ЗА ДА ВЪЗКРЪСНЕШ
Прочете се от г-н Дънов от Ев. Попна 20 1пво и се разисква върху живота и възкресението на човека.
Едно устойчиво първично съединение, то е безсмъртието. И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора. За да възкръснем, трябва да умрем, защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията. А за да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени. Когато се решим да не грешим, тогава вече ще бъдем свободни и господари на положението Христос казва, че отива при Отца за нас, а с това Той направи връзката. Четем, че "Той духна на своите апостоли", така и на нас, когато духне Христос, тогава именно ще се изпълни главното събитие в живота на всекиго. Когато Господ изпрати Своя Дух върху нас, ние растем и се радваме, защото Той е с нас. Затова следва да се молим, да не изгубим Неговото благоволение и да не ни напусне Господ. "Вие сега сте в корените, а когато възкръснете, ще бъдете в клоновете." На душата се дължи вяра и надежда, а на духа се дължи силата. Духът е първичен, а душата е вторият елемент.
25 март 1912 г., Великден
- Забележка: За поправка - потъмнения текст.