Допирни точки в природата, том 1
ОКУЛТНА СТРАНА НА ЖИВОТА
Пг —/йг —/еп. Та и — Ъ1 —а итеп . Тайна молитва. Размишление. Всяка мисъл или всяка дума може да се за¬държи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Запример, как¬во разбирате под думата „жажда"? Жаждата оз-начава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото ка¬то се утоли с вода, човек изпитва приятно чувст¬во. Значи, жаждата подразбира подготовителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата „глад"? Гладът отнася ли се до самия човек? Думата „глад" съ-държа ли някаква конкретна идея? И гладът оз-начава известно вътрешно състояние. Когато ка-жем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. „Гладувам" и „глад" са две различни понятия. Има ли някакво отно¬шение между жаждата и глада? Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения. Мисълта върви в ли-нии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се про-ектират в плоскостта. Обаче всяка мисъл пре-търпява неколкократно пречупване, в зависи¬мост от средите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли: остри, пра¬ви и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерва¬не дължината на ръката е забелязано, че крадци¬те, т.е. ония, които обичат да пипат, имат вина¬ги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт? Много простр. В желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в ня¬кой чужд джоб, те постоянно проектират мисъл¬та си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да продължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се продължават. Ако в про¬дължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоиз¬менят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си. Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мис¬лите, какво ще стане със съзнанието на един ан¬гел, ако се проектира към земята? (— Ще се пре¬чупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста сре- да2) Окултистите казват, че растенията са деца на ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче, през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзна¬ние е минало през центъра на земята или през друг някакъв център? (— Не е минало през цен¬търа на земята.) — Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се на¬мират, ако бяха минали през центъра на земята? Ако означим съзнанието на растенията с права¬та АВ, съзнанието на животните ще върви в пер-пендикулярна посока на АВ, а именно в посока шп. Съзнанието на човека пък ще върви в посо¬ка п<1, нагоре. Оттук се вижда, че между расте¬нията и хората има известно подобие. И едните, и другите се движат по един път, но в две раз¬лични посоки. Животните пък представляват прехОдна фаза, която съдействува за повдигане на човешкото съзнание. Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на рас-тенията върви в права посока надолу към земя¬та и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на слънцето. Според някои окултисти растенията са деца на ангелите, а животните — деца на архангелите. Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на земята и продължава да се движи нагоре по направле¬ние към центъра на слънцето. Значи, растенията се движат от посока А към В; хората се движат от посока С към О. Правата СО показва посо¬ката на движението на човешкото съзнание, ко¬гато е слизало в материята. В т п В Фиг. 1 Сега, когато човек еволюира, неговото съзна-ние се движи в обратна посока, от О към С, към центъра на слънцето, към Първичния цен¬тър, по който някога се е движило. От двете по¬соки, по които се движи съзнанието на растени¬ята и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение. Между растенията и хора¬та има известно отношение: главите на растени¬ята са забити в земята, главите на хората са свободни. Растенията се подпират на главите си, а хората — на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диамет¬рално противоположни посоки, те имат съвър¬шено различни раз¬бирания. Разликата в разбиранията им се заключава в след-ното: Растенията не познават какво нещо е грях, престъпле¬ние, срам. Те вър¬шат всичко открито. Хората познават греха, престъпления¬та. Те вършат неща¬та тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на земята, затова е сво¬ бодно от онези качества, които човек е придо¬бил в миналото си. Каквото да се говори за съзнанието, както да се обяснява, все ще останат някои неща неразб¬рани. Докато сте ученици, все ще има някои не¬ясни за вас въпроси. Казвате: Защо не може и не с А в В Фиг. 2 трябва да разберем всички въпроси? Ще ви отговоря със следния пример. Представете си, че имате един голям хамбар пълен с жи-то. Човешкото съз-нание иска да изс-ледва какво количес-тво жито има в хамбара. Това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната го- дина няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава ни¬що друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото да е лю-бознателен, нека остави някои въпроси неизс-ледвани. В негов интерес е да остави част от жи-тото неизследвано. Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послу¬жи като основа на бъдещия му живот. Така пос¬тъпва и природата. Тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на оне¬зи, които искрено желаят да учат. Сега ще ви дам един пример, сами да напра- вите сравнение, да видите как хората ценят не-щата. Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания. Едното общество се стреми към големи работи и тях цени. Другото общество пък цени малките работи. Пред тези общества се явяват двама ат- лети: първият носи на гърба си тежест от 200 килограма. Вторият носи един скъпоценен ка¬мък от 500 грама тежест. Като се явяват пред тези общества, първото ще ръкопляска на пър¬вия атлет, него ще признае за герой, а на вто¬рия ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките ра¬боти, второто общество може да цени и разби¬ра и големите работи. Първото общество пре¬небрегва малките работи. Героят, който носи 200 кг на гърба си, е физически силен човек. Той е развил своята мускулна сила. Вторият ге¬рой, който носи тежест от 500 грама, е умстве¬но силен човек. Той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само 500 грама, представя знанието, което този човек е складирал в главата си. Тъй щото, пър¬вият герой носи тежест на гърба си, а вторият — в главата си. И затова, като казвам, че при¬родата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в ко¬ято се крият големи богатства. Тези богатства се откриват по малко, постепенно, и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, кои¬то обичат да работят. И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от 500 г тежест. Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление. Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и анге-лите не могат да го носят. В течение на векове¬те от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало разм-ножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представя спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се съ-будят, да започнат да се развиват. Следовател¬но една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен живот. Тази инертна материя се среща и в най- малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които ча¬кат часа на своето пробуждане. Те казват: Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме. Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си. Знанието на чове¬ка, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегаш¬ния преходен живот, който той минава. Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които събрани заедно, представляват онова истинско, положително знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си 200 кг те¬жест. В друга фаза на развитие той ще цени он¬зи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък 500 грама. В трета фаза на разви¬тие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съз¬нания в природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други че¬тири вида съзнания от невидимия свят. Казано е запример, че растенията са деца на ангелите. Сега се явява въпросът защо ангелите трябва да взимат формата на растенията. Това е един не¬известен въпрос — хикс (х). След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст? Не можа ли да го направи от друго нещо? Това е второ неизвестно — игрек (у). Значи, имате едно уравнение с две неизвестни. Трябва да на¬мерите начин как да решите това уравнение. Ангелите се свързват със съзнанието на рас-тенията, за да им помогнат да развият доброде-тели. Растенията са лишени от добродетели, за-това са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им — техните добродетели и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, ко-ито са необходими за съграждане на причинно¬то тяло — основата на неговата мисъл. Човеш¬ката мисъл се съгражда от образи, които при¬чинното тяло създава. Мисъл без образ не съ¬ществува. Следователно, човек не може да мис¬ли, ако няма в съзнанието си някакъв образ. Образите на нещата се крият в причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съг¬раждане на причинното тяло. Слязъл на физи¬ческия свят, човек се явява с добре развито фи¬зическо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: астрално, мен- тално и причинно. И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живо¬та на земята. Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да използва условията на физическия свят. И тъй, в човека първо се е създало физичес¬кото тяло, за да послужи като основа за съг¬раждане на останалите тела. У някои хора фи¬зическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в астралния свят и да започнат строежа на астралното си тяло. У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напъл¬но завършат строежа на физическото си тяло. Тъй щото, физическото тяло представлява ос¬нова за астралното; астралното представя осно¬ва за менталното; менталното — за причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може сво¬бодно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всич¬ко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божест¬вени тренове, не ви е позволено нито в морал¬но, нито във физическо отношение да си играе¬те, да постъпвате както намирате за добре. Ко¬гато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме. Всеки Бо¬жествен път извършва определена работа. Веднъж сте инженери, за интересите на хиля¬ди хора вие трябва да строите пътища, по кои¬то те ще минават, по всички правила на новата наука. Това значи морал. Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! До¬шъл на земята, всеки човек е работник, инже¬нер, който строи пътища. Той е държавен ра¬ботник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писание¬то е казано: „Прави правете Божиите пътища!" Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. — Именно като ученици вие но¬сите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ жи¬вот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пъти¬щата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пъ¬тища? Резултатът е такъв, че от сто души, кои¬то вървят по тези пътища, 75% умират, а само 25% оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвър¬шено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школа¬та, трябва да има друг процент, а именно: 75% да минават пътищата благополучно, а само 25% да не издържат. Колкото повече напредва¬те, процентът на издържалите трябва да се уве¬личава, да бъде 100%, да няма нито едно изк¬лючение. Такъв е Божественият морал. В Божи¬ите пътища няма жертви, няма погрешки. Там всичко върви гладко, хармонично. Като извър¬вите един Божествен път от 30 години, нито един пътник не трябва да пострада. Това значи Божествен морал. Дръжте в ума си идеята: пътят, но който вър-вите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне. С други думи казано: когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие, да няма и най-малък фалш. Всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъд'е честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски. Прочети ги и ще се увериш в думите ми. Домакинът проверява и вижда, че инженерът го-вори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. — Възможно е. Всяко нещо вързано на земята, вързано е и на небето. И в духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, ке¬ремиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят, както в някоя незавършена къща. Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око. В духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство мо¬же лесно да се провери истинно ли е или не. Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е на лице. Когато се говори за промяна в съзнанието, та-зи промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители. Запример, майка музикант- ка и баща с наклонност да краде раждат син. Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието — от ро-дителите си, от една страна той ще бъде музи-кант, а от друга — крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родите-лите си съдържанието и смисъла на тяхното съз-нание, то носи техните пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си. Във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някак¬ва фамилна, родова слабост, вие трябва да взе¬мете само формата на тази слабост, но не и ней¬ното съдържание и смисъл. Запример, бащата обича да пие. И синът може да пие, но не вино, както баща си, а вода. Щом вземете формата на някоя слабост на родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл. Ясен ли ви е този въпрос сега? Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано. Според мен едни работи ви станаха ясни, а дру¬ги се замъглиха. Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали ха¬ресвате тази философия или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Запри¬мер съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в природата е строго опре¬делен, те нито се намаляват, нито растат. — То¬ва е модерно схващане във философията. Всъщ¬ност не е така. Всяка година се придава по един нов елемент в природата. Този елемент иде от¬вън някъде и влиза в космоса. Външно, във фи-зическия свят, това не е констатирано в проме-ните на човешкото съзнание. Всеки момент в чо-вешкото съзнание се влива нещо ново. Като разрешават известен въпрос, някои фи-лософи казват: Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент, хикс (х), който развали работата. Те правят из-числение и намират, че хикс е равен запример на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент, игрек (у), влиза в съзнанието им и разваля работата. Изчисляват на какво е равен игрек и намират, че е равен запример на две. После влезе нов елемент в съз-нанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира. 209 В съвременната химия се говори за атомите на елементите, запример за атома на златото, като се счита, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства. В действителност не е така. Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в рас¬тенията; последният се различава от атома на златото в животните; най-после, атомът на зла¬тото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на злато¬то, с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съв¬ременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не взимат предвид гъсто¬тата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на во¬дорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От матери-ята зависят действащите сили в целия космос. 14. Допирните точки в природата Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки мо¬мент в живота се внася нещо ново. Ако за мо¬мент само приемем, че това втичане на новото престава, с космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвест¬но. То ще остане неизвестно завсякога, за всич¬ки времена. Защо? Защото новото иде всеки мо¬мент. Никой учен, никой светия, никой ангел да¬же не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божес¬твената сила е безгранична и непостижима. До¬като не се е проявила, тя е безгранична и непос¬тижима. Щом се прояви, тя става постижима. Стремете се към проявеното съзнание, като па¬зите-нравилото да не изяждате всичкото жито в хамбара. Сега ще ви задам въпроса: Трябва ли всичко да опитвате? Ще отговоря със следния пример. Представете си, че седите на единия край на ед¬на чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е за-качена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи, имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ? Вие вижда¬те една кука близо до вас, взимате я и с нея по¬сягате към кошницата, изваждате няколко ябъл¬ки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от О до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се на-тъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към С; същевременно и кошницата трябва да се а
Фиг. 3
мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе, наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещас-тията в света? Защото опитвате ябълките без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в живота. Точ-ката А представя мястото на вашия идеал. Опа¬сен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука. Идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от не¬го. — Искам да бутна този кош, да си взема ня¬колко ябълки. — Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен чин как да решиш задачата.
И тъй, за да не изгубите равновесието в жи¬вота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки.
Желая ви да разсъждавате правилно, да при-добиете такова знание, което всякога можете да приложите в живота си, и посредством което всякога можете да градите. Без това знание ни-какъв морал не можете да създадете в себе си.
Тайна молитва.
Пг — /йг — /е п . Таи —Ь1 — аитеп.
13-та лекция от Учителя, държана на 10 януари 1923 г., София.