Работна среда на електронния архив
Съмнение и вяра
Всички хора се съмняват. Съмнението из¬пъква при различни условия и спъва човека. За да се освобоДим от съмнението, още със ставането си от сън, трябва да се обърнем'към {Зога. Не мислете, че Бог е някъде далеч, само на небето. —■ Де е небето? — То е толкова далеч от нас, колкото и .близо до нас. Ако да¬вате място на съмнението, небето е далеч от вас. То пречупва вашите вибрации. Между ва¬шите вибрации и тези на Бога се образува една вълна, която ви отблъсква от него. Щом съмнението ви напусне, вие отново се прибли¬жавате към Бога. Защо се съмнявйте в Бога? Нека всеки си каже: Няма причина да се съм¬нявам в Онзи, Който е създал света. Каквото да правите, мъчно можете да се освободите от съмнението. Това са неизбежни преживява¬ния. Ще кажете, че, за да се освободите от съмнението, трябва да отидете в духовния свят. — Това е въпрос. Мога да ви заведа в духов¬ния свят, но и там ще минете през съмнения. Там условията за съмнения са по-големи, от¬колкото на физическия свят. Мнозина се интересуват от живота на не¬бето. Те мислят, че той коренно се различава от живота на земята. Като отидете на небето, ще видите, че животът там е като физиче¬ския. Едно ще ви очуди: как сте закъснели толкова много за този живот и как малки при¬чини са ви спъвали. Правете малки наблюдения, да видите, как се явява съмнението. Вижте, как мъжът се съмнява в жена си. Първона-чално се съмнява без причини. И, като се убеди, че няма защо да се съмнява, вярата му в нея се увеличава. Значи, от съмнснието той отива към вярата—към другия полюс. Така той се по¬ляризира. Такъв е законът. Когато един човек се качва нагоре, по същата верига друг» слиза надолу, за да нагребе вода от кладенеца. Ако мъжът се качва, жената слиза; и обратно, ко¬гато жената се качва, мъжът слиза. Това са преживявания, както на светските, така и „на религиозните хора. Вие трябва да знаете този закон, понеже по него ту се привличате, ту се отблъсквате. Който се качва нагоре, да каже на онези, които слизат: Дръжте се, не се стра¬хувайте ! Като се подържате взаимно, вие няма да се натъквате на противоречия. Трябва ли, който се качва нагоре, да задържа благосло- вението само за себе си? Не, той трябва да сподели радостите си с другите. Който слиза, трябва да каже: Имам малки мъчнотии, но ще минат. Като влезете в духовния свят, пазете се от външната светост и външното добро. По въз¬можност, бъдете вътрешно скромни, с вътрешна чистота и светост. Кого обират разбойниците? — Онзи, който е по-добре облечен, със скъпи украшения и накити. По същия начин постъп¬ват и лошите духове с хората. Като видяу. ня¬кой външно натруфен, те го обират. Знайте, че никой не живее за себе си. Следователно, исти¬ната трябва да се говори, но само в името Бо-жие. Само така ще чувствуваме Божието при- сътствие. Само така, нашият ум и нашата воля ще бъдат едно с Бога. Има религиозни хора, на които, докато • работите им вървят добре, казват, че те са направили това. Щом се обър¬кат работите им, те търсят виновника вън от себе си и казват: Излъгаха ни. Аз бих постъ¬пил обратно: когато направя една погрешка, ще призная, че аз съм я направил. Когато на¬правя едно добро, ще кажа, че Бог го е напра¬вил. Да отдаваш погрешката си на другите, а доброто на себе си, това не се позволява в духовния свят. Често се говори за илюзии в религиозния и духовния живот на човека. — По какво се познават илюзиите? — Те се придружават с чрезмерна самоувереност. Сърцето вярва, а умът се съмнява —■ има едно стягане в човека. При илюзиите, между главния и стомашния мозък, т. е. слънчевия възел, няма хармония. Обаче, когато са в хармония, човек е свободен от илю¬зии и тогава, каквото пожелае, ще го постигне. Така човек може да познае, дали откраднатата от дома му вещ ще се намери, или няма да се намери. Ако между главния мозък и стомашния мозък усетите стягане, предметът няма