Допирни точки в природата, том 1
ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ
Пг — /йг — /еп. Та и — Ь1 — аите п. Тайна молитва. За следния път пишете върху темата „Разлика между душа и дух". Като пишете темата си, всеки ще се стреми да бъде свободен, да не се влияе от чуждо мнение, от това, какво са писали някои авторитети. Все¬ки ще бъде авторитет за себе си. Пишете това, което вие знаете, каквото вие разбирате под по¬нятията „душа" и „дух". Можете да четете какво са писали и други автори по този въпрос, но за вас е важно да не се влияете, да останете верни на своето разбиране. Какво разбирате под думата „разлика"? Го¬ворите за разлика между две величини, между две уравнения. — Когато две величини се срав¬няват, става въпрос за разлика между тях. Пра¬ви се разлика в количествено отношение, прави се разлика и в качествено отношение. Говори се за разлика между цветовете. Значи, прави се раз¬личие в количеството на вибрациите. Говори се още за разлика във вярванията на хората. Тук пък имат предвид стенента на човешкото разви¬тие, както и начина, но който хората живеят. Всеки живее според вярванията си. Интелигент¬ността, както и животът на човека, се определят от вярванията му. И затова казват: Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който той живее. Животът на човека определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения. Някой човек казва, че вярва в Бога, но щом го помолят за някаква ус¬луга, той веднага започва да се рови в паметта си, дали този, който иска услугата, не му е нап¬равил някакво зло или някаква пакост. И ако намери такава, веднага се отказва да извърши услугата. Той помни злото с години. Каква вяра е тази, която помни злото? Сега искам да спра вниманието ви върху съг-ласните букви. В случая за вас не е важен харак-терът на буквите, нито символът, който те изра¬зяват, но е важна интензивността на енергията, която всяка буква съдържа в себе си и която е не¬обходима за нейното произнасяне. За да произне¬сете, запример, буквата „Б", вие доближавате ус¬тните си и малко се напрягате. Горната устна е свързана със сили от астралния свят. От двете ус¬тни едновременно изтичат два вида енергии: от горната — активна енергия, а от долната — па¬сивна. Буквата „б" означава творческия принцип в природата. Забележете — когато иска да напра¬ви нещо, човек се напряга, напъва се, като че из¬говаря буквата „б". Той се изпъчи напред, свие вежди, напрегне се и казва: Б..а.., мога да напра¬вя това нещо! Следователно, щом произнесете звука „б", вие се свързвате с известен род енергии в природата. Това показва, че нищо не е ироиз- волно, нищо не е случайно. Белегът на звука „б" в различните народи може да бъде различен, но енергията, която е свързана със самия звук, не е произволна. Интензивността на тази енергия е точно определена величина. Щом произнесете то¬зи звук, това показва, че у вас има желание да творите; за да реализирате желанието си, вие трябва да знаете, как да го произнесете. Когато произнесъл този звук. Бог създал света. Той ка¬зал: „Да бъде виделина!" Свещената книга започ¬ва с „Битието" — създаването на света, дето пър¬вата буква е пак „Б". Когато изговаряте звука „в", вие поставяте зъбите на горната челюст върху долната устна. Зъбите са свързани с физическия свят. Следова¬телно, при изговарянето на този звук става съе¬диняване на един активен принцип от физичес¬кия свят (зъбите) с един пасивен принцип от аст- ралния свят (долната устна). Когато произнасяте звука „г", трябва да обърнете внимание на положението, което ези¬кът взима. Думата „гърло" се пише със знака „г". Такъв знак се образува и при изговарянето на звука „г". Този знак означава безконечност. Когато произнесете звука „г", езикът се подпира малко на небцето, близо до гърлото, което по¬казва, че вие трябва да разбирате онези мерки, с които се определя безконечният ред от енергии или числа. При звука „г" става малко свиване на гърлото, а не на устните. Този звук представя музикално число. Енергиите, които са свързани с него, идат от духовния свят, затова и думата „Господ" се започва с тази буква. Буквата „. '" е съставена от единица, върху която седи знакът за безконечността. Когато казваме, че Господ е безконечен, безграничен, този Негов атрибут се съдържа в буквата „Г", с която започва думата „Господ" на български език. При изговарянето на звука „д" езикът се до¬пира до небцето горе, близо до зъбите. Езикът е разумното начало в човека. Небцето пък предс¬тавя активен принцип от Божествения свят. Сле¬дователно при изговаряне на звука „д" разумно¬то начало в човека влиза в контакт с Божестве¬ния свят. Езикът има три служби: да вкусва, т.е. да опитва вкуса на нещата, да се движи и да го¬вори. При изговаряне на буквата „д" той се до¬косва с крайчеца си само до Божествения свят. В звука „д" се съдържа такава активна сила, ко¬ято е в състояние да примири противополож¬ностите между физическия и Божествения свят. Тази буква представя закон на равновесие. В звука „д" се съдържат такива правила, чрез кои¬то силите на природата могат да се регулират, уравновесяват или хармонизират. При изговаря¬не на звука „е" става малко свиване на гърлото, а езикът заема особено положение в устата. Той леко се докосва до зъбите на долната челюст, до пасивната й страна. Буквата означава размножаване в природата. Същевременно тя означава двата полукръга, получени от деление¬то на кръга на две части. В това положение на буквата имаме знака Ако същата буква се обърне към запад, имаме буквата „3". Ако се обърне нагоре, към север, имаме еврейската бук¬ва „ш", шинът: „\у". От това гледище, буквата „V означава слизане на енергия от Божествения свят на физическия, за да послужи за размножа¬ване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира. Когато произнасяте буквата „ж", между неб¬цето и езика се образува малка дупчица. Това показва, че звукът „ж" е свързан с такива енер¬гии, които съдействуват за растенето на органи¬ческите семена в живота. Като разглеждате бук¬вата „ж" внимателно, ще видите, че тя е образу¬вана от два шина или от две букви „е" — едната обърната нагоре, а другата — надолу. Това по¬казва, че тук става двойно растене: горно — в клонищата, на които се забелязват цветове и плодове; и долно — в корените, които растат, уякват и се размножават. Следователно звукът „ж" е свързан със сили, с енергии, които рабо¬тят за растенето и развиването. Човек трябва да изучава звуковете, за да се свърже с енергиите, които протичат през тях, и да може по такъв начин да си въздейства. С енер¬гиите, които излизат от мислите, чувствата, ду¬мите и постъпките на човека, се обясняват хармо¬ничните и дисхармоничните състояния; които чо¬век преживява. Представете си, че вие мислите за някой ваш приятел и като си спомните за него, усещате едно приятно, хармонично разположе¬ние. Коя е причината за това разположение? — Добрата мисъл, която отправяте към приятеля си. Мисълта изобщо, не върви в права линия, но е малко вълнообразна. В това време и приятелят ви отправя към вас добра мисъл и се готви да ви посети, понеже ви е обещал. Вашите мисли се срещат с неговите и между тях става правилна обмяна. Понеже мислите са вълнообразни, въз-вишенията от мисълта на приятеля ви съвпадат с низините на вашата мисъл и продължават своя път (фиг. 1). Вие се усещате добре, хармонично разположени. Обаче най-малкото съмнение по отношение на приятеля ви нарушава хармонията на вашите мисли и вие усещате главоболие, нап¬режение около слепите очи. Съмнението е причи¬на за сблъскването на вашите мисли. Как става това сблъскване? — Възвишенията на мислите на вашия приятел не влизат вече в траичинките на вашата мисъл, но се срещат възвишения с възви¬шения, вследствие на което става отблъскване на мислите (фиг. 2). Това отблъскване е причина за главоболието ви.
