Работна среда на електронния архив
Жертва, упование и радост
Има ли жертва, ние устояваме в любовта. Има ли упование, устояваме във вярата. Има ли радост, устояваме в надеждата. Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата. Когато надеждата се реализира, хората се радват. Надеждата е синът, т. е. до¬мът. Вярата е майката, а любовта бащата. Бащата и майката са крайният предел на само- пожертвуването. Огтам се прави един завой, връ¬щане назад. По-нататък не може да се върви. Вън от любовта, жертвата не може да се про¬яви. Ако не се жертвуваш, ще загубиш любовта; ако не уповаваш, ще загубиш вярата ; ако не се радваш, ще загубиш надеждата. Който иска да придобие любов без жертва, той е стъпил на песъчлива почва. Който иска да придобие вяра без упование и надежда без радост, също е на песъчлива почва. Значи, няма надежда без вяра. Казваш: На какво да се радвам? — Има на какво да се радваш. Ти имаш тело, мозък, дро¬бове, стомах. Целият свят е твой. Ще се рад¬ваш на всичко. Ти можеш да мислиш, да чув- ствуваш, да действуваш. Ти разполагаш с осно¬вните неща на живота. Ще се радваш на вси¬чко, което ти е дадено. А другите неща, сами по себе си, ще дойдат. Един велик закон гласи: Вън от любов¬та, животът не може да вземе друго направле¬ние. Отклонения могат да стават, но това не трябва да се допуска. Ако има вятър, листата на дърветата могат да правят отклонение. Ва¬жно е, и при отклонението да се държат за дър¬вото. Това е добре, но лошо е, когато листът се откъсне от дървото и падне на земята. Съ¬щото се отнася и за човека. И той трябва да върви по пътя, по който е тръгнал. Че ще срещ¬не повече или по-малко мъчнотии, това е друг въпрос. Трябва да вървиш, не можеш да се противиш. Ти се противиш на смъртта, но няма човек, който да не е влязъл в кошарата И. Све¬тии и учители, всички влизат в тази кошара. И да се противиш, пак ще влезеш. — Но аз имам воля. — Каквато воля и ла имаш, ще дойде ден, когато ще отстъпиш. Понеже всички хора са подчинени на великия закон, те непременно ще се примирят и ще отстъпят. Човек трябва така да разбира живота и изискванията му, както бащата разбира рабо¬тата си на нивата. Тежка е работата му, но той има една радост — децата му. Тази радост го прави да издържа. Той работи на нивата, а ми¬сълта му е на друго място — при децата. Той си казва: Колкото да е тежка работата ми, ще направя една жертва. Жертвата, която прави за децата, го радва. Идея има този човек! Както- човек, като работи за дома си, страда и се ра~ два, така и като работи за Бога, ще страда и ще се радва. Ако работата за дома е благосло¬вена, колко повече работата за Бога е благо¬словена ! Кратка беседа от Учителя, държана на 2 октомври, 1921 г. София.