да се намери. Всеки може да има поне такава опит ност. Вътрешното зрение още не е развито у вас, за да можете чрез него да проверите, кой е откраднал предмета. Наблюдавайте, колко от вашите опитности и преживявания са верни. Колкото по-голям е процентът на вашите опит¬ности, толкова повече растете в духовно отно¬шение. Ако процентът на опитностите ви се на¬малява, не може да се разчита на вас. Това 1 е слизане в конуса. За да се повдигнете, трябва да минете от другата страна на конуса и оттам да се изкачите. Слизанията в конуса са изку¬шенията, през които минавате. Без тях нищо не се постига. Без изкушения, мъчнотии и страда¬ния, човек не може да се повдигне нито един милиметър нагоре. Факт е, че през колкото по¬вече опитности минаваш, в колкото по-голяма тъмнина навлизаш, без да губиш връзката си с Бога, толкова повече се повдигаш. Сега, като говоря някои неща, забелязвам, че мислите на окръжаващата среда се препли¬тат в моя ум. В това време аз трябва да от¬делям Божествените мисли от човешките; да различавам това, което ми се говори отдолу и отгоре. Дали всичко, което говоря, ви харесва, не е важно. Обаче, резултатите на това, което се дава отгоре, са добри. Искате да убедите дру¬гите в нещо, но знаете ли, какво изкуство е да убедиш човека? Това е достъпно само за ангелите. Преди години, един мой познат ис¬каше да му покажа начин да подобри рабо¬тите си, защото вкъщи имал много неприят¬ности. Каквото и да му говорих, не можа да \ се убеди в истинността на думите ми. Той не само че не подобри работите си, но ги влоши. — Защо? — Защото се усъмни. Щом се съм¬няваш, съмнението се връща върху тебе. Ако имаш воля да проектираш една мисъл вън от съмнението си, проектирай я; ако не можеш, по-добре не хвърляй този камък. Затова е не¬обходима силна воля. За някои неща вие имате воля, но като дойде да отхвърлите съмнението, волята ви е слаба. Когато искаш да помогнеш на някого, трябва да слезеш на неговия уро- вен. Но ти трябва да бъдеш противоположен на него: ако той е положителен, ти ще бъдеш отрицателен. Ако не си такъв, ще намериш друг, с противоположна енергия на него, той да свър¬ши работата. Например, имаш богат приятел, кой¬то те обича. Постепенно той започва да се издига в обществото и се отдалечава от тебе. Той води разпуснат живот, и ти вече не можеш да му влияеш. Ако ти си противоположен на него, ще го спасиш. В противен случай, ще се обърнеш към невидимия свят да му помогне. Като му отнемат това, което е спечелил, той ще се вър¬не към тебе. Сега на хората се взима това, което са спечелили. Те олекват и започват да гледат очудено нагоре-надолу. Като не могат да си обяснят причините на това, умовете им се нагласяват по друг начин и се изменят. Питате: Защо идат нещастията? — Само нещастията ще ни спасят. Като срещнеш ня¬кого, който преживява голямо нещастие, ще му кажеш: Ела при мене, подай ръката си! Сега вече той е готов да се учи. Който не разбира това, изпада в изкушения. Изкушения има и в религиозния, и в духовния живот. Като прежи¬вявате нещо, искам от вас следното: да гле¬дате на всички хора еднакво, да нямате ни¬какви предубеждения; да вярвате, че от Бо¬жествено гледище, всичко, което става, е за до¬бро. Ако има нещо, което сега не е добро, в бъдеще ще е за добро. В живота има два процеса; слизане и възлизаме. Злото е процес на слизане, а до¬брото —„процес на възлизане. Значи, доброто и злото са процеси на движение. От вас се иска да премахнете всички недоразумения. Вън¬шно вие се примирявате, но вътрешно си оста¬вате непримирими. Истинско примиряване става в името на трите закона: какво можеш да на¬правиш в името на Бога; какво можеш да на¬правиш за доброто на своята душа и какво — за благото на своя ближен. Сега, насочете мисълта си в следното: за цяла седмица да бъдете в хармония помежду си. Някога мислиш, че само ти си прав, а дру¬гите не са прави. Казваш: Благодаря, че не съм като