Фиг. 1 и 2 И тъй, когато между мислите на един човек или между мислите на двама или повече души има хармония, винаги се образува светлина. Щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина. Този за¬кон се проверява навсякъде в живота. Учителят обяснява на учениците си една задача. Ако ня¬кой от тях се усъмни, че може да разбере зада¬чата, веднага обясненията, които учителят дава, изчезват и задачата става тъмна, неразбрана. Следователно, когато учителят обяснява нещо, ученикът трябва да бъде в хармонична връзка с учителя си. Усъмни ли се, връзката се прекъсва. Когато ученикът е във връзка с учителя си, пос¬ледният повдига мислите на ученика си нависо¬ко, свързва ги с вибрациите на своите мисли и ученикът е доволен, че предметът му е ясен, че разбира нещата. Той се радва, че в ума, в съз¬нанието му е светло. Следователно при срещата на две хармонич¬ни мисли се образуват вълни, които вървят пра¬вилно в своя път. Височините на едната мисъл влизат във вдлъбнатините на другата и образу¬ват една вълна (фиг. 1). В такова положение се намират две назъбени колела, когато влизат ед¬но в друго. Ако се измени движението на тези колела, веднага се явява дисхармония и те спи¬рат. Ако не спрат, ще се образува търкане, при което някои от зъбците ще се счупят. Вие можете да направите опит, да видите какво е влиянието на хармоничните и дисхар- моничните мисли върху човека. При две хармо¬нични мисли едната е положителна — тя е свързана със студените течения в природата. Другата мисъл е носителка на отрицателна енергия — тя е свързана с топлите течения в природата. Докато се движи между тези две те¬чения, човек се усеща добре, здрав. Тогава в ед¬ното полушарие на мозъка му се образуват сту-дени течения, а в другото — топли, магнетичес- ки течения. Когато главата се сгорещи, човек изпада в болезнено състояние. За да се възста¬нови здравословното му състояние, трябва да се предизвика в него някакво раздвояване, в смисъл — да се създадат в двете полушария на мозъка две различни течения. Щом се постигне това състояние, кръвта започва правилно да циркулира и човек се усеща здрав. И дъждът в природата се образува при същите условия, а именно при срещата на две различни течения — топло и студено. Същото може да се каже и при образуване на мислите и желанията на чо¬века. И те се образуват при срещата на две про-тивоположни вълни или течения. Да се върнем към буквите и думите. Когато произнасяте буквите, добре е да ги пишете и да изучавате движенията, които правят гърлото, езикът и устните. От буквите постепенно ще пристъпвате и към думите. Ще видите, че много думи, са написани граматически правилно, оба¬че има известно несъответствие между смисъла им и силите, които действат в тях. Запример, думата „престъпник" по смисъл е лоша, но по съдържание на сили, на енергии, тя има възхо¬дящо движение. Като се каже на някой човек престъпник, подразбират лице, което е наруши¬ло законите. Обаче, енергиите на тази дума са във възходяща степен. Тази дума има благо¬родно произхождение. У българите, когато малкото дете за пръв път пристъпва, т.е. напра¬ви първа стъпка в живота си, майката омесва прясна медена питка и поканва съседите си на угощение. Значи, за престъпника се готви зат¬вор, а за току-що пристъпилото дете — питка. Това показва, че макар на някои думи да е при¬даден лош смисъл, те не са изгубили своята чистота, не са опорочени. 97 Как става това, ще обясня със следния при¬мер. Представете си, че имате едно хубаво шише от чист, доброкачествен порцелан. Сипвате в шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче тя не опорочава шишето. Тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то стайа чисто и свободно можете да го напълните с во-да. Какво показва това? — Това показва, че съ-държанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опороче¬на, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъв¬то е имала първоначално. Освен форма, съдър¬жание и смисъл думите имат още и възраст. Ня¬кои думи живеят няколко години само; други — по сто, двеста години; трети — по хиляда, две хиляди години и повече. Думата „престъпник" не е негативна дума, но в българския език тя е придобила съвсем друго значение и се е опоро¬чила. Също така е опорочена и думата „шанто- нерка". Тя е френска дума, Франция е нейно отечество — там са нейните майка и баща, и оз¬начава „певица". Тази дума е от високо, от бла-городно произхождение. Като напуснала отечес-твото си, тя останала без майка и баща, тръгна¬ла по чужди народи, по чужди къщи, които съвсем изопачили нейния смисъл и значение. Дето ходила, всички я впрягали на работа като слугиня, да мие чиниите им, вследствие на което тази дума днес е опорочена. Като се каже „шан- 7. Допирните точки в природата тонерка" разбирате лека, безпътна жена, която води порочен живот. И тъй, като изучавате различните езици, об-ръщайте внимание върху положителните и отри-цателните думи. Запример, думата „светлина" е положителна, а „тъмнина" — отрицателна. Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а дру¬гата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противопо-ложната сила на светлината е тъмнината, на лю-бовта — омразата, на доброто — злото. Свет¬лината, любовта и доброто са положителни ду¬ми, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този на¬чин думите, ще се спрете и върху думата „прес¬тъпник", да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие тряб¬ва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхожде¬ние. Ако майката и бащата на тази дума са доб¬ри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъ¬щеря или техният син да са престъпници. Такъв е законът. Обаче, случва се понякога в развитие¬то на човека да стане някакво отклонение, но това отклонение по никой начин не може да бъ¬де престъпление. Казвате, че думата „престъп¬ник" може да се замести с думата „злодеец". Та¬зи дума означава човек, който работи с отрица¬телен метод. Като изучавате положителните и отрицателните думи в някой език, трябва да се спрете и върху неутралните думи. За следния път направете един списък от 50 положителни и 50 отрицателни думи, да видите дали съдържа¬нието и смисълът на думите отговарят всякога на външния им вид, на външния им израз. Като ученици на окултна школа вие трябва да правите ред упражнения, да дойдете до поло¬жение да разбирате думите по съдържание и смисъл. Защо? — Защото на окултния ученик не е позволено да си служи с двусмислени думи. Когато искате да изкажете една истина, думите, с които си служите, трябва да бъдат положител¬ни и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Освен това всяка дума представлява картина, образ на нещо живо, било от физическия, било от духовния свят. Спомнете си кое беше първо¬то окултно музикално упражнение, което ви се даде в Школата. Първото музикално упражне-ние беше от физическия свят: „Сила жива извор¬на течуща". То представя жива картина на вода¬та, която тече, която се движи. Второто музи¬кално упражнение беше: „Изгрява слънцето". Когато изговорите думите „изгрява слънцето", вие започвате да мислите. Имате пред себе си жива картина на изгряващото слънце. Вие си представяте как слънцето изгрява, как праща светлината си в цялата природа и какво върши тази светлина. „Изгрява слънцето, праща свет¬лина, носи радост за живота тя". На какво се дължи тази радост? — Радостта се дължи на то¬ва, че всички растения изникват, растат и се раз¬виват. Това е друга картина, но вече от астрал- ния свят, в който енергиите са по-възвишени, по-фини от тия на физическия свят. Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше: „Сладко медено". И то събужда във въображението ред картини: за слънцето, за цве¬тята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини ос¬мислят думите „сладко медено". При тия карти¬ни изпъква идеята, която се съдържа в думите „сладко медено". Това сладко е дошло от слън¬цето и влязло в цветята, отдето пчелите го изс¬мукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използуват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото на¬рушаване на законите от една от пчелите, за да бъде тя строго наказана. И тъй, когато изучавате някой език, добре е да класифицирате думите така, че всяка от тях да се постави в съответния за нея свят: физичес¬ки, астрален или умствен. Така разпределени, всяка на своето място, думите ще бъдат ясни, разбрани по смисъл и по съдържание. Тогава няма да съществува тази двусмисленост, каква¬то понякога срещате в някои думи. Запример, вие често употребявате думата „любов", но ня¬кои се срамуват, когато я произнасят, а други се запитват, за каква любов се говори. Това показ¬ва, че тази дума има няколко значения, които се дължат на различни течения в нея: възходящо и низходящо. Да се питате за каква любов се го¬вори, това показва, че има няколко вида прояви на любовта: проява на любовта между животни¬те, между хората, между ангелите и най-после Божествена Любов. Каква е разликата между ангелската и Бо-жествената Любов? Като ученици на любовта, вие ще кажете каква е разликата между едната и другата любов. (— Божествената Любов крие в себе си сили, условия за растене.) — Божесгвена- та Любов се отличава с абсолютна вярност. В нея няма нито промяна, нито измяна. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание и смисъл. Ангелската любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и по смисъл, това показ¬ва, че ангелската любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение анге¬лите са абсолютно невежи. Що се отнася до чо¬вешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска. За¬това именно тя се изменя по форма, по съдър¬жание, но не и по смисъл. Тя включва страстта, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога огранича¬ва. Достатъчно е да ви залюби един човек, за да ви ограничи веднага. Той казва: Аз те оби¬чам и ти ще дружиш само с мен и с моите при¬ятели. Вън от тях нямаш право да дружиш с никого. Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко. Ако разгледаме думата „живот, животинска" по съдържание и по смисъл, намираме, че тя е положителна дума. Когато искаме да пресилим нещо, да покажем, че енергиите, които текат ня¬къде, са низши, ние употребяваме думата „жи¬вотинско", обаче тази дума ни най-малко не съ¬държа низши енергии в себе си. Запример, има животни, които проявяват по-висока любов от човешката. Наблюдавано е как плъх е носил зрънца на един гълъб да го храни. Ние считаме животинската любов за низша, защото е свър¬зана изключително с материята. Тя не признава по-висок свят от материалния. Щом материал¬ният свят престане да съществува, и любовта на животните се прекратява. Доколкото интересите на животните са свързани с материалното, до¬толкова се простира и любовта им. Човешката любов обаче, обхваща и двата свята: и матери¬алния, и духовния. Като изучавате живота на птиците, виждате, че те се събират по много за¬едно не от любов, но от нужда да се бранят, да нападат жертвите си и т. н. Щом мине опас¬ността, която ги застрашава, те веднага се разп¬ръсват. И човек минава през тия състояния. За да дойде до великата любов, човек трябва да да мине през всички фази на любовта: през живо¬тинската, през ангелската и най-после ще влезе в Божествената Любов. Това са фази на любов¬та, които човек трябва да наблюдава и да изу¬чава в себе си. И тъй, докато се занимава само с материал¬ния живот, човек се намира в границите на жи¬вотинската любов; докато се занимава с матери¬алния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката любов, човек влиза в ангелската лю¬бов. И най-после, когато разбере причините на всички явления в живота, човек влиза в Божест¬вената Любов. За да проверите истинността на моите думи, правете наблюдения върху своите прояви, както и върху тия на ближните си, да видите до коя фаза на любовта сте достигнали. Ще видите какви тънки различия съществуват в проявите на любовта в различните хора. Като ученици вие трябва да изучавате любовта във всичките й прояви, за да разберете най-високата любов — Божията. Ако думата „любов" не е определена, причината затова е, че тя съдържа в себе си четири вида течения, между които има известно съотношение. От тези четири вида те¬чения в природата можете да съставите четири уравнения, в които Божествената Любов ще оз¬начите с буквата „Б", ангелската — с буквата „А", човешката — с буквата „М", от думата „манас", което означава мъж, а животинската — с буквата „Ж". Ако стомахът има надмощие над другите органи, човек проявява човешка любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ан¬гелска любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествена Любов. И тъй, ако широ-
Фиг. 3 силите, които действуват в тия центрове. Освен широчина, всеки орган проявява известна актив-ност, която произтича от обема, от пространст-вото, което той заема в даден момент. Ако от средата на ухото прекарате радиуси към предна- чината на главата, т.е. ако широчината на мозъка е по-голя- ма от дължината,, то-ва показва, че в този човек преобладава животинската любов. За широчина на гла-вата се измерва разс-тоянието от едното ухо до другото. Кол-кото по-голяма е ши-рочината на главата, толкова по-голяма е интензивността на
