си, той се движи във времето, в съдържанието на нещата. Как разглеждат съвременните философи по-нятията за време и пространство: като реалност или като относителност? Някои казват, че неща¬та съществуват извън времето и пространство¬то. Това значи, че нещата съществуват извън света на трите измерения. Запример, нарисувате една картина на платно. Тази картина е поставе¬на на плоскост; значи тя се простира в света на второто измерение. Обаче, същата картина мо¬же да се извае, да се изработи като статуя, да се представи в света на третото измерение. Най- после, същата картина може да се представи из¬вън трите измерения, да се нарисува в мисълта. Това наричат философите състояние извън вре¬мето и пространството. Какво представя тогава кръгът? Кръгът не представя цяла идея, но мал¬ка, микроскопическа част от цялата идея, от ре¬алността. Кръгът е част от сферата, а сферата е тяло ог триизмерния свят. Това са отвлечени идеи, които водят в неразб-рана за вас област, без никакво практическо при-ложение. Тези идеи имат приложение само в съз-нанието на човека. Запример, с помощта на съз-нанието си човек може да познае дали един индивид се приближава или отдалечава от него. Защо? — Защото приближаването на един човек към друг не е външен процес, но вътрешен. Едиь човек може физически да се приближава към вас, а вътрешно, духовно да се отдалечава. И обратно — той може физически, външно да се отдалеча¬ва, а вътрешно да се приближава. Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата. На тези външни и вътрешни отдалечавания и приб- лижавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, койго не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радва¬те се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно: когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате. Отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи, и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатич¬ният се приближава към вас, усещате радост; ко¬гато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? — На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, дале¬чен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. Това може да е някаква илюзия, някакво заблуждение. Откъде знаете, че несимпатичният човек иде да ви причини някакво зло? Може би той днес иде при вас с най-добро намерение — да ви направи едно голямо добро, с което приятно да ви изненада. Вие не знаете скритите намерения на хората. Често човекът, който ви е причинил най-голямото зло, е в състо-яние да ви причини най-голямо добро. Приятелс-твото бива устойчиво и неустойчиво. Представете си, че вие завързвате приятелство с някой човек. Знаете ли колко време ще продъл¬жи вашето приятелство? То може да продължи година, две, три, пет, десет и след това да се раз¬вали. Защо? — Защото приятелството изобщо се основава на чувства. А всякога, дето чувствата управляват, там се образуват астрални съедине-ния, които се отличават с голяма неустойчивост. За да бъде устойчиво, приятелството трябва да отговаря на следната формула: Р.М.С.Т.СУ.Д. Буквите СУ представят един елемент. Значи, във формулата на приятелството влизат шест елемен-та. Всеки елемент е взет в строго определено про-центно отношение. За да бъде приятелството ус-тойчиво, разумността (Р) трябва да съставя 3% от цялото; милосърдието (М) — 5%; съвестта (С) — 9%; твърдостта (Т) — 6%; самоуважението (СУ) - 7%; дружелюбието (Д) - 7 %. Същите числа могат да се вземат като числители на дро¬би, чиито знаменатели са: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Об¬щият сбор на числителите 3, 5, 9, 6, 7, 7 е 37. Об¬щият сбор на знаменателите е 67. Тогава ще има¬те дробите: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби към общ знаменател, който ще ви послужи като метод за работа. Общият сбор на числителите 37 и общият сбор на знаме¬нателите 67 дават нова дроб — 37/67. Събираме сбора от цифрите им и получаваме: 3 + 7 10 1+0 1 6 + 7 13 1 + 3 4 Събираме числителя и знаменателя: 1 + 4 = 5. Това е философско съкращаване на дробите. Тъй щото, за да намерите съкратената формула на приятелството, трябва да съберете числата 1 + 4. Като ги съберете, ще получите числото пет — човекът. Единицата представя Божествения принцип; четворката — животинския принцип, т.е. човек, в когото самосъзнанието не е още про-будено. За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си. В това седи смисълът на живота. Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата — числото пет, върху което, като върху почва можете да садите, т.е. да гради¬те вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: единицата е киселина от първа степен, а четирите — киселина от втора степен. Степента подразбира силата на киселините и на основите. Числото пет представя основа от втора степен. Киселината — единица разтваря всичко в себе си. И тъй, истинското приятелство е създадено от дроб, която за числител има единица, а за знаме-нател — четири. За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 мо-жем да кажем следното: дробта 3/6 представя част от Божествената разумност; 5/8 — част от Божественото милосърдие; 9/10— част от Божес-твената справедливост. Аз взимам думата спра-ведливост вместо съвест, защото за Бога не може да се каже, че има съвест. Бог е справедлив, а не съвестен. Дробта 6/12 представя част от Божест-веното търпение, което на човешки език наричаме твърдост. Само твърдият човек, а не упоритият може да бъде търпелив. Дробта 7/15 представя част от самоуважението на човека. Такъв човек никога не изменя на думата си. Дробта 7/16 представя част от дружелюбието на човека, т.е. от закона на любовта. Сега, като съберем числи¬теля и знаменателя на всяка дроб поотделно, ще получим следните числа: 3/6 — 3 + 6 = 9; 5/8 — 5 + 8 = 13, а 1 + 3 = 4; 9/10 - 9 + 10 = 19, а 1 + 9 = 10; 6/12 - 6 + 12 = 18, а 1 + 8 = 9; 7/15 - 7 + 15 = 22, а 2 + 2 = 4; 7/16 -7+16 = 23, а 2 + 3 = 5. Числата работят при създава¬не приятелство между двама души. За да видите дали приятелството между двама души ще бъде устойчиво, вие трябва да разгледате какво е било съчетанието на планетите в момента на създаване на това приятелство. Приятелството може да бъ¬де устойчиво, когато в момента на създаването му са взели участие Венера, Юпитер, Меркурий и Слънцето. Когато Марс, Сатурн и Луната се вмъкнат в приятелството, те непременно ще под¬копаят основите му. Няма да мине много време, ще видите, че основите на приятелството започ¬ват да се клатят. Когато Марс дойде в приятеля ви, всяка ваша дума може да го предизвика. Ко¬гато Сатурн влезе в приятеля ви, той ще започне да се съмнява във всяка ваша дума. И най-после, когато Луната влезе в него, той ще започне да за¬бърква каши. Луната ще види как се е проявил Марс, как се е проявил Сатурн, ще прибави ня¬какви опашки към всичко това и повече ще за¬бърка работите. След нея приятелството изчезва. Изобщо Луната не помага прямо за растенето на растенията, но косвено само им помага. Когато Луната грее растенията спират своя процес на растене. Щом тя се скрие, те започват да растат. Най-бързо растенията се развиват на слънчева светлина. Понеже Луната събужда завистта у чо¬века, растенията се крият от нея, в смисъл — престават да се развиват. Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмо¬щие в него. Ученикът трябва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетите върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или поддава — според лошото и доброто им въздействие. По-някога човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож. Той се намира под влияние¬то на Марс. Ако в това време дойде и Луната, със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние и той, както е войнствено разположен започва да си въобразява, че като ва¬ди нож, всичко може да направи. Това са заб-луждения, преувеличени състояния, които идат от Луната. Тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? — Защото в отрицателното си влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Са-турн внася съмнението, подозрението в човека. Но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно. Венера като планета от женски род има слабост към любовта. Ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взима техните ка¬чества, смесва ги със своите и тогава проявява низходящото си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера той има влияние върху нея и тогава в любовта влиза отрицател¬ният елемент на Сатурна — съмнение, подозри¬телност в любовта. Когато Венера е в своето въз¬ходящо състояние, тя влияе на Сатурн. Той й се подчинява, слуша я и върви в нейните стъпки. Размишление. — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 28-а лекция от Учителя, държана на 9 май 1923 г., София