Двадесет правила от Учителя към ученика
7 юли, 6 ч. с.
1. Пжтьтъ на ученика е пжть на зазоряване. Той е пжть на вЬчната свЬптлина, носителка на Любовьта.
2. Ученикътъ трЬбва да има винаги една права стойка на тЬлото си, която държи будно неговото съзнание и дава разположение на духа му за работа.
3. Ученикътъ има винаги възможность да прави добро. Доб-рото е цЬль въ неговия животъ.
4. Ученикътъ ще бжде поставенъ прЬдъ изкушението, за да се изпитатъ убЬжденията му.
5. Ученикътъ бива поставянъ на силни прЬживявания, за да се кали въ издръжливость и будность на съзнанието^ Животъ безъ прЬживявания е животъ на спящи души.
6. Ученикътъ не трЬбва да се смущава отъ формитЬ, а да гледа духа на нЬщагпа.
7. Ученикътъ се моли самъ. Той трЬбва да е съсрЬдоточенъ въ молитвата си и да прЬживява думитЬ и.
8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи съ себе си.
9. На ученика е потрЬбно малко уединение, за да уякне вжт- рЬшно.
10. НЬма по-хубаво нЬщо за ученика отъ чистотата! Учени-кътъ като люби, трЬбва да придобива чистота. Любовьта е сила, която се развива само при чистотата.
11. Когато бждешъ свързанъ съ Бога, нЬма да има съблазънь за тебе.
12. Ученикътъ на окултната школа не бива да допуща никакво съмнЬние въ Божествения Промисълъ. Той знае, че пжтьтъ, въ който е влЬзълъ, е правъ.
13. СъмнЬнието е една задача за ученика, която той трЬбва да разрЬши правилно.
14. По закона на Любовьта, щомъ повЬрвашъ, всичко е свЬтло за тебе. По това ще познаешъ, че си въ полето на Любовьта - тамъ съмнЬние нЬма. Усъмнишъ ли се, това показва, че Любовьта я нЬма. Въ Любовьта нЬма съмнение.
15. Първиятъ изпитъ, на който ученикътъ се поставя самъ, е съмнЬнието. Затуй той самъ трЬбва да прЬкара нощьта на съмнЬние- то, и самъ да го побЬди.
16. Ученикътъ трЬбва да мине прЬзъ съмнЬнието. То е една область, която той трЬбва да мине и да прЬмине до край. Тамъ той ще се намЬри въ една северо-полярна нощь - шесть мЬсеца нощь, но той трЬбва да разбира закона. Той трЬбва да я прЬкара, за да излЬзе пакъ на свЬтлия день и да се крЬпи прЬзъ всичкото врЬме. СлЬдъ като прЬмине този периодъ на мракъ, на вжтрЬшно затъмнение, ще дойде прозрЬнието, ще дойде свЬтлия день, ще дойде ПосвЬщението.
17. Ученикътъ трЬбва да вижда доброто навсЬкждЬ и у всЪкиго. Вижда ли той все прЬстжпления, пороци и недостатъци, това е проказа въ неговото сърдце. Ужасно е да носишъ дявола въ сърдцето си!
18. Докато ученикътъ намира свЬтлина въ свЬта, нищо не може да му се говори за Бога. ТрЬбва да се яви отвънъ тъмнина, за да стане въ душата свЬтло. Само при вжтрЬшната свЬтлина се ражда Любовьта къцъ Великото. Ученикътъ не трЬбва да се спира на свЬтлината въ свЬта, а да гледа свЬтлината въ душата си и нея да пази.
19. Ученикътъ не може да има приятелство и съ свЬта, и съ Бога. Ако ученикътъ люби Бога, свЬтътъ ще потъмнЬе за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намЬри въ единъ другъ свЬтъ на свЬтли¬на, миръ и радость, и тамъ ще чуе Учителя си.
20. Приятенъ е пжтьтъ на ученика въ всичкитЬ му мжчнотии, защото е пжть на възлизане!