другите. — Благодари, че не си поставен като него на такъв изпит; ако попаднеш на този изпит, не знаеш, дали ще го издържиш. Знайте, че когато един пада, и другите падат. Той може да завлече всички. На вас ви трябва смирение. Като ставате от сън, обръщайте вни¬мание, какъв е гласът ви, дали е мек; какви са вашите движения. Когато дойде Духът в човека, гласът му става по-мек, а движенията по-пластични. Методи за прилагане. Вървите по улицата и изведнъж ви дойде една добра ми¬съл — изпълнете я. Например, дойде ви мисълта да влезете в един магазин. Не питайте защо, но влезте. Или пък изпитваш желание да се спреш пред някой просяк, да си поговориш с него. Не питай защо, но спри се. Не се питай, защо трябва да направиш това или онова, но изпълни волята Божия. Не се обезсърчавайте, ако опитът ви излезе несполучлив. Ако нямаш възможност да помогнеш на човека материално, поне го изслушай — и това е достатъчно. Всеки човек е свързан с хиляди същества и, ако ти не можеш да помогнеш на някого, друго съще¬ство ще му помогне заради тебе. Разкривайте сърцето си за вътрешните преживявания. За да се събуди у вас любовта, употребете методите на природата. Първо, започнете с топлината и плодовете, които тя произвежда. Топлината во¬ди към любовта. Може да почувствувате лю¬бовта и чрез другите хора. Като отидеш при тези, които са имали преживявания на любовта, достатъчно е да поседиш няколко минути при тях, за да възприемеш същото състояние, което са имали те. Така ще изпиташ любовта, без да ти се говори за нея. Когато бях във Варна, един ден, към края на месец февруари, през отворения'прозорец на стаята ми, влязоха два косера. Те останаха и през нощта в стаята ми. Сутринта, като станах, запалих огъня, турих им малко трошици от хляб да си хапнат. Те се изплашиха, хвръкнаха към прозореца и почнаха да се удрят в него. Като .се стопли малко в стаята, те се скриха под мангала и почнаха да издават особени звукове. Отвреме - навреме хвръкваха към прозореца. След няколко минути, женската се качи на ра¬мото ми и оттам литна към прозореца. С това искаше да ми каже: Ние имаме работа. Защо сме попаднали тук? Аз им казах: Вън има бу¬ря; почакайте още малко, докато утихне. На¬правих едно сандъче, напълних го със слама, и вечер те се прибираха в него. Те престояха при мене два-три деня. Един ден аз отворих про¬зореца и ги пуснах да си хвръкнат. По същия начин трябва да постъпвате и с хората. Ту-ряйте им мангал, малко вода, трошици и малко слама в сандъче. Понеже вие живеете в дома на Живия Господ, Той ще ви даде всичко. Ка¬кво означава качването на птичката върху ра¬мото ми? Женската ми казва: Ти няма да ни откъснеш главите. Приложи добрата си воля! Сега и ние се качваме на ръката на Гос¬пода и се молим, Той да се грижи за нас. Аз ви говоря не за Господа преди две хиляди го- диви, а за Живия Господ, Който работи сега на земята. Аз Го познавам много добре, зная, какво мисли да прави Той сега в света. Този Господ познавам не само аз, мнозина Го по¬знават. Може и вие да Го познавате. А вие Го чакате. Отворете сърцето си, и Той ще дойде във взе. Той е Любов. Най-първо ще дойдат ангелите, а те са вярата, добрите духове. Дай¬те потик на душата си. Не се отклонявайте от една малка, добра мисъл, която ви дойде. Не считайте, че като сте услужили някому, той трябва да ви бъде признателен. Като услужих на двете косерчета, аз употребих два часа да се занимавам с тях, но това ми достави голямо удоволствие. Нужно е да имате преживявания от такива малки добрини. Направите добро на някого, но казвате, че той не разбира сторе¬ното добро. Разбира той много добре. Той ще се помоли на Господа за вас, и Господ ще ви изпрати своята Любов. С болните тряб¬ва да се занимават религиозните; с гладните и жадните трябва да се занимават духовните, а със затворниците —. Божествените хора. Беседа от Учителя, държана на 18 януари, 3 ч. сл. обяд, 1920 г., ул. Опълченска, София.