I Фиг. 4 та и горната част на главата, по дължината на тия радиуси ще определите каква е любовта в човека (фиг. 3). Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът ОВ е по-голям от другите, преобладава ангелската любов; ако радиусът ОС е по-голям от останалите, преобладава Бо-жествената Любов. Следователно по големината на радиусите се определя интензивността на лю-бовта, която се проявява в даден човек. Дължи-ната на радиусите определя степените на интен-зивността на любовта. Ако от ухото пре-карате две линии, ед-ната над носа ОА, а другата под носа ОВ, ще се образува един ъгъл от 30 гра¬дуса, който определя интелигентността на човека (Фиг. 4). По големината на този ъгъл можете да опре-делите различните степени на интели-гентност на животни-те. Първоначално центърът на тежестта на мозъка е бил отзад някъде, но при постепен-ното развитие на човека центърът на тежестта е минал в предната част на мозъка. Затова имен¬но челото на човека е право, а на животните — наклонено, полегато. Тази е причината, задето животните ходят на четири крака, а не на два, като човека. Ъгълът АОБ определя интензив- ността на умствените енергии в човека. Ако раз-гледате как се пише на български език думата „любов", ще видите, че първата буква Л в ду¬мата представя ъгъл, подобен на АОВ. Този ъгъл е съставен от две величини - АО и ВО, кои¬то се движат в две различни по¬соки и противо-действат една на друга. Като напи¬шете думата „лю- фИГ- 5 бов", ще видите,
че ъгълът А ВС, (фиг. 5) който представя буквата „Л", е също така образуван от две величини АВ и ВС, които се движат в различни посоки. За да предадете разумност на любовта, трябва да съедините точките А и С с права линия, да образувате триъгълник. При това положение трите страни на триъгълника могат да бъдат равни помежду си. Обаче, от движението на линиите АВ и ВС в една или друга посока зависи и тяхната големи¬на. Ако тези линии са по-дълги или по-къси от линията АС, ще се образува правоъгълен триъ¬гълник, по отношение на който може да се при¬ложи Питагоровата теорема: сборът от квадра¬тите, построени върху двата катета, е равен на квадрата, построен върху хипотенузата. Площ¬та е мярка на силите. Следователно силите, ко¬ито действуват в квадрата, построен върху хи-потенузата, са равни на сумата от силите, които действуват в квадратите, построени върху двата катета. Често се говори в живота за правия път, кой¬то се символизира с права линия. Обаче, права¬та линия ни най-малко не означава прав път. Правата линия определя най-късото разстояние N \ \ \ / / / М Фиг. 6 между две точки, но в никои случаи тя не оп¬ределя правия път. За¬що? Защото и разбойни¬кът избира най-късия път, без обаче да върви ^ А в правия път. Между правата линия и правия път има голяма разли¬ка. Правият път се опре¬деля от интензивността на силите, които дейст- С вуват в човека. Ще пред¬ставя тази идея графи¬чески (фиг. 6). Имате силите М и ГЧ, които идат от две различни посо¬ки и се движат към точка А, обаче срещат съп¬ротивлението СО и се отблъскват. Това съпро¬тивление представя скала, всред която има из¬вор А. Силите М и N. които вървят към А, представят силите на ума МА и силите на сър¬цето ИА. Когато тези сили срещнат съпротивле¬нието СО, те се връщат назад, като образуват кръг. Щом изминат този кръг, те се връщат там, отдето са излезли. За да не се отблъснат, тия си¬ли трябва да се впрегнат на работа. Това ще из¬върши волята. Волята е сила, която впряга мис¬лите и чувствата на човека на работа и произ¬вежда ред действия. Когато някой човек има слаба воля, мислите и желанията в него образу¬ват по един кръг, без да извършат някаква рабо¬ та. Който има силна воля, той впряга мислите и желанията си на работа и извършва нещо. Това са обяснения, които отклоняват внима-нието на ученика. Тези обяснения са нужни за почивка. Така постъпва учителят с малките де¬ца. Когато забележи, че са се уморили, учителят пресича урока и разказва на учениците си при-казка. Като си починат, той пак пристъпва към предмета си. Сега и вие, като слушате обяснени-ята, които ви давам за силите, не можете да на-мерите връзка между това, с което започнах лек-цията, и това, което сега говоря. Връзката седи в това, че при произнасянето на всяка дума трябва да проявите мисъл, чувство и действие. От окултно гледище всяка произнесена дума, всяко движение съдържат или положителни, или отрицателни сили в себе си. Запример, когато искате да ударите някого, вие правите движение надолу; когато искате да задържите някого от престъпление, вие правите движение с ръцете си напред. Движенията, които правим нагоре, съ-държат възходящи сили и могат да бъдат поло-жителни и отрицателни. Движенията, които имат посока надолу, са низходящи и могат да бъдат положителни и отрицателни. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в движе¬нията си. Никога не дръжте главата си надолу, към земята, защото ще се свържете със силите на земята, които ще окажат въздействие върху мисълта ви. Затова повдигайте главата си наго¬ре, да свържете мисълта си със силите, които излизат от слънцето. Необходимо е от време на време да поглежда човек и към земята, но ако постоянно гледа към земята, той ще се изопачи. Българите казват: „Пази се от човек, който гле¬да към земята". Турците казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата". Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от ум-ствен или от сърдечен характер. Също така дви-женията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръх- съзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, ко-ито са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира. Сега, като пишете върху зададената тема „Разлика между дух и душа", спрете се известно време върху думите „дух" и „душа" и помислете малко. Те ще хвърлят светлина в съзнанието ви и ще напишете нещо самостоятелно. Тези думи са идейни, те носят светлина в себе си. Като се спирате върху думите, вие ще се научите да раз-бирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. Окултният ученик никога не трябва да бърза. Като произнесете думите „душа" и „дух" някол¬ко пъти спокойно, тихо, при думата „душа" ще почувствувате под лъжичката си особена топли-на, особена мекота и ще изпитате желание да помилвате всичко, което се намира около вас. Като произнесете думата „дух", ще изпитате особена сила, особена активност. Думата „ду¬ша" произвежда мекота, а думата „дух" — сила. Думата „душа" произвежда вътрешно разширя-ване към даден център, а думата „дух" — раз-ширяване навън, с желание да се завладее све¬тът. Това са преживявания, които ще имате от произнасянето на думите „душа" и „дух". После ще се запитате: Аз душа ли съм? — Душа съм, защото душа, мириша нещо. Както виждате, думата „душа" има няколко значения: душа, мириша нещо; душа някого, т.е. хващам някого за гърлото, опитвам го, дали е душа или не, дали живее, или не. След това ще си кажете: Аз съм дух. Като кажете тази дума, ще усетите, че във вас се влива едно течение на сила, на ак-тивност, с желание да излезе навън. При произ-насяне на тези две думи ще се образуват две те-чения: едното иде отвън, минава през главата и слиза в симпатичната нервна система. Другото течение излиза от симпатичната нервна система, минава през сърцето и оттам се разпростира в главата. При произнасянето на думата „душа" теченията идат отгоре и проникват вътре в орга-низъма; при произнасянето на думата „дух" те-ченията вървят по посока отвътре навън. Като знаете това, вие трябва правилно да регулирате енергиите на вашия организъм. Ако енергиите на вашия организъм не са правилно разпределе¬ни, това ще ви причини ред страдания. Като ви наблюдавам, виждам, че енергиите у вас не са равномерно разпределени: някъде са събрани повече енергии, някъде — по-малко, вследствие на което преживявате някакви дисхармонични състояния. Когато казваме, че някой човек има характер, това значи, че енергиите в него са раз-пределени точно на своето място и се намират в хармония помежду си. Като ученици вие трябва да разбирате закона за трансформиране на енергиите на своя органи-зъм, да не изпадате в неправилности. За тази цел вие трябва да регулирате силите на своя ор-ганизъм, да ги уравновесите, да контролирате ума и сърцето си, да направлявате волята си, да разберете отношенията, които съществуват меж-ду духа и душата. Щом постигнете това, ще мо-жете да изпълните задълженията си, които има¬те към природата, ще постигнете и целта, към която се стремите — да познаете Бога, да позна¬ете себе си. Това е смисълът на живота. Да на¬мери смисъла на живота, тази е една от велики¬те задачи на окултния ученик. За да постигне то¬ва, той трябва да започне от най-малката задача — работа върху своето тяло. За това се изискват упражнения, усилия, труд. Тайна молитва. Пг — /йг — /е п. Таи —Ь1 — аитеп. 6-та лекция от Учителя, държана на 8 ноември 1922 г., София.